Къпалнята ВИТЕСДА и хълма Сион

05.12.2015

Започвайки този пътепис си давам все по-ясна сметка, за мястото и времето на нашето пътуване. Само преди месец ние попивахме жадно от емоциите на преживяното. Сега, 40 дни по-късно, Святата земя отново е бойно поле! Арена на отвличания, убийства, ракетни обстрели… Само за 2 седмици Ивицата Газа изстреля над 300 ракети към сърцето на Израел! A вчера палестинците посегнаха и на половин милионния Тел Авив… с две ракети! За радост без успех! Само преди месец Тел Авив беше спокоен, модерен мегаполис с небостъргачи, плажове и лукс. Днес страха и несигурността отново са техни гости.

Сетивата ми отказват да приемат, че това е същото място – мястото на войната…. започнала преди 4000 години от потомците на двама братя!

Краси ЧЕНДОВ

„Първото нещо, което Христос направи, влизайки в Ерусалим, бе да обърне масите на търговците в храма. „Домът ми ще се нарече молитвен дом, а вие го направихте разбойнически вертеп“. 2000 г. по-късно те отново са там. Ключодържатели, гривни, кръстчета, шапки, гащи… Така ни посрещна Виа Долороса, тясната уличка, по която Месията извървява последните си земни крачки. Измествайки фокуса на посетителите, търговците ни напомнят повече за димитровградския битак, отколкото за нещо свято. Вървейки надолу по “улицата на скръбта”, неочаквано спряхме пред къпалнята Витесда. Винаги съм си представял Витесда просто като някакъв басейн. Може би като „Лебеда“. Голям басейн с детски такъв. Е да, ама не. Това място, меко казано, ме удиви. Оказа се, че къпалнята Витесда е била едно модерно съоръжение не само за времето си. Разделена е на всякакви нива, помещения, арки и най-разнообразни басейни и басейнчета. Най-дълбокият от тях е бил 12 метра. Водата тук се е събирала от дъжда по склоновете в подземни водохранилища, които са били водното спасение на Ерусалим.

ДРУГИЯТ ЕРУСАЛИМ

Вървейки по Виа Долороса, неусетно навлязохме в арабския квартал на Ерусалим. Разбрахме го по бутилката, която се пръсна в краката ни от височина.
След като ни замериха с шише, група деца на около 8 години дотичаха и ни наобиколиха. Започнаха да блъскат апарата от ръцете на жена ми! В опита си да я защитя, те започнаха да ме заплашват агресивно. След кратко пререкание се разбягаха по улицата и започнаха да ритат и удрят всички спрели коли по пътя. Недалеч от мястото висеше плакат на ХАМАС. Отново враждебни погледи. Не посмях да снимам…

След тази случка сякаш усетих с пълна сила омразата и агресията, с които са закърмени тези малчугани. Това бе в пълен контраст на всичко, което бях видял и усетил през останалите дни в Ерусалим. За разлика от тях, евреите са изключително миролюбив народ. Въпреки засиленото военно присъствие (а там няма как да не е такова), това, което излъчват войниците на Израел, не е омраза към външния свят. Напротив – те са изключително приветливи, нормални хора от нормални семейства.

Този израелски войник е хванал за ръка моя син… като свой! Това му остави незабравим спомен от баткото с автомата. Успях да разменя няколко думи с неколцина от тях. Въпреки желанието да бъдат представени като агресори и окупатори, ние ги видяхме като изключително сърдечни и услужливи момчета и момичета (в Израел жените също отслужват военния си дълг. Мъжете 3 години, а жените 2.) Контрастът е огромен! От едната страна приятелски настроени войници, с пълно бойно снаряжение, и от друга – озлобени босоноги хлапета, агресивни, с желание да те разкъсат! Сякаш видях с очите си записаното преди 4 хилядолетия за потомците на Исмаил: “Той ще бъде между човеците като див осел; ще вдига ръката си против всеки и всеки ще вдига ръката си против него; и той ще живее независим от всичките си братя.” Бит. 16:12″

Tags: , , ,

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Абонирай се за всички ЕВАНГЕЛСКИ НОВИНИ
ЗАПИШИ