ПЪРВИ КОНТАКТИ С ДУХОВНИЯ СВЯТ НА АМЕРИКА

03.07.2019

ПЪРВИ КОНТАКТИ С ДУХОВНИЯ СВЯТ НА АМЕРИКА 160 ГОДИНИ ОТ СЪЗДАВАНЕТО НА МИСИОНЕРСКОТО ДЕВИЧЕСКО УЧИЛИЩЕ В СТАРА ЗАГОРА /в-к „Септември” брой 67, 1990 г./

В богатата духовна палитра на просветния и културен живот на възрожденска Стара Загора свой цвят слагат и представителите на Американския борд (съвет) на протестантските мисионери, чийто пръв пратеник тук е докторът по теология Теодор Байнгтън. Той се установява в града през есента на 1859 г., като наема пространната двуетажна къща на Иван Дайров в махалата „Акарджа” и я превръща в база на протестантската станция. Не може да се каже, че старозагорци го приемат с отворени обятия.

В разговор с членовете на българската църковна община относно съдбата на едно бъдещо девическо училище мисионерът получава категоричния им отговор: общинарите сами са отговорни за образованието на старозагорските деца, „… а добрите мисионери могат да отидат да просвещават дивите народи на Африка”. Въпреки нелюбезния прием доктор Байнгтън се опитва да разбере българите, отстояващи своето духовно единство като нация, и в доклада си до Американския борд от 3 април 1860 г., обективно отбелязва: „Народът е силно националистично настроен и решен на всяка цена да запази религиозната си солидарност срещу гърци, католици, протестанти.” Но дълбоко убеден в полезността на намерението си, през същата година открива девическо протестантско училище, настанено в долния етаж на мисионерската къща.

Първоначално нейния праг прекрачват петнадесетина момичета. Заниманията в училището започват с два класа: първи – за по-малките, и втори – за вече добилите първоначална грамотност. Според информацията на хаджи Господин Славов обучението започвало „с прочит и писане, а за по-възрастните – с българска граматика, география, аритметика, протестантска молитва и нотно пеене”. Теодор Байнгтън, високообразован мъж и всеотдаен в работата си, подпомаган от двете учителки протестантки, чехкинята Фани Майзиерова и американката Мери Райнълдс (и тримата прилично говорещи български език), полага основите на едно училище, което по своята програма и организация се доближава твърде до разпространените по това време в САЩ народни девически училища. Мисионерът постепенно разширява с нови предмети програмата, като включва още етика, анатомия, физиология, хигиена, телесно възпитание. Особено любим предмет за ученичките стават часовете по ръкоделие и домакинство, преподавани от Фани Майзиерова, донесла тук първите модни журнали, шиенето по кройки. Мисионерското девическо училище става нов факт в културната история на града, през следващите години ученичките са вече над 40, между тях има момичета от Свищов, Сливен и Русе.

На българските семейства допадала не само високата грамотност, която давало училището на своите възпитанички, но и специалното място, отделяно на нравственото възпитание на подрастващите, на борбата с несъвършенствата на човешкия характер. Общителен и деликатен, Байнгтън успява да преодолее първоначалния конфликт с местната общественост, да окаже помощ в оборудването на Главното мъжко училище с учебни пособия, осигурява от Америка инструментариум, необходим в обучението по физика. С благодарност към мисионерите си спомнят някои мемоаристи възрожденци чудесните им издания на български език, получили популярност сред тогавашната интелигенция. Но отношенията между мисионерите и местната общественост не протичат еднопосочно. Старозагорци са отворени за просветата и културата, донесени от тях, но българската чувствителност особено се обостря, когато става дума за промяна на вярата им, синоним на народното единения.

Почти на пръсти се броят онези от тях, които преминават към протестантството. В края на 60-те години, когато доктор Байнгтън е заместен от Чарлз Морс, човек далеч не притежаващ тактичността и деликатността на своя предшественик, отношенията между обществеността и мисионера твърде охладняват. Нетактичната му намеса в случая с Мария Янкулова, местно момиче, преминало в лоното на протестантската вяра и напуснало семейство си, дискредитират в очите на старозагорци не само личността на Ч. Морс, но и ръководеното от него училище.

Търсейки днес точните измерения на ролята на мисионерското девическо училище в обществения живот на възрожденска Стара Загора, не можем да не подчертаем приноса му и развитието на просветата и културата. Но с това не се изчерпва значението му. Няма да бъде преувеличено, ако кажем, че то служи и като катализатор за предизвикване на духовната мощ на старозагорското възрожденско общество в създаване и изграждане на свое класно девическо училище. Открито на 24 август 1963 г. и оглавено от Анастасия Тошева, една от най-просветените българки на своето време, в близките години то израства в един от модерните центрове на новобългарската просвета, подкрепено широко от българската общественост. Загубило своята първоначална популярност и преминало на втора позиция в обществения живот поради редица обективни и субективни причини, старозагорското мисионерско девическо училище през 1871 г. се премества в Самоков. В историята на Стара Загора то остава и с безспорния си принос в осъществяване на първите контакти на града с духовния свят на Америка.

Величка КОЙЧЕВА

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.