Основни принципи на дясна политическа концепция

Дясната държава е ясно разпознаване, че правителството и управниците не могат да са идеологически натоварени, не насаждат ценности, а само защитават доброто и наказват злото

Основната ми теза относно разположението на политическите виждания в българското пространство е, че поради комунизма и последващият остатъчен социализъм в страната няма истинско дясно. Поради години живот в комунизъм и социализъм, дясната идея за политически модел на управление неминуемо е преместена много вляво.

За да са успешни политически десните партии правят компромис с десните идеи, като ги местят вляво. Този процес можем да наречем „десен популизъм“. Освен това, десните идеи трябва да са осъзната необходимост идеологически, за да не бъдат жертвани в името на политическия утилитаризъм, както описах в предните две изречения.

За да бъдат десните идеи по този начин осъзнати като необходимост, трябва тези, които ги поддържат, да са уверени в тяхното значение и възможности да се справят с политическата безизходица, ако биха били приложени в страната. Прилагането на ясно дясно обаче би предизвикало „народното недоволство“ на мнозинството, които са свикнали с идеята, че държавата е източник на живот и блага.

И така въпросът остава отворен – бърз политически успех или дългосрочно разграждане на отровния, идолопоклонски социалистически модел в светското управление?

Въпреки мъчителното присъствие на горния въпрос тук предлагам 13 принципа, които са описателни и наложителни за една политическа мисъл и формация, която ще защитава десните и християнски принципи в политиката.

  1. Консервативни ценности:
    • Защита на традиционното семейство и семейните ценности и правата на родителите да отглеждат и образоват децата си съгласно своите убеждения и
    • прилагане на традиционните християнски цивилизационни ценности в обществения и политическия живот.
    • Противопоставяне на всякакви тенденции за обществено и държавно предефиниране на брак и пол.
  2. Социална справедливост. Защита на правата на слабите, беззащитните и неродените. Равенство пред закона.
  3. Лична свобода. Всеки сам е отговорен за делата си и чрез лично трудолюбие и инициатива следва да постигне желаното от него в рамките на добрия морал и личното и обществено благо. Тази свобода включва формирането на икономически или светогледни предприятия и асоциации без намеса на държавата. Всеки формира своите светогледни възгледи и вяра без намесата на държавата, като личната свобода включва промяна на възгледите и асоцииране на личности с близки възгледи.
  4. Защита на основни човешки права. На всеки следва да бъдат гарантирани основните човешки права, които осигуряват лично достойнство и участие в обществения живот – свобода на съвестта, вярата и словото, право на живот, право на справедлив процес, свобода на сдружаването, свобода на събранията,неприкосновеност на личния и семеен живот, неприкосновеност на жилището. Недопустимо е въвеждането на „специализирани права“, които да отменят или да се противопоставят на изброените основни права и свободи.
  5. Справедливо правораздаване. Възстановяване или въвеждане на разбираема, ясна и честна правосъдна система, в която виновните биват наказани съразмерно, а невинните – оправдавани.
  6. Дясна икономическа политика. Ниски данъци, малка но ефективна държавна администрация, лична инициатива, общинско самоуправление, ненамеса на държавата в живота на обществото и личностите когато няма нужда от държавно администриране на дейностите на хората, намаляване на държавната бюрокрация.
  7. Сигурност. Свободата и благоденствието са зависими изцяло от условия за мирен и спокоен живот. Управлението е длъжно да осигури мир, ред и спокойствие на хората живеещи под юрисдикцията на държавата, както и защита от външни врагове, които целят чрез война или друг вид организирано насилие да разрушат мира и реда в обществото. Сигурността, вътрешна или външна, не може да бъде основание за нарушаване на основни човешки права и за потъпкване на човешкото достойнство и принципите на свободното общество.
  8. Свобода на образованието. Всеки има право да търси образование подходящо на неговите възгледи, възможности и намерения. Държавата няма право на образователен монопол. Родителите имат правото да решават въпросите относно образованието на своите деца, както и философията и програмата на образование, включително домашно образование.
  9. Суверенитет. Държавното управление защитава интересите на българските граждани и всички хора на територията под юрисдикция на същото. Традицията, законите, културата и начинът на живот на българското общество, доколкото те издигат свободата, законността и справедливостта, и се противопоставят на тиранията и тоталитаризма, имат приоритет пред външни и чужди интереси, политически или военни, които целят разрушаването на свободното и демократично общество.
  10. Принцип на светската държава. Този принцип означава прилагане на идеологически и религиозен неутралитет от държавата при управление на светските дела. Този принцип не може да се прилага като ограничение на правото на християни и други религиозно вярващи да участват в публичния дебат и политическите процеси. „Светска държава“ не означава „атеистична държава“- атеизмът не може да бъде официална държавна идеология. Принципът означава и забрана за намеса на светската власт в богословието или вътрешните дела на църковните и религиозни общности и техните организации.
  11. Сътрудничество. Взаимодействие със сходни по убеждения политически формации в страната и отвъд границите ѝ.
  12. Златното правило. „Прави на другите, така както искаш на теб да направят“ е основополагаща християнска добродетел, от която ще се ръководи идеологията и дейността на партията.
  13. Стратегическо виждане. Целта на политическата активност не бива да е само участие в избори и политическата властта, а изграждане на структури и политическа култура и визия, която да има дългосрочен ефект в обществото в посока на установяване на свобода, законност, ред, справедливост, духовност и истина в държавното управление и в обществения живот.

В заключение ще представя обобщението, че „дясна политика“ е тази, която максимално намалява ролята на държавата до присъщите ѝ функции – гарантиране на мира, сигурността, справедливостта и защита от външна намеса.

Всичко останало е въпрос на инициатива на гражданите и хората под юрисдикцията на подобно дясно държавно управление. Дясната държава е ясно разпознаване, че правителството и управниците не могат да са идеологически натоварени, не насаждат ценности, а само защитават доброто и наказват злото (Римляни 13:4).

В тази посока на дясно мислене следва да разграничаваме и термина „държава“ от термина „общество“, които към момента се възприемат като идентични. Тези термини обаче са слети в идеята за така наречената „социална държава“, в която всички са едно семейство, а доставчици на щастие са управляващите, демократично избрани от народа. Държавата преразпределя икономически, природни, естествени и дори човешки ресурси.

Държавата е политическото божество, което осигурява икономическото щастие. В социалната държава“ щастието е доведено до възможността личността да консумира и да бъде част от голямото цяло. Преведена на нормален език фразата „социална държава“ всъщност означава „обществена държава“ или общество и управление са слети в едно цяло“. Идеята за „социалната държава“ идва от Запад. Чистият посткомунистически социализъм идва от Изток. Място за истински десни идеи в тази обстановка и историческо наследство – няма. Нужда обаче от дясна формация – има.

Нужда има и от разграждането на мита за социалната държава, която се грижи за всички; има нужда от освобождаването на личността от робството на бюрократичната метастаза на държавата мащеха и ограбването на труда, личната инициатива и дори децата, за преразпределение от бюрократите. (Пример за последното е задължителното „образование“ от ранна възраст и знаменитата фраза на активистка на проваления Закон за детето през 2012 г.: „Ние не сме против семейството. Просто искаме да дадем децата на тези, които могат да ги отглеждат“.) Така девизът, който изпъква ясно, за едно ново и истинско дясно движение в политиката е следния: Ако не аз – кой? Ако не сега – кога?

18 comments for “Основни принципи на дясна политическа концепция

  1. В тази ясно систематизирана социално-политическа и етическа платформа, която има подчертано дясна ориентация, са заложени много от принципите на християнството, доказали своята удачност през вековете. А това е ясна индикация, че християните могат и следва да бъдат ориентирани преди всичко към дясната част на политическия спектър!

    Дали днешните християни осъзнават това? Много полезно би било с коментари и питания да се включат както християнски свещенослужители и миряни, така и представители на обществото ни като цяло. Защото в крайна сметка една дясна политическа линия не е само за християни, а за всички, които искат утвърждаването на едно истински демократично и справедливо общество у нас.

  2. Много писаници без много смисъл ако питате мен! Пълна демогагия без никаква конкретика.
    Ето пример за гей ситуацията – ако се съгласим с точки 3, 4 и 7 хомосексуалистите ще трябва да се даде пълна свобода да се хомосексуализират, и тези права да се защитят по т. 4 а по точка 7 да се гарантира сигурността им докато се хомосексуализират – разбирай гей училища, осиновления на деца от гей двойки, гарантиране да могат да си практикуват греховете без никой да ги обезпокоява и какво ли не още. Като гарантиране да си имат политическа партия например като едно растящо малцинство. Да не говорим пък какво става със златното правило на точка 12 ако хомосексуалистите започнат да правят на други това което искат да правят на тях. ХАйде вземете се малко в ръце с безотговорното писане на политически бюлетини и празновглави позиви господа!
    Същото важи и за християнското образование – Според горната клауза ако е пълна свобода ще трябва да се даде и на мюсюлманите училищя в България. Така се застъпват силно политизираните и икоменически идеи на религиозния съвет в България.

  3. Г-н Георгиев, винаги когато някой философства без много знания или практически поглед върху това, което се случва се получават изакзвания като Вашето. Към настоящия момент, ако сте забелязали, хомосексуализмът се налага с държавна принуда – Франция, Великобритания, Германия и т. н. Как ще ви се стори ако държавата въведе хомосексуалният брак и в България и Ви кажа да бракосъчетавате хомосексуалисти въпреки Вашите библейски схващания? Свободата на образование ще защити именно от държавно налагане на хомосексуализация онези християни, които не желаят децата им да бъдат жертви на Вааловата образователна система.

    На второ място – ако поради това, че и някой друг може да се ползва от свободата, която Ви са дава на Вас, Вие сте готов да се отречете от нея и да дадете всичко на тоталитарната държавна бюрокрация – господине Вие не заслужавате тази свобода. Така че добре, че сте се изказали тук, но кой е „празноглав“ Вие явно не можете да давате оценки.

  4. Не, не точно така.
    Изразени са важни икономически и политически характеристики на капиталистическото общество. Тези принципи трябва да бъдат гарантирани конституционно иначе не може да има държава. А вече как тази партия ще въведе принципите за които се бори е въпроса на хилядолетието. Затова някои стават националисти а други комунисти. Но ако не се гарантира правото за работа и еманципиране на личността, тогава вместо една богата държава с хомосексуалисти, се превръщаме в една бедна държава с хомосексуалисти.
    Г-н Костов да доразвие тезата си още мъничко защото пасторската аудитория все от някъде трябва да черпи библейски основи за политиката за да не се увличат по Атака и ДПС както в Стралджа и ромските църкви.

  5. Г-н Ив. Георгиев, имам досега впечатлението, че сте сериозен, макар и доста суров коментатор. Опасявам се обаче, че „хомосексуалният синдром“ здраво Ви завъртял мисленето… По-долу пействах т. 3 от гореизложената дясна християн-демократическа програма, срещу която протестирате, но от която е видимо, че тя въобще не подкрепя хомосексуализма. Под „лична свобода“ не се разбира – простете за израза! – „креватна свобода“, а всяка обществено полезна инициативност „в рамките на на добрия морал и личното и обществено благо“. Гей-парадите, например, не могат да влязат в определението за „добър морал“ и „обществено благо“. Българската Църква в различните си поделения и конфесии никога няма да ги одобри!

    „3.Лична свобода. Всеки сам е отговорен за делата си и чрез лично трудолюбие и инициатива следва да постигне желаното от него в рамките на добрия морал и личното и обществено благо. Тази свобода включва формирането на икономически или светогледни предприятия и асоциации без намеса на държавата. Всеки формира своите светогледни възгледи и вяра без намесата на държавата, като личната свобода включва промяна на възгледите и асоцииране на личности с близки възгледи“.

  6. Г-н Пеев виждате как опорочават дори Реформацията, а нашите студенти и пастори не смеят да им противоречат защото нямат елементарни познания по темата a и за другата пресечна точка с мюсюлманството. Няма как да бъдем сигурно че това което г-н Костов предлага не е само още един политически експеримент обречен на тотален неуспех! Опасявам се, че като пореден религиозен опит спонсориран от чужбина е повлиян и от политическите гей лобита. В цяла Европа е така! Промените в отношението на държавата към пола е заплаха за свободата. Как ще гарантирате семейните ценности ако на хомосексуалистите е позволено да се женят и разжегват? Предложението на г-н Костов трябва да се дефинира в библейските граници на свободата, а не в светските. Иначе държавата ще използва имено свободата която г-н Костов й предлага за да наложи гей брака и да руши семейството и църквата!

  7. Г-н Ив. Георгиев, съгласен съм с Вас, че в българския евангелизъм апатията силно трябва да се раздруса! Липсата на инициативност сред студенти и евангелски пастори е незаглъхващата болест на тоталитаризма у нас – тоталитаризъм на държавата, тоталитаризъм и в деноминациите.

    Политическата платформа, която е включена тук обаче и която съм убеден, че адв. д-р В. Костов подкрепя, няма нищо общо с гей-лобитата. Знам със сигурност, че колегата Костов потръпва от погнуса по този въпрос, както потръпвам от погнуса и аз, както потръпва от погнуса и Триединният Бог на християните! Ценностите на семейството, които тази платформа защитава, не са нито хомосексуални, нито социални, нито етнически. Те са традиционно-християнски и традиционно-български!

    Що се отнася до мнението Ви, че „предложението на г-н Костов трябва да се дефинира в библейските граници на свободата, а не в светските“, ако говорим за политическа платформа, не съм съгласен! Вие знаете много добре, предполагам, че Конституцията на РБългария не допуска основаването на политическа партия на религиозен принцип, както и на етнически и т.н. (срв. чл. 11). Следователно директни библейски посочки и аналогии са недопустими. Ценностната система на една политическа платформа може да бъде ХРИСТИЯН-ДЕМОКРАТИЧЕСКА, но тя не бива да бъде афиширана ДИРЕКТНО като християнска. Адв. д-р В. Костов знае прекрасно това като юрист! Но може би той би могъл да поясни казуса по-добре от мен.

  8. Някои цитати на Иван Георгиев:
    „Ето пример за гей ситуацията – ако се съгласим с точки 3, 4 и 7 хомосексуалистите ще трябва да се даде пълна свобода да се хомосексуализират … разбирай гей училища, осиновления на деца от гей двойки, гарантиране да могат да си практикуват греховете без никой да ги обезпокоява и какво ли не още….Същото важи и за християнското образование – Според горната клауза ако е пълна свобода ще трябва да се даде и на мюсюлманите училищя в България“

    От това изказване става ясно, че тук не се разбира основната функция на държавата. По подразбиране днес в България, по наследения социал-комунистически модел, се разсъждава, че държавата трябва да е тази която да контролира и регулира всичко и то по насилствен начин, най-вече етичните и моралните норми. Това право е, и би трябвало да се остави в ръцете на семейството. Това е белег на свободомислеща общност. На държавата не й е работа да възпитава и изгражда морални и етично осъзнати личности, това е работа на семейството. Единствена функция на държавата е да съблюдава за спазването на закона и извършва съответните наказания т.е. ние нямаме нужда от Батман, Спайдърмен или Супермен или държавата олицетворение на Бог. От друга страна закона трябва не да казва какво да правим, т.е. да ни ограничи и отнеме свободата, а да казва какво да не правим и съответно да има наказание за закононарушителите.

    още един цитат:
    „Промените в отношението на държавата към пола е заплаха за свободата.“

    Заплаха не е отношението на държавата, а от нейната намеса. Но основната заплаха е липсата на морални и етични норми в съвременното българско семейство. Всики знаем откъде тези норми идват и нашия стандарт за оценка на всичко около нас – Божият Закон. Това е единствения и абсолютен стандарт. Но както всички знаем днес в българската църква има много погрешно отношение и разбиране за функцията на Божият Закон. В следствие на това днес на нашите деца се гледа като собственост на държавата. Така че не трябва да гледаме на нея да определя кое е право и кое е криво, добро или зло. Държавата не трябва да е законотворец, но законосъблюдател. Закона е даден много отдавна.

  9. Г-н Венци простете предварително за фамилиарниченето но сте пропуснали да си напишете фамилията и не е ясно как да ви назова. Това което сте написали са прекрасни анонимни мисли на предполагам млад човек с големи мечти или някой който живее извън България и не е наясно с реалната ситуация. Ние вече 90 дни сме на площада стари и млади. Държавата нито е направила закони през тези 90 дни нито ги е регулирала. Регулира само движението на протестиращите. Държавата, драги г-не не бива и не може да бъде само регулатор на законите, както вие предлагате. Тези марксистки наклонности които граничат с юдейски идеализъм и феодалистична утопия отстоят толкова далеч на едно демократично капитално общество колкото земята от луната.
    Съгласен съм с това което казвате за закона и за семейството, но позволете ми да ви поправя като малко по-възрастен, вече повече реалист отколкото идеалист, че и двата фактора които посочвате в България липсват от десетилетия. Закона се погазва безпрекословно, дори бих казал незачитането на закона е вече преобладаващ стандарт, а семействата в България са предимно от бабички и дядовци като набора. Според статистика на Галъп 4 от 5 младите двойки в България живеят без брак на семейни начала. Сега преди да се обиждате на марксист и моралист, кажете коя институция трябва да укрепи основите на семейството и закона? Вероятно ще кажете църквата – само че коя църква, тази която е пълна с грях и популизъм ли? Вижте какви ви е написал г-н Пеев това което предлагате е просто противозаконно в една демократична държава. Колкото и да е заветен номинизма който изповядвате е утопичен а от там и несъвместим с църквата. Всъщност вие сте добре с теорията, но за да се изпълни е нужна работеща държава, законови гаранции за развитие на образование а от там и на свободен бизнес. Чак тогава можем да говорим за семейство от хора които пазят закона. Те, драги момко, без демократичен капитализъм няма как да съществуват.

  10. Разсекретих се! Навремето в казармата така се наричахме по фамилии.
    Добре г-н Грозев, старче, (интересно откровение сте получили, че сте по-възрастен/дърт от мен)

    Първо мислите ми не са анонимни а са били основни правила на велики личности в историята. Аз не казвам, че и аз съм велик, но казвам, че поне съм се потрудил да прочета и науча.
    Второ, много добре ми е ясна ситуацията в България.
    За сведения на вашия замъглен от старостта разум, нека да Ви кажа, че 95% процента от тези които са излезли по улиците са тръгнали да бият нещо с нищо. Това което отново се иска, са държавни регулации, които няма да доведат до никъде, напротив, ще усложнят ситуацията. Всеки иска промяна, но никой не знае какво точно трябва да се направи. Излиза се отново с старите пролетарски лозунги „народа да управлява“ Или великата заблуда и ерес: глас народен, глас Божи. Божият глас ясно се чува в Неговото Слово-Закон.

    Ако наричате моят пост с „марксистки наклонности които граничат с юдейски идеализъм и феодалистична утопия“, то тогава, ако въобще сте християнин, сте пропуснали да прочетете доста голяма част от Библията си и определяте Автора на тази книга като „марксист и моралист“.

    Ето как не внимавате когато четете предугаждайки какво бих казал „Вероятно ще кажете църквата“, не не съм казал църквата, напротив, на няколко пъти споменах семейството. Семейството е натоварено с икономическата и възпитателната функция, не църквата. Църквата деца не отглежда, нито ги ражда.
    Това че днес църквата е „пълна с грях и популизъм“ е вярно, но вие какво сте направили по въпроса? Не само това, но защо трябва да правите каквото и да било, когато всичко така или иначе ще става по-зле.
    Ако моя номинизъм е „утопичен“ интересно откъде Вие възнамерявате да вземете основните принципи за нормалното и проспериращо съществуване на едно общество, това за което явно се борите (не я ясно защо), от директивите на Обединените нации или от милионите закони на Европейския съюз?

    И накрая, нека да цитирам един ваш бисер:
    „Всъщност вие сте добре с теорията, но за да се изпълни е нужна работеща държава, законови гаранции за развитие на образование а от там и на свободен бизнес. Чак тогава можем да говорим за семейство от хора които пазят закона.“

    Да вярвам ли на младите си очи?! Вие казвате, че силната държава е условието за здраво семейство, образование и бизнес. Х-м-м. Това доста повече прилича на цитат на Маркс, от колкото моят „утопичен“ за вашия разум пост.

  11. Е и какво? Личи си че сте млад и неопитен в споровете щом искате да победите на всяка цена. Може би затова много говорите а нищо не казвате. Хайде, вие сте победител с този спор. Сега какво казвате всъщност? Че не сте на протеста и дори не сте в България, но затова пък знаете много как да оправите ситуацията. Приканвам ви без много приказки да се върнете в родината и да я поправите. Ще гласувам за вас с двете ръце. А за това какво съм бил направил, преди време с брат Иван писахме но нямаше смисъл. Миналото не се връща. Дано бъдещето да не принадлежи на хвалипръцковци които много говорят а нищо не правят. Достатъчно им се нагледахме на сеирите от черковните амвони.

  12. Г-н Георгиев, затова споменах, че събирането на повече информация, преди определено изказване винаги е в помощ на изказващия се. Разбирам Ви, че на основа на досегашния опит на християнски партии в политиката и на слабия интерес и самочувствие на евангелската общност в публичното пространство, сте крайно скептичен. Но няма как да видите защита на хомосексуалните „бракове“ в горното изложение -д-р Пеев много ясно го обясни. На второ място – каня Ви на тазгодишната конференция Бог и цезар – вижте сайта и темата тук http://www.godandcaesar.svobovdazavseki.com и сам ще се уверите, че дейността ни не е насочена да насърчи войнстващия хомосексуализъм в църквата или вън от нея, а напротив, до помогне на християните и на обществото да вникнат в радикалната опасност за свободата на вярата и свободата в обществото от държавно налагания хомосексуализъм.

    За съжаление проблем за християните по отношение на отнемане на тяхната свобода на словото щеше да има, ако я практикуваха. Няма как да се вдигнеш да защитаваш нещо, което не те интересува. (Разбира се това не се отнася до всички евангелски вярващи). Но въпроса за апатията, който повдигате е част от причината за неуспеха на политическото участие на християните. Има и други – една от тях е липсата на ясна идеология и политически визия която да е основана на християнските ценности, но и да отчита особеностите на българския контекст; и опита да се участва в партии само утилитарно – „да влезем във властта“ и „да вземем субсидията“. Тоталната държава успешно е наложила заблудата, че християнинът е сектант, който не може да се информира за политическото си мнение от вярата си; че вярата е за църквата, а в политическите си изказвания той трябва да е атеист. И с тази грешна идентичност (шизофренична бих казал) добрите хора оставят злото да формира светското управление и общественото мнение. И добри ли са тогава?

  13. Благодаря на учасниците и с риск да се затлачи дискусията отново ще кажа че статията е много плоска. Това да не се приема като че е тъпа, дори напротив но е едностранчива. Струва ми се че няма да проработи като политически експеримент, а след мнението на Венци съм почти сигурен че се цели обединяване на църква и държава в една тоталитарна кооперация. Само нека докато се правят на много умни малките момченца да не обсъждат арестите в които брат Гошо е лежал така, че не е прилично. Г-н Петков който все ни заявява че не е п-р Петков май пак се изказа по поръчки на партия Атака. Ще се радвам ако автора изясни идеите си в малко по-практически аспект за да е ясно какво цели. Да не правят нова партия че ни кани на конференция или просто вмъква малко пиар?

  14. Г-н Георгиев, въобще в моят пост няма никакъв намек за обединение на църква и държава. Църквата и държавата са две независими институции, които имат пряка отговорност не една пред друга, а пред Бог. Същото важи за семейството, бизнес гилдии/групи и т.н. Тука става въпрос за децентрализиране на властта, точно обратното на това което Вие виждате. Става въпрос за малко правителство, ограничено в съблюдаване спазването на закона и извършването на наказания/присъди, но не и да си пъха носа в сфери, където не му е работа, например образование, бизнес, здравеопазване. Не знам къде виждате тази „тоталитарна кооперация“. Вие точно действате на принципа „да биеш нещо с нищо“. Моят въпрос към вас е, след като това не ви харесва, или не го виждате в Божият съвет към човечеството, какво Вие предлагате?

  15. Г-н Георгиев, Вие съвсем взехте да гърмите на посоки :). Каквото писал автора писал – който има уши да слуша нека слуша. Вие по-добре отговорете на въпроса на г-н Данев.

  16. Г-н Георгиев, никъде тук не чета мое изказване, явно имаш някакво привидение. А статията, към която дадох линк няма нищо общо с партия Атака (а вероятно така ти се иска за да стане по-интересна интригата. Ще те разочаровам, тя ми беше предоставена от председателя на ДСБ, с когото също съм в приятелски отношения. Вече казах, че мое мнение в този сайт няма да давам, а който се интересува какво мисля по даден въпрос може да ме попита лично, ще отговоря. За това, старай се като пишеш коментари да не замесваш името ми в схемите ти, имам много по-важна работа от това да се занимавам с теб.

  17. Г-н Костов не се измъквайте така лековато. Въпросите на Венци бяха към мен и на него му беше отговорено вече достатъчно. Остава въпроса който дискутирахме тук преди време за вашата нова партия. Може би трябва да се върнете малко за да прочетете за да ни кажете най-накрая какво целите с тези политически излияния и конференции в последно време. Споделете моля без да се страхувате.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *