Интервю с пастор Николай Кокончев

Как ще се отрази на евангелските църкви в България влизането на страната ни в Европейския съюз?
Ако изхождаме от презумцията, че Европа е главно протестантска би трябвало да се отрази положително. Това, което очаква държавата от църквите обаче, по примера на европейските страни, е те да поемат социални инициативи и да бъдат активни в тази област. Когато се стигне до самата същност на благовестието, ние ще срещнем нов вид опозиция, мотивирана от мултикутурната и мултирелигиозната Европа.
Pastir.org.com: Kолко са евангелските църкви в България днес и кои са главните проблеми, които пречат на българските вярващи да работят заедно?
Евангелските църкви са повече от 1000 разделени в десетки деноминации, повечето от които са само на хартия. Има около 10 основни деноминации, а само  две или три обединяват около 80% от протестантите. Така че не е трудно да има разбирателство и комуникация сред основните групи. Не мисля, че не се работи заедно, пример за това е ОАЕЦ, Пасторското общение и много други инициативи. Ето например, ние във Варна се молим почти 3 години заедно на един хълм край града всеки вторник.
Pastir.org.com:  Възможно ли е всички евангелски църкви в България да съществуват в една единна действаща организация?
Това ще е глупаво, защото тази организация предполага администрация и контрол върху тях. Вярвам, че възстановяването на петкратното служение е ключът към истинското обединение не като организация, а като организъм.
Pastir.org.com: Има ли свобода на религията в България?
Има свобода не по малко от другаде в Европа, но сме далеч от стандартите в САЩ. Това е ограничена и доста контролирана свобода, както всичко в ЕС. Проблемът не е в законите, а в манипулирането на общественото мнение относно Евангелските църкви и глупостта на много журналисти и чиновници. Тази страна е исторически източно православна и това ще си остане линия на ЕС и за в бъдеще. Знакът за зрялост ще бъде отношението на ПЦ и нейните духовници към другите християни.
Pastir.org.com:  Каква е отговорността, която евангелското движение носи, за съществуване на религиозна толерантност в България?
Моето разбиране за религиозна толерантност не е еднозначно с компромис в проповядването на Евангелието и истината, че само Исус е пътя за спасение. Апостол Павел е пример за “религиозна толерантност” в Атина (Деяния 17:16-3). Не мисля, че проблемът е т.н. религиозна толерантност, а по-скоро религиозни политики, в които се включват организации заинтересовани от съвсем друго.
Pastir.org.com: Има ли криза за истински лидери в българските църкви?
Има липса на национално разпознати водачи с добра репутация. Причината е концентрирането на религиозната власт в София и взаимоотношения, които пречат на тялото Христово в страната. Нека да си признаем, че най-големите църкви не са в София. В местните църкви има лидери и потенциал, който трябва да се използва.
Pastir.org.com: Има ли евангелското движение в България политическа роля?
Досега опитът да влияем в политиката се провали. Не знам какво ще стане в бъдеще, но знам това: Ако процентът на протестантите бъде не 1,5 а 10 няма да се питаме подобни въпроси.
Pastir.org.com: Коя е най-голямата трудност на църквата, в която вие сте пастор?
Да мотивираме всеки вярващ да бъде свидетел за Исус и да разпознаем дарбите на Духа сред тях.
Pastir.org.com: Как се изгражда една здрава местна църква?
Посвещение, видение и много работа. Критериите за здрава църква се разминават, но едно е най-важно: какъв е плодът на тази църква.
Pastir.org.com: Кои са водещите служения във вашата църква?
Хваление, младежи, тийн, молитвено ходатайствено, ново начало, арт, служение за стари и болни хора, външни мисии, сред лишени от свобода и други. Ние често активираме нови служения, а някои, които не функционират добре, прекратяваме.
Pastir.org.com: Какви медийни технологии използвате в служението си?
Два мултимедийни прожектора, много компютри, всякакви електроники.
Pastir.org.com: Кое е най-важното, което искате да оставите на хората като пастор?
Да познават Името на Исус като единствен Спасител и да имат плод в живота си за Царството.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *