Интервю с пастор Васил Петров

vpetrov_300Живеем в дни, в които трябва да сме трезви и будни повече от всякога. Защо ли? Защото настават усилени времена. Защото дяволът, нашият враг, с хитрост и лукавщина се опитва да приспи и омае църквата, бутайки я в заблуда, разцепления, завист и грях. Повече от всякога виждаме хората демонично обладани, депресирани, болни от неизцелими болести, объркани, без посока и надежда за живот.

Pastir.org: Как ще се отрази на евангелските църкви в България влизането на страната ни в Европейския съюз?
Аз мисля, че пълноправното присъединяване на България към Европейския съюз, поне в близките няколко години, няма да доведе до някакви видими, по-сериозни радикални промени в евангелските среди, като изключим може би отворените граници, данъчните облекчения и създаването на уникална възможност за нацията ни да стане фактор за развитието на нова Европа. Всичко зависи от нас. 
        
Pastir.org: Колко са евангелските църкви в България днес и кои са главните проблеми, които пречат на българските вярващи да работят заедно?
Евангелските църкви в България са повече от 1400, които от своя страна са разделени в десетки деноминации, като някои от тях се състоят буквално от по две, три църкви. Българските вярващи искат да работят заедно и го правят. Тези твърдения са базирани на наблюденията ми от честите пътувания и постоянното ми служение в църкви от различни деноминации. Проблемът за единството е в лидерите и пасторите на църкви, които странят един от друг. Това, което забелязвам е, че всеки има своето голямо видение и всеки си мисли, че е прав. Затова има толкова много и различни деноминации. Всеки иска да наложи своето мислене и авторитет. Ако българските пастори се смирят, съумеят да сложат собствените си разбирания настрана и наблегнат повече върху заповедта на Исус, да се обичаме един друг нелицемерно, нещата ще добият друг вид.

Pastir.org: Възможно ли е всички евангелски църкви в България да съществуват в една единна действаща организация?
Веднъж зададох този въпрос на един ключов лидер на деноминация и отговорът му бе категоричен – не, никога. Попитах го, защо? И той ми отговори съвсем спокойно, че преплитането на интереси от всякакъв род, няма да позволи това да се случи никога. Очаквах такъв отговор. Аз лично съм убеден, че трябва да се установи и разпознае петкратното служение в тялото Христово в България. Това е правилният път.

Pastir.org: Има ли свобода на религията в България?
Привидно, да! Но, за жалост виждаме невежеството и манипулативната роля на медиите към обществеността. Това създава достатъчно негативно настроение на хората към Евангелските общества. Да бъдеш критикуван и представян в лоша светлина без право на глас – на това му викам “свобода”.

Pastir.org: Каква е отговорността, която евангелското движение носи, за съществуване на религиозна толерантност в България?
Толерантността е отговорност, а не позиция. Мисля, че евангелските среди са с установени библейски норми на поведение и те никога няма да бъдат нарушени. По-лесно е, когато всички четат от една и съща Библия и вършат това, което пише в нея. Все пак Исус е пътя, истината и животът. Никой не иска да ходи в заблуда. Нека сме толерантни към Него.

Pastir.org: Има ли криза за истински лидери в българските църкви?
Да, определено. Бих цитирал думите на Исус в Лука 10:2 “Жетвата е изобилна, а работниците малко; затова молете се на Господаря на жетвата да изпрати работници в жетвата Си.”  Но, дори и тези, които вече ги има, са пренебрегнати и по стар български обичай критикувани и изолирани. Никой не иска да ги разпознае, а камо ли да одобри за делото на служение. Така, че когато говорим за истински лидери, трябва наистина да се огледаме сериозно наоколо и ще ги видим, ако искаме.

Pastir.org: Има ли евангелското движение в България политическа роля?
Явно е, че на този етап евангелското движение не играе сериозна роля в политическия живот на страната.

Pastir.org: Коя е най-голямата трудност на църквата, в която вие сте пастор?
Най-голямата трудност, която срещам, е да виждам хора, които не откликват на призива да бъдат истински свидетели за Исус Христос. Желанието ни е да ги мотивираме и да ги научим да живеят богоугоден живот и да бъдат примера Христов за обкръжението, в което се намират.

Pastir.org: Как се изгражда една здрава местна църква?
С постоянство и много любов. На първо място е любовта към хората. Трябва наистина да ги обичаш, те разбират това. Хората се нуждаят от духовен дом и семейство, където да получат любов и топлина.

Pastir.org: Кои са водещите служения във вашата църква?
Молитвеното служение е на първо място, защото вярваме, че всичко се постига чрез молитва. Хваление, поучение и медии са основна част на служението ни като църква.

Pastir.org: Какви медийни технологии използвате в служението си?
Цифрова камера, цифров фотоапарат и мобилен компютър. Молим се за технически по-добри технологии. Вярвам, че един ден ще бъдем в публичното пространство и то, по един достоен начин, който да прослави името Исус. 

Pastir.org: Кое е най-важното, което искате да оставите на хората като пастор?
Да обичат Исус като Господ със цялото си сърце и хората, както себе си. Да дават траен плод и да бъдат верни до край. 

Служение Васил Петров е пътуващо служение, което има за цел да достигне до всички хора с евангелието на Исус Христос, като донася в живота им изцеление и освобождение. Повикът ни от Бог е да насърчим тялото Христово към това да познаем свръхестествената власт, която имаме в кръвта на Исус Христос и то предимно тук, в България. Това, в което вярвам е, че “словото на кръста е безумие за тия, които погиват; а за нас, които се спасяваме, то е Божия сила”. 1Кор. 1:18

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *