Интервю с пастор Иван Врачев

06.07.2006

Pastir.org: Как ще се отрази на евангелските църкви в България влизането на страната ни в Европейския съюз?
Лично аз не съм нито оптимист, нито песимист относно влизането на страната ни в ЕС. От една страна, ние вече сме част от една обществена система, в която има ред и законност, в която се зачитат правата на хората и свободата на изразяване на мненията. Това определено ще се отрази позитивно на евангелските църкви в България, според мен, защото ще осигури законовата им защита. От друга страна, ние вече сме част от една секуларна обществена система, която даже не желае да признае своите исторически християнски корени (спомнете си споровете около преамбюла на европейската конституция). Европа днес се самоопределя като пост-християнска. Доминиращи са идеите на хуманизма, които отричат върховенството на Бога. Доминиращата морално-етична система е релативизмът, която е типична за пост-модерното общество. А за нас, българите, които току що започваме да изправяме глави след тежката икономическа криза, доминиращи са стремежите за материално стабилизиране и преуспяване. А всичко това определено усложнява духовната и моралната обстановка, в която ние като отделни вярващи и като църкви, трябва да отстояваме своята християнска вяра, принципи за живот и свидетелство.

Или с две думи: независимо дали сме в ЕС или не, живеем в последно и усилно време (2 Тим. 3:1-5). С всеки изминат ден за нас, християните, става все по-трудно и по-трудно да устояваме в своята вяра и да изпълняваме своето призвание, да бъдем сол и светлина в този свят. Но добрата новина от Божието Слово е, че там, където се умножава грехът, се преумножава и благодатта (Рим. 5:20). А това ни насърчава, че можем да живеем в последното и усилно време и въпреки това да устоим. Аз вярвам, че мисията ни като евангелски вярващи не се променя от политическата и социалната обстановка. Най-важното е, че с Божията благодат ние можем да я изпълним.
Pastir.org:  Колко са евангелските църкви в България днес и кои са главните проблеми, които пречат на българските вярващи да работят заедно?
Не зная колко са евангелските църкви в България, нито зная колко са официално регистрираните евангелски вероизповедания. Според мен, няма нищо, което пречи на вярващите да работят заедно. В последно време има добри взаимоотношения и сътрудничество межди различните евангелски движения, църкви, духовни служители и вярващи. Особено след по-младото поколение духовни служители деноминационните различия просто нямат никакво значение. Националното пастирско общение е един от многото примери за това.
Pastir.org:  Възможно ли е всички евангелски църкви в България да съществуват в една единна действаща организация?
Напълно съм убеден, че това не е възможно. А и не е необходимо. Единството между вярващите не означава всички да бъдат организирани в една деноминация, нито пък вярващите от дадено населено място да посещават една единствена църква. Единството между вярващите се изразява в тяхното общение и сътрудничество, които особено в последните години не се ограничават от деноминационните граници.
Pastir.org: Има ли свобода на религията в България?
И да, и не. Формално погледнато от гледна точка на законите на страната има религиозна свобода. В действителност нещата са доста по-различни. По места в страната ни има евангелски църкви, които са дискриминирани от обществеността и от местните власти, от време на време и медиите нарушават добрия тон спрямо тях, а като цяло ги държат в пълно информационно затъмнение. Все още в обществото ни няма достатъчна търпимост спрямо евангелските църкви. Но и тенденцията в Европейския съюз е точно такава – да се издига ролята само на традиционните национални църкви, а към всички други да се проявява само търпимост.
Pastir.org: Каква е отговорността, която евангелското движение носи, за съществуване на религиозна толерантност в България?
Толерантността е присъща черта на евангелските вярващи. Не отричам, че е имало (а може и сега да има) точно обратни примери. Обаче съветът на Божието Слово към нас е: „Затова, приемайте се един друг, както и Христос ни прие за Божията слава.“ (Рим.15:7). В момента проблемът, който се наблюдава, е не нетолерантност от страна на евангелските църкви, а нетолерантност към евангелските църкви.
Pastir.org: Има ли криза за истински лидери в българските църкви?
Не считам, че има криза за истински лидери в българските църкви. Истина е, че ние, българските духовни служители, се нуждаем да се учим и да израстваме в нашите умения за ръководене на църквите ни. По-скоро се наблюдава друга криза на национално ниво – криза на уважение и зачитане на лидерите и авторитетите. Тази криза дава своето отражение и в църквите.

Pastir.org: Има ли евангелското движение в България политическа роля?
Аз не считам, че евангелските църкви и духовни служители трябва да навлизат в политиката. Обаче вярвам, че евангелските църкви и служители трябва да възпитават вярващи, които да навлизат в обществения живот и в частност – в политиката.
Pastir.org: Коя е най-голямата трудност на църквата, в която вие сте пастор?
Най-голямата ни трудност е, че до момента нямаме свой собствен молитвен дом.
Pastir.org:  Как се изгражда една здрава местна църква?
Трудно ми е да определя кои са най-важните фактори за изграждането на здрава местна църква. Но със сигурност между тях са:
• здравото библейско поучение – вярващите се нуждаят от духовна храна, от напътствие в живота, от отговори на въпросите, които си задават
• общение (връзка) между вярващите, което изгражда здрави библейски взаимоотношения – всеки вярващ има нужда да има до себе си други вярващи, на които може да разчита; всеки вярващ се нуждае да има силно чувство за принадлежност
• служене на всички вярващи – всеки вярващ има нуждата да се чувства полезен в Божието дело, да осъзнава, че има призвание от Бога и че е изключително значим в Божия план
Pastir.org: Кои са водещите служения във вашата църква?
При нас са развити служенията, които са необходими за поддържането на богослуженията и вътрешно-църковния живот – например: детско служение, тийнейджърско служение, младежко служение, група за хваление, младежки госпъл хор, камерен хор, група за техническа поддръжка, разпоредители, група за работа с новоповярвали, домашни групи и т.н. Имаме изградена програма за ученичество „Живот в развитие“ на 5 нива. Правим и конкретни стъпки да служим за благословение на обществеността.
Pastir.org: Какви медийни технологии използвате в служението си?
На първо място – Интернет. Нашият църковен уеб сайт все още не е доизграден според първоначалната ни визия. Най-важното засега е, че проповедите и всичко по-важно от богослуженията ни се публикува в него и вярващи българи от цял свят имат възможност да слушат Божието Слово на роден език. Досега имахме и седмични телевизионни предавания по Пловдивска обществена телевизия, които осъществявахме със съдействието на Шалом ТВ. В момента преустановихме тези предавания поради промяна на финансовите приоритети на църквата ни.
Pastir.org: Кое е най-важното, което искате да оставите на хората като пастор?
Последното и усилно време, в което живеем предразполага към духовна хладина, летаргия и отдалечаване от Бога. Въпреки това с Божията благодат ние можем да останем ревностни, можем да бъдем духовно горещи и радикално посветени на Бога, можем да опазим първата си любов към Него. За тази цел нека да си припомним думите на ап. Петър: „А краят на всичко е наближил; и така, живейте разумно и трезвено, за да се предавате на молитва.“ (1 Пет. 4:7)

Tags: , , ,

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.