Какво е молитвата „Царице Небесна“
Антифонът „Царице Небесна“ (Regina Coeli) е един от четирите Богородични антифони: останалите три са l’Alma Redemptoris Mater, l’Ave Regina Coelorum e il Salve Regina, припомня официалният сайта на Ватикана. През 1742 папа Бенедикт ХІV разпорежда тази молитва да бъде цитирана на мястото на „Ангел Господен“, изправени на крака, като знак на победата над смъртта, по време на Пасхалното време или от неделята на Пасхата до деня на Петдесятница. Също като молитвата „Ангел Господен“ тя се рецитира три пъти през деня: при изгрев, на обед и при залез, като посвещение на деня на Бог и Мария. Този древен антифон, според традицията, датира от VІ или от Х век, докато неговото разпространение е документирана от първата половина на ХІІІ веки, когато бива поместена във францисканския часослов. Той е съставен от четири кратки стиха, всеки един от който завършва с Алилуия и е молитва, която вярващите отправят към Мария, Царица Небесна, за да се радват с нея за възкресението на Христос.
На 6 април 2015, по време на молитвата „Царице Небесна“ в деня след Пасхата, папата Франциск, даде съвет на вярващите какво трябва да бъде предразположението на сърцето, когато се рецитира тази молитва: “ обръщаме се към Мария, приканвайки я да се възрадва, защото Онзи, който носи в утробата възкръсна, като бе обещал, и се поверяваме на нейното застъпничество. В действителност, нашата радост е отражение на радостта на Мария, защото Тя е тази, която съхрани и съхранява с вяра събитията от живота на Исус. Нека рецитираме тази молитва с чувството на деца, които са щастливи, защото тяхната Майка е щастлива“.
Молитвата е кратка и гласи:
„Царице Небесна, радвай се! Алилуия!
– Понеже Онзи, Когото ти заслужи да носиш, алилуия.
Възкръсна, както каза. Алилуия!
– Моли Бога за нас! Алилуия!
Радвай се и се весели, Дево Марийо! Алилуия.
– Понеже Господ наистина възкръсна! Алилуия“.
Ето пълния текст на речта на папата:
Ваше Светейшество, почитаеми митрополити и епископи, скъпи братя, Христос Воскресе!
В радостта на възкръсналия Господ отправям към Вас пасхалния поздрав в тази неделя, която в християнския изток е наричана Томина неделя. Съзерцаваме апостола, който слага ръка в ребрата на Господ и след като е докоснал раните му, изповядва: „Господ е мой и Бог мой”. Раните, които в хода на историята се отвориха сред нас християните, са болезнени разкъсвания, нанесени на Тялото Христово, което е Църквата. И днес докосваме с ръка техните последствия. Но може би, ако сложим заедно ръка в тези рани и изповядаме, че Иисус възкръсна и Го обявим за наш Господ и наш Бог, ако, признавайки нашите несъвършенства се потопим в Неговите рани от любов, можем да намерим отново радостта от прошката и да предвкусим денят, в който с Божията помощ ще можем да отслужваме на един и същ олтар пасхалната тайна.
По този път сме подкрепяни от много братя и сестри, които преди всичко бих искал да почета: те са свидетели на Пасхата. Колко християни в тази страна понесоха страдания заради ИИсусовото име, особено по време на гоненията от миналия век. Икуменизмът на кръвта! Те разнесоха нежен аромат в Земята на розите. Преминаха през тръните на изпитанието, за да разпръснат уханието на Евангелието. Разцъфнаха на плодородна и добре обработена почва сред народ, богат на вяра и неподправена човечност, който им даде здрави и дълбоки корени: мисля си особено за монашеството, което от поколение на поколение е подхранвало вярата на хората. Вярвам, че тези свидетели на Пасхата, братя и сестри от различни деноминации, обединени на Небето от божествената любов, сега гледат на нас като на семена, посадени в земята, за да дадат плод. И докато много други братя и сестри в света продължават да страдат заради вярата, молят нас да не оставаме затворени, а да се отворим, защото само така семената дават плод.
