Горкият св. Валентин, ако знаеше…

13.02.2018

Д-р Вениамин Пеев

От няколко години насам – с дългоочаквания полъх на пролетта, още преди да разцъфнат кокичетата, минзухарите и синчецът и да долетят щъркелите – у нас затрептяват все повече влюбени и още невлюбени сърца на „празника св. Валентин” (14-ти февруари). Трескаво се купуват и изпращат кичозни картички, адресирани до „любимия човек”. В училищата се поставят на централно място огромни „пощенски кутии”, в които подрастващите пускат с вълнение своите „валентинки”, при което често се случва един и същ адресат да получи по няколко наведнъж. Търговските обекти живват отново след намалялата покупателност на населението подир коледните празници, защото влюбени и още невлюбени, млади и не толкова млади пръскат пари за още по-кичозни подаръци, надявайки се да впечатлят обектите на своите сърдечни вълнения. В ресторантите се устройват романтични вечери „на свещи”, а по улиците можете да срещнете всякакви цветари и цветарки, които конкурират с евтините си букетчета големите цветарски магазини. При тази сантиментална суматоха навсякъде, щеш-не щеш, почти започваш да вярваш, че благият старец св. Валентин е един неизтощим през вековете „реактор” на любов, който е успял да пъхне в малкото си джобче емоционалната сила на езическите амурчета, на богините Афродита и Венера, а може би и на древната Астарта…

Сигурно ще се намерят читатели, които ще ме упрекнат в старческа сухота и безчувственост, в прозаичност и скептицизъм. Но смея без куртоазия да заявя, че празнуването на св. Валентин е пълна заблуда за лековерните и преднамерена фалшификация на онази частица истина, която е останала за живота и дейността на св. Валентин. Нещо по-лошо – празникът с „валентинките” и подаръците, с романтичните обяснения и вечери е всъщност едно модернистично възкресяване на древния езически празник, известен като „Луперкалии” и празнуван в Римската империя в средата на февруари.

Кой е св. Валентин?
Този въпрос не е никак излишен, но ако можем да отговорим със стопроцентова сигурност, то ще трябва да кажем, че св. Валентин не е патронът на празника на 14-ти февруари и кръстникът на „валентинките”. Св. Валентин няма нищо общо с любовните вълнения, търговските печалби и всички останали атрибути, които добиват все по-осезаема сексуална насоченост! Св. Валентин е обвеян в една благочестива легендарност, с каквито са обвеяни житията на стотици и хиляди ранни християни, които намирали смисъла на живота си в едно просто и всеотдайно следване на Христа.

Житията на мъчениците през първите три века, когато избухват десетте страшни римски гонения срещу християните, са описани от историци и агиографи. За него обаче няма данни в първите църковни истории на Евсевий, Сократ или западните хроники до средата на V век. Името Валентин се споменава за първи път в Martyrologium Hyeronymianum – един сборник с жития на мъченици, подредени по отделни дати и приписван на авторството на блаж. Йероним (ок. 342-420). Този сборник обаче ще да е бил съставен в Италия ок. средата на V век и едва ли може да се направи връзка с великия библеист. В края на V век папа Геласий I (492-6) обявил Валентин за „свят мъченик”, но подчертал, че „неговите дела са известни само Богу”. С тази реплика римокатолическият понтифекс директно признал, че освен името нищо друго не е известно със сигурност за св. Валентин. Именно затова изследователите днес посочват, че под „св. Валентин” може да се говори най-малкото за двама-трима мъже в Ранната църква, а някои посочват дори още 11 светци и мъченици с това име. Повечето от тях се свързват с датата 14-ти февруари, защото споменатият папа Геласий пръв посочил тази дата като „ден на св. Валентин”.

Когато се търси „действителното лице” с името Валентин, обикновено се разказва историята за един римски свещеник, който живял по времето на управлението на имп. Клавдий II (III в.). Това житие се появява за пръв път едва през ХV в. в т.нар. „Нюрнбергска хроника” (1493 г.). Там има и изображение на свещ. Валентин от неизвестен иконописец. В краткия текст, свързан с портрета, се казва, че Валентин бил арестуван и хвърлен в затвора ок. 269-73 г., защото бил обвинен, че венчава млади хора и ги посвещава в християнската вяра. Разказът посочва, че имп. Клавдий бил отначало благосклонен към него, но заповядал да бъде екзекутиран след като Валентин се опитал да привлече към християнството и него. Има предположения обаче, че действителната причина за смъртното наказание ще да е била обвинението в противопоставяне на тогавашните закони за военна служба, защото младежите, сключили брак, били освобождавани на първо време от нея. Така или иначе, в късния летопис се посочва, че Валентин бил жестоко бит с тояги и замерян с камъни. Полумъртъв, той бил обезглавен извън пределите на столицата, при Фламинската порта.

Празникът св. Валентин
По ирония на съдбата празникът св. Валентин, обявен за 14-ти февруари, се превърнал в празник с езическо съдържание, въпреки първоначалния си замисъл. Папа Геласий I учредил този празник през 496 г. с намерението да отслаби влиянието на езическия празник „Луперкалии”, който римляните продължавали да честват в средата на февруари поради емоционалната му привлекателност. Този празник бил посветен на древно-италийското божество Луперк, патрон на овчарите и стадата. Постепенно обаче Луперк бил превърнат в божество на любовта и плодовитостта, защото римляните го отъждествявали под влияние на древногръцката митология с бог Пан. Въпреки грозотата си – той бил изобразяван с глава и крака на козел, – Пан се свързвал със сексуалността и поради това честването му се съпътствало с разюзданост и оргии. При развитието на митологичните вярвания в Римската империя бог Пан или Луперк постепенно придобил аспекта на „владетел на цялата природа”, но не изгубил атрибута на божество, което символизирало грубата сексуална сила. Любопитно е да отбележим, че на границата на епохата през първи век, когато християнството започва да се разпространява из Римската империя и се наблюдава сблъсък между Христос като Богочовек и митологичните божества, Пан или Луперк се превръща в символ на загиващото езичество. Това се приема не само от християните, но и от някои езически автори. Така например Плутарх пише, че по време на управлението на имп. Тиберий (когато бива съден и разпнат Христос), моряците на един кораб посред Егейско море чули глас, настояващ кормчията да вика: „Великият Пан е мъртъв!” Този странен случай може да се приеме като странично свидетелство за агонията на римското езичество поради появата на нова световна религия, която е много по-силна и завладяваща. Християнството победило Рим не само със своите идеи за спасение и вечен живот, но и със своя морал. В своя дебат с римската репресивна и горделива машина апологетът Тертулиан подчертава, че християнството „забранява човекоубийството, прелюбодеянието, лъжата, вероломството и останалите злодеяния”.

Какво се получава обаче днес? Празнуването на „св. Валентин” като празник на любовта все повече получава ориентация към такъв вид общуване на партньорите, което е свързано със свободното разбиране за сексуалните отношения. Докато легендите ни представят св. Валентин като християнски свещенослужител, който дори като затворник е изпълнявал християнския си дълг да свързва мъж и жена с тайнството на брачна обвързаност пред Христос „до гроб”, както повелява ап. Павел, то в наше време тенденцията е често към извънбрачно общуване. И не само това! „Св. Валентин” се е превърнал в празник както на хетеросексуални, така и на хомосексуални двойки. Все повече навлиза практиката в училищата и на улицата да се предлагат презервативи на малолетни. Под предлог, че по този начин се дава добра сексуална просвета и гаранции за предпазване от венерически болести, организациите, ангажирани с такава дейност, всъщност тласкат юношите и дори децата да опитат твърде рано от „забранения плод” на секса. Запазил съм като драстичен пример една картичка, произведена от влиятелна медицинска организация у нас, която има мотото: „Прегръдката не убива, дискриминацията – да!” По-нататък читателят бива насърчен да ползва винаги презерватив при сексуален акт „независимо дали правите секс с постоянен или случаен партньор”. Няколко пъти на тази картичка с големи букви в черно, жълто и червено са написани предупреждения против „дискриминацията”. Този термин доскоро бе разбиран като негативно отношение към хора, различаващи се по социална, културна или расова принадлежност. В сексуалната област обаче лозунгът, че „дискриминацията не е на мода”, най-малкото може да подсказва за безогледно разнополово и еднополово партньорство. Според мен най-скандалното в случая с раздаването на тези картички бе, че те бяха предлагани на ученици в гимназията, прогимназията и … началния курс на образование, т.е. дори на 9-10 годишни деца…

В заключение можем да кажем, че въпреки християнското си начало, св. Валентин днес в никакъв случай не е християнски празник. Той е станал достатъчно неромантичен, изопачен, меркантилен, извратен, за да могат християните да го възприемат като фактор за повишаване на духовното им ниво. Християните не бива да забравят, че „св. Валентин” през V в. е трябвало да отбележи окончателната победа на християнската любов над езическата еротика. Днес „св. Валентин” сякаш загатва, че бог Пан се е размърдал отново в двехилядолетния си гроб и иска да ни каже, че езическата традиция е по-жилава от християнската. Това обаче би се случило само ако християните се поддадат на съвременните съблазни и превърнат църквите и домовете си в сцени на Пановото новоезичество. Тогава „Луперкалиите” ще са възкръснали, а християнството ще е загинало…

Tags: , ,

14 Responses to Горкият св. Валентин, ако знаеше…

  1. Благовеста Пейчева on 14.02.2014 at 8:36

    Моля се написаното от д-р Вениамин Пеев да достигне до повече хора и да бъде разбрано посланието в него!

  2. Петър Амеров on 14.02.2014 at 13:21

    Поздравления за добрата статия. Малко са хората, които трезво се вглеждат в корените на езическите практики, и не се притесняват да бъдат обвинени, че не почитат любовта или че са фанатизирани. По-лошо, че не обръщат внимание на приятелките и жените си, които трябва да се срамят, че само те не се разхождат, по улиците с цветя и балони, и че на следващия ден няма да има с какво да се похвалят на приятелки, колежки и съученички.

  3. christian85_bg on 14.02.2014 at 17:28

    Съгласен съм че този празник е изкривен и показва грозната страна на любовта.

  4. Веселин Бенев on 14.02.2014 at 17:52

    Това, че празникът, както и останалите празници имат езически и католически произход, е ясно. Но това, което ме впечатлява е, че на народа му трябва някакъв подтик, за да върши добри дела, но вече и определените за тази цел празници не действат. Липсва християнска топлота и съпричастност! На едно здраво семейство не му трябва коледни празници, за да се събира и общува, нито рождени дни, за да си подаряват нужните неща. Там, където между двама души владее любовта, ИСТИНСКАТА ЛЮБОВ, не е нужен този празник, за да си окажат внимание. Грозната истина е, че всички добри и истински неща в живота, започнаха да се обезценяват и най-вече християнските ценности! Всички започнаха да използват сериозни и силни думи несериозно и напразно, сърчицата лесно се изписват в социалните мрежи, както и думата „ЛЮБОВ“, но зад тях се таи безчувствеността!

  5. Veniamin Peev on 14.02.2014 at 18:15

    За съжаление сте прав, г-н Бенев!

    Що се отнася до неуспешните опити в обществото ОТВЪН да се налагат морални ценности като обич, приятелство, грижа към другите, взаимопомощ и т.н. посредством изкуствено наложени празници или инициативи, главната причина според мен за липсата на такива е НЕЗАЧИТАНЕТО на християнските ценности като единствено необходими. Така неуспешни бяха опитите на комунистическия режим да подменят християнските ценности с „нов нравствен кодекс“, който бе едно епигонско изопачаване на библейския Декалог и Проповедта на планината.

    Но нека се запитаме: „Какво прави християнската Църква у нас в различните си конфесии и поделения, за да възпитава и изгражда правилната представа за тези ценности?“ Освен на празника за християнското семейство или на някоя венчавка, говори ли се на младите за любов, верност, почтеност? И въобще – как прекарват младите християни своите общения (освен музиката, гледането на филми и други младежки забавления)? Честно казано, досега съм чувал малко положителни отзиви за съдържателно и стойностно прекарване на младежки събирания, които се водят по график в повечето християнски общности. Много бих се радвал, ако греша в подозренията си!

  6. Иван Георгиев on 15.02.2014 at 15:43

    Колко е добро и колко е угодно братя да са в единодушие. С удоволствие чета и статията и коментарите от толкова много участници в дискусията които с християнски тон и Христов мир изказват мненията си. Може би важен урок за всички нас, че когато тезата се постави на истинската основа без излишно заяждане и дискусията която следва е в правилния тон и достига до библейската истина а не до лични обиди и нападки каквито не приличат на верующи.

  7. Veniamin Peev on 15.02.2014 at 16:30

    Според мен, г-н Георгиев, „единодушието“ в този случай е преди всичко свързано с актуалността и богословската олекотеност на темата.

    А що се отнася до всяка една дискусия, в която има разминаване на мненията и нерв, то тъкмо тези характеристики я правят да бъде ДИСКУСИЯ! Евангелската аудитория би трябвало да се е освободила вече две десетилетия след епохата на тоталитаризма от съглашателското кимане на глави и изрази като „амин“ на всяко слово, изречено „от по-високо място“. Студентите във ВУЗ-овете знаят, включително и в добрите богословски факултети, че тезите на преподавателя могат и да се оспорват от тях, стига да могат да представят стойностни аргументи. Именно тази е разликата между форуми като този и църковническата обстановка. Затова ВУЗ-овете имат задача да произвеждат МИСЛЕЩИ, а не кимащи хора.

    При дискусията няма място за обиждане!

  8. Атанас Тихчев on 14.02.2015 at 7:28

    Тука Пеев е абаолютно прав.

  9. Чавдар Малчев on 14.02.2015 at 13:54

    Братя,с всички съм съгласен, но защото сте прави, а защото ви обичам. Докторе, а ти с какво право съдиш другите? Имаш ли право да си първия, който да хвърли камъка .
    Подарявам цветя на жена си (40 години брак) всеки месец. Лошо ли е да я зарадвам един път повече от програмираното. А и тук именни дни не познават и целия този празник (корумпиран – спор няма), е само да напомни на нас, мъжете да зарадваме любимата си. А те (както и аз самия научих наскоро) имат нужда да чуят „Обичам те“ най-малко 3 пъти на ден (ако не ми вярваш, питай жена си).
    Можем ли да отречем 8 март? Та той е част от това, наречено „българско“.
    Контактувайки с братя, повярвали още от България чувам понякога за „истинските“ Християни. Сега чух, че има и неистинска любов. Защо не се опитаме да живеем с повече любов един към друг, па дори и с „друговерците“ от църквата в съседното село 🙂
    Дядо Чавдар с любов и примирение.
    П.П. Искам да благодаря на организаторите на тази страница от все сърце за Библията, която мога да чета от всяка точка.на света.

  10. Владимир Боянов on 16.02.2015 at 13:40

    Света изопачава всичко!

    Исая 5:18-24

    18. Горко на ония, които влекат подире си беззаконие с вървите на суетността и грях – като с колеснични ремъци;
    19. които казват: нека Той побърза и ускори делото Си, за да видим, и нека се приближи и се изпълни решението на Светия Израилев, за да узнаем!
    20. Горко на ония, които злото наричат добро, и доброто – зло, тъмнината считат за светлина, и светлината – за тъмнина, горчивото считат за сладко, и сладкото – за горчиво!
    21. Горко на ония, които са мъдри в своите очи и разумни пред сами себе си!
    22. Горко на ония, които са храбри вино да пият и са в сила да приготвят силно питие,
    23. които за подаръци оправдават виновния и лишават праведните от законното!
    24. Затова, както огън пояжда слама, и пламък изтребя сено, тъй ще изгине коренът им, и цветът им ще се разнесе като прах; защото те отхвърлиха закона на Господа Саваота и презряха словото на Светия Израилев.

  11. Красен Желязков on 14.02.2016 at 4:27

    По принцип и аз съм съгласен, това е така.
    Обаче тук има един момент, който обикновено се пропуска. А именно- на практика не историята на Св. Валентин е важна, а е важно какво е в сърцата на хората, какви са мотивите им. И това не се отнася само за 14 февруари, а за всички други дни, определени като празници- и за Рождество, и за Баба Марта, и за Великден, и за Гергьовден, и т.н.
    Понеже на практика около 80% от празнуващите изобщо не знаят корена и историята на съответния празник, а и да знаят, те изобщо не влагат нищо подобно от това, което, да кажем, са влагали хората преди векове, когато са ги празнували.
    Пример с Баба Марта: сигурен съм, че след около 2 седмици ще се изпишат много неща свързани с езическия произход на Баба Марта. И това наистина е така- произхода безспорно е езически.
    Обаче факт е, че около 80% от българите изобщо не влагат нищо от тези езически корени на този ден. Когато се опитват да ми сложат мартеница, аз казвам: „ама аз не вярвам в тези неща, не вярвам, че тези конци ще ми донесат здраве, това са езически обичаи, и т.н.“. Обаче обикновено в отговор ми казват следното (имам предвид невярващи!): „Ама ти за какви ни мислиш, да не би ние пък да вярваме, че конците ще ни донесат здраве? Че то и ние също не вярваме, ти от Марс ли падаш? Като че ли не знаеш, че ние си слагаме мартениците просто ей така, за настроение, а и защото ни напомнят на пролетта, понеже вече ни омръзна тази студена, кална и мъглива зима! Пък и си е наша българска традиция, все пак, нещо като „един от народните ни символи“. Знаеш, че на нас изобщо не ни пука за някаква си баба, наречена Марта, която нещо била ядосана или не знам си какво, и т.н. бабини деветини…“.
    Друг пример: Рождество. Бил е определен на 25 декември, който преди е бил езически празник на Слънцето. Обаче факт е, че мнозинството хора, вкл. и християни, на този ден изобщо не мислят за „т.нар. бог Слънце“, това изобщо не е в сърцата им, а раждането на Господ Исус Христос, нали така? А пък други изобщо не се замислят за нищо, те просто се наслаждават на отпуската, ваканцията, коледните украси, коледното настроение и яденето и пиенето с близки и роднини.
    Между другото, тук в Китай, където съм в момента, също е модерно да се празнува Рождество. Но интересното е, че за китайците това просто е празник на стареца „Дядо Коледа“, който носи подаръци, а също и празник на украсеното коледно дърво. Уж празника е „Christmas“, обаче повечето китайци изобщо не са и чували за Исус Христос, и представа си нямат, че на този ден в по-голямата част на света се празнува раждането на Спасителя.
    Та, за Св. Валентин- факт е, че почти никой на този ден не се замисля кой е бил този човек, и никой не го празнува с такъв мотив. Просто хората влагат съвсем други мотиви в този ден, те просто празнуват любовта между мъж и жена (в което аз лично не виждам нищо лошо, ако говорим за законната любов между съпруг и съпруга). И в Китай празника не се нарича „Св. Валентин“, а просто „Ден на любовта“, нищо повече.
    Да, разбира се, ние и по всяко друго време на годината можем да си празнуваме и любовта, и раждането на Господ Исус Христос, и Неговото възкресение. А на определените за това дни, наречени „празници“, просто разликата е, че атмосферата около нас е, така да се каже, по-съпътстваща за случая. За мен например е удоволствие да бъда заедно с жена ми в къщи, но пък е още по-голямо удоволствие да съм заедно с нея на някой красив морски бряг например, или пък край езеро в планината или нещо такова- тоест, външната среда също може да има значение, това е смисъла и на празниците.
    И така- историите и произхода на този или онзи празник са интересни, но на практика по-важно е какви са мотивите в сърцата на хората, които ги празнуват. А това, не знам защо, почти винаги се пропуска от християните, коментиращи произхода на този или онзи празник с цел „разобличение“.

  12. Инги on 14.02.2016 at 14:39

    Така е! Някой някому трябва да показва Божия любов
    Не може само с дразги и нападки а без Братолюбие!!

  13. Цветелина on 15.02.2016 at 23:12

    Всичко е суета!всички можем да бъдем светии,но един е святия Христос Исус! Ядеме ли,пиеме ли,радваме ли се или плачем,всичко в негово име да правим в Исус Христовото и ничие друго на който и да било светия! Любовта е самият Бог и никой светия не може да Го измести! Християнски празници означава Христос да бъде в центъра,а не някой Вялентин или друг светия или дядо коледа или великденски заек или великденски яйца или каквото и който и да било което измества Исус от вниманието на човечество.

  14. Мариела Добрева on 14.02.2017 at 23:28

    Кой е Свети Валентин? Император Клавдий Втори издал заповед: „Младите мъже,го ни за военна служба нямат право да се женят по между си)защото това се отразява неблагоприяно на общия боен дух на армията „Свещеник на име Валентин отхвърлил императоската заповед и продължил сватбените церемонии на влюбените(войни-хомосексуалисти) за което и бил обезглавен.Вече посмъртно католическата църква го провъзгласила за „Светия„Свети Валентин активно започнал да се празнува от американските хомосексуалисти през 70те години на миналия век и именно на този ден(14 февруари) са започнали да се сключват браковете между еднополови.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *