На 23 април 1852г. в Ямбол, Гавраил Илиев за пръв път е наречен протестант

23.04.2016

50Д-р Теол. Доний К. Донев

За начална дата на методизма в България се смята Рождествената вечер на 1859г., когато във Велико Търново, д-р Албърт Лонг изнася първата си проповед на български език. Две години по-рано през 1857г., мисионерите Лонг и Притимън се установяват в Шумен и основават първата евангелска мисия в България. Когато дейността на мисията се разширява, Лонг се премества в Търново, а третият мисионер в екипа, Флокен, се установява в Тулча където работи сред славянски емигранти.

Първият български евангелист с който методистките мисионери работят е Гавраил Илиев. Абаджия по професия, по време на Кримската война той става доставчик на френската армия и бизнесът му се разраства до Цариград. Използвайки архивата на Методистката църква, за него пише авторът на многотомната история на Бялото братство в България, Виргилий Кръстев:

„Като виден търговец Гаврил Илиев установил контакти с Цариград и Солун. Той бил почитан със своята честност, познания и ум. В Цариград, Гаврил Илиев още разширил търговията си. Там той отсядал в хотел „Пера“, където в знак на уважение го наричали „Барон Гаврил“.
….
Освен това, в 1851 г. в Габрово, Гаврил Илиев става щастливия притежател на Новия Завет, преведен от Неофит Рилски…. [който] започнал да чете с голяма ревност и усърдие.”

Названието „Барон Гаврил” му дават арменски търговци с които работи в Цариград. Повечето от тях са протестанти от първата евангелска църква на Балканския полуостров основана в кв. Пера на Цариград през 1846г. Вероятно на тях се дължи ранното обръщение на Гавраил Илиев, което поставя на заден план първите богослужения на д-р Лонг в Шумен и Търново през 1857-1859г.

Потвърждение за тази ранна дата с обръщението на Гавраил Илиев откриваме и в неиздадената История на Методистката църква в България от Самуил Василев (арестуван по „процеса на евангелските пастири-шпиони” на 60-годишна възраст и лежал в Белене с известния дисидент Стефан Бочев, който го описва в „Агент на граф Бернадот”). Според него:

„Знае се като безспорно, че първия евангелист е Гавраил Илиев, който преди да се срещне с мисионери или евангелисти от четенето на Неофитовото Евангелие почнал евангелска работа 1852г. като дирил случай да чете и на други от него…”

В един от докладите си пред Обединени евангелски църкви (ОЕЦ) като негов председател, дългогодишният водач на Евангелската методистка църква в България, Бедрос Алтунян, заявява: „евангелизмът в България започва с разпространението на Неофитовотао евангелие от Гавраил Илиев и не е явление, внесено отвън, а е резултат на духовно обновително движение.” Информация за това откриваме в няколко поредни църовени бюлетина на ЕМЕЦ „Д-р Лонг“ – град София от 2009г.

Връзката на мисионерите с българите чрез помощта на протестантите арменци в Цариград е документирана още в 38-ия годишен доклад на Мисионерското дружество на Методистката епископална църква от 1857г. Паметната записка за България в него гласи, че „[българите] като арменците, между които Американският борд има голям успех, са склонни да приемат протестантска мисия и неколкократно са изпращали искане за това до протестантските мисии в Турция.” Можем да предполагаме, че между българите, които са били във връзка с арменските протестанти в Цариград и са изпращали искане за протестантска мисия в България, е бил и първия български протестант Гавраил Илиев.

Заради протестантските си практики, Гаврил Илиев е заставен да се яви пред църковния съд в митрополията на гръцкия владика в Сливен на 25 март 1852г. Гавраил Илиев е отлъчен от православната църква заради което на 23 април 1852г., докато проповядва евангелската вест в Ямбол, местният даскал Георги го нарича „протестантин.” Че е такъв, Гаврил Илиев се убеждава през май 1857г., когато се среща с арменския пастир Магардич и директора на Робърт колеж д-р Сайръс Хамлин.

Двайсет години по-късно, около размириците на априлското въстание през 1876г., се провежда първото Годишно събрание на Българската мисия. От доклада на методисткия суперинтендат еп. Андрюс и записките на Самуил Василев разбираме, че:

„на 12 април 1876 г. се събраха в Русе мисионерите Лонг, Флокен, Чалис и Лаунсбери,” на което присъстват действащи „проповедници и увещатели” между които е и Гавраил Илиев.  „…[К]ойто е първият протестантин в България и който се бе отличил със своите трудове и страдания в евангелското дело, понеже и бил приет под изпит в една Годишна Конференция, бил ръкоположен в дяконски и преподавателски чин. На русина Иван Иванов, бивш молокан, и за няколко години помощник учител в Методисткото училище в Тулча, била дадена лицензия за проповедник.”/следва/

Tags: , , , , , , , , ,

One Response to На 23 април 1852г. в Ямбол, Гавраил Илиев за пръв път е наречен протестант

  1. […] На 23 април 1852г. в Ямбол, Гавраил Илиев за пръв път е наре… […]

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.