ОБРЪЩЕНИЕ ОТ П-Р ЯНКО ДОБРЕВ – СИЛИСТРА

Уважаеми колеги, от много години водим братоубийствена война по форуми и всевъзможни начини. Въвлякохме и църквите си в това. Последиците – отлив от църквите, съблазнени и наранени хора, ескалация на битките. Всеки от нас е допускал грешки в служението си.

Екл. 7:20 Наистина няма праведен човек на земята, Който да прави добро и да не греши.”

Но трябва ли публично да разкриваме грешките си и да се атакуваме за неща,за които сме се покаяли и Бог ни е простил и е забравил. Дявола е експерт по възкресяване на минали грехове. Не ни ли учи нашият Господ да си прощаваме и да забравяме?

Мат. 6:14 Защото, ако вие простите на човеците съгрешенията им, то и небесният ви Отец ще прости на вас.
6:15 Но ако вие не простите на човеците съгрешенията им, то и вашият Отец няма да прости вашите съгрешения.
Мат.18:15 И ако ти съгреши брат ти, иди, покажи вината му между тебе и него самия…

И още много подобни заповеди,които всички добре знаят на теория. Господ има причина да иска това от всички. Той ни даде и пример на кръста. Никой не отиде да Му се извини или да Му иска прошка за това,че Го подиграваха, че Го биха, че Го разпънаха. Но Исус им прости. Можем ли и ние да си простим и да престанем да водим война помежду си? Можем ли да заличим всички форуми с компромати и съблазни? Можем ли вече да пишем само това, което е за славата на нашият Господ? Аз вече взех това решение. Ако вземете и вие това решение, моля напишете го под този призив!!!
Господ да ни дава мъдрост за нашите решения, защото те ще отекнат във вечността!!!

П-Р ЯНКО ДОБРЕВ – СИЛИСТРА

АВТОДОСИЕ: Моята Петдесятница (откъси)

Роден съм на 11.07.1961 г. в село Искра, Силистренски окръг. Когато бях на 7 години родителите ми се преместиха в село Добротица, където премина детството ми. До четвърти клас бях отличник в училището и примерен ученик. Тогава моите родители се разведоха. Аз и сестра ми Теменужка, която е с пет години по-малка от мен, останахме да живеем при майка ни Иванка. До този момент бях под строгия контрол на баща ми. Когато направех беля, той ме шамареше и аз се опитвах да бъда примерен. Но от този момент останах без този контрол и се чувствах свободен да върша каквото си искам. В селото бях единственото момче на разведени родители и хората се държаха странно с мен.

По това време в Добротица дойде да живее една разведена жена с три деца. С нейния син Минко станахме големи приятели. Заедно правехме безброй поразии – трошахме прозорци на къщите, убивахме гарги, врабчета и гълъбки, крадяхме кокошки, яйца, домати, краставици, картофи. Хората от селото ни мразеха и понякога ни гонеха да ни бият. Много обичахме да гледаме филми с индианци и каубои. Започнахме да се правим на индианци – майсторяхме си лъкове и стрели. Вечер крадяхме коне от държавната конюшня /ТКЗС/ и ги яздехме без седла. Не ми оставаше време за учене и успехът ми падна много. Тогава майка ми взе сериозни мерки – набиваше ме с железния дилаф /желязна щипка, дълга около 60 см, с която се разравят въглените в печката/ и ме караше да си уча уроците и да си пиша домашното. Затова сега казвам, че имам “желязно” възпитание. Оправих си успеха и започнах да ставам примерен. През лятната ваканция, когато всички ученици ходеха на лагери, почивки и играеха безгрижно, аз и моят приятел работехме на балировачка – машина, която събира сламата след жътвата и я прави на бали. Ние подреждахме балите в ремарке. Това беше тежък физически труд, но тъй като от пети клас започнах да тренирам борба, работата беше за мен като тренировка.

През март 1981 г. влязох в армията, където служих две години. Бях шофьор в щаба. Група водачи минахме през специално обучение. Задачата ни по време на война беше да вземем офицерите, да ги превозим до определено място, от което те трябваше да ръководят и координират действията на армията. Опъвахме маскировъчни мрежи, копаехме окопи и охранявахме командния пункт. По време на война първата задача на другата армия е да открие и да унищожи този пункт. Ако успее, това означава, че няма кой да координира и направлява действията на войската, няма кой да координира снабдяването й с храна и боеприпаси. Една гладна и без боеприпаси армия е обречена да загуби войната. Нашата задача беше изключително отговорна, затова и обучението беше много сериозно. Българската армия е била винаги дисциплинирана и добре обучена. Бих желал и Божията армия да бъде такава.

На 1 април 1983 г. моята двегодишна задължителна военна служба приключи и аз се върнах в Силистра. Не разбрах как попаднах в системата на Държавна сигурност. Бях само една малка частица от тази огромна машина, смазваща всеки, който имаше различно мнение от това на БКП (Българската комунистическа партия) или застрашаваше сигурността на страната. Един от плановете на комунизма беше до 2000 г. в България да няма нито една Библия и нито един човек, който да вярва в Бога.

Един приятел от Държавна сигурност ми разказа, че преди две години разкрили група от пет-шест жени, които четели Библията и говорели на чужди езици. Те били от някаква каква забранена секта. Един престъпник на име Павел Игнатов от София бил главният организатор. Веднъж той идвал в Силистра да посети групата, милицията искала да го залови, но той се изплъзнал. Тогава от ДС забранили на тези жени да се събират заедно и да четат Библията, заплашили ги със затвор. Едната жена, която била като отговорник, я интернирали в село до София. Всеки ден тя е трябвало да се подписва в кметството и през целия си живот не може да напуска селото. Ако само един ден не се подпише или напусне селото, очаквало я затвор.

Един ден отидох да посетя църквата в град Шумен. Там богослуженията също се провеждаха в дома на пастора. Когато влязох вътре, съпругата му ми каза: “Момче, една минута преди да влезеш, аз те видях във видение. Бог ми каза: “Този младеж ще бъде работник на моето дело в Силистра!” И когато видението свърши, ти влезе.” Аз бях удивен. За първи път се виждаме с тази жена. Тя беше на около 50 години. Тогава не осъзнавах, че това беше едно важно пророчество за мен.

Месец след това отидох в Русе, където бе дошъл гост-проповедник. В края на богослужението той започна да се моли поотделно за някои от хората. Дойде и моят ред. След молитвата ми каза: “Младеж, не те познавам, но когато се молех за теб, Бог ми даде откровение. Видях във видение един камък. Запитах: “Господи, какво означава този камък?” И Господ ми каза: “Този младеж, за когото се молиш, ще бъде като крайъгълен камък за основаването на Моята църква в Силистра!”

Това беше второ пророчество за мен и моето служение, но аз отново не разбрах какво Бог искаше да ми каже с това. Единственото нещо, което ме вълнуваше и за което се молех ден и нощ, беше кръщението в Святия Дух. Може би седем или осем месеца станаха откакто виках към Бога, но не го получавах.
Когато се върнах в квартирата си, коленичих, но молитвата ми вече беше: “Господи Исусе, каква е причината да не ме кръстиш в Святия Дух?” И така дни наред молитвата ми към Господа беше под формата на този въпрос. И Той ми отговори с едно откровение на сън.

Сънувах, че в Държавна сигурност сме получили информация за международен терорист от Турция, който е дошъл в Силистра. Знаехме, че е отседнал в жилищен блок на третия етаж. Заедно с един колега отидохме в отсрещния блок. Качихме се на третия етаж и позвънихме. Една жена ни отвори и ни заведе в стаята, от която добре се виждаше терасата, на която очаквахме да се появи терористът. Разстоянието беше много малко. Жената отвори прозореца и моят колега застана до нея. Аз бях на една крачка зад тях. В този момент на отсрещната тераса се появи мъж, който беше облечен в царска мантия с широки ръкави. Косата му беше дълга, спусната върху раменете. Целият излъчваше светлина. Аз веднага разбрах, че това е самият Исус Христос. Той държеше в лявата Си ръка гърне, а с дясната вадеше от него монети и ги хвърляше на улицата. Чуваха се гласовете на деца, които ги събираха. Тогава Той погледна право в очите ми. След това бръкна в гърнето, извади една монета и я хвърли към нашия прозорец. Колегата и жената се опитаха да я хванат, но тя падна в моята ръка. Беше много голяма, като че ли от стъкло, и светеше ярко. На нея бе написано: “Не можеш да служиш и на Държавна сигурност, и на Бога!”

Изведнъж се събудих. Бях много развълнуван. Часът беше един след полунощ. До сутринта се разхождах из стаята и се молех: “Господи Исусе, какво трябва да направя?”

На другия ден срещнах този мой колега, който беше в съня ми. Разказах му за откровението и му заявих, че напускам тази работа. Направих същото и пред шефа на ДС в Силистра, като му казах, че напускам работата, защото съм решил да служа на Исус. Той отговори: “Това е невъзможно. Жив не можеш да напуснеш системата. Ще извикам един експерт по религия от София и той ще ти докаже, че няма Бог и Библията е пълна с лъжи!”

Това и направи. Един ден ме извика и ме вкара в една празна стая. По средата имаше два стола един срещу друг. Аз седнах на единия, а срещу мен седна един мъж. От двете ми страни, в непосредст-вена близост, стояха двама здрави мъже, с лице към мен, готови да ме бият. “Експертът” започна да ми показва противоречия в Библията и да ми доказва, че няма Бог и че Исус е мит. Беше дълъг разговор. Накрая ме запита: “Какво е твоето решение?” Отговорих: “Вярвам в Исус и ще работя за Него.” След няколко срещи шефът на ДС ми каза: “Най-доброто нещо, което можем да направим за теб, е да те вкараме в затвора. А оттам жив няма да излезеш. Кое избираш?” Аз отново казах: “Избирам Исус.”

След няколко дни ме извикаха и ми дадоха да подпиша някакви документи. Единият беше, че ме освобождават от тази работа и прекратяваме договора, а другият – че трябва да пазя държавна тайна и за всичко, свързано с Държавна сигурност. Аз ги подписах. След това веднага се качих в автобуса за Русе.

Там отидох в едно семейство, което живееше близо до автогарата. Мъжът се казваше Богомил, а жената – Янка. Синът им Румен Бончев сега е пастор на Българска Божия църква. Казах им: “Дойдох да се молим за кръщение в Святия Дух!” Коленичихме тримата и започнахме да се молим. Аз се молех с думите: “Господи Исусе, моля Те, прости ми греховете, приеми ме в Твоето царство и ме кръсти в Святия Дух.” За втори път почувствах същата сила, която ме изпълни от краката до главата. Имах усещането, че стоя на колене във въздуха. Тогава чух с ушите си, че говоря на чужд език, който не разбирах. Говорих дълго време. Не исках да спирам. Тогава Бог ми каза: “Сега те приемам за Мой син. Земна кариера няма да направиш, но си стъпил на твърда основа. Никога не се страхувай и не се притеснявай за нищо, защото от този момент Аз ще те пазя и Аз ще те ръководя!”

През лятото на 1985 г. поканих в моята квартира жените от групата, която ДС беше разкрила. Поканих и някои мои приятели. Всички бяха от Силистра. Бяхме точно дванадесет. Всеки разказа по нещо за себе си. Аз прочетох някои пасажи от Библията и се молихме. Предложих им всяка неделя да се събираме за богослужение. Всички с радост се съгласиха. С тази служба бе поставено началото на Божия църква – Силистра.

В продължение на няколко месеца се събирахме в моята квартира в Калипетрово. Но тъй като всички бяха от Силистра, решихме да провеждаме богослуженията там. Това не остана незабелязано от ДС. Няколко пъти ме предупреждаваха да не се събираме да четем Библията. Една неделя дойдоха служители от ДС и записаха имената на всички. Предупредиха ни, че ако продължаваме да се събираме, ще ни вкарат в затвора. Няколко пъти ме уволняваха от работа. Когато питах шефовете на фирмите каква е причината за уволнението ми, те отговаряха: “От Държавна сигурност ни казаха за теб, че си опасен за държавата и трябва да те уволним.”

