Идеи на Ню Ейдж в съвременния български евангелизъм

10.04.2013

Д-р Вениамин Пеев

Напоследък в българския евангелизъм се наблюдава засилване на опитите да се внедрят опасни Ню Ейдж идеи. Те се прокарват от висши държавни представители и евангелистки лидери, които не са на демократично избираема длъжност, т. е. не са упълномощени от широката маса евангелисти да ги представляват на обществени форуми. Ето защо такива самозвани евангелистки лидери си позволяват противно на новозаветното учение и заветите на реформаторите от ХVІ в. насам да възприемат и дори да налагат на останалите евангелисти инициативи, които не са християнски, а представляват видимо възгледи, които отдавна са известни в богословието като бахайство, мунизъм и Ню Ейдж.

Конкретен повод за написването на тази статия е неправомерното включване на някои пастори в Национален съвет на религиозните общности в България и обявяването на общорелигиозни молитвени богослужения под егидата на президента на Република България г-н Плевнелиев. Нашата категорична позиция, която ще аргументираме и илюстрираме по-долу, е, че такива мероприятия са плод не само на драстична богословска некомпетентност, но представляват опасно залитане към идеологията на Ню Ейдж.

Концепцията за “религиозен обединител” в Ню Ейдж
Концепцията за “религиозен обединител” по начало е политическа, не религиозна. Държавният глава (император, крал или президент) си поставя за цел да “примири” и “обедини” различните религиозни представителства в рамките на своите владения, за да се предпази от евентуални социално-религиозни проблеми. Неговата цел не е духовност, благоденствие или благословение на поданиците, а подсигуряване на доверие към и стабилност на своята позиция.

В историята на религиите има много такива примери. Римският император от времето на Октавиан Август (І в.) започнал да съчетава в поста си както политическата, така и религиозната власт. Той бил princeps senatus (първи сенатор), цензор, консул, трибун. Също така той бил и pontifex maximus (върховен жрец) и дори се самобожествявал като “благодетел” на всички слоеве и етноси в империята (Светоний. Дванадесетте цезари. Кн. І-ІІ).

Превъзходният апологет на християнството и критик на тогавашната държавна върхушка Тертулиан пише саркастично, че за римляните “божествеността се мери според човешките прищевки” (Тертулиан. Апология на християнството. V.І). Амбицията на римския император да запази ролята и влиянието си върху религиозните дела и инициативи се запазила и в двехилядолетната история на християнството. Достатъчно е да споменем имената на императорите Константин – Велики (274-337) и Теодосий І Велики (378-395). Първият е известен с издаването на Миланския едикт (313 г.), в който са изравнени правата на всички религии и техните представители в тогавашната римска империя. Въпреки традиционното венцесловене на императора за този му акт, текстът на този едикт показва една плуралистична тенденция. Нека цитираме централния пасаж, в който Константин обявява: “да дарим на християните и на всички свобода да следват оная религия, която всеки един желае; та Божеството, каквото и да било то и въобще онова, което е на небето, да бъде милостиво и благосклонно към всички, които се намират под наша власт” (Поснов, М. История на християнската църква. Т. ІІ. “Анубис”, 1993. 51).

Видно е, че императорът въобще не се интересува “кое е Божеството” – важното е то (Зевс, Амон-Ра, Христос и т. н.) “да бъде благосклонно” към всички поданици на римската държава. Важното е изявите на Божеството на всяка религия да хармонират с волята на императора. При такава плуралистична постановка става ясно, че от гледна точка на императорската религиозна политика Божеството, каквото и да е то, ще бъде в най-добрия случай “благодарен съмишленик” на императора, за да бъдат неговата роля и действия “узаконени” в държавата. Принципно тази позиция на държавния глава се е запазила през следващите векове и до днес, независимо дали държавата е монархия или република. Опитите на нашите президенти през последните години да доближат до себе си водачите на различните религиозни представителства уж под обединяващата идея “за благото на народа”, който де факто е разделен между християнство, ислям, юдаизъм и други по-малко влиятелни религиозни формации, а вътрешно пък всяка една религия има различни фракции, всъщност представляват едно повторение на плуралистичната идея на “Миланския едикт”.

През последните две столетия плуралистичната идея за “обединението” на религиозните поклонения на “Божеството, каквото и да е то”, създаде учения и практики, които най-общо казано влязоха в аморфната политико-научно-религиозна система на Ню Ейдж. Нейните адепти, които иначе са многообразни и често се противопоставят едни на други, са единни в едно. Според тях “епохата на християнството” е приключила безвъзвратно и е настъпила “Нова Епоха”, защото нашата слънчева система е навлязла в съзвездието “Водолей”, откъдето ние предполагаемо черпим “нови религиозни идеи”. Такива промени ставали приблизително на всеки 2000-2200 години и християнството, което е навършило две хилядолетия, се е изчерпало и трябва да отстъпи ролята си на “новите идеи”.

Известната холивудска актриса и религиозна писателка Шърли Маклейн дава една симптоматична дефиниция за Ню Ейдж: “това е епоха на хуманизъм, братство и окултни събития” (Hexham, I. & Kl. “The Soul of the New Age”, Christianity Today [Sept. 2, 1988]. 20). Под “хуманизъм” се разбира всяка светска философия и политическа идеология, която не е основана върху християнските принципи. Под “братство” се разбира приравняването на представителите на различните религии, на техните религиозни учения и практики, при което нито една религия не може да се смята за “истинската”. Под “окултни събития” се разбира навлизането на митологични зависимости от обекти на природата, например, признанието за влияние на небесните тела върху нашия живот. В една или друга степен идеите на Ню Ейдж обуславят днешната политика в развитите страни или се вклиняват в нови религиозни системи, възникнали върху традиционните световни религии като християнство, юдаизъм, ислям, индуизъм и т. н.

Съществена роля за разпространението на идеите на Ню Ейдж играят знакови фигури в нашето съвремие. Освен Шърли Маклейн един от популярните актьори е сциентологът Том Круз. Бившият корейски евангелист Сън Мюнг Муун (1920-2012) създаде крупната финансова, политическа и религиозна империя на “Обединяващата Църква”, под чието влияние попаднаха някои евангелистки пастори у нас веднага след политическите промени през 1989 г. Муун използваше привлекателната практика на “масовите сватби” с представители на различни етноси, християнски конфесии и религиозни формации. Той постигна рекорд от ок. 20 000 брачни двойки, които “благослови” наведнъж през 2009 г. Връзките на Муун с видни политици като Никсън, Рейгън, Горбачов и др. му помогнаха да установи трайно влияние върху важни политически инициативи. Така например, по неговата инициатива са създадени в различни страни редица организации, пропагандиращи “световен мир и единство”, и тези идеи са възприети от политици и държавни институции. През последните десетилетия Муун търсеше и постигаше пробив чрез обществени фигури на различни нива: държавни глави, депутати, хора на културата и бизнеса, спортисти или религиозни дейци. Пробив има и в България и ние трябва да бъдем внимателни срещу всяка извънхристиянска инициатива за “религиозно обединяване” на представители на различни религии, която се осъществява в наглед невинни форми като “общи молитви” и “общи религиозни организации”. Всяка подобна инициатива и форма е опасна за идентичността на християнството!

