НС гласува поправки в Закона за вероизповеданията (стенограма)

29.12.2018

20 декември 2018

Господин Велчев – процедура.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги!

Процедурата е по дневния ред на Народното събрание. Моето предложение е точка втора за петък, да я преместим сега и да е следващата точка на днешното заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Велчев.
Подлагам на гласуване процедурата, която господин Велчев току-що направи за разместване в реда на програмата.
Гласували 123 народни представители: за 114, против 7, въздържали се 2.
Предложението е прието.

Продължаваме с: ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯТА.

Заповядайте, господин Велчев.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги!
„Доклад относно Общ законопроект за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията, № 853-14-10, изготвен на основание чл. 81, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание въз основа на приетите на първо гласуване на 11 октомври 2018 г. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията, № 854-01-34, внесен от народните представители Цветан Цветанов, Корнелия Нинова и Мустафа Карадайъ на 4 май 2018 г. и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията, № 854-01-35, внесен от народния представител Искрен Веселинов и група народни представители на 9 май 2018 г.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Няма изказвания.
Подлагам на гласуване текста за наименованието на Закона, подкрепен от Комисията.
Гласували 124 народни представители: за 124, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: По § 1 има предложение от народните представители Цветан Цветанов и Мустафа Карадайъ – параграф 1 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 1 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания?
Господин Веселинов, заповядайте.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Ние гласувахме против започване на четенето в днешното заседание, тъй като докладът е на сайта на Народното събрание буквално от минути. Четейки § 1, аз виждам очевидно несъответствие с вчерашното заседание на Комисията, в което взех участие, тъй като там примерно предложението на господин Цветанов и господин Карадайъ не беше подлагано на гласуване, тъй като Комисията стигна до мнението, че не е мотивирано. Имаше гласуване по този въпрос. Сега ни се предлагат текстове, които бяха в доклада на работната група, като доклад на Комисията. Смятам, че това би следвало да се прецизира и да има възможност да се коригира докладът.
Същевременно, ако трябва да коментираме по същество нашето предложение за наименованието на Глава втора, която освен правата, вменява и задължения на вероизповеданията, то може да бъде доста лесно мотивирано – всяка една общност в страната освен права има и задължения, и този Закон съдържа ред задължения на вероизповеданията. Няма нищо по-нормално от това главата да има подобно наименование.
В това отношение предлагам да не подкрепяте предложението на господин Цветанов и господин Карадайъ и да отхвърлим решението на Комисията, за да гласуваме първоначалния вариант, който сме предложили ние като вносители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Предлагате да не подкрепим отхвърлянето, а да подкрепим оставането на § 1?
Реплика – заповядайте, господин Велчев.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Не виждам разлика от вчерашната работа на Комисията, и това го подложихме на гласуване. Затова е написано, че Комисията подкрепя предложението. След като „подкрепя“, значи е гласувано и Комисията подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Втора реплика? Не виждам.
Дуплика – заповядайте, господин Веселинов.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ (ОП): Освен да изчакаме протокола, за да продължим нататък. Формално погледнато, Комисията отхвърли предложението на вносителя, тоест нашето предложение, но не по предложение на Цветанов и Карадайъ, а Вашето предложение, господин Председател, направено по време на заседанието на Комисията. Това е само един първи, очевиден дефект на този доклад. Предполагам, че продължавайки да четем нататък, ще открием и доста други. В това отношение може би по-мъдрото е наистина да оставим за утре разглеждането на тази точка и да можем да си прецизираме текстовете.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Предлагам да се подложи на гласуване решението на Комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Подлагам на гласуване отхвърлянето на § 1 по Доклада на Комисията.
Гласували 137 народни представители: за 123, против 14, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: По § 2 има предложение от народните представители Цветан Цветанов и Мустафа Карадайъ.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 2 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания?
Заповядайте, господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ (ОП): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми народни представители, честно казано, не мога да разбера каква е била логиката на Комисията да отхвърли текста на § 2, при положение че имаме и подобна конституционна забрана. (Реплики.)
Не разбирам логиката, която е следвала уважаемата Комисия, когато е отхвърлила предложението за създаване на § 2. На практика и в момента в Конституцията съществува подобна забрана вероизповеданията и верските убеждения да бъдат използвани за политически цели.
Смятам, че с § 2 на практика се доразвива и всъщност се подкрепя и конституционната норма в този смисъл. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Митев.
Реплики?
Заповядайте, господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Благодаря, госпожо Председател.
Конституционната норма, този текст е направен върху конституционна норма, е развита прекрасно там, където й е мястото – в Закона за политическите партии. Тук не й е мястото, а в Закона за политическите партии има забрана, така че там е развита достатъчно добре, затова това бяха мотивите да бъде отхвърлена.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Цонев.
Втора реплика? Не виждам.
Господин Митев, заповядайте за дуплика.
ХРИСТИАН МИТЕВ (ОП): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Благодаря на колегата Цонев за изяснението. Не виждам никаква причина да бъде подкрепено това конституционно решение и със запис в Закона за вероизповеданията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Митев.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (ОП): Не може да бъде аргумент, че в закона нямало нужда да го има, тъй като го имало в Конституцията. Законите са за това, за да може огледално да се пренасят философията и казаното в Конституцията в нормативните актове, било то законови или подзаконови.
В Закона за нормативните актове има специални точки и членове, в които това е указано и основно изискване е в нормативните актове, в законите да бъдат пренасяни логиката, смисълът на онова, което е писано в Конституцията. А че е необходима тази забрана за спекулиране и за упражняване на политически цели във връзка с изповядване на верските права на гражданите, тази разпоредба е необходима, защото често се случва да е така. Често се случва и го знаем добре. Верските права на българските граждани, във връзка с които правим тези изменения в Закона за вероизповеданията, да бъдат използвани за прикриване на политически цели. Явно на някой не му е удобно, не му харесва да бъде записана такава разпоредба, която още веднъж преутвърждава правовия смисъл на държавата и конституционното начало.
Призовавам всички сериозно да се замислят и текстът да бъде подкрепен. Да не бъде подкрепяно искането, с което текстът на вносителя в тази му част да отпадне.
В тази връзка призовавам, всички ще ме разберете добре, компромисите, които се правят по този законопроект, което е ясно от всички и приемаме в голяма степен, не бива да преминават една червена линия, която, ако бъде премината, ще бъдат застрашени основни начала в националната сигурност.
Колеги, това е една от причините да приемаме този законопроект – националната сигурност на държавата. От там почнахме и от там решихме да направим и някои компромиси. Но тук не трябва да пренебрегваме това, че верските права на гражданите могат да бъдат застрашени и в България има сили, които могат да се изкушат в това да превърнат верските права на гражданите в политически цели, които да бъдат използвани, с които да се спекулира.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Шопов.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания. Не виждам.
Колеги, подлагам на гласуване предложението на Комисията за отхвърлянето на § 2.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 148 народни представители: за 125, против 23, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: По § 3 има предложение от народния представител Борис Борисов:
„В § 3, Вариант I, в чл. 6, ал. 1, т. 10 думите „религиозен радикализъм“ се заменят с „радикални идеологии на религиозна основа“.“
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Продължете, господин Велчев.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Предложение от народните представители Цветан Цветанов и Мустафа Карадайъ, което е подкрепено от Комисията.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за Вариант I и Вариант II и предлага § 3 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания?
Заповядайте, господин Веселинов.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ (ОП): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Тук е първият от поредицата текстове, които регламентират задължения на вероизповеданията, свързани с религиозния радикализъм. Понятие, което ние въвеждаме в края на нашия Законопроект, затова ще си позволя да говоря и за самото понятие, а не само за конкретния текст.
Според нас е важно текстът на вносителите да бъде подкрепен и да бъде отхвърлено предложението на Комисията, защото ние тръгнахме с идеята да направим една сериозна реформа в тази сфера – реформа, която е подчинена основно на знаменателя на сигурността. Не можем да си позволим в ескалиращата среда на ислямски радикализъм, при все повече заявки за проникването му в България и все повече такива огнища, които се захранват с такава идеология, да оставаме равнодушни. За нас това е възлов въпрос, защото радикализацията е елемент от политизацията на вероизповеданията.
Всъщност политизацията има две лица – едното е опитът на определени политически сили, между другото, доста успешен през годините, да използват определени вероизповедания за партийни цели, за да трупат гласове. Второто обаче е идеологизацията – превръщането на религиозната доктрина в идеология, в нещо, което е насочено не към вътрешния мир, към усъвършенстването, а е насочено към едно агресивно поведение за промяна на съществуващия обществен ред.
Бих искал, когато гласувате, да сте наясно какво разбираме ние под термина „радикализация“. „Радикализацията“, това са опасни за националната…
АДЛЕН ШЕВКЕД (ДПС, от място): Кои сте Вие?
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Ние от „Обединени патриоти“, госпожо – вносителите на този текст.
Ако не се познаваме, това е добре. (Реплика от народния представител Адлен Шевкед.)
„Радикализацията“, това са опасни за националната сигурност действия, проповеди, текстове, изявления или обръщения, чрез които се отрича светският характер на държавата, оспорват се или се заменят върховенството на закона с други правила за поведение или се позовават на такива, чрез които се отричат основните права и свободи на човека, включително установени в Конституцията; чрез които се противопоставят хората на религиозна или верска основа; чрез които се проповядва пропаганда или пропагандират тероризъм или война на религиозна или верска основа, при които се използват символи или знаци на терористични организации; чрез които се използва религията, вероизповеданието, неговите органи, храмове, традиции или обредност за политически цели.“
Това е смисълът на нашето предложение. Мисля, че то е изцяло в духа на националния интерес и призовавам да бъде отхвърлено предложението на Комисията и да бъде подкрепен първоначалният текст на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Веселинов.
Реплики?
Заповядайте, господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ (ОП): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колега Веселинов, не съм съгласен с Вашето изказване, тъй като беше непълно и недостатъчно аргументирано. Очаквах да отбележите, че създаването на подобна уредба и с такова съдържание съответства на разбирането, изразено и в практиката на Конституционния съд на Република България, че, цитирам: „Използването на религиозните общности и институции или на верските убеждения за проповядване на верски фундаментализъм или екстремизъм е винаги грубо нарушение не само на чл. 11, ал. 4 от Конституцията, но и на други основни конституционни принципи, изразени в редица разпоредби от Конституцията“, край на цитата. Това е решението на Конституционния съд на Република България от 18 септември 1998 г. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Митев.
Втора реплика? Не виждам.
Заповядайте за дуплика, господин Веселинов.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ (ОП): Благодаря за този допълнителен мотив, господин Митев. Действително той е със сериозна конституционна основа. Основното, към което апелирам обаче, е към здравия разум на народните представители, защото явлението „религиозен радикализъм“, разбира се, най-вече в неговата форма „ислямски радикализъм“, трябва да бъде овладяно. Всички държавни органи трябва да са наясно с тази заплаха, а вероизповеданията трябва да дадат своя принос това явление да бъде отстранено или максимално ограничено в обществения живот.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Веселинов.
Изказвания?
Заповядайте, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (ОП): Уважаеми колеги, и двата законопроекта бяха внесени през месец май. Тогава всички колеги – и тези, които участваха в дебата, и тези, които не участваха, и обществото беше настроено и очакваше особено в тази насока – религиозния фанатизъм и екстремизъм да бъдат направени ясни формулировки. Така тръгнахме, с това намерение, което беше една от целите, които си поставихме, и по която имаше консенсус. Малко по малко нещата обаче така се притъпиха, за да се стигне до това положение, до днешния ден, когато Законът е лишен от неговия живец, от основното, от най-важното, с което бяхме тръгнали. Това пак е в резултат на консенсуса и на множеството компромиси, които бяха направени в дългата и тежка работа по Закона.
Затова Ви призовавам да не забравяте откъде сме тръгнали и какво е нужно на българското общество. Защото радикализъм, тероризъм в християнството, в православието няма – известно е на всички. Такова нещо не се случва. Ясно Ви е тук какво визирахме – кой тероризъм, кой екстремизъм.
Текстът, който се предлага от нас, ако щете, е най-приемливият, най-компромисният. Нашите текстове даже са дотолкова компромисни, че не наричат нещата с истинските им имена. Вие знаете истинските имена, произхода на тероризма в днешния свят и екстремизма. В ХХΙ век, в 2018 г. този проблем стои не само пред нашето общество. Други държави правят промени и внасят такива текстове – давали сме множество примери в тази насока, а ние днес, когато трябва да осъществим това действие и да назовем тази заплаха, отново си скриваме главата в пясъка и отново правим компромис с националния си интерес.
Затова призовавам всички български партии да се обединим и още веднъж да бъдем на нивото си, на висотата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Шопов.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания? Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
Първо, ще подложа на гласуване неподкрепеното предложение на народния представител Борис Борисов.
Гласували 149 народни представители: за 43, против 30, въздържали се 76.
Предложението не е прието.
Сега подлагам на гласуване отхвърлянето на § 3, който Комисията не подкрепя.
Гласували 142 народни представители: за 121, против 20, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: По § 4 има предложение от народния представител Борис Борисов:
„В § 4, Вариант II, в чл. 7, т. 4, ал. 8 думите „предварително съгласуване“ се заменят с „уведомяване“.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Цветан Цветанов и Мустафа Карадайъ:
„В § 4:
1. Вариант II – да отпадне.
2. Вариант I – да се приеме.“
Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 1 и не го подкрепя по т. 2.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за Вариант I и Вариант II и предлага § 4 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания?
Заповядайте, господин Веселинов.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ (ОП): Виждам, че мисълта за националните интереси не е най-основното при това гласуване на този закон. Във всеки случай аз съм длъжен да кажа какво предлагаме и какво най-вероятно ще бъде отхвърлено. Ние, „Обединени патриоти“ предлагаме следните няколко неща, които смятаме, че са изключително важни.
На първо място, смятаме, че лицата, които участват в ръководните органи на политически партии, не могат да участват и в ръководните органи на религиозните общности. Защо? Защото това е политизация на вероизповеданието, която е забранена от Конституцията на държавата.
На второ място, предлагаме българските граждани, завършили религиозното си образование в чужбина, да не могат да стават служители на вероизповеданията, да проповядват, да извършват обредна дейност, ако не приравнят своето образование по действащите български закони. Защо? Защото вече две десетилетия се появяват така наречените „студенти от Близкия Изток“, които много години поред за изучавали единствено Корана в определени извратени форми, характерни за екстремистките виждания на радикалния ислямизъм и идват тук, и го внасят, и създават една благодатна почва за разпространението му.
Другото, което предлагаме, е чужденците да могат да участват в богослужението след предварително уведомяване на Дирекция по вероизповеданията. Тоест, всички тези брадати емисари, които са преминавали, да речем, през пазарджишката джамия, би следвало преди да бъдат допуснати до нейната територия да бъде уведомен съответният държавен орган.
Това е нещото, което вероятно ще отхвърлите. Със сигурност това нещо е много важно за националната сигурност и със сигурност то трябва да намери своето разрешение, било в този, било в други закони.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Веселинов.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване неподкрепеното предложение на народния представител Борис Вангелов.
Гласували 143 народни представители: за 20, против 24, въздържали се 99.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Цветан Цветанов и Мустафа Карадайъ в неподкрепената му част по т. 2.
Гласували 133 народни представители: за 4, против 38, въздържали се 91.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложенията на Комисията за отхвърляне на § 4.
Гласували 135 народни представители: за 117, против 13, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: По § 5 има предложение от народния представител Борис Вангелов Борисов.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Цветан Цветанов и Мустафа Карадайъ.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 5 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания?
Господин Веселинов, заповядайте.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! В духа на това, което мисля, че е важно да се сподели – каква беше идеята на § 5 – да създаде действително задължения за религиозните общности и институции. На първо място, да определя за проповядващи духовници предимно български граждани. Да не се възлагат проповеди в храмове и молитвени домове на територията на страната на чужденци, освен след предварително уведомяване на Дирекция „Вероизповедания“; да не разпространяват литература, която е с радикални идеи; да не печатат такава и прочее, и прочее. Тоест, ние искахме да развием една поредица от норми, които да предотвратят проникването на радикални влияния в българските вероизповедания.
Смятам, че ще бъде полезно да отхвърлите предложението на Комисията и да подкрепите нашите предложения като вносители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Веселинов.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията § 5 да бъде отхвърлен.
Гласували 135 народни представители: за 118, против 13, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: По § 6 има предложение от народните представители Цветан Цветанов и Мустафа Карадайъ.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя по § 6, т. 1, буква „г“ и не го подкрепя в останалата част.
Комисията предлага следната редакция на § 6, който става § 1:
„§ 1. В чл. 8, ал. 1, т. 4 думата „отмяна“ се заменя с „прекратява“, а думите „учебно, здравно или социално заведение“ се заменят с „лечебно заведение, социална или образователна институция“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания?
Господин Веселинов, заповядайте.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ (ОП): С риск да досадя на уважаемите народни представители, искам да кажа, че разпоредбата на предлагания от нас § 6 има за цел дисциплиниране на вероизповеданията, а именно в посока предотвратяване на радикализацията и съответно разпространяването на радикални идеи.
В тази норма ние предвиждахме определени санкции, които могат да бъдат налагани на вероизповедания, които не изпълняват задълженията си в тази връзка. Става дума за спиране на издателска дейност тогава, когато се издават подобни текстове с радикални религиозни съдържания; за запечатване на помещения, където се извършват богослужения и проповеди, най-вече свързани с подобни идеи; за експулсиране на чужди проповедници, емисари и други духовни лица. В това отношение мисля, че, разбира се, тази норма, както виждам, мнозинството няма да я приеме, но това, което ще направи неприемането на тази поредица от норми, за които досега Ви говоря, е да имаме един Коледен закон, в който ще има подаръци, разбира се, за вероизповеданията под формата на финансови плащания. Няма да има обаче никаква гаранция за националната сигурност, никакъв ангажимент на тези вероизповедания да съдействат на държавата за гарантиране на тази национална сигурност.
За пореден път Ви призовавам да отхвърлите предложението на господин Цветанов и Карадайъ и да приемете нашия текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Веселинов.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване, първо, неподкрепената част от § 6.
Гласували 133 народни представители: за 2, против 38, въздържали се 93.
Предложението не е прието.
Сега подлагам на гласуване редакцията на § 6, който става § 1, предложен от Комисията.
Гласували 137 народни представители: за 119, против 11, въздържали се 7.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Комисията предлага да се създаде нов § 2:
„§ 2. В чл. 10, ал. 2 след думата „църква“ се поставя тире и се добавя „Българска патриаршия“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване създаването на нов § 2.
Гласували 139 народни представители: за 138, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Съобщение за парламентарен контрол на 21 декември 2018 г., петък:
1. Министърът на културата Боил Банов ще отговори на един въпрос от народния представител Георги Йорданов.
2. Министърът на икономиката Емил Караниколов ще отговори на един въпрос от народния представител Димитър Георгиев.
3. Министърът на енергетиката Теменужка Петкова ще отговори на два въпроса от народния представител Красимир Янков.
4. Министърът на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова ще отговори на четири въпроса от народните представители Иван Ченчев; Димитър Георгиев и Радослав Стойчев; Иван Валентинов Иванов; и Васил Антонов.
На основание чл. 96, ал. 3 и чл. 99, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание отлагане на отговори със седем дни са поискали:
– заместник министър-председателят по обществения ред и сигурността и министър на отбраната Красимир Каракачанов – на един въпрос с писмен отговор от народния представител Петър Витанов;
– министърът на здравеопазването Кирил Ананиев – на един въпрос от народния представител Валентина Найденова; и на два въпроса от народните представители Славчо Велков; и Виолета Желева;
– министърът на околната среда и водите Нено Димов – на един въпрос от народните представители Крум Зарков, Георги Стоилов и Пенчо Милков; и на три въпроса с писмен отговор от народните представители Георги Стоилов и Иван Димов Иванов на два въпроса; и Георги Стоилов и Светла Бъчварова;
– министърът на земеделието и храните Румен Порожанов – на един въпрос с писмен отговор от народните представители Георги Гьоков и Светла Бъчварова;
– министърът на енергетиката Теменужка Петкова – на един въпрос с писмен отговор от народния представител Иван Генов;
– министърът на образованието и науката Красимир Вълчев – на един въпрос от народния представител Ирена Анастасова; и на два въпроса с писмен отговор от народните представители Георги Гьоков; и Кристина Сидорова;
– министърът на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова – на 12 въпроса с писмен отговор от народните представители Надя Клисурска-Жекова на 11 въпроса; и Манол Генов, Любомир Бонев и Георги Йорданов.
Поради отсъствие на народни представители по уважителни причини се отлагат отговорите на:
– два въпроса от народните представители Милко Недялков; и Петър Витанов към заместник министър-председателя по обществения ред и сигурността и министър на отбраната Красимир Каракачанов;
– два въпроса от народните представители Станислав Владимиров; и Анелия Клисарова и Николай Цонков към министъра на образованието и науката Красимир Вълчев.
Поради предварително планирана среща с международен характер в заседанието за парламентарен контрол няма да участва заместник министър-председателят Томислав Дончев.
За днес приключваме с работата на Народното събрание. Следващо пленарно заседание – утре от 9,00 ч. (Звъни.)

(Закрито в 14,02 ч.)

Председател:
Цвета Караянчева

Заместник-председатели:
Емил Христов

Явор Нотев
Нигяр Джафер

Секретари:
Александър Ненков
Симеон Найденов

ДВЕСТА И ТРИНАДЕСЕТО ЗАСЕДАНИЕ
София, петък, 21 декември 2018 г.
9,02 ч.

Председателствали: председателят Цвета Караянчева и заместник-председателите Емил Христов и Нигяр Джафер

Секретари: Станислав Иванов, Юлиан Ангелов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Добър ден, колеги!
Колеги, моля, регистрирайте се. Отменете регистрацията.
Следваща регистрация – след 15 минути.

Открито в 9,16 ч.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (звъни): Има кворум.
Откривам заседанието.
Колеги, преди да започнем ще Ви прочета едно съобщение:
В Народното събрание е постъпил Отчет по темите и досиетата, включени в 18-месечната програма на Съвета на Европейския съюз за 1 юли 2017 г. – 31 декември 2018 г., и развитието на преговорите по незавършените до 30 юни 2018 г. досиета от Програмата на Република България за Председател на Съвета на Европейския съюз, приет с Решение № 923 на Министерския съвет от 2018 г. Отчетът е представен в изпълнение на чл. 127 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Материалът е предоставен на парламентарните групи и всички постоянни комисии.

Преминаваме към първа точка от днешния дневен ред:
ИЗБОР НА ПРЕДСЕДАТЕЛ, ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ И ЧЛЕНОВЕ НА НАЦИОНАЛНОТО БЮРО ЗА КОНТРОЛ НА СПЕЦИАЛНИТЕ РАЗУЗНАВАТЕЛНИ СРЕДСТВА.
Процедурата по избор е съгласно Правилата, приети с решение на Народното събрание от 25 октомври 2018 г.

….

Колеги, продължаваме с:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯТА.
Колеги, към 10,30 ч. на гости ще ни бъдат ансамбъл „Българе“, за да коледуват. Ние ще продължим с работата, но те ще изгонят злите духове от сградата на Народното събрание. (Оживление и реплики: „Няма такива!“)
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: И с този законопроект искаме да ги изгоним.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Значи със съвместни усилия, дай боже, да се случи.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, продължаваме с § 7.
Предложение от народните представители Цветан Цветанов и Мустафа Карадайъ.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за Вариант I, подкрепя по принцип текста на вносителя за Вариант II и предлага следната редакция на § 7, който става § 3:
„§ 3. В чл. 11 се създава ал. 3:
„(3) Вероизповеданията може да представят на държавни и местни органи становища, препоръки, доклади, проучвания по въпроси от значение за религиозните общности.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване неподкрепения текст на вносителя за Вариант I.
Гласували 119 народни представители: за 7, против 18, въздържали се 94.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване редакцията на § 7, който става § 3, подкрепен от Комисията.
Гласували 122 народни представители: за 108, против няма, въздържали се 14.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Предложение от народния представител Цветан Цветанов и народния представител Мустафа Карадайъ.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народния представител Красимир Велчев, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8, който става § 4:
„§ 4. В чл. 12 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите „обредни, молитвени или богослужебни домове“ се заменят с „молитвени домове, храмове или манастири“.
2. Създава се нова ал. 2:
„(2) Вероизповеданията представят ежегодно до края на месец февруари на Дирекция „Вероизповедания“ на Министерския съвет списък на молитвените домове, храмовете и манастирите, предназначени за публични религиозни обреди.“
3. Създава се ал. 3:
„(3) Дирекция „Вероизповедания“ на Министерския съвет създава и поддържа публичен регистър, в който се вписват молитвените домове, храмовете и манастирите по ал. 2.“
4. Досегашната ал. 2 става ал. 4 и в нея се създава изречение второ: „В тези случаи вероизповеданията не може да използват технически средства или звукови устройства, служещи за увеличаване на силата на звука, освен при провеждане на обществени прояви, празници и чествания“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване редакцията на § 8, който става § 4 по Доклада на Комисията.
Гласували 122 народни представители: за 122, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 9 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за отхвърляне на § 9.
Гласували 115 народни представители: за 104, против няма, въздържали се 11.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: По § 10 има предложение на народните представители Цветан Цветанов и Мустафа Карадайъ:
„В параграф 10 се правят следните изменения:
1. В чл.14а, ал. 1 числото „300“ се заменя с „3000“.
2. В чл.14б, ал. 2, т.2 числото „300“ се заменя с „3000“.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 10 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания?
Заповядайте.
ЙОРДАН ЙОРДАНОВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Предложението, което внесохме от „Обединени патриоти“ по отношение на § 10, е едно от най-важните ни предложения, тъй като касае регистрацията на религиозните общности. Ние се спряхме на въвеждането на минимален изискуем праг от най-малко 300 физически лица, които са необходими за регистрацията на религиозна общност, тъй като в сегашния момент в Закона за вероизповеданията такъв праг не съществува и регистрираните религиозни общности на територията на България са 176. Всъщност информацията ми е от преди месец и е твърде вероятно тази цифра да е нараснала допълнително. За справка към 31 декември 2013 г. регистрираните вероизповедания у нас са 126, което ще рече, че за 5 години те са нараснали с 50.
За себе си направих опит да видя за колко от тях аз ще се сетя, ще мога да си ги изброя, и стигнах до двадесет и няколко. Не зная, ако направим такъв експеримент с цялата зала, дали ще успеем да изброим поне петдесетина от религиозните общности, а пак повтарям, че те са 176. Всички знаем каква е една от основните причини в последните години да се нарояват с такива бързи темпове. Това се дължи най-вече на основната дейност на голяма част от тях. Казвам го по-скоро в кавички, защото тя е свързана с това да се възползват от привилегиите, които са им дадени в Закона за местните данъци и такси.
Неслучайно това наше предложение беше подкрепено от почти всички религиозни общности. Говоря за активните религиозни общности – тези, които присъстваха на дискусиите, свързани с приемането на нашите законопроекти. Дори Българската православна църква отиде още по-далеч. В своето становище тя предлага въвеждането на минимален праг от три хиляди физически лица. Господата Цветан Цветанов и Мустафа Карадайъ го припознаха и го внесоха като тяхно предложение за второ четене. Явно всички споделяме притесненията от този може би най либерален регистрационен режим в Европа.
Искам да се въведе един малко по-рестриктивен модел, защото през последните години се нароиха десетки знайни и незнайни религиозни общности. Само за информация: в регистъра съществуват такива религиозни общности, като църквата в Сливен. Съществува отделно и „добрата“ църква в Сливен, но все още са свободни наименованията „по-добрата“ и „най-добрата“ църква.
Лично мой фаворит се явява регистрираният Християнски мисионерски център „Даром сте дали, даром давайте“. А за информация на повечето от Вас в България функционира, макар и неофициално, Българската пастафарианска църква, като основната идеология, която изповядат нейните последователи, е вярата в Летящото спагетено чудовище.
Точно преди две години у нас се състоя втората в света и първата в България пастафарианска сватба. Звучи комично, звучи нелогично, но ще продължаваме ли по този начин? Ако отхвърлите нашето предложение, рискуваме този процес да продължава да се засилва все повече, да се разклащат устоите на вярата, и да се дискредитират утвърдените деноминации.
Затова разчитам на подкрепата от всички парламентарни групи, така както ни подкрепиха и религиозните общности, така както го направи и Българската православна църква. И все пак, дори повече разчитам на отделните колеги от различните парламентарни групи, които в личен разговор са абсолютно съгласни с нас. Благодаря Ви. (Частични ръкопляскания от „Обединени патриоти“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Йорданов.
Реплики?
Втора реплика – господин Веселинов.
Първо, господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ (ОП): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колега Йорданов, аз не съм съгласен с определението, което използвахте във Вашето изказване, че по този начин се въвежда рестриктивен режим. Всъщност не се въвежда рестриктивен режим, а се изравнява режимът, който съществува, за абсолютно всички юридически лица с нестопанска цел в обществена полза, независимо дали са в така наречения „общ модел“ или са специални лица като политическите партии.
Така че в това отношение режимът, който се въвежда, не е рестриктивен и, бих казал, че дори е много по-радикален, но смятам за правилно предложението, което правят колегите Цветанов и Карадайъ. И следва, ако не е текстът на вносителя, поне да подкрепим тяхното. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Митев.
Втора реплика?
Заповядайте, господин Веселинов.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ (ОП): Аз също вземам думата, за да подкрепя предложението на господин Цветанов и господин Карадайъ и може би за първи и единствен път ще бъде в рамките на гледането на този законопроект, но според мен то е правилното.
Три хиляди човека е действително цифра, която ще докаже тежестта на вероизповеданието. Като вносители ние подходихме много скромно, защото очаквахме, че ще срещнем съпротива и затова предложихме да се започне от ниска цифра, която е лесна за събиране. Но идеята е, че ако искаме да имаме религиозни институции, които са стабилни, които са предвидими и са нормален партньор на държавата по отношение на тези процеси, които се регулират в Закона за вероизповеданията, трябва да заложим на числото три хиляди.
И бих допълнил колегата със следното: в този текст се въвежда изискването в ръководствата на вероизповеданията да участват само пълнолетни български граждани, никакви други. Ръководствата на тези организации, които имат грижата за духовността на българите, трябва да бъдат ръководени от българи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Веселинов.
Дуплика ще има ли?
Заповядайте.
ЙОРДАН ЙОРДАНОВ (ОП): Уважаеми господин Митев, не остава нищо друго, освен да се съглася с това, което казахте, всъщност да се съглася и с двамата, които направиха реплика, че цифрата от най-малко три хиляди физически лица е най подходяща, още повече, ако вземем примера на съседна Румъния с техния Закон за вероизповеданията, че статут се дава само на онези вероизповедания, които имат 0,1% от населението при извършено последно такова преброяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Йорданов.
Друго изказване? Не виждам.
Подлагам на гласуване неподкрепеното предложение на народния представител Цветан Цветанов и народния представител Мустафа Карадайъ.
Гласували 106 народни представители: за 16, против 13, въздържали се 77.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията § 10 да бъде отхвърлен.
Гласували 119 народни представители: за 107, против 10, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Процедура, госпожо Председател.
Моята процедура е по Правилника за удължаване на работното време до приключване на точка втора от дневния ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля, режим на гласуване по така направената процедура.
Гласували 115 народни представители: за 95, против 13, въздържали се 7.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 11 да бъде отхвърлен.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 12 да бъде отхвърлен.
Комисията подкрепя предложението на народните представители Цветан Цветанов и Мустафа Карадайъ.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 13 да бъде отхвърлен.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14, който става § 5.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 15 да бъде отхвърлен. (Реплики и възгласи от „Обединени патриоти“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Има ли?! Прощавайте, господин Веселинов, вдигайте малко по високо ръка, защото ми пречат.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Първо, предлагам да гласуваме разделно параграфите, тъй като ще стане абсолютен хаос по отношение на гласуването.
Второ, искам съвсем накратко, за да не Ви отегча, да кажа какво най-вероятно ще отхвърлите. Ще отхвърлите това: Дирекцията по вероизповедания да дава експертно становище преди регистрацията на едно вероизповедание по отношение на неговото религиозно съдържание, по отношение на идеите, които те изповядват на база документи, с което би могло да се избегне системното дублиране на вероизповедания с еднакво съдържание.
Имаме сигурно Петдесятни църкви, имаме, както се оказа, няколко църкви в Сливен, няколко… абе, общо-взето, във всяка циганска махала са направили църква, която е отделна от другите, защото тарторът трябва да е един и съответно да се ползва от благините с необлагането на данъци на имуществото.
Този текст би способствал: първо, да се предотврати проникването и регистрацията на вероизповедания, които биха могли да бъдат радикални; и второ, би ограничил броя на вероизповеданията, които са дублетни форми само на база на това да имат облаги и да черпят помощи от сродни като име църкви от Западна Европа и САЩ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Реплика ли, господин Ангелов? Честит имен ден!
ЮЛИАН АНГЕЛОВ (ОП, встрани от микрофоните): За десети път тази година!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Така пише в календара.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател!
Господин Веселинов, Вие правилно казахте, че ако бъде отхвърлен един от текстовете, в който Дирекцията по вероизповедания трябва да даде становище за регистрация на дадено вероизповедание, ще бъде грешка отхвърлянето на този текст от българския парламент.
И ще Ви кажа защо: защото Дирекцията по вероизповеданията щеше да подготви становището на базата и на становища на ДАНС, ДАР и други български служби, които щяха да изготвят съответните становища и да кажат дали дадено вероизповедание застрашава националната сигурност, или застрашава изобщо населението на България.
В момента ние отново оставяме регистрацията на всяко едно вероизповедание, без значение какво проповядва и какво иска, по какъв начин ще заблуждава и ощетява хората, включително финансово и имотно, защото има много такива в България. Ние оставяме отново режима да е либерален в този свят, господин Веселинов, в който виждаме какво се случва, виждаме какви радикални течения има в различните религии, виждаме какви терористични актове се извършват. Така че наистина трябваше да добавите към Вашето изказване и това, че Дирекцията по вероизповедания ще се съобрази и с мнението на ДАНС, ДАР и други български служби, които реално ще защитят националната сигурност на държавата.
Призовавам парламентът да приеме това предложение, защото това ще бъде национално отговорно от страна на българските народни представители. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Ангелов.
Това беше първа реплика.
Има ли втора реплика?
Заповядайте, господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ (ОП): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми господин Веселинов, в допълнение на казаното от колегата Ангелов, пропуснахте да отбележите, че по отношение на регистрацията на вероизповеданията режимът ще важи само за новорегистрирани вероизповедания и няма да засегне сега съществуващото, което според мен е важно уточнение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви.
Има ли други реплики? Няма.
Заповядайте за дуплика. Не желаете да направите дуплика.
Има ли други изказвания? Няма.
Пристъпваме към гласуване.
Гласуваме предложението § 11 да бъде отхвърлен по Доклада на Комисията.
Гласуваме предложението §12 да бъде отхвърлен. Това се отнася и за § 13.
Пристъпваме към разделно гласуване.
Гласуваме първо отхвърлянето на § 11 по Доклада на Комисията.
Гласували 113 народни представители: за 101, против 10, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване предложението § 12 да бъде отхвърлен по Доклада на Комисията.
Гласували 108 народни представители: за 97, против 10, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията § 13 да бъде отхвърлен.
Гласували 99 народни представители: за 89, против 10, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Гласуваме текста на вносителя за § 14, който става § 5.
Гласували 104 народни представители: за 104, без против и въздържали се.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията § 15 да бъде отхвърлен.
Гласували 93 народни представители: за 83, против 10, въздържали се няма
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: По § 16 има предложение на народните представители Цветан Цветанов и Мустафа Карадайъ.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 16, който става § 6:
„§ 6. В Глава трета „Регистрация“ се създава чл. 20а:
„Чл. 20а. (1) Софийският градски съд прекратява регистрацията на религиозна общност:
1. по искане на религиозната общност;
2. при нарушение на чл. 7;
3. когато с дейността си системно нарушава изисквания на този закон;
4. когато дейността й противоречи на разпоредби на Конституцията на Република България.
(2) Решението по ал. 1, т. 1 се постановява по искане на централното ръководството на религиозната общност.
(3) Решението по ал. 1, т. 2 – 4 се постановява по искане на Дирекция „Вероизповедания“ на Министерския съвет или на прокурора.
(4) Решението за прекратяване на регистрацията на основание ал. 1, т. 2 – 4 подлежи на обжалване по общия ред.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на Комисията за § 16, който става § 6.
Гласували 106 народни представители: за 106, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: По § 17 има предложение от народните представители Цветан Цветанов и Мустафа Карадайъ.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 17 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията § 17 да бъде отхвърлен.
Гласували 101 народни представители: за 95, против 4, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: По § 18 има предложение от народния представител Николай Тишев.
Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено в чл. 28.
Предложение от народните представители Цветан Цветанов и Мустафа Карадайъ.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, но предлага § 18 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен в чл. 28.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията § 18 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен в чл. 28.
Гласували 102 народни представители: за 102, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: По § 19 има предложение от народните представители Цветан Цветанов и Мустафа Карадайъ § 19 да се измени така:
„§ 19. В чл. 22 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се ал. 1:
„(1) Правото на собственост върху обредни, молитвени или богослужебни домове, заедно с поземлените имоти, върху които са построени, може да принадлежи на Българската православна църква – Българска Патриаршия, на регистрираните вероизповедания и съответно на техните местни поделения. Правото на собственост върху тези обекти не може да бъде придобивано по давност от други субекти, извън посочените в изречение първо.“
Комисията не подкрепя предложението по т. 1 и го подкрепя по принцип в останалата част.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 19, който става § 7:
„§ 7. В чл. 22 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
„(2) Принудително изпълнение не може да се насочва върху:
1. храмове и манастири на Българската православна църква –Българска Патриаршия, и нейните местни поделения;
2. молитвени домове на регистрираните вероизповедания;
3. вещи, свързани с богослужебната дейност, ритуали и обреди
на Българската православна църква – Българска Патриаршия, на регистрираните вероизповедания и техните местни поделения.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Цветан Цветанов и Мустафа Карадайъ в частта неподкрепена от Комисията – предложението по т. 1, което не се подкрепя от Комисията.
Гласували 102 народни представители: за 5, против 34, въздържали се 63.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване текста на вносителя в редакцията на § 19, който става § 7.
Гласували 101 народни представители: за 101, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: По § 20 има предложение от народните представители Цветан Цветанов и Мустафа Карадайъ.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 20, който става § 8:
„§ 8. В чл. 24 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея думите „за своя сметка“ се заличават.
2. Създават се ал. 2 и 3:
„(2) Статутът на гробищните паркове на вероизповеданията се определя за постоянно и не може да бъде променян. Тяхното разрушаване или затваряне са забранени. Погребенията в гробищните паркове се извършват в съответствие с религиозните норми на съответното вероизповедания.
(3) Държавата и общините при възможност подпомагат изграждането на гробищни паркове на съответните вероизповедания чрез безвъзмездно предоставяне на поземлени имоти – държавна или общинска собственост, за тази цел.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на § 20, който става § 8.
Гласували 105 народни представители: за 96, против няма, въздържали се 9.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: По § 21 има предложение от народните представители Цветан Цветанов и Мустафа Карадайъ.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 21 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Изказвания? Няма.
Гласуваме неподкрепата на текста на вносителя и предложението § 21 да бъде отхвърлен.
Гласуваме предложението на Комисията за отхвърляне на съответния параграф.
Гласували 92 народни представители: за 83, против 9, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: По § 22 има предложение на народните представители Цветан Цветанов и Мустафа Карадайъ.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 22 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Има ли изказвания? Няма.
Гласуваме предложението § 22 да бъде отхвърлен – предложение на Комисията.
Гласували 86 народни представители: за 76, против 9, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: По § 23 има предложение от народните представители Цветан Цветанов и Мустафа Карадайъ:
„В § 23, чл. 27, ал. 1 се изменя така:
„(1) Вероизповеданията могат да създават юридически лица с нестопанска цел за своето подпомагане и популяризиране“.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 23 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Има ли изказвания? Заповядайте, господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ (ОП): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми народни представители! Съвсем накратко логиката, която следваме с това наше предложение, е, когато едно вероизповедание създаде юридическо лице с нестопанска цел и това юридическо лице с нестопанска цел извърши съответно закононарушение или поеме дълг, който не може впоследствие да изплати, солидарно с него да отговаря вероизповеданието, за да не се създават на практика юридически лица посредством които, и на които, да се прехвърля по този начин възможността те да задлъжняват и да остават техните кредитори съответно неудовлетворени, и практически по този начин да се заобикаля закона. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви. Има ли реплики?
Заповядайте, господин Веселинов, за реплика.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ (ОП): Господин Митев, Вашите мотиви не бяха достатъчни. Според мен основното, което цели този текст е нещо друго – да се предотврати дистанцирането на вероизповеданието от негови НПО-та, които извършват радикална пропаганда. Ако едно вероизповедание регистрира свое сдружение и то осъществява дейности, които са опасни за националната сигурност, редно е то също да получи санкция, защото не контролира своето създание. И в този дух е според мен основният замисъл на вносителя.
Това, според мен, е основният мотив всички да искаме да има такъв текст, защото по тази логика всяко регистрирано, с нула членове на практика минимално изискване, вероизповедание може да създава НПО-та, с които наистина да извършва търговска дейност и да задлъжнява, без да носи отговорност, но основното е да извършва пропаганда, която руши държавата, без да носи отговорност отново.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви.
Има ли други реплики? Няма.
Заповядайте за дуплика? Няма да се възползвате от това право.
Има ли други изказвания? Няма.
Пристъпваме към гласуване.
Първо, гласуваме предложението на народните представители Цветан Цветанов и Мустафа Карадайъ, неподкрепено от Комисията.
Гласували 100 народни представители: за 18, против 3, въздържали се 79.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за отхвърляне на § 23.
Гласували 108 народни представители: за 99, против 9, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: По § 24 има два варианта – предложение от народните представители Цветан Цветанов и Мустафа Карадайъ.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за Вариант I и Вариант II и предлага следната редакция на § 24, който става § 9:
„Член 28 се изменя така:
„Чл. 28. (1) Държавата предоставя на Българската православна църква – Българска патриаршия, и регистрираните вероизповедания държавна субсидия на базата на резултатите от самоопределилите се лица към съответното вероизповедание при преброяването на населението по данни на Националния статистически институт.
(2) Разпределението на държавната субсидия се одобрява ежегодно със Закона за държавния бюджет на Република България в зависимост от броя на самоопределилите се лица към съответното вероизповедание по ал. 1 при последното преброяване на населението по данни на Националния статистически институт, както следва:
1. за вероизповеданията с по-малко от 1 на сто на самоопределилите се към съответното вероизповедание спрямо общия брой на преброените лица по ал. 1 – в размер, определен за всяко вероизповедание;
2. за вероизповеданията с повече от 1 на сто от самоопределилите се към съответното вероизповедание спрямо общия брой на преброените лица по ал. 1 – в размер определен за всяко вероизповедание, като за едно самоопределило се лице се предвижда субсидия в размер не по-малък от 10 лв.
(3) На вероизповедание, на което е определена субсидия в по-малък размер от размера, който се полага съгласно критерия по ал. 2, т. 2, държавната субсидия, която се одобрява не може да бъде по-малка от 15 млн. лв.
(4) За задграничните епархии или митрополии в диоцеза и юрисдикцията на Българската православна църква – Българска патриаршия, държавната субсидия се предоставя в размери, одобрени ежегодно със Закона за държавния бюджет на Република България. В тези случаи ал. 2 и 3 не се прилагат. Държавната субсидия се превежда по специална сметка на съответната епархия или митрополия.
(5) В обществен интерес, свързан с религиозните ценности на българския народ, на вероизповеданията може да се предоставят и допълнителни средства над размера на държавната субсидия.
(6) В Закона за държавния бюджет на Република България за съответната година се посочва наименованието на вероизповеданието и размера на държавната субсидия.
(7) До края на месец януари на текущата година централното ръководство на съответното вероизповедание разпределя държавната субсидия на текущи и капиталови разходи, прави мотивирано предложение за разпределението на капиталовите разходи по обекти и уведомява Дирекция „Вероизповедания“ на Министерския съвет.
(8) Държавната субсидия за текущи разходи се предоставя на централното ръководство на съответното вероизповедание и се изразходва целево за покриване на разходите на вероизповеданието за заплати и възнаграждения на свещенослужителите и служителите на религиозните институции, за осъществяването на образователни дейности, които не се обхващат от финансирането по чл. 33, ал. 3, и за поддръжка на гробищни паркове.
(9) Предоставянето на държавната субсидия за текущи разходи се извършва от Дирекция „Вероизповедания“ на Министерския съвет чрез трансфери на бюджетни средства по специални целеви сметки за текущи разходи на централните ръководства на вероизповеданията на четири части: до 30 април, 30 юни, 30 септември и 20 декември.
(10) Капиталовите разходи включват разходи за строителство и ремонт на молитвени домове, храмове и манастири и прилежащите им сгради, сгради на висши духовни училища и духовни училища от системата на предучилищното и училищното образование, както и изграждане и ремонт на гробищни паркове. Средствата за капиталови разходи се съхраняват чрез специална целева сметка на съответното вероизповедание.
(11) Централното ръководство на съответното вероизповедание извършва разпределение на средствата по държавната субсидия за текущи разходи между местните поделения и предоставя до края на месец януари на текущата година на Дирекция „Вероизповедания“ на Министерския съвет справка за разпределението на субсидията за капиталови разходи по обекти.
(12) Разходването на средствата от държавната субсидия за текущи разходи се извършва чрез плащания от специалната целева сметка за текущи разходи на съответното вероизповедание. Допуска се трансфер на средства от тази сметка по сметки на местни поделения на вероизповеданията. Тегленето на средства в брой от специалната целева сметка на съответното вероизповедание за текущи разходи се допуска само до размерите на плащанията за заплати и възнаграждения на свещенослужителите и служителите на религиозните институции.
(13) Разходването на средствата от държавната субсидия за капиталови разходи се извършва чрез плащания от специалната целева сметка за капиталови разходи. Допуска се трансфер на средства от тази сметка по сметки на местни поделения на вероизповеданията. Банката, в която е открита специалната целева сметка за капиталови разходи на съответното вероизповедание, изпълнява нареждания за плащания само въз основа на представени първични счетоводни документи за разходи.
(14) Дирекция „Вероизповедания“ на Министерския съвет може да изисква предоставянето на информация под формата на обобщени справки и първични счетоводни документи за доказването на разходи и плащания до размера на предоставените средства към определен момент. При предоставянето на информацията се спазват изискванията за защита на личните данни на физическите лица. Разходите за възнаграждения на свещенослужители и служители в религиозните институции се контролират само въз основа на обобщени справки, от които да е видно спазването на изискванията на чл. 29 и до размера на държавната субсидия.
(15) Централните ръководства на вероизповеданията предоставят на Дирекция „Вероизповедания“ на Министерския съвет ежегодно до 31 март обобщени годишни справки и приложения към тях, които съдържат обобщени данни за предоставените субсидии и за усвояването им по видове разходи през предходната година.
(16) Неусвоените средства по специалните сметки на съответното вероизповедание към 31 декември на текущата година, се изразходват през следващите години в съответствие с разпределението им за съответния вид разходи. Централното ръководство на вероизповеданието в срок до 31 януари на следващата година предоставя доклад до Дирекция „Вероизповедания“ на Министерския съвет.
(17) Духовните училища от системата на предучилищното и училищното образование се финансират от държания бюджет чрез Министерството на образованието и науката, като размерът на средствата се определя с постановление за изпълнение на държавния бюджет.
(18) Духовните училища от системата на предучилищното и училищното образование, както и висшите духовни училища, може да се финансират от регистрираното вероизповедание, по чието искане са открити. Финансирането се предоставя за издръжка на дейностите по обучение на учениците, за стипендии на учениците, за ученици, настанени в общежитие и за поддръжка на материалната база.
(19) Министерството на образованието и науката чрез своя бюджет може да финансира и утвърдени от него образователни програми, които вероизповеданията да осъществяват извън училищната среда. Това финансиране се разпределя пропорционално между вероизповеданията съобразно числеността на заявилите принадлежността си към съответното вероизповедание при последното преброяване на населението от Националния статистически институт.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Има ли изказвания? Заповядайте, госпожо Анастасова.
ИРЕНА АНАСТАСОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Изразявам лична позиция. Съгласна съм с предходните алинеи, с изключение на ал. 19 и затова предлагам разделно гласуване.
Мотивите ми са следните. Алинея 19 гласи следното: „Министерството на образованието и науката чрез своя бюджет може да финансира и утвърдени от него образователни програми, които вероизповеданията да осъществяват извънучилищна среда“ – това финансиране се разпределя еди-как си. Моите притеснения са от думите „извънучилищна среда“. Вярно е, че тези образователни програми ще са утвърдени от Министерството на образованието, но чии е контролът? Дали се спазват и какво точно се случва, след като е извънучилищна среда?!
Вярно е и това, че образователните институции нямат отношение в случая, тъй като това не се случва в рамките на тяхната територия, но все пак става дума за деца, става дума за обучителни програми, финансирани от Министерството на образованието. Затова моето предложение е тази алинея да отпадне.
Пак повтарям: съгласна съм с предходните и предлагам разделно гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, госпожо Анастасова.
Има ли реплики?
Заповядайте, господин Веселинов.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Изразявам обратно становище от това на колежката.
Това е един от важните и хубави текстове – малкото, които останаха, и ще имат някакъв полезен ефект. Става дума за възможност за финансиране на така наречените „неделни училища“ към църквите, за създаване на ценности, за допълнителен импулс по отношение на това нашите деца да бъдат по-духовни и да се развиват.
Естествено, след като образователната програма е утвърдена от Министерството, естествено е и контролът да бъде от Министерството и ще бъде елемент на договаряне между съответното вероизповедание и между Министерството на образованието и науката.
Притесненията са неоснователни, самият текст е съгласуван с министъра на образованието и науката и според мен трябва да бъде подкрепен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Веселинов.
Има ли други реплики? Няма.
Желаете ли дуплика, госпожо Анастасова? Не.
Има ли други изказвания?
Заповядайте, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (ОП): Уважаеми колеги, едно говорихме в Комисията, друго виждам записано в текста. (Шум и реплики.)
Ще започна оттам, че в дебата за Българската православна църква първоначално беше записано и искам правилно да бъда разбран от колегите и ще се уверя, че е направена грешка, различна от волята на онова, което беше постигнато в Комисията. Ще започна оттам, че имаше обструкции, имаше недоволство, имаше оспорване на това, че Българската православна църква с около пет и половина милиона преброили се членове първоначално получаваше както беше предвидено – до 15 млн. лв. Така ли беше? (Шум и реплики.) Така беше. И това не съответстваше с мюсюлманското вероизповедание, което с около 600 хиляди души получаваше 6 милиона.
В Комисията коментирахме, разговаряхме и не спорихме – обединихме се около това да се запише, че Българската православна църква няма да получава по-малко от 15 млн. лв., но вижте каква е ал. 3. (Шум и реплики.) Така ли беше като логика? Нали така?
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (встрани от микрофоните): И сега така пише.
ПАВЕЛ ШОПОВ: В ал. 3 пише: „на вероизповедание, на което е определена субсидия“, тоест има се предвид и другото вероизповедание, „държавната субсидия, която се одобрява, не може да бъде по-малка от 15 млн. лв.“ – не само за Българската православна църква. (Реплики.) Логиката, която развихме беше ясна и в това няма каквото ѝ да е съмнение, и в суматохата и в бързината, и в недоглеждането явно е записано: „на вероизповедание“.
Тоест това означава, че на мюсюлманското вероизповедание… (Реплики от народния представител Йордан Цонев.)
Не може да бъде тълкувано по друг начин.
Текстът ще бъде: „предоставяне на не по-малко от 15 млн. лв.“. Затова моето предложение е изрично да запишем тук: „за Българската православна църква – Българска патриаршия, размерът на държавната субсидия, който се полага съгласно критерия по ал. 2, т. 2, не може да бъде по-малък от 15 млн. лв.“. Тогава волята, която беше изразена в Комисията, си идва там, където ѝ е мястото. Логиката става същата и съотношението се запазва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Има ли реплики? Няма реплики.
Заповядайте за изказване, господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Напразни са опасенията на господин Шопов и затова вземам думата за изказване, за да ги разсея като разтълкувам ал. 3.
Алинея 3 гласи: „На вероизповедание, на което е определена субсидия в по-малък размер от размера, който се полага съгласно критерия по ал. 2, т. 2“. „Критерият по ал. 2, т. 2“ – спирам тук с цитата – е 10 лева на един глас от последното преброяване при самоопределил се. Понеже той цитира мюсюлманското вероизповедание и казва около 600 хиляди – по-малко са, но да приемем цифрата 6 милиона. Ако се определи точно по 10 лева на един глас, мюсюлманското вероизповедание не попада в хипотезата на три, защото тук се казва, че „само на вероизповедание, на което не е спазен този критерии, общата сума е по-малка от критерия по 10 лв. на глас“.
В този случай става въпрос само за православното вероизповедание, тъй като там общата сума е около 44 милиона, ако се спази критерият. Тоест записваме тази ал. 3 само заради православното вероизповедание, защото държавата може да има случаи, в които да не може да даде 44 милиона и затова по-нататък, в следващата част на изречението се казва: „държавната субсидия, която се одобрява, не може да бъде по-малка от 15 милиона, ако не е 44“. Трябва да бъде повече от 15 милиона.
Ето, за това специално е тази хипотеза. За вероизповедание, за което ще се изпълни критерият по ал. 2, т. 2 – точно по 10 лева на глас, то не попада в хипотезата на три и по никакъв начин не може да влезе и да иска 15 милиона.
Това исках да поясня, защото този текст го мислихме и с Министерството на финансите, и с вероизповеданията, и с юристите – да не сбъркаме нещо, за да стане така и за другите. Не сме сбъркали – много е точен текстът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Това беше изказване на господин Цонев. (Шум и реплики.)
Има ли реплики към изказването на господин Цонев?
Господин Шопов, заповядайте.
ПАВЕЛ ШОПОВ (ОП): Вижте, оттук започва разнобоят по тълкуването – едни объркани понятия и фрази „по-малко“, „изпълнени критерии“, „неизпълнени критерии“, „относно точка трета“, „относно алинея втора“, едни милиони прехвърляме.
Това е тълкуванието на господин Цонев, моето тълкувание е друго. (Реплики.) Хайде, като правим закони, да не създаваме възможност от противоречия в тълкуването после, неразбиране и спекулации.
Този текст беше правен не за друго, а за Българската православна църква и да запишем така, както Ви предложих текста за Българската православна църква, защото утре, вдругиден, догодина кой знае кой ще прави бюджета – така искат някои хора – други да правят бюджета. (Шум и реплики.)
Каква е волята ни днес, това вече е друг въпрос. Тогава нещата могат да бъдат разтълкувани по съвсем друг начин. Така ли беше, уважаеми колеги, в залата в Комисията?! Говорихме за Българската православна църква, за това, че съобразно определените критерии ѝ се полагат най-малко 15 милиона, може да бъде и повече от 15 милиона, никой не говореше за 44. (Реплики.) Защо набъркваме в този текст, който касаеше Българската православна църква, и думите „другите вероизповедания“?
Аз не влагам тук някаква дискриминация, не влагам някакво съмнение, но в бързината и суматохата, защото, честно да си кажем, до това второ четене стигаме с бързина и объркване и стават грешки. Това е много голяма грешка, която ще предизвика спекулации.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Господин Шопов, ще дадете ли текста на предложението?
ПАВЕЛ ШОПОВ: Аз го прочетох – това е същият този текст, госпожо Председател, за Българската православна църква – Българската патриаршия, размерът, който се полага по критериите по ал. 2, т. 2, държавната субсидия, която се одобрява, не може да бъде по-малка от 15 млн. лв. Този текст целево го правихме за Българската православна църква, а не за вероизповеданията изобщо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Втора реплика?
Заповядайте, господин Веселинов.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Тук наистина има двусмислен текст и ние трябва да го приемем. (Реплика от народния представител Красимир Велчев.) На заседанието на Комисията беше хаос, много неща, затова поисках да имаме време да огледаме доклада, за да няма двоумене.
В случая се получава, че ако администрацията предложи в бюджета си, въпреки че има необходимите средства, вместо 5 милиона на мюсюлманското вероизповедание предложи 4 милиона, то този текст влиза автоматично и ние трябва да им дадем по-малко от 15. Не е премислено, формулировката трябва да бъде усъвършенствана. Не виждам нищо лошо в това, което колегата предлага, да бъде записано конкретно за православната църква, която си има основен статут по Конституция и която многократно в този текст изписваме отделно. (Реплики.)
В този дух аз подкрепям или да спрем за малко и да направим редакция, която е коректна, или предлагам да бъде подкрепен текстът на колегата.
Има ли трета реплика?
Реплика към господин Цонев.
ЕВГЕНИЯ АЛЕКСИЕВА (ГЕРБ): Господин Цонев, към Вас е репликата ми. Вие може би искахте да кажете на залата, и по-точно на господин Шопов, че това, което обсъждахме за Българската православна църква, и текстът, за който спорихме и се съгласихме всички, е текстът, който ще следва и е в § 37, който ще става § 19, където изрично и точно е написано това нещо, което в момента се коментираше, че размерът трябва да не е по-малък от 15млн. лв.
Това коментирахме и мисля, че това имаше предвид колегата. Така че този текст, който в момента коментираме, и тази алинея, за която говорихте, в Комисията точно това нещо не е обсъждано, а обсъждахме предстоящия, който ще бъде § 19.
Доколкото си спомням абсолютно всички тогава се обединихме за текста, който в момента гласуваме. Спорът, който водим, мисля, че става за текста, който е малко след това. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, госпожо Алексиева.
За дуплика? Не желаете.
Има ли други изказвания?
Заповядайте, господин Ангелов.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ (ОП): Госпожо Председател, дами и господа! Аз подкрепям предложението, което направи господин Шопов. Но разсъждавайки по-натам във времето: защо ние трябва да ограничаваме държавната субсидия на Българската православна църка, която е записана в българската Конституция.
Утре ще дойде друга власт примерно в държавата и ще решат, че не може да са 44 милиона за православната църква, ще кажат: „Ето Ви 15!“ И какво правим? Затваряме църквите, изгонваме поповете, защото църквата няма как да плаща ли?! Това ли трябва да допусне българското Народно събрание: някое следващо правителство да реши, че не е изгодно да се дават пари на Българската православна църква?! Ние не сме съгласни. (Шум и реплики.)
Винаги една държава ще намери средства, особено за основното вероизповедание, за тази църква, която нас ни е съхранила като народ, която се бореше за освобождението и за независима България, която защитаваше националните интереси на българския народ. Ние в днешно време с това предложение казваме: утре ще Ви дадем 15 млн. лв., вдругиден – 44, по-вдругиден – 21, тоест вкарваме църквата в хаос. Какъв бюджет ще изготвят те? Колко свещеници ще има? Как ще направи православната църква примерно програма за ремонт на храмове и така нататък за следващите 10 години? Защо трябва да даваме такава несигурност на Българската православна църква?!
Затова предлагам изцяло да отпадне предложението за ограничението от 15 милиона, да може наистина да е по 10 лв. на всеки преброен. (Реплики от народния представител Йордан Цонев.) Напротив, това е ограничение. Държавата утре казва, че няма пари и не може да даде – дава 15 милиона само на Българската православна църква. (Реплики от народния представител Йордан Цонев.) Ама защо? Защо тогава правим по 10 лв. на преброен, а в следващия момент ограничаваме на 15! Защо? (Реплики от народния представител Йордан Цонев.) Кой няма? Една държава не може да намери 44 млн. лв. за Българската православна църква?! Ами това е срамота! То не е държава! То не е държава!
Така че предложението ми е, моля да се запише, искам предложението на колегите да отпадне и да няма ограничение към получаването…
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Кое точно да отпадне? За ал. 3 ли говорите?
ЮЛИАН АНГЕЛОВ (ОП): Да няма ограничение от тези 15 млн. лв., а напротив – по 10 лв. на всеки преброен.
Другото важно, което искам да отбележа, защото то също е много важно, поради определени управленски грешки в Националния статистически институт и в определени политики на различните правителства през годините, преброяването в България започна да се извращава. В момента на последното преброяване графата „религиозна принадлежност“ не беше задължителна, както и „етнос“, а графата „хладилник“ е задължителна. Разбирате ли, за българската държава е по-важно да разберем дали човекът има хладилник, а не дали е православен, дали е сунит, дали е шиит или някакъв друг? Така че настоявам през 2021 г., за да има обективно разпределение на средствата от държавата за религиозните общности, графите за религиозна принадлежност да бъдат задължителни. Там човекът може да посочи, че не е вярващ, няма проблем в това, но искам наистина да знам, че ще направим така, че при следващото преброяване през 2021 г. и етнос, и религия да бъдат задължителни, за да има справедливост. При последното преброяване в България се оказва, че има три милиона и малко християни и половин милион мюсюлмани, ама някой вярва ли го, като всички знаем, че над близо 6 милиона са християните и децата. Децата броят ли се в религиозните общности на това преброяване? Не. Те не са ли християни и мюсюлмани, или съответно юдеи и така нататък? (Реплики.) Да, такива са. Тук наистина трябва да поработим за следващото преброяване, за да имаме обективни резултати и справедливо разпределение на средствата от държавата към религиозните общности. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Предлагате да отпадне ал. 3 ли?
ЮЛИАН АНГЕЛОВ (ОП): Да, предлагам ограничението от 15 лв. да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Други изказвания?
Господин Веселинов, заповядайте за реплика.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ (ОП): Вземам думата за кратка реплика.
Господин Ангелов, забравихте да напомните, че именно „Обединени патриоти“ предложиха този справедлив начин за разпределение на субсидията – поравно на всички. Като няма поравно на всички, в смисъл поравно на глас, тогава пропорционално намаляване на всички, а не да намалим на православната църква, на мюсюлманското вероизповедание, или което и да е друго да бъде облагодетелствано, защото на него толкова му трябва. И на православната църква може да й трябват 40 милиона, но казваме – няма от къде да ги вземем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Има ли други реплики?
Заповядайте, госпожо Стоянова – втора реплика.
МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ): Уважаеми колеги, нека да гледаме текстовете систематично. Искам да се върнем на ал. 2, където е казано, че разпределението на държавната субсидия се одобрява ежегодно със Закона за държавния бюджет, съобразно възможностите на държавния бюджет в една или друга година. Поради тази причина са следващите текстове, които казват: „1. за вероизповедания с по-малко от 1 на сто от самоопределилите се към съответното вероизповедание“, а размерът е определен за всяко вероизповедание, и „2. за вероизповеданията с не по-малко от 1 на сто от самоопределилите“, където размерът е определен за всяко лице не по-малък от 10 лв. Все пак конкретният размер ще бъде определен в Закона за държавния бюджет за съответната година. Точно заради това имаме ал. 3, която казва, че независимо от възможностите на бюджета и това по какъв начин той ще ги разпредели, в никакъв случай за тези вероизповедания по т. 2, а именно Българската православна църква, субсидията не може да бъде по-малка от 15 млн. лв. Тоест слага се долна граница, под която, независимо от възможностите на бюджета, не може да се слезе, но над тази граница няма проблем ежегодно със Закона за държавния бюджет да се определя друг размер на субсидията, по-висок от тази минимална граница. Така че аз не виждам драма в ал. 3. (Реплики.) Разбира се, че няма драма. Алинея 3 защитава позицията, че в никакъв случай, независимо от състоянието на бюджета, от това дали той е на дефицит или не е на дефицит, под 15 милиона не може да се определя субсидия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, госпожо Стоянова.
Има ли други реплики?
Трета реплика – заповядайте, господин Шопов. Няма да има реплика.
За дуплика – заповядайте, господин Ангелов.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ (ОП): Ще отговоря по следния начин. Стана ясно точно какво се случва с това, което предлага и ДПС в момента. Стана ясно. Тоест за Мюфтийството ще дадем 6 милиона, за Българската православна църква – 15 милиона. Това справедливо ли е? (Реплики от народния представител Йордан Цонев.) Ама защо? Защо трябва да ограничаваме бюджета на Българската православна църква, субсидиран от държавата? Защо? Значи Мюфтийството получава 6 милиона задължително, а православната църква тази година може да получи 15, другата година 16. (Реплики от народния представител Йордан Цонев.) Точно така е. Това предлагате. Предлагате вероизповедание, което е официално в нашата държава, записано в Конституцията, да не получава 44 милиона, както са се декларирали православните християни, а да го ограничаваме с бюджета на 15 милиона, а иначе Мюфтийството ще вземе 6 милиона винаги, защото са регистрирани 600 хиляди. Кое е справедливото? Нека да направим и за партиите така – 11 лв. на глас за партия, но не повече примерно от 5 милиона на партия и коалиция субсидия. Да направим така, госпожо Стоянова, нали?! Големите партии и коалиции с таванче – 5 милиона, не по-малко от 5 милиона, хайде добре. Нека да бъде по същия начин. Защо не предложите и това? Това нещо накърнява интересите на българската държава. Накърнява българските национални интереси и интересите на Българската православна църква. Днес Вие правите така, че Българската православна църква да бъде ощетена с един подмолен, лош, противен и антибългарски закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Ангелов.
По начина на водене.
Заповядайте, господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Госпожо Председател, макар че госпожа Джафер водеше заседанието, по начина на водене процедурата ми е следната. Не позволявайте от трибуната да се говорят глупости. Абсолютни глупости! (Реплики от ОП.) Първо…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Спокойно колеги, моля за ред в залата!
Заповядайте, господин Цонев, продължете.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Нали може да е малко по-друг тонът? Защото няма никакъв проблем да вкарам и другия тон. Никакъв! (Реплики от народния представител Павел Шопов.) Имате някакъв проблем ли?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Цонев, не се разправяйте със залата. Към мен е процедурата.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Предложението не е на „Движение за права и свободи“, а е предложение на Комисията. В Комисията много ясно беше дискутиран текстът и всички се обединиха около този текст.
Второ, не „Движение за права и свободи“ е против да се даде пълният размер на Българската православна църква и в хода на правене на Закона ние го казахме, няма никакъв… (реплики от ОП), по начина на водене е, защото Ви позволиха да говорите глупости от тази трибуна и да нападате парламентарната група на „Движение за права и свободи“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Цонев, моля Ви!
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Няма такъв момент. Ако Финансовото министерство има възможности да даде 44 милиона, „Движение за права и свободи“ е за. (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Кирилов, заповядайте. (Шум и реплики.)
Господин Цонев, моля Ви!
Господин Ангелов, моля успокойте страстите!
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Аз също ще започна с апел да свалим страстта и емоцията при коментара на предложението, което обсъждаме. Искам категорично да похваля колегите от Комисията по вероизповеданията и правата на човека, че са успели да достигнат до текстовете, които смятам, че съответстват в най пълна степен на волята на дебата във връзка с установяване на режима на субсидиите.
Първият и най-важен критерий, уважаеми колеги, който трябва да съобразяваме е равенството на вероизповеданията и защита на европейския стандарт за свободата на вероизповеданията. Ако искате, пак ще го повторя, защото в предходните изказвания надделяваше нюансът на защитата на нашето водещо религиозно вероизповедание православието. Това че се установяват обективно установени критерии, макар че на някои колеги, на които им е по-трудна математиката, въвеждат всъщност общия стандарт и общото правило по отношение на финансирането и държавното подпомагане на религиозните дейности.
Единственият критерий, който е обективен, измерим количествено, е границата от 1%. Смятам, че е голямо постижение обвързването на този обективен критерий с ежегодния държавен бюджет. Смятам, че при това положение и при тази редакция имаме осигурена сериозна конституционно-правна защита на нормите, които са от по-висш ранг и които следва да съобразяваме. Аз лично с убеденост ще подкрепя този текст и пак казвам, след тежкия дебат, на който бях свидетел в голяма част от дискусиите, смятам че това е режим, който е принос в тази уредба и би следвало да бъде подкрепен. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Кирилов.
Реплики към изказването?
Заповядайте, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (ОП): Уважаеми господин Кирилов, като юрист мислех, че ще прочетете текстовете и ще направите системно тълкуване на текста – какво гласи ал. 1, ал. 2, съответните точки, критерият 10 лв. и за този критерий 10 лв., когато бъде нарушен. Никой не говори, че са нарушени правата на мюсюлманското вероизповедание, съобразно този критерий от 10 лв. Мислех, че така ще говорите. Вие говорихте съвсем общо и пожелателно за нещата.
Ако направим системно тълкуване на текста, юридическо тълкуване, даже не като финансисти и икономисти, ще видим, че волята, която уж е изразена от всички ни, е православната църква да получи не по-малко от 15 млн. лв., тогава ще видим, че ние сме абсолютно прави.
Аз не мога да разбера, защо е тази ярост, защо е това недоволство, като в текста можем да внесем абсолютна сигурност, предвидимост и яснота с приемането на тази много малка поправка. Разбираме, че в Комисията е направена грешка – текстът не е догледан, не е формулиран правилно, съобразно волята на депутатите – много добре си спомням за какво говорихме в Комисията, това беше волята. Касаеше се само за Българската православна църква и нищо друго, и да го запишем! Не знам защо е този отпор. Защото, ако ние тук в залата не можем да се разберем, знаете какви ще бъдат спекулациите утре. Те ще започнат още отсега за този спор, който водим, за това неразбирателство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Шопов.
Втора реплика – господин Атанасов.
СЛАВЧО АТАНАСОВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Кирилов, уважаеми колеги народни представители! Всъщност аз съм се запознавал със законодателствата на европейските държави и твърдя, че този закон, който в момента подготвяме, е може би най-толерантният закон в цяла Европа и в целия Европейски съюз.
Но това нещо, което казвате за бюджета на българската държава: ако бюджетът има пари, ще даде 40 милиона на Българската православна църква, ако няма достатъчно пари, ще даде не по-малко от 15 милиона, вече поставя традиционното вероизповедание в България, наречено „българско православие“, господин Кирилов, в неравностойно положение спрямо мюсюлманското вероизповедание. Това категорично го твърдя!
Значи, по 10 лв. на глас, мюсюлманското вероизповедание, моите уважения към него, ще получава 6 милиона всяка година. Ако бюджетът обаче има пари, то тогава ще се даде полагащото се на Българската православна църква. Това, господин Кирилов, се нарича „лаконичен отговор“.
Знаете ли откъде идва терминът „лаконичен отговор“? От Лакония – областта, която са управлявали спартанците. Когато Филип завладява цяла Гърция и стига до границите на Спарта, праща свои пратеници, спартанците да му се подчинят. Знаете ли какво му отговарят спартанците, защото Филип казва: ако вляза в Спарта, ще Ви унищожа всичките? Тогава спартанците пращат отговор на Филип Македонски. Те казват само една думичка: „Ако, Филипе!“ Виждате ли каква е разликата? Тоест тълкува се и така, и така, затова оттам се нарича „лаконичен отговор“. Не може, когато говорим за бюджет на държавата, да се говори лаконично.
И второ, господин Кирилов, казвате, че ние се учим от Европа. Дайте наистина да се учим от Европа. Там, в Европа, господин Кирилов, ако се запознаете с тези неща, ще видите, че в Дания Евангелистката църква е провъзгласена за господ-ства-ща. В Англия…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Времето, господин Атанасов!
СЛАВЧО АТАНАСОВ: …Англиканската църква е провъзгласена за господ-ства-ща. В Италия и Испания Католическата църква е провъзгласена за господ-ства-ща. Това са устоите на тези държави. И ние всъщност в момента, усещате ли как с това: ако бюджетът има пари, поставяме в неравностойно положение нашето традиционно вероизповедание спрямо мюсюлманството. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ОП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви.
Заповядайте за реплика, господин Ангелов.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ (ОП): Господин Кирилов, слушах внимателно Вашето изказване, но не можах да разбера къде е справедливостта и равнопоставеността между вероизповеданията? Ние със закон допускаме да няма справедливо разпределение на средствата между вероизповеданията. Тоест даваме възможност Българската православна църква да бъде ограничена по решение примерно, че няма възможност повече от 15 млн. лв., а за другите вероизповедания, или другото, се запазва формулата. Това не е справедливо, не е коректно.
Аз направих, госпожо Председател, преди малко едно предложение за отпадане на ал. 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Да, ще го подложа на гласуване.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Но правя и следното: в ал. 2, т. 2: „за вероизповеданията с повече от 1 на сто от самоопределилите се към съответното вероизповедание спрямо общия брой на преброените лица по ал. 1 – в размер, определен за всяко вероизповедание, като за едно самоопределило се лице се предвижда субсидия в размер до 10 лв.“
Не „по-малък“, а „до 10 лв.“ . Тоест, ако държавата няма пари, няма да има пари за всички. До 10 лв.!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Редакционна поправка?
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Редакционна, да. (Ръкопляскания от ОП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Добре. Това е в ал. 2, т. 2.
Благодаря, господин Ангелов.
Господин Кирилов, заповядайте.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители, уважаеми колеги, които направихте реплики! Аз благодаря на колегата Шопов, че пожела да направим систематично тълкуване.
Систематичното тълкуване, господин Шопов, изисква да анализираме и ал. 5. В досегашния дебат никой не спомена ал. 5 от този текст. Тя е следната:
„(5) В обществен интерес, свързан с религиозните ценности на българския народ, на вероизповеданията може да се предоставят и допълнителни средства над размера на държавната субсидия.“
Алинея 5 в конкретния случай има смисъла – не съм сигурен дали понятието, което ще употребя, гледам в очите госпожа Менда Стоянова – има характера на уравнителна, компенсаторна, справедлива, допълнителна субсидия.
МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ, от място): Ние си го решаваме тук. (Реплика от ОП: „Тук е пожелателно!“)
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Кое е пожелателното? (Реплики от ОП.) Да, може, защото отиваме към второто изказване на колегата Славчо Атанасов за лаконичния отговор „ако“ – ако се стигне до тази хипотеза. И както бюджетарите правилно казват: този въпрос ще се решава тук, ще се решава конкретно за съответната година.
СЛАВЧО АТАНАСОВ (ОП, от място): Трябва да има яснота.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Дадена е пределна яснота, колеги! Имате два критерия. (Реплики от ОП.) Извинявайте, извинявайте, не искам да го казвам от тази трибуна…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, нека да изслушаме господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: …но по тези критерии лесно можем да бъдем обвинени в протекционизъм към Българската православна църква. (Силен шум и реплики от ОП.) Това Ви казвам. Това се опитвам да Ви кажа.
Нашият православен интерес е защитен. И двата критерия са обективни и са протекционистични. Дано никой да не използва това ми заявление при евентуално оспорване пред Конституционния съд. Не мога да разбера защо заради конюнктурата не виждате очевидното? Ако не може да сметнете, аз Ви препратих – опитайте да направите икономическия, финансовия анализ на тези норми. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Кирилов.
За изказване – господин Веселинов, заповядайте.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Взимам думата за изказване не по този текст, а по отхвърлените варианти, които съдържаха малкото смислено съдържание всъщност на Законопроекта, подписан от господин Цветанов, госпожа Нинова и господин Карадайъ – забраната вероизповеданията да получават дарения от чужбина.
Всъщност, когато беше внесен този законопроект, впоследствие внесохме нашия, ние го критикувахме, че той е изключително маломерен, с много малко мерки срещу радикализма и в полза на националната сигурност. Това беше единствената.
Днес станахме свидетели между първо и второ четене, че потърпевши от подобряването на ремонта между двете четения ще бъдат православните. Станахме свидетели на опити за реституция на вакъфските имоти, станахме свидетели и на опити за амнистия на задълженията на мюсюлманското вероизповедание, така че този законопроект може би трябва да бъде наречен „Законопроект в полза на мюсюлманското вероизповедание“.
Аз обаче апелирам, ако има останала капка чест и здрав разум, да подкрепите Вашето предложение за забрана на даренията. Ние ще го подкрепим категорично. Настоявам отхвърлянето на вариант I да бъде отменено от Комисията и тези текстове, които казват, че дарения от чужди държави и чужди физически лица се извършват след предварително разрешение от Дирекция „Вероизповедания“ на Министерския съвет, да останат в сила.
Ние имаме същия текст на друго място, но сега е основният спор. Всъщност сега до голяма степен е индикацията за това дали изобщо има смисъл да се води дебатът в залата, или някой някъде е предрешил какво ще се случва в тази зала, договорили сте се. Тогава нашето присъствие в залата ще стане излишно.
Ние настояваме да се коригира текстът редакционно, така че да гарантира интереса на Българската православна църква, и настояваме вариант I на предложението, което Вие сте направили, да бъде приет.
Ако не, мисля, че нашето присъствие в залата ще стане ненужно. Ще остане обаче червената линия, която не трябва да преминавате, с вакъфските имоти и с амнистията на задължения на вероизповедания, защото тази червена линия се следи от цялото общество и ще се вкарате в голям предколеден филм, ако решите за пореден път да погазите националния интерес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Веселинов.
Реплика – господин Велчев, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Веселинов, два месеца – по този закон първо направихме работна група. След това Вие сам знаете колко труд се вложи, за да се балансира изобщо тази тема. Аз не знам да има по-сложна тема, разглеждана тук, в парламента. Темата е много, как да кажа, и сложна, и тежка, и постигнахме един балансиран Законопроект. Присъстваха всички вероизповедания, които пожелаха, а те не са едно и две.
И тук искам да кажа: мен ме учудват тези спорове, защото текстовете, които сега четем, колеги, се приеха в Комисията с 14 „за“, нито един „против“ и нито един „въздържал се“. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПАВЕЛ ШОПОВ (ОП, от място): Не е вярно това.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Казвам Ви, проверете, има стенограми. Така че тук сега да се казва, че нещо не е догледано, че някой не си е свършил работата, аз не мога да се съглася. Не мога да се съглася с това! Толкова хора бяха ангажирани. Всяко едно нещо тук е съгласувано и с Българската православна църква. Аз го казвам. Тук има представители горе, на балкона, на Българската православна църква и знаят, че всяко едно нещо, което е било съмнително или което може да се тълкува двусмислено, ние сме го съгласували с тях.
Съжалявам, че тук трябва да казвам такива неща.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Реплики? Не виждам.
Господин Веселинов, заповядайте за дуплика.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ (ОП): Да, господин Велчев, този закон е сложен и деликатен. Сложен и деликатен закон би следвало да се гледа не на юруш, секунди след като е внесен Докладът. Следваше да имаме достатъчно време да погледнем редакциите, които Комисията е предложила. Да видим има ли пропуски или не в този доклад, защото аз още с първия параграф, който започнахме, Ви показах пропуск на работата на Вашата комисия. Не ги обвинявам, защото тези хора бяха накарани да направят Законопроекта, като стояха цяла нощ, но това стахановско бързане не води до добро качество – това е едно.
Второ, това че сме изслушали всички засегнати страни, всички вероизповедания, не означава, че ние трябва да се съгласим с всичко. Темата за даренията е възлова. Не можем да даваме 50, 15, 5 милиона и в същото време да казваме: да, всеки друг може да Ви финансира и трябва да се чувствате задължен на всеки друг. Това е фундаментално, тук компромис не трябва да правим.
Естествено, всяко от вероизповеданията има полза хем да не обявява даренията си, хем да получава пари от държавата. Ама ние държавници ли сме, или се плъзгаме по линията на най-малкото съпротивление? Така че, колеги, това е възлов момент. Подкрепете си Вашето предложение, ние ще Ви подкрепим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Веселинов.
Други изказвания? Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
Първо, подлагам на гласуване предложението на госпожа Анастасова ал. 19 да отпадне.
Гласували 117 народни представители: за 17, против 64, въздържали се 36.
Предложението не е прието.
Сега подлагам на гласуване предложението на господин Ангелов за отпадане на ал. 3.
Гласували 125 народни представители: за 19, против 22, въздържали се 84.
Предложението не е прието.
Сега имаме редакционна поправка на ал. 3 по предложение на господин Шопов.
Гласували 118 народни представители: за 19, против 23, въздържали се 76.
Предложението не е прието.
Сега подлагам на гласуване редакционната поправка на господин Ангелов – в ал. 2, т. 2 да стане „до 10 лв.“
Гласували 122 народни представители: за 19, против 23, въздържали се 80.
Сега подлагам на гласуване неподкрепения от Комисията текст на вносителя за Вариант I.
Гласували 129 народни представители: за 16, против 12, въздържали се 101.
Предложението не е прието.
Сега гласуваме редакцията на § 24, който става § 9.
Колеги, отменете гласуването! Господин Велчев правилно ми направи бележка. Ще прегласуваме. Комисията не подкрепя текста на вносителя за Вариант I и Вариант II.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Има друго предложение – Вариант I и Вариант II да се гласуват отделно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Вариант I го гласувахме, но не съм изчела Вариант II. И двата варианта не се подкрепят.
Подлагам на гласуване неподкрепения от Комисията текст на вносителя на Вариант II.
Гласували 115 народни представители: за 18, против 12, въздържали се 85.
Предложението не е прието.
Сега гласуваме редакцията на § 24, който става § 9 по доклада на Комисията.
Гласували 112 народни представители: за 100, против 7, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: По § 25 има предложение от народните представители Цветан Цветанов и Мустафа Карадайъ – § 25 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 25 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията – § 25 да бъде отхвърлен.
Гласували 100 народни представители: за 98, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: По § 26 има два варианта.
Предложение от народния представител Николай Тишев.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Цветан Цветанов и Мустафа Карадайъ.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за Вариант I и Вариант II и предлага следната редакция на § 26, който става § 10:
„§ 10. В чл. 29 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1 и се изменя така:
„(1) Правоотношенията със свещенослужителите и служителите на религиозните институции се уреждат съгласно устава на религиозната институция. Максималните размери на основните месечни заплати, които се изплащат от държавната субсидия на свещенослужителите и служителите на религиозните институции, с изключение на заплатите на лицата в ръководните органи на вероизповеданията, не могат да надвишават:
1. средната основна месечна заплата за педагогически специалист – за свещенослужителите;
2. средномесечната заплата на наетите лица по трудово и служебно правоотношение в обществения сектор, съобразно данни на Националния статистически институт – за служителите в религиозни институции.“
2. Създават се алинеи 2, 3, 4 и 5:
„(2) Свещенослужителите и служителите на религиозните институции може да бъдат български граждани или чужденци, получили статут по чл. 23, ал. 1, т. 2 – 4 от Закона за чужденците в Република България, съответно по чл. 7 от Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз, които не са български граждани, и членовете на техните семейства.
(3) Централните ръководства на вероизповеданията
поддържат регистри на свещенослужителите и служителите на
религиозните институции, като предоставят на Дирекция
„Вероизповедания“ на Министерския съвет възможност за достъп до
тези регистри.
(4) Всеки свещенослужител трябва да бъде снабден с удостоверение, издадено от централното ръководство или от местно поделение на съответното вероизповедание, с което да се легитимира като представител на вероизповеданието.“
(5) Свещенослужители – чужденци, може да участват в богослужение след уведомление на Дирекция „Вероизповедания“ на Министерския съвет.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на § 26, който става § 10.
Гласували 99 народни представители: за 98, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: По § 27 Комисията подкрепя текста на вносителя за § 27, който става § 11.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 28, който става § 12.
Комисията предлага да се създаде нов § 13:
„§ 13. В чл. 32 думите „здравно или социално заведение“ се заменят с „лечебно заведение или социална институция“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста по вносител на § 27, който става § 11; § 28, който става § 12, и нов § 13.
Гласували 101 народни представители: за 100, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Параграф 29 има два варианта.
Предложение от народните представители Цветан Цветанов и Мустафа Карадайъ.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепа текста на вносителя за Вариант I и Вариант II и предлага следната редакция на § 29, който става § 14:
„§ 14. В чл. 33 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след думата „църква“ се поставя тире и се добавя „Българска патриаршия“.
2. В ал. 5 думата „заведения“ се заменя с „институции“.
3. В ал. 6 и 7 преди думите „регистрираните вероизповедания“
се добавя „Българската православна църква – Българска патриаршия“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване неподкрепения от Комисията текст на вносителя за Вариант I и Вариант II.
Гласували 90 народни представители: за 5, против 9, въздържали се 76.
Предложението не е прието.
Сега подлагам на гласуване редакцията на § 29, който става § 14 по доклада на Комисията.
Гласували 88 народни представители: за 87, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: По § 30 има предложение от народния представител Борис Вангелов Борисов – в § 30, в чл. 35, т. 11 думите „религиозен радикализъм“ се заменят с „радикални идеологии на религиозна основа“.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Цветан Цветанов и Мустафа Карадайъ:
„В § 30 се правят следните изменения:
„1. В т. 1 след думите „на този закон“ се добавят думите „по реда на Закона за административните нарушения и наказания“.
2. Точка 2 – да отпадне.
3. Точка 3 (с т. 10 и 11) – да отпадне“.
Комисията подкрепя предложението по т. 2 и 3 и не подкрепя по т. 1.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 30, който става § 15:
„§ 15. В чл. 35, в т. 1 накрая се добавя „и осъществява контрол по спазването на разпоредбите на този закон“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам изказвания.
Подлагам на гласуване неподкрепеното предложение на народния представител Борис Вангелов.
Гласували 92 народни представители: за 10, против 20, въздържали се 62.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване неподкрепеното по т. 1 предложение на господин Цветанов и господин Карадайъ.
Гласували 89 народни представители: за 5, против 17, въздържали се 67.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване редакцията на § 30, който става § 15 по доклада на Комисията.
Гласували 102 народни представители: за 102, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Параграф 31 има два варианта.
Предложение от народните представители Цветан Цветанов и Мустафа Карадайъ.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за Вариант I и Вариант II и предлага § 31 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Подлагам на гласуване отхвърлянето на § 31 по предложение на Комисията.
Гласували 100 народни представители: за 97, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: По § 32 има предложение от народния представител Борис Вангелов:
„В § 32, § 1 от Допълнителните разпоредби, т. 4 се изменя така:
„4. „Радикална идеология на религиозна основа“ са опасни за националната сигурност действия, проповеди, текстове, изявления или обръщения:
а) чрез които се отричат светският характер на държавата, оспорват или заменят върховенството на закона с други правила за поведение или се позовават на такива;
б) чрез които се отричат основните права и свободи на човека, оспорват или заменят установения от Конституцията и законите на Република България начин на упражняването им;
в) чрез които се противопоставят хората на религиозна или верска основа;
г) чрез които се проповядват, пропагандират или оправдават тероризъм или война на религиозна или верска основа;
д) при които се използват символи или знаци на терористични организации;
е) чрез които се използва религията, вероизповеданието, неговите органи, храмове, традиции или обредност за политически цели“.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Цветан Цветанов и Мустафа Карадайъ.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Васил Андонов, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 32, който става § 16:
„§ 16. В § 1 от допълнителните разпоредби се създават т. 4, 5, 6 и 7:
„4. „Свещенослужители“ са лица с духовно звание в Българската православна църква – Българска патриаршия, и в регистрираните вероизповедания, които служат по правоотношение за осъществяване на съответното вероизповедание съгласно неговия устав, канони и традиции. Духовните звания в религиозните институции се определят в техните устави.
5. „Заплата и възнаграждение на свещенослужител или служител на религиозна институция“ включва основното месечно възнаграждение с коефициент за прослужило време и социални и здравни осигуровки.
6. „Молитвен дом или храм“ е сграда, предназначена за извършване на публична богослужебна дейност и религиозни обреди, която отговаря на изискванията на съответното вероизповедание и разпоредбите на Закона за устройство на територията и подзаконовите нормативни актове.
7. „Манастир“ като обект е свещено място с храм и други здания, предназначен за жилище на монаси или монахини, които с обетите си за целомъдрие, аскетизъм и послушание са се посветили на уединен благочестив живот и упражняване на подвижничество (въздържание, молитва и труд), милосърдие и духовна подкрепа.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване неподкрепеното предложение на народния представител Борис Вангелов.
Гласували 86 народни представители: за 9, против 21, въздържали се 56.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване редакцията на § 32, който става § 16, предложен от Комисията.
Гласували 87 народни представители: за 86, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Предложение от народните представители Цветан Цветанов и Мустафа Карадайъ:
Създава се нов параграф със следното съдържание:
„§… В § 4 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за вероизповеданията се правят следните изменения:
1. В ал. 2 думата „иска“ се заменя със„заявление“.
2. В ал. 3 след думата „решение“ се добавя „по реда на чл. 530 и съгласно ГПК, като в този случай разпоредбите на чл. 531, ал. 2, чл. 534 и чл. 535 от ГПК не се прилагат“ и се създава ново изречение: „Решението по предходното изречение се вписва в регистъра по чл.18.“
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване неподкрепеното предложение на господин Цветанов и Карадайъ.
Гласували 92 народни представители: за 7, против 7, въздържали се 78.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: „Преходни и заключителни разпоредби“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
По § 33 има предложение от народните представители Цветан Цветанов и Мустафа Карадайъ.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 33 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване наименованието на подразделението и отхвърлянето на § 33.
Гласували 99 народни представители: за 98, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: По § 34 има предложение от народните представители Цветан Цветанов и Мустафа Карадайъ.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 34, който става § 17:
„§ 17. В срок до 6 месеца от влизането в сила на този закон вероизповеданията представят списъка по чл. 12, ал. 2 на Дирекция „Вероизповедания“ на Министерския съвет.“
По § 35 има предложение на народните представители Цветан Цветанов и Мустафа Карадайъ.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 35 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване редакцията на § 34, който става § 17 по Доклада на Комисията и отхвърлянето на § 35.
Гласували 94 народни представители: за 94, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: По § 36 има предложение от народните представители Цветан Цветанов и Мустафа Карадайъ – § 36 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 36, който става § 18:
„§ 18. (1) Висшите духовни училища по чл. 33, ал. 7 се регистрират по Закона за висшето образование в тригодишен срок от влизането в сила на този закон.
(2) Дирекция „Вероизповедания“ на Министерския съвет осъществява контрол на учебното съдържание и заверява издаваните от духовните висши училища дипломи до извършване на регистрацията по ал. 1.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване неподкрепеното предложение на народните представители Цветан Цветанов и Мустафа Карадайъ.
Гласували 98 народни представители: за 13, против 1, въздържали се 84.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване редакцията на § 36, който става § 18 по Доклада на Комисията.
Гласували 99 народни представители: за 99, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: По § 37 има предложение от народния представител Николай Тишев, което е подкрепено по принцип от Комисията.
Предложение от народните представители Цветан Цветанов и Мустафа Карадайъ, което е подкрепено по принцип от Комисията
Предложение от народния представител Васил Антонов, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 37, който става § 19:
„§ 19. Държавната субсидия за 2019 г. на вероизповедание по чл. 28, ал. 2, т. 2 е в размер на 10 лв. за едно самоопределило се лице. Общият размер на държавната субсидия по чл. 28, ал. 3 не може да бъде по-малък от 15 мил. лв., като се предоставя пропорционално за периода от първо число на месеца, следващ влизането в сила на този закон, до края на 2019 г. Необходимите средства за 2019 г. по чл. 28, ал. 2, т. 2 и ал. 3 са за сметка на утвърдените разходи с чл. 6, ал. 4, редове № 2 и 3 от Закона за държавния бюджет за 2019 г., като разликата до необходимия размер на държавната субсидия се одобрява като допълнителни разходи по бюджета на Министерския съвет за 2019 г. по реда на чл. 109, ал. 3 от Закона за публичните финанси.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Заповядайте за редакционна поправка, господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, и в Комисията казах, че този нов § 19 урежда бюджетните взаимоотношения на държавата с вероизповеданията по текстовете, които приехме днес. След необходимите консултации, които трябваше да се направят с Министерството на финансите, искам да предложа нова редакция на § 19, така че да бъде съобразен с цялата бюджетна технология, а тя е следната:
„§19. (1) Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 37, който става § 19:
„§ 19. Държавната субсидия на вероизповедание по чл. 28, ал. 2, т. 1 и 2 за 2019 г. се одобрява от Министерския съвет, като субсидията на вероизповедание по чл. 28, ал. 2, т. 2…“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Цонев, „определя“ или „одобрява“?
ЙОРДАН ЦОНЕВ: „Одобрява“.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ, от място): „Определя“.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Текстът е „одобрява“. Ако имате след това допълнителна редакция?
Позволете ми да го прочете и след това ще го коментираме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Да, заповядайте.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Ще го чета отначало:
„§ 19. (1) Държавната субсидия на вероизповедания по чл. 28, ал. 2, т. 1 и 2 за 2019 г. се одобрява от Министерския съвет като субсидията на вероизповедание по чл. 28, ал. 2, т. 2 е в размер на 10 лв. за едно самоопределило се лице и размера на субсидията по чл. 28, ал. 3 не може да бъде по-малък от 15 млн. лв. Необходимите средства за 2019 г. по чл. 28, ал. 2, т. 1 и 2 и ал. 3 са за сметка на утвърдените субсидии и разходи с чл. 6, ал. 4 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2019 г. като разликата до необходимия размер на държавната субсидия се одобрява като допълнителни разходи по бюджета на Министерския съвет за 2019 г. по реда на чл. 109, ал. 3 от Закона за публичните финанси.
(2) За 2019 г. сроковете по чл. 28, ал. 7 и 11 са един месец от влизането в сила на акт на Министерския съвет по ал. 1.“
Давам Ви го и в писмен вид, госпожо Председател.
Позволете ми да взема отношение по „одобрява“ или „определя“. „Одобрява“, защото става въпрос за акт на Министерския съвет. Тъй като вече бюджетът е приет, ние делегираме правото на Министерския съвет да извърши тези трансфери и да одобри. За това става въпрос.
Предлагам да остане както е текста – не „определя“. Тук става въпрос за бюджетна технология, която ние делегираме на Министерския съвет с това решение, което ще вземем в момента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Цонев, обърнах Ви внимание, понеже това, което ми дадоха тук, беше малко по-различно. (Уточнения между народните представители Йордан Цонев и Данаил Кирилов и председателят.)
Колеги, подлагам на гласуване редакцията, която току-що направи господин Цонев, по § 19.
Гласували 103 народни представители: за 93, против няма, въздържали се 10.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване предложението за редакция на Комисията за § 37, който става § 19, с приетата редакция, направена от господин Цонев.
Гласували 98 народни представители: за 88, против няма, въздържали се 10.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Предложение от народните представители Цветан Цветанов и Мустафа Карадайъ:
„Създава се нов § 37 със следното съдържание:
„§ 37. В Закона за Държавния бюджет за всяка година се изписват и бенефициентите на субсидията по чл. 28, ал. 2, т. 2.“
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване неподкрепеното предложение от Комисията.
Гласували 102 народни представители: за 8, против 13, въздържали се 81.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Параграф 38 е в два варианта.
Предложение от народните представители Цветан Цветанов и Мустафа Карадайъ.
Комисията подкрепя предложението по т. 1 и по принцип по т. 2.
Комисията подкрепа по принцип текста на вносителя за Вариант Ι и Вариант ΙΙ и предлага следната редакция на § 38, който става § 20:
„§ 20. В Закона за предучилищното и училищното образование (обн., ДВ, бр. …) в чл. 52, ал. 4 думите „от съответното вероизповедание“ се заличават.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване редакцията на § 38, който става § 20.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 100 народни представители: за 100, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: По § 39 има направено предложение от народните представители Цветан Цветанов и Мустафа Карадайъ:
Предложение от народните представители Цветан Цветанов и Мустафа Карадайъ
„В § 39 ал. 11 се изменя така:
„(11) Духовните училища по чл. 9, ал. 1, т. 3 се финансират при условията и по реда на чл. 28, ал. 18-20 от този закон.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 39, който става § 21.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Подлагам на гласуване, първо, неподкрепеното предложение на народните представители Цветан Цветанов и Мустафа Карадайъ.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 105 народни представители: за 16, против 1, въздържали се 88.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване текста на вносителя, подкрепен от Комисията, за § 39, който става § 21.
Гласували 96 народни представители: за 94, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: По § 40 има предложение от народните представители Цветан Цветанов и Мустафа Карадайъ – § 40 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 40, който става § 22.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване неподкрепеното предложение на народните представители Цветан Цветанов и Мустафа Карадайъ.
Гласували 105 народни представители: за 6, против 4, въздържали се 95.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 40, който става § 22, подкрепен от Комисията.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 100 народни представители: за 100, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: По § 41 има предложение от народните представители Цветан Цветанов и Мустафа Карадайъ, което е подкрепено от Комисията.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 41 да бъде отхвърлен.
По § 42 има предложение от народните представители Цветан Цветанов и Мустафа Карадайъ – § 42 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 42 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията параграфи 41 и 42 да бъдат отхвърлени.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 103 народни представители: за 99, против няма, въздържали се 4.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Предложение от народните представители Цветан Цветанов и Мустафа Карадайъ:
„В Преходните и заключителните разпоредби се създава нов параграф със следното съдържание:
„Производствата по § 4, ал. 3 от преходни и заключителни разпоредби на Закона за вероизповеданията, които до влизането в сила на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията не са приключили с постановяването на решение от Софийски градски съд, се прекратяват и се разглеждат от този съд по охранителен ред, като исковата молба, по която са образувани, има значението на заявление по смисъла на § 4, ал. 2 от преходни и заключителни разпоредби на Закона за вероизповеданията. Останалите производства се довършват по досегашния ред.“
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване неподкрепеното предложение от народните представители Цветан Цветанов и Мустафа Карадайъ.
Гласували 98 народни представители: за 5, против 10, въздържали се 83.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Предложение от народните представители Цветан Цветанов и Мустафа Карадайъ.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 23:
„§ 23. В Закона за устройство на територията (обн., ДВ, бр. …) в чл. 148 се създава ал. 14:
„(14) Разрешения за строеж, включително и тези, издавани при одобряване на комплексен проект за инвестиционна инициатива, се издават за молитвени домове, храмове и манастири, предназначени за богослужебна дейност само на възложител – вероизповедание или негово местно поделение по смисъла на Закона за вероизповеданията.“
Комисията предлага да се създадат нови § 24 и 25:
„§ 24. В Закона за местните данъци и такси (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 24, ал. 1, т. 9 накрая се създава изречение второ: „молитвените домове, храмовете и манастирите трябва да са вписани в регистъра по чл. 12, ал. 3 от Закона за вероизповеданията“.
2. В § 1 от Допълнителните разпоредби т. 36 и 37 се изменят така:
„36. „Молитвен дом или храм“ е понятие по смисъла на § 1, т. 6 от Допълнителните разпоредби на Закона за вероизповеданията.
37. „Манастир“ е понятие по смисъла на § 1, т. 7 от допълнителните разпоредби на Закона за вероизповеданията.“
§ 25. Законът влиза в сила от 1 януари 2019 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания?
Господин Цонев, заповядайте.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Уважаеми колеги, използвам случая, че става въпрос за последния параграф – за влизане на Закона в сила, за да кажа няколко думи във връзка със Закона, защото се изговориха твърде много неверни и твърде много излишни неща станаха във връзка с този закон.
Първоначалната идея на Закона, около която се обединихме в самото начало, беше Законът да се отнася само за финансирането и това беше решението на Консултативния съвет по национална сигурност. Два консултативни съвета един след друг взеха това решение, където присъстват всички партии и всички институции на държавата. След това обаче тези колеги, които в момента ги няма в залата, решиха, че чрез този закон трябва да се прави нещо друго, което на тях им изглеждаше като защита на националния интерес, но беше нищо повече, нищо по-малко сериозно – посегателство върху религиозните права и свободи, и международните институции реагираха, и вероизповеданията реагираха. Това е тема, която е изключително чувствителна в целия свят и, слава богу, че е така.
Наложи се повече от година да работим върху това – да намерим някакъв консенсусен вариант за целия парламент, за да могат и те да участват. Такъв не се намери и се внесоха двата закона, от които се направи опит да се направи един общ закон. Спомнете си – единият закон влезе с подписите на трите парламентарни групи – на ГЕРБ, на БСП – на ръководителите, и на ДПС. Последвалите неща, които се случиха с несъгласията на вероизповеданията – основно на източноправославното – на нашата църква, бяха по повод именно на този законопроект и опитите в него да се посяга на определени религиозни права и свободи.
В заключение искам да кажа, че Законът стана труден, защото го направиха някои хора труден, Законът стана спорен, защото го направиха такъв, дори имаше и протести навън. Този вариант, който днес приехме, е вариантът, около който се обединиха четири парламентарни групи в това Народно събрание и по-важното, около този закон се обединиха всички основни вероизповедания в страната. Може да ни е спокойна съвестта – Законът е добър, ще осигури финансова независимост на вероизповеданията и няма да посегне върху техните права и свободи.
От името на нашата парламентарна група искам да благодаря на всички, които участваха и които го приеха, и специално на председателя на Комисията. Благодаря Ви. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Цонев.
За реплика – заповядайте, господин Карадайъ.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми господин Цонев, само едно допълнение към Вашето изказване.
От името на нашата парламентарна група, уважаеми колеги, пожелаваме Ви весели коледни празници, успешна, здрава и щастлива Нова година! Благодаря Ви. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Карадайъ.
Заповядайте, господин Велчев.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Колеги, аз се присъединявам, преди последното гласуване – искам наистина да благодаря на всички, на абсолютно всички – и вероизповедания, и хора, които не пожалиха своя труд тези двама месеца, участвайки във всички работни групи. Благодаря и на Вас, представителите на Българската православна църква, за разбирането и за това, че заедно с Вас, заедно с всички основни вероизповедания, постигнахме един закон, който, бих казал, че е напълно консенсусен. Трябва да Ви кажа, че онзи ден при приключване Комисията, абсолютно всички участващи вероизповедания изказаха благодарност на парламента за приемането на този закон.
От мен също на всички – и участници, и тук в залата, весели Коледни празници, щастливи и Бог да пази България! (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Велчев.
Подлагам на гласуване параграфи 23, 24 и 25.
Гласували 106 народни представители: за 106, без против и въздържали се. (Ръкопляскания.)
Предложението е прието.
И аз искам да се присъединя с пожелание за светли Коледни празници и щастлива Нова година, колеги!
Тези, които имат парламентарен контрол, да заповядат в залата – продължаваме….

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.