Започнах работа като докер към фирма “Търговия на едро”. Това беше тежка физическа работа от седем часа сутринта до седем часа вечерта. Разтоварвахме на железопътната гара вагони с брашно, цимент, олио, захар, мебели и други стоки. След това ги товарехме на камиони и ги разнасяхме по магазините. Работих седем месеца. Мислех, че съм надхитрил ДС, но и оттам ме уволниха по тяхно настояване. Започнах работа като заварчик, след това на една машина – преса за лъжици и вилици.

Малко преди сватбата бях уволнен за пореден път от работа. След женитбата, през юни, отидохме със съпругата ми на море. Не знаех, че моите три месеца без работа бяха изминали. Милиционерите бяха отишли при майка ми да ме търсят. Преровили цялата къща и в моята стая намерили една Библия. Майка ми и съпругът й се уплашили много. Те не знаеха точно къде сме.

Тогава от ДС ме обявили за национално издирване. Но ние със съпругата ми и не подозирахме за това. Бяхме на море на къмпинг “Рай”. Прекарвахме си чудесно! Ходехме на плаж, разхождахме се по брега на морето, карахме водно колело, забавлявахме се, гледахме по телевизията световното първенство по футбол, където играеше българският отбор – жалко, че отпадна много рано. Бяха най-прекрасните и романтични дни от моя живот. Имах чувството, че сме на друга планета. Разбира се, четяхме Библията и всеки ден благодаряхме на Господа за чудесните мигове, които ни подари.

Фантастичните дни отминаха бързо и ние се върнахме отново в реалната действителност на Силистра. Успях да си намеря работа като шофьор. Карах голям камион за смет. Имах трима работници, с които вземахме сметта от казаните на един квартал. Със съпругата ми си наехме квартира в Силистра. В сряда и неделя имахме богослужение на различни места, за да не бъдем открити. Но хората, в чиито домове се събирахме за служби, все пак бяха открити и предупредени от ДС. Започнахме да се събираме само в моята квартира.

На 25 май 1987 г. ни се роди дъщеря – Ивелина. Седем дни след това трябваше да взема съпругата си и дъщеря ни от болницата. Цялата църква, около петнадесет братя и сестри, бяха дошли в квартирата ни да празнуваме радостното събитие. Имахме и гост-проповедник – дякон Лука от Евангелска петдесятна църква от София. Тогава в стаята нахлуха двама от ДС и ни арестуваха. Закараха ни в милицията и извикаха главния прокурор на Силистра. Той ни разпита и каза, че ще ни вкара в затвора. Предложи ми да разпиша декларация, че повече няма да се събираме за богослужения в моята квартира или на друго място, няма да четем Библията и на никого няма да говорим за Бога. Разбира се, аз отказах. След няколко часа ни пуснаха. Когато се върнахме, всички се молеха за нас. Заедно продължихме партито. За първи път в живота си бях баща. Разхождах се наперено между хората. Църквата беше се увеличила с още един член. Това аз наричам „биологичен растеж“ на църквата.

През 1988 г. ДС започна тотално преследване на църквата. Много пастори бяха бити в милицията. Аз бях под домашен арест, на косъм от затвора. Църквата преминаваше през огнено изпитание, но Бог беше с нас и ни даваше вяра и сила да устояваме.

Много ясно си спомням предиобеда на 10 ноември 1989 г. По радиото предаваха директно пленума на ЦК на БКП. Хората от цяла България бяха на работните си места, но никой не работеше. Всички слушаха със затаен дъх това историческо заседание. За първи път хората, които бяха най-близо до Тодор Живков, го критикуваха. Казваха му слабостите и грешките, които беше допуснал. Обвиняваха го за тоталитарното управление. Аз и около тридесет мои колеги шофьори, заедно с началниците, стояхме мълчаливо и с голямо вълнение очаквахме края на заседанието.

Около обяд прозвучаха думите: “Другарят Тодор Живков си подаде оставката като президент и ръководител на Българската комунистическа партия!” Тези думи очакваха хората от цяла България. Никой не можеше да повярва, че всичко това, което чуха ушите ни, беше истина. Никой не предполагаше, че на този ден ще се затвори една черна страница от историята на България – страницата на комунизма.

32 comments for “ОБРЪЩЕНИЕ ОТ П-Р ЯНКО ДОБРЕВ – СИЛИСТРА

  1. Г-н Добрев, Това, което има интересува (има значение за) много християни в България е, не Вашата Петдесятница, а ПЛОДОВЕТЕ от Вашата Петдесятница! Тези плодове, които сте принесли за Божия Слава и продължавате да принасяте!!!

    Но, ако сте решили да печелите популярност въз основа на Вашата Петдесятница, то тогава съвместно с епископ Еленков можете да обедините историята за Вашата Петдесятница с историята за гоненията и мъченията на епископ Еленков (преди 1989г.), като не забравяте да включите и всички онези „чудеса и знамения“ на Еленков, за които чухме и разбрахме от клипчетата в Интернет. Предлагам този еднотомник (двутомник) да бъде под редакцията на д-р В.Пеев. Официалното представяне на книгата може да направите в ОЕЦ „Благовестие“- гр.Бургас.

    Матей 7:16 От плодовете им ще ги познаете. Бере ли се грозде от тръни, или смокини от репеи?
    Матей 21:43 Затова ви казвам, че Божието царство ще се отнеме от вас, и ще се даде на народ, който принася плодовете му.

  2. Г-н Максимов, приемам закачката Ви с усмивка. Самопонятно е, че няма шанс да редактирам еднотомници или двутомници като предложения от Вас. Като „редактор“ отдавна се е изявил в тази посока Хр. Куличев (вж. „Вестители на истината“ и в. „Зорница“), който има много свободно време като пенсионер за редакции и автобиографии, които по същество не се различават от свидетелството на п-р Я. Добрев. Ако Куличев се заеме с такава „редакция“, ще свърши нещо много по-полезно за българския евангелизъм от редовното си участие в клеветнически кампании срещу еп. В. Еленков.

    „Обръщението“ на п-р Добрев обаче предизвиква сериозни недоумения и аз се учудвам, че Вие, г-н Максимов, не засягате поне едно от тях. Ако пък ме питате защо аз не го правя преди Вас, ще Ви отговоря, че Ви давам преднината…

  3. Г-н Максмов покажете Вие вашите плодове,да видим Вие как служите на Бога.