Концепции на Ню Ейдж, прилагани у нас през последните години
Идеята за създаване на “Национален съвет на религиозните общности в България” (НСРОБ) е политическа инициатива, която ненужно дублира отговорностите на Дирекцията на вероизповеданията. Като политическа инициатива, тя представлява една от концепциите на Ню Ейдж да се постига “обединение” на религиозно ниво, което уж ще се изразява в името на мира и спокойствието, науката и културата, благоденствието и добрите перспективи за поданиците. В скоби ще подчертая, че християните и особено разумните евангелски представители никога не сме били против такива идеи, така че нямаме нужда от НСРО да ни ги формулира, декларира и налага, за да ги реализираме. В Новия Завет е казано преди 2000 години: “Промишлявайте за това, което е добро за всичките човеци; ако е възможно, доколкото зависи от вас, живейте в мир с всичките човеци” (Римл. 12:17-18). Ние обаче изповядваме друг принцип – принципа на Христос: “Мир ви оставям; Моя мир ви давам. Аз не ви давам, както светът дава” (Йоан 14:27). Христовият мир не е изкуствено наложеният мир от дипломати и религиозни политикани. Христовият мир предизвиква динамиката на безпокойството поради греха и отчуждението от Бога, размирието на ужилената съвест, отказа от други богове и приемането на Христос, Чието име единствено дава спасение и вечен живот! Нещо повече, в духовен и нравствен смисъл Христос предупреждава, че “Неговият мир” дори се втурва в личния и обществен живот като “меч”, който не допуска размиването на религиозните граници (вж. Мат. 10:34).

Каква обаче е “миротворческата” дейност на НСРО, в която са се включили лица като Николай Неделчев и Евгений Найденов? Нека видим какво “богословие” изповядва тази организация. На 5.02.2013 г. Евгений Найденов присъства на форум, организиран от НСРО под надслов “Религия и наука се обединиха в името на толерантността”. Тук има някои странни неща. Първо, идеята за “обединяване” усилията на наука и религия е типична концепция на Ню Ейдж, афиширана още от Е. Блаватска, а в по-ново време и от Фритьоф Капра, Мерилин Фъргюсън и др. Второ, на този форум се афишира един “нов модел” на научно-религиозни отношения. В “Декларацията”, подписана от Е. Найденов от името на българските евангелисти, е записано: “Ние сме различни, но имаме обща природа, Един Творец и общи човешки потребности и ценности”. Нека запитаме: “Може ли евангелският християнинът да се съгласи, че Яхве, Аллах, Триединният Бог, Брама и т. н. са име на Един и Същ Творец?” В Св. Писания на християните никъде няма такова нещо! Представителите на Ню Ейдж обаче твърдят точно това, обединявайки “наука” и “религия”: “Вярвам, че идва един Световен ред, в който науката ще се слее в монистичната философия (т. е. религията) и целият свят ще бъде пометен в едно ново съзнание” (Stone, J. SPC Journal [July 1977]).

Председателят на НСРО д-р Рупен Крикорян поддържа доста близки отношения не само с Арменската православна църква, но и с представителите на мюсюлманската общност. Доста странно впечатление обаче прави фактът, че той контактува и с мормонската организация, която още не е член на НСРО, но вероятно ще се стигне и до там. Затова възниква въпросът: “Каква е евангелската роля на лица като Неделчев и Найденов, които никъде не показват уникална християнско-евангелска позиция?” Ние не враждуваме и не предизвикваме никой представител на други религии и религиозни култове, но докъде се простира една позиция, в която липсва фактическата уникалност и необходимостта от благовестие? Ако ние постоянно седим на една и съща маса с друговерци и противници на християнството, пием едно и също кафе и наричаме Един и Същ Творец Яхве, Аллах, Триединния Бог и Брама, без да споменаваме дори, че “който повярва в Христос, ще получи спасение и вечен живот”, какво ще стане де факто с повелята: “Идете (по целия свят) и научете всички народи, и кръщавайте ги в името на Отца и Сина, и Светия Дух” (Мат. 28:12)? Какво ще стане с благовестието, мисионерското дело, създаването на нови църкви за Христа?

Силно се опасявам, че участието на евангелистки представители във формации като НСРО ще предизвика рано или късно за тях и нас квалификацията и последиците: “Зная делата ти, че не си студен, нито топъл… Така, понеже си хладък, нито топъл, нито студен, ще те повърна из устата Си” (Откр. 3:15-16).

Tags: , , , , , , , , , , ,

32 Responses to Идеи на Ню Ейдж в съвременния български евангелизъм

  1. Александър on 11.04.2013 at 1:07

    Не спекулирайте със Словото

  2. Veniamin Peev on 11.04.2013 at 7:55

    Кое по-точно наричате „спекулиране“ със Словото, Александър? Моля, уточнете.

  3. Тони on 11.04.2013 at 9:25

    и аз мисля тъка
    като Д-р Вениамин Пеев

  4. Страхил Иванов on 11.04.2013 at 10:01

    Д-р Пеев, вие добре проследявате историческото развитие на идеите на Ню ейдж, но аз искам да допълня, че те вече са в много събрания, които имат претенции да са евангелски!
    Например идеите на метафизичните култове като „Движение Слово на вяра“ съдържат следните учения:
    -Учението за “ малките богове“
    -Учението за веществото „вяра“.
    -Учението за положителната изповед
    -Учението за изкуплението в ада-Исус не ни е изкупил на кръста, а в ада
    Това е само малка част от Ню ейдж идеите проникнали в събранията. Друг пример е „святия“ смях или“ Торонто блесинг“, което представлява хиндуистката практика наречена “Пробуждане на Кундалини“. НЛП и другите практики от психологията също вече проникнаха в евангелските събрания. Все по рядко се говори за грях и покаяние, а вместо това се повтаря като мантра „Бог е любов“ и „ Бог те обича“, като умишлено се пренебрегва, че освен че Бог е любов, Той е праведен и свят и нищо нечисто не може да влезе в присъствието Му!
    Така, че тези религиозни седенки под сянката на Президенството са естествен резултат от вече посятото през последните 23 години семе.
    Но най-обезпокоителното е, че тези Ню ейдж идеи проникват в църквите срещу съответното заплащане и тези ,които трябва да ги спрат, срамежливо навеждат очички и се правят, че нищо не е станало!

  5. Георги Георгиев on 11.04.2013 at 11:06

    Второ послание на Йоан;
    „7.Защото много измамници излязоха в света, които не изповядват дохождането на Исуса Христа в плът. Такъв човек е измамник и антихрист.
    8. Внимавайте на себе си, да не изгубите онова, което сте изработили, но да получите пълна награда.
    9. Никой, който върви напред, и не пребъдва в Христовото учение, няма Бога; тоя, който пребъдва в учението, той има и Отца и Сина.
    10.Ако някой дойде при вас, и не носи това учение, недейте го приема в къщи, и не го поздравявайте,
    11. защото който го поздравява, става участник в неговите зли дела.“
    Който има уши да слуша- нека слуша!!!

  6. Димитров on 11.04.2013 at 12:53

    Инициативата на президента е капан за наивници които коментарите на Петко и Вяра показват че все още има. Българският евангелизъм е толкова ударен от комплекс за малоценност че една „президентска покана” за флирт с властта e едва ли не меродавнa. С такова мислене църквата си остава само една просякиня на опашката пред социалната кухня на държавата. На хората които се съгласни с такава съдба няма как да се помогне. Те нямат ума Христов и не са познали неговата безгранична благодат. Защото ако бяха нямаше да се радват на малките мимолетни милувки на президента.
    Специално на въпроса на Петко който ни отново прилага и друг сълзлив пример на неговите ученици добро ли да правим или зло, аз също искам да попита. Когато президента каже да се молим или когато Бог каже аджеба? И каква е разликата между пастори които са манипулирани от службите и духовни водачи които са водени за носа от президентската, парламентарната или каквато и да е друга преминаваща власт? Въпросът е риторичен разбира се и не е нужно да отговаряш с обикновения си клакьорски стил от вестника на конгреционалистите

  7. Petio Nikolov on 11.04.2013 at 18:47

    Е … благодаря на г-н Димитров , че не ме е забравил.Чудя се защо ли ? Но иначе твоят коментар „Българският евангелизъм е толкова ударен от комплекс за малоценност че една „президентска покана” за флирт с властта e едва ли не меродавнa.“ Съм съгласен. И това е така заради агентите които бяха и са във върхушката на много църкви. Точно те даваха и дават такъв пример. Но интересно … когато се повдигне възмущение от това , се появяват хора които уж са срещу тези предатели , нооо атакуват хората които организират протеста !!?? Е , припознахте ли се г-н Димитров ? А д-р Пеев цитира определена дефиниция , която е точно в десятката за Ню Ейдж: “това е епоха на хуманизъм, братство и окултни събития”.

