Мартин Лутер и юдейският въпрос

29.06.2017

Luther and the JewsД-р Вениамин Пеев

 По темата за отношението на реформатора Мартин Лутер към юдеите е писано неведнъж и в повечето случаи – некомпетентно и тенденциозно. Реформаторът не само е обвиняван в „антисемитизъм”, но дори във влияние върху антихуманната хитлеристка идеология. Разглеждането на юдейския въпрос в богословското творчество на Лутер по този начин е поредният невеж опит да се оклевети и дискредитира името на реформатора, който често е определян като „първия модерен човек” на европейската цивилизация. Натрапчивите юдеофобски цитати, извадени от историческия контекст на неговото съчинение „За юдеите и техните лъжи” (1543), биват ретуширани от злонамерени писачи. Тази Лутерова творба трябва да бъде анализирана единствено в непосредствения й исторически, социален и културен контекст. Юдеофобията трябва да бъде разглеждана като една от „грозните” характеристики на епохата, не на отделни личности. Всеки човек е продукт на своето време с всичките си положителни и отрицателни характеристики. Това правило се отнася и към реформатора Мартин Лутер. Неговите грешки не са само лични, но са грешки на времето, в което той е живял. Грешките се посочват и се осъждат, но това трябва да се прави не за да зачеркнем историческата значимост на реформатора, а за  да се научим да не ги повтаряме в своето време, в своята епоха.

Религиозно-социалната враждебност спрямо юдеите в епохата на Реформацията

В много от злостните писания за юдеофобията на Лутер липсва обективен анализ на историческата, религиозната и политическата обстановка, в която реформаторът изразява своята позиция. Такъв пропуск свидетелства не само за драстична некомпетентност по темата, но откровено издава неоправдана злонамереност и опит за оклеветяване. Големият немски познавач на Лутеровата теология и социална философия Бернхард Лозе пише: „Лутеровите изказвания за юдеите, често представяни в умиротворителна и съкратена форма, могат да бъдат преценени по непредубеден начин едва когато най-напред се вземе под внимание положението на юдеите на Запад в навечерието на Реформацията и след като преценим контекста, в който Лутер е направил тези изказвания”.[1] Лозе подчертава две важни изисквания за обективното тълкуване: установяване на историческия контекст и разглеждане на литературния контекст. Такъв подход свидетелства за правилна екзегетика.

Следренесансовата епоха в Европа е наследила едно нестихващо враждебно отношение към юдеите от страна на Римокатолицизма. Ежедневни подигравки, убийства, избивания на цели юдейски семейства, погроми над имущество и други безчинства са се наблюдавали почти във всяко западноевропейско кралство. Юдеите са били обвинявани за избухването на природни бедствия или епидемии, какъвто е бил случаят с опустошителната чумна епидемия в средата на ХІV в. в Германия. Нерядка практика е било насилственото масово изселване или покръстване в християнството на цели родове и групи юдеи. Английският крал Едуард І (1272-1307) прогонва с декрет юдеите от пределите на своето кралство. Голяма част от тях правят опит да се заселят във Франция, но крал Филип Хубави (1285-1314) ги прогонва и от своето кралство. В края на ХV в. същата съдба постига юдеите и в Испанското кралство. Опитът на нежеланите Авраамови потомци да намерят прием в Португалия се оказва напразен, защото през 1497 г. и там се надига гонение срещу тях. Изразено с днешната терминология, тези мащабни гонения създават сериозна бежанска криза в средновековна Европа. Негативизмът срещу юдеите, които от хилядолетие и половина нямат своя родина, нараства във всяко европейско кралство. Шекспир представя много реалистично в комедията „Венецианския търговец”[2] съдбата на своя герой Шейлок. Великият драматург не пести черните си краски за този потомък на Авраам. Шейлок е скъперник, лихвар, когото всички във Венеция мразят, макар че вземат от него пари назаем. Но и Шекспировият герой на свой ред мрази своите клиенти. За главния герой Антонио той се изказва така: „Веднъж го мразя като християнин, / но дваж, защото от вродена глупост / пари отпуска в заем безвъзмезден / и смъква с туй приетия в този град / размер на ползата” (І, 3). Антонио пък на свой ред коментира Шейлок: „той, дяволът, четял / наопаки и Библията даже! / Такваз душа безнравствена, която / светинята използва за свидетел, / напомня ми злодей с усмивка нежна / и румен плод със червей” (пак там). Шекспир много точно характеризира атмосферата на взаимна нетърпимост между християни и юдеи, натрупвана през вековете при съжителството на европейския континент. Тази нетърпимост е преди всичко религиозна, но би било твърде наивно да я определяме само като такава. Напрежение прибавят историческите, културните, социално-икономическите и други различия, което ни води към извода, че Средновековието е епоха, преливаща от подозрителност, озлобление и враждебност, в която отношенията на любов, съчувствие и миролюбие са били почти непознати за европейците. Кладите и войните са достатъчно красноречиви свидетелства за непрекъснато нагнетяваната атмосфера на човеконенавист, алчност, варварство, при това с кощунствените претенции за търсене на чистота, правда и истина в името на Бога.

В началото на ХVІ в. Германия също не е по-различна спрямо юдеите в правен аспект. Германският император Максимилиан І (1459-1519) и принцовете проявяват по-толерантно отношение към тях, макар че в много случаи относителното спокойствие за юдеите се откупува с много пари.[3] Сред германското население обаче битува враждебното отношение към тях, което в много случаи било породено от нерелигиозни причини. Тук е уместно да опишем един от най-фрапиращите примери на подбуждане антиюдейски настроения сред населението под маската на религиозна нетърпимост. Става дума за предизвиканото от покръстения в католицизма юдеин Йохан Пфеферкорн (1469-1522) брожение срещу неговите сънародници в Германия. През 1509 г. Пфеферкорн предизвиква диспут за методите, които са необходими за бързото покръстване на юдейското малцинство. Той ратува за насилственото налагане на новата вяра. Той и неговите съмишленици започват кампания по изземване на религиозните книги на юдеите под предлог, че били „оскърбителни” за католическата Църква.  Пфеферкорн настоява Талмудът да бъде конфискуван и изгорен публично. За отказващите да се покръстят се предвижда изгонване от родните им места и изпращане в изгнание. В защита на германските юдеи застава хуманистът Йохан Ройхлин (1455-1522)[4], близък роднина по майчина линия на реформатора Филип Меланхтон. Негов бояк съратник е друг хуманист – Улрих фон Хутен (1488-1523), който пише остри сатири срещу юдеофобството на Пфеферкорн. Ройхлин отхвърля насилствените начини за покръстване, като настоява за метода на убеждението. Дебатът приема много мащабни размери и в него се намесват императорът Максимилиан І и папа Лъв Х. Инквизицията устройва няколко съдебни процеса срещу Ройхлин и неговите сподвижници, които са обвинени, че се изпречват на пътя на антиюдейската идеология. Отличното познаване на каноническото право на Римокатолицизма спомага каузата на хуманистите да спечели, но инквизиторите разпореждат Ройхлин да заплати съдебните разноски и практически надделява идеята за насилственото покръстване на германските юдеи. Все пак Ройхлин и хуманистите успяват да се преборят с намерението на Пфеферкорн да организира аутодафе на Талмуда.

Но хуманистите не успяват да се преборят с юдеофобията в Германия. Още в началния период на Реформацията (1517-20) в Саксония се чуват все повече мнения юдеите да бъдат прогонени извън границите на княжеството. Католическият прелат Балтазар Хубмайер (1480-1528), преминал впоследствие към лагера на анабаптистите, започва антиюдейска кампания в Регенсбург още през 1518 г. Неговите обвинения към Авраамовите потомци, отправени от амвона на катедралата, се свеждат главно до алчността на лихварите – явление, което е било особено осъдително в очите на средновековния европеец изобщо. По време на заседанията на райхстага в Аугсбург Хубмайер бил предупреден лично от Максимилиан І да спазва закона и да не настройва енорияшите си срещу юдеите. Няколко месеца по-късно обаче германският император умира и Хубмайер подновява нападките си с още по-голяма настървеност. Това довежда до ексцеси в Регенсбург, изразени в редица погроми в юдейския квартал и прогонването на десетки невинни хора от града. Разрушени са домове и е съборена дори синагогата. И всичко това се случва по време на великденския период на 1519 г. Връх на цялата юдеофобска истерия в Регенсбург е предложението на Хубмайер на мястото на съборената юдейска синагога да бъде издигнат параклис, посветен на Дева Мария. Аргументът бил, че юдеите отхвърляли християнската интерпретация на Исайя 7:14: „Затова сам Господ ще ви даде знамение: ето, девица ще зачене и ще ви роди син, и ще го нарече Емануил”, където християните виждат пророчество за раждането на Исус Христос. Събитията в Регенсбург показват, че в реформаторския период се надига  юдеофобска вълна, която макар и да се свързва с името на Хубмайер, свидетелства за една психологическа нагласа на обществото. В този опасен за юдеите социално-религиозен контекст трябва да бъде разгледана ролята на Мартин Лутер във връзка с юдейския въпрос.

Мартин Лутер и „За юдеите и техните лъжи” (1543)

Съчинението на Лутер, което най-често се цитира като трактат с почертано юдеофобска насоченост, е Von den Juden und ihren Lügen, състоящо се от 13 глави. В гл. ХІ реформаторът си служи с реторика, която несъмнено е нападелна и грозно оскърбителна за юдеите. Тук ще избегнем обичайния за противниците на Лутер начин да се цитират обидните квалификации като доказателство за неговата „юдеофобия”, а по-скоро ще се опитаме да обясним – без да оправдаваме подобен вид реторика! – защо Лутер е допуснал да се стигне до тази ситуация. Единственото обективно тълкуване според нас се свежда до три главни причини: първо, има неоспорими свидетелства, че в германското общество, включително и в църковната сфера, през първата половина на ХVІ в. е налице юдеофобска нагласа; второ, има данни за официално провеждана юдеофобска политика в Саксония; трето, враждебните изказвания на Лутер в трактата „За юдеите и техните лъжи” са следствие от разочарованието му за неуспешната линия на покръстване германските юдеи в християнството.

Когато говорим за юдеофобската нагласа в германското общество през първата половина на ХVІ в., трябва да сме наясно, че това грозно явление е характерно за средновековна Европа от север до юг. Немаловажна роля за раздухването на такива настроения играе средновековната политика на римокатолицизма. Повсеместно се полагат усилия за „покръстването” на юдеите в християнството. В един свой по-ранен трактат, озаглавен „Че Исус Христос е бил роден юдеин” (1523), Лутер критикува остро именно насилствените опити за „покръстване” на юдеите. Той пише, прибягвайки до типичната средновековна реторика: „Ако бях юдеин и бях видял, че такива тъпаци и дръвници управляват и поучават на християнската вяра, по-скоро бих станал прасе, отколкото християнин. Те се отнасят към юдеите сякаш са прасета, а не човешки същества; те не са направили нищо друго, освен да им се присмиват и да заграбват имуществото им”. По-нататък Лутер обяснява: „Ако апостолите, които също са били юдеи, бяха постъпил с нас, езичниците, както ние, езичниците, постъпваме с юдеите, нямаше да има нито един християнин сред езичниците”. Относно юдеина Христос Лутер заявява: „Следователно, ако човек трябва да се хвали с плът и кръв, то юдеите всъщност са по-близо до Христос, отколкото ние”. Лутер нарича юдеите „кръвни роднини, братовчеди и братя на нашия Господ”. Затова той е убеден, че „ако наистина искаме да им помогнем, трябва да се ръководим в своето постъпване спрямо тях не по папския закон, но по закона на християнската любов”.[5] Един от аспектите на реформаторската инициатива е покръстването на юдеите, но не с острието на меча и пламъка на опожаряването, а с призива на Христовата любов. В едно писмо до покръстения юдеин Бернхард по същото време Лутер изразява надеждата, че „мнозина от юдеите ще се обърнат честно и искрено и ще бъдат привлечени в ревност към Христа”. Затова той го моли да използва личния си пример, като работи в тази посока сред своите сънародници – „остатъка от семето Авраамово, което трябва да бъде спасено чрез благодатта”.[6] Видно е, че в началото на реформацията Лутер изповядва напълно различна стратегия по въпросите за „покръстването” на юдеите, противопоставяйки се на насилствените методи на римокатолицизма.

На второ място, официално провежданата политика в Саксония по време на Реформацията е враждебна спрямо юдеите. През месец август 1536 г. благодетелят на Лутер, саксонският курфюрст Йохан Фридрих (1503-1554), издава декрет, който по нищо не се различава от ограничителните мерки на другите европейски владетели. На юдеите не само е забранено да се заселват в Саксония, но дори не се допускат и да преминават през нейната територия.[7] В тази ситуация, както посочва изследователят на Лутеровото богословско творчество Мартин Брехт, реформаторът застава на страната на курфюрста. Регистриран е един случай, когато Лутер отказва на равин Йосеф от Росхайм да ходатайства пред Йохан Фридрих за смекчаване на отношението му към юдейския въпрос.[8] Мартин Лутер отказва с думите: „На драго сърце бих направил най-доброто за твоя народ, но няма да помогна на вашата упоритост чрез съчувствие от моя страна. Трябва да намериш друг посредник пред моя добър господар”. Този отказ подсказва за промяна в отношението на Лутер към юдеите поради убеждението, че повечето от тях не желаят да преминат към християнството. Косвено това е горчиво признание за неуспеха на предначертаното намерение на реформатора да обърне към Христос Неговите „кръвни братя”. От друга страна, според Лутер е налице прозелитска пропаганда на юдеи сред протестантите, за което той споменава в гл. І на трактата „За юдеите и техните лъжи”, което несъмнено е прибавило нови капки към отровния гняв на реформатора. Тъй като Лутер по характер не може да бъде неутрален в нито един дебат, а взема едната или другата страна, той предпочита да направи крачка в подкрепа на официалната политическа линия. Именно това разочарование от „упоритостта” на Авраамовите потомци в Саксония му дава импулс да напише грозния трактат „За юдеите и техните лъжи”.

Нека обаче посочим, че Лутер не използва аргументи, които имат расистки или социален привкус. Той не оскърбява юдеите като „малцинство” или като етнос „без култура”. Лутер не издига своите сънародници като „избрана нация” или „богоустановен народ”, който генетично превъзхожда всички останали народи по света. Следователно юдеофобията на реформатора Мартин Лутер не е нито „антисемитизъм” в модерния смисъл на тази идеология, нито се родее по какъвто и да било начин с хитлеро-фашизма! Макар и насочен в погрешна посока, трактатът издава изцяло богословски подход в своето изложение. Затова в „За юдеите и техните лъжи” трябва да обърнем внимание преди всичко на богословската интерпретация, която реформаторът предлага, като имаме предвид, че той е написан с апологетични подбуди. Още в самото начало (гл. І) Лутер подчертава, че е взел решение изобщо да не пише по юдейския въпрос, но прозелитската дейност на някои юдеи го е предизвикала да се включи в лагера на онези християнски автори, които „са предупредили християните да бъдат нащрек срещу тях”. Лутер посочва, че неговото съчинение е написано в отговор на един юдейски автор, който е публикувал трактат против Господ Исус Христос и Неговата майка Мария. Според Лутер юдеите „от своята младост са били захранвани с отрова и ненавист срещу нашия Господ”. Това становище е безспорно доказателство, че дебатът е предизвикан единствено на богословско ниво. Следователно Лутер воюва с юдейските тълкуватели и богослови, а не с юдеите изобщо.

Нека чуем как обяснява това реформаторът: „Моята цел не е да се карам с юдеите, нито да ги науча как да интерпретират или разбират Писанието; всичко това го знам вече много добре. Още по-малко пък предлагам да покръстим юдеите, защото това е невъзможно. Тези двама отлични мъже – Лира[9] и Бургензис[10] – наред с много други  описват правдоподобно за нас злонамереното тълкуване на юдеите съответно отпреди 200 и 100 години. Наистина те са го отхвърлили напълно. Но това въобще не е помогнало на юдеите и те постоянно стават по-лоши”. Лутер представя в трактата си исторически аргумент за това, че юдейските тълкуватели „несъмнено са сгрешили и са се отклонили” от повеленията на библейския Бог, Който би трябвало да бъде възприеман еднакво като Богът на юдеи и християни. Свидетелство за това „отклонение” е разрушаването на Йерусалим и храма и разпръсването на юдеите в територията на Римската империя. По-нататък Лутер се спира на някои погрешни според него тълкувания на юдейските екзегети, с които те неправомерно ретушират „превъзходството си” над християните. Като потомци на патриарсите Авраам, Исаак и Яков, тълкувателите ретушират предимството си като Божи народ (евр. am yahweh) пред езичниците (евр. goyyim). Но самите им сънародници – Йоан Кръстител, Христос и ап. Павел – ги укоряват за духовното заслепление на тяхната гордост. Трябва да напомним, че още в Новия завет чуваме този вид цветиста реторика на взаимните обвинения. Така например, юдейските книжници от І в. констатират на бърза ръка за пророка Йоан, че „има бяс” (Мат. 11:18), което впрочем е богохулно изказване против Бога, Който е дал пълномощия на Предтечата. Същите квалификации са направени и за Христос (ст. 24; Марк. 3:22; Лук. 11:15). На свой ред Йоан и Христос се обръщат към книжниците и фарисеите с неласкавото определение „рожби ехиднини” (Мат. 3:7; 23:33; Лук. 3:7). Колкото и странно да изглежда подобно говорене в религиозната област за съвременния човек, то е характерно за античната и средновековната епоха. С подобни квалификации си служат за своите религиозни противници немалко християнски писатели от патристичната епоха. Огненият апологет на християнството св. Епифаний Кипърски (ІV в.) е бил толкова изкусен в сравненията си на еретиците с представители на животинското царство, че би могло да се напише цял справочник по зоология по квалификациите за тях. Затова можем да кажем, че постмодерният човек няма да одобри средновековната реторика на осъждението, но не бива да забравя, че тя е все пак част от тогавашните религиозни и социални нагласи.

[1] Lohse, B. Martin Luther’s Theology: Its Historical and Systematic Development. Transl. R. A. Harrisville. Fortress Press, Minn., 2011. 336.

[2] Шекспир. Комедии. Т. 2. Прев. В. Петров. С., Изд. „Захарий Стоянов”, 1998. 33-148.

[3] Lohse, B., op. cit. 337.

[4] Йохан Ройхлин е един от най-добрите познавачи на библейския еврейски език в предреформаторския период.

[5] LW, 200 f.

[6] “Letter to Berhard, a converted Jew”. – In: Stolle, V. (ed.). The Church Comes from All Nations. St Louis: Concordia Publ. House, 2003. 62.

[7] Guy-Bray, St. et al. (eds.). The Age of Thomas Nashe (Text, Bodies and Trespasses of Authorship in Early Modern England). London & NY, 2013. 41.

[8] Brecht, M. Martin Luther. Vol. 3. Minneapolis: Fortress Press,1985-93. 336.

[9] Францисканският теолог Николай Лира (ок. 1210-1349) е един от най-ревностните средновековни радетели за покръстването на юдеите. Неговите идеи са един от главните източници на Лутер при написването на трактата „За юдеите и техните лъжи”.

[10] Архиепископ Бургензис или Пабло де Санта Мария (ок. 1351-1435) е покръстен в християнството юдеин, който е ратувал за покръстването на своите сънародници.

Tags: , , ,

26 Responses to Мартин Лутер и юдейският въпрос

  1. Гергана on 12.06.2016 at 20:22

    Това, че антисемитските възгледи на Мартин Лутер (колкото и да се опитвате да ги назовете нещо друго) са „все пак част от тогавашните религиозни и социални нагласи“, не е извинение или оправдание. Това, че Мартин Лутер е изиграл ключова роля за Църквата, не означава, че всичко, което е вършил и казвал, е правилно. Той е човек и като такъв греши и вместо да обясняваме и опитваме да смекчаваме вината му като продукт на времето, в което е живял, Църквата би трябвало със смирение да признае грешката, да заклейми подобно отношение и да поиска прошка. И това е, което правят днес много немски християни, които са осъзнали тежкото си национално наследство.
    За съжаление Мартин Лутер е повлиял на поколенията не само за добро. Сам Хитлер признава, че е бил силно повлиян от него и от отношението на Църквата (Католическа и Протестантска) към евреите като цяло. Истината е, че антисемитизмът се ражда в Църквата, което е видно от писанията на не малко ранни църковни отци. И Православната църква с погромите срещу евреите, и Католическата с Инквизицията, и Протестантската с писанията на Мартин Лутер и породените от тях действия на последователите му, са виновни за греха на антисемитизма и единствено покаяние може да доведе до промяна. Действията на Църквата срещу евреите са една от основните причини те и до днес да не искат и да чуят за Христос, в чието име християните са избили не малко от предците им. Холокостът се случи в Християнска Европа и Църквата не може да продължава да отрича отговорността си и вината си за този геноцид.

  2. Veniamin Peev on 13.06.2016 at 8:19

    Уважаема Гергана!
    Коментарът Ви е написан интелигентно, но – простете! – банално. Това, че Хитлер пише ласкаво за Лутер в Mein Kampf, съвсем не означава, че Лутер е виновен за антисемитската му политика.
    Ако бяхте прочела статията без предубеждение и с малко по-голяма информираност, щяхте да видите, че:

    1)Авторът не оправдава, а прави опит да обясни юдеофобството на Лутер въз основа на богословски прочит
    2)Има безброй обективни данни, които показват, че Лутер нито е бил първият, нито последният, който говори неприязнено за „юдеите“
    3) Лутер обаче под „юдеи“ разбира не всички Авраамови потомци, а „юдейските екзегети и равини“ през вековете
    4)Лутер не е „антисемит“, защото този термин е модерен и се отнася до „омраза към евреите като националност“.

    С уважение –
    д-р Вениамин Пеев

  3. Гергана on 13.06.2016 at 20:24

    Простете моята баналност, но аз не търся оригиналност, а истината. А истината, дори и банална в очите на мнозина, си остава истина. Затова и не мога да се съглася с изложените по-горе твърдения:
    4) Това, че „антисемитизъм“ е модерен термин, не означава, че явлението не е съществувало и преди. Как бихте нарекли г-н Аман, който искаше да избие всички евреи в Персия? Ако „юдеофобство“ е по-приемлив термин за някои хора, това не променя фактите и същността на явлението.
    3) Абсолютно не е вярно, че под „юдеи“ Лутер е разбирал единствено равините и религиозните им учители, на които той иска да се забрани да поучават „дори и под заплаха да изгубят живота си или крайници“ – т.е. ако посмеят да го направят – да бъдат убити или осакатени. Неговите предписания за справяне с евреите се простират и към обикновените евреи, чиито къщи според него е добре да бъдат разрушавани, да им се отнемат „всичкото злато и сребро“ – твърде смущаващи прилики с действията на Хитлер.
    2) Това, че Мартин Лутер не е нито първият, нито последният, враждебно настроен срещу евреите, не е аргумент – всеки носи отговорност за действията си. А отговорността на лидерите е още по-голяма, защото са следвани от други хора.
    1) Каквото и да е обяснението за „юдеофобството на Лутер“, то не променя злата му същност и последствията, до които е довело. И днес много хора ни изтъкват логични обяснения за действията на ислямските терористи, които са породени от социални и какви ли не други причини, но това не променя факта, че извършваното от тях е зло.
    Като християни и Мартин Лутер, и толкова много от другите църковни лидери в историята, та и днес, би трябвало да знаят по-добре. Но, както казах, всички грешим. А когато разпознаем грешката, сме отговорни да я признаем и да поемем в друга посока. Когато грешникът дойде при Христос, за да се покае, не започва да обяснява/оправдава защо е сгрешил или кой го е подвел. Той просто се покайва.

  4. Veniamin Peev on 14.06.2016 at 7:36

    Добро утро, уважаема Гергана!

    С Вас, както и с всички съвременни хора, имащи днешните морални критерии, сме единодушни, че всяка форма на ултра-национализъм, расизъм, сегрегация и човеконенавист е осъдителна. Впрочем, юдеофобският трактат на Лутер „За юдеите и техните лъжи“ също не е бил одобряван от негови съвременници и много други хора до ден днешен. Това обаче не ни дава основание да обявим Лутер за „антисемит“ и „хомофоб“.

    Не мога да се съглася с някои неща, които издават Вашите два коментара:

    1) Явно показвате емоционалност, а не анализаторски подход към темата на статията. Искате „покаяние“, а не „обяснения“. Простете, но подобен подход е просто вестникарски – изстрелва се някакво твърдение, за да се предизвика сензация, обвинение, подбуждане на чувства у читателите. Ако спрем да обясняваме (без да оправдаваме, което е съвсем различно!), трябва да спрем да пишем сериозно – статии, книги, изследвания – за хора, събития, явления. Тогава ще останат само вестниците с „новините“ и кръстословиците.

    2) Явно не сте наясно какво означава категорията „истина“. Използвате определението „абсолютно“ за „вярно“ или „невярно“. За сведение, „истина“ е философски термин. „Абсолютна истина“ в човешката сфера няма! Тя винаги е нюансирана с някакви предпоставки, предубеждения, гледна точка. В „абсолютен“ смисъл нищо не може да се разбира за „вярно“ или „невярно“. За Лутер – от гледната точка на социалната действителност, в която е живял, и от позицията на реформаторското разбиране на „истините“ в Библията – юдейските тълкуватели и равини са лъжели. Той го доказва във всичките 13 глави (не само в ХІ гл.) на трактата си.

    3) Твърдението Ви, че било „абсолютно невярно“, че Лутер е атакувал юдейските екзегети, е просто НЕВЯРНО! Явно не сте чела целия трактат въобще или не сте го препрочитала скоро. Ще Ви дам два примера. Първо, Лутер критикува остро молитвата, която равин Юда задължавал юдеите да казват ежедневно – молитва, която е видимо расистка и сексистка. Второ, Лутер реагира срещу прозелитизма на съвременни нему юдейски равини в Германия и Моравия, за което има безспорни исторически данни. И не на последно място – Лутер използва в своите остри словесни атаки изключително пасажи и имена от Библията, а не се базира на Хитлер, Гьоринг или който и да било антисемитски идеолог (простете за анахронизма!).

    4) Гл. ХІ на трактата „За юдеите и техните лъжи“, където Лутер дава седемте си съвета за наказание на „непокорните юдеи“, колкото и грозни и осъдителни да са те, се основават на постъпки на герои на Ст. Завет. Моисей, Самуил, Йеремия и други юдейски водачи и пророци са постъпвали по много по-суров начин спрямо юдеите. Нима тези лица са „антисемити“? И не на последно място – Лутер не кара обикновените германци да се втурнат да рушат, палят и убиват юдеи, а се обръща към светските власти да предприемат мерки, които – за съжаление! – в Средновековието са се смятали за „законни“.

    5) Забелязвам видима непоследователност в позицията Ви в двата коментара. В първия се противопоставяте на тезата за „повсеместна европейска юдеофобска нагласа“, а във втория – признавате, че Лутер не е нито първият, нито последният юдеофоб. Препоръчвам Ви да си прочитате какво сте написала по-рано и да бъдете последователна по-нататък. Факт е обаче, че Лутер не би писал по такъв начин в „За юдеите и техните лъжи“, ако нямаше разбиране на тезата си сред своите съвременници.

    ПП. Чела ли сте този и другите два трактата на Лутер по юдейския въпрос?

  5. Радева on 03.01.2017 at 1:04

    Лутер написва книга, изпълнена с омраза към евреите. Ето няколко цитата:
    “Ако аз трябваше да кърщавам юдеин, бих го закарал на някой мост на Елба, бих окачил камък около врата му и бих го бутнал с думите: “Кръщавам те в името на Авраам.”
    “Синагогите им трябва да се палят.”
    “Или Бог трябва да е несправедлив, или вие, юдеи, нечестиви и безбожни. За около 15 века вие сте раса, отхвърлена от Бога.”
    “Какво трябва ние, християните да правим сега с тези покварени и прокълнати хора – юдеите? Ще дам моя верен съвет: Първо, трябва да опожарим синагогите им… после да разбием и разрушим къщите им… после да ги изгоним от страната.”
    “Техните домове /на юдеите/ трябва да бъдат разбити и разрушени. Те трябва да бъдат поставени под един покрив или в конюшня, като циганите, за да могат да разберат, че те са нищо повече от мизерни пленници.”
    “Нещо повече, те не са нищо друго освен крадци и разбойници, които няма ден в който да хапнат залък или да облекат и един конец, които не са откраднали и отмъкнали от нас чрез средствата на тяхното проклето лихварство. Така те живеят от ден на ден, заедно с жените и децата им, чрез кражба и грабеж, като архи-крадци и разбойници в най-неразкаяна увереност.”
    “Не съм ли ви казвал, че юдеин е такова благородно, скъпоценно бижу, което когато пръдне, Бог и всички ангели танцуват?”

  6. Господин Влаев on 03.01.2017 at 17:39

    Аз също за много неща бях повлиян от Мартин Лютер.
    От неговата ревност за Господа се поставя началото на нещо ново и прогресивно-той се осмелява да събори една империя на фалшива религия.И успява!
    Тогавашния католицизъм е било сляпа вяра пръскаща злоба,омраза,инквизиция и смърт.
    Ако само с това се запомни Мартин Лютер,то той завинаги би останал в съзнанието на хората като лъч светлина в непоносимия тогавашен духовен мрак.
    Но чудо ми е и това,че някои хора които се опитват да го коментират ако са съдии или прокурори
    биха го изгорили на кладата.
    Според мен този дух на тотално отричане и жестоко осъждение на себеподобен по скоро би се завърнало като бумеранг върху главата на този който го излъчва.
    Мартин Лютер много отдавна е във вечността и нищо не може да се промени от това което е заслужил и получил като награда или осъждение от Господ Исус Христос.
    Веднъж споделяйки с един брат възхищението си от смелостта на Мартин Лютер ми каза,че след години Лютер се пристрастил и към чашката.
    Не знам дали е вярно,но знам едно-всеки Християнин употребен от Господ Исус Христос за някое велико и свято дело дявола употребява всички армии и легиони демони да го събори,обезличи и омаскари по най-ужасния начин!
    Само в моя живот колко много братя и сестри“изгряха като ярки звезди“и после ги последва ужасно падение.
    Предполагам,че и вие познавате такива случаи.
    Спомням си като Господ Исус Христос благослови да си купим ново обширно жилище колко злоба и помия се изля против нас.Дори и телефон(за тогавашното време беше едва ли не лукс)като ни прекараха пак колко помия и злоба се изля върху нас.
    И то от хора с претенции за големи Християни.
    А тези хора с доказано ярко служение,променило целия свят колко ли злоба и помия се е изляло върху тях.
    Да не забравяме,че и гордостта поникнала в съзнанието на някои от тях ги е водила към падение!
    В тъмните години на омразния социализъм много Християни от свободния свят са се молили Господ Исус Христос да издигне в България човек с мощно служение на дарбите на Святия Дух.
    И в един момент попитали-Господи защо няма отговор на молитвите ни?
    Господ Исус Христос им казал-не мога да намеря човек който да може да понесе такова служение!
    Вижте цар Давид!
    Човек по сърцето на Бога!
    И в един момент,разхождайки се по терасата на царския дворец видя една красива жена как се къпеше…!
    Ами цар Соломон-доказано ненадминат по мъдрост в целия тогавашен свят-хиляди жени и наложници,като почти всички езичнички и им построи езически идоли за да им се кланят!
    А вие осъждате Мартин Лютер!?!
    На тези които най-яростно осъждат пожелавам Господ Исус Христос да им подари някаква дарба и когато хората започнат да ги заливат с помия и злоба и когато започнат да ги замерват с камъни нека си спомнят как те са осъждали!
    Лесно е да стоиш на мекия и удобен диван и да съскаш като змия!

  7. Радева on 03.01.2017 at 20:10

    Лутер казва: Библията би могла да използва известно подобрение
    „Историята на Йона е толкова чудовищна, че е абсолютно неправдоподобна.“ (‘The Facts About Luther, O’Hare, TAN Books, 1987, p. 202.) 7
    „Хвърлям книгата Естир в Елба. Аз съм такъв враг на книгата Естир, че желая да не беше съществувала, защото юдаизира твърде много и има в себе си твърде много езически глупости.“ (Ibid.)
    „Книгата Варух има много малка стойност, колкото и стойностен да е бил Варух.“(Ibid.)
    „… посланието на св. Яков е пълно със слама, защото не съдържа нищо евангелско.“ (‘Preface to the New Testament,’ ed. Dillenberger, p. 19.)8
    „Ако някъде са говорени глупости, това е самото място. Преминавам през факта, че много са се придържали с голяма вероятност, че това послание не е било написано от апостол Яков и не е достойно за духа на апостола.“ (‘Pagan Servitude of the Church,’ ed. Dillenberger, p. 352.)9

    Хм, какво е това, скъпи почитатели на Лутер?!…….

