Мохамед или Исус: проблемът за “богооткровението”

24.04.2013

Д-р Вениамин Пеев

Написването на тази статия не е плод на фундаменталистки настроения и позиции. Тя е предизвикана от опасенията на автора, че представители на българския евангелизъм, включили се без пълномощия и необходимата компетентност в плуралистични форуми, са отишли толкова далеч от християнската позиция, че почти отъждествяват религиозните послания на християнството и исляма. Подчертавайки още тук, че социално-политическите идеи за мирно съвместно съществуване на различните религиозни общности у нас нямат нищо общо с религиозния ексклусивизъм, разглеждан от богословски аспект, ще изложа тезата за пълната несъвместимост между християнството и исляма. Всеки опит те да бъдат приближени или, не дай Боже, отъждествени на теологична основа представлява груба проява на невежество и дори предателство спрямо Основателя на християнството Исус Христос и цялата непрекъсната линия на християнския ексклусивизъм през вековете – от патристиката до съвременното неоортодоксално богословие в православието, католицизма и протестантизма. А твърденията на евангелистки представители за едно хипотетично “приближаване” или “отъждествяване” между двете религии представлява опасно отстъпление от реформаторската догматическа позиция и вдъхновението на цялостното мисионерско дело през последните няколко века.

Поради ограниченото място нашият фокус ще падне върху проблема за “богооткровението” и то както е представен от основателите на двете религии – Мохамед и Христос. Техните позиции ще бъдат разгледани преди всичко на основата на двете свещени книги за двете религии – Корана (Международна ислямска фондация “Крал Фахд бин Абдул Азиз”, 1993) и Новия Завет (С., Придворна печатница, 1938). Аргументите за тезата за “пълната несъвместимост” ще бъде представена от богословска и философска гледна точка, без намесата на социални и политически аспекти. Нека читателите набравят своя избор между Мохамед и Христос. Авторът е направил своя в полза само и единствено на Христос!

Ислямската концепция за “богооткровението”
Както и Новият Завет, Коранът също претендира за “боготкровен” религиозен документ. Според собствената му декларация, св. книга на исляма е директно спусната на Мохамед от Аллах (Сура 15:9; срв. 59:21). Коранът донася “богооткровението” на пророка (Пейгамбер) чрез пратеничеството на ангел Гавраил. Ето защо Аллах се е заклел, че сам той ще се погрижи за “съхранението” на Корана през вековете. Това “съхраняване” обаче става на всяка цена – самоотвержено за изповядващите исляма и безмилостно за онези, които не приемат тази религия. Аллах е заявил: “Без съмнение Истинната религия на Аллах е ислямът” (3:19; срв. 98:3-4). Това твърдение е абсолютно ексклусивистично, т.е. то не допуска никаква друга свещена книга или религия да конкурира Корана и исляма. Аллах е “харесал” исляма като единствено възможната вяра за четящите и приемащите Корана (5:3).

В Новия Завет също можем да срещнем редица пасажи, които свидетелстват за “богооткровение” в ексклусивисткия смисъл. Христос заявява недвусмислено: “Аз съм пътят и истината и животът” (Йоан 14:6). Членуването на тези предикати в оригиналния гръцки език показва конкретност, единственост, абсолютност. Затова Христос попита иронично Пилат: “Що е истина?” (Йоан 18:38), с което искаше да му подскаже, че ако в областта на философията и политиката може да има епистемологически плурализъм, то в религиозната сфера това е невъзможно. Ако една религия е действително богооткровена, тя е единствено истинна! Всяка друга религиозна претенция за “истинност” на “богооткровението” е или частично вярна, или е фалш и заблуда. Два истинни Бога не може да има. Две “богооткровени” религии не може да има. Две общности, които принадлежат към различни религии, не могат да претендират, че вървят еднакво по пътя на абсолютната религиозна истина. По проблема за истинското “богооткровение” има “или… или”, не и двете. Или приемаш Корана и исляма, следователно приемаш Аллах за свой Бог, или приемаш Новия Завет и християнството, следователно приемаш Христос като образ на и път към Бога. Затова ап. Павел прави с пълна убеденост ексклусивистката изповед: “Бях решил да не зная между вас нещо друго, освен Исуса Христа и то Христа разпнат” (І Кор. 2:2). Същността на тази изповед е възприета от всички християнски учители, проповедници, мисионери и богослови през вековете. Абсолютно ексклусивистки, без компромиси, без политическо нагаждане, без плуралистични реверанси!

Но как реагират представителите на двете религии – исляма и християнството – спрямо онези, които не откликват на ексклусивистките претенции за “богооткровеност”? Любопитно е да отбележим, че и Коранът, и Новият Завет ги определят като “коравовратни” и “упорити”. Очевидно е, че такава е реториката на древните източни култури. Но реакцията на двете послания е различна. Коранът е безкомпромисен спрямо всеки, който се противи на призива на Аллах. Особено подчертано е предупреждението мюсюлманите да не приемат юдаизма и християнството (Сура 2:135-7). Между “неверниците” и Аллах назрява неразрешим проблем: “Аллах не обича неверниците” (3:32). Това категорично заявление е в явно противоречие с новозаветното твърдение, че “Бог е любов” (І Йоан 4:8, 16) и независимо дали хората са християни или мюсюлмани, вярващи или невярващи, грешници или праведници, тази Божия любов е готова да приеме милостиво всеки един. Бог не иска добри дела и заслуги, както в Корана (Сура 2:110, 148, 277), за да похвали някого. Християнското определение за действената Божия любов е, че “не ние сме възлюбили Бога, но че Той възлюби нас и прати Сина Си като омилостивение за греховете ни” (І Йоан 4: 10). Докато в Корана постоянно се говори за “пълно покорство” на Аллах и неговия Пратеник Мохамед, за “да бъдете помилвани” (Сура 3:132), то в Новия Завет към невярващите има призиви, изпълнени с бащинска любов и загриженост.

Мохамед и/или Христос
Обикновено, когато става дума за Исус Христос в Корана, мюсюлманите са склонни да казват, че Мохамед е “продължител” на богооткровената дейност на Христос. В Корана има три Сури, в които се говори по-подробно за Исус (Иса), но Той никъде не е наречен нито “Христос”, нито “Божи Син”, нито “Спасител” (3, 5, 19). Нещо повече, ролята на Христос в Корана е второстепенна. Той е принизен до нивото на един от многото Израилеви пророци, Който е пратеник не на Отец, а на Аллах. Христос е представен само като глашатай за идването на Мохамед (наречен “Ахмед”), сякаш авторът на ислямското свещено писание е объркал Христос с Йоан Кръстител. Ето какво пише в Сура 61:6, където на Христос се приписва възгласът: “Хей, вие, синове Исраилови, пратеник на Аллах съм аз за вас и идвам, за да потвърдя Теврата, който дойде преди мене, а така също и за да ви донеса добрата вест за Пейгамбер на име Ахмед, който ще дойде след мене”. След това е посочено, че Христовите чудеса, знамения и велики дела, които е извършвал Иса, за да потвърди месианското си достойнство (според Новия Завет), всъщност са били “магии”. Следователно Коранът и Мохамед не възприемат като чиста монета претенциите на Христос за Божи пратеник, Който е ненадминат в Своето служение, изразено чрез божествени слова и действия. Христовата задача сякаш е била преди всичко да подготви вярващите за “Правия път”, т.е. исляма, като очисти юдейската религия от нейната ритуалност и диетични правила (вж. Попов, Р. Иисус Христос в Корана. Фонд. “Покров Богородичен”, 2008. 54-5). И само дотук!…

По-нататък на религиозния небосклон изгрява ослепителната звезда на първия пророк Мохамед. Той се оказва по-велик от всички пророци, които са “изпратени” от Аллах преди него. Само той може да подсигури “спасението” на вярващите хора. За да се убедим в тази ексклусивистка позиция, нека цитираме един съвременен мюсюлмански теолог: “Юдеите и християните, които желаят спасение и щастие, трябва да встъпят в Исляма и да последват Мухаммад, ислямския Пратеник – Аллах да благослови него и семейството му, и с мир да го дари! Чрез него те наистина ще бъдат последователи на Мойсей, Христос и Мухаммад, Аллах да ги благослови и с мир да ги дари всички!” (Абдулхамид, А. Основите на Исляма. Истанбул, 1997. 11). Въпреки използвания наглед миролюбив тон на теолога Абдулхамид, е видно, че на юдеите и християните е отречена възможността за “спасение и щастие”, защото не са приели Мохамед за “единствен” оторизиран “пратеник на Аллах” да дарява тези блага. С други думи, Моисей и Христос не стигат за пълнотата на вярата. Моисей с Декалога и Петокнижието, с Тората и ревността по Бога не може да изведе Израил в Обетованата земя. Исус Христос, Божият Син, пожертван за греховете на човечеството, не е реализирал спасението, за което говори Той, пишат апостолите и ратуват християнските проповедници, благовестители и богослови през вековете. Само Мохамед може да увенчае служението на Моисей и делото на Христос с успех!… Без Мохамед не се предвижда в Корана нито одобрение, нито избавление: “Наистина тези, които повярваха и вършат добри дела, те са най-добрите измежду създанията” (Сура 98:7).

Възгледът за “добродеянията” е много характерен за исляма. Той е пряко свързан с доктрината за “петте стълба” на мюсюлманската религия, които означават непрестанно вършене на добри дела, за да бъде удовлетворен Аллах и да се гарантира “спасението” на мюсюлманите. Несъмнено тук можем да видим много силно присъствие на старозаветната идея за ролята на “добрите дела” в религиозния процес (вж. Sontag, Fr. “Moon, Mohammed and Jesus: A Study in Comparative Revelations” in AJT/3:2:1989. 423-8). Няма да видим обаче абсолютно никакво сходство с новозаветното учение за “спасението” чрез “вяра в Христос” (вж. Йоан 3:36; 4:21; Деян. 4:12; 8:37 и мн. др.), а още по-малко бихме видели близост с евангелската доктрина, възприета от реформаторската епоха. Лутер, Цвингли и Калвин са непримирими противници на всяка идея за положителната и ефикасна роля на “добрите дела” в религиозната сфера. Лутер нарича “лъжеапостоли”, т.е. неистински пратеници онези, които учат, че “в допълнение към вярата в Христос са нужни и делата на Закона за спасение” (Лутер, М. Коментар върху посланието към галатяните. Бургас, 2002. 25). Следователно, в учението за “спасението” може да се уповава или върху “вярата в Христос”, или върху стойността на “добродеянията”. Една религиозна ексклусивистка позиция избира или едното, или другото учение. Всяко едно от тях изключва истинността на другото. Ако си послужим с една стара философска метафора, няма “квадратен кръг” или “кръгъл квадрат”. Следователно както признанието, че съществуват реално само “кръг” или само “квадрат”, така трябва да приемем, че от две абсолютно ексклусивистки религиозни учения като исляма и християнството трябва да приемем за “истинно” само едното. Те са несъвместими, непримирими в богословски смисъл. Затова съвременният човек трябва да направи избор само на едната религиозна доктрина и то несъмнено – на по-добрата!

Tags: , , , , , , , , , , , ,

24 Responses to Мохамед или Исус: проблемът за “богооткровението”

  1. В. Иванов on 25.04.2013 at 7:17

    Въпросът „Що е истина?“ беше зададен от Пилат.

  2. Хрислам on 25.04.2013 at 11:41

    Само няколко тийнейджъри посещават малкото ни мисионско училище в острова ни на Южните Филипини. Повечето са доста затруднени, тъй като не могат да четат и да пишат и не желаят да бъдат дразнени от по-младите си братя и сестри, които ходят в училището. Тези юноши прекарват времето си в гмуркане край кораловите рифове и ловене на риба. Всеки ден ни снабдяват с прясна риба.
    Ние учителите имахме желание да общуваме с тях, но не знаехме как. Накрая решихме да се свържем с тях чрез спорта. Казахме на момчетата какво искаме да направим и те ни помогнаха да почистим една площадка и да си направим обикновено баскетболно игрище. Намерихме метални пръчки, които да огънем като кошове, и със собствени средства купиме баскетболна топка. След това ги научиме да играят. Те се наслаждаваха на играта и скоро се научиха да играят доста добре. Създадохме отбори, за да ги насърчим.
    Плувахме с тях и ги канехме да се хранят в нашата къщичка. Понякога ходехме на богослужение с тях в джамията. Така станахме приятели.
    По време на групова сесия някои от тях отвориха сърцата си пред нас. Разговаряхме за проблемите им и ги слушахме. Малко по малко осъзнахме, че те са забелязали, че не пушим, не пием ферментирал сок от кокосови орехи и не ядем скариди. Тяхната религия им забранява тези неща, но те все пак ги правят.
    Веднъж един от тях ни запита: “Учителю – ти си различен от повечето християни, които познаваме. Не пушиш, не пиеш алкохол и не ядеш свинско за разлика от повечето християни. Нашите старейшини ни казват, че пушенето и пиенето са лоши неща, тъй като по този начин унищожаваме масджид (храма) на Алах.
    „Ние мюсюлманите се покланяме на Бога в петък, а повечето християни – в неделя. Вие адвентистите сте мостът между мюсюлмани и християни, тъй като ходите на богослужение в събота. Живеете според истинския ислям. Уважаваме ви защото живеете така, както живее всяко истинско дете на Алах. Ще ви наричаме хрислами, което означава християни, които живеят като мюсюлмани.“
    С удивление разбрахме, че нашият живот е говорил по-ясно от нашите уста на тези искрени и открити синове на исляма. Молете се за тях, защото те търсят пътя на живия Бог. Молете се за студентите мисионери, които проповядват на тези деца.
    Даниел Перес

  3. Страхил Иванов on 25.04.2013 at 17:20

    Д-р Пеев директно и точно прави дисекция една тема, която е само абстракция за болшинството пастири и проповедници в България! Всъщност заплахата на хриисляма за Църквата, може да бъде сравнена с рака за човешкото тяло. До каква степен са плъзнали метастазите, можем само да предположим от един документ на Йейлския център за вяра и култура към Университета Йейл!
    Това е писмо-отговор на написано от 138 ислямски духовници и интелектуалци Отворено писмо,озаглавено“Общо Слово Между Нас и Вас“.
    Писмото-отговор, което сега ще прочетете е подписано от 674 християнски теолози, пастори ,преподаватели в университети и т.н.
    Между хората подписали писмото са ,Робърт Шулер, Джон Стот, Рик Уорън, Йонги Чо, Лейт Андерсън и др.
    На пръв поглед няма нищо смущаващо тук, но….оставям на вас!
    Ето и линк към сайта на „Центъра за вяра и култура“, където е писмото и списъкът с имената на хората, които са го подписали http://www.yale.edu/faith/acw/acw.htm
    …………………………………………
    Преамбюл

    Като членове на международната Християнска общност, ние сме силно (дълбоко) насърчени и предизвикани от неотдавнашното историческо отворено писмо подписано то 138 водещи Мюсулмански учени, духовници и интелектуалци от цял свят. Общо Слово Между Нас и Вас посочва (изтъква) една основна обща позиция (основа) между Християнството и Исляма, която лежи в сърцето на нашите съответните вярвания, както и в сърцето на най-древната Аврамова вяра, Юдаизма. Призивът на Исус Христос да обичаме Бога и ближния си беше основана на Божието откровение към народа на Израел, записано в Тората (Второзаконие 6:5, Левит 19:18). Ние приемаме отвореното писмо като Мюсулманска ръка на приятелство и сътрудничество протегната към Християните по света. В отговор на това ние на свой ред протягаме нашата Християнска ръка, така че заедно с всички останали човешки същества да можем да живеем в мир и справедливост като търсим да обичаме Бога и нашите ближни.

    Мюсулмани и Християни не винаги са си подавали ръце за мир; техните взаимооотношения са били понякога напрегнати, дори отличаващи се с открита враждебност. Тъй като Исус Христос казва: „Първо извади гредата от собственото си око и тогава ще видиш ясно, за да извадиш съчицата от окото на ближния си” (Матея 7:5), ние искаме да започнем с признанието, че в миналото (напр. в Кръстоносните походи) и сега (напр. в необуздани действия на ‘войната срещу тероризма’) много Християни са виновни за съгрешаване срещу нашите Мюсулмански ближни. Преди да ‘ви стиснем ръката’ в отговор на вашето писмо, ние молим за прощение от Всемилостивия и от Мюсулманската общност по света.

    Религиозен Мир – Световен Мир

    „Мюсулманите и Християните заедно наброяват доста над половината от населението на света. Без мир и справедливост между тези две религиозни общности, не може да има значим мир в света.” Ние споделяме становището на Мюсулманските автори изразено в тези начални редове на тяхното отворено писмо. Мирните взаимоотношения между Мюсулмани и Християни се очертават като едно от основните предизвикателства на този век и вероятно на цялата сегашна епоха. Въпреки че напреженията, конфликтите и дори войните, в които Християни и Мюсулмани се изправят едни срещу други, не са преобладаващо религиозни по характер, те съдържат неоспорим религиозен елемент. Ако ние можем да постигнем религиозен мир между тези две религиозни общности, мирът в света несъмнено ще бъде по-лесен за постигане. Следователно няма да е преувеличено да кажем, както сте записали в Общо Слово Между Нас и Вас, че ‘бъдещето на света зависи от мира между Мюсулманите и Християните’.

    Обща основа

    Това което е толкова изключително за Общо Слово Между Нас и Вас е не това че авторите усещат критичния характер на настоящия момент във взаимоотношенията между Мюсулманите и Християните. То по-скоро е една дълбока достъпност и смелост с която те са очертали общата основа между Мюсулманските и Християнските религиозни общества. Това което е общото между нас се намира не в нещо незначително нито в нещо единствено важно за всеко поотделно. То се съдържа, по-скоро, в нещо абсолютно централно и за двете страни: любов към Бога и любов към ближния. Изненадващо за много Християни, вашето писмо счита двойната заповед за любовта за основен принцип не само на Християнската вяра, но също и на Исляма. Че толкова много обща основа съществува – обща основа в някои от основите на вярата – ни дава надежда, че неоспоримите различия и дори самите съществуващи външни напрежения които тегнат върху нас не могат да засенчат общата основа върху която стоим заедно. Че тази обща основа се състои в любовта към Бога и към ближния дава надежда че (едно) дълбоко сътрудничество между нас може да бъде гаранция на взаимоотношенията между нашите две общности.

    Любов към Бога

    Ние приветстваме че Общо Слово Между Нас и Вас изтъква толкова настоятелно изключителното посвещение към един Бог, всъщност любов към Бога, като главно задължение на всеки вярващ. Самият Бог наистина изисква нашата най-голяма преданност. Когато някой или нещо освен Бог изисква нашата най-голяма преданност – управник, нация, икономически прогрес или каквото и да е друго – ние стигаме до служене на идоли и неизбежно биваме въвлечени в дълбоки и фатални конфликти.

    Ние намираме за еднакво насърчително че Бог, когото ние трябва да обичаме над всичко е описан като самата Любов. В Мюсулманската традиция, Бог, „Бог на световете” е „Безкрайно Добрия и Всемилостивия”. И Новият Завет казва ясно че „Бог е Любов” (1 Йоан 4:8). Тъй като Божията доброта е безкрайна и не е ограничена от нищо, Бог „прави слънцето му да изгрява на злите и на добрите и изпраща дъжд на праведните и на неправедните”, съгласно думите на Исус Христос записани в Евангелието (Матея 5:45).

    За Християните, любовта на хората и Божията любов към хората са взаимно свързани. Както четем в Новия Завет: „Ние обичаме защото Той (Бог) първо ни възлюби нас” (1 Йоан 4:19). Нашата любов към Бога извира и е подхранвана от Божията любов към нас. Не може и да бъде другояче, след като Творецът, който има власт над всичко, е безкрайно добър.

    Любов към ближния

    Ние откриваме дълбоко сходство с нашата Християнска вяра когато Общо Слово Между Нас и Вас настоява че любовта е най-голямото от нашите задължения към нашите ближни. “Никой от вас няма вяра докато не обикнете вашите ближни както обичате самите себе си”, е казал Пророкът Мохамед. В Новият Завет ние подобно четем: „който не обича (ближния си) не е познал Бога” (1 Йоан 4:8) и „който не обича брат си когото когото вижда не може да обича Бога когото не е видял” (1 Йоан 4:20). Бог е любов и нашият най-висш призив като човешки същества е да подражаваме на Единия, пред когото се покланяме.

    Ние приветстваме когато вие казвате че „справедливостта и свободата на религията за задължителна част” от любовта към ближния. Когато липсва справедлвост, нито любовта към Бога нито любовта към ближния могат да присъстват. Когато свободата да се покланяш на Бога съгласно нечия съвест е ограничена, Бог е пренебрегнат, ближният е подтиснат и нито към Бога нито към ближния се показва любов.

    След като Мюсулманите търсят да обичат техните Християнски ближни, те не са против тях, казва окуражително документът. Тоест, Мюсулманите са с тях (на тяхна страна). Като Християни ние откликваме дълбоко на това отношение. Нашата вяра учи че ние трябва да бъдем с нашите ближни – всъщност, че трябва да постъпваме в тяхна полза – дори когато нашите ближни се окажат наши врагове. „Но Аз ви казвам”, казва Исус Христос, „обичайте враговете си и се молете за тези които ви гонят, за да бъдете чада на вашия Отец на небесата; защото той прави слънцето си да изгрява и на слите и на добрите” (Матей 5:44–45). Нашата любов, казва Исус Христос, трябва да е като любовта на безкрайно добрия Творец; нашата любов трябва да бъде безусловна каквато е Божията – насочена към братя, сестри, ближни и дори врагове. В края на живота си, Исус Христос се моли за враговете си: „Прости им; защото не знаят какво вършат” (Лука 23:34).

    Пророкът Мохамед е направил подобно нещо когато е бил жестоко отхвърлен и замерван с камъни от хората на Таиф. Известно е че той е казал: „Най-добродетелното поведение е да се сближиш с тези които разрушават взаимоотношения, да дадеш на тези които не ти дават, и да простиш на тези които ти правят зло.” (Може би е от значение че след като Пророкът Мохамед е бил изгонен от Таиф, това е бил робът Християнин Адас който е отишъл при Мохамед, донесъл му храна, целунал го и го прегърнал.)

    Задачата пред нас

    „Нека тази обща основа” – двойната обща основа на любов към Бога и към ближния – „бъде база на всички бъдещи междурелигиозни диалози между нас”, вашето насърчително писмо призовава. Всъщност, в откровеността с която писмото е написано вие пресъздавате това към което призовавате. Ние най-сърдечно се съгласяваме. Изоставяйки всички „омрази и борби”, ние трябва да се сближим в междурелигиозен диалог като такива които търсят взимно доброто си, защото единият Бог непрестанно търси нашето добро. Всъщност, заедно с вас ние вярваме че имаме нужда да преминем зад „учтивия екуменически диалог между избрани религиозни лидери” и да работим усърдно заедно да променим модела на взаимоотношенията между нашите общности и нашите народи така че те напълно да отразяват нашата обща любов към Бога и един към друг.

    Знаейки дълбоките разделения във взаимоотношенията между Християни и Мюсулмани днес, задачата пред нас е непосилна. И залозите са огромни. Бъдещето на света зависи от нашата способност като Християни и Мюсулмани да живеем заедно в мир. Ако не успеем да положим всяко усилие да има мир и да се сближим в хармония вие правилно ни напомняте че „нашите вечни души” са заложени също.

    Ние сме убедени че нашата следваща стъпка трябва да бъде на нашите лидери на всички нива да се съберат заедно и да започнат сериозната работа за определяне как Бог би искал да изпълним изискването да обичаме Бога и един друг. Със смирение и надежда ние приемаме вашето искрено писмо и се посвещаваме да работим заедно със сърце, душа и и сили за целите които вие така подходящо предлагате.

    Превод: Слави Иванов

  4. Veniamin Peev on 25.04.2013 at 17:48

    Даниел Перес показва трудността при общуване дори с деца от ислямската общност. Поради радикалните различия между вярата, културата и поведението на мюсюлмани и християни правилният мисионерски подход е първо да се спечели доверието на мюсюлманите. Разбира се, това трябва да бъде искрено, истински, а не фалшиво и користно. Призивът на автора на този коментар за молитва трябва да бъде възприет от всички християни у нас!

    Що се отнася до правилното отношение към мюсюлманите от страна на християните, мога да споделя нещо, което един български християнски мисионер сред мюсюлмани ми каза преди една година. Той бе категоричен, че понякога може да отнеме и години преди да се сподели вестта за Христос, но е важно да се спечели пълното доверие на мюсюлманина. Затова християнинът трябва много да внимава с поведението си, храненето си, облеклото си. Защото, ако се изложи с тези битови неща, посланието му за Спасителя Христос ще пропадне! Това обаче не означава компромис с вярата в Христос и приемане на вестта за Мохамед като „по-важен“ или дори „равен“ пророк на Христос!

  5. Страхил Иванов on 25.04.2013 at 18:56

    Искам само да добавя към коментара на д-р Пеев, че голям брой добре обучени мюсюлмани,знаят как да контактуват и влияят на „средно-статистическите“ християни, като дори им показват „слабите“ места в Новия завет, докато изключително малко проповедници,знаят кои са слабите места в Корана.
    Този сайт http://aaiil.org/text/articles/light/islamuniversalreligion.shtml е един от стотиците сайтове, имащи за цел да докажат ,че ислямът е световна религия, а християнството-само локална!

  6. Veniamin Peev on 25.04.2013 at 19:13

    Благодаря на бр. Страхил Иванов за изключително ценните препратки!
    Жалко е, че реакцията на някои християни, както в световен, така и в местен мащаб клони към наивното възприемане на исляма като „близка“ религия. Такъв начин на мислене е характерен за повърхностното мислене на Ню Ейдж. Той говори за неправомерно смесване на социално-политическия с богословския аспект на двете НЕСЪВМЕСТИМИ РЕЛИГИИ. Едно е да търсиш възможности в смесени райони за „мирно съвместно съществуване“ на социално ниво, а съвсем друго е богословски да отъждествяваш следването на „петте стълба“ на исляма с богословието на възприемането на Христос като Спасител.

    Твърдя е вероятно ще имам възможност да го покажа, че има още много сериозни НЕСЪВМЕСТИМОСТИ между двете религии на богословско ниво!

  7. Светослав on 25.04.2013 at 20:20

    Всяка религия е преплитане на истина и заблуда. Дълбоко в сърцето си всеки който изповядва дадена религия знае кое е правилно и кое не е- никога не съм си падал по дълги писания и излишни философии. Ето най- доброто от исляма http://vimeo.com/50965933 За християнството и евангелизма всички знаем кои са покварените истини и кои не са. За исляма не знаем нищо, защото не сме от там. Надявам се този клип да даде светлина по въпроса. За мен историческата истина стои над празните философии!

  8. Вяра Захариева on 25.04.2013 at 20:56

    Таки отдавна писа че пасторите ни дори не знаят как да отговорят на един добре обучен ходжа.
    Много кълнат църквите си от амвон и после ги освобождават в освободителни събрания.
    Йейлската декларация в защита на движението Хрислам е подписана от Рик Уоран и Бил Хайбълс
    http://www.thejerusalemconnection.us/blog/2011/12/18/the-deception-of-chrislam.html
    Неговата църква спонсорира лидерския форума с Евангелски вестник на п-р Петков и църкви приятели всяка година в София а ОЕЦ са официалните патрони на тези събития. Такива програми се закупуват и в адвентните църкви за огромни суми с комисиони от църковни десятъци против устава

  9. Veniamin Peev on 25.04.2013 at 22:10

    Посочените данни (ако ги приемем за достоверни)от г-жа Вяра Захариева биха обяснили до известна степен включването на ОЕЦ чрез Николай Неделчев и Евгений Найденов в плуралистични форуми и инициативи. Тук има богословско невежество, съчетано с финансови игрички, които стават зад гърба на мнозинството евангелисти. Твърде смущаващото е, че техните деяния се представят „от името“ на нищо не подозиращите десетки хиляди български евангелисти!…

    Също така, ако са достоверни данните, това би обяснило факта, че на тъй наречената „Първа национална конференция на НСРОБ“ Николай Неделчев прави абсурдното си изказване за „близост“ между „петте стълба“ на исляма и другите религии, включително и християнството. Записът е направен от екип на студиото на Стойко Петков. В този и други случаи се прави опит ТРАДИЦИОННИЯТ БЪЛГАРСКИ ЕВАНГЕЛИЗЪМ да бъде отклонен от фокуса върху Христос като Единствен Спасител. Но въпреки техните машинации, това няма да стане!

  10. ncd-bg on 25.04.2013 at 22:40

    Институтът за Естествено развитие на църквата (NCD International ) е основан от Кристиян Шварц. NCD International е организация, чиято цел е да обучава, мотивира и снабдява църкви и църковни водачи в изграждането на здрави и растящи християнски общности.
    ЕРЦ България се представлява от национален партньор, който има право да провежда проучвания и обучения на територията на страната.
    Освен това ключова роля играе и националният екип – това са лидери и представители на различни деноминации, които са отговорни за прилагането на Естественото развитие на църквата в техните среди.
    Национален партньор
    Теологичен колеж „Стефан Константинов“, ул. Цветан Минков 11, София 1202
    п-р Иван Мирчев Николов
    Национален екип
    Венцислав Стойков – Български Божии Църкви
    Теодор Опренов – Баптискти съюз
    Нели Тончева – Обединени Божии Бъркви
    Людмил Ятански – Малки деноминации
    Костадин Владев – Евангелски Петдесятни Църкви

  11. Йоан on 26.04.2013 at 0:56

    Г-н Пеев,
    Имам доста забележки към това, което сте написали.
    Предварително искам да кажа, че съм ХРИСТИЯНИН /никога не съм изповядвал друга религия/, но познавам исляма.
    Аз ще направя своите заключения върху превода на Корана от проф. д-р Цветан Теофанов – единственият превод у нас, който е одобрен от Главно мюфтийство на мюсюлманите в България за богослужение.
    Вие твърдите:
    „Ислямската концепция за “богооткровението”
    Както и Новият Завет, Коранът също претендира за “боготкровен” религиозен документ. Според собствената му декларация, св. книга на исляма е директно спусната на Мохамед от Аллах (Сура 15:9; срв. 59:21). Коранът донася “богооткровението” на пророка (Пейгамбер) чрез пратеничеството на ангел Гавраил.“
    Думите „Боготвоен“, „Богооткровение“ и дори „боговдъхновен“ и техните производни, НЕ СА КОРАНИЧНИ ДУМИ. Следователно, аз не виждам подобни „претенции“ в Корана.
    Освен това едно от противоречията в Корана е, че Коранът е диктуван на Мохамед освен от Архангел Джибрил /Гавраил/ и от Светия Дух.Забележете Сура 16, 102.
    102. Кажи [о, Мухаммад]: “Светият Дух [Джибрил] го низпослава от твоя Господ с истината, за да укрепи вярващите, и за напътствие, и радостна вест за мюсюлманите.”

    Тук искам да ви помоля да помислите:
    1.Светия дух и Джибрил, едно и също ли са? Тук недвусмислено се разбира точно това! Ако не са едно и също, кому е низпослан Корана от Господ, на Джибрил или на Светия Дух?
    2. По какво се различава Ангел от Светия дух?
    3. Според Корана и Сунната/ Сборника с хадиси на суннитите/ – Колко крила имат Ангелите и колко крила има Светия Дух? Броя на крилата на Светия Дух, равен ли е на броя на крилата на Джибрил и на Ангелите?
    4. Сатаната, Ангел ли е или е Дух?
    Знам отговорите на тези въпроси, но ги поставям, за да видите ПРОТИВОРЕЧИЯТА В ИСЛЯМА.

    Освен това, Сура 15, аят 9 е записано:
    9. Наистина Ние низпослахме Напомнянето и Ние непременно ще го пазим.
    Тук „Напомнянето“, действително е едно от имената на Корана. Коранът е напомняне за това, че Писанието / Библията / е непроменена.
    Но „Напомнянето“ е и едно от имената на Евангелието „Евангелието“ в Корана. Евангелието /Инджила/ е напомняне за това, че Тората не Мойсей /Муса/ е непроменена.
    Съра 21, аят 7
    7. И преди теб изпращахме Ние само мъже, на които давахме откровение. И питайте знаещите Напомнянето, ако самите вие не знаете!

    Следователно, Аллах /в превод от арабски = БОГ/ се ангажира лично да пази Евангелието /Инджила/ непокътнато и непроменено.
    А ако разгледаме Сура 59, аят 21
    21. Ако бяхме низпослали този Коран върху планина, щеше да я видиш смирена, разцепена от страх пред Аллах. Тези примери ги даваме на хората, за да размислят.

    Виждаме поредното противоречие:
    Част от Коранът в действителност е низпослан в пещерата Хира в планината Нур / на 12 км. от Мека и до сега тази планина НЕ Е РАЗЦЕПЕНА.

    Вие твърдите:
    „Ето защо Аллах се е заклел, че сам той ще се погрижи за “съхранението” на Корана през вековете. Това “съхраняване” обаче става на всяка цена – самоотвержено за изповядващите исляма и безмилостно за онези, които не приемат тази религия. Аллах е заявил: “Без съмнение Истинната религия на Аллах е ислямът” (3:19; срв. 98:3-4). Това твърдение е абсолютно ексклусивистично, т.е. то не допуска никаква друга свещена книга или религия да конкурира Корана и исляма. Аллах е “харесал” исляма като единствено възможната вяра за четящите и приемащите Корана (5:3).“

    Не споделям нито дума от това твърдение. Вие давате като пример Сура 3, аят 19, но в Следващия аят 20 на същата сура 3, е казано, че и дарените с Писанието, в случая християните са на правия път:
    Сура 3, аят 20
    20.И ако спорят с теб, кажи: “Отдадох се всецяло на Аллах ­ аз и онези, които ме последваха.” И кажи на дарените с Писанието, и на неграмотните: “Отдадохте ли се?” И ако се отдадат, вече са на правия път, а ако се отвърнат ­ твой дълг е само да съобщиш. Аллах наблюдава рабите.
    А в Сура 98, аяти 4 до 8, се говори в прав текст, че Християните, които обслужват молитва и дават милостинята закат /десятъка/ отиват директно в Рая и там ще пребивават вечно.

    4. И дарените с Писанието се разединиха едва след като при тях дойде ясният знак.
    5. И бе им повелено да се прекланят единствено пред Аллах, предани Нему в религията, правоверни, и да отслужват молитвата, и да дават милостинята закат . Това е правдивата религия.
    6. Онези от хората на Писанието и от съдружаващите, които не вярваха, ще бъдат в Огъня на Ада, там ще пребивават вечно. Те са най-лошите от създанията.
    7. Онези, които вярват и вършат праведни дела, те са най-добрите от творенията.
    8. Въздаянието им при техния Господ ще са Градините на Адн, сред които реки текат, там ще пребивават вечно и завинаги. Аллах ще е доволен от тях и те ще бъдат доволни от Него. Това е за всеки, който се страхува от своя Господ.

    Какво означава ИСЛЯМ, според Корана?
    Правя линк към Предговора на българската компилация на Корана, в превод от проф. д-р Цветан Теофанов.

    Там ще прочетеш следното:

    „Ислям (ислāм, име за действие от глагола аслама) на арабски означава отдаване, подчинение, послушание, което се отнася за всички вярващи и богобоязливи последователи не само на Исляма, но и на предходните небесни религии („хората на Писанието”)“
    Сура 29, аяти 46 и 47
    46. И спорете с хората на Писанието само по най-хубавия начин, но не и с онези от тях, които угнетяват, и кажете: “Вярваме в низпосланото на нас и в низпосланото на вас. Нашият Бог и вашият Бог е един и същ. Ние сме Нему отдадени.”

    47. И така низпослахме на теб Книгата. Онези, на които дадохме Писанието, вярват в нея, а и някои от тези вярват в нея. Само неверниците отричат Нашите знамения.

    „(Вярваме в низпосланото на нас и в низпосланото на вас. Нашият Бог и вашият Бог е един и същ. Ние сме Нему отдадени (муслимун).) (29:46)“

    Хората на Писанието / от арабски-ахл ал Китаб = Хората на Писанието/ са християните /Насара/. Онези от тях, които угнетяват за юдеите /също хора на Писанието, но са проклети от Аллах, защото не признават Христос за Месия = Ал Масих/.
    „Отдаден” на арабски език е муслимум. А муслим е мюсюлманин.
    Следователно, мюсюлманин означава отдаден на християнския Бог.
    Тук съвсем ясно е казано, че мюсюлманите вярват в същия Бог, в които вярват и християните /насара/, а мюсюлманин е вярващ отдаден на Бога на християните!
    Така е според Корана, а какво казват мюсюлманите – това е друг въпрос…

    Вие пишете:
    „Два истинни Бога не може да има. Две “богооткровени” религии не може да има. Две общности, които принадлежат към различни религии, не могат да претендират, че вървят еднакво по пътя на абсолютната религиозна истина. По проблема за истинското “богооткровение” има “или… или”, не и двете. Или приемаш Корана и исляма, следователно приемаш Аллах за свой Бог, или приемаш Новия Завет и християнството, следователно приемаш Христос като образ на и път към Бога. Затова ап. Павел прави с пълна убеденост ексклусивистката изповед: “Бях решил да не зная между вас нещо друго, освен Исуса Христа и то Христа разпнат” (І Кор. 2:2). Същността на тази изповед е възприета от всички християнски учители, проповедници, мисионери и богослови през вековете. Абсолютно ексклусивистки, без компромиси, без политическо нагаждане, без плуралистични реверанси!

    Но как реагират представителите на двете религии – исляма и християнството – спрямо онези, които не откликват на ексклусивистките претенции за “богооткровеност”? Любопитно е да отбележим, че и Коранът, и Новият Завет ги определят като “коравовратни” и “упорити”. Очевидно е, че такава е реториката на древните източни култури. Но реакцията на двете послания е различна.“

    В Корана е записано, че няма две религии. Казвам това, което пише, а не това, което се проповядва на мюсюлманите…
    В Корана е записано /виж горе Сура 29, аяти 46 и 47/, че мюсюлманите трябва да вярват в Бога на Християните. Ако отворим Сура 109 /Неверниците/ разбираме, че Богът на който служи Мохамед, т.е. християнския Бог, НЕ Е БОГ НА КОЙТО СЛУЖАТ НЕВЕРНИЦИТЕ /КАФИРИТЕ/!

    1. Кажи [о, Мухаммад]: “О, неверници,
    2. аз не служа на това, на което вие служите,
    3. и вие не служите на това, на което аз служа.
    4. И аз не служа на това, на което вие служите,
    5. и вие не служите на това, на което аз служа.
    6. Вие си имате вашата религия и аз имам своята религия.”

    ОТ ТУК НЕПОСРЕДСТВЕНО СЛЕДВА, ЧЕ ХРИСТИЯНИТЕ НЕ СА НЕВЕРНИЦИ /КАФИРИ, ГЯУРИ/ СПОРЕД КОРАНА.

    Вие пишете:
    „Коранът е безкомпромисен спрямо всеки, който се противи на призива на Аллах. Особено подчертано е предупреждението мюсюлманите да не приемат юдаизма и християнството (Сура 2:135-7).“
    Извинете г-н Пеев, но това е абсурдно твърдение. Действително има аяти, в които Аллах е безкомпромисен към езичниците, но това не са посочените от Сура 2.
    Ето какво пише в тези аяти:
    Сура 2, аяти 135 до 137
    135. И рекоха: “Станете юдеи или християни и ще тръгнете по правия път!” Кажи: “Не, ние следваме вярата на Ибрахим, правоверния, а той не бе от съдружаващите.”
    136. Кажете: “Вярваме в Аллах и в низпосланото на нас, и в низпосланото на Ибрахим и Исмаил, и Исхак, и Якуб, и родовете [му], и в дареното на Муса и на Иса, и в дареното на пророците от техния Господ. Разлика не правим между никого от тях и на Него сме отдадени.”
    137. И ако бяха повярвали в същото, в което и вие повярвахте, щяха да се напътят. Но ако са се отметнали, те са в раздор и Аллах ще ти е достатъчен срещу тях. Той е Всечуващия, Всезнаещия.

    Пророкът от исляма ИБРАХИМ е еквивалент на Пророка от Библията АВРААМ.
    ИСМАИЛ Е ЯСНО КОЙ Е ОТ БИБЛИЯТА…
    ИСХАК ОТ КОРАНА = ИСААК ОТ БИБЛИЯТА
    ЯКУБ Е ЯКОВ
    МУСА Е МОИСЕЙ
    ИСА Е ИСУС.
    И за да е пределно ясно, трябва да се знае, че всички Старозаветни патриарси са пророци и в исляма, като имената им са променени на арабски. А Коранът представлява един напълно неграмотен плагиат на Светото Писание.
    В тези аяти е записано, че Мюсюлманите трябва да вярват в пророците на Стария Завет, и в Исус.

    Вие пишете:
    „Между “неверниците” и Аллах назрява неразрешим проблем: “Аллах не обича неверниците” (3:32). Това категорично заявление е в явно противоречие с новозаветното твърдение, че “Бог е любов” (І Йоан 4:8, 16) и независимо дали хората са християни или мюсюлмани, вярващи или невярващи, грешници или праведници, тази Божия любов е готова да приеме милостиво всеки един.“
    „Неверници“ означава атеисти. Това, което сте написали тук е така, но аз ще ви попитам – какво се случва в Новия Завет с тези, които не са вярващи???
    Ето какво казва Бог за атеистите:
    Евреи, глава 11, стих 6
    6 А без вяра не е възможно да се угоди Богу, защото който дохожда при Бога трябва да вярва, че има Бог, и че Той възнаграждава тия, които го търсят.
    И още…
    Евангелие според Лука, глава 19, стихове 24 – 28
    24. И рече на предстоящите: Вземете от него мнасата, и дайте я на този, който има десетте мнаси.
    25. (Рекоха му: Господарю, той има вече десет мнаси!)
    26. Казвам ви, че на всеки, който има, ще се даде; а от този, който, няма, от него ще се отнеме и това, което има.
    27. А ония мои неприятели, които не искаха да царувам над тях, доведете ги тука и ПОСЕЧЕТЕ ГИ пред мене.
    28. И като изрече това, Исус вървеше напред, възлизайки за Ерусалим.

    Бог винаги е бил човеколюбив и в НЗ и в СЗ, и винаги е бил строг спрямо греха и злото и в НЗ и в СЗ. Това което е различно обаче че в СЗ Бог даде Мойсеевият закон, който беше различен от НОВИЯТ ЗАВЕТ. Ако вземем дори за пример убийството, то е съвсем различно в СЗ. В СЗ имаме заповедта не убивай, но целият акцент е върху това да не убиваш невинния, или да не проливаш невинна кръв. А на практика смъртното наказание чрез убийство е в сила, за всички виновни.

    Второзаконие, глава 19, стихове 10 – 13
    10. за да се не пролее невинна кръв в земята, която Господ твоят Бог ти дава за наследство, и да няма върху тебе виновност за кръв.
    11. Но човек, ако има омраза към ближния си и го причака, и, като се спусне на него, удари го, та умре, и той побегне в един от тия градове,
    12. тогава старейшините на града му да пратят и го вземат от там, и да го предадат в ръката на мъздовъздателя за кръвта, за да умре.
    13. Окото ти да го не пожали, но да отмахнеш от Израиля проливането на невинна кръв, за да ти бъде добре.

    В НЗ Исус промени закона /надгради СЗ и го направи по-строг за християните/ и каза:

    Евангелие според Матей, глава 5, стихове 21 и 22
    21. Чули сте, че е било казано на старовременните: „не убивай; и който убие излага се на съд“.
    22. А пък Аз ви казвам, че всеки, който се гневи на брата си [без причина], излага се на съд; и който рече на брата си Рака, излага се на Синедриона; а който му рече: Бунтовни безумецо, излага се на огнения пъкъл.

    Никъде в НЗ няма да срещнем убийство на някого извършено от християнин, макар и човекът отсреща да е виновен.
    Обаче разликата в СЗ, Бог заповяда на израилтяните да изтребят народите в ханнаанската земя, и то не защото Бог е лош защото хора на това място са заслужавали смъртно наказания заради греховете си.
    По този въпрос може да се пише и разсъждава много …

    Вие пишете:
    „Бог не иска добри дела и заслуги, както в Корана (Сура 2:110, 148, 277), за да похвали някого. Християнското определение за действената Божия любов е, че “не ние сме възлюбили Бога, но че Той възлюби нас и прати Сина Си като омилостивение за греховете ни” (І Йоан 4: 10). Докато в Корана постоянно се говори за “пълно покорство” на Аллах и неговия Пратеник Мохамед, за “да бъдете помилвани” (Сура 3:132), то в Новия Завет към невярващите има призиви, изпълнени с бащинска любов и загриженост.“

    Тук съм съгласен.

    Вие пишете:
    „Мохамед и/или Христос
    Обикновено, когато става дума за Исус Христос в Корана, мюсюлманите са склонни да казват, че Мохамед е “продължител” на богооткровената дейност на Христос. В Корана има три Сури, в които се говори по-подробно за Исус (Иса), но Той никъде не е наречен нито “Христос”, нито “Божи Син”, нито “Спасител” (3, 5, 19). Нещо повече, ролята на Христос в Корана е второстепенна.“

    Само по този въпрос бих могъл да напиша поне няколко десетки листа и да покажа, че едно е втълпено на мюсюлманите, а друга е записано в Корана и Сунната.
    Ще напиша само две от Чудесата на Исус от Корана.
    Исус сътворява !
    Исус казва на юдеите – Сура 3, аят 49 „… Ще създам за вас от глина образ на птица, ще духна в нея и ще стане птица с позволението на Аллах. …”
    Това, което е казал Исус е повторено от Самият Аллах – Сура 5, аят 110 „… И ето, сътворяваш от глина образ на птица ¬ с Моето позволение, и духваш в нея, и става птица ¬ с Моето позволение. …”
    Исус е способен от мъртва материя да сътвори жива. Това е повторено два пъти в Корана, като е потвърдено и от Аллах. Исус е истински Творец! Само Бог моге да сътворява живот от мъртва материя!
    В Корана думата „сътворява” е употребена само по повод на Аллах и на Исус. Никой друг жив човек не може да сътворява – включително и неграмотния Мохамед.
    Коранът определя на Исус като на Истински Творец, с позволението на Аллах!
    Между другото – в християнството, Исус също сътворява само това, което Отец му покаже, а не може да сътворява нещо, което не му е дадено позволение :
    Евангелие според Йоан, глава 5, стих 19:
    19 Затова Исус им рече: Истина, истина ви казвам, не може Синът да върши от само Себе Си нищо, освен това, което вижда да върши Отец; понеже каквото върши Той, подобно и Синът го върши.
    Къде се крие живототворящата сила на Христос? В знамението 5:110 се казва – „духваш в нея, и става птица”. Исус има в себе си животворящия Дух на Аллах! Така превръща глината в жива материя!
    Същото е записано и в Библията – 1 Коринтяни, глава 15, стих 45:
    45 Така е и писано: Първият човек Адам „стана жива душа“, а последният Адам стана животворящ дух.
    Само този факт на сътворението е достатъчен да кажем, че Исус стои толкова високо спрямо Мохамед, че дори и дума не може да става за сравнение между забравящия Мохамед и сътворяващия Исус!

    Чудесата на Исус в Сунната:
    Исус ще съди мюсюлманите в Съдния ден.
    В Корана се твърди, че Бог=Аллах ще съди мюсюлманите в Съдния ден!
    Сура 82, аяти 17, 18 и 19
    17. Но откъде да знаеш ти какво е Съдният ден?
    18. И пак ¬ откъде да знаеш ти какво е Съдният ден? ¬
    19. Денят, в който никой не ще е от полза на друг ¬ повелята в този Ден принадлежи на Аллах.
    Сура 6, аят 114
    114. [Кажи, о, Мухаммад:] “Нима друг, а не Аллах ще потърся за съдник? Той е Онзи, Който ви низпосла Книгата, подробно разяснена. “Онези, на които дадохме Писанието, знаят, че то е низпослано с правдата от твоя Господ. И никога не бъди от съмняващите се!

    Но мюсюлманите ще останат безкрайно изненадани, когато разберат, че в Съдния ден са застанали пред … Истинския Владетел на Съдния ден, Словото от Аллах, Духът от Аллах, Знакът на Аллах за Часа – Ал Масих ибн Мариам /Месията, Синът на Мария /, Исус! Исус ще ги съди по законите на Корана!
    Мюсюлманите ще търсят Бог за съдник, така е записано в Корана. А християните /онези, на които дадохме Писанието/ знаят, че Книгата /Писанието/ е низпослана с правдата от Господ.
    Сахих Бухари – Том 4, Книга 55, Хадис 658:
    Разказва Абу Хурайра:
    Апостолът на Аллах каза: „Как ще бъде, когато синът на Мария (т.е. Исус) слиза сред вас и той ще съди хората от Закона за Корана, а не от Закона на Евангелието (Фатех-ул Бари страница 304 и 305 том 7)
    Ето кой е съдника на мюсюлманите.

    Източник – http://www.kl28.com/knol2/?p=view&post=168561

    Какво е втълпено на неграмотните мюсюлмани е едно, а какво е записано в Корана е съвсем друго. Бих могъл да ти покажа, че в Корана е записано, че Аллах има Син. И мога да ти покажа и как са променени тези текстове от арабските богослови при преводи.
    Въпросите за Исус в исляма и за Светото Писание съм ги изследвал в детайли и може да се напише повече от колкото могат да си представят мюсюлманите.

    Вие пишете:
    „Той е принизен до нивото на един от многото Израилеви пророци, Който е пратеник не на Отец, а на Аллах. Христос е представен само като глашатай за идването на Мохамед (наречен “Ахмед”), сякаш авторът на ислямското свещено писание е объркал Христос с Йоан Кръстител. Ето какво пише в Сура 61:6, където на Христос се приписва възгласът: “Хей, вие, синове Исраилови, пратеник на Аллах съм аз за вас и идвам, за да потвърдя Теврата, който дойде преди мене, а така също и за да ви донеса добрата вест за Пейгамбер на име Ахмед, който ще дойде след мене”. След това е посочено, че Христовите чудеса, знамения и велики дела, които е извършвал Иса, за да потвърди месианското си достойнство (според Новия Завет), всъщност са били “магии”. Следователно Коранът и Мохамед не възприемат като чиста монета претенциите на Христос за Божи пратеник, Който е ненадминат в Своето служение, изразено чрез божествени слова и действия. Христовата задача сякаш е била преди всичко да подготви вярващите за “Правия път”, т.е. исляма, като очисти юдейската религия от нейната ритуалност и диетични правила (вж. Попов, Р. Иисус Христос в Корана. Фонд. “Покров Богородичен”, 2008. 54-5). И само дотук!…“

    Г-н Пеев,
    Тук има объркани доста неща, но аз ще Ви покажа, че приравняването на АХМАД с МОХАМЕД Е ПРОТИВОРЕЧИЕ В ИСЛЯМА.
    Сура 61, аят 6. И рече Иса, синът на Мариам: “О, синове на Исраил, аз съм пратеник на Аллах при вас, да потвърдя Тората преди мен и да благовестя за пратеник, който ще дойде след мен. Името му е Ахмад.” А когато [Мухаммад] им донесе ясните знаци, рекоха: “Това е явна магия.”

    В случая Христос говори за Пратеник – расул, който ще дойде след него!
    Името „Ахмад” се среща само веднъж в Корана!
    Въпросите, които трябва да си зададем са:

    1. Кой е Ахмад? От каква народност е ? При кой народ е пратен?
    2. Кога е преминал и ако не е преминал, кога ще се случи това?
    3. Ако е преминал, какви са неговите послания към мюсюлманите?
    4. Какви са ясните знаци, които Ахмад / или вероятно Мохаммад / им донесе за това?

    Това са доста неудобни въпроси за мюсюлманите, понеже веднага разкриват измамата.
    Поставянето на знак за равенство между Ахмад и Мохамад е огромно противоречие в Корана.
    В Корана изрично се казва, че Аллах никога не изпращат пратеник, освен с езика на неговия народ, за да обяснява на хората на техния собствен език, а другите оставя в заблуда:

    Сура 14, аят 4. Не изпращахме пратеник, освен с езика на неговия народ, за да им обясни. Аллах оставя в заблуда когото пожелае и напътва когото пожелае. Той е Всемогъщия, Премъдрия.

    Следователно, ако Мохаммад е Ахмад, то означава едно от две неща:
    1. Мохаммад е от синовете на Исраил! Т.е. Мохамед е евреин и проповядва на езика на евреите. / Според Сура 61, аят 6 и Сура 14, аят 4 /
    2. Мохаммад е Лъжепророк, защото богословието му към Сура 14, аят 4 е лъжа !

    За да е Ахмад и Мохаммад едно и също лице, то трябва Мохаммад да проповядва на езика на синовете на Исраил. А освен, че е неграмотен /според Корана, но не и според Сунната/, Мохаммад говори друг език!
    А юдеите не говорят по между си на арабски! Нито пък, че арабите говорят по между си езика на Христос – арамейски!
    Това е твърде плоска измама, и лесно се доказва. Трябва да се знае, че наличието на противоречие в Корана, означава, че НЕ Е ОТКРОВЕНИЕ ОТ АЛЛАХ, ТОЧНО СПОРЕД КОРАНА.
    Сура 4, аят 82
    82. Нима не размишляват над Корана? И ако бе от друг, а не от Аллах, щяха да открият в него много противоречия.
    Казано е в прав текст, че противоречие означава, че Коранът не е от Аллах.

    Вие пишете:
    „По-нататък на религиозния небосклон изгрява ослепителната звезда на първия пророк Мохамед. Той се оказва по-велик от всички пророци, които са “изпратени” от Аллах преди него. Само той може да подсигури “спасението” на вярващите хора.“

    Когато те попитам – Какви пророчества са записани в Корана, които Мохамед е извършил – ще разбереш, че трудно могат да се открият. А когато ги откриеш, аз лично ще ти докажа, че не са истина, а са жива измама.
    Мохамед е определен в Корана като обикновен човек, който абсолютно нищо не знаеш за Бог!
    Сура 46, аят 9
    9. Кажи: “Аз не съм първият пратеник и не знам нито с мен какво ще стане, нито с вас. Следвам само каквото ми бъде разкрито. Аз съм само явен предупредител.”

    Според думите на Самият Аллах – Мохамед е напълно некомпетентен и неграмотен по въпросите на Исляма и каквото и да каже на мюсюлманите като свое мнение, то не е истина, понеже е не само незнаещ, но и некомпетентен!
    Сура 41, аят 6
    6. Кажи [о, Мухаммад]: “Аз съм само човек като вас. Разкрито ми бе, че вашият Бог е единственият Бог. Затова към Него се обръщайте и Го молете за опрощение! Горко на съдружаващите,
    Единственото нещо, което му е разкрито е, че Аллах е единствен!
    Сура 18, аят 110. Кажи: „Аз съм само човек като вас и ми се разкрива само, че вашият Бог е единственият Бог. Който копнее за срещата със своя Господ, да върши праведни дела и в служенето си на своя Господ никого да не съдружава с Него!“

    А в този хадис разбираме, че Мохамед си признава, че е обикновен човек и често забравя и дори обърква низпосланото от Аллах.
    Бухари -Том 1, книга 8, хадис 394 – Разказва Абдуллах: … Когато той се обърна лицето си към нас каза: „Ако е имало нещо променено в молитвата, сигурно щях да ви информирам, но аз съм човек като вас и може да съм забравил като теб. Така че, ако забравя ми напомни и, ако е някой от вас е съмнява за молитвата си, той трябва да следва това, което той смята за да бъде точна и завършена собствената му молитвата и накрая й да направи два пъти суджуд.(от Sahu).

    Всичко е ясно – Мохамед е обикновен човек и освен да диктува Корана, друго „пророчество” не може да направи. Дори и диктуването е проблем за него, защото често губи паметта си. Паметта му изневерява по-често от тази на обикновените хора. Това налага и да се правят промени в молитвата.

    Това е част от истината и е според ислямското богословие.

    Вие пишете:
    “ За да се убедим в тази ексклусивистка позиция, нека цитираме един съвременен мюсюлмански теолог: “Юдеите и християните, които желаят спасение и щастие, трябва да встъпят в Исляма и да последват Мухаммад, ислямския Пратеник – Аллах да благослови него и семейството му, и с мир да го дари! Чрез него те наистина ще бъдат последователи на Мойсей, Христос и Мухаммад, Аллах да ги благослови и с мир да ги дари всички!” (Абдулхамид, А. Основите на Исляма. Истанбул, 1997. 11). Въпреки използвания наглед миролюбив тон на теолога Абдулхамид, е видно, че на юдеите и християните е отречена възможността за “спасение и щастие”, защото не са приели Мохамед за “единствен” оторизиран “пратеник на Аллах” да дарява тези блага. С други думи, Моисей и Христос не стигат за пълнотата на вярата. Моисей с Декалога и Петокнижието, с Тората и ревността по Бога не може да изведе Израил в Обетованата земя. Исус Христос, Божият Син, пожертван за греховете на човечеството, не е реализирал спасението, за което говори Той, пишат апостолите и ратуват християнските проповедници, благовестители и богослови през вековете. Само Мохамед може да увенчае служението на Моисей и делото на Христос с успех!… Без Мохамед не се предвижда в Корана нито одобрение, нито избавление: “Наистина тези, които повярваха и вършат добри дела, те са най-добрите измежду създанията” (Сура 98:7).“

    На Хазрат /от арабски – почитан, уважаван/ Абдулхамид му предайте много поздрави от мен – Йоан и му кажете, че богословието му е ШИРК – кардинален грях в исляма!

    Корана е записано в прав текст, че християните влизат директно в Рая.
    Сура 5, аяти 12:
    12. Аллах прие обета от синовете на Исраил и проводихме от тях дванадесет старейшини. И рече Аллах: „Аз съм с вас. Щом отслужвате молитвата, давате милостинята закат , вярвате в Моите пратеници, подкрепяте ги и заемате на Аллах добър заем, Аз ще отмахна от вас лошите ви постъпки и ще ви въведа в Градините, сред които реки текат. А който от вас след това е неверник, той се е отклонил от правия път.“

    Тук се твърди в прав текст, че онези от синовете на Исраил, към които са пратени 12 старейшини / това са учениците на Христос / и които отслужват молитва, дават милостиня и вярват в пратениците на Бог – Аллах ще отнеме от тях лошите постъпки и ще ги прати директно в Рай. Т.е. ако християните отслужват молитва, ако дават милостиня /закат/, ако вярват в патриарсите от Стария Завет, ще бъдат въведени от Аллах / Бог / в Рая / Градините / ! Тук е мястото да подчертая, че мюсюлманите не отиват директно в Рай / както християните /, а в Ада:
    „И всеки от вас ще мине през Ада. Това е окончателна присъда от твоя Господ“ /Сура 19, аят 70/
    Следващите знамения са изключително важни и те съдържат доказателства за непогрешимостта на Тората и Евангелието. Какво казва Аллах в прав текст?

    Сура 5
    43. И как ще ти отредят да съдиш, когато у тях е Тората с присъдата на Аллах в нея? После подир това се отмятат. Тези не са вярващи.

    44. Ние низпослахме Тората с напътствие в нея и със светлина. Пророците, които се отдадоха, съдят юдеите според нея; също така равините и правниците ¬ според онова от Писанието на Аллах, което им бе поверено да го пазят, и му бяха свидетели. И не се страхувайте от хората, а се страхувайте от Мен! И не продавайте Моите знамения на никаква цена! А който не съди според онова, което Аллах е низпослал ¬ тези са неверниците.

    45. И предписахме им в нея: душа за душа, око за око, нос за нос, ухо за ухо, зъб за зъб, и за раните ¬ същото възмездие. А който прости като милостиня, то е изкупление за него. А който не съди според онова, което Аллах е низпослал, тези са угнетителите.

    Самият Аллах казва, че Тората съдържа непогрешимите Му Слова / с присъдата на Аллах в нея /. Самият Аллах казва, че „Тората е с напътствие в нея и със светлина“. Самият Аллах е разпоредил на равините и правниците да съдят юдеите според онова от Писанието на Аллах. И който не съди според низпосланото от Аллах – той е от неверниците. Кой ще отрече Словата на Самият Аллах, че не е разпоредил на равините да пазят Тората? Кой ще отрече, че в 7 век Мохамед не е съдил юдеи според Тората? Кой ще каже, че през 7 век, Тората е била фалшива и Мохамед не е изпълнил повелята на Аллах да съди според низпосланото от Него? Да видим по-нататък в следващите аяти от Сурата, какво казва Аллах за Евангелието?

    46. И изпратихме по следите им Иса, сина на Мариам, да потвърди Тората, която бе преди него, и му дарихме Евангелието, в което има напътствие и светлина, и е потвърждение на Тората, която бе преди него, и напътствие, и поучение за богобоязливите.

    По-ясно от това знамения дори и аз не бих могъл да кажа – Исус /Иса/, синът на Мариам /Дева Мария/ е изпратен да потвърди Тората. До тук няма съмнение, че до първи век, Тората е съдържала непогрешимите Слова на Аллах! Евангелието на Исус отново е низпослано с напътствие и светлина и потвърждение на Тората.

    47. И нека хората на Евангелието отсъждат според онова, което Аллах е низпослал в него! А който не съди според онова, което Аллах е низпослал, тези са нечестивците.

    Изключително важен аят!!! Християните са наречени Хора на Евангелието!!! Самият Аллах потвърждава, че Евангелието съдържа непокрешимите Му Слова / …онова, което Аллах е низпослал в него! /!!! А които не съди според низпосланото от Аллах в Евангелието, той е от нечестивците!!! Нека християните да научат наизуст поне последните две знамения, за да показват на мюсюлманите какво е казал Аллах за Хората на Евангелието. Защо Аллах нарича Евангелието „напътствие и светлина“ и заповядва на мюсюлманите да вярват в него?

    48. И ти низпослахме Корана с истината, за да потвърди Писанията преди него и да бъде техен свидетел. И отсъждай помежду им според онова, което Аллах е низпослал, и не следвай страстите им вместо истината, която си получил! За всеки от вас сторихме закон и път. И ако желаеше Аллах, щеше да ви стори една общност, но [така стори] за да ви изпита в онова, което ви е дарил. И надпреварвайте се в добрините! Завръщането на всички вас е при Аллах и Той ще ви разкрие онова, по което бяхте в разногласие.

    Истината, с която е низпослан Корана е да потвърди Писанията / в мн.число / т.е. Тората /Таурата/ на Мойсей /Муса/, Евангелието /Инджила/ на Исус /Иса/ и Псалмите /Забура/ на Давид /Дауд/. Това е казал Самият Аллах в прав текст – „ …С истината, за да потвърди Писанията, преди него и да бъде техен свидетел.“ Кой ще представи факти, за грешка на Аллах и докаже, че Коранът е низпослан с друга истина.

    Това е само една малка част от истината. Само по този въпрос може да се напише огромна тема.

    Вие пишете:
    „Възгледът за “добродеянията” е много характерен за исляма. Той е пряко свързан с доктрината за “петте стълба” на мюсюлманската религия, които означават непрестанно вършене на добри дела, за да бъде удовлетворен Аллах и да се гарантира “спасението” на мюсюлманите. Несъмнено тук можем да видим много силно присъствие на старозаветната идея за ролята на “добрите дела” в религиозния процес (вж. Sontag, Fr. “Moon, Mohammed and Jesus: A Study in Comparative Revelations” in AJT/3:2:1989. 423-8). Няма да видим обаче абсолютно никакво сходство с новозаветното учение за “спасението” чрез “вяра в Христос” (вж. Йоан 3:36; 4:21; Деян. 4:12; 8:37 и мн. др.), а още по-малко бихме видели близост с евангелската доктрина, възприета от реформаторската епоха.“

    Това го споделям напълно. Прекрасно познавате Светото писание.
    Само ще допълня, че под „добри дела“ в ислама се разбират и УБИЙСТВАТА.
    Сура 9, аят 5
    5. А изтекат ли месеците на възбрана, убивайте съдружаващите, където ги сварите, и ги хващайте, и ги обграждайте, и ги причаквайте на всяко място за засада! И щом се покаят и отслужват молитвата, и дават милостинята закат , сторете им път! Аллах е опрощаващ, милосърден.

    Тук има заповед на Аллах за избиване на езичници /съдружаващи се/, което според аята е форма на опрощение и милосърдие.

    Сура 9, аят 111
    111. Аллах изкупи от вярващите душите и имотите им. Сражават се по пътя на Аллах, убиват и биват убивани, за да е техен Раят ­ Негово истинно обещание, дадено в Тората, Евангелието и Корана. А кой е по-верен в своето обещание от Аллах? Радвайте се на размяната, която направихте с Него! Това е великото спасение.

    Това е любовта според исляма – запасаваш тротила на кръста и влизаш в Рая /“Сражават се по пътя на Аллах, убиват и биват убивани, за да е техен Раят ­ Негово истинно обещание…“/.

  12. Veniamin Peev on 26.04.2013 at 7:16

    „На Хазрат /от арабски – почитан, уважаван/ Абдулхамид му предайте много поздрави от мен – Йоан и му кажете, че богословието му е ШИРК – кардинален грях в исляма!“ (Йоан)

    Драги Йоан, от многото Ви писания, които действително са написани в духа на исляма, т.е. твърде хаотично и противоречиво, искам да кажа две-три думи по Вашия цитат, който съм посочил. „Основи на исляма“ на теолога Абдулхамид, когото искате „да поздравя“ се продава в централната джамия в София, което само по себе си като факт свидетелства за одобрението на Главното мюфтийство и като общоприето догматическо помагало за исляма.

    Това, че Вие приемате единствено превода на Корана на проф. Цв. Теофанов, няма никакво значение! Това си е Ваш личен избор. Аз съм посочил източника, който съм ползвал. Това е преводът на бълг. език от колектив, в който влизат доц. Иван Добрев, д-р Недим Генджев и представителят на Световната ислямска лига (Мека) – д-р Мохаммед Рабиа Саляма. Предполагам, че Вие не сте по-висш авторитет от тях…

    Не съм изненадан, че хора като Вас нямат ясна позиция, която да се определи като „ислямска“ или „християнска“. Читател, който се опитва да натъмани като „логични“ които и да било ислямски възгледи, явно е бил завъртян шеметно от хаоса, който цари между различните Сури по много въпроси и не знае кое е север и кое – юг.

    Все пак, ще ми бъде интересно да дискутираме с Вас и в бъдеще. Но не очаквайте „да броя“ крилата на Джибрил или който и да било от ангелите в Корана или Библията…

  13. Иван Мирчев on 26.04.2013 at 13:51

    Не знам кой спами от името на ncd-bg.com.
    Добре ще е да се представи, защото не ми е известно някой от екипа да е писал горния коментар, който няма нищо общо с темата.

  14. Йоан on 27.04.2013 at 10:19

    Господин, Пеев!

    Благодарен съм ,че сте прочели това, което написах!
    „Драги Йоан, от многото Ви писания, които действително са написани в духа на исляма, т.е. твърде хаотично и противоречиво, искам да кажа две-три думи по Вашия цитат, който съм посочил. “Основи на исляма” на теолога Абдулхамид, когото искате “да поздравя” се продава в централната джамия в София, което само по себе си като факт свидетелства за одобрението на Главното мюфтийство и като общоприето догматическо помагало за исляма.“

    Мисля, че не разбирате какво говоря.
    Въпросният теолог /по-скоро УЛЕМ = учен, богослов/ Абдулхамид, твърди следното:

    “Юдеите и християните, които желаят спасение и щастие, трябва да встъпят в Исляма и да последват Мухаммад, ислямския Пратеник – Аллах да благослови него и семейството му, и с мир да го дари! Чрез него те наистина ще бъдат последователи на Мойсей, Христос и Мухаммад, Аллах да ги благослови и с мир да ги дари всички!” (Абдулхамид, А. Основите на Исляма. Истанбул, 1997. 11).“

    Това е в пълно противоречие със Словата на Аллах в Корана.
    В прав текст е записано, че Християните влизат в Рая. Едва ли някой може да оспори написаното:
    Сура 5, аяти 12:
    12. Аллах прие обета от синовете на Исраил и проводихме от тях дванадесет старейшини. И рече Аллах: „Аз съм с вас. Щом отслужвате молитвата, давате милостинята закат , вярвате в Моите пратеници, подкрепяте ги и заемате на Аллах добър заем, Аз ще отмахна от вас лошите ви постъпки и ще ви въведа в Градините, сред които реки текат. А който от вас след това е неверник, той се е отклонил от правия път.“

    Тук се твърди в прав текст, че онези от синовете на Исраил, към които са пратени 12 старейшини / това са учениците на Христос / и които отслужват молитва, дават милостиня и вярват в пратениците на Бог – Аллах ще отнеме от тях лошите постъпки и ще ги прати директно в Рай. Виждат ли добре християните този факт – ако отслужват молитва, ако дават милостиня / закат/, ако вярват в патриарсите от Стария Завет, ще бъдат въведени от Аллах / Бог / в Рая / Градините /!

    А твърдението на Абдулхамид, че християните трябва да приемат исляма, за да бъдат спасени НАПЪЛНО противоречи на Словата на Аллах в Корана.
    Точно оспорването на Словата на Аллах, в исляма се нарича ШИРК- кардинален грях и въпросният грешник го очаква проклятието на Аллах – Вечният огън на Ада.
    Богословите не могат да изразяват несъгласие със Словата на Аллах в Корана.Това е абсурдно и противоречи на цялата тяхна религия.
    Какво казват арабските улеми и какво е записано в Корана са две различни неща.
    А освен това, би трябвало да знаете, че ЛЪЖАТА В ИМЕТО НА РЕЛИГИЯТА /Т.НАР. АРАБСКА ТРАДИЦИЯ ТАКИЙЯ/ Е РАЗРЕШЕНА В ИСЛЯМА.
    Традицията Такийя произлиза следствие на разрешението на Аллах за измами.Два са аятите в Корана, които разрешават на мюсюлманите да лъжат.

    Класическият аят за измама е Сура 16, аят 106
    106. Който отрече Аллах, след като е повярвал ¬ ОСВЕН АКО Е БИЛ ПРИНУДЕН, но сърцето му е спокойно с вярата… Ала които разтворят гръд за неверието, над тях е гневът на Аллах и за тях има огромно мъчение.

    Тук е посочен класически пример за измама и лицемерие, ако си принуден – лъжи.Под въздействието на страха, мюсюлманинът също може да лъже.
    Това му разпорежда Аллах в Сура 3, аят 28.
    28. Вярващите да не взимат неверници за ближни вместо повярвалите. А който направи това, той няма нищо общо с Аллах, ОСВЕН АКО СЕ СТРАХУВАТЕ ОТ ТЯХ. Аллах ви предупреждава за Себе Си и към Аллах е завръщането.

    По време на въведената от халиф Ал Мамун михна /инквизиция/ , много суннити се възползват от Такийя, за да не бъдат подлагани на мъчения. Те потвърждават, че Коранът е създаден въпреки, че вярват в точно обратното. Като малцинство, живеещо под господството на суннитите – шиитите също използват по необходимост Такийя, за да защитят особеностите на вярата си.

    Пак казвам – какво твърдят мюсюлманите е едно, а какво е записано в свещените книги на исляма е съвсем друго. Твърденията на Абдулхамид са със сигурност ширк.

    /////

    „Това, че Вие приемате единствено превода на Корана на проф. Цв. Теофанов, няма никакво значение! Това си е Ваш личен избор.Аз съм посочил източника, който съм ползвал. Това е преводът на бълг. език от колектив, в който влизат доц. Иван Добрев, д-р Недим Генджев и представителят на Световната ислямска лига (Мека) – д-р Мохаммед Рабиа Саляма. Предполагам, че Вие не сте по-висш авторитет от тях…“
    Няма такова нещо. За преводът, които ползвам в един типичен мюсюлмански сайт /за хафъзи (кюра)/ е записано:
    „Първият академичен превод, който е единственият одобрен, на Корана на български език е на професор Цветан Теофанов през 1997 г. Теофанов е преподавател по арабска литература в Софийски университет и директор на Центъра за източни езици и култури.“

    Източник – http://www.bulgarica.com/2009/08/09/%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B8/%D1%87%D0%B5%D1%82%D0%B0%D1%82-%D0%BA%D0%BE%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D0%BE-%D1%87%D0%B0%D1%81%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D0%BA-%D0%B2-%D0%BD%D0%B0%D1%88%D0%B5-%D1%81%D0%B5%D0%BB%D0%BE/

    //////

    „Аз съм посочил източника, който съм ползвал. Това е преводът на бълг. език от колектив, в който влизат доц. Иван Добрев, д-р Недим Генджев и представителят на Световната ислямска лига (Мека) – д-р Мохаммед Рабиа Саляма. Предполагам, че Вие не сте по-висш авторитет от тях…“

    Преподавателят по турски език във Военно училище в Търново и военната академия „Г.С.Раковски“, г-н Иван Добрев, не е доцент, а е проф. д-р.

    Източник – http://bolgnames.com/

    Освен това, юриста и бившият сътрудник на МВР – г-н Генджев e доста спорна дали религиозната му длъжност има нещо общо с Главно мюфтийство на мюсюлманите в България:

    http://www.grandmufti.bg/bg/contacts.html

    Г-н Генджев също е защитил докторат на тема – „Социалната справедливост в исляма и СОЦИАЛИЗМА“.
    В момента положението на исляма в България е подобно на политиката. Т.е. Кой, кой е – не е твърде ясно? –
    ///

    „Не съм изненадан, че хора като Вас нямат ясна позиция, която да се определи като “ислямска” или “християнска”. Читател, който се опитва да натъмани като “логични” които и да било ислямски възгледи, явно е бил завъртян шеметно от хаоса, който цари между различните Сури по много въпроси и не знае кое е север и кое – юг.“

    Моята позиция е пределно ясна – Аллах е разпоредил на мюсюлманите да вярват в свещените му книги – Тората / Таурата / на Моисей /Муса/, Евангелието /Инджила/ на Исус /Иса/ и Псалтира /Забура/ на Давид /Дауд/. И това е записано в прав текст в Корана /друг е въпросът, че арабските улеми така са променили исляма, че тази ИСТИНА е напълно замазана/.
    Но аятите в Корана са останали, понеже не е възможно да ги променят.
    1.Аят, в който в прав текст е записано, че Богът на християните и Богът на мюсюлманите е един и същ и мюсюлманите трябва да са отдадени точно на християнския Бог.
    Сура 29, аят 46
    46. И спорете с хората на Писанието само по най-хубавия начин, но не и с онези от тях, които угнетяват, и кажете: “Вярваме в низпосланото на нас и в низпосланото на вас. Нашият Бог и вашият Бог е един и същ. Ние сме Нему отдадени.”

    Г-н Пеев, как тълкувате заповедта на Аллах – „… и кажете:“Вярваме в низпосланото на нас и в низпосланото на вас. Нашият Бог и вашият Бог е един и същ. Ние сме Нему отдадени.” “

    Как тази заповед на Аллах /в превод от арабски Бог/ се „свързва“ с Вашата позиция за „двата Бога“? Как? Трябва ли да накараме мюсюлманите да „задраскат“ този аят от Корана или трябва да им посочим, че истината за Бога могат да я намерят в свещената Книга на Аллах = Бог – Библията?
    2. Аяти, в които се казва, че Тората, съдържа Словата на Аллах = Бог!
    Сура 5
    44. Ние низпослахме Тората с напътствие в нея и със светлина. Пророците, които се отдадоха, съдят юдеите според нея; също така равините и правниците ¬ според онова от Писанието на Аллах, което им бе поверено да го пазят, и му бяха свидетели. И не се страхувайте от хората, а се страхувайте от Мен! И не продавайте Моите знамения на никаква цена! А който не съди според онова, което Аллах е низпослал ¬ тези са неверниците.

    45. И предписахме им в нея: душа за душа, око за око, нос за нос, ухо за ухо, зъб за зъб, и за раните ¬ същото възмездие. А който прости като милостиня, то е изкупление за него. А който не съди според онова, което Аллах е низпослал, тези са угнетителите.

    Самият Аллах /НИЕ НИЗПОСЛАХМЕ/ казва, че Тората съдържа непогрешимите Му Слова / с присъдата на Аллах в нея /. Самият Аллах казва, че Тората „с напътствие в нея и със светлина“.
    В арабската граматика съществителното име има три форми – единствено число, двойствено и множествено число. В Корана местоимението за Аллах – „НИЕ“ е в третата форма /множествено число/, което показва, че същността на Аллах е не по-малко от троична!!!

    3.Аяти, който показва, че Евангелието съдържа Словата на Бог /Аллах/.
    Сура 5
    46. И изпратихме по следите им Иса, сина на Мариам, да потвърди Тората, която бе преди него, и му дарихме Евангелието, в което има напътствие и светлина, и е потвърждение на Тората, която бе преди него, и напътствие, и поучение за богобоязливите.

    Исус / Иса /, синът на Мариам / Дева Мария / е изпратен да потвърди Тората.
    Евангелието на Исус отново е низпослано с напътствие и светлина и потвърждение на Тората.
    Казано е в прав тякст и за мен няма нужда да го „натъманявам“.

    47. И нека хората на Евангелието отсъждат според онова, което Аллах е низпослал в него! А който не съди според онова, което Аллах е низпослал, тези са нечестивците.

    Изключително важен аят!!! Християните са наречени Хора на Евангелието!!! Самият Аллах потвърждава, че Евангелието съдържа непогрешимите Му Слова / …онова, което Аллах е низпослал в него! /!!! А които не съди според низпосланото от Аллах в Евангелието, той е от нечестивците!!!
    Защо Аллах нарича Евангелието „напътствие и светлина“ и заповядва на мюсюлманите да вярват в него? Как това се връзва с теорията за „Двата Бога“?
    Как? Това ми кажете моля, че аз не го разбирам?

    Тук ще видите снимка едно съвременно издание на Инджила на турски език:

    [img]http://www.tevratzeburincil.org/pics/incil.jpg[/img]

    4. Аят , в който се казва, че Псалмите /Забура/ на Давид /Дауд/ са низпослани от Аллах!
    Сура 4, аят 163
    163. Ние ти дадохме откровение, както дадохме на Нух и на пророците след него, и дадохме откровение на Ибрахим и Исмаил, и Исхак, и Якуб, и родовете, и Иса, и Айюб, и Юнус, и Харун, и Сулайман, и на Дауд дарихме Псалмите;

    Виждаме израза „на Дауд дарихме Псалмите“? Така ли е?
    Сега ще дам и библейските еквиваленти, на останалите пророци, които не съм дал в първия си пост.
    Пророкът Юнус от Корана е Пророка Йона от Библията.
    Харун е Аарон.
    Сюлейман е Соломон.

    5.Аят, в които Библията е наречена Сияйната Книга.
    Сура 3, аят 184

    184. И ако теб [о, Мухаммад] взеха за лъжец, то и преди теб бяха взимани за лъжци пратеници, донесли ясните знаци и писанията, и сияйната Книга.

    Пратениците /мн. ч. – „пратеници“/ преди Мохамед са Мойсей /Муса/ – донесъл Тората; Исус /Иса/ – донесъл Инджила /Евангелието/ и Давид /Дауд/ – донесъл Псалмите!

    И тези пратеници са донесли Сияйната Книга – т.е. Библията!

    Г-н Пеев,
    Бихте ли посочили кой е големия експерт в исляма – дали грешника Абдулхамид, на които твърдения се позовавате вие или Аллах /т.е. Бог/, на които заповеди от Корана се позовавам?
    Кому трябва да вярваме? На Бог или на смъртния Абдулнамид?
    Това е важен въпрос за уточняване, защото твърденията на двамата са диаметрално противоположни?

    ////

    „Все пак, ще ми бъде интересно да дискутираме с Вас и в бъдеще.“
    Нямам нищо против.
    Виждам, че Вашето име е Библейско – Вениамин. И по това, което пишете тук заключава, че познавате блестящо Божието Слово.
    Дори заключавам, че Божието Слово е най-съществената част от Вашия живот.

    Арабският еквивалент на Вениамин е Бениамин и може да се намери в Сура 12, Юсуф /Библейски еквивалент на пророка Юсуф е Йосиф/.
    Прочетете моля Сура 12 – Юсуф и ще обсъдим разликите в кораничния и библейския сюжет.

    Ето тук ще намерите сура Юсуф – http://admin.harunyahya.com/bulgarian/Quran_translation/Quran_translation12.php
    ///

    „Но не очаквайте “да броя” крилата на Джибрил или който и да било от ангелите в Корана или Библията…“

    Не е необходимо.Крилата вече са преброени и техния брой показва, че как се лъжат вярващите мюсюлмани от арабите.

    Според Корана /Сура 35, аят 1/, Ангелите имат по 2, по 3 и по 4 крила –
    1. Слава на Аллах, Твореца на небесата и на земята, Който стори ангелите пратеници с по две, по три, по четири крила! Той надбавя в творението, каквото пожелае. Аллах над всяко нещо има сила.

    А Джибрил има Шестстотин крила!!!Ще един /а има много повече/хадис като доказателство:
    Бухари – Том 4, Книга 54, номер хадис 455
    Разказва Абу Ишак – Аш Шайбани:
    Попитах Зир бин Хубаш относно изложеното от Аллах: „и бе на разстояние два лъка или по-близо; Тогава [Аллах посредством Джибрил] разкри на Своя раб [Мухаммад], каквото разкри. (53. 9-10) На това Зир отговори, „ Ибн Масид ни информира, че видял Джибри да има 600 крила.”

    Забележете, че фадиса е от Сахих Бухари – най-уважавания събирач на хадиси на изповядващите суннитск ислям.

  15. Veniamin Peev on 27.04.2013 at 15:32

    „Мисля, че не разбирате какво говоря.
    Въпросният теолог /по-скоро УЛЕМ = учен, богослов/ Абдулхамид, твърди следното:

    “Юдеите и християните, които желаят спасение и щастие, трябва да встъпят в Исляма и да последват Мухаммад, ислямския Пратеник – Аллах да благослови него и семейството му, и с мир да го дари! Чрез него те наистина ще бъдат последователи на Мойсей, Христос и Мухаммад, Аллах да ги благослови и с мир да ги дари всички!” (Абдулхамид, А. Основите на Исляма. Истанбул, 1997. 11).”

    Това е в пълно противоречие със Словата на Аллах в Корана.
    В прав текст е записано, че Християните влизат в Рая. Едва ли някой може да оспори написаното:
    Сура 5, аяти 12:
    12. Аллах прие обета от синовете на Исраил и проводихме от тях дванадесет старейшини. И рече Аллах: “Аз съм с вас. Щом отслужвате молитвата, давате милостинята закат , вярвате в Моите пратеници, подкрепяте ги и заемате на Аллах добър заем, Аз ще отмахна от вас лошите ви постъпки и ще ви въведа в Градините, сред които реки текат. А който от вас след това е неверник, той се е отклонил от правия път.” (Цитат от Йоан)

    ДРАГИ ЙОАН!

    Видно е от данните, които са една МАЛКА ЧАСТ от вихрушката от преписани от Вас неща оттук-оттам, че НЕ АЗ съм неразбиращият, а Вие. (Съжалявам – не целя да Ви засегна!) Теологът Абдулхамид е казал ТОЧНО ТОВА, което се твърди в Сура 5:12. Очевидно е, че Вие не сте теолог дори от ранга на Абдулхамид. В посочения от Вас пасаж се казва в условното изречение, че християните НЯМА ДА ВЛЯЗАТ ДИРЕКТНО В РАЯ, освен ако не „се кланят намаз както трябва“, освен ако не „дават зекят“ и освен ако не „вярват на пейгамберите“ на Аллах и т.н. (Цитатът е от изд. на фонд. „Крал Фахд бин Абдул Азиз“, 1993). Тук става дума, драги Йоан, за спазване поне на три от „петте стълба“ на исляма. Ако християните ги спазват, както казва Абдулхамид в пълно съответствие с кораничния текст, те ще влязат в рая. Ако ли не, няма да влязат. За Ваше успокоение ще кажа, че няма истински християнин, който да иска да спазва „петте стълба“, но въпреки това ние ще влезем в Рая, описан в новия Завет! И ще влезем именно защото НЕ ЖЕЛАЕМ да „спазваме“ тези „пет стълба“!

    А че г-н Иван Добрев е бил „доцент“, когато е бил издаден през 1993 г. „Свещен Коран и неговият превод на български език“, е видно на титулната страница на изданието – то е с твърди корици в тъмно зелен цвят и заглавието „Свещен Коран“ е написано със златни букви. После той може да е станал професор, академик и т. н. Последното не е от значение, защото библиографски всяка книга се описва така, както и когато е издадена.

    Нямаше да обръщам внимание на такива подхвърляния във френетичните Ви доклади, които гъмжат от копи-пействана информация. Това може да го направи всеки, който чете книги и сайтове. Тревожното за мен е, че Вие не показвате онова мислене, което е характерно за хората, които са успели „да разберат“ дадена религия – ислям или християнство. Вие изстрелвате информация – аяти, чуждици, имена, но не ги свързвате в мисловно цяло. Като педагог – не ми се обиждайте! – ще Ви кажа, че в училище това го наричаме преписвачество. То е масово явление. Всеки ден се сблъсквам с хора като Вас (на различни възрасти), които назубрят данни, но не могат да ги смелят, да ги сравнят, да откроят едно нещо от друго. Дали за това е виновна дадена образователна система, или е индивидуална невъзможност – извод не се наемам да направя, защото не Ви познавам. Но не се притеснявайте – и в християнските среди има много папагалщина!…

    Е, засега толкова. Надявам се, че в следващия си коментар няма да ми кажете колко пера има по крилете на Джибрил!… И моля, пишете по-кратко, но с повече разсъждения вместо самосвали от данни!

    Ваш Вениамин Пеев (за сведение моето първо име е библейско-еврейско и означава „син на десница“ или „син на щастие“)

  16. Вяра Захариева on 27.04.2013 at 16:15

    Йоан е писал писал че чaк се е объркал. Какво тук има да се дискутира повече?
    Светлината с тъмнината няма нищо общо както Христос с Мохамед.
    Идеята за хрислям се прокарва усилено по линията на икуменизма в пишман християнските медии
    Християни и мюсюлмани подписаха мирен договор в Ерусалим
    Източник: http://www.hristiqni.com/novini/1456-hristiyani-i-myusyulmani-podpisaha-miren-dogovor-v-erusalim#ixzz2RfHJ67x8
    Вижда се че натам водят лидерския форум на Евангелски вестник спонсориран от църквата на Бил Хайбълс и Йейлската декларация и икуменическите амбиции на Мирчев с църквите членки в неговата структура. Дейността е отчетена единственото което не се отчита са спонсорите на хрислям, лидерските форуми, ерц, арц, оец и т.н.

  17. Йоан on 27.04.2013 at 16:57

    Дължа специално да подчертая, че съм против икуменизма!
    И това, което съм писал няма нищо общо с икуменизъм!
    Аз твърдя, че мюсюлманите трябва да изучават Библията!
    Тази заповед на Аллах е записана в прав текст в Корана, защото според Корана – Аллах е автора на Стария Завет, на Новия Завет и на Псалмите на Давид!
    ///
    Разбирам, че ме причислявате към някаква секта, но аз ви казвам, че абсолютно сам изучавам Аврамическите религии и изобщо не се интересувам кой какво е писал по въпроса!

  18. Veniamin Peev on 27.04.2013 at 18:28

    Драги Йоан, благодаря за последния Ви отговор. Той изразява напълно ясна позиция. Вие сте против ИКУМЕНИЗМА – надявам се в смисъл да се „уеднаквяват“ и „обединяват“ различни религиозни системи, дори когато те са „монотеистични“. Лично аз, както и повечето коментатори тук, споделяме такава позиция. Не може да има каквото и да било богословско „уеднаквяване“ между юдаизма, християнството и исляма (което, разбира се, не е причина да враждуваме, да се мразим, да се взривяваме едни други!).

    Няма как да се съглася обаче в историческия смисъл, че „Аллах е авторът на Стария, на Новия Завет и на Псалмите на Давид“, независимо, че това се твърди в Корана за Теврат и Инджил (напр. Сура 3:3,65 и др.). Дори християните твърдят, че ако Св. Дух е Вдъхновител на свещените книги на Библията, те са писани от много и различни хора. Напр. дори Псалмите са писани от различни хора, което е указано под всеки псалом (Давид, Асаф, Моисей и др.). Това разкрива истината, че в християнството Бог дава възможност да се разгърнат човешките дарби и в многообразието на стиловете се изразяват общите за всички божествени истини.

    Иначе приветствам мнението Ви, че мюсюлманите би трябвало да четат и изучават св. книги на Библията, защото представата им за „Теврат“ и „Инджил“ е доста повърхностна. Ще подкрепя мнението си с онова, което казват ислямските богослови у нас, които съм чел на бълг. език. На запад има много сериозни ислямски богослови, напр. иранецът Хосеин Наср, който ясно посочва различията между ученията в двете свещени книги – Корана и Библията. А това свидетелства за ясно разбиране и разграничаване на двете доктринални системи.

    Поздрави от мен, Йоан! Смятам за полезно да дискутираме с Вас и изясняваме нещата.

  19. Йоан on 27.04.2013 at 18:45

    „Видно е от данните, които са една МАЛКА ЧАСТ от вихрушката от преписани от Вас неща оттук-оттам, че НЕ АЗ съм неразбиращият, а Вие. (Съжалявам – не целя да Ви засегна!)“

    Уважаеми!
    Аз нищо не преписвам. Където и да прочетете подобно нещо, което сън написал тук е с първоизточник от мен, независимо какъв ник стоя зад него. Това трябва да ви е пределно ясно.
    Не съм казвал, че не разбирате.
    Аз казвам, че това, което пишете го казват арабските богослови и това, което аз твърдя е записано в свещените книги на Аллах са две различни неща.

    „Теологът Абдулхамид е казал ТОЧНО ТОВА, което се твърди в Сура 5:12. Очевидно е, че Вие не сте теолог дори от ранга на Абдулхамид. В посочения от Вас пасаж се казва в условното изречение, че християните НЯМА ДА ВЛЯЗАТ ДИРЕКТНО В РАЯ, освен ако не “се кланят намаз както трябва”, освен ако не “дават зекят” и освен ако не “вярват на пейгамберите” на Аллах и т.н. (Цитатът е от изд. на фонд. “Крал Фахд бин Абдул Азиз”, 1993).“

    А Аллах казва точно обратното, ще прости на християните /ще отмахна лошите постъпки/ и влязат в Рая / въведа в градините, сред които реки текат/.

    „Аз ще отмахна от вас лошите ви постъпки и ще ви въведа в Градините, сред които реки текат.“
    ////
    „Тук става дума, драги Йоан, за спазване поне на три от “петте стълба” на исляма. Ако християните ги спазват, както казва Абдулхамид в пълно съответствие с кораничния текст, те ще влязат в рая. Ако ли не, няма да влязат. За Ваше успокоение ще кажа, че няма истински християнин, който да иска да спазва “петте стълба”, но въпреки това ние ще влезем в Рая, описан в новия Завет! И ще влезем именно защото НЕ ЖЕЛАЕМ да “спазваме” тези “пет стълба”!“

    Това твърдение не е истина и е абсолютно безпочвено!
    Да не говорим, че петте стълба на исляма НЕ СА ЗАПИСАНИ В КОРАНА.
    В Корана е записано в прав текст, че молитвата на християните е различна от молитвата на мюсюлманите.
    Смяната на киблата /посоката на молитвата/ е описана в Корана! И е различна за християни и мюсюлмани.

    Сура 2 :142, 143
    142. Ще кажат глупците от хората: “Какво ги отклони от досегашната им посока за молитва?” Кажи: “На Аллах принадлежи и изтокът, и западът. Той води когото желае към правия път.”

    143. И така ви сторихме общност по средата ­ за да сте свидетели за хората и Пратеника да е свидетел за вас. И сторихме твоята досегашна посока за молитва само за да разграничим последвалите Пратеника от онези, които се обръщат на петй. [Смяната] наистина е трудност, но не и за онези, които Аллах е напътил. А Аллах не би погубил вярата ви. Аллах към хората е състрадателен, милосърден.

    Няма никакво съмнение, че посоката на молитвата на християни и мюсюлмани според Корана е различна.
    А освен това – в аята от сура 5:12, думата молитва е в ед. число, а в исляма са валидни пет молитви всяко денонощие по часовник!
    И още за молитвата на християните:
    Сура 3, аяти 113 и 114:
    113. Те не са еднакви. Сред хората на Писанието има и праведна общност ¬ четат знаменията на Аллах [и] в нощните часове, свеждат чела до земята в суджуд.
    114. Вярват в Аллах и в Сетния ден, и повеляват одобряваното, и възбраняват порицаваното, и се надпреварват в добрините. Тези са от праведниците.

    Християните се надпреварват в добрините и са „от праведниците“, според Самия Аллах! Освен това, според горното знамение, Аллах нарича християните „праведници“. А само праведници могат да влязат в Рая!
    Следователно, тук изобщо не става въпрос за петте молитви в исляма, нито за петте стълба.
    Само този факт е достатъчен да се заключи, че според Корана, за мюсюлманите са в сила други правила за молитва и твърденията за Петте стълба са доста далече от реалността.
    2. Милостинята Закат е за бедните и нуждаещите се и за хората, които искат да се приобщят към Бог=Аллах.
    3. А за пратениците вече казах – всички Старозаветни патриарси са пратеници на Аллах.

    „А че г-н Иван Добрев е бил “доцент”, когато е бил издаден през 1993 г. “Свещен Коран и неговият превод на български език”, е видно на титулната страница на изданието – то е с твърди корици в тъмно зелен цвят и заглавието “Свещен Коран” е написано със златни букви. После той може да е станал професор, академик и т. н. Последното не е от значение, защото библиографски всяка книга се описва така, както и когато е издадена.“

    Това не е същността, за която говорим.
    Но понеже го споменавате, ще Ви представя линк към едно издание от 2009 г. на Свещеният Коран, превод проф. д-р Иван Добрев, С., БМК, 2009, 533 с.

    „Нямаше да обръщам внимание на такива подхвърляния във френетичните Ви доклади, които гъмжат от копи-пействана информация. Това може да го направи всеки, който чете книги и сайтове. Тревожното за мен е, че Вие не показвате онова мислене, което е характерно за хората, които са успели “да разберат” дадена религия – ислям или християнство. Вие изстрелвате информация – аяти, чуждици, имена, но не ги свързвате в мисловно цяло. Като педагог – не ми се обиждайте! – ще Ви кажа, че в училище това го наричаме преписвачество. То е масово явление. Всеки ден се сблъсквам с хора като Вас (на различни възрасти), които назубрят данни, но не могат да ги смелят, да ги сравнят, да откроят едно нещо от друго. Дали за това е виновна дадена образователна система, или е индивидуална невъзможност – извод не се наемам да направя, защото не Ви познавам. Но не се притеснявайте – и в християнските среди има много папагалщина!…“

    Свикнал съм да ме нагрубяват и не се обиждам.
    Обикновено това го правят мюсюлмани и за пръв път християнин.
    Аз само ще ви напомня следното:
    – Вие ме обиждате без да знаете кой съм.
    – Вие не ме познавате със сигурност.
    – Дали ще ми повярвате, или не, за мен е без значение. Но всичко, което съм писал е лично мое разбиране за исляма и съм си го постигнал абсолютно сам, без никой да ми обяснява нищо, без никой да ми влияе; в свободното си време, без никой да ми плаща, без да получавам доходи от това. И всичко, което прочетете на български в нета и е еднакво с написаното в този сайт, съдържа единствено и само моето лично мнение, независимо чии подпис или ник стои под него.
    И това в рамките на години …
    – разбирам, че ме оприличавате на сектант, но ви казвам, че не съм този, за който си мислите.
    – И понеже съм християнин, ще оставя тези Ваши писания без отговор.

    ///
    „Е, засега толкова. Надявам се, че в следващия си коментар няма да ми кажете колко пера има по крилете на Джибрил!… И моля, пишете по-кратко, но с повече разсъждения вместо самосвали от данни!“
    ///
    Факта, че ми задавате този въпрос показва, че не сте прочели предишния ми пост.
    Там дадох точният отговор – Вижте третия ред от долу нагоре – според исляма – точно 600 крила.

    „Ваш Вениамин Пеев (за сведение моето първо име е библейско-еврейско и означава “син на десница” или “син на щастие”)“
    Това вече го коментирах… Нали ви казах, че името Ви е библейско и се среща и в Корана.

  20. Димитров on 28.04.2013 at 17:01

    Честит празник на вас и всички форумци. Осанна във висините!

    Г-н Йоан май сте писали пиян покрай православното празнуване на празника? Може ли сега да ни направите малка услуга и наместо да пускате копи пейст цитати на Корана от интернет да ни послужите с еквивалентния брой цитати от Библията. Особено от местата където пише
    Господ твоя Бог е един и да нямаш други Богове освен Мене!!!
    Благодарим ви предварително

    Г-н Мирчев към вас бях отправил поредица от въпроси които администарторите ви направиха мечешка услуга и изтриха. Но въпросите остават и ще коментирате връзката на вашия икуменически проект „ЕРЦ” с движението Хрислам? Подкрепата на Бил Хайбълс се вижда в двете видеа тук защитаващи исляма и Уило Крик с които работи Евангелски вестник http://www.ncd-international.org/public/cas.html

  21. Veniamin Peev on 29.04.2013 at 11:44

    Драги Йоан, не бъдете толкова докачлив, моля! Към Вас нямам нищо лично, за да се обиждате. Критикувам ПОГРЕШНИЯ ВИ МЕТОД на компилативно струпване на цитати и препратки. С такъв метод само доказвате едно субективно и повърхностно цитатничество спрямо темата.
    Твърде погрешно смятате, че след като „сам изследвате“ ученията (?) на Корана, откривате Мека, Медина и Америка!… Дори Мохамед е разбрал, че няма да може САМ да се справи с противниците си, затова се е върнал да ги ПОНАКАЖЕ с цял отряд свои съмишленици. Тръгвам от това историческо събитие, за да посоча, че в религиозната област има нужда дадена Св. Книга да се чете както със съдействието на други тълкуватели (но не само средновековни!), така и да се използват съвременни методи на тълкуване. Пак ще Ви върна към Сура 5:12 (според цитираното от мен изд. 1993): „На тях Аллах им каза следното: „С вас съм Аз. Ако кланяте намаз както трябва, ако давате зекят, ако вярвате на пейгамберите ми и ако ги подкрепяте, ако и още давате на заем, както повелил е Аллах, то тогава, кълна се, ще опростя Аз греховете ваши и ще ви въведа в Дженнета, по протежението на които текат реки бистроструйни“ и т.н.

    Г-н Йоан! Тук има ясно поставено условие: „Ако“ християните „спазват както трябва“, т.е. както изисква Коранът. Всяка условно изразена заповед води до резултат (в случая – „въвеждането в Дженнета). Освен това, поставено е условие да се „вярва“ на пейгамберите (пророците) и да се „подкрепят“? А сега ми отговорете – кой истински християнин (Вас ви изключвам, защото видимо се вписвате в изпълненията на Корана) „вярва“ и „подкрепя“ Мохамед? Ние може да приемаме Мохамед като историческа личност, като основател на исляма, като вдъхновител на арабската експанзия на запад и пр. Но това не означава, че „вярваме“ и „подкрепяме“ Мохамед в религиозния смисъл. За нас важи само истината, че Исус Христос не е „пейгамбер“, а Спасител, Който единствено заслужава „вяра“, „следване“ и „подкрепа“ на спасителното Му учение! (Не обременявам коментара си с новозаветни посочки – те са много).

    А що се отнася до пернатите атрибути на Джибрил, не ми отговорихте на въпроса: „Преброихте ли перата на неговите 600 криле?“ За сведение, чета писмата Ви открай до край (може би само аз…). Но моля Ви, пишете по-кратко и точно по темата, защото има опасност нейната логическа нишка да бъде удавена в „реките небистроструйни“ на струпаните цитати и детайли в коментарите Ви.

  22. Йоан on 29.04.2013 at 20:30

    „Г-н Йоан май сте писали пиян покрай православното празнуване на празника?
    Може ли сега да ни направите малка услуга и наместо да пускате копи пейст цитати на Корана от интернет да ни послужите с еквивалентния брой цитати от Библията. Особено от местата където пише
    Господ твоя Бог е един и да нямаш други Богове освен Мене!!!“

    Проблем – никакъв! За поредната обида в стил „копи-пейст“ няма да коментирам.
    Мисля, че бях достатъчно коректен, за дави предупредя, че ако не сте напълно сигурни – нямате право да нанасяте обиди. Вие не ме познавате със сигурност!
    А аз би казах НЯКОЛКО ПЪТИ, че не съм преписвал и всичко, което съм писал е писано от мен.
    Казах ви, че съм християнин.
    Сега обаче ще се обоснова с Благовестието /точно както поискахте/ и ще кажа това, което трябва да каже един християнин.
    Започвам с това – Какво е записано за братът, който съгрешава против теб?
    Евангелие според Матей, глава 18, стихове 15 до 18
    15 И ако ти съгреши брат ти, иди, покажи вината му между тебе и него самия. Ако те послуша, спечелил си брата си.

    Казах, че не ме познавате и не бива да ме обиждате.

    16 Но ако не те послуша, вземи със себе си още един или двама и от устата на двама или трима свидетели да се потвърди всяка дума.
    Аз нямаше как да взема двама свидетели, но за сметка на това тук се включиха още „християни“, които повториха необоснованата обида наречена „копи-пейст“.
    Подобни необосновани твърдения са използвани и срещу Спасителя:
    Евангелие според Йоан, глава 7, стих 20
    20 Народът отговори: Бяс имаш. Кой иска да Те убие?
    ….
    17 И ако не послуша тях, кажи това на църквата; че ако не послуша и църквата, нека ти бъде като езичник и бирник.

    Накрая бях обвинен, че съм пияница въпреки, че в Евангелието алкохолизма е забранен.
    И срещу Исус е повдигнато подобно обвинение за винопийство –
    Евангелие според Лука, глава 7, стих 34
    34 Дойде Човешкият Син, който яде и пие, и казвате: Ето, човек лаком и винопиец, приятел на бирниците и на грешниците.

    Аз обаче възнамерявам да се отнеса към тези, които ме обидиха /и не се покаяха/, като към езичници. И то точно както пожелаха тук – чрез цитати от Библията.

    ///

    Няма да държа лекция за виното в НЗ и СЗ /понеже е огромна тема – от порядъка на поне няколко листа/, но ще посоча само няколко момента.
    Ще напиша никой заключения, тъй като всички тук знаят Евангелието и нямат нужда от уроци.
    Свещениците в СЗ и НЗ, които имат достъп до присъствието на Бога(Святият Дух в НЗ), им е било, и ще им бъде забранено да употребяват вино и спиртни напитки.
    Завета е различен но Бог е същият(Евреи 13:8) и неговите принципи са същите.
    Тези които се опиват с вино няма да наследят Божието царство(1Коринтяни 6:10)
    Понеже всички сме свещеници на Бога(1Петрово 2:9) и сме влезли в светилището(Евреи 10:19), чрез кръвта на Исус, и нашето тяло е храм Святият Дух(1Коринтяни 3:16), тоест ние служим в присъствието на Бога. Затова и страшно е предупреждението към нас, относно винопиството(1Солунци 5:7, 1Коринтяни 6:10, Галатяни 5:21, 1Петрово 4:3-4, Римляни 13:13, Левит 10:9).
    Следователно, християнинът не трябва да употребява алкохол, освен за лекарство(1Тимотей 5:23), по време на Господнята вечеря (1 Коринтяни 11:25) и не трябва да се опива. Тъй като всеки, който се ОПИВА извършва грях, а неправедните(грешните) няма да влезе в Божието царство(1Коринтяни 6:10), тоест ще бъде отхвърлен от Бога завинаги(Откровени 20:13-15), и ще бъде осъден заедно с всички грешници в огненото езеро.
    Така е според Благовестието съвсем накратко…
    …..
    И понеже непрекъснато се говори за Православни християни.
    Например това:
    „“Г-н Йоан май сте писали пиян покрай православното празнуване на празника?“
    За мен е трудно да разбера – Що е православен християнин, понеже думичката „ПРАВОСЛАВЕН“ НЕ Е БИБЛЕЙСКА ДУМА.
    Обаче аз намирам какво е отношението към ВИНОТО НА ПРАВОСЛАВНИЯ ХРИСТИЯНИН в Уйкипедия – т.нар. празник на пияниците. Следващите изречения ЩЕ ГИ ПРЕПИША, ПОНЕЖЕ ПОДОБНО „БАЛАДОВЕСТИЕ“ НЕ СЕ СПОМЕНАВА ОТ ХРИСТОС.
    А и аз не вярвам в небиблейски практики…
    „Празникът се среща още като Зарезановден, Трифун Чипия, Трифун Зарезой, Трифун пияница.“
    Христос не е казал нищо за Свети Трифон. Не е споменавал и за подобен празник на пияниците.

    „Този ритуал се нарича „зарязване“. След това всички се събират и избират „царя на лозята“. Едва тогава започва общо угощение. „Царят“ е окичен с венец от лозови пръчки, който носи на главата си, и с друг венец, който слага през раменете си. Той сяда на колесар. Лозарите теглят колесаря и под звуците на гайди, гъдулки и тъпан се отправят към селото или града. Там спират пред всяка къща. Домакинята на дома изнася вино в бял котел, дава най-напред на царя да пие, след което черпи и хората от свитата му.“

    Православните пият вино от котел?!
    Чудя се – Дали се православните се опиват?
    Чудя се – Дали православните пияници, последователи на Труфун пияницата са чели 1Коринтяни, глава 6, стих 10
    10 нито крадците, нито сребролюбците, нито пияниците, нито хулителите, нито грабителите няма да наследят Божието царство.

    „Останалото вино в котела се плисва върху царя и се изрича благословията: „Хайде, нека е берекет! Да прелива през праговете!“. Царят отговаря на благословията с „Амин“. След като стигне до своя дом, царят се преоблича с нови дрехи и, окичен с венците на главата и през раменете си, той сяда на дълга трапеза да посрещне хора от цялото село. Затова за цар на този празник се избира заможен човек. Следващите два дни, наречени във фолклора „трифунци“, се почитат за предпазване от вълци.“

    Тези вълци малко ме объркват, защото в Евангелието се говори по-скоро за едни други вълци – вълци грабители!
    Евангелие според Матей, глава 7, стих 15
    15 Пазете се от лъжливите пророци, които дохождат при вас с овчи дрехи, а отвътре са вълци грабители.
    ///
    “ Тогава жените не режат с ножици, за да не се разтваря устата на вълка, не плетат, не предат и не шият. Приготвят обреден хляб и след като раздадат от него на съседите, слагат залъци от хляба в кърмата на животните — за предпазване и на добитъка, и на хората от вълците.“
    Тук аз спирам, понеже съм прекалено затруднен от „копи-пейст“.

    За тези християни, които следват „Благовестието от Уйкипедията“, Бог е казал:
    Галатяни, глава 1, стихове 8 и 9
    8 Но ако и сами ние, или ангел от небето ви проповядва друго благовестие освен онова, което ви проповядвахме, нека бъде проклет.
    9 Както ей сега казахме, така пък го казвам: Ако някой ви проповядва друго благовестие освен онова, което приехте, нека бъде проклет.

    Бог да е с вас и да ви показва Истината!

  23. Veniamin Peev on 29.04.2013 at 21:48

    Г-н Йоан, не се дръжте като обидено дете. Закачката на г-н Димитров, която е шарж – макар и дързък, не целеше според мен да Ви нарича „пияница“. Отново измайсторихте цяла тирада на тема „вино“ и „винопийство“. Направихте това, на което му казваме: „Прави от мухата слон“. Хайде да се придържаме към сериозната тема „Коран-Нов Завет“. Ясно е, че сте много добре запознат и с двете религии, затова можете да бъдете полезен в дискусията. Но – за Бога! – пишете по-кратко! Тогава ще получите по-добро разбиране от колегите във форума.

    Ще приемете ли извинение в мое лице от името на всички за по-острите изказвания, без да коментираме дали са били справедливи или не?

    Преди малко излезе втора статия по разглеждания проблем – „Коранът и Новият Завет: има ли „възкресение“. Ако желаете, можете да се включите с полезен коментар.

  24. Йоан on 30.04.2013 at 0:20

    „Г-н Йоан, не се дръжте като обидено дете. Закачката на г-н Димитров, която е шарж – макар и дързък, не целеше според мен да Ви нарича “пияница”. Отново измайсторихте цяла тирада на тема “вино” и “винопийство”. Направихте това, на което му казваме: “Прави от мухата слон”.“

    Съжалявям!
    Не бях внимателен и моля да бъда извинен!

    „Хайде да се придържаме към сериозната тема “Коран-Нов Завет”. Ясно е, че сте много добре запознат и с двете религии, затова можете да бъдете полезен в дискусията. Но – за Бога! – пишете по-кратко! Тогава ще получите по-добро разбиране от колегите във форума.
    Ще приемете ли извинение в мое лице от името на всички за по-острите изказвания, без да коментираме дали са били справедливи или не?“

    Да кажем, че нещо не се е случило и всичко е забравено.

    „Преди малко излезе втора статия по разглеждания проблем – “Коранът и Новият Завет: има ли “възкресение”. Ако желаете, можете да се включите с полезен коментар.“
    До сега съм открил и написал около 30 чудеса, които Исус е извършил в Корана и Сунната.
    /Още не съм ги публикувал и вероятно има и още, които не съм открил/. Едно от чудесата е възкресението.
    Обаче Мюсюлманите не го признават. Това, което ще споделя обаче, доказва по безспорен начин, че Исус е възкръснал /точно според Корана/.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Абонирай се за всички ЕВАНГЕЛСКИ НОВИНИ
ЗАПИШИ