  8. Veniamin Peev on 11.04.2013 at 19:51

    Благодаря на участниците дотук, които показаха будна съвест и трезво мислене!

    Бр. Страхил Иванов,напълно сте прав, че моята статия сочи само каква е основата на айсберга, наречен „Ню Ейдж в българския евангелизъм“. Позволих си само да спомена за „пробив на Ню Ейдж“ у нас и имам конкретни примери за това. Но ние поставяме едва началото на изследване „идеите на Ню Ейдж“. Тази тема е огромна и има нужда от продължително проучване и повече автори, някои от които са хора като Вас, бр. Иванов. Сайтът Пастир.орг е отворен за всеки, който милее за очистването на българския евангелизъм отдолу-нагоре. Доста духовна нечистота се насъбра през последните две десетилетия е всички трябва да хванем по една голяма метла. И да я развъртим смело за Христа!

    А за онези, които искат да намерят потвърждение за наличието на много идеи и практики на Ню Ейдж в съвременния евангелизъм в световен мащаб, препоръчвам две класики: 1) Hanegraaff, H. Christianity in Crisis. Harvest House Publ., 1993; 2) Groothuis, D. Revealing the New Age Jesus. IVP, 1990. Гротуис е автор и на книгата Unmasking the New Age. На Запад има огромна литература, която дискредитира Ню Ейдж и предупреждава верните на Христос срещу всяка измама, обвита в станиола на псевдо-християнство. Крайно време е да се събудим и у нас и да сочим с пръст деформацията на християнството и онези, които го деформират било поради невежество и глупост, било поради нагаждане и кариеризъм.

  9. Вяра Илиева on 11.04.2013 at 20:11

    Петко е платен клакьор който пуска от време на време по Зорница. Аз съм възмутена от постъпката с която копира нашите дискусии от тук във фейса без дори да има доблестта да ни каже като го прави. Така се действа зад гърба на хората е интригантство и няма нищо общо с Христовия характер. Така постъпва човек който не може да каже нищо адекватно в дискусията. Такъв човек говори зад гърба ти защото го е страх. Това е под моето достойнството и с такива хора аз просто не се занимавам.

  10. Александър on 11.04.2013 at 20:23

    Александър не е репликиръл! Възможно е съвпадение на имена! Или неволно да e станало! Статията е сигнал за размисъл!

  11. Иван Георгиев on 11.04.2013 at 22:08

    Ако Бог е допуснал да има агенти то кои сме ние че да оспорваме неговото върховенство? С това не защитавам агентите. Всеки може да види моя документ от комисията че въпреки натиска никога не съм се подал на техните манипулации. Но в същото време не мога се присъединя към Петьо, Пилев, Петков и Влаев които като Адам в градината сочат с пръсти агентите виновни за собствената им неадекватност. Исус не обвини Юда че е виновен за кръста Му. Така и аз не обвинявам никой но до колкото мога със смирение си нося кръста си и слугувам на служението в старозагорско и сливенско. Който се има за праведен да хвърля камъни по блудниците. Един ден Господ няма да ме пита колко агента съм изобличил, а как съм живял пред Него. И тогава никой няма да може да каже жената или агента или пастора е виновен. Когато дойде и за мен проверка от Христа…

  12. Petio Nikolov on 12.04.2013 at 0:21

    Г-жо Илиева , парите си получавам от производство на диамантени инструменти , което съм организирал с помощ от Бог , а не от платено клакьорство както вие твърдите. Това , че съм писал публикации – да , писал съм. И вероятно ще продължа да пиша. И ако преценя , отново бих дал по-голяма гласност , но не на вашите хули. И като ви е под достойнството , защо продължавате да се занимавате с мен ?
    Г-н Георгиев , агентите не са ми виновни за някаква неадекватност !!?? Но по-скоро не са ви удобни въпросите които съм ви задавал и за това ме нападате.
    Думите ви са : Един ден Господ няма да ме пита колко агента съм изобличил, а как съм живял пред Него.
    Как това ще кореспондира с обвиненията за неадекватност към мен, Пилев , Петков и Влаев ? Забравихте , че от думите си човек ще се оправдае или осъди. А тези думи няма да ви оправдаят … Освен това са и без никаква конкретика ! Думи чиято цел е единствено да наранят.
    Иначе като цяло дискусиите са добри.

  13. Marinov Luben on 12.04.2013 at 3:46

    До Petio Nikolov
    „Свободата на словото“,понякога може да противоричи на СЛОВОТО БОЖИЕ!Гледната точка на някой „автор“($$$),колкото и да е от позицията на неоспорими факти-може да е в контраверс на БОЖИЯТА!Това уважаеми Николов, което е започнал Ангел Пилев не е нищо друго освен примитивен популизъм!Мечтата на едно джудже,да се превърне в исполин.Има много достойни братя и сестри,които имат моралното право да „пишат“ по тази тема!Съвсем различно щеше да бъде,ако Святият Дух му откриваше какво и за кого да пише!Но,много по-лесно е да се прави“копи-райт“ от архивите на лукавия.Това „копане“ в дълбочната на „фактите“,може да се окаже фатално:в един момент копаещият няма да има сили и възможност да излезе от „кладенеца“…И тези,които са го подкрепяли ще се дистанцират,разбирайки колко по-вече вреда е нанесъл от тези,които показва на показ…Ню Ейдж ще довлече всякави „служители“ и „писатели“ и много откровенно-аругантни кариеристи на Божията нива!

  14. Димитров on 12.04.2013 at 8:37

    Не съм се припознал г-н Петко дори обратното – познах ви още от първата дума. Включихте се след като клакьорчетата от Прелом им рязнаха квитанциите да не спорят вече тук че станаха за смях горкичките. Вие и вашата клика сте от онези конгреционалисти които винаги са с властта и на баницата мекото. Вашето участие с конгренационалистите е записано местните структури да имат някакво влияние, защото в различните вероизповедания те имат различна роля. При конгреционалистите те са много силни.
    http://www.parliament.bg/bg/parliamentarycommittees/members/237/steno/ID/1814
    вие сте силните а ние сме слабите но пак няма да се подадем на твойте ню ейдж идеи за чиста църква и естествено развитие на църквата

  15. Жоро on 12.04.2013 at 10:38

    При „молбата” на президента от ГЕРБ цялото евангелство с много протестиращите Пилев и Бакалов веднага станаха конформисти а с тях и барабар Петко и Петков с мъжете

  16. Ангел Петков on 12.04.2013 at 11:25

    Георгиев, можеш ли да напишеш поне един коментар, в който да не споменеш името ми? Явно не можеш без някои хора, което потвърждава едни мои думи, които бях написал в друга тема (припопмни си ги). Ще ти кажа само две неща. Първо, дали съм неадекватен в служението ми изобщо не е в твоите правомощия да определяш. Правя това, което Бог иска да направя, а ако сгреша някъде отношенията ми не са с теб, а с Него. Не мисля, че Бог има нужда от адвокати, а още по-малко ако те носят твоето име. Второ, никога не съм търсил вина в други за свои грешки. Моя принцип е съвсем различен от това, което ти си представяш. Ако нещата не се получат обикновено ги подлагам на обстоен анализ и след като разбера къде е пропуска го отстранявам. На това се науих в армията и ми е изграден навик, който считам за полезен. Никога не съм сочил агенти с пръсти и да ги обвинявам за мои грешки. Явно е, че когато четеш постовете прилагаш правило, на което ни учиха по времето на комунизма – при анализ на произведение да четем между редовете. Ти ефективно използваш тази техника. Тук, обаче, ще ти кажа, че между редовете не пише нищо – там е само болната ти фантазия и прекалено развинтено въображение. Изводите си ги прави сам.

