На Рождество 1859, д-р Лонг започва редовни богослужения на български език в Търново

(по записките на преп. Ст. Томов, преведени от Missions and missionary society of the Methodist Episcopal Church by Reid, J. M. (John Morrison), 1820-1896; Gracey, J. T. (John Talbot), 1831-1912. New York: 1895, стр. 206-207ff)

„От видни българи из Търново мисионерите получили писмо, с които ги канели да посетят града им. Краткото посещение, което мисионерите Лонг и Претимен направили на този град, ги убедило, че Търново е във всяко отношение подходящо място за мисионерска работа и че е желателно, колкото се може по-скоро да се установи един мисионер в този град. Д-р Лонг бил посочен като най-добре подготвен за тази работа и на 17 септември 1859 г. той със семейството си се преселил от Шумен и се установил в Търново. Това станало тъкмо на време да попречи на римокатолишките лазаристи от Цариград да установят своя мисия в този град. Д-р Лонг узнава, че лазаристите прибягвали и до подкупи, за да получат целта си (Виж Мишън анд мисионери Сосайти)…. На 24 декември 1859г., в дома си в Търново, д-р Лонг започва редовни публични религиозни богослужения на български език. Около петнадесет присъстват на първото богослужение. Следващата неделя вече има 22 посетители.”

Пропуснатото в историческите очерци Ст. Томов и Самуил Василев допълва проф. Стоян Шиваров

„Подобно на Притиман и Лонг преди него Флокън също излиза далеч извън рамките на първоначалния замисъл на Обществото в Ню Йорк. Едва след изричното повторно указание да започне работа в Тулча и ясно изразеното неодобрение на епископите, надзираващи мисионерската дейност Флокън напуска Шумен през април 1860 г. и заминава за предишното си местоназначение (Barclay, 1957: 1019–1020). Осем месеца преди това Лонг също напуска Шумен и заминава за Търново (17 септември 1859 г.), като причина за това решение са получените писма-покани от изявени българи от Търново. Както вече беше отбелязано, Търново е обсъждано като възможна база още преди отпътуването на Притиман и Лонг за Истанбул. Двамата дори търпят известна критика от централата в Ню Йорк, тъй като старата българска столица остава дори извън опознавателната обиколка с Блис (Forty-First Annual Report of the…1860: 55). Първата си проповед (вече изцяло на български език) в старата българска столица Лонг осъществява на 24 декември 1859 г.”

ШУМЕН И НАЧАЛОТО НА МЕТОДИСТКАТАПРОПАГАНДА В БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ, Стоян Шиваров

Софийски университет „Св. Климент Охридски“, Исторически факултет

Абстракт: Настоящият текст представя хронологията на възникването и дейността на мисията на американската Методистка епископална църква в Шумен от нейното основаване през 1857 г. до закриването и през 1863 г. Чрез съпоставка между домашни извори и публикации на самата Методистка църква, включително годишни доклади, се разкриват непознати досега факти от началото на протестантската пропаганда в българските земи.