Доктрината за Троицата и първите петдесятни мисионери в България Иван Воронаев и Дионисий Заплишни

01.06.2015

Статията е част от поредицата на Pastir.org по случай честването на 95г. от началото на Петдесятното движение в България и 200г. от началото на Протестантството по българските земи. Цялата поредица можете да прочетете тук: http://pastir.org/?p=95

д-р Теол. Доний К. Донев

Отпразнуваният в Атланта Всеславянски празник Петдсятница/Св. Дух (Св. Троица в руския календар) бе посетен от служители и богослови от местната диаспора и продължи със серия богословски дискусии и презентации в чест на 95 годишнината от служението на първите петдесятни мисионери в източна Европа, Иван Воронаев и Дионисий Заплишни. От особен интерес бяха хипотезите на някои харизматични издания за липса на организирано петдесятно служение в източна Европа преди 1928г. и верски различия по отношение на Троицата и други несъответствия в доктрина и практика на първите петдесятни мисионери. Участниците в богословската кръгла маса се съгласиха единодушно, че такива твърдения могат да имат прием само в сферата на петдесятните митове и легенди, но не и при едно сериозно сравнение с документалния архив придружаващ петдесятното движение в източна Европа, и по специално България, където Воронаев и Заплишни работят заедно за около година.

На първо място, организираната дейност на Асамблеи на Бога за Източна Европа започва през 1919-1920г. с назначаването и изпращането асамблейския мисионер Иван Воронаев и придружаващата го група. Днес имаме сериозен архив от данни, че този мисионерски екип е спонсориран имено от тази деноминация. Самият Воронаев пише, че не е свързан с асамблейските мисионерите Джонсън и Шмид, но разчита на финансовата подкрепа на мисийския отдел на деноминацията „защото хората от неговата църква, Първа руска асамблея в Ню Йорк, са бедни и не могат да подкрепят мисията финансово.”[1]

Според Стийв Дурасов, в периода 1921-1930 финансирането на Воронаев в Одеса идва месечно от стожера на деноминацията, Glad Tidings Tabernacle в Ню Йорк, и от Руска и Европейска Мисия (РЕЕМ) в Чикаго. Това потвърждава, че презокеанското пътуване и служението в България на цялата група е спонсорирано от Асамблеи на Бога. Самият Дурасов не посочва други източници за своите твърдения освен обвинителния акт на КГБ към Воронаев, чиято фактологическа достоверност е най-малкото съмнителна.[2] Дори спонсорството на Заплишни от РЕЕМ след 1930г., преминава първо през мисийския отдел на Асамблеи на Бога.[3]

Глория Робинет, завеждащ мисионерската архива на Асамблеите в Спрингфийлд, обяснява въпроса със спонсорството на Воронаев така: „Докато Световните мисии на Асамблеи на Бога не пазят финансов архив от това време, убедена съм че са изпращали парична помощ на Воронаев. В своята история, Асамблеи на Бога спонсорират своите мисионери апелирайки към локални църкви и индивидуални дарители да изпращат пари в мисийския департамент с обозначение за специален мисионер на когото Световните мисии да изпратят парите. Отговорността на самия мисионер е да подържа връзка с донорите чрез писма или публикации в сп. Петдесятен благовестител и др. периодични издания. Той [Воронаев] има голям брой писма публикувани в сп. Петдесятен благовестител за прогреса на неговата работа на мисионерското поле. Той е изпращал тези статии с цел да осведоми своите спонсори за своята работа а също така да ги окуражава да продължават да изпращат финанси.”[4]

На второ място, една толкова обширна и дълготрайна инвестиция (1919-1930г., а и след това) в тази мащабна за времето си международна мисионерска акция, изисква определена доктринална насоченост, която няма как да се различава от веруюто на спонсориращата деноминация. Затова и твърдението, че между раните петдесятни в България е имало привърженици на учението „само-Исус” или каквато и да е друга неортодоксална догматика остава невярно, като се има предвид, че първите петдесятни мисионери в България са ординирани (ръкоположени) служители на Асамблеи на Бога, изпратени и спонсорирани от същата организация и като такива представляват доктрината на своята деноминация. А самите Асамблеи на Бога още през 1914г. приемат декларация на вярата, която целенасочено отхвърля всички неортодоксални учения за Троицата съществуващи в ранното петдесятно движение, още в самото начало на документа като приемат че: „Можем да говорим за същността на Господ нашия Бог, който е Един Господ, като Троица или едно Същество от три личности, и това да бъде абсолютно по Словото” (ал.2). Ето какво още говорят аврхивните документи:

  1. От самото начало на своето проповедническо служение, Воронаев в свързан с руските баптисти, а по-късно и със Северноамериканската баптистка асоциация в Калифорния. Тази връзка изисква доктринално съответствие с веруюто на Северноамериканската баптистка асоциация, която приема: „Бог вечно съществуващ в три равноправни лица, които работят заедно в творението, провидението и изкуплението (Бит. 1:26; 1Пет. 1:2; Евр. 1:1-3).” Воронаев става член на асоциацията и неин ръкоположен проповедник, а по-късно и мисионер в Сиатъл и Ню Йорк единствено след съгласие с горното верую.
  1. Същото верую е прието и преподавано в Баптистката семинария в Бъркли (Berkeley Baptist Divinity School, понастоящем Graduate Theological University), където Воронаев получава образованието си през 1912-14г.
  1. Още през 1914г., Асамблеи на Бога приема декларация на вярата, която се разграничава от неортодоксалните учения за Троицата. Воронаев и неговата баптистка църква в Ню Йорк преминават към Асамблеите на 1 юли 1919, а самият той е ръкоположен за служител на деноминацията и в последствие назначен за мисионер и пастор в България в срок от 10 март 1920г. Немислимо е, че тази приемственост и последвалите назначения са станали без да има богословско съгласуване между двете групи и техните служители, не само по отношение на Троицата, а във всички останали петдесятни доктрини и практики.
  1. Основатели на църквата Glad Tidings Tabernacle (Hall) в Харлем, където Воронаеви приемат кръщението със Св. Дух, са Робърт и Мери (Бърджис) Браун. И двамата имат фундаментална роля в създаването на деноминацията Асамблеи на Бога и нейните основни вярвания. След като е кръстена в Св. Дух  през 1906 в града на Джон Дауи – Сион, Мери Бърджис се премества в Ню Йорк на 5 май 1907г. и започва църква на 41 улица. Неин съработник става Робърт Браун – ирландец по произход, който работи като полицай и методистки проповедник. Двамата се оженват през 1909г., а през 1914 активно участват в организирането на Асамблеи на Бога като „доброволно взаимопомощно дружество.”[5] Немислимо е, че Воронаев е кръстен със Св. Дух, приет в редовете на Асамблеи на Бога като служител заедно с църквата си и изпратен като мисионер в Европа, под прякото ръководство на сем. Браун без да е приел доктриналната догматика на тяхната деноминация, която е централизирана около учението за Троицата.
  1. Дионисий Заплишни следва пътя на Воронаев за ръкополагане от Асамблеи на Бога докато е пастир в Америка през 1926г. Според историкът Фред Смолчък, още след имигрирането си в САЩ през 1914г., Заплишни учи в баптистки библейски колеж.[6] Самият Заплишни не споменава това в молбата си за ръкополагане към Асамблеи на Бога,[7] както и че е създал или пастирувал славянска петдесятна църква в Стамфорд, Кънектикът през 1918г.,[8] като пише че е пастор само от 6г. т.е. от 1920г.[9] Въпреки това, приемът му като служител в редовете на Асамблеи на Бога е несъмнено съгласуван с деноминационната доктрина, и евентуално баптистко образование или стаж като петдесятен пастир е само още едно доказателство, че вярва в Троицата.
  1. Още по-консервативна в своята петдесятна вяра е съпругата на Заплишни, Олга. Българка по произход от известен бургаски православен род, образована в конгрешанското училище в Самоков по препоръка на известния бургаския конгрешански п-р Пачеджиев (а по всяка вероятност и в Роберт Колеж), още преди да имигрира в САЩ Олга Заплишна е образована в тринитарна ортодоксалност. Пристигайки в Америка, тя учи първо в библейски колеж в Ню Йорк (NYACK)[10] основан от А.Б. Симпсън (Албърт Бенджамин Симпсън), прзидент на Християнския и мисионерски алианс (ХМА) от 1887г. Олга учи в библейското училище „Ветил,” основано през 1916 в Нюарк, Ню Джързи от пионера на мисионерското движение, У.У. Симпсън (Уилям У. Симпсън). Около 1892г. заедно с Уилям Кристи, У.У. Симпсън пътува до Китай очаквайки Бог да им даде да говорят местния език. Имено чрез неговата молитва, Олга получава кръщението в Св. Дух [11] У.У. Симпсън е дългогодишен член на ХМА и заедно с неговия съименник А.Б. Симпсън участват в организирането на Асамблеи на Бога. Първата клауза от веруюто на ХМА гласи: „Има един Бог, който е безкрайно съвършен, вечно съществуващ в три лица: Отец, Син и Святи Дух.”
  1. Освен доказателства за тринитарната догматика на пионерите на петдесятното движение Заплишни и Воронаев, съществува богат архив за безусловен прием на доктрината на Троицата и сред техните последователи в източна Европа. Краткото вероучение на организацията на Воронаев в Русия – Християневангелска вяра (ХЕВ) се придържа стриктно към общоприетата догматика на Асамблеи на Бога. Първоначално съставен от Воронаев, Колтович и Клибок, текстът е приет от всички новоорганизирани петдесятни църкви и съдържа подробно описание на Троицата: „Бога в трех лицах: Отец, Сын и Святой Дух, которые в одном Существе предвечны, равны и нераздельны”.[12]
  1. Доктрината за Троицата е застъпена и в издаваното от Воронаев и ХЕВ сп. „Евангелист”: (1) “Мьi глубоко верим что Триединиьi Гоподь Бог…,”[13] (2) „в имя Отца и Сьiна и Святого духа,”[14] (3) „Дух Святой есть третье лицо Святой Троицы.”[15] Същата тринитарна формула е използвана при водно кръщение в Пловдив където Воронаев кръщава „четирима души в реката в името на Отец, Син и Святия Дух.” [16] В своите редакционни изложения, Воронаев цитира стриктно тринитарните Дидакия, Йоан Златоуст, Тома Аквински, Августин и Тертулиан, папите на католическата църква и се обляга на богословието на реформаторите Хус, Лутер, и т.н. В няколко апологии в защита на наделния ден е споменат дори указа на Константин Велики от 321г. (4г. преди приемането на Никейския символ на вярата с ортодоксалната доктрина за Троицата).
  1. Доказателство за тринитарната ортодоксалност на Воронаев са и неговите руски съработници: Г.Г. Понурко, Д.И Понаморчук, А. Бидаш, Н.В. Кузьменко и мн. д.р., които освен петдесятното богословие на Троицата съчетават и типичната руска православна троичност в изконното „народобогословие.“ Липсва и какъвто и да е конфликт между богословието на Воронаев и служението на асамблейските мисионери Джонсън, Шмид, а в последствие и Николай Николов и училище в Гданск. Дори болшевишката и православна атеистична пропаганда не забелязва каквото и да е тринитарно разминаване.
  1. Не на последно място, в историята на петдесятното движение в България липсва документиран случай на отклонение от доктрината на Троицата до м. юли 1987г., когато в България влизат емисарите на Обединени петдесятни църкви (UPC) Самюел Балца и Дейвид Бернард, придружавани от българската имигрантка Теодора (Дора) Мьозенедер. Случаят води до доктринално разделение в някои независими петдесятни групи и получава оперативно внимание от Държавна сигурност[16] описано в книгите на д-р Ст.Банков[17] и п-р. П.Игнатов.[18]

Опитът да се наложи „единобожното” учение (само Исус) сред петдесятни групи, които от самото си начало през 1920г. признават само превода на Библията, който включва тримата свидетели, които са в едно: „Отец, Слово и Светий Дух” от 1 Йоаново 5:7, ясно показва че това е изкуствено процес под външно внушение. Показателен за това е и фактът, че исторически именно тези петдесятни групи в България практикуват и тринитарната „духовна пълнота” (вкл. спасение, водно кръщение и кръщение в Св. Дух) без които не е позволено участие в тайнството на Господната вечеря.[19] Следователно, изолираният случай от 1987г. няма нищо общо с първите мисионери Заплишни и Воронаев, които наставят българското петдесятно движение в тринитарната догматика още от самото му начало. Затова свидетелства и едно от малкото запазени писма на Заплишни до българските църкви: „Пазете се от онези учители, които всяват смут и разделения между чадата Божии; внимавайте добре дали тяхното учение е основано на Христовото, ако ли не, не го приимайте, защото ще повреди вашият духовен живот.[20]

[1] Voronaeff, John E. Letter to Rev. J. Roswell Flower (22 юни 1920)

[2] Durassoff, Steve. The Russian Protestants, 70

[3] Кореспонденция между Дж.Р. Евънс (ген.сек. на Асамблеи на Бога) и Дионисий Заплишни (1931-33г.)

[4] Глория Робинет, лично интервю (12 януари 2010)

[5]  Rodgers, Darrin. „Glad Tidings Tabernacle New York City,” Flower Pentecostal Heritage Center (May, 2014)

[6] Fred Smolchuck, From Azusa Street to the USSR: A Brief History of Pentecost Among Slavic Immigrants 1900-1991 (Arcadia, CA: North American Slavic Pentecostal Fellowship, 1992), 19

[7] Д. Заплишни, Application Blank for Ordination Certificate 0605-426(445) стр. 1, т.7 (18 март 1926)

[8] Scott Temple, Pentecostal Evangel (20 май 2012)

[9] Д. Заплишни, Application, cтр. 1, т.9.

[10] “Pioneer of Bulgarian Churches with Christ,” Pentecostal Evangel, March 28, 1982, 24. Пропуснато в Detailed Historical Postscript (unpub.) by Martha Zaplishny Jackson.

[11] Eulogy of Olga Zaplishny (1887-1982)

[12] Краткое вроучение Христиан евангельской верiь (Одеса, 1926), 4

[13] Ив.Воронаев, От редакции. „Евангелист” 1928:1, 2

[14] Ив.Воронаев, Призьiв служению. „Евангелист” 1928:1, 10

[15] Ив.Воронаев, „Евангелист” 1928:5, 22

[16] The Pentecostal Evangel, 11 юни 1921

[17] МВР Соф. ГРу, ДС 12915 (екз.5) 16.07.1987/ОУ МВР Бургас 8396

[18] Ст. Банков, Досието от двете страни на желязната завеса (Бургас, 2001), 199-203

[19] П.Игнатов, Безкръвното гонение на църквата: тоталитарната държава срещу Божията църква в България (1960-1991), 260-61, 267

[20] Auth., Historical and Doctrinal Formation of Holiness Teachings and Praxis among Bulgarian Pentecostals (Society of Pentecostal Studies, 2013-15), 6-7, 10.

[21] Д. Заплишни, Писмо до църквата в гр. Сливен (Бургас, 2 декември 1930) в Писма от България: Кореспонденцията на Дионисий Заплишни (през.СУ-изд.Соф.2015)

Tags: , , , , , , , , , ,

5 Responses to Доктрината за Троицата и първите петдесятни мисионери в България Иван Воронаев и Дионисий Заплишни

  1. Христо Христов on 24.06.2015 at 13:21

    Ама не е така както сте го написали че някой имигрант някъде си по България бил спонсориран. Не е само до парите а е имало филм който е направен и докато се е въртяла лентата е станала предмет на международен скандал

  2. […] Доктрината за Троицата и първите петдесятни мисионери… […]

  3. […] Като ръкоположени служители на Асамблеи на Бога, първите петдесятни  мисионери в България вярват и поучават класическата доктрина за Троицата […]

  4. […] Доктрината за Троицата и първите петдесятни мисионери… […]

  5. […] Доктрината за Троицата и първите петдесятни мисионери… […]

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Абонирай се за всички ЕВАНГЕЛСКИ НОВИНИ
ЗАПИШИ