Тази среща, която толкова много исках, идва след тази на свети Йоан Павел Втори с патриарх Максим по време на първото посещение на епископ на Рим в България, и следва стъпките на Свети Йоан 23-и, който през годините, прекарани тук, толкова се привърза към този „простодушен и добър” народ, оценявайки неговата честност, трудолюбие и достойнство в изпитанията. Намирам се и аз тук – гост, посрещнат с обич, и изпитвам в сърцето си тъгата по брата – онази здравословна тъга по единството сред синовете на един и същ Баща, която папа Йоан със сигурност имаше възможност да култивира у себе си в този град. Именно по време на Втория ватикански събор, свикан от него, Българската православна църква изпрати свои наблюдатели. Оттогава контактите са се умножили. Мисля си за визитите на български делегации, които от 50 години посещават Ватикана, и които всяка година имам радостта да посрещам, както и за присъствието в Рим на българската православна общност, която се моли в църква от моята епархия. Радват ме топлият прием, запазен тук за моите пратеници, чието присъствие се усили през последните години, и сътрудничеството с местната католическа общност, най-вече в културната сфера. Уверен съм, че с Божията помощ и във време, в което Провидението реши, тези контакти ще могат да въздействат положително върху много други аспекти на нашия диалог. Междувременно сме призвани да вървим и да действаме заедно, за да дадем свидетелство на Господ, по-специално служейки на най-бедните и забравени братя, в които Той присъства. Икуменизмът на бедния.
Тези, които ни ориентират по пътя са най-вече Свети Свети Кирил и Методий, които са ни свързвали още от първото хилядолетие, и чиято жива памет в нашите Църкви остава като източник на вдъхновение, защото въпреки несгодите, те поставиха на първо място благовестието на Господ, призива към мисия. Както е казал Свети Кирил: „С радост аз тръгвам за християнската вяра, колкото и уморен и физически изпитан да съм, аз ще ида с радост.” И докато се предусещали предупредителните знаци за болезнените разделения, които щели да настъпят през следващите векове, избрали перспективата на общението. Мисия и общение: две думи, винаги скланяни в житието на двамата светци, и които могат да осветяват нашия път, за да растем в братството. Икуменизмът на мисията.
Кирил и Методий, византийци по култура, имаха смелостта да преведат Библията на език, достъпен за славянските народи, така че божественото Слово да предшества човешките думи. Тяхното смело апостолско дело остава за всички образец за евангелизация. Една област, която ни изпитва в благовестието, е тази на младите поколения. Колко е важно като уважаваме съответните традиции и особености, да си помагаме и намираме начини да предаваме вярата на език и във форми, които да позволяват на младите за изпитат радостта от един Бог, който ги обича и ги зове. В противен случай ще бъдат изкушавани да се доверяват на многото измамни сирени на консуматорското общество.
Общение и мисия, близост и благовестие: Св. Св. Кирил и Методий имат много да ни казват и що се отнася до бъдещето на европейското общество. Наистина те „бяха в известен смисъл радетелите на една обединена Европа и на един дълбок мир сред всички жители на континента, показвайки основите на ново изкуство на съжителство, като се уважават различията, които въобще не са пречка за единството.” /цитат от Йоан Павел Втори/ И ние, наследници на вярата на светците сме призвани да бъдем ковачи на общение, инструменти на мир в името на Иисус. В България – „духовен кръстопът, земя на срещи и взаимно разбирателство” /цитат от Йоан Павел Втори/, са намерили прием различни деноминации – от арменската до евангелската, и различни вероизповедания – от еврейското, до мюсюлманското. Среща прием и уважение Католическата църква – и от латински, и от източен обред. Благодарен съм на Ваше Светейшество и на Светия Синод за това благоволение. Също в нашите отношения Св. Св. Кирил и Методий ни напомнят, че „известно различие на обичаи и нрави не противоречи ни най-малко на единството на Църквата”, и че между Изтока и Запада „различни богословски формулировки нерядко се допълват, вместо да си противоречат” /Текст от Втория ватикански събор/. „Колко неща можем да научим един от друг!”
След малко ще имам възможността да вляза в патриаршеската катедрала „Св. Ал. Невски”, за да се опра в молитва в спомена на Св. Св. Кирил и Методий. Св. Ал. Невски от руската традиция, и Светите братя произхождащи от гръцката традиция и апостоли на славянските народи, разкриват колко България е страна мост.
Ваше Светейшество, скъпи братя, уверявам Ви в моята молитва за Вас, за верните на този обичен народ, за високото призвание на тази страна, за нашия път икуменизъм на кръвта, на бедния и на мисията. На свой ред моля за място във Вашите молитви, в увереността, че молитвата е вратата, която открива всеки път на добро. Бих искал отново да благодаря за оказания ми прием, и да Ви уверя, че ще нося в сърцето си споменът за тази братска среща.
Христос Воскресе!
Фразата „небесната царица“ се появява в Библията два пъти, и двата пъти в книгата на Еремия. Първото споменаване е във връзка с нещата, които вършели израилтяните, които предизвикали Господния гняв. Цели семейства били въвлечени в идолопоклонство. Децата събирали дърва, а мъжете ги използвали да строят олтари, за да се покланят на лъжебогове. Жените били заети да месят тесто и да пекат пити на „небесната царица“ (Еремия 7:18). Това название се отнасяло до Ищар, асирийска и вавилонска богиня, също наричана Астарта от различни други групи. Тя била смятана за съпруга на лъжебога Ваал, също известен като Молох. Мотивацията на жените да почитат Астарта произтичала от славата й на богиня на плодородието и тъй като раждането на деца било силно желано сред жените от тази епоха, почитането на „небесната царица“ било необуздано сред езическите цивилизации. За съжаление то станало популярно и сред израилтяните.
Второто споменаване на небесната царица се намира в Еремия 44:17-25, където Еремия предава на хората Господното слово, което Бог му е говорил. Той напомня на хората, че тяхното неподчинение и идолопоклонство са разгневили Господа и са причината Той да ги накаже с бедствие. Еремия ги предупреждава, че ги очакват по-големи наказания, аконе се покаят. Те отговорили, че не възнамеряват да прекратят поклонението си на идолите и обещали да продължат да изливат приношения от напитки на небесната царица, Астарта, и дори отишли дотам, че й приписвали мира и благоденствието, на които те някога се радвали поради Божията благодат и милост.
Неясно е откъде дошла представата, че Астарта била „съпруга“ на Йехова, но е лесно да видим как смесването на езичеството, който превъзнася богиня, с поклонението на истинския небесен Цар, Йехова, може да доведе до съчетаването на Бог и Астарта. И тъй като поклонението към Астарта включвало сексуалност (плодовитост, създаване на потомство, храмова проституция), полученото взаимоотношение за покварения ум ще бъде естествено такова от сексуално естество. Ясно представата за „небесната царица“ като съпруга или любовница на небесния Цар е идолопоклоническа и небиблейска.
Няма небесна царица. Никога не е имало небесна царица. Със сигурност има Небесен Цар, Господарят на войнствата, Йехова. Той сам управлява в небето. Той не дели управлението Си или трона Си или властта Си с никого. Идеята, че Мария, майката на Исус, е небесната царица няма никаква библейска основа, като вместо това произтича от провъзгласявания на свещеници и папи на римокатолическата църква. Въпреки че Мария била разбира се благочестива млада жена, силно благословена с това, че била избрана да роди Спасителя на света, тя по никакъв начин не била божествена, нито била безгрешна, нито била достойна за поклонение, почитане или молитви. Всички последователи на Господ Бог отказват поклонение. Петър и апостолите отказали да бъдат почитани (Деяния 10:25-26; 14:13-14). Светите ангели отказват да бъдат почитани (Откровение 19:10; 22:9). Отговорът е винаги същият: „Покланяйте се на Бог!“ Да предлагаш поклонение, почитане и тачене на друг освен на Бог не е нищо друго, а идолопоклонство. Собствените думи на Мария в нейния „Магнификат“ (Лука 1:46-55) разкриват, че тя никога не е мислила за себе си като „непорочна“ и заслужаваща почитане, а вместо това разчитала на Божията благодат за спасение: „И зарадва се духът ми в Бога, Спасителя мой.“ Само грешниците се нуждаят от спасител, а Мария признава тази нужда за себе си.
Нещо повече, Самият Исус смъмрил жена, която извикала към Него: „Блажена утробата, която Те е носила и гърдите, от които си сукал“ (Лука 11:27), като й отговорил: „По-добре кажи: Блажени ония, които слушат Божието слово и го пазят.“ С това Той пресякъл всяка склонност за издигане на Мария като обект на поклонение. Той сигурно би могъл да каже: „Да, благословена е небесната Царица!“ Но Той не го е направил. Той утвърдил същата истина, която и Библията утвърждава – няма небесна царица и единствените библейски споменавания на „небесната царица“ се отнасят до богинята на идолопоклоническа, лъжлива религия.
Някой действилно заслушали се какво говори държавният глава на Ватикана? Идва с призив да си отворим сърцата и душите към мигрантите, понеже сме имали демографски срив. Въпросните съсипват с бясни темпове католическия свят, които той така умело и “успешно” управлява. Поздравления на патриаршията ни, че се отнася с него като гост и отказа да правят съвместна лицемерна литургия за “мир”. Нагла и безочна неискреност прикрита с “духновната” му същност. Пропагандира политическите си цели с фалш церемонии.
Борджиев какво прави там, аз съм бивш католик и имам свещеници приятели , но няма да бъда в Раковски сред това идолопоклонство на човек макар , че съм израснал в католическата църква, но приех ИСТИНСКИЯ ЖИВ БОГ ИСУС ХРИСТОС.Какво прави на церемониия на ,“ царицата небесна“!
maksim bil dosta raztrevojen che imalo drug papa v sofia no vsiako chudo za 3 dni
OCTABKA