  4. Г-н Димитров, Не съм грандоман (като д-р Стефан Банков), за да парадирам публично с плодовете си и да се хваля с тях. Не се стремя нито към публичен аплауз, нито към публично признание. Единственото, което ме интересува е наградата от Бога.

    1 Коринтяни 3:13-15 „Всекиму работата ще стане явна каква е; защото Господният ден ще я изяви, понеже тя чрез огън се открива; и самият огън ще изпита работата на всекиго каква е. Тоя, комуто работата, която е градил, устои, ще получи награда. А тоя, комуто работата изгори, ще претърпи загуба; а сам той ще се избави, но тъй като през огън.“

  5. Преди дискусията да се е превърнала в бургаски дуел за „наличието“ или „отсъствието“ на плодове под самото духовно дърво на българския евангелизъм, нека задам един-два въпроса. На тях би трябвало да отговори авторът на „Обръщението“ п-р Янко Добрев, но ако той се е заклел „да млъкне“, би могъл да ми отговори всеки един от четящите. Все пак живеем в ерата на свободата на словото! Иначе съм чувал за „обета мълчание“, практикуван в някои исихастки манастири и римокатолически ордени.

    Ето ги моите въпроси:

    Първо, авторът говори за „братоубийствена война“. Къде вижда той такова нещо? Как така от защитник на каузата „невинност на еп. Еленков“, която лично аз подкрепям, изведнъж реши, че има „война между братя“? Кои са „братята“, които „воюват“?

    Второ,
    не трябвало „да си разкриваме грешките“ публично, защото сме се покаяли и Бог ни е простил за тях. Що за доктрина е това? Ние да не сме „ангели“, които витаят по небето, бъркат в нещо и молят Властелина на света да им прости? Той им прощава и с това проблемът приключва. И небесните химни продължават в слънчево настроение, защото съгрешилите „ангели“ имат вечната прошка на Бога… Не ходим ли ние по земята и нашите прегрешения не са ли и срещу хората? И ако е така, не следва ли, че трябва да си искаме прошка и от тях – хората, де? Няма значение дали ще ги наричаме „братя“, „ближни“ или „далечни“.

    Моля п-р Добрев, г-н Максимов, г-н Димитров или който и да е да ми отговорят на тези въпроси, защото те са част от недоуменията ми, възникнали след прочита на горното Обръщение. Нека „външните“, пред които изпитва свян п-р Добрев, видят, че имаме отговори на такива въпроси.

  6. Ало модераторите що се държите милиционерски и триете? Няколко пъти си пиша името вече. Йосиф Димитров писах ти видругата тема че казвам се Велизар Велизаров. Кръстен съм на дядо си който е служил в 20-ти пехотен Добруджански полк. И тъй като съм от него край мога много да говоря и за греховете на
    безплодния пророк Сунай Маджуров но предпочитам да замълча. Знам че чете тези редове и очаква да реагирам но след като бе изобличен публично трябва публично и да се покая най-вече за своя войнстващ сатанински дух и за клеветите които говори против другите. А брат Янко който започна открита атака срещу Сунай сега какво вдига лозунги против войната. Не може да сте и добрите ченгета и лошите.

  7. Другарю Максимов,с тези простотии,които пишеш,май ще избавиш направо в огъня !Предизвикваш п-р Добрев да си напише плодовете,че всички се итересували от тях,а когато става въпрос за твоите,театралничиш на скромен.Ако кандидатстваш в БОЛЬШОЙ ТЕАТЪР,със сигурност ще те приемат.Поне пиши нещо по ПРИЗИВА ! Ами тези които първи започнаха тази война-Бакалов,Пилев,Куличев,Манджуров и компания,нека да си кажат мнението по призива на п-р Добрев:ВОЙНА ИЛИ МИР ???

  8. Когато е време за война, призивите за мир, дори да имат вид на смирено християнско послание, си остават тайна с нюанси на балканско криминале. За „външните“ е свидетелство да забележат, че в църквата има честно отношение към кризите, а не бягство от действителността, характерна за обществата с промит мозък.

    Еклисиаст 3
    1. Има време за всяко нещо, И срок за всяка работа под небето:
    2. Време за раждане, и време за умиране; Време за насаждане, и време за изкореняване насаденото;
    3. Време за убиване, и време за изцеляване; Време за събаряне, и време за градене;
    4. Време за плачене, и време за смеене; Време за жалеене, и време за ликуване;
    5. Време за разхвърляне камъни, и време за събиране камъни; Време за прегръщане, и време за въздържане от прегръщането;
    6. Време за търсене, и време за изгубване; Време за пазене, и време за хвърляне;
    7. Време за раздиране, и време за шиене; Време за мълчание, и време за говорене;
    8. Време за обичане и време за мразене; Време за война, и време за мир.

  9. Благодаря на п-р Явор Костов за библейската насока на дискусията!
    А пък аз ще припомня думите на ап. Павел:

    „Затова и аз се старая да имам всякога непорочна съвест и спрямо Бога, и спрямо човеците“ (Деян. 24:16).

    П-р Добрев и колеги участници във форума, не е ли това ДЕЙСТВИТЕЛНАТА ОСНОВА за евангелското покаяние и получаване на прошка: а) спрямо/от Бога; б) спрямо/от човеците ???

  10. Г-н Максим Максимов искам да ви запитам от къде познавате Банков и за неговата грандомания.Кажете истинското си име,защото ми се струва че това не е истинското Ви.
    Г-н Пеев ,да има война във форума ,гореспоменатите господа Пилев,Куличев и…,те какво не нападат ли своите братя?Даже още по лошо пастирите си,имат ли право да съдят?Нима те са безгрешни?За каква чиста църква говорят,ако църквата беше безгрешна,нямаше нужда да умре Христос за нея.
    Г-н Пеев ,ако стане нещо във Вашият дом разгласявате ли го,или го криете,така и църквата каквото става да си остане в нея,защо трябва да я петним?Групата на Пилев не петни ли църквата,като казва този такъв,оня онакъв?Кой им е дал правото?Нямат право да говорят от името на всички вярващи,от всичките евангелски църкви!
    Като искат да се изявават нека пишат нещо което е за Божия Слава,не да се хули заради тях Божието име.Напълно съм съгласен с пастир Янко Добрев ,той е дал едно добро свителство.
    Г-н Пеев Вие ще се съгласите ли с мен?

