Готическите фрагменти на Вулфила

25.07.2017

ulfilas

Доний К. Донев

В последните няколко години, наред с Евангелието от Юда и Шифърът на Леонардо, канонично място в българската медия заема и еднa по-малка известна история, а именно преводът на Вулфила – Вълчето.

Вулфила принадлежи към готските племена, които се заселват по северното Черноморие около 3 в. Под напора на хунските орди на Атила, остготите се заселват в Панонния (днешна Унгария), а вестготите (или западните готи, наричани още висиготи) заживяват по поречието на река Дунав в Малка Скития (днешна Добруджа) и Долна Мизия (гр. Девня).

Именно тук, готите се срещат с Християнството под влиянието на Вулфила – Вълчето и неговия превод на Библията на готски. През 5 в. вестготите, водени от Аларик, започват своето преселение и достигат до територията на днешна Испания, където са асимилирани. Въпреки че по това време почти 1/3 от Европа е под готско владение, готският език изчезва толкова бързо, колкото и се появява. Последното сведение за готите е от фламандския дипломат Бузбек, който през 1562 г. записва 86 думи използвани от кримските готи.
Вулфила се ражда около 311 г. Баща му е от готски произход, а майка му е пленена гръцка християнка от Кападокия. Вулфила израства в Константинопол, където получава духовно образование. Там се сближава с готския епископ Теофил и става негов приемник през 341 г., когато е ръкоположен в духовен сан от арианския епископ Евсевий Никомедийски.

Веднага след това Вулфила се завръща при вестготите, където прекарва остатъка от живота си. Заселва се в Никополис ад Иструм (село Никюп, Великотърновско). Според Сократ, работата му като мисионер довежда до два основни резултата: (1) създаването на готска азбука, базирана на 27 гръцки и 6 латински букви, както и два готически рунически знака и (2) преводът на Библията на (вест)готски диалект, който съдържа цялата Библия с изключение на Книгите на царете (заради военната натура на готите).

Най-добре запазеният готски превод е Codex Аrgenteus (Сребърен кодекс) от 5-6 век. Написан е със сребърни букви на пурпурен пергамент, а началните думи на всеки нов параграф са със златни букви. Codex Аrgenteus е препис на първоначалния готски превод, който е направен в Равена по поръчка на император Теодорих. Като превод от византийски източници, Codex Аrgenteus заимства гръцки думи и синтактичен словоред. Първоначално е съдържал 336 листа с размер 20 х 25 см, съдържащи четирите Евангелия, от които са запазени само 188 (последният лист е открит през 1970). Фрагментите, запазени до днес, са преминали през манастира Верден, Прага и Холандия и се съхраняват и до днес в Университетската библиотека „Каролина редивива“ в старопрестолния град Упсала, Швеция.

Освен Codex Аrgenteus до наши дни са достигнали няколко други готски фрагмента:

Codex Ambrosianus (Милано), състоящ се от пет части в 193 листа. Съдържа части от Новия Завет (Евангелия и Послания), Неемия и коментар на евангелието според Йоан, познат като Скейрейнс.

Codex Gissensis се състои от 1 лист, фрагмент от Лука гл. 23-24. Намерен е в Египет през 1907.

Codex Carolinus, състоящ се от 4 лист фрагменти от Римляни гл. 11-15.

Codex Vaticanus Latinus 5750 се състои от 3 листа и стр. 57-62 от коментара Скейрейнс.

Запазен е и двуезиков латино-готически препис, известен като фрагмент Arsinoe, който съдържа части от Лука 24.

Текстовете на запазените фрагменти от готския Стари Завет (Битие 5, Псалом 52:2, Неемия 5-7) са близки до Септуагинтата и не са превеждани от еврейски оригинал. Новият Завет използва Антиохски тип текст от около 4 в. с малки вариации. Предполага се използването и на старолатински източници като Codex Brixianus. Въпреки Арианските си възгледи, в превода си Вулфила е изключително прецизен в превода си и се въздържа от промени и доктринални зависимости.

Библията на Вулфила предшества с повече от милениум немския превод на Лутер и е най-ранният запазен писмен документ на германската култура. През 19 в. немските лютерани въвеждат ден на „апостолите на готите” (26 август), той е прибавен към предшествениците на Реформацията.
Разглеждан е и въпросът за значимостта на превода на Вулфила за географска територия, на която е направен и следствията му в християнизацията на България. Например, готически заемки като кладенец, котел и кръст продължават да се използват в българския език от времето на старославянските преводи до днес. Известният филолог д-р Джеймс Мърчънд успешно доказва връзката между произхода на готската азбука и глаголицата.

Но това са само резултати от влиянието на Вулфила върху българската православна култура, които идват в следствие на много по-ранни взаимоотношения. Предполага се, че някои от изходните текстове, използвани за превода на Библията на славянски, са именно готски. За това свидетелства и фактът, че готската Библия е използвана от Йоан Златоуст в Константинопол през 5 в.

Но по-важно е, че мисията на Кирил и Методий, както и на техните ученици не някъде другаде, а в Мизия през 9-10 в. заимства евангелизаторския модел, който Вулфила пръв имплементира сред готите. Реформаторската му парадигма включва създаване на работна азбука, която да послужи за превеждането на Библията на говоримия език. Тази традиция се възражда и когато делото на Вулфила е заимствано от Кирил и Методий, а по-късно и от немските реформаторите. Известно е, че същият модел на евангелизиране на базата на нов превод на Библията на говоримия език, е използван от Лутер и Меленхтон за основа на Реформаторското движение. Доказан е и техният интерес към богомилството, на което като ариански еретик, Вулфила е смятан за предтеч. Остава отворен въпросът, дали преводът на Кирил и Методий е просто мисионерски подход към славянските народи или един от най-ранните опити за реформация на Източната църква и завръщането й към Библейските истини на Християнската вяра.

Tags: , , , , , , , , , , , , , , , , , ,

One Response to Готическите фрагменти на Вулфила

  1. Иван Георгиев on 04.06.2014 at 8:10

    Информативна и изключително полезна статия. Цялата поредица за българските преводи на Библията е важна защото показва протестантските корени в традиционния български превод. Православните толкова напористо се противопоставят на протестантската Библия и я анатемосват защото не са способни да направят свой собствен превод.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Абонирай се за всички ЕВАНГЕЛСКИ НОВИНИ
ЗАПИШИ