  17. Veniamin Peev on 12.04.2013 at 11:53

    Онова, което ми прави драстично впечатление във връзка с участието на евангелистки пастори в инициативи на Ню Ейдж, е НЕПРАВОМЕРНОТО ПОДПИСВАНЕ НА ДЕКЛАРАЦИИ „от името на българските евангелисти“. Моля, влезте в долния адрес на Главното мюфтийство на ислямската общност:
    http://www.grandmufti.bg/bg/news-from-bulgaria/3165-religiya-i-nauka-se-obediniha-v-imeto-na-tolerantnostta.html

    Лицето пастор Евгений Найденов, подписал Декларация „за сътрудничество с други религии“, е представен като „ПРЕДСЕДАТЕЛ НА О Е Ц“. Аз няколко пъти попитах в сродните форуми Евгений Найденов, след като той се появи с проповеднически лицемерни слова: „В качеството си на какъв се изявяваш и снимаш на официални обществени форуми?“ Не получих НИКАКЪВ ОТГОВОР… Това е характерното поведение на САМОЗВАНЦИ и ЛАКЕИ на всяка държавна власт – от комунистическа (агенти) до републиканска (кариеристи). Изскачат от прикритието си и когато ги посрещнат с тоягата на Истината, си подвиват опашката…

    Сега пак питам: 1) ОТКОГА лицето Евгений Найденов е „председател на ОЕЦ“ – организация, представена като „основни евангелистки общности (т. е. петдесятни, Божия църква, баптисти, конгрешани и методисти)“?

    2) ЛОГИЧНО ЛИ Е лицето Евгений Найденов, който представлява ПОРЕДНАТА ИЗМИСЛЕНА ДЕНОМИНАЦИЙКА (на тривелианците), състояща се, доколкото съм информиран, от не повече от стотина зарибени оттук-оттам членове, ДА ПРЕДСТАВЛЯВА МНОГОХИЛЯДНИЯ БЪЛГАРСКИ ЕВАНГЕЛИЗЪМ?

    3) КОЙ УПЪЛНОМОЩИ лицето Евгений Найденов, който очевидно е НИКОЙ в традиционния български евангелизъм, да подписва каквито и да било ДОКУМЕНТИ НА ОБЩЕСТВЕНО НИВО?

    Въпросите ми (имам и още!) са насочени към Ню Ейдж организацията, известна като „ОЕЦ“, но те могат да бъдат дискутирани със „за“ или „против“ от всеки свободомислещ българин.

  18. Иван Георгиев on 12.04.2013 at 13:54

    Д-р Пеев ще получи отговори на въпросите си колкото получихме отговори на въпросите към Петко и чиста църква за ЕРЦ естествено развита църква. В България е така, говори се по всички други въпроси за щяло и не щяло но не и за това за което всъщност трябва да се говори. Евангелистите са същите очаква се на коментара ви се да се пуснат двама трима клакьори, един петдесетен диверсант на СЕПЦ, половин неадекватен отговор, едно частично досие, едно ни в клин ни в ръкав лично свидетелство, плюс още три отклонения от темата само и само да се покрие истината защо дадени хора в евангелските среди ни представляват без никой да им е дал такова право.
    Cпиралата се затваря. Бакалов и Пилев представляват пастирско общение без никой да им е гласувал това доверие, пастирско общение представлява вярващите във Варна пред кмета, ОЕЦ представлява пастирското общение и протестантите в нова държавна комисия създадена преди пет години но поставена в обществения фокус едва сега. Чудя се как Пилев още не е излязъл с контра призив към пастирското общение и всички протестанти от ОЕЦ? Но той е малко бавничък затова ще му го по подскажат от запад.
    Не знам какво толкова възбуди гордостта у някои хората предното ми включване след като просто казах че в смирение нося моята отговорност пред Бога. Споменах п-р Петков който писа за общинските съветници агенти и Атака, но щом Ангел Петков се включва вместо него потвърждава се предположението че Петко, Петков и Ангел Петков са едно и също лице което пише от различни анонимни псевдоними. Каквото повикало такова се обадило!

  19. Господин Влаев on 12.04.2013 at 14:23

    Иван Георгиев-пределно ясно ми е кой и какъв си.Има ли нещо общо с поставената тема нашето поведение?Другите споменати от теб като неадекватни не ги познавам,но себе си да и малко Ангел Петков.Той е военен инженер,което ще рече,че за разлика от теб има доста сиво вещество.Петков е пилот на военен изтребител(доста сложна машина с още по-сложно въоръжение),а ти Георгиев може би и трудовашка ръчна количка трудно ще подкараш!
    Ако си спомняш има стих в Библията който казва:“Отговаряй на безумния според безумието му,да не би да се има мъдър в своите очи.“Пр.26:4.
    Споменаваш Юда.Той беше само един.Аз не изобличавам агенти(за теб също има съмнение,че си такъв),аз не изобличавам и пастири които работят само за заплата!Аз подчертавам,че заради такива“служители“църквата днес е в токова състояние.Във всяка нива има плевели,но съм виждал и нива в която почти всичко е бурени и плевели.Правиш ли разлика?В днешно време много пастири като забележат,че в църквата му има братя с ярко изявено помазание от Светия Дух бързат да ги дискредитират и отстранят за да нямат конкуренция.Идва време в което Бог ще се намеси и ще постави всеки на подобаващото му място.Нали се сещаш,че имаше време в което положението се владееше от всичките братя на Йосиф.Почти неукрепнал юноша колко болезнено понасяше делата на собствените си братя.Сигурно се сещаш,че когато Бог се намеси нещата придобиха пълен обрат!
    В 2Кор.12:1 Ап.Павел казва:“Принуден съм да се хваля,при все,че не за полза…“
    На едно годишно събрание една сестра взе думата и се постара да ме дискредитира.Взех микрофона и казах на всеослушание:
    -Когато ти направиш туй което аз съм направил за делото Божие в Ямбол и България,тогава мога да разисквам с теб!
    Ти слугуваш в сливенско и старозагорско-добре,но това дава ли ти право да обявяваш за неадекватни хора за които нямаш представа къде и на кого служат?Моля те не хуквай бос през тръните!
    Днес много мисии пращат мисионери в Азия.Харчат се неимоверно много пари за да достигне Благата вест за спасение и на тези хора и това е добро.
    Когато аз започнах работа в Азия,Бог изрично ми забрани да казвам,че съм Християнин.След време пак Бог ми откри защо.
    Само ще ти кажа и то за Божия слава,че без да съм мисионер и без дори стотинка да получа за това съм раздал много Евангелия и филма Исус на много хора на техния език,като изрично подчертавам,че не аз съм им се натрапвал,а те с желание са идвали при мен!Във фирма с повече от 1000 човека персонал един от най-високопоставените директори поиска от мен Евангелие,филма Исус и брошурки.Когато му дадох Евангелието на негов език беше неописуемо щастлив и го прие като неоценимо скъп подарък!Друг директор с нетърпение чакаше да му дам Евангелие и филма Исус!Това са високопоставени и високо образовани хора,които Бог ги прати при мен!Имаше и хора от т.н. простолюдие на които съм давал по изрично тяхно желание Евангелия и филма Исус.Дори един човек ми предложи да посетим града в който е живеел(над 2000000жители),защото и други хора имали желание да чуят за Господ Исус.Казах на пастира(за него време голям авторитет,но после се провали),че съм готов да платя от своята заплата всичките му разходи и да отиде да им проповядва за спасение,чрез вяра в Исус Христос,но той отказа!
    Така,че Георгиев не обявявай за неадекватни(сигурен съм,че дори не знаеш какво значи тази дума,но я пишеш от любов към красиви клишета)хора които не познаваш.Много умело нас ни обявяваш за неадекватни,но още по умело го правиш да изтъкнеш себе си колко свят,смирен и адекватен си.Нямам за цел да те изобличавам или унижавам!Ако ти имаш съвест и достойнство ние също-не го забравяй.

  20. Toни Еленков on 12.04.2013 at 14:37

    През 2008 г. Национален Алианс Обединени Божии Църкви бе поканен да стане съучредител на сдружение „Национален съвет на религиозните общности в Република България.

    След провеждане на нарочно свикано по този повод заседание на Националния съвет на НА ОБЦ в гр. Велико Търново, бе взето решение да се отклони отправената покана и НА ОБЦ да не участва в проекта НСРОБ.

    Причините за това решение на НА ОБЦ бяха следните:

    1. НСРОБ е проект на държавата по аналог на подобна европейска организация.
    2. В НСРОБ членуват не християнски организации.
    3. Несъгласие с устава на сдружение НСРОБ:

    – Раздел I. Общи положения –

    „Разбирайки необходимостта от взаимно сътрудничество и съвмести действия за постигане на общи интереси“.

    „Разбирайки необходимостта от респект към уникалността на всяка религиозна общност и уважение към нейните традиции, обичаи и вяря“.

    – Раздел III. Предмет на дейност. Чл. 4.

    “ Предмет на дейност на сдружението е развитие на сътрудничество между различните, официално представени в България религиозни общности за постигането на общи цели за благото на техните членове и обществото като цяло“.

    – Раздел IV. Цели и средства на сдружението.

    1. Да съдейства за разпространение на познания между отделните религиозни общности относно техните принципи и ценностна система, свързани с изграждането на мирно и справедливо гражданско общество в България и света като цяло.

    2. Да насърчи разбирателството и взаимните връзки между хората с различни религиозни убеждения в България.
    …………..
    7. Да съдейства за активното участие на религиозните общности в обсъждането на въпроси свързани с религиозното възпитание на подрастващото поколение и семейния кодекс.

    8. Да съдейства за създаването на женски и младежки междурелигиозни съвети и форуми по места в България и да поощрява организирането на съвместни мероприятия и участие в програми в старната и чужбина.

    Средства за постигане на целите.

    “ Сдружението ще работи за постигането на своите цели със средствата на постоянен диалог, широка разяснителна и възпитателна дейност насочена към младото поколение, съвместни мероприятия, семинари и летни лагери, участия в международни програми.

    4. НСРОБ е инструмент за контрол на държавата, респективно ЕС върху религиозните общности в България и за въвеждането на икоменизъм.

  21. Ангел Петков on 12.04.2013 at 17:29

    Георгиев, като споменаваш фамилията „Петков“ нормално е да реша, че се отнася до мен, защото притежавам тази фамилия, която съм наследил от прадядо си. Понеже тя е достатъяно популярна и е нормално и други да я притежават, би било добре да уточняваш кой имаш пред вид. Освен това, спонелал си фамилията „Петков“ до името „Влаев“, с когото имаме общо нещо – от един град и една църква сме. И не на едно място си отправял предизвикателства и към двама ни. Както виждаш, има достатъчно аргументи да реша, че имаш пред вид мен. Ако съм сбъркал, тогава извинявай, но следва все пак да кажеш кого имаш пред вид за да не станат недоразумения. Макар с една и съща фамилия, всички имаме различни потребителски имена във форума. Моето съвпада с името ми и то е „Ангел Петков“. Другият е „п-р Петков“, а третият – „Petkov“. Ако знаеш кой пише от тези имена, тогава директно се обръщай към тях с имената им. Но ако не ги знаеш – пиши ги така, както ссе представят в постовете си.

  22. Veniamin Peev on 12.04.2013 at 18:35

    Моля колегите във форума да обърнат внимание на данните, които предоставя п-р Тони Еленков.
    Ясно е, че ОЕЦ и Николай Неделчев са крили от всички нас за своите похождения (в библейско-духовния смисъл), тичайки „по тъча“ на други религии, за да угодят на ПОЛИТИЧЕСКИ ДИРЕКТИВИ. Аз не помня нито веднъж ОЕЦ да е организирал ОБЩОЕВАНГЕЛСКА МОЛИТВА в подкрепа на християните в Афганистан, Пакистан, Ирак, да не говорим пък за Иран. От години получаваме информация за затворени и убити пастири и християни и съборени църковни сгради из тия страни. Ние се молим в ЧАСТНИТЕ СИ МОЛИТВИ, но нито една деноминация или ОЕЦ не подеха публична инициатива за страдащите ни братя там. А това е ПРЕДАТЕЛСТВО спрямо нашите братя и сестри!

    Затова се обръщам към администраторите на Пастир.орг и всички верни на Христа евангелисти ДА ДАВАТ ПУБЛИЧНИ СВЕДЕНИЯ ЗА ВСЯКА ЖЕРТВА И ПОСЕГАТЕЛСТВО СРЕЩУ НАШИ БРАТЯ У НАС И В ЧУЖБИНА. Църквата има нужда от ТАКИВА МОЛИТВИ, а не от директиви на този или онзи политик! „Помнете затворените, като че сте с тях заедно затворени, страдащите, като че сте и сами вие в тяло (с тях)“ (Евр. 13:3).

  23. Георги Грозев on 12.04.2013 at 21:01

    Влаев вие не познавате Ив.Георгиев иначе щяхте да знаете че е служил на подводница 2 и половина години от които половин в строг карцер заради вярата Той никога няма да ви го каже а пък и вие на дали ще го разберете. Сега като се разприказвахте така се сетих че ви помня преди много години на Карандила се надпреварвахте с малките деца в томболата по библейски въпроси. Виждам че от тогава адекватността за която претендирате просто струи в написаното от вас и няма нужда от повече коментари и отклонения. Затова и аз нямам какво повече да ви кажа а по информацията която пусна Т.Еленков открих още в блога на Ж.Донкова

    Д-р Жасмина Донкова

    МЕЖДУРЕЛИГИОЗНИЯТ ДИАЛОГ И ФОРМИТЕ НА СЪТРУДНИЧЕСТВО МЕЖДУ ДЪРЖАВАТА И ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯТА В Р. БЪЛГАРИЯ

    1. Основна постановка на проблема
    Необходимостта от диалог между различните религии се поражда от разбирането, че религиозните доктрини понякога все още са пречка за мирното съществуване и социалното сближаване на хората. Изграждането на отношения базирани на респекта и признаването на общите ценности и уважението към различията в религиите позволява не само да се преминат границите на обикновената толерантност, но и да се избегне опасността от религиозен екстремизъм.
    Важно условие за ефективността на междурелигиозния диалог е доброто познаване както на собствената религиозна традиция, така и останалите. Различията трябва да се приемат не тенденциозно, а да се търсиThis knowledge should be taught in a spirit of peace and respect for the differenttraditions. духа на мира, разбирателството и уважението. Many religions make truthclaims that are mutually exclusive. Факт е, че при представянето на всяка религия се акцентира на претенцията за универсалност и истинност. Това, обаче не трябва да е пречка за диалог и пълноценно участие в обществено-значимите дебати по различни въпроси.Dialogue between religions, cultures and social groups isoften dialogue across opposing truth claims and world views.
    Публичното оповестяване на религиозни символи или честване на религиозни празници на преобладаващите религии в отделните държави не следва да се възприема като накърняване на значимостта на другите религии, нито като заплаха за социално напрежение между вярващите от различните религиозни общности. Religious minorities in
    Другото важно условие за ефективността на диалога е в процеса на усъществяването му е да се засяга широк спектър от въпроси, а не да се акцентира единствено на проблеми, касаещи религиозните традиции и практики. It is important to explore shared values and address common concerns, butone should not shy away from addressing issues on which there are disagreement,uncertainty or even fear of the other. Трябва да се търси сближаване на основата на общочовешките ценности, но в същото време не трябва да се пренебрегват и въпроси, които пораждат разногласия, несигурност и дори страх от другия.Some current trends, such as rapid development of new technology in biology, medicineand communication and changing understandings of family are closely linked toquestions of values and identities.
    След събитията от 11.09.2001 г. в САЩ особена актуалност в световен мащаб добиха въпросите, свързани с междурелигиозния диалог в неговите обществено-социални и геополитически измерения.
    Поради своята многопластовост проблема за междурелигиозния диалог е подлаган на множество дискусии и анализи от различни общественици, политици и учени.
    В осъществяването на практически работещ модел на междурелигиозен диалог се ангажират не само организации от неправителствения сектор, но и правителствени структури.
    Измеренията на междукултурния диалог, съществена част от която е и диалага между различните религии накара европейската общност да обявяви 2008 г. за година на междукултурния диалог. В рамките на тази инициатива бяха проведени редица събития и срещи, посветени на взаимното разбирателство и уважение между представителите на различнити религиозни общности в Европа.In a pluralistic

    Sometimes religion is seen as an obstacle to peaceful coexistence and socialcohesion. 2. Европейски инициативи за насърчаване на международния диалог
    Осъзнавайки необходимостта от междурелигиозен диалог все повечето религиозни лидери от Европа, загърбвайки тясно доктриналните си ограничения, поемат ангажименти да работят заедно за насърчаване на мирното съвместно съществуване и за предотвратяването на конфликти на религиозна основа. Според тях, диалога е важен за мирна и просперираща Европа и заради това религиозните лидери на всички религиозни традиции във всяко кътче на Europeстария континент to join in interreligious dialogue based on theprinciples outlined in this declaration. трябва активно да се включат в диалог, основан на принципите на уважаване и зачитане правата на всеки. We call on allreligious people in Един от проектите за осъществяването на тази цел е инициативата за създаване на обединение на религиозните лидери за решаването на различните предизвикателства, стоящи пред съвременния европеец.
    След проведени срещи и дискусии по уточняване на параметрите на бъдещата организация през 2002 г. в Осло е създаден Европейският съвет на религиозните лидери – Религиите за мир (ЕСРЛРМ). Той обединява духовните лидери на традиционните религии в Европа – юдаизма, християнството и исляма и наред с това като активни участници са включени и представители на будизма, хиндуизма и зороастризма.
    Една от задачите на този съвет е да работи за осъществяване на сътрудничество между всички религиозни хора в Европа за мир и стабилност чрез диалог и подкрепа. На този континент, където религията често се възприема като източник на конфликти и напрежение ЕСРЛРМ си поставя за цел да бъде един от ресурсите за осигуряването и подържането на мира в региона. В контекста на поставените задачи и цели от 3 до 5 март 2008 г. членовете наЕСРЛРМ проведоха среща в Berlin Берлин, , a city which symbolises a history ofdivision in градът символизиращ историята на разделението, помирението и новото начало в Europe Европа. as well as reconciliation and new beginnings. На срещата участниците саAs religious leaders we support initiatives to further dialogue inthis continent. изразили готовността си да насърчават междурелигиозния диалог на всички нива в европейското общество. За целта е изработена и приета декралация, в която се казва, че междурелигиозен диалог трябва да се осъществява на основата на зачитането на правата на човека, заложени в различните религиозните традиции и въплътени в рамките на Всеобщата декларация за правата на човека. Commitment to human rights does not preclude avariety of world views or ethical systems and interpretations.
    В същият контекст през май 2009 г. този съвет, приема нова декларация относно диалога между различните култури за постигането на мир. В нея се казва, че всяка отделна култура е уникална и трябва да се приема като съвкупност от различни ценности и традиции, които определят мирогледа и начина на живот. Тъй като религията е тясно свързана с културата и е жизнено важен източник за насърчаване на мира въз основа на културата, важно условие е да се обърне достатъчно внимание на културното измерение на религиите.

    3. Измеренията на междурелигиозния диалог в България.
    В резултат на световните процеси в областта на диалога между религиите през последните две десетилетия в България се обръща особено внимание на този въпрос. Въпросите, които постоянно циркулират в общественото пространство са пряко ангажирани с тази проблематика и касаят свободното упражняване на религиозните права и свободи, междурелигиозния диалог и мястото и ролята на държавата в уреждането на тези проблеми.
    Въпросът за диалога и сътрудничеството между различните религиозни институции и общности в България и ролята на държавата в този процес е обсъждан на множество кръгли маси и конференции. Общо мнение е, че поради сложността и деликатността на проблема за междурелигозния диалог на първо място, трябва да се обърне сериозно внимание на медийното интерпретиране на образа по които се представят различните религиозни традиции в общественото пространство на страната ни. От особена важност е на обикновения гражданин да се покаже, че взаимното уважение и зачитане на правото на всеки да изповяда това, което отговаря на неговите вътрешни убеждения и духовни потребности е ненакърнимо право. Закона за вероизповеданията урежда правото на вероизповедание както и правното положение на религиозните общности институции и отношенията им с държавата (чл.1) по начин съобразен с международните изисквания.
    Специално място е отделено на същността и начина на упражняване на индивидуалното правото на вероизповедание. Според чл. 2, ал. 2 “Правото на вероизповедание включва правото на всеки свободно да формира религиозните си убеждения, както и да избира, променя и изповядва – съответно практикува – свободно своето вероизповедание, индивидуално или колективно, публично или частно, чрез богослужение, обучение, обреди и ритуали”. Никой не може да бъде преследван или ограничаван в своите права поради религиозните си убеждения (чл.3, ал. 1).
    Правото на вероизповедание се упражнява чрез формиране и изразяване на верско убеждение, създаване или участие в религиозна общност, организиране на институции на общността, осъществяване на верско обучение и др. (чл. 5, ал. 1). Във тази връзка са посочени и моментите при които упражняването на това право може да бъде ограничено (чл. 8).

    Държавната политика по отношение на вероизповеданията в Р. България се осъществява въз основа на нормативната уредба на страната и основните принципи, заложени в нея. Подпомагането и насърчаването на диалога между религиите е залегнало в Конституцията, където се казва, че „Свободата на съвестта, свободата на мисълта и изборът на вероизповедание и на религиозни или атеистични възгледи са ненакърними. Държавата съдейства за поддържане на търпимост и уважение между вярващите от различните вероизповедания, както и между вярващи и невярващи” (чл. 37, ал. 1). Същият принцип е инкорпориран и в чл. 4, ал. 3 от Закона за вероизповеданията, където се казва, че държавата осигурява условия за свободно и безпрепятствено упражняване на правото на вероизповедание, като съдейства за поддържане на търпимост и уважение между вярващите от различните вероизповедания, както и между вярващи и невярващи.
    Друг е въпросът, че е невъзможно този диалог да се осъществява на всички нива. Така например, поради абсолютиския универсализъм на всяка една религия, че притежава пълното и истинско познание за Трансцедентния Абсолют е невъзможно да се осъществи диалога на доктринално ниво. Пример за това е безрезултатността на опитите за теологичен диалог по въпросите, касаещи основните доктринални истини на вярата между трите клона на християнството.
    В контекста на всичко казано до тук възниква и въпроса до каква степен държавата може да участва в един подобен процес.
    Дирекция „Вероизповедания” на Министерския съвет е специализираното звено от държавната администрация, която координира отношенията на изпълнителната власт с вероизповеданията и подпомага Министерския съвет при осъществяване на държавната политика на поддържане на търпимост и уважение между различните вероизповедания и съблюдава за спазването на религиозните права и свободи от задължените длъжностни лица.
    По този повод ще спра вниманието на три пункта от дейността на дирекцията по отношение на осъществяването на междурелигиозния диалог и формите на сътрудничество между държавата и вероизповеданията.

    Учредяване и дейност на Експертната консултативна комисия.
    Експертната консултативна комисия (ЕКК) е консултативен орган по проблемите на вероизповеданията, създаден с Решение № 845/2004 г. на Министерския съвет на основание чл. 21, ал. 1 от Закона за администрацията във връзка с чл. 35, т. 3 от Закона за вероизповеданията. Състава на ЕКК включва представители на МВнР, МВР, Министерство на правосъдието, МОН, министерство на здравеопазването, Министерство на финансите, Министерство на културата, Министерство на отбраната и на дирекция „Вероизповедания”. Председател на Комисията е директорът на дирекция „Вероизповедания”.
    ЕКК дава мнения, становища, заключения по конкретни проблеми на вероизповеданията и подпомага Министерския съвет при осъществяването на държавната политика по отношение на религиозните общности в страната.
    В изпълнение на своите функции ЕКК осъществява контакти и сътрудничество с правителствени и неправителствени институции и организации относно хармонизиране на нормативната уредба във връзка с вероизповеданията. Наред с това подпомага участието на различните вероизповедания в международни организации, форуми и инициативи.
    При необходимост в работата на Комисията могат да бъдат привличани представители на както на самите вероизповедания, така и на неправителствени организации.
    Пример за това е разглеждането в Комисията на въпроса за мястото и ролята на църковния брак в съвременното българско общество, който е един от проблемите, повдигани спорадично и подлагани на множество дискусии след демократичните промени в България.
    Все по-задълбочаващата се криза в българското семейство и предстоящите промени на Конституцията, свързани с влизането ни в Европейския съюз, накара ръководството на Политическата партия “Движение Гергьовден” да подготви и да внесе в канцеларията на 40-то Народно събрание законопроект за промяната на чл. 46, ал. 1, който постановява, че в България законен е само гражданският брак. Законопроектът е внесен в канцеларията на НС през месец декември 2005 г. С писмо от месец декември 2005 г. ръководството на движението официално моли дирекция “Вероизповедания” на Министерския съвет за експертно становище по въпроса.
    В становището си дирекцията подчертава, че принципно подкрепя предложението, защото то има своите основания, но реалното превръщане на църковния (религиозния) брак в алтернатива на гражданския трябва да стане след задълбочено обсъждане на редица въпроси. По този повод Дирекцията отнася въпроса за разглеждане в ЕКК, като предварително разпраща текста на законопроекта на по-голяма част от официално регистрираните вероизповедания в страната. Въпросът е обсъден на две поредни заседания на ЕКК (28.2.2006 г. и 21.3.2006 г.), в които участват представители на различни вероизповедания.
    Като цяло вероизповеданията чрез своите представители изказват задоволство от законодателната инициатива на ПГ на Движение „Гергьовден” и чрез изказванията си очертават консенсус относно необходимостта от изравняване статута на гражданския и религиозния брак, а бракоразводната процедура да се извършва по сега действащата в страната процесуален ред.
    За разлика от тях отделните министерства, чрез своите представители в ЕКК изпращат отрицателни становища, повечето от тях с мотива, че религиозния брак има своята обществена роля, но не може да съществува самостоятелно и да поражда правни последици. Приравняването на статута на двата вида брак ще доведе до сериозни правни проблеми по отношение на уреждането на регистрите за гражданското състояние. Задължителността на гражданския брак, според тях, не накърнява религиозните чувства на българските граждани.
    Поради различие в гледните точки за религиозния брак на представителите на отделните министерства (членове на ЕККВВ) и представителите на религиозните общности не се стига до общо становище, което да се внесе в НС. Въпреки това, взаимното обсъждане на тази законодателна инициатива показва желанието както на вероизповеданията, така и на държавата да се води диалог и да се дискутират подобни проблеми. За разлика от предходния държавен режим когато държавните институции вземаха еднолично решенията по определени въпроси, на този етап държавата иска мнението и на другата страна, в случая отделните вероизповедания.
    На второ място очевиден е факта, че въпреки големите различията в доктринален план на участващите в диалога вероизповедания всички се обединиха около идеята църковния брак да придобие правен статус.

    Определяне на дните за религиозни празници на вероизповеданията
    Въз основа на чл. 173 ал.2 от Кодекса на труда който гласи, че на работниците и служителите, които изповядват вероизповедание, различно от източноправославното, работодателят е длъжен да разрешава по техен избор ползване на част от годишния платен отпуск или неплатен по чл. 160, ал. 1 за дните на съответните религиозни празници, но не повече от броя на дните за източноправославните религиозни празници по чл. 154. В същия ред на мисли е и текста на чл. 57, ал. 2 от Закона за държавния служител, който постановява, че на държавните служители, които изповядват вероизповедание, различно от източно-православното, органът по назначаването е длъжен да разреши по техен избор ползване на част от редовния платен годишен отпуск или на неплатен отпуск за дните на съответните религиозни празници, но не повече от броя на дните за източноправославните религиозни празници по чл. 55, ал. 1.
    Съгласно чл.173, ал.3 от Кодекса на труда, Министерският съвет следва да определи дните за религиозни празници, различни от източноправославното вероизповедание, по предложение на ръководствата на другите вероизповедания.
    Учредяване и дейност на Националния съвет на религиозните общности в България
    През 2007 г. в Лондон по инициатива на Камарата на лордовете и Посолството на Р. България бяха поканени представители на българската държава и религиозните лидери на по-големите вероизповедания в страната за да се сподели модела на взаимоотношения между държавата и вероизповеданията и между самите религиозни общности, както и да се запознаят с опита на Великобритания в тази област.
    По време на тази среща в членовете на българската делегация възниква идеята да се създаде едно сдружение на религиозните общности по примера на редица европейски организации, което да предложи форум, където представителите на различните религиозни общности могат да се срещат на основата на равнопоставеност и да участват в дискусии по важни въпроси от взаимен интерес.

    На основание Конституцията на Република България, гарантираща правата за свободата на съвестта, свободата на мисълта и изборът на вероизповедание и на религиозни или атеистични възгледи и правото на сдружаване и асоцииране и на основание на взаимното съгласие на религиозните общности в България на 11 август 2008 г. със съдействието на Дирекция “Вероизповедания” на МС се учредява Национален съвет на религиозните общности в България (НСРОБ), включващ представители от различните вероизповедания в страната. Сред учредителите са представители на БПЦ, Мюсюлманското изповедание, Католическата църква, Обединени евангелски църкви в България, Арменската църква и Израилтянския духовен съвет.

    Като цяло целите на НСРОБ могат да се обединят в следните направления:
    1. Да насърчава разбирателството и взаимните връзки между хората с различни религиозни убеждения в България. Като на първо място да работи за разпространение на познания между отделните религиозни общности относно техните принципи и ценностна система, свързани с изграждането на мирно и справедливо гражданско общество в България и света като цяло.
    2. Да благоприятства за развитие на диалога между религиозните общности и държавните институции, неправителствени и доброволчески организации по въпроси, свързани с развитието на гражданското общество в България.
    От направения кратък преглед на предприетите инициативи за осъществяването на междурелигиозен диалог и формите на участие на държавата се вижда, че все още има какво да се желае в тази насока. В общи линии началото е поставено, но за работата в тази насока са необходими много повече ресурси и откриването на форми на осъществяване на подобни инициативи.
    Законодателната рамка в страната ни по този въпрос ясно очертава функциите и задълженията на държавата в процеса на поддържане на търпимост и уважение между вярващите от различните вероизповедания. Наред с това се наблюдава желание от страна на държавата да се работи върху параметрите на междурелигиозния диалог. http://webcache.googleusercontent.com/search?q=cache:CaepclS7Z_sJ:zhasmina70.blogspot.com/2010/10/blog-post_1631.html+&cd=1&hl=en&ct=clnk&gl=us

  24. п-р Янко Добрев on 12.04.2013 at 22:56

    През 2008 г.във Велико Търново легендарният епископ Васил Еленков ни събра спешно ръковоството на Национален Алианс ОБЦ.Обясни ни за предложението да бъдем част от“Национален съвет на религиозните общности в България“.Него са го привикали отделно в Министерски Съвет,за да го убедят да сложи подписа си и ОБЦ да бъде част този съвет.Показали му подписите на останалите.Той поискал да прочете устава.Първа точка от устава е ,че има само един Бог,но пътищата към Него са различни.Той им обяснил ,че това е първата лъжа,и не може да разпише.След като дискутирахме останалите уловки,взехме единодушно решение да не сме част от този съвет.А защо останалите лидери са подписали еднолично, без да питат никого,питайте тях.

  25. Veniamin Peev on 13.04.2013 at 8:33

    „Специално място е отделено на същността и начина на упражняване на индивидуалното правото на вероизповедание. Според чл. 2, ал. 2 “Правото на вероизповедание включва правото на всеки свободно да формира религиозните си убеждения, както и да избира, променя и изповядва – съответно практикува – свободно своето вероизповедание, индивидуално или колективно, публично или частно, чрез богослужение, обучение, обреди и ритуали” (цитат от постинга на г-н Г. Грозев).

    Г-н Грозев, въпреки своята пространност, извадката, която предоставяте, е много полезна. Тя обаче подлежи да продължителна и по-задълбочена интерпретация.

    Първо, цитираният чл. 2, ал. 2 от Закона за вероизповеданията показва, че вероучението и практиката на религиозните общности са „свободни“, т. е. НЕЗАВИСИМИ от политическата и държавната воля. Следователно, една молитва например, не може да се извършва ПОД ДИКТОВКА извън вероизповеданието.

    Второ, диалогът между представители на различни вероизповедания е ПОЛЕЗЕН само на обществено ниво. Несъмнено всяка форма на „фундаментализъм“, т. е. грубо посегателство срещу неприкосновеността на другия, е изключена. Но резултат от „диалог“ ли е твърдението,че всички религии ИЗПОВЯДВАТ ПРЕКЛОНЕНИЕ ПРЕД ЕДИН И СЪЩ ТВОРЕЦ? Никой християнин,който приема библейския възглед за Бога като Творец,няма да се съгласи с такава идея. Следователно, „диалогът“ не може да прекрачва границите на догматическата материя.

    Трето, фактът, че е налице създаването на структури като НСРОБ в чужбина и у нас, не свидетелства за безпроблемност в религиозната сфера. Тази идея е твърде опасна за съхраняването уникалността на християнството и в частност на евангелската доктрина, въпреки че уж тази уникалност нямало да бъде засегната. Какво ще стане с мисионерското дело и разширяването на Царството Божие? Опасността от ПОЛИТИЧЕСКОТО НАЛАГАНЕ НА ПЛУРАЛИЗЪМ върху християнската догматическа рамка е разбрана от колегите на НА на ОБЦ, както и от други християнски формации като ЦСАД (адвентистите), които не присъстват в листата на НСРОБ. Не е разбрана обаче от лицата Неделчев и Найденов, защото им липсва богословска просвета!

    Под „благовидните“ идеи за постигане на миротворчество се крият инициативи на религиозен плурализъм и размиване ДОГМАТИЧЕСКИТЕ ГРАНИЦИ на религиите. А това противоречи на доктрината за уникалността на християнството, каквато е завещана от Св. Писание, патристичната традиция и заветите на реформаторите и мисионерите през последните 4-5 века. Има безброй свидетелства и примери, че това е така! Ето, затова ние не приемаме подобни политически инициативи.

  26. Да не забравяме ролята на „обединяващ апостол“ Бакалов и Ангел Пилев в подкрепа на общорелигиозния държавен плурализъм. Миналият декември те се оплакаха на посланика на САЩ, на премиера на България и на Европейската комисия, че Еленков не подкрепял идеята за съзадаване не единна световна религия. Ето линка към излиянията на тези двама жреци на държавната вяра и откаченото им оплакване: http://bgforum.posterous.com/. Единствено не бяха писали на папата. Но не е късно, господа. Луд умора няма. (Видеото, което са поставили е манипулаирано и не съдържа всички тези от изказването на Еленков)

  27. п-р Янко Добрев on 13.04.2013 at 16:21

    Ако някой има възможност,нека да публикува съдържанието на въпросният документ-устав за учредяване на ”Национален съвет на религиозните общности в България”,за да го коментираме.От него може да се разбере какви капани са заложени за тези, които са го подписали.За колегите от ОЕЦ,които не са запознати с текста,но са вече част от това,ще кажа,че са заплашени от подвеждане под съдебна отговорност ако нарушат някои от клаузите.А има някои клаузи,които са в пълно противоречие с Библията.Недоумявам от факта,че петдясятно вярващи църкви се представляват пред всички институции от непетдесятно вярващи пастори.Но това си е тяхно право.И не питайте мен защо този документ е скриван толкова години,а питайте тези,които са го подписали и колегите от ОЕЦ.Епископ Еленков,когото някои обвиниха в сътрудничество на ДС несправедливо,и през комунизма,и сега,и винаги се е противопоставял на ДС инициативите.И това е поредният факт,че единствен се противопостави и не подписа тази икуменическа инициатива.

  28. Veniamin Peev on 14.04.2013 at 15:11

    Аутсайдерите на българския евангелизъм Пилев и Бакалов не заслужават да бъдат помнени, защото нищо градивно не са направили. Техните напъни да изплават на повърхността на общественото внимание със скалъпени компромати са безрезултатни. Все пак трябва да се признае ПОЛОЖИТЕЛНИЯТ ХОД на ОЕЦ неотдавна, че се дистанцира чрез Декларация от тях. Това трябваше да стане отдавна!

    Налудничавите нападки срещу еп. В. Еленков от страна на аутсайдерите Пилев и Бакалов обаче водят до един извод: ТЕ СА МАШИ В РЪЦЕТЕ на чужди за българския евангелизъм сили. Честото им „жалване“ до този и онзи у нас и в чужбина е доказателство за това. Въобще използването на политически сили срещу евангелски дейци у нас, които са доказали своята принципност и верност към Христа, е свидетелство за НЕПРИНАДЛЕЖНОСТ КЪМ ЕВАНГЕЛИЗМА. Както и прибягването до политически институции за решаването на религиозни въпроси и инициативи е предателство спрямо Христовото учение.

  29. Veniamin Peev on 14.04.2013 at 17:35

    Приемам забележката, п-р Тони Еленков!
    Не съм изненадан от поведението на Николай Неделчев, който обича да позира и е толкова любвеобилен, че с едната ръка докосва кръста Христов, а с другата прегръща Астарта. Ако имаше повече ръце, щеше да прегръща де когото срещне – Джозеф Смит, Муун, Том Круз и т. н.

  30. Булгур Лютев on 15.04.2013 at 10:25

    Дядката, батката и п-рачо-пиратката
    или кой опатка на евангелизма патката?
    Сладката!!!

    Замразени досиета.
    Компромати на диета.
    еНеЛО са на банкета
    сръбват блажни питиета

    Братче води си братлета
    Пиле води си петлета
    Кьорфишеци за книжлета
    да се ползват в тоалета

    Сто балъци за анкета.
    Стъпката е предприета
    от апостол се-ре-се-та
    ги записват в три небета

    Действат като заптиета
    пръстени от меджиета
    кюлчета и колиета
    от църковни ателиета

    Първа класа е билета!
    Той пристига в самолета
    цака дами и валета
    пуска бомби и гюлета

    Слага триста етикета
    „Ти си с българска дискета!”
    Форматирам ти пакета
    дай десятък с ремаркета

    и побутнал си каскета
    гълта хапче от аптека
    и изчезва силуета
    на гол гръб с две чифтета

    А след него сто лекета
    все колосани бомбета
    търкат сам-сами паркета
    че да няма каратека

    Ромео и Жулиета
    кои ви скри авторитета
    та участвате в балета –
    постановка с БКП-та?

    Те се блажат с береката
    а Невястата е клета
    всекиму бере кютека –
    църква гушнала букета!

  31. Veniamin Peev on 15.04.2013 at 18:53

    Сатирата Ви, Булгур Лютев, е превъзходна и жестока!… Попаденията Ви са невероятно точни.
    Все още не сме изгубили надеждата обаче, че „клетата Невяста“ не е „гушнала букета“ завинаги. Тъй като я обичаме, ще се молим и съдействаме за нейното възкресяване, за да се изправи „без бръчка, без петно и без недостатък“. Много къпане, пране и чистене ни чака!…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Абонирай се за всички ЕВАНГЕЛСКИ НОВИНИ
ЗАПИШИ