  11. Г-н Иван Димитров, участието в дебата по въпроси от жизнено важно значение за църквата в този точно сайт, не е съдене пред „външните“, а отсъждане пред „вътрешните“, нещо, което Библията ни насърчава да правим. Хипарската интерпретация на святите думи на нашия Господ „Не съдете, за да не бъдете съдени“, е донесла на църквата доста вътрешни проблеми и основателни подигравки от така наречените „външни“, което определено не е за Божия Слава. За Божия Слава е да бъдат разобличавани лъжепророците, които правят да се хули Божите име, и причиняват да се ширят всякакви заблуди и така цинизират обикновените хората – „вътрешни“ и „външни“, по отношение на вечната Истина на Словото.С други думи – За Божия Слава е Истината да бъде стандарт за Църквата.

  12. Да, г-н Димитров, очевидно трябва да се върнем на предишния ни разговор за „съдене и несъдене“. Учудва ме, че държите отговорен д-р Пеев за „братоубийствената“ война, която, сам признавате, водят Бакалов, Пилев и с-ие!?

    И откога вълкът и овцата са въвлечени в „братоубийствена“ война? Каква е родствената връзка между тези два вида?

  13. Г-н Иван Димитров, в другия форум под надслов „Комисията не разполага с данни за унищожени документи в досието на еп. Еленков“ Вие достигнахте до логичния извод, че г-дата Пилев, Бакалов и Куличев лъжат и клеветят еп. Еленков с твърденията си, че той е бил „агент“.

    Ако това е така, то еп. Еленков стои откъм християнската истина, а тримата г-да са откъм лъжата и клеветата. Нали така излиза? Тогава еп. Еленков и неговите братя, сестри и приятели (както и Вие), които са откъм християнската истина, не могат да бъдат „братя“ с глутницата на Пилев, Бакалов и Куличев. А това е така, защото „баща на лъжата и клеветата“ е дяволът, който е архивраг на Бога – Изворът на Истината. Ако еп. Еленков и неговите братя, сестри и приятели са Божии люде, а Пилев, Бакалов и Куличев са синове на „бащата на лъжата и клеветата“, т. е. дявола, между тях неизбежно ще има противопоставяне или воюване. Но то не е „братоубийствено“, защото двете групи не са „братски“. Съгласен ли сте? Нали не може да има нищо общо между „светлината“ и „тъмнината“?

    Следователно конфликтът, разразил се през последните две години, не е „братоубийствена война“, а закономерно противопоставяне и отхвърляне на лъжите и клеветите, чиито инициатори са дяволът и неговите люде: Пилев, Бакалов и Куличев! Истината обаче винаги е побеждавала, защото е Божия и благоразумна!

  14. Уважаеми колеги,нека да оставим Стария Завет,и да използваме в дискусиите само Новия Завет,ако сме новозаветни Християни . Ако приемем,че Бакалов,Пилев,Куличев,и останалите са наши врагове,нашият Господ ни заповядва в Мат.5:43 Чули сте, че е било казано: „Обичай ближния си, а мрази неприятеля си“.
    5:44 Но Аз ви казвам: Обичайте неприятелите си и молете се за тия, които ви гонят;
    5:45 за да бъдете чада на вашия Отец, Който е на небесата; защото Той прави слънцето Си да изгрява на злите и на добрите, и дава дъжд на праведните и на неправедните.
    5:46 Защото, ако обичате само ония, които обичат вас, каква награда ви се пада? Не правят ли това и бирниците?
    5:47 И ако поздравявате само братята си, какво особено правите? Не правят ли това и езичниците?
    5:48 И тъй бъдете съвършени и вие, както е съвършен вашият небесен Отец.“
    Поне до сега във форумите не видях от изказванията ни че ги обичаме.Вярно, че имаме право да се защитим и да отговорим на нападките,но как? „Галатяни 6:1 Братя, даже ако падне човек в някое прегрешение, вие духовните поправяйте такъв с кротък дух…“ Ние не ги поправяме,а направо ги нападаме с всякакви „епитети“. А аз мисля,че въпреки всичко,са наши братя. Освен това,вече 2 години дискутираме едно също,и едни и същи личности.И както виждам,това ще продължи до Пришествието . Знам,че сега и мен ще ме поправите,но да бъде с кротък дух ! Наближават празници ! ВЕСЕЛО ИЗКАРВАНЕ И БОГ ДА ВИ ЗАРАДВА И РАЗВЕСЕЛИ !!!

  15. Г-н Костов не съм искал да кажа това,аз не мога да кажа това за г-н Пеев,както сте разбрали аз съм на едно мнение с него.Простете ако е излязло така.

  16. Новият Завет пише, че има лъжебратя – 2 Кор. 11:26. Терминът „лъжепророк“ е библейски, а не „епитет“: Мат. 24:11. И много лъжепророци ще се появят и ще заблудят мнозина. Виж и 1 Йоан 4:1. Същото важи и за „лъжеапостоли“ Откр. 2:2. Същото важи и за „лъжлив свидетел“ – Второзаконие 19:18, цитирано от Христос в Новия Завет. Същото важи и за „лъжехристи“ – Марка 13:22. Същото важи и за „лъжливи учители“ – 2 Петрово 2:1 и Галатяни 4:17. Същото е с термина „клеветници“ – Има и цял списък с квалификации на морално и духовна поквара в 2 Тимотей 3:1-7, за тях се казва в ст. 8. „И както Яний и Ямврий се възпротивиха на Моисея, така и те се противят на истината, човеци с покварен ум, извратени във вярата.“ Тоест става дума за „вярващи“.

    Същото е и с термина „сребролюбец“ Еф. 5:5, 1 Тим. 3:3.

    Ние прощаваме и обичаме личните си врагове. Но именно затова ги изобличаваме, тоест – даваме им критична обратна връзка, защото са врагове на истината и евангелието и не искаме нито душата им да се погуби нито да ги оставим да си вилнеят. Това не е ли любов, п-р Янко? Дисциплинирането е любов, а тези хора никой не ги е дисциплинирал затова лъжливо пророкуват и рушат църквата. Освен това тези хора не са непременно и само „лични“ врагове. Аз нямам общо със Сунай, дори Койчев. Не съм искал да съм враг с Бакалов но той много настояваше. Но и въпреки личните нападки, проблемът не е личен а лъжливото учение, и гнусната печалба, които са ДОКАЗАНИ в дейността на тези хора.

