Ето, че баба Марта и мартениците пристигат. Какво трябва да знаем за този празник като християни и как трябва да реагирам?

Коя е Баба Марта?
Според легендата, Баба Марта се ядосала на младо момиче-овчарка, понеже то казало, че Баба Марта няма да й стори нищо лошо, тъй като и двете са жени. За да я опровергае и покаже силите си, баба Марта предизвикала мразовита виелица, и младото момиче умряло от студ.

Доста шокиращо! Оказва се, че празнуваме някаква старица, която под давление на малоценността си и манията си да се докаже, отнема живота на младо и невинно момиче. Т.е празнуваме престъпление!

Защо се слагат мартеници?
Главно 2 причини:

1. За да умилостивим Баба Марта! Отново шокиращо!!! Това е все едно да плащаме на престъпниците/насилници да не ни закачат. Интересно, как това поведение, което виждаме на хора от миналото, се преекспонира и в модерния свят.
2. За здраве! Не би ли трябвало един християнин да се доверява на Бог за здравето си? Все едно казваме, „нямам му много доверие на този Бог… повече разчитам на мартеницата.”

Още за мартениците
Няколко цитата от статиите, на наши медии за празника:

„Мартеницата е символ на пробуждането и култа към слънцето”

„Мартеницата е своеобразен амулет срещу злите сили и окичването с мартеница е един магически ритуален акт: усуканият бял и червен вълнен конец запазват човека чрез механизмите на контактната магия.”

Какво казва Библията по въпросите с „култа към слънцето” и всякакви магьоснически и окултни практики.

„Да нямаш други Богове освен мен!” (Изход 20:3)

„Да не се намира сред тебе никой чародеец, астролог, гадател или магьосник, никой баяч, запитвач на зли духове, врач или запитвач на мъртвите; защото всеки, който върши тези дела, е омразен на Господа.” (Второзаконие, глава 18, стихове 10-12)

Още от детската градина, Баба Марта е представяна, като положителна фигура. Така са ни учили от деца… Дори и да пренебрегнем християнския аспект на въпроса, това, с което е трудно да се примири човек е, че цялата държава празнува личност (дори и митична), която е проявила насилствени действия. Говорим за НЕАДЕКВАТНА РЕАКЦИЯ спрямо крайно неприемливо и престъпно поведение на една личност.

Въвличането ни в ритуали, като закичване на мартеници, ни прави съучастници в окултния характер на празника, което дава възможност на тъмни сили да атакуват живота ни.

Каква е нашата позиция?
Много хора биха казали, че не влагат такива значения в този празник и мартениците. Но трябва да разберем, че корените на празника са демонични и дявола може да използва дори и невежеството (незнанието) на един човек, за да действа, чрез своите „амулети”.

Всичко това, обаче, не ни пречи да пожелаваме на хората около нас БОГ да ги дарява със здраве. Когато някой иска да ни даде мартеница е добър повод да му благодарим за жеста, но да му кажем, че ние разчитаме на Бог за нашето здраве и да му пожелаем хубави неща. Ние не изказваме пожелания за здраве, защото е Март месец, а защото обичаме хората и им желаем най-доброто!

Как да реагираме спрямо обществото?
Мотивацията, която би накарала един човек да не участва в този празник и да го види в реалната му светлина е живот с Бог. Без да разбира свръхестественото и без да познава Исус лично в живота си, човек не може да види злия корен и влияние на този празник.

Нека този празник да не ни въвлича в спорове и нападки спрямо обществото . Нека Бог ни дава мъдростта как да го използваме за да насочим хората по-скоро към Исус, отколкото към нашето несъгласие. Не толкова да показваме колко негативен е празника, а да покажем колко по-добър е Бог от една мартеница. Ако църквата се научи да бъде повече ЗА неща, отколкото ПРОТИВ неща, ще има много повече успех в обществото. Исус успяваше да постигне този баланс – да приема, да обича, да подкрепя, да бъде приятел, без да приема греха. Нека Бог ни дава мъдрост!

Източник –> dovebulgaria.org

Здравейте,
Нужна ми е информация относно погребалните ритуали в протестантската религия (общност). Как мога да намеря описание за провеждането им и тяхното съдържание? Надявам се на Вашата помощ. Благодаря Ви.

Ирина Танева

Напоследък все повече се налага да пишем до медии и светски институции протестни писма. Особено по последния случаи с репортажа на „Господари на ефира”, се провокираха изписването на много такива. Ще си позволя да изразя мнението си относно това, как трябва да звучи едно такова писмо.

Ако искаме нашето писмо да има шанс в очите на адресантите, би трябвало да се съобразим със следните неща:

Да има добър тон, а не обиден.
Обидите карат човека да се защитава, а не да приема коректив.

Да предизвикваме към отговорност, а не да обвиняваме или съдим.
Нашата роля е да кажем истината, а не да издаваме присъди!

Да бъде рационално и да звучи на ниво, включително и езиково.
Емоционалните изблици не се приемат сериозно и нямаме право на тях. А за неграмотни прояви нека да забравим! Ако човек не може да пише грамотно, да поиска помощ от можещи хора. Достатъчно време вярващите са били считани за „задръстени” хора.

Да се въздържаме от обидни епитети!!!
Това нито е християнско, нито ще доведе до добър резултат. (например „олигофрени”, „болен мозък”, „неграмотници” и др.)

Да се запитаме какъв ни е мотива.
Просто искаме да изразим гняв или да бъдем проводници на истината, която да послужи като положителен коректив?
Да бъде добре аргументирано.
Ясно да покажем несъгласието си и още по-ясно да обясним защо не сме съгласни.

Да не звучи „религиозно”.
Обществото често ни смята, че сме религиозни фанатици и всяко религиозно звучене ще ги накара да отхвърля писмото ни. (например „ще горите в ада”, „ще отговаряте за това”, „Бог мрази това”, „погубителя на човешката душа” и т.н. Помнете, пишем на хора с тотално различна ценностна система и за тях тези понятия не означават НИЩО!!!)

Не е задължително да пишем от позицията на религозната си принадлежност.
Понякога е по-добре да изразим мнението си, без да намесваме верските си убеждения. Това не е поради страх, а поради насадения антагонизъм в обществото ни срещу протестантизма.

И най-важното: НЕКА ОБИЧАМЕ!!! Хората са били достатъчно съдени от Църквата. Време е да казваме истината не с осъждение или презрение, а с любов – както Исус го направи, когато беше на земята!