КОГА е роден ИСУС?

Епископът на Силистра дава на света датата за РОЖДЕСТВО

Християните използват популярността на слънчевия култ, за да се преборят с езичеството.
Денят, в който празнуваме раждането на Исус Христос, няма нищо общо с реалността. Библеистите продължават да дискутират върху датата на раждането на Спасителя. А датата 25 декември е определeна от църквата значително по-късно за „удобство“. Тя е свързана с чисто астрономическо явление – зимното слънцестоене. Този елемент е стоял в основата на множество религии и култове, изповядвани от различните населващи Римската империя народи.
Идеята да се празнува Рождество Христово на 25 декември се налага едва през IV век. Цели три века след раждането на Исус никой не е знаел, а и не се е интересувал от точната рождена дата на Месията. Нищо чудно – в древността рождените дни по принцип не са били важни, не са се празнували и никой не се е стараел да ги запомни. Важна е била датата на смъртта. Освен това Христос е Бог и неговото въплощаване в плът е просто необходимост, за да може да изпълни Той своята мисия В един момент ранната Църква дори обявила, че е греховно да се чества рожден ден на Спасителя, „като че ли Той е цар-фараон“. Но в крайна сметка й се налага не само да отстъпи, но и сама активно да проповядва това събитие, което днес за католици и протестанти е най-големият църковен празник. През първите векове на християнското летоброене на 25 декември римляните празнували раждането на непобедимия Бог-Слънце (Natalis Soli Invicti). Корените на този култ водят към по-ранния култ на Ваал, празнуван от всички семитски народи, и деня на Вениаминовото коляно, празнуван от древните евреи на 23 декември. Както се вижда, в античността е процъфтявал религиозният плурализъм. По същото време всичките тези култове започнали да се наслагват и да се отъждествяват с персийското божество Митра имащо много последователи в Римската империя. То било особено почитано от войниците, които го смятали за свой покровител. И тъй като дослужилите до пенсия ветерани бил разселвани съвсем съзнателно далеч от родните си места, чрез тях култът към Митра се е разпространил сред всички краища и народи на империята. Митраисти били императорите Нерон, Комод, Септимий Север и Марк Антоний Каракала. През 374 г. култът към Митра дори бил официално обявен за една от държавните религии от император Аврелиян. Популярността на този култ била толкова силна, че в един момент християнството, което от 313 г. вече е официална религия в Римската империя, започва да се притеснява от „конкуренцията“. Въпреки започналите гонения срещу езическите религии култът към Митра си остава твърде силен. Затова император Константин Велики се покръства на 25 декември 337 г. и обявява този ден и за рожден ден на Христос. Това било наистина далновиден и тактичен ход, с който да се елиминират слънцепоклонниците. При това не само без да се засягат особено чувствата им, а напротив – да приемат по-лесно новата вяра. Наистина Църквата се застрахова, като подчертава, че „ние почитаме този ден за свещен не като езичниците, които смятат, че тогава се ражда Слънцето, а заради Този, който го е сътворил“. Тази уговорка обаче едва ли е стигнала до ушите на многобройните митраисти, които са били доволни, че никой вече не им пречи да продължават да отдават почести на стария си бог. Останалото е било въпрос на време и смяна на поколенията. В окончателното утвърждаване на 25 декември като дата на раждането на Христос има и „българска следа“. През 354 г. папа Либерий възлага на епископа на Доросторум (днешна Силистра) Дионисий, известен с познанията си по астрономия, да докаже официално рождения ден на Спасителя. „Нашият човек“ се справя блестящо със задачата. Нещо повече – той съобразява, че в такъв случай Благовещението (денят на непорочното зачатие на дева Мария) би следвало да бъде на 25 март. Което пък съвпада с пролетното равноденствие, което също е било празнувано като аграрен празник, свързан с настъпващата пролет. На доросторумския епископ човечеството дължи и днешното си летоброене. Дионисий обявява, че Христос се е родил в 754 г. от основаването на Рим и в 30-ата година от управлението на император Октавиан Август. Постепенно древният римски календар се предатира по формулата „преди и след рождество Христово“. Паралелно с него се употребява и друг календар – от сътворението на света, което според библейските предания и църковните догми е станало през 5508 г. преди раждането на Христос. Това летоброене се запазва до късно в православния свят. В Русия сменят летоброенето едва през 1700 г. при Петър Велики.

Източник: църква Шалом – Севлиево

Повечето учени са на едно мнение, че Йешуа е бил роден някъде по времето на Господния празник през есента. Един от начините да стигнем до това заключение е чрез историята в Лука 1 глава относно раждането на Йоан Кръстител. От 1 Летописи 24 глава можем да научим кога бащата на Йоан Кръстител – Захарий – е служел в храма, понеже е пренадлежал към свещеническото семейство на Авий. Също така знаем, че 6 месеца по-късно ангел Гавраил посещава Мария (чието истинско юдейско име е Мириам) и тя зачева от Святия Дух. Тази информация ни води до 7-мия месец в юдейския календар, когато е роден Йешуа.

Също така имаме изумителната информация от разположението на звездите. Първо, мъдреците видели звездата на Юдейския Цар на изток и дошли в Ерусалим, за да Го видят. Второ, книгата Откровение, глава 12, говори за знак на небето, свързан с раждането на Месия.

Бог създаде звездите, което включва и планетите, да служат като знаци. „И Бог каза: Нека да има светлини в простора да разделят деня от нощта, и нека да служат като знаци за отбелязване на сезоните, дните и годините.” (Битие 1:4) Псалм 19:1-4 казва:

„Небесата разказват славата Божия, И просторът известява делото на ръцете Му. Ден след ден те изливат слово и нощ след нощ демонстрират знание. Няма реч, нито език, където да не се чуе гласът им. Техният глас обикаля земята и думите им отиват до краищата й.”

Преди да е била написана Библията, Бог вече е бил написал историята за Евангелието в звездите. Известният радио учител др. Д. Джеймс Кенеди пише в книгата си „Истинското значение на Зодиака”, че учените са изумени да открият, че всяка цивилизация в историята, без значение колко назад ще се върнете, са се обръщали към едни и същи съзвездия. Единственото логично обяснение за това е, че Бог научи Адам значението на звездите, което се е предавало на следващите поколения. Книгата на Йов, считана за най-старата книга в Библията, както и книгата на Амос, споменават няколко съзвездия по име.

Евангелското послание е ясно изразено в Зодиака, започвайки от съзвездието Дева – девицата и завършвайки с Лъв – Царят. По-късно това послание е извратено във Вавилон в четене на хороскопи, за предсказване на бъдещи събития, които Бог строго осъжда като демонични, окултни практики. Пророк Данаил е бил управител на магьосниците във Вавилон. Най-вероятно, той ги е учил на истината относно звездите, което става причина някои от тях по-късно да дойдат в Ерусалим, за да търсят Месия, когато се е родил.

„А когато се роди Исус във Витлеем Юдейски, в дните на цар Ирод, ето, мъдреци от изток пристигнаха в Ерусалим. И казаха: Къде е Юдейският цар, който се е родил? Защото видяхме звездата Му на изток, и дойдохме да Му се поклоним.” (Матей 2:1-2)

Библейските пасажи с Месианските пророчества ни дават обяснение за звездата на „този” цар на Юдеите, Месията, която мъдреците-магове са видели. Първият пасаж е в Числа 24:17-19.

„Виждам го, но не сега; гледам го, но не отблизо; Ще излезе звезда от Яков, и ще се въздигне скиптър от Израил. Ще порази моавските първенци и ще погуби всичките Ситови потомци. Едом ще бъде завладян, Сиир ще бъде завладян от неприятелите си, но Израил ще расте силен. Един управник ще произлезе от Яков и ще погуби оцелелите от града.”

Вторият Месиански пасаж е в Битие 49:8-10.

„Юдо, тебе ще хвалят братята ти; ръката ти ще бъде на врата на неприятелите ти; синовете на баща ти ще ти се кланят. Млад лъв е Юда; от плячка, сине мой, си се върнал; Легнал и разпрострял се е като лъв и като лъвица – кой ще посмее да го събуди? Не ще липсва скиптър от Юда, нито управленчески жезъл отсред нозете му, докато дойде в наследството си и нему ще се покоряват племената.”

Третият е в Псалм 110:1-4.

„Йеова рече на моя Господ: Седи отдясно Ми, докато положа враговете ти за твое подножие. Господ ще простре от Сион скиптъра на силата ти; ще владееш всред враговете си… Господ се закле, (и не ще се разкае), като каза: Ти си свещеник до века според чина Мелхиседеков.”

Виждаме в Числа 24, че звезда, наречена и скиптър, ще излезе от Яков. В Битие 49 виждаме, че този скиптър посочва към племето Юда, което е наречено лъв и в Псалм 110 виждаме, че Месия ще дойде по ред от Мелхиседек, което означава „Цар на Праведност”.

Юпитер, на иврит Зедек, означаващ „праведен” винаги е бил свър-зан с Месия – „Праведният”. Най-ярката звезда в съзвездие Лъв, Лъвът, който е символ на Юда, е Регийл, което означава „цар” или Мелех на иврит.

Мъдреците-магове казват: „Видяхме звездата Му на изток.” С помощта на модерен компютър е много лесно днес да изчислим точното място на звездите хиляди години назад във времето. Това, което е отнемало преди години, сега е възможно с едно кликане на мишката, ако имаш правилната програма. На 12 септември, на празника на Тромпетите, в 3 г. пр. Хр., Регул (Мелех) и Юпитер (Зедек) са започнали спираловидни издигания заедно като една звезда, оформяйки Мелхиседек, който се появява между нозете на Лъва (Юда), на източния хоризонт, точно преди изгрев слънце. Тези спираловидни издигания на Регул и Юпитер се случват веднъж на 80 години. Обаче, в една година това се е случило още два пъти, във връзка с празника Пурим и Шавуот (Педесятница).

Но на небето се е случило още нещо през тази нощ, в празника на Тромпетите – 3 г. пр. Хр. Между 6:18 и 7:39, Ерусалимско време, вечерта на 11 септември – началото на празника, Дева била „облечена в слънцето” с нова луна под нозете си, точно както е описано в Откровение 12:1-5.

„И голямо знамение се яви на небето – жена, облечена със слънцето, с луната под нозете й и на главата й корона от звезди. Тя бе бременна и викаше от родилни болки, като се мъчеше да роди…И тя роди мъжко дете, което има да управлява всичките народи с желязна тояга.”

През същата година, слънцето било в знака на Дева за 20 дни, между 27 август и 15 септември, но само за около 1 час и половина по това време луната била в нозете на Дева. Това се случило точно, когато започнал празника на Тромпетите. Това било най-вероятно точното време, когато започнали родилните болки на Мария, според Откровение 12, раждайки Месията, докато стражите на Ерусалимските стени, обявявали новата луна и шофарите били надувани! Едва ли са знаели, какво се е случвало само на няколко километра от тях. По-късно същата нощ, на 12 септември, Регийл и Юпитер са започнали тяхното спираловидно издигане преди изгрев, съобща-вайки че Царя на юдеите се е родил.

Според юдейската традиция, Адам – наречен в Писанията (Лука 3:38) също и син на Бога – бил сътворен от Бог на празника на Тромпетите. Как само съвпада това с раждането на последния Адам в същия този ден, на този празник! И точно както един ден Йешуа ще се върне като Цар при звука на тромпет, така дойде и първият път при звук на тромпет. Обикновено пристигането на един цар се огласява с тромпети. Удивително е как точно и в детайли Бог изпълнява Своето Слово!

Днес много хора вярват, че Йешуа е бил роден по време на празника Шатроразпъване. Има една главна пречка в тази теория. Лука споменава за преброяване на населението, когато Йешуа е бил роден – „И всички отиваха да се записват, всеки в своя град.” (Лука 2:3) По време на Сукот, на всички мъже от Юдея им е било заповядвано в Тора да бъдат в Ерусалим, което прави невъзможно за всички да бъдат по това време в своя си град. Обичайното време за преброяване през годината било между август и октомври. декември не е бил подходящ за преброяване от римляните, защото обикновено по това време на годината е дъждовно и студено в Израел, което би правило пътуването трудно в онези дни.

На какъв чуден Бог служим! Наистина „Небесата разказват славата Божия, просторът известява делото на ръцете Му. Ден на ден изговаря слово; нощ на нощ обяснява знание.” (Пс. 19:1-2)

Ето още повече информация, изявяваща чудесата на нашия Бог. Ако Йешуа бе роден на 11 септември, 3 г. пр. Хр., следва, че е бил заченат от Святия Дух 38 седмици по-рано, около 19 декември, 4 г. пр. Хр., точно в средата на Ханука, по време на новата луна. Светлината на света стана плът точно на Ханука, празника на Светлините. Така Ханука става много подходящо време за изпращането на Божия Син при нас, като Светлината на света!

Ханука е празненство в чест на препосвещението на Храма. обикновения израз сред юдеите по време на празника е: „Едно велико чудо се случи там!” (или „тук”, ако живеете в земята на Израел). По време на този празник новият Храм е бил посветен: тялото на Месия. Наистина едно велико чудо се случи, когато безгрешното тяло на Йешуа, което беше изложено на кръста да изкупи цялото човечество отново да Бога , беше оформено от Святия Дух в утробата на Мириам (Мария) по време на Ханука!