    Ще ядеш ли на една маса с тези „братя“ докато не се покаят? Ще ги поздравявяш ли? Изповядват ли Христос дошъл в плът, ако сочат СЕБЕ СИ за помазаника, които имат пътя и откровението към Бога, макар да идват в името на Христос? 2 Йоан:

    7. Защото много измамници излязоха в света, които не изповядват дохождането на Исуса Христа в плът. Такъв човек е измамник и антихрист.
    8. Внимавайте на себе си, да не изгубите онова, което сте изработили, но да получите пълна награда.
    9. Никой, който върви напред, и не пребъдва в Христовото учение, няма Бога; тоя, който пребъдва в учението, той има и Отца и Сина.
    10. Ако някой дойде при вас, и не носи това учение, недейте го приема в къщи, и не го поздравявайте,
    11. защото който го поздравява, става участник в неговите зли дела.

  17. П-р Янко не мога да разбера вие за какво се борите. С Георги Бакалов сте си лика прилика. Само дето вие преди време обявихте този форум за гнусен а сега публикувате в него свидетелството си, а той чак след 50 лични публикации обяви ПастирБГ за кисел.

    Не някой друг а самият вие изобличихте Сунай Маджуров за прелюбодеец. Той пък отговори че не той а вие с дргуия пастор сте имали любовни разминавания и се скри като мишок. Ама вие като по-стар пастор защо не го издирихте да го поправите малко че половин България пропищя от пророческите му прегрешения. Хем наливате масло в огъня хем сега развявате бял байрак. Изяснете си позицията най-накрая!

  18. Наистина, п-р Добрев, никак не е ясна платформата Ви!

    Виждам много – простете за израза! – лигава сантименталност и безпринципност да ни сервирате! На ръба съм да стигна до извода, че една такава позиция като Вашата (а аз бих я определил като „българско-евангелистка“ от нисък разред), която разбира Христовата любов като „хвърляне на врата“ на всеки противник, който е извадил нож в ръката си срещу Вас, не съответства нито на характера и делото на Христос, нито на учението Му за любовта! Защо Бог, ако сте чели историята за кончината на Ирод у Йосиф Флавий, го наказа по такъв жесток начин (приживе го ядат червеи)? Защо не му прости зверската омраза към Младенеца и убийството на невинните бебета във Витлеем и околността? Защо Христос укоряваше сурово и квалифицираше „с епитети“ цялата юдейска върхушка в Мат. 23? Защо, въпреки любовта Му към гражданите на Йерусалим, над него се стовари мечът и огънят на римляните, предвождани от Тит (и това го няма в новозаветните текстове, може би затова не го знаете)? Защо Божият народ в новозаветно време изгуби земята си, столицата си и храма си и се скиташе из чужбина цели две хилядолетия?…

    Ако се замислите, драги п-р Добрев, ще се окаже, че Божията любов НЯМА НИЩО ОБЩО с лигавата и безкритична сантименталност, а представлява КОМПЛЕКС ОТ ПРИНЦИПИ. Ако спазваш тези принципи, ще бъдеш благословен. Ако не ги спазваш, ще бъдеш проклет! Християнското богословие познава два цвята: белия и черния – така е в Стария Завет, така е и в Новия Завет. „Сив цвят“, какъвто препоръчвате Вие, няма!

    Вие чухте ли Пилев, Бакалов и Куличев да се извиняват на еп. Еленков за двегодишните си клевети срещу него, та бързате да ги наричате свои „братя“? Аз още не съм ги чул!…

  19. П-р Янко Добрев ще започна с вашето последно изречение. Около обяд прозвучаха думите: “Другарят Тодор Живков си подаде оставката.

    Не е ли време пасторите които са служили по време на комунизма просто да си подадат оставката. Всички до един по светлия пример на другаря Тодор Живков. В това число и Пилев и Бакалов и хепатит Ивчо с финансови фондации и другите пирамидални прегрешения. Да дадат малко управлението на хора които не са свързани с комунизма по никакъв начин.

    Между другото Пилев се хвали че проповядвал по темата Орли в кокошарника. Да се смее ли човек или да плаче? Ако поне се казваше Орлов вместо Пилев, а така проповедта му го изобличава. Сега остава да пропеят и пилците в неговата църква с овцете от бакаловото стадо и циркът ще бъде пълен особено ако пеят от песнярките и ако въобще са останали хора

  20. Църквата се казва(ше) „Живот на вяра“, намира се в София на ул. Вашингтон 42 (съвсем близо до големия пазар) и събранията са във Вторник и Четвъртък в 18:00 и в Неделя в 10:00 (не искам да правя реклама , просто ако някой се поинтересува). Пасторът се казва Ангел Пилев и е на 34 години (май), но освен него понякога говори и един от (почти) връсниците ми (студент, някой си курс), а едно време понякога проповядваше и един доста възрастен пастор (Косьо Бранков, ако не се лъжа). Църквата е малка – има-няма 40-50 човека, като по-редовно идват 20-30.

    Проблемът с лъжеученията е решен от това, че църквата си има „професионален“ пастор, чиято работа е да следи това да не се случва. Е, разбира се никой не е идеален, и пастор Пилев също. Но със сигурност е по-добре отколкото събранието да е разпокъсано на 3-4 групи, всяка от които да има отделен „лидер“ – много по-уязвими са.

    Проблемът с лице-врат е решен като хората естествено са се разделили на по-малки и по-близки групички. Хората межу 19 и 24 години общуват по-близко едни с други. Хората между 28 и 34 също. По-възрастните жени също имат свое малко общество. Петнайсетината хлапета (от новородени до 10-11 годишни) също са си компания . Та близкото общуване се осъществява по-скоро преди, след и/или извън църковните събрания – то е по-скоро някаква форма на приятелство, отколкото църковна самостоятелност.

    Естествено няма начин да не се засегне въпросът за финансовите злоупотреби. Като по-малък не се интересувах от подобни въпроси, а сега като по-голям вече ме няма в църквата, затова не мога да кажа нищо конкретно. Помня само, че преди няколко години някой беше казал, че пасторът присвоява финанси. После Пилев направи събрание на което да даде пълен финансов отчет (на което 15-16 годишното хлапе не присъства ) и след това спря да се говори по въпроса. Всъщност след тази случка половината хваление изчезна вдън земя, но така и не разбрах дали двете неща имат връзка и ако да каква.

    Та толкова от мен. Струва ми се, че близките отношения не трябва да са обвързани до такава степен с църковната идентичност. За да се предотвратява някак проникването на небиблейски идеи е необходимо повечко хора да са част от една църква, а църквите от своя страна да са част от нещо по-голямо. Разбира се, без да се стига до някаква юридическа-бюрократична структура – тя е излишна според мен.

    Всъщност интернет форумите са някаква форма на контрол против лъжеучения (както изпълняват тази функция в домашните църкви на Иво и на Венци), но все пак това е различно. Сигурен съм, че има ежедневни неща, които те няма как да споделят тук и с които ако нещо е объркано няма кой да го поправи. Е, той Бог е в контрол де, но все пак добре е и ние трябва да свършим нашата част, нали?

    А, щях да забравя. Има още нещо в по-голямата църква, което го няма в домашните (или може би греша???). Нарича се хваление. Всъщност това е едно от най-важните неща заради които отивам на църква и може би единственото, което не бих могъл да намеря извън нея. Отделен е въпросът доколко то е необходимост, но на мен поне ми е много полезно.

    Айде стига съм ви отегчавал с безкрайните си приказки.

    Поздрави и Бог с вас,
    Велин

  21. п-р Янко Добрев, не знам кой ви е поставил за пастор и къде сте учили за пастор, но това което се опитвате да ни пробутате е небиблейско(за да не използвам друга дума). Нека да оставим Стария Завет, казвате вие, и да използваме само Новия Завет ако сме Новозаветни християни??? Нима искате да кажете, г-н пастор, че книгите на Стария Завет не са боговдъхновени или са по-малко боговдъхновени от Новия? Или може би Бог от Стария завет е различен от Бог от Новия Завет? А какво ще кажете за 2 Тимотей 3:16 „Цялото писание е боговдъхновено …“ ? Не знам за д-р Пеев, но аз определено ви пиша слаб 2 по богословие. Четете си Библията, г-н Добрев, и най-добре започнете от Стария Завет.

  22. Йосифе, аз пък ти пиша двойка по мъжество. След като ме предизвика да си напиша цялото име въпреки че съм се представил още в началото когато започнах да пиша тук ти отново игнорира въпросите ми за Бургас. От какво се страхуваш? Само истината може да те направи свободен!

  23. ОТ ВСИЧКИ , САМО ЕДИН МЕ РАЗБРА , И ТО НЕПРАВИЛНО !!!

  24. Велизар,

    първо: нямам време непрекъснато да следя форума, защото уча, работя, имам и семейство.

    второ: единствените въпроси които съм видял отправени към мен са от „прихваната“ кореспонденция между пастор Стефан Гурбалов и Пилев. Не виждам какво мога аз да добавя, нито съм компетентен, нито съм свързан с лицата по някакъв начин. Каквото знаех и мислех – казах.

    трето: Велизар, да си кажете името не е достатъчно, ние казахме от коя църква сме, кой ни е бил пастор и т.н. все още не знаем кой е Велизар и защо се страхува …

    Поздрави!

  25. Отчасти разбирам и споделям позицията на п-р Янко Добрев. Трябва да сме вниматели, когато някой хвърли кал по нас да не поемем в същия тон, да не би да станем като него. Според мен живеем във време когато често да си напомняме Христовите думи: „Чули сте, че е било казано:… А пък Аз ви казвам:…“ Това според мен ни прави Новозаветни.
    Но в същото време не смятам че е добре, когато в настоящето някой явно безчинства, останалите вярващи да останат равнодушни и безмълвни. Все пак това се случва в България.
    Според мен полезно е, поне се вижда в тези интернет полета(ако някой успява да го забележи) как някой се освирепява срещу друг, преследва, гони до дупка. Тогава се питаш, този какъв е – сравняваш с Христос – не си приличат, сравняваш с апостолите – малко прилича на Петър, който веднъж извади нож, но в края на живота си писа: “ радвайте се за гдето с това вие имате общение в страданията на Христа“, явно и на него не прилича. Четеш още търсиш, сравняваш, виждаш сходно поведение:
    „но Диотреф, който обича да първенствува между тях, не ни приема. Затова, ако дойда, ще му напомня за делата, които върши, като бръщолеви против нас лоши думи. И като не се задоволява с това, той не просто че сам не приема братята, но възпира и тия, които искат да ги приемат, и ги пъди от църквата.“
    – Я, тези едно към едно си приличат, не може да са далечни роднини, много време от тогава е минало, явно духът е същият.
    Тогава смятам е редно хора в църквата да разпознаят това и да алармират останалите братя.
    Още една причина да не останем безучастни. В началото на демокрацията, когато беше времето на митингите едно младо момче събра приличен брой хора, добра дружина и ги поведе към парламента. Там обаче той излъга публично: „…Аз толкова се радвам да ви кава, че всички тия, които са представени на това място сме хора, които не са представители на религиозно сектантство, а сме хора, които сме представители на класическо библейско християнство. …“
    Видеото може да видите тук. http://www.youtube.com/watch?v=DXnY-mxX0XY Цитатът е от от 4:34та до 4:45та минута.
    След като младежът се наскача както си пожела, българския евангелизъм стана омразен на българската общественост(разбира се, не без участието на държавата чрез медиите).
    Тогава някой трябваше да се изправи и да се разграничи казвайки: Това момче е повярвало в евангелска църква, но в последствие е пропито от външни за българския евангелизъм учения и идеи, следователно не е представител на традиционното за България библейско християнство. И упреците по адрес на смелия младеж да на се понасят година след година от всички обикновени вярващи.
    от 2 години насам, някой се опитват отново да изпъкнат като лицата на българския евангелизъм, но аз твърдо се разграничавам: – Не съм от тях, и по нищо не ми приличат на старите вярващи, които познавам.
    И накрая малко стихове за размисъл:
    3 Йоан 1:11. Възлюбений, не подражавай злото, но доброто. Който върши добро, от Бога е; който върши зло, не е видял Бога.
    Притчи 26:4. Не отговаряй на безумния според безумието му, Да не би да станеш и ти подобен нему.

  26. Въпросният подскачащ младеж и настоящ апостол Бакалов явно съвсем е кривнал от Пътя, щом дори и неговите хора го обявяват за лъжеапостол и се разграничават от него с открито писмо. Писмото май е със съвсем прясна дата.

    http://2or3eyewitnesses.blogspot.com/

  27. Обръщение към п-р Ангел Пилев,

    Г-н Пилев, мога ли да те попитам защо продължаваш да си толкова нагъл и лицемерен в действията и отношението си към тези, които не са съгласни с твоята война?

    В „Казусът Еленков и последствията за българският евангелизъм“ във facebook аз пуснах линк към блог, където изобличават лъжеапостола и мошеник Бакалов с доказателства, които всеки граждански съд би приел за основателни за повдигане на обвинение срещу него http://2or3eyewitnesses.blogspot.com/, а ти реши, че е по – достойно да изтриеш линка, манипулирайки „Казуса“ с информация, която цели да ви направи герои. И не само – блокира достъпа ми до „Казуса“ за да не мога да поствам този блог отново и отново. Похвално, ама да знаеш, че този блог е подготвян от пролетта до днес и всичко в него е подкрепено с доказателства. Потъне ли Бакалов потъваш и ти, само че той няма да се удави, но за теб не съм сигурен.

    P.S. Знам, че следиш какво пишат твоите колеги в pastir.org и за това реших да те попитам именно тук. Обаче виждам, че и други радетели на истината вече са посочили въпросния блог с отвореното писмо, така че няма как да се скриете.

    Само да те информирам г-н Пилев, че Миролюба Бенатова от bTV е запозната с информацията в блога и скоро може да очаквате да ви дават по телевизията. Сам знаеш, че това, което Миролюба Бенатова отразява по новините в bTV не остава незабелязано.

    Рангел Младенов

  28. Пастор Пилев, много ме разочаровате. И не мога да разбера дали вие сте манипулаторът или вие сте изманипулираният?

    1. Знаете ли, че цитирате само част от изказването на Рангел Младенов и то в абсолютно погрешен смисъл? Четох този коментар в пастир.орг и смисълът му няма нищо общо с това, което вие манипулативно внушавате тук. Коментарът все още е там и всеки може да си го види. http://pastir.org/news/6654 Всъщност Младенов казва, че Бенатова от бТВ е запозната с блога с отвореното писмо против Бакалов, а не за Еленков, както вие тук извъртате нещата. И в тази връзка се питам, умишлено ли манипулирате аудиторията си във фейсбук или просто на вас някой ви е предал изманипулирана информация?

    2. По-рано днес ви попитах дали ще изразите позиция за това дали е редно един пастор/апостол да записва тайно разговорите си с някой, без неговото знание. Не само, че не ми отговорихте на въпроса, ами изтрихте целия си постинг. Нали сте човек, който отстоява позицията си? Ами изразете позиция тогава и в този случай. Кажете простичко – да, одобрявам или не, не одобрявам! Или смятате, че става въпрос за нещо маловажно, което не си заслужава да се коментира? Попитах ви дали шоуто се отлага или отменя. Никой не ми отговори, а в резултат на това виждам, че Бакалов е променил заглавието на публикацията си и тя вече не е „Шоуто се отлага”, а „Шоуто се отменя”. Явно сте забелязали коментара ми, щом веднага заглавието на публикацията се промени. Та, отново да попитам – каква е вашата позиция по този въпрос и вие лично имате ли практиката тайно да записвате хората от вашата църква? И като се изправяте против агентите, не смятате ли, че едно такова действие е именно агентурно по своята същност?

    3. Да очаквам ли, че ще изтриете коментара ми и ще ме разприятелите, след като за втори път ви задавам явно неудобен за вас въпрос?

    4. Мога да се обзаложа, че Рангел Младенов няма достъп до стената ви. Ако имаше, вероятно нямаше да посмеете така грубо да манипулирате думите му. Като заставате против лъжите и манипулациите на Еленков, защо и самият вие лъжете и манипулирате чуждите думи?

    И, последно, що за борец за чистота и истина сте, след като не ви стиска да отговорите на един съвсем елементарен въпрос, а триете неудобни коментари като истинска мижитурка?

  29. Интересно защо искрено и основателно възмутените не изразиха солидарността си с хората написали това писмо. Само Янко Добрев от тук пишещите пастори подписа отвореното писмо на изстрадалите преломци.

  30. ПРОЧЕТОХ КОМЕНТАРИТЕ.ВПЕЧАТЛЕНИЕТО КОЕТО ОСТАВИХА В МЕН Е,ЧЕ ЯНКО ДОБРЕВ Е НАПЪЛНО ПРАВ ОТНОСНО ВОЙНАТА.

  31. Война се води и то ожесточена за силна и свята църква!
    Въпроса не е теологичен, а духовен. Има хора, които с крамолите си внасят раздори и разцепления в църквите и правят всякакви поразии. Такива са вече изброените Куличев, Пилев, Бакалов и всички от тяхното сдружение, знаете сайта им и също така имат в YouTube.com рубрика. Пилев лично друж и кореспондира с окултисти и еретици, такива са тракийската църква на Стефан Гайдарски. Знам какво иска п-р Янко, но докато не се осъдят тези хора, както и ересите от цялата евангелска общност няма да претснат тези крамоли и ще си цитираме Библията и нищо няма да става.

    Знаете, че хора, които явно се противят на здравото учение трябва да бъдат анатеме и изхвърлени от съзнанието на христовите вярващи. Тези хора се наричат пастори и учители, а носят със себе си разруха и крамоли. Анатема за тях и техните ереси! Светлината няма нищо общо с тъмнината! Бог иска евангелската общност да се очисти и премахне високите си места! Заради това църквата е слаба, прочетете си 7те църкви в откровението. Понеже църквата е основата на която Бог гради, то атаките срещу нея са най-ожесточени.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *