ОТВОРЕНО ПИСМО на П-р Вениамин Пеев

Получавате тези писма със съгласието на техния автор.

До всички почтени членове на СЕПЦ
в Република България,
които отхвърлят сътрудничеството с ДС
и го признават като предателство
спрямо Христовата Църква

ОТВОРЕНО ПИСМО
П-р Вениамин Пеев, доктор по философия (НБУ)

УВАЖАЕМИ СЕСТРИ И БРАТЯ!

С недоумение прочетох “Становището на Ръководството на СЕПЦ в България относно “отварянето на досиетата” на духовни служители” (изх. №415/12.12.2011), подписано от председателя на СЕПЦ п-р Иван Врачев. Вземам отношение по въпроса, въпреки че съм държан целенасочено настрани от духовните и административните дела на Съюза от п-р Виктор Вирчев и ченгетата в Съюзното ръководство, защото те не желаят да имат коректив за своите престъпления в мое лице. Основанието ми да взема отношение е: 1) моят дядо Пею Стоянов Чифудов (1897-1973) е един от учредителите на Съюза от самото му начало; 2) баща ми Тимотей Пеев Стоянов (1926-2010) премина целия си живот като петдесятен вярващ и се пенсионира като пастир на СЕПЦ; 3) родих се в петдесятно семейство и служих 10 години като пастир на СЕПЦ преди заминаването си в чужбина, бях председател на реформаторския Събор в Ямбол през 1989 г. и никога не съм прекъсвал духовното си общение с истинските петдесятни вярващи у нас.

Недоумението ми е породено от следните драстични неистини, които се съдържат в това ОФИЦИАЛНО СТАНОВИЩЕ.

Първата драстична неистина е, че Съюзът на ЕПЦ “направи решителна стъпка към разграничаване от тоталитарното минало и за пълно прекъсване на контрола от страна на структурите на бившата Държавна сигурност върху живота и служението на църквите”. Това е неистина по следните причини:

(1) На Събора в Ямбол, на който бях председател, току-що избраният председател на СЕПЦ п-р Виктор Вирчев направи опит да съхрани участието на п-р Диньо Желев в Съюзното ръководство, въпреки че се знаеше за неговата обвързаност със службите. Онези, които помнят събитието, ще си спомнят, че публично нарекох Вирчев “фурнаджийска лопата”, с което обявих разграничаването си от политиката на връщане назад към тоталитарното и ченгеларско минало на Съюза. Именно тогава, въпреки че бях предложен за член на Ръководството, аз отказах, защото ми стана ясно, че Дирекцията на изповеданията и ДС стоят зад п-р Вирчев и още неколцина млади ченгета, които известно време продължиха да тровят духовната атмосфера в Съюза. Подчертавам:

1) Диньо Желев бе запазен от п-р Вирчев и той още дълго време пастируваше в СЕПЦ;

2) Сред младите пастори имаше хора, които влязоха в ръководството, въпреки че бяха силно обвързани още преди 1989 г. с ДС;

3) В Ръководството влязоха и такива, които по потомствена линия бяха обвързани с ДС, защото бяха синове на пастори-ченгета;

4) Пастори, обвързани с ДС по т. 2) и 3) има и досега в Съюзното ръководство. Надявам се моите мислещи читатели да са се убедили, че “решителната стъпка за разграничаване от тоталитарното минало” въобще не е направена до ден-днешен! Тогава кого се опитва да заблуждава п-р Иван Врачев?

(2) Има обаче още една причина да твърдя, че настоящото Ръководство не се е разграничило от миналото. В СЕПЦ продължава приемствеността на пасторите-ченгета като един НЕПИСАН ЗАКОН. Ръководството мълчи за пагубната обвързаност с комунистическите структури на председателите: п-р Иван Зарев, п-р Диньо Желев и п-р Виктор Вирчев. Нека споделя няколко наблюдения за тези лица.

  • П-р Ив. Зарев. Когато Ръководството ме назначаваше за проповедник в ЕПЦ-Русе, Зарев ме инструктира насаме да бъда “лоялен към властта” и “да не проповядвам по теми, които са оскърбителни за другарите”. Само по този начин съм щял “да се пенсионирам като пастир”. Лоялността той разбираше като доносничество, а неоскърбителното проповядване – като избягване темите за грях, покаяние и ад. По същия начин той инструктираше и останалите млади проповедници. Слава Богу, не всички го послушахме! Ще прибавя само един знаменателен факт. Тъй като съм бил един от най-ревностните инициатори за евангелската просвета в СЕПЦ, имах възможност да уговоря в средата на 80-те години задочно обучение на българи в законно съществуващата руска баптистка семинария в Москва. Бе необходимо само съгласието на председателя на Съюза. Споделих постигнатото със Зарев, защото го смятах за по-надежден от Желев. Когато чу това от мен, той се разкрещя и ме заплаши с преустановяване на пастирското ми служение, въпреки че самият той ме бе ръкоположил и даваше вид на човек, който обича богословското образование. Затова поех личното си богословско развитие и израстване в свои ръце и с Божие благословение!
  • П-р Д. Желев. Той извърши “безкръвен” преврат срещу Зарев с помощта на Комитета и ДС. Желев не бе избран, а лансиран от тях. Той вкара най-много ченгета в бившото Ръководство, някои от които дори не бяха служили самостоятелно преди това в църкви. Тази ченгеларска инициатива бе предприета преди и по времето на процеса срещу п-р Георги Тодоров и другите евангелски мъченици за чистата вяра. Твърдя, че високите служби на повечето членове на Ръководството тогава бяха “откупени” с обвързаност със службите. Това е петдесетната “симония”. Желев многократно ми е натяквал, че ако не пиша “доклади на другарите”, няма да изляза в капиталистическа страна, което действително не ми се удаде до 1989 г. Зарев и Желев положиха основите на една специфична форма на религиозен шпионаж спрямо дейностите на църковни организации извън страната. Чувал съм, че следствие на такива доноснически писания до известна степен бе процесът срещу п-р Г. Тодоров и още четирима петдесятни вярващи. Това обаче е “кървава” дейност! “Прегорелите съвести”, за които говори ап. Павел, направиха всичко възможно този процес да бъде изпратен в забвение след 1989 г.
  • П-р В. Вирчев. Той е детето-чудо в предателско-председателската поредица. Започнал като незначителен проповедник в гр. Перник по времето на п-р А. Динов, Вирчев бе изстрелян шеметно в най-голямата и отговорна ЕПЦ-Бургас. Две обстоятелства ми правят впечатление: 1) изгонването от Перник на баща ми п-р Тимотей Стоянов, който отказа да сътрудничи на ДС, и замяната му с “детето-чудо” Вирчев и 2) уволнението на п-р П. Гурбалов в Бургас и замяната му пак с това “дете-чудо”. Твърде любопитен факт е, че Вирчев влезе твърде рано в ченгеларското Ръководство на СЕПЦ и бе един от несменяемите адютанти на Зарев и Желев в чужбина, като се има предвид, че той не знае западни езици. Разбира се, след връщанията му от “екскурзиите” никой от нас, неговите колеги, не научаваше насърчителни подробности за това, какво е ставало там. Твърдя, че участниците при такива “командировки” носеха информация на извънцърковни представители и институции. Не е за пренебрегване фактът, че след заминаването си от Бургас Вирчев енергично се потруди на негово място да бъде поставено едно от настоящите ченгета в Ръководството на СЕПЦ. Не е ли това политиката на ченгеларската приемственост на всички нива?

Втората драстична неистина е твърдението в “Становището”, че доказаните ченгета в СЕПЦ “никога не са търсили доброволно контакти с ДС, а всичките им контакти са били принудителни”. Ако някой си е вършил прецизно работата по онова време, това бяха именно служителите на ДС. Те не използваха насилствени методи, те просто се възползваха от глупостта и страхливостта на онези, които им станаха сътрудници. Когато сам влезеш в бърлогата на вълка, не се оплаквай, че ти ръмжи и оголва зъби! В България има много достойни служители от онова време, които пострадаха, защото всички държавни структури съдействаха на ДС, но те пострадаха поради залавяне в “нарушения” на комунистическите закони, т. е. отказваха да сътрудничат. Аз също съм отказвал да сътруднича, но благодаря Богу, съм използвал “хитростта на змиите и беззлобието на гълъбите”, та затова съм останал цял. Моите лишения и страдания са причинени от други и най-вече – от “братята-ченгета”!

Третата – и най-сериозна неистина е, че пасторите-ченгета “никога не са давали информация в ущърб на църквата или поради която някой да пострада”. Ако п-р Ив. Врачев се е подписал под тази отвратителна лъжа, трябва публично и писмено да се покае за това! Защо тогава бяха уволнявани или изселвани достойни пастири в СЕПЦ като Едуард Куриян, Стойчо Купенов, Младен Младенов, Георги Тодоров и др.? Кой ги клеветеше за тяхната твърдост за Христа пред властите, ако не собствените им колеги? Кой затваряше църкви и не пращаше служители в тях? Аз лично ще дам пример с църквата в гр. Бяла, Русенско, която беше затворена по времето на Зарев и той не пожела да защити почтения й служител. А колко много такива случаи има из страната? А кои свидетелстваха срещу п-р Г. Тодоров, дяк. Натанаил Цачев и останалите подсъдими? Не помнят ли хората от моето поколение как бе отразен процесът във вестници като “Отечествен фронт”? Трябва ли да забравим подлостта на цялото тогавашно Ръководство, което буквално хвърли на вълците такъв прекрасен пастир като Г. Тодоров? За какво платиха с живота си п-р Тодоров и дяк. Цачев? – За да ни снабдяват с Библии, песнарки и християнска литература! Недоумявам как не се изобличават някои днес, когато държат в ръце Библия или песнарка, които са откупени с кръвта на тези наши братя!? Има само един отговор – такива са люде “с прегоряла съвест”.

Скъпи приятели! Становището на СЕПЦ, подписано от председателя му п-р Ив. Врачев, доказва, че СЕПЦ днес е един исполин, който е съставен от “пръст и желязо”. По-лошо обаче е това, че и днешното Ръководство предпочита да оневини и запази калта! А поради калта желязото на истинската духовност корозира и никакви жонгльорства не могат да прикриват тази истина. Изходът е само един: очистване и изхвърляне на пръстта! Такава е волята Божия, такъв е примерът на реформаторите, такова е желанието на почтените вярващи днес!

36 comments for “ОТВОРЕНО ПИСМО на П-р Вениамин Пеев

  1. Напълно съм съгласен с г-н Пеев.
    Живях по това време и добре познавам тези „братя“.Прав си брат ми,и аз недоумявам от становището на СЕПЦ.Защо ли си мълчаха досега и криха своята принадлежност.Огорчен съм и разочарован.Бях на събора на СЕПЦ исе зарадвах на избирането на Иван Врачев за председател,но …….сега незнам какво да мисля.Гамалаил е прав в своето изказване пред Синедриона.Честито Рождество Христово на всички.

  2. Всъщност контекста на дадените становища не се ли отнася само за членовете на настоящото ръководство, които имат досиета, а не за агентите въобще? Не са ли това решенията които са се взели на събор на 6-ти декември т.г.:
    „• Ние категорично осъждаме поведението на доносничество, предателство и възпрепятстване на Божието дело от християни.
    • Като имаме предвид съветите на Божието Слово, обстоятелствата, при които се отварят досиетата, смирената изповед на четиримата братя и плодовете от служението им през последните 20 години, решихме техните оставки да не бъдат приети и те да продължат да служат в състава на настоящото Съюзното ръководство.
    • За да се избегне влиянието от тоталитарното минало, решихме преди провеждането на следващ събор за избор на ново Съюзно ръководство всички кандидати да бъдат предварително проверени за агентурно минало.“
    Защото ако е така, някой не е дочел становището на СЕПЦ или се е получила обърквация, която не се е разбрала.

  3. Напълно подкрепям д-р Вениамин Пеев. СЕПЦ е управляван и продължава да бъде управляван от доносници-агенти на ДС.

    Един от християните, които разкриват тази истина е Петър Велев. Заради това П.Велев бива намразен и отхвърлен от СЕПЦ.

    ИСТИНАТА за доносниците в СЕПЦ е написана в неговата книга
    „Изцеление чрез вяра в Бога“.

    Книгата може да изтеглите(напълно безплатно) от http://petarvelev.info/pdf/IZCELENIE-2.pdf

  4. Уважаеми млади колеги,които сте поварвали и ръкоположени след 89-та.Като човек,който е бил в системата на ДС искам да обясня накои неясни за вас неща.По времето на комунизма в полезрението на ДС бяха най-активните и ревностни пастори.ДС не се интересуваше от мижитурки и подлизурковци.Тяхната задача беше да очернят и компроментират най-активните.Затова без значение беше дали са подписали или не договор за сътрудничество,всички пастори ги водеха за сътрудници по две причини:
    1.Най-непокорните и твърди пастори,без тяхното знание,ги водеха като сътрудници.Целта беше да се угоди на по-висшите началници,за да не ги изкарат некадърници,които не могат да се справят с някакви пастори.
    2.В подходящ момент да покажат на някои от църквата документ,че техният пастор е сътрудник на ДС,с цел да се разбие църквата.
    Затова днес много пастори,когато си отворят досиетата,остават неприятно изненадани.Но в моите очи тези пастори са герои.Те не са писали донос срещу никого,не са предали никого.Само те и Бог знаят какво са преживели,но са запазили стадото,което Бог им е поверил.Затова и сега Бог им е поверил да пастируват големи църкви.Така че спрете да „плачете“ за тях,а плачете за себе си,защото скоро Бог ще се намеси и ще ви издърпа ушите !!!

  5. Драги п-р или г-н Добрев! Не Ви познавам, затова бих искал да изясним две неща: ако сте п-р, защо защитавате агентурното минало на пастирите? За сведение и за разлика от Вас, никога не съм бил „в системата на ДС“ и не съм от младите служители „след 1989 г.“ Разбира се, съгласен съм, че трябва да се направи разлика между хора, които случайно са попаднали в списъците и не са съдействали за подривна дейност на служители и църкви. Но не всички са „невинни! Въобще не сте информиран по проблема, който повдигам!
    Надявам се, че не сте останали „г-н“, макар да се титулувате като „п-р“. Завършекът на коментара Ви е твърде заплашителен и загатва за онази „система на ДС“, която си служеше с такъв заплашителен стил.
    А по отношение на „ушите“ – Христос не ги „дърпа“, а казва: „Който има уши да слуша, нека слуша!“ А който няма, така и няма как и какво да чуе! Надявам се ние с Вас да сме от първата категория – на чуващите! Аз съм от нея! А Вие?
    Искрено Ваш – Вениамин Пеев

  6. Колега Пеев,подкрепям тези,които като тебе са живели по времето на комунизма ,да коментират каквото ги боли,каквото и да е.Но съм против това -тези,които са повярвали след 89-та,да коментират неща,които нито познават,нито са преживели,нито са пострадали.Искренно искам да ги предпазя да влизат в позиция на прокурори и съдии,защото ще сбъркат в преценката си.
    Ако желаеш да ти изпратя моето свидетелство от времето на комунизма в електронен вид,пиши ми на emmail :
    yankotoni@hotmail.com

  7. Благодаря Ви, п-р Добрев! Ето – това е ясно изразена позиция! Веднага ще Ви пиша на посочения електронен адрес и ще бъда благодарен да прочета свидетелството Ви!
    Аз вярвам с цялото си сърце, че Савел може да стане Павел!
    Проблемът с агентурното минало обаче е следният: скритите „Савловци“ искат да бъдат възприемани като „Павловци“ в евангелските общности…
    Такава логика не е християнска, а още по-малко – евангелска!
    Макар да приемам различните степени на оплитане с ДС на евангелски служители и да признавам, че някои са „невинни“, продължавам да питам: „ЗАЩО ЧЕТИРИМАТА ПАСТОРИ В РЪКОВОДСТВОТО НА СЕПЦ СЕ СЕТИХА ДА „СЕ КАЯТ“ ЕДВА СЛЕД КАТО СТАНА ИЗВЕСТНО АГЕНТУРНОТО ИМ МИНАЛО?
    Разбира се, п-р Добрев, този въпрос не е адресиран към Вас, а към мислещата част на СЕПЦ.
    Д-р Вениамин Пеев

  8. Вениамин Пеев е прав!Става въпрос за принципи,християнска етика и
    морал!Такива,каквито е проповядвал
    апостол Павел.А,що се отнася до „Савловците“-ако не се покаят пред братята и сестрите:ще им се наложи масово падане от конете!…

  9. Браво на Вениамин! Съгласен съм с него. Подхожда много честно и смело. Надявам се съюзното ръководство да прочете писмото му.

  10. Съжалявам за процесите, които текат в евангелските църкви. Не знам дали ще понесем цялата истина и дали е цялата. Радвам се, че можем да се молим за всички участници. Моля се Бог да опази вярата на вярващите, които да насочат погледите си към Бога, за да получат истинско утешение. Бог да пази делото си! Той е силен и мощен!

  11. Ченгета са били назначавани за пастори във всички протестантски църкви в България с малки изключения, доколкото Бог е разрешавал. Нямало е как избраното ръководството да не бъде одобрено от комунистическата власт, но е имало все пак малки изключения.

  12. Аз пък не мога да разбера защо се занимавате с този въпрос в публичното пространство и кой е този, който хоства този сайт и позволява да се водят тези форуми. Не знам дали си давате сметка за последиците върху Българския Евангелизъм, които причинявате. Дали си давате сметка за това, че на такива форуми всеки претендира, че държи за истината и я изопачава като си иска. Дали си задавате въпроса защо Пастори като Вениамин Пеев не взеха инициатива досега, а го правят след като СЕПЦ САМ ПОИСКА досиетата и сам повдигна тази тема. Това, което се случва сега е добре дошло на всякаъв вид обидени пастори да си отмъщават; на всякакъв вид самозвани „апостоли“ и „баш-апостоли“ да използват случая да вдигт врява и да си припъсват активи пред спонсорите си на запад; на разни вълци в овчи кожи да използват разделението между вярващите за да ги примамят в „техните деноминаций“, изградени на гърба на СЕПЦ от самото начало. Каква мислите е ползата от вдигането на тази врява? „Да се покаже истината“ ли? Ами истината, за съжаление се изопачава от всеки като му е угодно. Особено в даването на публичност на болни и сложни теми като тази и още повече пък в разни форуми, където много хора не застават дори с истинското си име. Истината има главно И отпред и е Личност. Ако искате Истината, търсете я в Божието Слово, общувайте с Истината, променяйте се спрямо Истината. Много е лесно да се говори днес общо за „пастори – ченгета“. Ама вие били ли сте там? Ама дори като се коментира – задавате ли си въпроса „защо дори коментираме даден човек, като досието му дори не е пред нас черно на бяло?“. Защо дори коментираме всички „общо – в един казан?“ С каква отговорност заставате пред Бога всички дето сега вдигате врява, дето насърчавате такива форуми, без да си давате дори най-малка сметка каво причинявате на Българския Евангелизъм като цяло и каква трудност поставяте пред тези, които наистина се трудят, за да достигат до неспасени души. До спасяването на нови хора а не до примамване на хора от други църкви в техните измислени деноминации и течения, като по този начин си трупат актив и се хранят от върха на пирамидата, която сами са си построили. Като толкова обичате истината защо не предприете тези кампании още през 1989 г. ами чак сега? Защо не погледнете в желанието и огромните трудности през които минават някои от членовете на сегашното ръководство на СЕПЦ (в това число най-вече П-р Иван Врачев) САМИ да поискат досиетата. АЗ НЕ ЗАЩИТАВАМ, тези които са били предатели и те ще си понесат отговорността пред Бога. Това е неизбежно! Но кой може да каже ДНЕС кои са те, кой е бил с тях личен свидетел – там в кабинетите на ДС та да може да съди сега? Много е лесно да се манипулира истината. Много е лесно да се тупаме в гърдите, когато всичко е вече отминало. Много е гадно да се трупат активи от тази мизерна история и тези които го правят са не по-малко фалшиви от тези, които са доносничали. Никога не пиша по форуми, защото го намирам за долно – да коментираш в групи от хора, много от които не си показват дори истинските имена – но този път не издържах и искам да ви задам въпроса „Кой носи отговорност за мизерната ситуация, която създавате с осъждането на разни хора в публичното пространство?“ Не трябва ли Бог да ги съди? Не казва ли Словото лично да изобличите грешника? Какво мислите, че ще спечелите от разпалването на страстите? Кой ще ви сърба попарата, която дробите за следващото поколение истински вярващи, които ще трябва да достигат до това общество, на което общество сега вие му казвате „Вижте ни нас Евангелистите как се ядем и как се плюем. Вижте ни колко сме хубави. И утре, когато нашите деца дойдат да ви благовестват, и ви поканят в нашите църкви вие кажете „Разбира се, че ще дойдем – много е хубаво при вас“.

  13. Драги ми п-р Христов. Абсолютно сте прав, че нищо не сте разбрал от ситуацията! От многословната Ви, емоционална „пасторска“ тирада ясно личи за мислещия българин – евангелист и неевангелист, че въобще не сте осведомен по проблема.
    Ще Ви отговоря на най-важните въпроси, на които не сте разбрал простичките отговори, защо вярвам, че имате способността да разбирате.
    Първо, проблемът с пасторите-ченгета възниква едва сега, защото Законът за досиетата принуди председателя на СЕПЦ да даде гласност. Следователно това не е заслуга на п-р Ив. Врачев, а задължение. Досега п-р Вирчев потулваше факта, че Ръководството след 1989 г. не бе очистено от обвързаността на някои от членовете си с ДС. Когато повдигаме този проблем и ние, го правим не защото сме обидени някому – така тълкуват нещата само неосведомени и не разсъждаващи люде като Вас, а ЗАЩОТО ПРОБЛЕМЪТ НЕ Е РЕШЕН ДОКРАЙ. Крайното и почтено решение е пасторите-ченгета в настоящото Ръководство да го напуснат! Така в българското общество напускат своите организации всички бивши ченгета, които са публични личности. Ако СЕПЦ иска да бъде пример на обществото, за какъвто претендира,той трябва също да се раздели с ченгетата си.
    Второ, драги ми пасторе, Истината не е само личност, ако имате предвид Исус Христос, защото не става ясно от тирадата Ви дали нямате предвид американския президент или някой губернатор. Истината е всяка позиция на честност, почтеност и откритост пред обществото. Истината днес за СЕПЦ е, че в Ръководството му има четири ченгета. Истината е, че те трябва да си отидат, ако държат на истината и на авторитета на СЕПЦ. Истината е, че „малко квас“ заквасва цялото тесто. Истината е, че ап. Павел нарича подобни служители „лъжебратя“. Истината е, че п-р Врачев няма никаква стратегия как да се пребори с тенденцията ДА СЕ ПРИКРИВА ИСТИНАТА.
    Трето, Вие живеете и служите в Далас, т. е. в страната на демокрацията и свободното слово. Защо апелирате тук да мълчим и да лицемерничим пред българското общество, прикривайки драстичните си негативи? Та ние сме част от родното ни общество и сме отговорни пред него за своите действия! Само сектантското примитивно мислене, което препоръчвате Вие, „прикрива престъпленията си“ (вж. Притчи 28:13 а), като се опитва да създаде нехристиянския имидж на „съвършенство“ пред обществото ни. Днес Църквата като цяло у нас демонстрира фарисео-садукейското си лицемерие, опитвайки се да прикрие, вместо да лекува недъзите си от близкото минало. Днес истинският имидж на българската Църква е „варосана гробница“ – Кой ли беше казал това?…
    И накрая, г-н даласки пасторе, не нападайте такива обективни форуми като този, които още не са попаднали в хватката на сектантщината, рекламирана от Вас. В България има свобода на словото, която е унищожена в тоталитарно устроените организации като СЕПЦ. Ще Ви припомня, че преди 500 години ревностният свещеник д-р Мартин Лутер почва да тропа с чукчето си по витенбергските порти, като заковава 95 тезиси, изобличавайки цялата папска институция. Благодарение на този тропот, чут из цяла Европа и целия свят, Вие днес можете да се титулувате „пастор“. Трябва ДА СЕ ТРОПА, пасторе, трябва ДА СЕ ТРОПА, иначе ще си останем, както препоръчвате Вие, в годините на мракобесието, фалша и лицемерието!
    Ако искате да помогнете тук, присъединете се към чуващите нашия тропот.
    Искрено Ваш в Христово име –
    д-р Вениамин Пеев

  14. Драги български американецо,
    Чета Вашите вдъхновени съвети да не съдим, защото сме нямали право да правим това като християни. Че досега не видях някой да ги съди тези, „горките сътрудници на ДС“.Просто хората настояват тези сътрудници да съберат МЪЖЕСТВО и съвсем малко ПОЧТЕНОСТ и да кажат ясно и на глас (но в никакъв случай да не приказват наум!):ПРОСТЕТЕ НИ, СБЪРКАХМЕ, НЕ СМЕ ДОСТОЙНИ ДА БЪДЕМ ВОДАЧИ НА ВЯРВАЩИТЕ В БЪЛГАРИЯ! Но не! Как ще кажат такива неща, горките хора! Това ще им развали рахата и ще ги лиши от келепиреца за цели фамилни кланове!!!
    Къде е духовната страна в тази история? Може ли да има духовно присъствие, като има толкова духовна мръсотия? В моята Библия пише, че малко квас развалял цялото тесто.Не знам дали и във Вашата Библия има подобна идея?! Но ако в средите на вярващите няма честни и почтени отношения, как да се надяваме, че ще ги намерим извън църквата?! И за какъв имидж на църквата става въпрос, след като поведението на хората, носещи името Християни, в по-повечето случаи представят християнството по недостоен начин! Нали рибата се вмирисва от главата? Кой стои начело на църквите ни – нали същите тези, за които плачете, драги български американецо? Точно тези, които застават пред слушателите си и ги учат на истината с главно И не намират сили и кураж да изповядат предателството си. Та този имидж,за който иде реч, не е от вчера и от днес, а се е изграждал с годините. И не такава дискусия дава лошия имидж, а закоравелите сърца и прегорелите съвести на лидерите с досиета, които ни представят пред обществото. Защото има много обикновени и безименни християни, който с живота и поведението си представят своята вяра по много достоен и убедителен начин.
    И накрая имам някои питания към Вас, български американецо: Живели ли сте в България през тоталитарното време и бил ли сте християнин по това време? Знаете ли Вие как се живееше в този период, изповядвайки християнската вяра? Бил ли сте изправян пред избора: да предам ли брата или сестрата, или да жертвам себе си, за да не ги предам? Влизали ли са в дома Ви да ви обискират и да ви вземат Библията, песнарката и християнски книги? Третиран ли сте като шпионин, защото посещавате протестантска църква? А случайно да са Ви изключвали от университета, защото ходите на църква? Защото ако поне един отговор на тези въпроси е „не“, просто не знаете за какво става дума в тази публична дискусия. Много хора станаха християни и то големи християни, след като стана модерно да се ходи на църква. И такива християни от периода на демокрацията няма на какво да ни научат, а най-малко пък тези, които са извън България и живеят живот, който е на светлинни години от реалността тук…
    Грешки всеки човек прави, християнинът – също. Но когато човек види грешката си, съжалява за нея и иска извинение, а на християнски език това се нарича ПРОШКА. Но прошка се дава, ако някой я поиска. А прошката не е само между човека и Бога, когато си съгрешил или съгрешавал спрямо братята и сестрите си. Братята и сестрите от църквата също са страни в този спор и не могат да бъдат игнорирани толкова лесно, особено когато става сума и за човешки животи!!!
    А как да оставим на бъдещото поколение чисто име, ако не го почистим днес, когато става дума за мръсното минало на доста хора, които се наричат пастири. ДНЕС и СЕГА трябва да се очисти опетненото име на Христовата църква!!!

  15. Ето точно това имах в предвид в изказването си по-горe. Плюене, обиждане и общо взето с нищо не съм изненадан. И то в публичното пространство. И то от хора, които се наричат пастири, от християни със скрити имена, точно това, за което писах. Аз не смятам да ви обиждам, защото не трябва. От коментара на В. Пеев само виждам колко „правилно“ е преценил доколко аз съм осведомен със ситуацията, и изобщо кой съм 🙂 Дова ми доказва колко „правилно“ преценя ситуацията и хората изобщо. А пък на човека, който дори не си показва истинското име няма каво да му кажа, а и не желая. Понеже и двамата решиха да тълкуват това, което дори не съм казал искам да уточня, че по-горе ДОРИ НЕ СЪМ изразил позицията си за пастирите с досиета. Да не се учудите ако позицията ми е същата, като вашата : ) Ама как да знаете като бързате да тълкувате, да обиждате и да слагате думи в устата, на някой, който дори не ги е казал. Моето изказване по-горе изрази позицията ми не за досиетата А ЗА ОБСЪЖДАНЕТО НА ТАЗИ ТЕМА В ПУБЛИЧНОТО ПРОСТРАНСТВО. Точка. И продължавам да съм на мнение, че носите ОГРОМНА ОТГОВОРНОСТ за мизерията, която създавате, за не-Библейския подход, който използвате, за страстите, които разпалвате и най-вече за лицето на Българския Евангелизъм. О, ДА – носите тази отговорност и ако не сте го разбрали – жалко. Съжалявам, че се включих в тази помия. Просто се убедих, в правотата си за тези форуми и в „правилната“ преценка на В. Пеев за хората. Доста по-добре съм осведомен по въпроса отколкото той си мисли. Даже смея да твърдя, че в конкретния случай по въпроса за позицията на СЕПЦ съм по-добре запознат от него. Та той дори не ме познава, за да коментира. Това е недостойно и затова не смятам да отговарям в тези форуми. Имам си имейл, той е hkh@becd.org и ако някой желае може да ми пише лично а не публично.

  16. Драги п-р Христов! Тъй като съм позитивно мислещ и преценяващ хората вярващ човек, Ви поздравявам за две важни признания във втората Ви филипика.
    Вие вече решихте да водите диалог! Дадохте си имейла, от който с радост ще се възползвам. У нас, в България, ние водим диалози и дебати във форуми като този, защото той е един от малкото, които показват, че са НЕ САМО ЗА ПАСТОРИ. Пасторите, особено някои от домогналите се до нивото на Ръководство, са свикнали да водят само МОНОЛОЗИ, опивайки се от собствените си емоции и съзерцаването на собствената си духовност и правота на преценките. И Вие все още показвате със словата си, че искате да ни проповядвате и очаквате ние коленопреклонно да викнем в синхрон с Вас: „Браво! Амин! Много духовно изразено!“ В дебата, драги ми пасторе, се изразяват и сблъскват различни гледни точки и позиции! Няма защо да се цупите като момченце, на което са взели играчките. Влезте в диалога и дебата, а не бягайте като някои български пастори, на които съм писал по този важен проблем – ОБВЪРЗАНОСТТА НА НЯКОИ СЛУЖИТЕЛИ С ДС. Бягането от дебата е „щраусово поведение“ – скриват се малките главички на безидейността и безпомощността, а огромните силуети на ченгеларското минало и предателство на петдесетните лидери стърчат, та цялото общество ги вижда и се отвръща.
    Второто положително нещо, което видях в тази филипика, е, че Вие споделяте огорчението ми от обвързаността на четирима членове на Ръководството на СЕПЦ с ДС. Дори твърдите, че знаете повече неща от мен. Ще Ви пиша, за да споделите с мен информацията си. А сега да Ви кажа какво знам аз. Знам, че бащата на един от сегашните членове-ченгета на Ръководството на СЕПЦ бе такова ченге, че като п-р на русенската ЕПЦ от началото на 50-те години я унищожи, защото бе църквата на п-р Харалан Попов. Тогава се намериха достойни членове на общността, които го прогониха от Русе и следващият п-р Стойчо Купенов я спаси от пълно заличаване. Нали разбирате, че при такива случаи „щраусовото поведение“ не е правилната опция?!
    И накрая, не използвайте, моля Ви, думичката „оплюване“ за изповеди като моята! Не звучи духовно, естетично и етично от устата на духовен пастор като Вас! Това се нарича на нормален език КРИТИКА, драги ми пасторе. Критика, а не „оплюване“ бяха словата на Исус Христос към книжниците, фарисеите и лицемерите на Неговото време. Критика, а не „оплюване“ бяха словата на ап. Павел към „лъжебратята“ в Галатяни. Критика, а не „оплюване“ бяха словата на Амос, Йеремия и останалите пророци срещу недостойни свещеници и първосвещеници. Не знам каква Библия четете – може би най-съкратеното издание, но май не знаете какво значи „библейска“ реч и критика срещу всеки, който работи вътре в църквата, но срещу нейните интереси. БИБЛЕЙСКОТО ПОВЕДЕНИЕ не е „щраусово поведение“, а истинност, ревност и критичност. Забравихте ли за онзи бич, който бе развъртян в храма срещу търгашите?
    Вие не сте свикнали да казвате „амин“ на опонентите си, но аз казвам „амин“ на писаното от всеки, включително и от Вас, когато е защитена истината, че Църквата трябва да бъде „без петно и бръчка“. Това се постига само с очистване, драги ми пасторе!
    Ваш в Христово име –
    д-р Вениамин Пеев

  17. До п-р Христо Христов (от Далас, Тексас)

    Ице, вярвам че ще се съгласиш, че всеки от нас има нужда на някакво ниво от коректив за праведността си и пред човеците и пред Бога извън неговата собствена съвест и приятелски кръг. Затова е и Тялото Христово.

    На брат Вниамин Пеев му слушах лекциите във ВЕБИ преди 3-4 седмици на тема „Реформацията и протестантските реформатори” (казано с мои думички) и мога да те уверя че човека е по-ортодоксален протестант от нас двамата с тебе взети заедно. Издържано с исторически факти и анализ, разумно и без излишни емоционални изстъпления, на които сме се нагледали.
    Така че, „брадър Бенджамин” (ВП)аз го приемам за достоверен и квалифициран свидетел на нещата свързани с комунизма за които говори, ако и да се усеща привкус на огорчение. Но то е от епохата това и е истинско без замазване.
    Той говори тези неща от първо лице – ние с тебе НЕ.

    Лично аз ще избягвам да се изказвам по темата горе директно – едно защото съм повярвал и съм бил кръстен от някои от изброените горе хора – (което вече само по себе си е за уважение поне лично за мен) , и второ – защото в началото на 90-те ние с тебе Ице и още маса други новоповярвали тийнерджърчета се забавлявахме доста повърхностно по църквите с игрички и китарки в стил кънтри и рокендроул и наистина сме си нямали и бегла представа от каква матрица идват хората от по-старото поколение в църквите, а и досега нямаме идея струва ми се.
    Всъщност огромното мнозинство от новоповярвалите в петдесятната църква или страдахме от хронично духовно неудовлетворение или директно напускаха – и мнозина от тях така и не оцеляха във вярата като цяло. Както и да го гледаш този факт все трябва и тази система на СЕПЦ унаследена от комунизма да има отговорност някаква – и хората й персонално също – не казвам цялата отговорност.

    Разбира се е твърде лесно и изкушаващо за някои хора от нашето поколение да съдим прибързано за сътрудничеството с ДС като нещо равнозначно на предателството на Юда Искариотски. Лесно ни е понеже ние точно този грях няма как да сме го извършили – гарантирано чистички и праведни сме така да се каже поне по този пункт. Греховете на нашето поколение обаче са определено повече и по-разнообразни като например: секс, лъжи и видео, и разбира се пари – т. е, алчност, лицемерие и лакомия; безпринципно, либерално и манипулативно отношение към Словото и към Истината и пр, и пр. . Така че и на апостолите и на баш-апостолите ще им дойде и на тях в цикъла на времето да отговарят по същите точки – само че с плодовете от дейността си и с реалния си живот – техния личен и на семействата и последователите им, а не с титлите и проповедите си само – в това можеш да си сигурен. Пък и на други ако са апостоли – на нас все едно НЕ са. Така че да не ги съдим и тях преди да им е дошло времето.

    Позицията на СЕПЦ и п-р Врачев е очевадно половинчата и закъсняла и затова със сигурност си има скрита причина – то е явно за всеки разумен и честен християнин това. (Аз съм бил поначало и си оставам член на петдесятната църква технически погледнато – а доколко разумен и честен съм – това може да кажат жена ми и децата ми, освен другите хора в църквата – макар че не че не съм се освинвал и аз персонално – но е друга тема това).
    Така че дискусиите във фейса и тук и на други места са резонни и запълват изкуствено създадения информационен вакум. И даже смея да отбележа, че като цяло не са излезли извън релсите на уважителния и конструктивен език – което е почти равнозначно на чудо според мен.
    Освен това – поколението на нашите бащи е отчайващо ограбено и огорчено от живота си през комунизма – ние какво друго да очакваме като разджуркваме сега тези неща наново?

    Между другото: ДА ОНЕВИНИШ И ПОТУЛИШ ВИНАТА НА ВИНОВНИЯ ЧОВЕК ЗА ИЗВЪРШЕНИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ И ГРЕХОВЕ Е РАВНОЗНАЧНО НА ТОВА ДА ОБВИНИШ И ОСЪДИШ НЕВИННИЯ ЧОВЕК ЗА НЕЩА, КОИТО НЕ Е ИЗВЪРШИЛ. ТОВА Е ЕДНО И СЪЩО НЕЩО ПРИНЦИПНО.

    Така сега ако някой от тези хора, които са сътрудничили на ДС и са предателствували срещу изгода и позиция в църквата и обществото, която морално може би е принадлежала на други техни по-достойни и надарени братя повече – това може сега да им е и последния влак на тези братя да се покаят и да си пречистят душите – за Юда Искариотски нямаше втори шанс – за тях все още има. Защо трябва да им го отнемаме този шанс на братята с досиетата – пенсийката ли им е по-важна и гордостта че са пасторски клир!
    Никой няма нито да ги бие нито да ги хули толкова и нито пенсийката им ще отнеме – една душа имаме всички за спасение в крайна сметка – другите неща си остават тук на земята. Колко изобщо от хората с досиета към или от ДС ще са живи след 10 години време? Те имат нужда от нашата помощ според мен – и то доста. Да не кажем че цялата ни религия е основана на покаянието като основа на всичко. Ние няма да сме над това на своето си време един ден.

    На всички ни тук ни е ясно, че „ПЪРВЕНЦИТЕ ИЗМЕЖДУ НАРОДА БОЖИЙ ЩЕ СА ПОСЛЕДНИ В ЦАРСТВОТО МУ ЗА ВЕЧНОСТТА” – поне повечето от тях – и това ще е ако изобщо даже минат на предварителната съдебна инстанция като спасени, при все и да са мнозина кръстили и спасили с дейността си (моята бедна душица в това число надявам се).

    Евангелското дело в България е посредствено и прогресивно запада и причината за това е у нас всички колективно и тя е морална. Бог не се е променил – ние сме си уйдурдисали и модернизирали стандартите Му и плодовете ни са явни. И ще става според мен и по-зле повсеместно като гледам.
    Излиза някой, който се очаква да е лице и говорител на цялата общност – говори някакви раздути фантасмагории и геройски небивалици (и ти Ице по-добре си го наблюдавал от мен това по Америка!? ) и насам-натам и няма никакъв отговорен орган (не казвам отделен човек ) за коректив – що за хора сме ние? – орда от объркани и заблудени несретници без мнение и позиция? „Няма ли кой да отсъди измежду нас – ние които ангели ще съдим един ден, а колко повече житейските работи днес?”

    А тези – истинските герои на вярата от времето на комунизма – мъчениците с чиито отхвърляне, страдания и дори капки кръв е засята и вярата на хората от нашето поколение за вечния живот?
    На тях не им ли дължим поне малко почит и уважение, та да оставяме някой да си прави гаргара и религиозен шоу-бизнес за събиране на пари от наивниците.
    Или другото – което е подобно – да си шушукаме само тихомълком – сакън да не скършим хатъра на някому с позиция – че и той може да се окаже в кюпа на досиетата!
    А отпосле ще им правим рецитации и пиедестали и книжки ще им представяме – „гробници ще им издигаме” – помпозни – на светиите-герои на вярата – а то бащите ни са ги предали и избили в един смисъл – и ние да сме им наследници с незаинтересоваността и мълчанието си? И вероятно и съучастници . . .

    Простете за излиянията ми!

    С уважение:
    Митко Дакашев

  18. Приветствам от сърце ясната и принципна позиция на бр. Митко Дакашев, защото е изразена от един представител на поколението след моето! Този факт ме насърчава да мисля, че моралният вакуум, за който говори той, ще бъде запълнен с млади хора с ново мислене!Само с такива хора Църквата ще почисти своите „петна и бръчки“!
    Вениамин Пеев

  19. Поздрав и от един българо-канадец!
    Много отровни билки са били хвърляни във извора на българският евангелизъм.И отровата, тече вече 66 години!
    Обръщам се,към тези „билкари“да се въздържат от контакти с нашето събрание!

  20. До п-р Христо Христов (от Далас, Тексас)

    Уважаеми п-р Христо,

    Вие определено не сте запознат със страданието (вредите), което причиниха „пасторите-доносници“ на църквата в България.

    Вие също така не сте потърпевш (нито пък вашето семейство, роднини, приятели) от тяхното доносническо „служение“.

    Д-р Стефан Банков е определено потърпевш, а също така е изнесъл определени факти(за „пастори-доносници“) чрез книгата си „Досието от двете страни на желязната завеса“ в публичното пространство.
    Смятам, че е постъпил правилно.

    Петър Велев също е потърпевш от „служението“ на същите тези „пастори-доносници“ и е изнесъл определени факти в своята книга „Изцеление чрез вяра в Бога“.

    Истината не трябва да се крие.
    Тя трябва да се каже, за да се знае.

    Това, което „пасторите-доносници“ са извършили спрямо Господ Исус Христос и църквата в България е ПРЕСТЪПНО ПРЕДАТЕЛСТВО.

    Тези „пастори-доносници“ имаха 22 години, за да признаят ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА си и да се покаят.
    НИТО ЕДИН ОТ ТЯХ НЕ СЕ ПОКАЯ.

    СЕГА е настъпил ЧАСЪТ НА ИСТИНАТА.

    И тяхното ПРЕСТЪПНО ПРЕДАТЕЛСТВО и ЛИЦЕМЕРИЕ е време да бъде РАЗКРИТО и ИЗЛОЖЕНО НА ПОКАЗ.

  21. Колкото до г-н Христо Христов, не бих го нарекъл пастир, защото аз такива пастири не искам да имам.
    Явно е че за него публичността, откритостта и прозрачността са мръсни думи. Това става ясно от доста хаотичното му словоизлеяние.
    Това ли научихте от американската демокрация г-н Христов?
    А ако така – много жалко!
    Няма какво да ни насърчавате да ви пишем “лично“ на меила ви. Нямаме скрити и таини неща които да споделяме, защото сам Христос ни казва „Каквото ви кажа на ухо – прогласете го от покрива!“
    Но явно вас тия думи не ви касаят, вие сте повече по таините, скрити, непублични неща, да не би пък сакън да се открие някоя нелицеприятна истина за „Българския Евангелизъм“

    За вас така наречения „Български Евангелизъм“ е нещо като „Партията – маика“ – чиито авторитет трябва да се пази на всяка цена.
    Е, да но ние сме поборници на Христовата кауза и хич не ни и пука за авторитета на „Партията – маика“

    Чудно ми е кои ли ви изпрати в САЩ, и на каква църква сте „пастор“?!

  22. Ето, едва няколко години по-късно, стана очевидно /за мен/, каква точно би могла да бъде причината за явното защитаване на безличието и посредствеността на СЕПЦ от п-р Христо Христов. Изглежда съвсем скоро /след коментара си, година, 2, 3/, той е възнамерявал да прибегне отново под крилото му. Въпреки, че силно ми се иска да НЕ съм сгрешил в преценката си за Вас, бих размислил, изслушвайки /прочитайки/ вашият искрен отговор. Българите имат изключително къса памет, НО НЕ ВСИЧКИ, НЕ ВСИЧКИ! Фарисейщината, брат Христо, трябва да се изобличава, докато не е успяла напълно да опорочи Църквата! Дано забележите почти 4 години по-късно написания коментар.

  23. Надявам се след изобилието от документирани и аргументирани публикации в Pastir.org и други български издания, включително и авторитетното списание „Християнство и култура“, някои петдесетни дейци, които защитаваха тезата за „неволно съгрешилите агенти“, да са променили мисленето си? Ако ли пък не, то ще се потвърди неписаното, но правдоподобно правило, че днес някои стават „пастори“, защото за друго … не стават… И аз силно се надявам да бъркам в извода си!…

  24. ДО П-Р ВЕНЕАМИН ПЕЕВ И АЗ БЯХ НА ЯМБОЛСКИЯ СЪБОР ПО ИЗБОРА НА ВИКТОР МИРЧЕВ.СТРАНЕН ИЗБОР ОТВОД СИ НАПРАВИ БЛАГО ВЕС ВЕЛЕВ АКО СИ СПОМНЯШ.ПОСЛЕ РАЗБРАХ ЧЕ Е БЪКАЛО ОТ ДОНОСНИЦИ И АГЕНТИ НА ДС.ВИКТОР МИРЧЕВ СЕ ЗАДЪРЖА МНОГО ВРЕМЕ В СОФИЯ И КАТО ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ЕПЦ.ЗА ПЪРВИ ПЪТ ЗАГОВОРИ П-Р МЛАДЕН МЛАДЕНОВ ОТ ПЛОВДИВ ДОСТОЕН БРАТ В ВЯРАТА.ЗА ПАСТИРСКИТЕ ПРОЦЕСИ ИНТЕРНИРАНИТЕ БРАТЯ ЗАТВАРЯНЕТО НА БРАТЯ ПО ЛАГЕРИТЕ И ЗАТВОРИТЕ.СЛУШАХ И ГЛЕДАХ В ОЧИТЕ БРАТЯ И СЕСТРИ И НЕ МОЖАХ ДА РАЗБЕРА КАК БРАТЯ ЩЕ ПРЕДАВАТ БРАТЯ НА ВЛАСТИТЕ ЗА ДА БЪДАТ ПО ГОРЕ ОТ ТЯХ.СЛУЖБА АПАРТАМЕНТ КОМАНДЕРОВКА В КАПИТАЛИСТИЧЕСКА СТРАНА.ПРИВИЛЕГИЙ ВЛАСТ И ДОЛАРИ И ПАСТОРСТВО.ВСИЧКИ АГЕНТИ И ДОНОСНИЦИ В ЦЪРКВИТЕ СА ДОНОСАЛИ И ПРЕДАВАЛИ ИНФОРМАЦИЯ НА ДС С ЯСНАТА ВИЗИЯ ЧЕ ВЛАСТИТЕ ЩЕ ГИ ОДОБРЯТ ЗА ДА ВЛАСТВАТ В ЦЪРКВИТЕ.НЕВИННИ НЯМА РАЗКАЬЯНИ НЯМА В СЛУЖБА НА МАМОНА.БРАТ ВЕНЕАМИН ПЕЕВ В ЕПЦ-ВЕТИЛ ГРАД ЯМБОЛ БЪКЪ ОТ СЪЩИТЕ ДОНОСНИЦИ И АГЕНТИ СЕГА НА ДАНС-РАЗУЗНАВАНЕ.КОНТРАРАЗУЗНАВАНЕ.ИМА ГРУПА НА МАО АГЕНТИ НА СПЕЦСЛУЖБИТЕ ЦИВИЛЕН ОФИЦЕР КОМИСАР В ОДВР-ЯМБОЛ ФОТОГРАФ КОЙТО ФИЛМИРА СВИЧКИ СЪБИТИЯ В ЦЪРКВАТА ВЪНШНИ АГЕНТИ КОЙТО ДЪРЖАТ КОНТАКТИ ДРУГИТЕ БРАТЯ АГЕНТИ В СЪБРАНИЕТО.ВСИЧКИТЕ ГИ ВИЖДАМЕ КАКВА ПОДРИВНА ДЕЙНОСТ ПРАВЯТ В ЦЪРКВАТА НО СИ МЪЛЧИМ ОТ СТРАХ И РЕПРЕСИЙ.ДАЙ ТЕ ГЛАСНОСТ НА ЦЯЛА БЪЛГАРИЯ И ЕВАНГЕЛСКА ОБЩНОСТ КАК СМЕ В ЕПЦ-ВЕТИЛ.БРАТ ВЕНЕАМИН ПЕЕВ РАЗЧИТАМ НА ВАС.ГОСПОД ДА БЛАГОСЛОНИ ВСИЧКИ ИСТЕНСКИ БРАТЯ В ВЯРАТА.АМИН

  25. Драги брат Хари!
    Много тъжна картина разкриваш в Ямбол и напълно те разбирам, защото там агентурните корени са много, много дълбоки. Има безспорни документи, които показват, че ДС е управлявала ЕПЦ-Ямбол още от 60-те години непрекъснато до 1989 г. Агентурната ос Ямбол-Бурга е силно подчертана. За след 1989 г. няма как още да научим. Но и това ще стане, ако дотогава не дойде Христос да ни грабне, като остави агентите да се пречистят през Голямата скръб.

    Бих искал обаче да те питам – коя ЕПЦ в Ямбол се именува „Ветил“? То напоследък на евангелските общности пастирите, дето не познават географията на Палестина, им наслагаха един географски названия, та ум да ти зайде… То не беше „Ветил“, не беше „Васан“, не беше „Сион“, не беше „Галгал“, та ако речеш, и „Йерусалим“ ще намериш в България… А днешната ЕПЦ в Русе без малко да се нарече „Хилсонг“, защото са изхвърлили песнарките с песните, дето ги бяха превели сливналийката Донка Кинарева и ямболския п-р Еммануил Манолов, и русенци (млади и стари)подскачат в такта на австралийците…

    За днешните „чудесии“, брате Хари, аз нямам друго логично и духовно обяснение, освен че ветилци и хилсонгци искат да бъдат в крак с „глобализацията“, не с Христос…

    Твой в Христа (напук на „глобализацията“) – В. Пеев

  26. Една неделя нещо ме влечеше към гр Казанлък и ЕПЦ Витиня Казанлък.Отидох на неделната служба не бях ходил в новата епц църква в Казанлък намерих църквата и влезнах на служение в нея в неделя в 10 часа,службата почна както потчертах имаше господна вечеря трапеза пастора кой то водеше службата беше ,,Божидар Ялъмов** един от героите на др.В.Пеев. Накрая на църковното служение пастор Божидар Ялъмов рекламираше някакви книги и почна да рекламира някаква книжка и чух че книгата автора е В. Пеев и била много хубава и прочете някакъв текст от книшката и препоръча да сия купят.)) Днес ми дойде прозрение защо е трябвало да отида в Казанлък в епц Витиня .Изкъм прошка аз новоповярвалия ученик от БОГи В. Пеев ако съм обидил нещо В. Пеев като спорех с доктора какво против има срещу СЕПЦ.Моля за извинение

  27. Г-н Руси Русев,
    мога да Ви успокоя, че не помня с нещо да сте ме обидил. Ако сме „кръстосали“ словесни шпаги, защитавайки различни позиции по агентурния проблем на СЕПЦ, то това не бива да се смята за обиди. Няма за какво да си прощаваме, но съм готов да обсъждам агентурния проблем по-задълбочено с Вас. По природа и призвание аз съм боец и когато съм убеден в дадена истина, я защитавам до край – без лицеприятие. Истината е по-ценна от пастори, председатели на деноминации, епископи, кардинали, патриарси, че и папи!

    Що се отнася до п-р Божидар Ялъмов, г-н Русев, нека уточня: ТОЙ НЕ Е МОЙ ГЕРОЙ! Ако съм го посочвал поименно като „агент“ и вероятно „син на агент“, то това е според документите на ДС. „Мой герой“ би бил, ако бях написал документален роман за него, а аз такъв не съм писал, защото не съм романист, пък и нямам намерение да пиша. Аз съм само един скромен документалист.
    Не знам и за каква „книШка“ е ставало дума, защото обикновено „книЖките“ се пишат за деца, а аз детски книжки също не съм писал.Предстои обаче да излезе моя книга, доста обемиста, за пасторите агенти на СЕПЦ от 1949 г. до 1980 г., за които малцина все още са информирани.

    С най-добри чувства към Вас –
    В. Пеев

  28. И аз това ви питах, господа, за имената на църквите преди време. По регистрация в системата ДАКСИ това трябва да е ЕПЦ-1. Кога и от кого е сменена регистрацията на ЕПЦ-Ветил И по силата на съдебната регистрация кой е получил да правото да анулира и регистрира отново под фирмено дело ЕПЦ-1 която по съдебното право е най-старата петдесетна църква в града?

    Друг подобен пример коя е тази църква Обединена българска госпъл църква. в Бургас която в момента съди България пред европейския съд в Брюксел? В страната нямаме такава правна регистрация на юридическо лице по закона за лицата и семействата. За дружество извън страната ли става дума и кой го представлява в България по правото на закона?

  29. Ми нека братята от Ямбол да кажат това-те нали са отам и поще знаят но в Бургас такава църква нямаме освен ако не са регистрирали някоя нова

  30. Още юристконсултска информация по религиозното наименование на вероизповеданието от Бургас, чието дело се влачи вече десет години по инстанции и преписки без особен успех. Едва наскоро бе предадено към ЕС но едва след като от бургаските пастори повечето отпаднаха по агентурни и лични причини. В този си вид делото е вписано с погрешен адресант под жалба на Обединена българска госпъл църква. Не става ясно дали се пледира с Обединени евангелски църкви ОЕЦ или Обединена църква Блага Вест.
    За всеки в България е ясно че такава деноминация „госпъл църква” не съществува и илюзията с имената е крайно неубедителна. Ако не за друго, по силата на сега действащия закон вероизповеданията се изписват само с български думи, поради което наименованието „госпъл” отпада като български еквивалент и няма как да е регистрирано от Софийски градски съд. След като такава деноминация де факто и де юре не може да съществува и никога не е била регистрирана, има само два избора, кой от кой по-християнски. Ако се открие че такава деноминация няма, по силата на закона жалбата от несъществуващото юридическо лице отпада автоматично поради липса на жалител.
    Другият вариант е набързо да се регистрира деноминация с такова име. Хем ще има кой да прибере отсъдените дивиденти от европейския съд, хем деноминацията жалбоподавател няма да бъде описана в деловодството. Така, хем парите прибрани, хем и църквата цяла! Може ли някой да отговори на въпроса с повишена трудност – Коя е тази църква в Бургас „Обединена българска госпъл църква”?

  31. Адвокат Узунова, досега само Инги от Бургас твърди, че такава евангелска църква няма. Нека се включат и бургаските пастори. Дано проявят интерес поне към чакащите ги дивиденти.

  32. Ицката се гласи за Зъбчето но няма как да стане работата. Пускат го по веднъж в месеца колкото да не е без хич. Но дори и да има аспирации, точно както миналия път няма да го допуснат бе нужния опит и ценз.

  33. ЕПЦ-Барна
    Гардове за Исус
    ЕПЦ-Винтил
    ЕПЦ-Пъбчето
    ХЦ-Мързия
    ЕПЦ-Гумен
    ЕПЦ-Свикнала на света
    ХЦ Зоо
    ЕПЦ-Предатели
    Хор „Омега”-3
    ХЦ-Арогантски
    Музикална група „Текила”
    Обидени евангелски църкви
    ИК-Библейска лигла
    ХЦ „Алфа и Обегай”
    Сп. Пия
    ХЦ-Боговесте
    Евангелски магесник
    Асоциация на римските пастори
    Българска християнска милиция
    Христян-фурнаджийска партия
    Християнска сладкарница „Ако знай”
    Кафе „Деформация”
    Футболен турнир на демонизациите
    ТВ Хормония
    ББЦ Кръстозъб
    АРЦ Живот с Преслава
    Християнски киноцентър
    Съборна конгоанска църква
    ЕПЦ-Мерник

  34. ГДЕ са тез, хорица 10 нищатни годинки по-кусно?
    п-р Вирчев премина под натиска им
    врачев изчезна, кокончев въобще
    бакалев пи кафе с милионите то делото и излезе
    оня другио на новото поколение остаря и избега
    пеев вече не пеее!
    Третата – и най-сериозна неистина е, че пасторите-ченгета “никога не са давали информация в ущърб на църквата или поради която някой да пострада”. Ако п-р Ив. Врачев се е подписал под тази отвратителна лъжа, трябва публично и писмено да се покае за това! Защо тогава бяха уволнявани или изселвани достойни пастири в СЕПЦ като Едуард Куриян, Стойчо Купенов, Младен Младенов, Георги Тодоров и др.? Кой ги клеветеше за тяхната твърдост за Христа пред властите, ако не собствените им колеги? Кой затваряше църкви и не пращаше служители в тях?

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *