Християнската вяра, базирайки се на Библейските учения, изрично забранява магьосничеството и суеверието.

„Да не се намира сред тебе никой чародеец, астролог, гадател или магьосник, никой баяч, запитвач на зли духове, врач или запитвач на мъртвите; защото всеки, който върши тези дела, е омразен на Господа.” (Второзаконие, глава 18, стихове 10-12)

Според стихотворението „Баба Марта бързала”, което е поместено в Читанката за II клас, мартениците, които Баба Марта вързала помагат „на гората – да листят листата. И да дойдат всичките: щъркелите, птичките, първия певец … а пък на дечицата върза на ръчицата мартеници чудни със ресни червени, да са ранобудни, да растат засмени.” А коя е Баба Марта и какво наистина представляват мартениците?

Първо, Баба Марта е мит, не историческа личност, въпреки, че на децата се представя като такава. Второ, тя е представена (поне от приказката така става ясно) като жена със свръхестествени способности, които обаче в един момент използва за отнемане на човешки живот – и това тя прави (абсолютно неоснователно). А дали мартениците наистина играят ролята на умилостивение пред Баба Марта или имат друго предназначение? Следващите наколко цитата ме карат да се замисля още повече:

„Мартеницата е своеобразен амулет срещу злите сили и окичването с мартеница е един магически ритуален акт: усуканият бял и червен вълнен конец запазват човека чрез механизмите на контактната магия.” (сп. „Маргарита” брой 3(10), 2002)

„Според предание, дошло от древността, мартениците носят здраве, щастие и дълголетие. Старите българи вярвали, че в природата съществува някаква зла сила, наричана “лошотия”, която също се събуждала през пролетта, а в народните вярвания 1 март бележи началото на пролетта. На мартениците се приписвала магическата сила да предпазва от “лошотията” , най-вече от болести и уроки. Свалят се чак тогава, когато се види първият щъркел и се закачват на разцъфнало или зелено дръвче.

Някои от обичаите на 1 март, свързани с изгонването на злите сили, включват палене на огън и изгаряне на сметта на двора, а след това всички прескачат жаравата.

„Старинният обичай изисквал бялата вълна за мартениците да се събере от пасищата на стадата, където кичури овча вълна са останали по храсталаците. Така вълната е “поела” магическа сила от природата и от звездите. После част от вълната се оцветява в червено. И накрая бабата изприда и пресуква заедно бяла и червена нишка. Докато ги преде и усуква, тя изрича обредни заклинания. Вярвало се е, че преди да се залови с направата на мартеници, жената не бива да е пипала огъня в домашното огнище, за да има мартеницата магическа сила. Първоначално мартениците служели за амулет, който предпазва от злосторни духове, болести или урочасване от “лоши очи”.” (Из статия „Баба Марта се посреща с мартеници” – БНР)

„Народът още смята, че в началото на пролетта се събуждат зли сили, а мартеничките са своеобразен амулет за предпазване от тях.” (Из статия „Мартениците – история и мода”)

„На мартениците, хората приписвали и силата да пропъждат бурите и да откриват път на слънцето, за да събуди всичко живо.” (Из статия „Мартичке, Бяла и Червена”)

„Мартеницата се изработва от пресукана бяла, червена и синя прежда (или мънисто). Бялата прежда е наричане за плодородие, червената за здраве, а синята за предпазване от уроки.” (Интернет)

Мартеницата не е никак безобидна, както изглежда на пръв поглед. Тя всъщност представлява т.нар. “бяла магия”, т.е. магия за добро или за разваляне на “черна магия”. Обричането, наричането, заклинанията, които се ползват при изработването й са недопустими практики от гледна точка на християнската вяра.

За записване на младежки ръководители за специалното общение и обяд и при нужда от съдействие за настаняване на гости и групи по време на конференцията се обадете на: 0898 638 338 – Тереза и 0893 666 891 – Максим.

Християнски Център София
Иван Г. Хазърбасанов

Добре дошли на Младежка Конференция: Служител Дейвид Джон (David John or Min. DJ) или „ Служител ДиДжей” както емоционално го наричат e предан съпруг, горд баща и Младежки Пастор на Слово на Вяра Интернационален Християнски Център с Младежко Служение „Прослави Бога” (Glory Phi God). Това служение съществува за да учи и да помогне на младите хора да прославят Бог с дух, душа и тяло. Това е основната мисия на която Min. DJ е посветен през последните години.

Той е завършил Слово на Вяра Учебен Център през 2003г. През своята кариера като служител е получил награди и благодарности от организации като Национален Конгрес за Икономическо развитие на местните общини – NCCED, Образователен Център за Младежи – DEFY, Комисия за домонастаняване в Детроит – DHC, Младежка Фондация Детроит – DYF и Студентски Съвет на град Детроит – CofDSC.

Като талантлив проповедник, певец и емси (конферансие и церемониал майстор) уникалния стил на служение на Ди Джей е забавен и резултатен. Неговата любов към Бог и Неговите хора е главния мотив на неговото желание да бъде полезен и плодотворен за Божието Царство.

Март, 12 – 14 ‘2010

Петък, 12 от 19.00

Събота, 13 от 11.00 – 13.00, 14.00 – 15.30 и 18.00

Неделя, 14 Богослужение от 11.00 и Специална вечер от 18.00

Конференцията е за всички тинейджъри и младежи, които желаят да прослаят Бог със своя живот!

Конференцията е за всички родители на тинейджъри и младежи, които искат да бъдат добри настойници на благословенията, които Бог им е дал – тяхните деца!

Християнски Център София

Гр. София, Люлин, ул. „Арх. Георги Ненов” # 27

Оставяме настрана полемиката, какво точно означава празник – веселие, пируване или нещо по-различно. От гледна точка на съдържанието на последната дума – за много от хората в България “празненството по празника” се състои от елементи, които по същество са несъвместими с църковни празници.

Разпети петък има безспорно изцяло сериозно религиозно съдържание. То е изключително траурно, защото на този ден се отбелязва осъждането и изпълнението на смъртната присъда срещу Христос. Страданията на Невинния няма как да бъдат повод за празник. Затова този ден според Християнството едвам ли би могъл да бъде празник, а много повече траур. Това е и денят, на който Църквата не отслужва литургия, пости се най-строго (не се яде и пие нищо).

От тази гледна точка законодателната терминология “велики петък – официален празник” е неточна. Разпети петък, денят, в който е разпнат Божият Син е ден на траур, на обмисляне на страданията му от християните, неговите последователи и вярващи, именно точно затова този ден не може да бъде работен. Тъгата, траурът и размисълът по събитията, които са се случили преди две хилядолетия го правят важен неработен ден за християните, а не празник, още по-малко ден на тържества и т.н. събития и начин на празнично поведение.

Следователно много по-точна редакция на разпоредбата би била, че Разпети петък е официален неработен ден, за ралика от Възкресение (според законодателя Великден), който е ден на радост, празнично тържество и официален празник.

Въпреки неточната редакция, все пак похвално е, че след две десетилетия, този ден може по-безпроблемно да се ползва от християните в България (тази година – 2010 – от всички християни заедно) за неработен.

* Интересно ще бъде, дали през 2010 г., след като вече разпети петък е официален неработен ден, матурите ще продължат (за трети пореден път) да се провеждат в неделен ден, който по начало е предвиден за седмична почивка в чл. 153, ал. 1 Кодекс на труда?

———————-

Извлечение от промулгацията на промените в Кодекса на труда:

Държавен вестник брой: 15. от 23.02.2010 г. Официален раздел / НАРОДНО СЪБРАНИЕ, стр. 5
Закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда

УКАЗ № 31
На основание чл. 98, т. 4 от Конституцията на Република България
ПОСТАНОВЯВАМ:
Да се обнародва в „Държавен вестник“ Законът за изменение и допълнение на Кодекса на труда, приет от ХLI Народно събрание на 10 февруари 2010 г.
Издаден в София на 16 февруари 2010 г.
Президент на републиката: Георги Първанов
Подпечатан с държавния печат.
Министър на правосъдието: Маргарита Попова
ЗАКОН
за изменение и допълнение на Кодекса на труда (обн., ДВ, бр. 26 и 27 от 1986 г.; изм., бр. 6 от 1988 г., бр. 21, 30 и 94 от 1990 г., бр. 27, 32 и 104 от 1991 г., бр. 23, 26, 88 и 100 от 1992 г., Решение № 12 на Конституционния съд от 1995 г. – бр. 69 от 1995 г.; изм., бр. 87 от 1995 г., бр. 2, 12 и 28 от 1996 г., бр. 124 от 1997 г., бр. 22 от 1998 г., Решение № 11 на Конституционния съд от 1998 г. – бр. 52 от 1998 г.; изм., бр. 56, 83, 108 и 133 от 1998 г., бр. 51, 67 и 110 от 1999 г., бр. 25 от 2001 г., бр. 1, 105 и 120 от 2002 г., бр. 18, 86 и 95 от 2003 г., бр. 52 от 2004 г., бр. 19, 27, 46, 76, 83 и 105 от 2005 г., бр. 24, 30, 48, 57, 68, 75, 102 и 105 от 2006 г., бр. 40, 46, 59, 64 и 104 от 2007 г., бр. 43, 94, 108 и 109 от 2008 г. и бр. 35, 41 и 103 от 2009 г.)

[...]

§ 7. В чл. 154 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите „Великден – два дни (неделя и понеделник)“ се заменят с „Велики петък, Велика събота и Великден – неделя и понеделник“.
2. В ал. 2 изречение първо се изменя така: „Министерският съвет може да обявява и други дни еднократно за национални официални празници, както и дни за честване на определени професии, дни за оказване на признателност, и да размества почивните дни през годината.“

[...]

Последна редакция – цялостен текст:

Чл. 154. (Изм. и доп. – ДВ, бр. 30 от 1990 г., изм. – ДВ, бр. 27 от 1991 г., изм. – ДВ, бр. 104 от 1991 г., изм. – ДВ, бр. 88 от 1992 г., изм. – ДВ, бр. 2 от 1996 г.) (1) (Доп. – ДВ, бр. 22 от 1998 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 56 от 1998 г., доп. – ДВ, бр. 108 от 1998 г., изм. – ДВ, бр. 15 от 2010 г.)

Официални празници са:

1 януари – Нова година;
3 март – Ден на Освобождението на България от османско иго – национален празник;
1 май – Ден на труда и на международната работническа солидарност;
6 май – Гергьовден, Ден на храбростта и Българската армия;
24 май – Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост;
6 септември – Ден на Съединението;
22 септември – Ден на Независимостта на България;
1 ноември – Ден на народните будители – неприсъствен за всички учебни заведения;
24 декември – Бъдни вечер, 25 и 26 декември – Рождество Христово;
Велики петък, Велика събота и Великден – неделя и понеделник, които в съответната година са определени за празнуването му.(2) (Доп. – ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г., изм. – ДВ, бр. 15 от 2010 г.) Министерският съвет може да обявява и други дни еднократно за национални официални празници, както и дни за честване на определени професии, дни за оказване на признателност, и да размества почивните дни през годината. В тези случаи продължителността на работната седмица не може да бъде по-голяма от 48 часа, а продължителността на седмичната почивка – по-малка от 24 часа.

п-р Николай СТЕФАНОВ

“Покемон” е името на една на пръв поглед безобидна игра на карти, която е пленила въображението на деца от целия свят. Напоследък за това явление, което вече е толкова добре познато, се говори доста в различни общества, както християнски, така и нехристиянски, в световен мащаб. Родители, училища, църкви и граждански организации задават сериозни въпроси за тази мания. Защо? Това поредната параноична реакция ли е? Какво лошо може да има в героите-животни, нарисувани на карти за игра? В опит да се потърсят отговорите на тези въпроси са били направени многобройни проучвания чрез интервюта, списания, вестникарски статии, интернет сайтове, официалната “Книга с правилата за Покемон” и дори и със самите карти, така че да може да се събере внимателно информацията в тази брошура. Надяваме се тя да помогне на всички, които са загрижени, да могат да направят своята преценка на основата на осведомеността си.

За какво е целият този шум?

Покемоните, продуцирани от Уизърдз ъв дъ коуст инкорпърейтид (Вещери от крайбрежието, инкорпърейтид), е дума, произлизаща от леснозапомнящо се съкращение на английските думи “джобно чудовище”. (1) Списание “Иконъмист” обобщава как се играе тази игра: “Покемон позволява на децата да търсят чудовища с различни идентичности и способности, които могат да бъдат хванати и след това обучени.” (2) В добавка към тази игра, производителите на покемоните творчески са разработили идеята за улавянето и обучаването на притежаващи сила чудовища в популярен телевизионен анимационен филм, видеоигра и игрални филми. Във всяко изражение на Покемон, героите водят битки помежду си като използват ходове, които първо трябва да бъдат енергизирани от различни енергийни карти. (3)

Колкото и невинно да изглежда описанието на тази наглед безвредна игра, голям брой хора са се сблъскали с отрицателни преживявания с нея. Например, една майка на име Марша Скелтън споделя в списание “Клъбхаус”: “Съпругът ми и аз сме загрижени от това, че децата ни играят с картите “Покемон”. Нашият деветгодишен син Семюъл казва, че целта на играта е да причиниш загубването на точките за здраве на твоя опонент, така че той да умре. За да направиш ходове, са ти нужни различни енергийни карти, като осветляваща, листо, огън, вода, психична и двойно безцветна. Чувахме за тези карти в продължение на месец и не им обърнахме достатъчно внимание (за което си научихме урока!). Отличните оценки на Семюъл в училище се понижиха и той стана неспокоен и буен. Откакто ни даде тези карти, стана предишният Семюъл. Понякога си мисля дали не съм фанатична, но тези карти ме плашат.” (4) Друг обезпокоителен отзив посочва, че след прожектирането на епизод от анимационния филм за покемоните в Япония, 13 000 души са се почувствали зле при гледането на една от телевизионните сцени. От тях, около 700 души, повечето от които деца, са били откарани в болница, защото са получили епилептични припадъци. (5) Освен това, разменянето на покемон карти там не се насърчава, ограничава се и се забранява в много училища в резултат на поведенчески проблеми, пряко свързани с тази игра с карти. (6)

Поради тези неблагоприятни влияния, разумно е да изследваме корените на покемоните. Когато изследваме светогледа на източната култура, откъдето произхожда това явление, откриваме, че върху него явно са действали религиозни влияния – шинтоизъм, шаманизъм и магьосничество. Така както посланията на “Приказките за зеленчуците” и “Суперкнигата” са повлияни от своите християнски автори, в случая е очевидно, че светогледът на създателите на покемоните е повлиял на и е обусловил избора им на проект и замисъл за тях. Този факт става дори още по-явен когато разгледаме уебсайта на Уизърдз ъв дъ коуст, който рекламира другите игри, които те предлагат, като “Магия: ‘Събирането’, ‘Омагьосващ огьн’, ‘Ярост’, ‘Вампир’, ‘Тъмници и дракони’ и ‘Драконово копие’”.

Кои в действителност са силите зад тези религиозни влияния? “Речникът на Абингдон на съществуващите религии” определя шинтоизма, шаманизма и магьосничеството по следния начин: “Шинтоизмът е вярване, че ками (боговете) обитават небесата и земята като свещени природни сили. Шаманизмът води това вярване с още една стъпка напред като поучава, че човек може да се сприятели с тези богове и да черпи от тези обожествени сили, за да стане най-влиятелният и най-великият. Влиянието на това вярване може да се види демонстрирано в източните бойни изкуства. Речникът посочва по-нататък: “Добре е известно, че в целия свят обикновени хора често са установявали отношения на общуване с духове-пазачи, често в животинска форма, които да им служат за водачи и източници на сила.” И като отива още една стъпка по-далече от тези системи от вярвания, магьосничеството (което в западния свят често се нарича “уика”) поучава, че този, който е сключил договор с такъв дух, може да бъде защитен, да омагьосва другите, да увеличава силата си и да се бори срещу останалите чрез така овладяната сила. (7)

В основата на покемоните стои идеята, че не само може да се призовават природните сили, за да дадат власт на героите чрез различните енергийни карти (шинтоизъм и шаманизъм), но веднъж щом са хванати, тези герои може да се използват от играещите както за защита, така и за да изцедят или унищожат енергията на другите джобни чудовища (магьосничество). В добавка към тази стратегия, възможно е героите да се “развият” и да станат по-силни покемони. Така виждаме, че целта на играта е “ти да хванеш всичките”, което ще рече да се съберат колкото е възможно повече карти. Но за по-запалените играещи, целта е също и да се сприятелят с т. нар. асоциирани духове, свързани с тези карти и като резултат от това да постигнат по-голяма сила от другите играещи. Два примера за значението, което стои зад картите, са “кадабра” и “витаещият”. Психичната сила на “кадабра” (записано е на самата карта) е способността да предизвиква главоболие, докато призрачната сила на “витаещия” е способността да предизвиква кошмари, като едновременно с това изсмуква енергията на своята жертва. Друг пример за тази зловеща тема е описанието в списание “Бекет покемон кълектър” на нивото “кюбон”: “Пазете се от зли духове, които се спотайват в сенките! Кулата е обитавана от призраци и “кюбон” е един от дивите покемони, които ще срещнете.” Още един пример е рекламата на Мютуо’з Меджик Чикаро в уебсайта на Джеоситиз, която посочва: “Какво правиш тук в моята тъмница? О, дойде, за да видиш моята истинска психична сила, нали? Е, дошъл си на правилното място…”

Макар че покемоните изглеждат безобидни на играча-аматьор и неговите родители, те всъщност са въвеждаща точка в по-очевидни игри на магьосничество, създадени от същата компания. Докато много родители одобряват увлечението на децата им по покемоните, защото им изглеждат невинни, има огромна вероятност децата да открият и онези други игри и да бъдат в контакт с идеи, които родителите не биха одобрили. Например, може да открият “Магия: Събирането”, която е една игра с много по-силно окултно съдържание, като просто влязат в някой от линковете на уебсайтовете на Покемон и се придвижват из тях.

Християнски отзив

Като християни ние вярваме, че Библията е Боговдъхновеното Слово, дадено на човешката раса, за да бъде Пътеводителят, предназначен от Създателя на живота за нас. Ако просто следваме инструкциите, ще получим най-големите добрини на света от Този, Който го е създал. За наше добро, Второзаконие 18:9-11 отправя едно предупреждение, което има отношение към темите, стоящи зад манията на покемоните. В този пасаж Библията посочва следното: “Да няма сред теб … нито един прорицател, окултист, гадател или магьосник, никакъв чародей, запитвач на зли духове, врач или човек, който извиква духове на мъртви.” Докато повечето играещи с покемоните биха отрекли участие в такива дейности, те същевременно би трябвало да имат представа за предупреждението, което се съдържа в предшестващия стих: “…не се учи да правиш според мерзостите на местните племена”. (8) Покемоните правят именно това: те приучават децата да подражават на мерзостите на магьосничеството. Бог постановява, че приучването на деца към подражаване на подобни неща ще доведе до прогресивното обезчувствяване на децата спрямо омерзителните в цялата си същност окултни практики. В резултат на това те ще стават все по-склонни да експериментират с нови и по-дълбоки духовни същности колкото по-големи стават.

Свидетели сме на прогресираща толерантност към окултизма в целия свят. Казано е, че това, което едно поколение възприема умерено, следващото довежда до крайност. Днес, толкова широко разпространените психоявления стават все по-практикувани, така че във всеки голям град може да се открият различни техни проявления. Вярванията на уика придобиват нарастваща популярност. В действителност, едно училище копирало ежегодните християнски ученически молитвени събрания, но с тази разлика, че директорът наложил произнасянето на една уика-молитва. (9) Идеите, възприети от “Вещери от крайбрежието”, противоречат на указанията на Божието Ръководство за Живота, Библията. Нужно е да се разбере, че окултният мироглед е в пълно противоречие с християнския мироглед, благодарение на който християнските нации са постигнали успехите, които имат. С постепенното изоставяне на тези ценности, които Божието послание към нас, Библията, издига много високо, вече наблюдаваме живите, видими доказателства за упадък във всяко общество и във всяка страна, които са ги отхвърлили.

Библията твърди, че дяволът – врагът на нашата душа – се преправя на светъл ангел (1 Коринтяни 11:14). Християните трябва да избягват да правят споменатата в Исус Навин 9 гл. грешката на Божия народ, състояща се в това, че “сключиха мир” с Божиите неприятели, защото “до Господа не се допитаха” (ст. 14). От друга страна, сам Бог желае и е способен да води и упътва всеки, който Го търси с искрено сърце, независимо от бурите на тъмните сили, действащи в света.

Библиография:

1. “Бекет покемон кълектър”, октомври 1999, стр. 14-15

2. сп. “Иконъмист”, 13 декември 1997, бр. 345 (8047), стр. 52

3. “Покемон трейдинг кард гейм рулбук”

4. сп. “Клъбхаус”, юни 1999, стр. 4,12

5. Образователна притурка на вестник “Таймс”, 24 април 1998, бр. 4269, стр. 23

6. “Дейли прес”, вторник, 19 октомври 1999; Местна рубрика “Забраняване на покемоните”

7. “Речник на Абингдон на съществуващите религии”, 1981, издателство “Абингдън прес”

8. Библията, Нова интернационална версия, 1978, Международно Библейско общество
“Уудсайд хай скуул”, “Нюпорт нюз”, Вирджиния, 1997

През януари се случиха няколко важни събития, които, вярваме, бяха попътният вятър на Святия Дух в нашата работа.

Изпратихме отвореното писмо на “Академични Приятели на Израел” (АПИ) до българските управници и до много медии в България, както и до организации и личности извън България. Както често се случва, отзивите, подкрепата и окураженията дойдоха отвън, за разлика от мълчанието отвътре.

Ние обаче вярваме, че сме направили правилното нещо и очакваме Бог да заработи в сърцата на нашите управляващи. Радваме се също, че това писмо проби през БТА и стана достъпно за медиите в България.

Пръв откликна на писмото ни посланикът на Израел в България. Бяхме поканени на разговор в Посолството – като председател на АПИ доц. Любка Танчева и като пресаташе на АПИ журналистката Лъчезара Йосифова. Посланикът н.пр. Ноа Гал благодари на всички нас за инициативата и ни предложи възможности за сътрудничество.

На 1 февруари т.г. доц. Л. Танчева (АПИ) и Давид Леви (представител на еврейската общност) бяха гости в Дарик радио (което често е най-слушаното радио у нас), във връзка с Международния Възпоменателен ден на жертвите на Холокоста (27 януари). Според мнението на журналисти-християни интервюто мина добре и продължи около 20 минути. Получихме от водещия Драгомир Симеонов (избиран за журналист номер 1 на Дарик) предложение за сътрудничество в бъдещи изяви. Той е интервюирал многократно и други християни, както и проф. д-р Дечко Свиленов. Нека Господ да го благослови!

Благодарим на всички вас за всяка една молитва, защото така ясно усещахме подкрепата от Господа.

На 30 януари (събота) имаше месечна среща на БПИ от София, на която обсъдихме вълнуващата идея да организираме НАЦИОНАЛЕН ВЪЗПОМЕНАТЕЛЕН ДЕН НА СПАСЕНИЕТО НА БЪЛГАРСКИТЕ ЕВРЕИ – на 10 март 2010 г.

Предварителните разговори, които проведохме с някои от вас, ни насърчиха с готовността за подкрепа по места- в Русе, Плевен, Пловдив и Кюстендил.

Ясно е, че такова мащабно мероприятие не е по силите на никой, ако не се включим всички заедно. Ако идеята ви харесва и мислите, че е от Бога (както ние мислим), ще се радваме да я реализираме съвместно. А личната инициатива, организацията на местно ниво и начинът на провеждане ще бъдат изцяло ваши, така както Бог ви води.

Поради общонационалния характер на събитието, нека това да не бъдат църковни събрания, а да се привлече цялото общество – вярващи и невярващи, от всички слоеве – от най-високопоставените и управниците (кметове, общински служители и администрация), научни и университетски среди, неправителствени организации, до отделни личности и обикновените граждани.

Основен двигател на това събитие ще бъдат живите църкви на Господа, обединени по места, които да създадат необходимата организация и да осигурят силно медийно отразяване. Вярвам, че Църквата в България днес е достатъчно зряла, силна и мъдра, за да може да го направи. И макар и в сянка, да изнесе товара на събитието.

Инициативата на 10 март в различни градове из цялата страна, има за ЦЕЛ да припомни това ценно национално наследство, като го сподели и предаде на поколението след нас. Да ни провокира към размисъл, действие и гражданска позиция, както някога.

Датата 10 март е само един добър ПОВОД да извадим обществото ни от летаргията и безразличието, които наблюдаваме напоследък. Апатия, която може да значи и садизъм. Свидетели сме как нееднократно, наши деца, ученици и студенти намериха смъртта си на улиците, пред очите на стотици безпристрастни очевидци.

Едва ли има от това по-явен индикатор за болно общество.

Друг също така верен ИНДИКАТОР е растящият антисемитизъм.

Ако някога в следвоенна Европа на стените е пишело “Евреи, отивайте си в Палестина”, сега, след 60 години стените крещят “Евреи, махайте се от Палестина”. Нито една нация не е застрахована от антисемитския квас – нашата също. Независимо от уникалното ни наследство като народ.

Днес, като вярващи хора ние добре знаем, че Божият план за спасение на човечеството започва от нашия баща на вяра Авраам и от еврейския народ, от когото сме наследили Библията, пророците и Месия, първите апостоли и ранната Църква.

Но със сигурност, малко хора от света го знаят.

А и дали ще поискат да го чуят на нашия религиозен език!

Не е ли по-добре да се опитаме да поговорим на техния език?

Как? Чрез оживелите спомени на нашите баби, дядовци, лели, родители, роднини или съседи. Живи истории, които като притчи ще говорят много повече от думите. И ще дадат реален пример за подражание – актуален и в наше време!

Вярваме, че адекватният отговор на обществото ни днес зависи, както от думите, така и от реакцията на Църквата. Те са плод на нейните будност и активност! Църквата е призвана да дава повече светлина и повече сол на обществото, докато още е ден, докато все още може да се работи. Защото идва
нощ!

За настоящата инициатива ви насърчаваме да потърсите партньорството на еврейските общности по места, както и патронажа на кметове и общини. Очакваме от вас спонсорирането на мероприятието във вашия град – зала, техника, плакати и покани.

Тъй като времето е късо трябва да действаме максимално бързо!

Екипът на БПИ в София ще окаже помощ с илюстрации, информация, снимки, идеи и материали, необходими за изложби, постери или презентации, както и при оформянето на афишите и поканите.

Ето някои подробности за подготовката в СОФИЯ:

Очакваме партньорството на Посолството на Израел и на Еврейския дом “Шалом”, както на Софийския Университет и БАН, включили сме известни учени, общественици и политици.

Ще бъдат поканени също наследници на Димитър Пешев, ветерани от войната и други очевидци, които ще разкажат спомени за тези героични събития.

Планираме да поканим гости от Израел – израелския режисьор от български произход Джаки Комфорти. Той е автор на филма: “Оптимистите”, спечелил награда “Златна мечка” на фестивала в Берлин и е документален разказ за спасението на българските евреи.

Нека се молим в тези дни на исторически размисъл Святият Дух да раздвижи страната и народа ни.

И нека Божието благоволение да почива върху единството на Неговите хора.

Благославяме Божия народ Израел и мира на Ерусалим!

Бог да пази България!

Доц. Любка Танчева и екипа на ХЕСЕД

Сл. 02/ 979 21 75, GSM 0898 622 005

Изграждане на Царството чрез молитва

Ще се въздигне мощно молитвено съживление в Европа. Хората ще се молят за нациите си по домовете и в църквите. Божият призив за молитва ще стане толкова силен, че хората на богослужение ще плачат за греховете на народа си и този плач ще идва от сърцата им. Техните сърца ще бъдат разтърсени и раздвижени от Моя Дух и те ще стъпват в Моята сила. И това няма да са еднократни молитви като фойерверки, а ще бъде устойчива постоянна молитва.

Вратите на църквите ще бъдат отворени за молитва и хората ще идват и ще престояват в единство, независимо от всякакви деноминации. Моят дом ще бъде съграден върху молитвата!

Хората ще постят, ще се молят и викат към живия Бог да промени нещата и да се намеси в техните нации. Църквите, които са исторически по-стари и са натрупали многобройни традиции, ще започнат да ги заменят с живи опитности с вечно живия Бог!

И не това очаква светът! И не това очакват църквите, но Аз, казва Господ, правя това да се случва!

Моят огън отново слиза над Моя дом – Църквата. Толкова чудесни неща ще се случват сред Моите хора, когато те наистина се молят заедно – не само всеки в деноминацията си, но от много и различни деноминации. Когато се съединяват ръце и сърца, за да се молят за своите градове и села в продължителна молитва – Аз ще обръщам сърцата на хората.

Моята сила ще се изяви. Ще привличам множествата към Себе Си и ще съграждам Църквата Си в Европа! Израстват големи църкви, пълни с огнени християни, които ще носят Словото Ми до градовете и нациите си. Те ще горят с Моя огън и ще слушат Моя глас. Това са хората, които ще носят Моето Слово по медиите и по площадите.

Идва време за реформация в сърцата на служителите. Те отново започват да търсят Лицето Ми и няма да има друг такъв ден за Европа. Това е последната реформация в Европа преди тъмнината да се спусне. Ще става тъмно и още по-тъмно и всичко ще потъне в тъмнина до Моето идване.

Европа не е единна днес. Тя е един разделен континент и хората се опитват да го обединят. Не е дошъл още денят за възстановяването на Европа. Дошъл е денят за възстановяването на Църквата в Европа. Идват дни на съживление преди да дойдат дните на гонение.

Мнозина нараняват Моя Дух чрез груби думи и действия срещу Моите хора, пастори и служители. Това са тези, които е не Ме познават, и само си мислят, че Ме познават. Когато виждат как Моето съживление расте, те казват: “Това не е от Бога. Това е против нашите традиции и нашите пътища. Нека прекъснем това, нека го спрем, защото е разрушително.”

Всяко раздвижване, което идва от Мен, е разрушително спрямо мъртвите традиции!

Младите ще Ме познават, младите и щедрите по сърце – те ще Ме познават.

Аз привличам младежта, както никога досега в Европа. Не се е виждал и няма да се види друг такъв ден, когато такова съживление ще обхване младите поколения. Това произтича от движението на Моя Дух над нациите и ще бъде видяно от Моите овце.

Следващите години ще бъдат време за въздигане на Църквата в Европа, в една различна Европа. А след това бавно ще започне да се спуска тъмнина, тежки тъмни времена. Светлината ще започне да угасва и много силни църкви ще угаснат.

Това не е свършекът на времето, но тъмнината ще дойде. Тя ще идва бавно и много хора няма да забелязват точно как – ще се случват уж дребни неща ту тук, ту там. И тогава изведнъж вярващите ще се стреснат и ще кажат: “Нашите народи вече не са с нас. Изглежда да сме заедно , но те не са откъм нас. Те вървят по своите си пътища и не се интересуват от Бога!”

Съживление ще има и на други места по Земята, но идва последната мощна реформация и съживление от Моя Дух над Европа. Молете се!

Получено чрез Марко Джоенсу в Прага във Витлеемската катедрала, където през 15 в е проповядвал Ян Хус. Публикувано в сп. “Ревайвал таймс” , януари 2010, Лондон.

През 2000 година бяхме подбудени от Бога и поканихме в евангелската църква в гр. Пазарджик евреи от градовете Пловдив и Пазарджик.Там те видяха нашата любов към тях и техния Бог.

През 2001 г. се проведе Първия национален фестивал ,,Израел – Моят възлюбен “. Имаше представители от цяла България и от почети всички еврейски общности. Присъствуваха 222 евреи и над 350 християни.Почетен гост на фестивала беше Н.Пр. Емануел Зисман, посланик на държавата Израел в България по онова време, както и тогавашния кмет на Пазарджик д-р Иван Колчаков.

Вторият фестивал се проведе през 2005 г. В него също участваха музикални и танцови състави от България, както и прекрасни изпълнения от еврейската общност в страната ни.Откроиха се изпълненията на Лика Ешкенази и Етиен Леви.

Третия фестивал беше посветен на 60-та годишнина от създаването на държавата Израел и се проведе през 2008 г. със специалното участие на световно известния тромпетист и единствен изпълнител на шофар Арик Давидов. На този фестивал присъствува и Н. Пр. Ноах Гал Гендлер, посланик на държавата Израел в България.Бяха представени и 24 творби на художничката Селма Тодорова на тема ,,Завръщане в Обетованата земя”. С това фестивала придоби интернационален характер.

Сега подготвяме Четвъртия международен фестивал. Очаквани гости са: Арик Давидов от Израел, танцов състав от Румъния, Авнер и Рейчъл Боски , Бари и Батя Сегал също от Израел и др.Българското участие се разнообразява с музикални и танцови състави от разни църкви , с което целим да покажем нашата любов към евреите в България , Израел и по целия свят…

Каним ви да се присъедините и участвувате на Четвъртия международен фестивал, който ще се проведе в Пазарджик на 16 и 17 юли 2010 г.

Фестивалът се подкрепя от служението на Бинка Йолова ,,Християнска мисия Исус от Назарет “, Християни приятели на Израел в България“, Посолство на държавата Израел в България.

С уважение:

Екатерина Тодорова

Телефони за контакти:

+359896464188 – Екатерина Тодорова

+359887464095 – Бинка Йолова