Как църквата прати ромите при евангелистите

Диана Петрова

Българската православна църква обяви наскоро стратегия за катехизация (вцърковяване) и религиозна просвета. Ще търси хора, които да бъдат кръстени и приобщени към вярващото паство. Стратегията предвижда “медийни участия на духовници и богослови, за да достигне до повече хора истината за православието и за вредата от разколите, сектите и лъжеученията на суеверието и неверието”. Едва сега се предвижда създаване на специален отдел “Връзки с обществеността”. Със задача да провежда “активна медийна политика, която да оборва натрапваното мнение, че БПЦ е затворена, статична институция, а напротив – че тя е жив организъм, близо до хората, с многостранна, богата и активна просветителска и социална дейност”.

Много добре, но доста късно. За 20-те години преход традиционното по конституция православно изповедание пропусна да приобщи мнозина български граждани, които първоначално потърсиха подкрепа в храма.

За да се стигне до днешния ден, когато не само чужди християнски изповедания привличат “симпатизанти”. Достатъчно е да се сетим за брадатите и забулени ислямисти от Пазарджик, за да ни стане ясно, че най-често прескачането от вяра във вяра е свързано със съвсем земни благини – пари, храни, шансове за излизане от гетото и несгодния живот.

Именно по тази причина голяма част от ромите избраха още навремето евангелските църкви, считани за секти от БПЦ. 64 476 души се определиха като протестанти при последното преброяване. Около една трета от тях са роми – 23 289. При сравнение с предишното преброяване се отчита увеличение на броя на ромите протестанти.

На първо четене отчетата ще кажат: купиха ги с помощи в първите гладни години, дават им храна и пари. Ромите са езичници – вярват в магии, врачуват, а такива нямат място в нашата църква. И още: евангелизмът е лесно смилаем за разлика от истинското учение на единната, света, съборна и апостолска църква.

Истината за този процес обаче има няколко лица. Едно от тях е, че след 1989 г. протестантските църкви започнаха агресивно да привличат вярващи чрез т.нар. евангелизации. Вярно е, че се наляха много пари от чужбина. Раздаваха се библии, всякакви брошури и храни. Пасторите екзалтираха ромите с харизматични проповеди за Бога. Вярно е също, че често даваха като негативен пример дебелите, мърляви и безсловесни свещеници. Критикуваха православието като “мъртва” църква. Вместо православните духовници да тръгнат сред страдащите и бедните и с подкрепата си да ги върнат към правата вяра, те предпочетоха да се цепят и да водят войни не за души, а за власт и имоти. И се отчетоха с няколко шествия и петиции срещу сектите, в които искаха държавата да ги забрани, за да защити традиционната вяра. Някои от младите евангелистки пастори тогава споделяха, че точно това поведение ги отблъснало.

И така много българи и роми предпочетоха евангелските църкви. Освен това там не е нужно да се изповядваш пред свещеника, а споделяш преживяното с “братята” и “сестрите”. Всеки “свидетелства” за някакъв знак, даден му лично от Господ, и т.н. Ромите изживяват и споделят искрено духовната си радост и болка, а пасторите не ги объркват със сложни и трудноразбираеми проповеди. Службите са радост и възхвала на Бога, пеят се песни, танцува се. Въобще – празник на духа. Ромите повече от всички вярват в изцелението и в това, че Господ решава всички проблеми – лекува, намира работа, създава семейства.
Никой не е очаквал свещениците да грабнат микрофоните в зала 3 на НДК и да крещят “Алелуя”, но е факт, че не си мръднаха пръста да помогнат за интегрирането на малцинствата. Православните действат на принципа, че всеки сам трябва да потърси Спасение, сиреч – да дойде при нас и ще го приемем.

Пред изследователите Милена Беновска-Събкова и Велислав Алтънов пастор Павел Игнатов споделя, че още в края на 80-те години специално от Божията църква са имали мисия да привличат вярващи сред малцинствата. А след 1989 г. настава масово разпространение на евангелизма сред тези общности. Нещо повече – подготвени са ромски пастори. Бизнесмени от този етнос подпомагат дейността на пасторите.

Изследователи на евангелските общества твърдят, че в тях има засилен социален контрол. На фона на ширещата се неграмотност, наркомания и проституция сред голяма част от ромите животът в църквите е наистина спасение за техните събратя. Дори шанс за социална реализация. Там пасторите учат, че не трябва да се живее без брак. Говорят против алкохола, наркотиците и т.н. Не че такива проповеди няма в православните храмове, но при евангелистите всичко е много по-простичко. Практиката по време на сбирките да изобличават “греха” на ближния осигурява контрола на общността над отделния индивид. И никак не би било пресилено, ако се каже, че интеграцията, за която властите толкова говорят, в много от евангелските църкви е факт – българи и роми се молят заедно и си помагат. Много просто и лесно обяснимо. Сега дори наши ромски пастори участват в евангелизации в чужбина. Някои дори имат амбиции и за пряко участие в политиката. От концепцията за духовна култура на Синода изобщо не става ясно как тези хора ще бъдат спечелени за православието.

На съвещанието при Вартоломей в Истанбул патриарсите на 13 поместни църкви взеха историческото решение през 2016 г. да се проведе Вселенски православен събор, какъвто не е имало от IX век, когато се признава независимостта на българската църква. През 1054 г. от православието отпада Римската епископия и сега въпросът според ревностни православни е дали на този Осми събор, който се подготвя от 1961 г., православието ще се подчини на папата. Това според средновековни светии ще предхожда възцаряването на антихриста над една глобална държава. Патриарх Неофит е бил в патова ситуация на съвещанието в резиденцията на Вартоломей в истанбулския кв. „Фенер“, защото се срещнали противоположните мнения на Московската и на Вселенската патриаршия за необходимостта от Всеправославен събор. Руският Кирил е разчитал най-много на българската подкрепа, но становището на нашата църква изненадващо било на страната на Вартоломей, обясниха богослови след срещата в Истанбул. Вероятно напрежението е дошло в повече на дядо Неофит и припаднал.

4 comments for “Как църквата прати ромите при евангелистите

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.