  8. Петър Иванов on 03.01.2017 at 22:00

    По отношение на коментара на „Радева“
    Считам за неуместно да се изваждат цитати и да се представят на незапознати с контекста им любопитни хора. Не мислите ли, че така посявате в тях грешна и по-скоро тенденциозна представа. Не съм съгласен с вашите доводи по отношение на Лутер, понеже с нищо не можете са докажете Лутеровите мотиви за изказванията му; както вероятно знаете, той е продукт на своето време, и носи заряда на тогавашния мироглед. ако би живял днес би писал за бежанците. Доколкото разбрах, уважаемият г-н Пеев не прави презентация на Лутер и не защитава изказванията му, той единствено цели да представи историческата и социална обстановка, в която Лутер пише,за което му благодаря.

  9. Радева on 04.01.2017 at 1:08

    Според Лутер полигамията е разрешена :

    „Аз изповядвам, че не мога да забраня на някой да се ожени за няколко съпруги, защото това не противоречи на Писанието. Ако един мъж желае да се ожени за повече от една съпруга, той би трябвало да се попита дали е удовлетворен в своята съвест, така че да може да го направи съгласно Словото на Бога. В такъв случай гражданските власти нямат думата по въпроса.“ (De Wette II, 459, ibid., pp. 329-330.)

  10. Veniamin Peev on 04.01.2017 at 16:23

    Г-жа Радева се е развихрила в началото на 2017 г. с анти-Лутерово цитатничество.
    Клъвнала оттук-оттам по нещичко на злонамерени коментатори, без да прави разлика между „антисемитизъм“ и „юдеофобия“ от средновековен тип. И естествено, без да е чела самия Лутер!

    В последната си цитатническа еуфория г-жа Радева се позовава на Де Ветте. Знае ли тя нещо за този вторичен източник? – Съмнявам се!

    За сведение на г-жа Радева Лутер никога не е бил поддръжник на полигамията! Г-жа Радева очевидно бърка историческия казус на т.нар. „Мюнстерска комуна“, която Лутер остро осъжда. Именно в Мюнстер е била узаконена полигамията, а не във Витенберг. Впрочем, марксистките „анализатори“, към които г-жа Радева може би се числи, много се възторгват от „Мюнстерската комуна“, която им приличала на бленувания комунистически строй…

    Д-р Вениамин Пеев

    ПП. Ако г-жа Радева желае, мога да й обясня и някои нещица по горните нейни необосновани „коментари“ за библейските книги.

  11. Господин Влаев on 04.01.2017 at 17:35

    Явно за някои хора най-доброто което могат да направят да се излежават на мекия диван и да съскат като змии!
    Аз само до някъде по това което съм чел имам представа за Мартин Лютер.
    Оказва се,че освен.че е съборил една империя на злото(тогавашния католицизъм пропит от злоба и ужасни убийства) и е дал началото на най-прогресивното и най-правилното Християнство е имал може би после падение.
    Ако е вярно цитираното от Радева значи тоя човек се е подхлъзнал в греховна насока!
    И ако е така кой съм аз да го оправдавам или осъждам?
    И предполагам Радева е фанатична католичка.Ако греша моля за прошка!
    И категорично заявявам,че не съм почитател на нито един смъртен човек!
    Моя прицелна точка,мой съвършен почитател и моя единствен и най-добър Приятел е Господ Исус Христос!
    И ме вълнува само моето отношение,моя живот пред и за Него!
    И жизнено важно е за мен отношението на Господ Исус Христос към мен и какво изисква от мен за да е угоден моя живот пред Него!
    Всичко останало е суета!Суета на суетите!

  12. Veniamin Peev on 06.01.2017 at 12:32

    „Моя прицелна точка,мой съвършен почитател и моя единствен и най-добър Приятел е Господ Исус Христос!
    И ме вълнува само моето отношение,моя живот пред и за Него!“ (г-н Господин Влаев)

    За „ПРИЦЕЛНАТА ТОЧКА“ с ап. Павел сме съгласни с г-н господин Влаев. Само едно братско напомняне към г-н Господин Влаев, който се вълнува „само“ от Господ Исус Христос: Господ Исус Христос НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ ПОЧИТАТЕЛ на никой простосмъртен или на ангелите. Дори ние не сме „почитатели“ на Господ Исус Христос, а ПОВЯРВАЛИ В и СПАСЕНИ ОТ НЕГО. Освен това г-н Господин Влаев показа дотук, че СЕ ВЪЛНУВА и от проблемите, свързани с името на Мартин Лутер, което е похвално. Християните с по-широка култура ТРЯБВА да се вълнуват от църковната история и историята на християнското учение, защото личните им преживявания въобще не са фактор при търсене и откриване на библейските истини. Личните вкусове, предпочитания и разбирания за Св. Писание и християнските учения не интересуват християнската общност.

    Също така едно братско напомняне към г-н Господин Влаев: фамилното име на реформатора от Витенберг се пише и произнася с „у“ – Лутер, а не с „ю“ – „Лютер“. Така е прието във всички публикации на български език:

    Лутер, М. и Т. Мюнцер. Оратори на немската Реформация. Прев. В. Брюкнер и Б. Парашкевов. С., Наука и изкуство, 1984.
    Лутер, М. Коментар върху Посланието към галатяните. Прев. Б. Маринов. ИК CMN, 2002.
    Лутер, М. Робството на волята. Прев. Б. Маринов.ИК CMN, 2016.

    Има и други публикации, в които се използва посочената форма ЛУТЕР.

  13. Господин Влаев on 09.01.2017 at 21:04

    Към Вениамин Пеев!
    Приемам критиката!
    Изрично подчертах,че съм с едва завършена гимназия и то вечерна.
    Родил съм се в крайно бедно семейство и за мен по-важно беше рано да започна работа за да оцелея физически.
    Много пъти съм подчертавал!-родиш се в кралския дворец пожизнено си принц!
    Прост пример-съвременните принцове в Лондон.
    Колкото и голям антураж професори да го учат и възпитават единия се оказа некадърен гуляйджия!
    Но живее в разкош и ще го учат и възпитават докато е жив,но ще си отиде бездарник.
    Ако се родиш в циганско гето с крайно бедни родители дори и да си гениално дете си обречен да живееш в мизерия и необразован.
    Е,и маи изключения.
    А в дадени моменти мен учението много ми се отдаваше.
    И ако всички станем професори кой ще работи?
    И колко пъти да пиша-може да не е литературно издържано но е истина.

  14. Veniamin Peev on 10.01.2017 at 16:58

    Няма проблем, г-н Влаев!
    Християни, които са готови да се поучат от грешките – малки или големи, са достойни за уважение. А и Христос ни учи да се поправяме един друг, защото никой не е съвършен освен Него.

    Проблемът е голям и опасен, когато последователите на Христос и учениците на Лутер остават „коравовратни“, както ги определя Св. Писание. В подкрепа ще цитирам едно възмущение на големия протестантски мислител Готхолд Лесинг (1729-1781), който живее повече от 200 години след Реформацията, но думите му звучат актуално и днес:

    „Лутер, ти, велики, останал неразбран човече! И най-малко от всички те разбират ония тъпи глави, които с твоите пантофи в ръка се мъкнат по прокарания от теб път и крещят, но всъщност са равнодушни! Ти ни освободи от игото на традицията, кой обаче ще ни освободи от непоносимото иго на буквата? Кой ще ни даде най-после едно християнство, на каквото ти би ни учил сега; на каквото самият Христос щеше да ни учи?“ (Lessing’s Philosophy of Religion and the German Enlightenment. Oxford University Pressw, 2002. 27).

    Следователно, както подсказва Лесинг, Лутер трябва да бъде припомнян, изучаван и разбиран правилно от протестантите (+ евангелистите) на всяко едно поколение, особено у нас, в България (и не само той!).

  15. Радева on 11.01.2017 at 22:43

    Ще пропусна „милите“ обръщения от имеющи се за християни, протестанти или те си знаят какви се смятат :)))

    И ще цитирам отново: Мартин Лутер – АНТИСЕМИТ и ЕРЕТИК

    За евреите. Факт е, че Хитлер в “Моята борба” го цитира и го назовава велик реформатор. Лутер е цитиран и от други нацисти, особено на неговия рожден ден, на която дата е организирана Kristalnachte /Кристалната нощ/. Не е случайно, че са избрали неговия рожден ден, за да горят еврейски синагоги в Германия, да опустошават еврейски магазини. На около 60 годишна възраст, Лутер написва книга, изпълнена с омраза към евреите. Ето няколко цитата:
    “Ако аз трябваше да кърщавам юдеин, бих го закарал на някой мост на Елба, бих окачил камък около врата му и бих го бутнал с думите: “Кръщавам те в името на Авраам.”
    “Синагогите им трябва да се палят.”
    “Или Бог трябва да е несправедлив, или вие, юдеи, нечестиви и безбожни. За около 15 века вие сте раса, отхвърлена от Бога.”
    “Какво трябва ние, християните да правим сега с тези покварени и прокълнати хора – юдеите? Ще дам моя верен съвет: Първо, трябва да опожарим синагогите им… после да разбием и разрушим къщите им… после да ги изгоним от страната.”
    “Техните домове /на юдеите/ трябва да бъдат разбити и разрушени. Те трябва да бъдат поставени под един покрив или в конюшня, като циганите, за да могат да разберат, че те са нищо повече от мизерни пленници.”
    “Нещо повече, те не са нищо друго освен крадци и разбойници, които няма ден в който да хапнат залък или да облекат и един конец, които не са откраднали и отмъкнали от нас чрез средствата на тяхното проклето лихварство. Така те живеят от ден на ден, заедно с жените и децата им, чрез кражба и грабеж, като архи-крадци и разбойници в най-неразкаяна увереност.”
    “Не съм ли ви казвал, че юдеин е такова благородно, скъпоценно бижу, което когато пръдне, Бог и всички ангели танцуват?”

    Еретичните му учения: Мартин Лутер рече:
    “Идиотите, сакатите, слепите, немите са хора в които дяволите са установили себе си: и всички доктори, които лекуват такива немощи, при все че те произхождат от естествени причини, са неграмотни дръвници…”
    “Разсъдъкът е най-големият враг, който вярата има; той никога не помага на духовните неща, но – най-често – се бори с божественото Слово, отнасяйки се с презрение към всичко, което произлиза от Бога.”
    “Сред всички други опасности на земята, няма друга по-голяма от богато надарения и находчив разум… Разумът трябва да бъде заблуждаван, заслепяван и разрушаван.”
    “Нашите тела са винаги открити за сатана. Болестите от които страдам не са естествени, а дяволски магии.”
    “Дяволът наистина не е точно доктор, който е придобил степени, но той е много обучен, голям експерт във всичко. Той не е вършел работата си в продължение на хиляди години за нищо…”
    “Този глупак (Коперник) желае да обърне цялата наука на астрономията, но светите писания ни казват, че Иисус Навин заповядал на слънцето да спре, а не на земята.”
    “Ние трябва толкова упорито да се прилепим към светът, разкрит чрез евангелието, че дори да видя ангели от небето идващи върху мен да ми казват нещо различно, не само не бих се изкушил да се усъмня в една дума, но бих затворил очите си и запушил ушите си, защото те не заслужават да бъдат гледани или чувани.”
    “Който желае да бъде християнин, трябва да откъсне очите си от своя разум.”
    “Каква вреда би имало, ако човек каже една добра здрава лъжа в името на доброто и за християнската църква… една лъжа от необходимост, полезна лъжа, ефикасна лъжа, такива лъжи не биха били срещу Бога, Той би ги приел.” (in a letter in Max Lenz, ed., Briefwechsel Landgraf Phillips des Grossmuthigen von Hessen mit Bucer, vol. 1.
    Лутер за жените:
    “Словото и делата на Бога са напълно ясни, че жените е възможно да бъдат единствено или съпруги или проститутки.” (Works 12.94)
    “Дори да се изтощават и износват от раждането, няма значение, нека раждат деца докато умрат, затова те са тук.” (Works 20.84)
    “Бог създаде Адам собственик и господар над живите създания, но Ева развали всичко, когато го убеди да постави себе си над Божията воля. Така вие жените с вашите трикове и измами водите мъжете в грях.” („The bondage of the Will,“ 1527)
    “Когато бях дете имаше много вещици, и те омагьосваха и добитък и мъже, особено деца.”
    “Аз не бих имал състрадание към тези вещици, бих ги изгорил всички.”
    “Дяволът може толкова съвършено да възприеме човешка форма, когато желае да ни измами, че ние можем да лежим с нещо, изглеждащо като жена, от истинска плът и кръв, и въпреки това то да е самият дявол във форма на жена. Същото е и с жените, които може да мислят, че с тях в леглото е мъж, а това да е самият дявол и като резултат от тези връзки често се раждат дяволчета – половин смъртни, половин демони.”
    “Колко често демони на име Никс влачат жени и момичета във водата и там имат сношения с тях, с ужасяващи последици.”
    “Жените имат малък и тесен гръден кош и широк ханш, затова трябва да си останат вкъщи, да седят мирни, да пазят дома и да раждат деца.”

  16. Veniamin Peev on 12.01.2017 at 15:00

    Г-жа Радева, чиито „познания“ за творчеството на Мартин Лутер, са чиста овесена каша, отново се втурва в този форум като последната зимна вихрушка.
    Ще посоча, че ПСЕВДОЦИТАТИТЕ, които се опитва да ни сервира тук, показват, че тя ЛЪЖЕ:

    Първо, видное, че не е чела нито едно от съчиненията на Лутер. Дори когато цитира ‘The Bondage of the Will’, т.е. английския превод на „За робството на волята“, тя лъже. Тази творба на Лутер е писана през 1525 г., а не през 1527 г., както сочи г-жата. Освен това се съмнявам дали изобщо е виждала и българския превод (І-во изд. 2003; ІІ-ро изд. 2016), камо ли Лутеровия оригинал. Ако беше виждала поне превода, щеше да цитира точната страница.

    Второ, по напълно хаотичния начин, нахвърляйки своите псевдоцитати, г-жа Радева показва не само, че е абсолютна невежа по темата, но и разнася около себе си „одеколона“ на марксистко-ленинската неприязън към Лутер и неговото дело. Обърнете внимание, че в скобите на г-жата, които би трябвало да посочват автентични източници, тя не цитира нито едно от стандартните съчинения или сборници на Лутер (WA; LW). Дори когато посочва ‘Works’,тя не уточнява за коя сбирка, аджеба, иде реч. А това е така, защото никога не е виждала известните днес сбирки с Лутеровите творби. Нейните псевдоцитати са от някой съветски „Наръчник на атеиста“.

    Трето, обстоятелството, че Хитлер се е позовал на Лутер, не е никакво доказателство за „антисемитизъм“ на реформатора. Просветените хора знаят, че за „антисемитизъм“ като расистка идеология може да се говори едва от края на ХІХ в., когато Лутер отдавна е бил умрял. Какво да кажем за Шекспир, който във „Венецианския търговец“ представя с оскърбителни думи юдеина Шейлок или за Молиер, който в „Скъперникът“ се подиграва с евреите? И те ли са „антисемити“? И те ли са виновни за хитлеристката пропаганда? Какво да кажем за многовековните анти-юдейски настроения в цяла Европа? Трябва ли да заличим имена и събития от културната памет на човечеството, като ги заклеймим като „антисемитски“?

    Разбира се, на такива читателки на жълтата преса като г-жа Радева колкото и да им обясняваш, те не вдяват. „Едно си баба знае (т.е. нищо не знае!), едно си бае“…
    А темата за „юдеофобията“ е много сериозна и трябва да се разглежда от разбиращи хора!

    Д-р Вениамин Пеев

  17. Радева on 13.01.2017 at 1:08

    Всеки може да провери, давам линк на оригинал, така че спестете си жръчните обиди, че не ви отива на името, с което се кичите,(не съм сигурна, протестант или християнин, уточнете) да не говорим за титлите archive.org/stream/VonDenJudenUndIhrenLuegen/LutherMartin-VonDenJudenUndIhrenLuegen154318S._djvu.txt

    След като цитирах първоизточници, сега ще цитирам едно друго мнение. Лутер просто е искал да реформира католическата църква.
    „Нужно е да се знае, че много преди, както и по времето на Лутер по цяла Европа е имало съживление и възвръщане към истинското учение на Христос. Стотици хиляди са се обръщали към автентичното учение на вярата. Валдензи, хугеноти, анабаптисти са били в пъти по близко до познаването и живеенето на Христовото учение и Писанията. Тези факти често се премълчават или омаловажават, като по-този начин се прави да изпъкне Лутер, за сметка на всички тези Христови общности, които са пролели океани от кръв по същото това време, когато Лутер си тръгва по живо по здраво от съвета в Диет ъв Уормс.

    Не е ли всичко това твърде съмнително? И защо Лутер, Цвингли и Калвин получават целия кредит за Реформацията, когато те са си стояли на топло в палати и дворци, обградени и ухажвани от князе и владетели, а в същото време мъчениците на вярата са изгаряли на кладите?
    Анабаптистите, които имали ясното разбиране от Писанията, че църквата Христова не е и не може да бъде институция, нито да флиртува със светската власт стояли далеч от Лутер, Цвингли и Калвин, които изградили поредната институция. По този начин те не само не били реформатори и възстановители на истината, но реално са били контра реформатори и покварители на чистото учение, което вече било добре дефинирано и приложено в обществата на анабаптистите.

    Последните живеели в общности, където живота бил толкова чист и непринуден, че Лутер в удивлението си, как е възможно хора да живеят в такова единство, чистота и единодушие, счел че това не е възможно да бъде постигнато по естествен човешки начин и казал, че това постижение на анабаптистите трябва да е демонично.

    Затова и Лутер, както и Цвингли и Калвин по подобие на папата и неговите кардинали започнали да преследват анабаптистите и да ги изгарят на клади. Да точно така „великите реформатори“ не се различавали по нищо в своя подход към друговерците от римокатолическата църква. Каква била причината така наречените реформатори да предават на кладата и на смърт други вярващи, които не били съгласни с тяхното учение при това без да им мигне окото?“

  18. Veniamin Peev on 13.01.2017 at 21:49

    „И защо Лутер, Цвингли и Калвин получават целия кредит за Реформацията, когато те са си стояли на топло в палати и дворци, обградени и ухажвани от князе и владетели, а в същото време мъчениците на вярата са изгаряли на кладите?“ (някоя си г-жа „Радева“)

    Г-жо Радева (Вие продължавате да се криете зад фамилно име, което може и да не е автентично).

    Не разбрах какво означава на български език изразът „жРъчни обиди“ в първия Ви ред. Ако имате предвид „жЛъчни“ или „зЛъчни обиди“, то Вие сеете такива като редосеялка без трактор (ако предпочитате пролетна, а не зимна метафора) по отношение на всички реформатори (Лутер, Цвингли, Калвин). Този подход доказва предположението ми за марксистко-ленинско-димитровско-живковската Ви принадлежност. Явно Вие плачете с крокодилските сълзи на Енгелс за объркани псевдореформатори като Томас Мюнцер и за когото пролетарските „братчета“ продължават да ронят сълзи и днес.

    Смехотворното Ви изречение, че реформаторите си били стояли „на топло“ не само потвърждава горното, но и сигнализира за абсолютната Ви незапознатост с реформаторската история. Нека Ви посоча два факта. Първо, когато се запътва към Аугсбург (1518 г.), за да се изправи пред Карл V и купчина злонамерени паписти, които са били значително по-информирани за Лутер от Вас, реформаторът пътува на кон и пеш стотици километри, прегладнял и болен. Той е знаел, че не го чакат с баница и мед и със застлан червен килим. И точно там произнася прочутите думи: „Стоя тук непоклатим и инак не мога. Да ми помага Бог! Амин“. Второ, дори и учениците от прогимназията знаят, че папската була „Exsurge Domine“ (1520 г.) обявява екскомуникацията (анатемосването) на Лутер. А сега нека попитам: „Защо папата е отлъчил Лутер от Църквата? За това ли, защото си е лежал у дома край топлата камина?“ И нека продължа: „Защо папата сравнява в булата Лутер с Ян Хус, който също е бил екскомуникиран и дори изгорен на клада един век по-рано?“ Бих казал все пак нещо одобрително за папа Лъв Х, а именно, че е бил доста по-логичен от такива като Вас, защото щом Ян Хус е наказан и Лутер е като него, то и двамата са били доста АКТИВНИ ПРОТИВНИЦИ НА ПАПСТВОТО.

    Що се отнася до нелепото Ви оправдание, че цитирате интернет източници, това показва Вашата интернет неграмотност. Просветените и сериозни хора се позовават на следните признати издания на Лутеровите съчинения, за които ви бях подсказал с абревиатури, но Вие не вдянахте… Тези извори, които са най-пълни и авторитетни, са:
    1) На немски език: WA: Knaake et al. (eds.). D. Martin Luthers Werke, kritische Gesamtsausgabe. 60 B. Weimar: Herman Boehlhaus Nachfolger (1833- ).
    2) На английски език: LW: Pelikan, J. and H. T. Lehmann (eds.). Luther’s Works. 56 vols. St Louis: Concordia Publ. House; Philadelphia: Fortress Press (1955- ).

    Има още няколко съкратени издания на двата стандартни богословски езика, които разбиращите хора често цитират. Вашите интернет „източници“ са, меко казано, напълно недостоверни!

    В заключение бих Ви посъветвал: вместо да сипете жЛъчни недомислия по адрес на реформаторите, питайте. Мнозина от нас ще Ви отговорят на драго сърце и ще хвърлят светлина в мрака, в който се лутате. Аз също съм готов да отговарям на всеки Ваш въпрос. Невежеството не е порок. Порок са невежите обобщения!

    Д-р Вениамин Пеев

  19. Радева on 14.01.2017 at 8:59

    И нека прочетем въпросните 95 тезиса, които са толкова противоречиви, Лутер вярва в чистилището, а вие?!…
    N5:5. Папата няма воля нито сила да опрости никакви наказания освен онези, наложени по негова преценка или чрез църковен канон.
    6. Папата не може сам да опрости вина, но само да обяви и потвърди, че тя е опростена от Бога; или, най-много, той може да я опрости само в случаите запазени за негова преценка. Освен тези случи, вината остава непростена.
    7. Бог никога не прощава вината на човек без същевременно да го направи смирено подчинен на свещеника, който е Негов викар.
    Тази е наистина интересна точка, според Лутер ако не си подчинен на свещеник, няма прошка :)))
    16. Ад, чистилище и небе се различават точно както се различават отчаяние, страх и сигурност в спасението.

    17. Изглежда като че за душите в чистилището страха трябва непременно намалява, а любовта да расте.

    18. Още повече, не изглежда да е доказано нито чрез аргументи нито от Словото, че душите в чистилището са извън състояние на заслуги, т.е. невъзможност да растат в любов.
    19. Нито изглежда да е доказано, че душите в чистилището, поне не всички, са сигурни и убедени в своето спасение, даже ако самите ние сме абсолютно сигурни в него.
    25. Тази власт, която папата има общо над чистилището, съответства на властта която който и да е епископ и кюре има по свой начин над своята епархия или енория.
    26. Папата прави добре когато дава опрощение на души в чистилището, не чрез силата на ключовете, която той не притежава, но чрез застъпническа молитва за тях.
    29. Кой знае дали всички души в чистилището желаят да бъдат очистени, след като имаме изключения като Св. Севериний и Св. Паскал, както и преданието разказва.
    Тук също виждаме как си противоречи:

    37. Всеки истински Християнин, било той живи или мъртъв, участва в благословенията на Христос и на църквата, като това му е дадено от Бога дори без индулгенции.

    38. Въпреки това, папското опрощение и благословение не бива да бъдат пренебрегвани защото те са, както вече казах (Тезис 6), изява на Божествена прошка.

    44. Тъй като любовта расте чрез делата на любов, човек би следвало да става по-добър. Човек, обаче, не става по добър чрез индулгенции, а е просто освободен от наказание.

    47. Християните трябва да бъдат поучавани, че купуването на индулгенции е свободен избор, а не заповед.

    Ето още противоречия, но за интересуващите се да си прочетат всички 95 тезиса, за да схванат лавирането.

    61. Защото е ясно че властта на папата по себе си е достатъчно прошка за наказания и обстоятелства определени от него.

    Индулгенциите били благодат.

    68. А всъщност те са най-незначителната благодат в сравнение с благодатта на Бога и благочестието на кръста.

    94. Християните трябва да се увещават да бъдат прилежни да следват Христос, Главата им, чрез наказания, смърт и ад.

  20. Veniamin Peev on 14.01.2017 at 13:50

    „И нека прочетем въпросните 95 тезиса, които са толкова противоречиви, Лутер вярва в чистилището, а вие?!…“ (пак г-жа „Радева“)

    Г-жо „Радева“, поздравявам Ви, че след поредицата свидетелства за богословско, социално и логическо разногледство най-сетне фокусирате погледа си само върху една тема – „Деветдесет и петте тезиси“ на Мартин Лутер. И тук обаче допускате грешките на характерния си ПОРОК – склонността на бърза ръка да правите „изводи“. Нещо по-лошо – да поставяте „изводите“ си преди фактите…

    Макар да не го казвате експлицитно, приемам, че питате КАК трябва да се тълкуват „95-те тезиси“. Затова ще Ви отговоря както е правилно да се отговори:

    Първо, Мартин Лутер е 100-процентов КАТОЛИК, когато пише тезисите. Лутер през 1517 г. не е Лутер през 1521 или 1525 г., а още по-малко е Лутер през 1530 г. Ако питате ЗАЩО смятам така, ще Ви отговоря следващия път.

    Второ, по тази причина Лутер няма намерение нито да отхвърля възгледа за „чистилището“, нито да оспорва „авторитета“ на папата на този етап. Той се противопоставя преди всичко на търговията с индулгенциите. И като изпълнителен КАТОЛИК, Лутер изпраща копие от тезисите си, придружено от съпроводително писмо до своя началник, архиепископа на Майнц Албрехт.

    Трето, ако бяхте разбрала правилно смисъла на определението „тезис“, щяхте да знаете, че „95-те тезиси“ изобщо нямат за цел да представят ЦЯЛОСТНА И ЗАВЪРШЕНА РЕФОРМАТОРСКА СИСТЕМА, а са просто нахвърляни изречения, по които Лутер е искал да дебатира публично с Йохан Тецел. Лутер на този етап не е Лутер, който одобрява съставянето на „Аугсбургската изповед на вярата“, както и всички останали реформаторски документи, трактати и по-големи съчинения. Лутер е реформатор, търпящ развитие като богослов и социален мислител. Не случайно един от принципите на Реформацията е „Ecclesia reformans“(„реформиращата се Църква“).

    Четвърто, но не на последно място – и в случая с „95-те тезиси“ се позовавате на НЕСТАНДАРТЕН ПРЕВОД. Общоприетият превод е великолепният и ненадминат труд на Вили Брюкнер в: Лутер, М. и Т. Мюнцер. Оратори на немската Реформация. С., Наука и изкуство, 1984. 31-37.
    Надявам се в нашия горещ дебат да се научите да ползвате преди всичко правилните източници.

    Д-р Вениамин Пеев

  21. Господин Влаев on 18.01.2017 at 14:58

    Много ми е интересно кой има за цел да оплюва Лутер?
    Крещящ факт е,че Господ Исус Христос го е употребил да събори една ужасна крепост на зло,инквизиции и абсолютно неправилна вяра в Господ Исус Христос!
    Колкото ида го отричате днес протестанството(началото дадено от Лутер)най-добре стои в проповядването на спасение чрез покаяние и вяра в Господ Исус Христос!
    И колко пъти да повтарям-власт,пари,дарбите на Святия Дух са неща които не всеки може да носи!
    Ако сте чели Библията(не какво е писал Аристотел или други“мъдреци“)ще видите колко много хора които Господ е употребил за свято служение са се издигали във висините и са падали в грехове.
    Как ми се иска на някои от тези“величия“които така яростно критикуват и изкарват на показ всичките грешки на човеци които Господ е употребявал за ярко служене,променило света да им даде Господ някаква дарба и ще видим после ужасното им падение!
    Много,много такива личности видяха собствените ми очи!
    Велико служение и ужасно падение!
    Колкото и да го плюете Лутер смаза католицизма и показа ясно Евангелската истина!!!
    И ако е вярно,че после е пропаднал-жалко,много жалко!
    И ако за нещо пред някого е отговорен то в никакъв случай не е пред мен или пред тези които го плюят а пред Господ Исус Христос!

  22. Veniamin Peev on 18.01.2017 at 19:32

    „Колкото и да го плюете Лутер смаза католицизма и показа ясно Евангелската истина!!!
    И ако е вярно,че после е пропаднал-жалко,много жалко!“ (Господин Влаев)

    Г-н Влаев, само искам да уточня, че Лутер не е „пропаднал“, а напротив – животът и делото му бележат положително развитие във времето. Протестантските възгледи на Лутер се прецизират до края на живота му. За действително ЛУТЕРАНСКА или по-точно – ПРОТЕСТАНТСКА ТЕОЛОГИЯ можем да говорим едва във връзка с Меланхтоновата догматика „Loci communes“ и „Аугсбургската изповед на вярата“, за която основен дял има също Филип Меланхтон, но с одобрението на Лутер.

    Напълно съгласен съм, че г-жа „Радева“ показва, че НЯКОЙ се опитва да дискредитира делото на Реформацията в началото на юбилейната година – 500-годишнината от нейното начало (31 октомври 1517). Ние няма да го позволим, нали? Същевременно обаче, когато говорим за Лутер, трябва да бъдем обективни, като покажем, че познаваме и тълкуваме правилно историческите факти и събития.

  23. Господин Влаев on 21.01.2017 at 17:50

    Аз твърде малко знам и съм чел за Лутер.
    Но факта,че е съборил една империя на злото ми е достатъчно да знам кои е той!
    Тогава католицизма е бил на светлинни години далеч от Истината Господ Исус Христос и Евангелието!
    И сега католицизма и православието са в много неща в неправилни позиции,но ние протестантите от лицемерие флиртуваме и за да не си навлечем гнева на католици и православни си мълчим.
    Кой е дал това право на папата да се мисли за Христос на земята?
    Кои му е дал това право да се покаже на прозореца на Ватикан и да каже на хилядите хора-прощавам ви греховете?Та това си е чиста проба измама!
    И ако човек по-вглъбено види служението на католици и православни ще види,че те повече служат на умрелите!
    Много ми е болно да го кажа,но днес и протестанството не е на висота.
    И въпреки някои негативи(днес повечето пастири търсят големи заплати и отбягват всякакви конфликтни теми,като повече наблягат на угодни на някои кръгове проповеди)само в протестанска църква може да се чуе правилно проповядване на Евангелието!
    Днес много пастири се страхуват да КРЕЩЯТ истината!!!
    Прост пример-Йоан Кръстител се опълчи смело на царя и му каза-„…не и е позволено да имаш братовата си жена!…“
    И за това си деяние си навлече яростния гняв на управниците и го обезглавиха!
    Кой пастир днес има смелост да проповядва буквалната Истина?
    Най-малко заради хубавата работа и голямата заплата!
    Колко много висши пастори на големи църкви се оказаха агенти на ДС и все още с цялото си нахалство продължават да лъжат,че не са били агенти на ДС,продължават да са на хубава работа с тлъсти заплати.
    И въпреки това днес протестанството стои далеч по-добре от католицизма и православието благодарение на смелостта на Лутер!

  24. Мариян Георгиев on 07.02.2017 at 18:34

    Позволих си да потърся в Гугъл написаното от г-жа Радева (президентшата) и се натъкнах на същия текст за Мартин Лутер – АНТИСЕМИТ и ЕРЕТИК копиран от някой си блог с любов от Израйл или нещо подобно вече не помня. Интересното обаче че в блога за Израйл и фигурираше името на някоя си Миглена Петрова. Дали г-жа Радева (президентшата) е същата Миглена Петрова която ни обогатяваше с познанията си придобити във ВЕБИ че мюсюлманите произлезли директно от католиците и родословното дърво на римокатолическата черква. Възможно ли е г-жа Петрова да ни осветли дали е съща или различна от пишущата тук и сега г-жа Радева (президентшата)?

  25. Kiril Petkov on 10.02.2017 at 22:37

    Протестанската ортодоксия на реформаторското богословие цели чистота на вярата и няма нищо общо с православието което не е само доктрина, а жития, предания и традиции. Точно тук се обърка и Миглена Петрова преди време че Исляма заимствал от католицизма непорочното зачатие на Мария според познанията й които била придобила във ВЕБИ.

  26. Veniamin Peev on 14.02.2017 at 15:10

    Уважаеми колеги във форума!

    Според мен зад фалшивата фамилия „Радева“ се крие мъжки профил. През последните десетилетия в България плъзнаха какви ли не западни емисари на лъжехристиянски мисии, които преекспонират значението на юдаизма и злословят срещу видни християнски водачи като Лутер и Калвин. Някои български „пасторчета“ се обвързаха с такива лъжехристиянски мисии, които им плащат добре и объркват главите на наивните си пасоми. Мога да посоча като такъв случай обвързването на конгрешанския пастор Станислав Алексиев, който разпространява спамове в интернет мрежата, занимаващи се с въпроси, които не интересуват вярващите, приели Христос като единствен Спасител и ап. Павел като истински Христов благовестител.

    Когато получа в пощата си поредния спам, веднага го трия. Препоръчвам пълното пренебрегване на всеки, който злослови неаргументирано срещу дейците на Реформацията.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Абонирай се за всички ЕВАНГЕЛСКИ НОВИНИ
ЗАПИШИ