Йешуа беше роден като човек и умря като човек, но Неговото зачеване и възкресение са доказателство, че Той е Месията, Божият Син. „Ангелът отговори: Святият Дух ще дойде върху теб и силата на Всевишния ще те осени. Така че святият, който ще се роди, ще се нарече Син на Бога.” (Лука 1:35) „за Сина Му, Който по плът се роди от Давидовото потомство, а по Дух на светост беше обявен със сила като Божий Син чрез възкресението от мъртвите: Исус Христос, наш Господ.” (Римляни 1:3,4)

Ханука е много важен празник. Това е време за божествено посе-щение и чудеса! По време на Ханука Йешуа застана в храма в Ерусалим и каза: „Чудесата, които върша в името на Моя Баща, те свидетелстват за Мене.” (Йоан 10:25) Не би трябвало да ни изненадва, че врагът иска да разсее хората по това време чрез безумен комерсиализъм.

Ханука също така е празник с голямо пророческо значение. Галатяни 4:4 казва: „А когато се изпълни времето, Бог изпрати Сина Си, Който се роди от жена, роди се и под закона”. Без препосвещението на Храма, по време на Макавеевите синове, историята, която четем в Лука 2 глава, когато Йешуа беше представен на Господа в Храма, „както беше записано от Закона на Господа”, никога нямаше да се случи. Това беше пророкувано в Агей, когато той каза: „Последната слава на тоя дом ще бъде по-голяма от предишната, казва Господ на Силите.” (Агей 2:9) Ако сирийският цар Антиох Епифан беше успял да изтрие покорството на юдеите към Храма, както се опита да направи като оскверни храма и забрани на юдеите да спазват съботата и да обрязват децата си, Йосиф и Мария щяха да бъдат езичници. Месия можеше да не се роди и Агеевото пророчество за храма никога нямаше да се изпълни!

Днес ситуацията е същата. Йешуа ще се върне „както е записано в Закона на Господа!” Ако антихрист, „беззаконника” и неговите сили успеят да убият юдейския народ и закона на Господа, Месия няма да може да се върне! Господ ни призовава да се молим да юдейския народ и за мирът на Ерусалим. „Защото така казва Гос-под: Пейте с радост за Якова и възкликнете за главния от народите. Нека се чуе хвалата ви и кажете: Спаси, Господи, людете Си, останалите от Израил.” (Еремия 31:7)

Ако ние наистина искаме да почетем Бога, трябва да празнуваме раждането на Неговия Син – Словото, Което стана плът извън границите на писаното Слово. Йешуа е обещаното семе на Давид, което дойде на времето си. Той е Словото, Което стана плът. Време е за голямо смирение и покаяние в Църквата, за това че се е отклонила от Божиите пътища и да признае своята зависимост от юдейския народ. Това е част от приготвянето на пътя за Господа и подготовката ни като Негова невяста за Неговото завръщане. „Тогава, какво предимство има в това да бъдеш юдеин или каква полза има от обрязването? Много във всяко отношение! Първо, защото на юдеите се повериха Божествените писания. Понеже, ако някои бяха без вяра, какво от това? Тяхното неверие ще неутрализира ли Божията вярност? Нищо подобно! Но Бог нека бъде признат за верен, а всеки човек – за лъжец” (Римляни 3:1-4)

Бог повери Своето Слово на юдеите. Като се отделяме от тях, ние автоматично се отделяме от Словото на Бога. Време е да слезем от църковните си камбанарии и да се върнем на мястото, когато нашите антисемитски настроени праотци са се отклонили от правия път и да се покаем. Не всеки ще го направи, защото това изисква много смирение. Ханука е времето да научим урока от Мириам за това, какво се изисква от нас, ако наистина искаме да угодим на Бога.

„Величае душата ми Господа и зарадва се духът ми в Господа, Спасителя мой, защото погледна милостиво на ниското положение на слугинята си… През родове и родове, Неговата милост е върху ония, които Му се боят… разпръсна ония, които са горделиви в мислите на сърцето си… но въздигна смирени.” (Лука 1:46-52) „Онова, което се цени високо между човеците, е мерзост пред Бога.” (Лука 16:15)

Нека да празнуваме Господните празници!

Патриция Кинг
Превод: Дани Казанджиева

17 comments for “КОГА е роден ИСУС?

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.