Да носят ли християните мартеници?

01.03.2017

Tags: ,

34 Responses to Да носят ли християните мартеници?

  1. Donchoo on 01.03.2011 at 15:02

    Аз ДА!

    Подарят ли ми, я носа.
    ХЕхе.

  2. Рая on 02.03.2011 at 19:52

    Носенето на мартеници е суеверие и традиция на българския народ,която го води в дълбочините на окулта.Веднъж познал ИСТИНАТА-БОГ,вярващият трябва да се оттърси от традициите и религията, в която е вързан народа ни и да проповядва Словото Божие,за да развързва вързаните и да освобождава пленниците.От нямане на знание, людете погиват.Бъдете благословени и ходете в СВОБОДАТА, в която Бог ни е поставил.

  3. hari on 06.03.2011 at 5:58

    провославната религия е допуснала религиозни окултни суеверни традиций и обреди.мартениците са езически синволи за просперетет и здраве и блогоденствие.да ама не заблуда голяма на рогатия.братя и особено сестрите да не слагата и носете такива езически синволи.господ дави благослови

  4. donchooo on 07.03.2011 at 21:40

    А какво да кажем за дните на седмицата, и те изглеждат от езически произход:

    http://www.pantheon.org/miscellaneous/origin_days.html

    Ако не носим мартеници, не трябва и да използваме календара, щом и той идва от езичеството!?!.

  5. hari on 08.03.2011 at 10:18

    братя по вяра в исуса дните са от бога четете битие.божия лунен календар е 12месеца по 30дни 360дни.1ден е неделя последен събота шабат.ние сме по слънчевия календар има разлика в дните между лунния и слънчевия календар.летоброенето на годините също.мисля че бях полезен в делото господне.

  6. Mariq Peneva on 01.03.2014 at 10:07

    една интересена позиция по въпроса която прочетох току що. Съгласни ли сте с нея?

    типичната сектантска едностранчивост на “окултната” позиция. В нея няма обективни аргументи, няма зряло мислене, а се натрапват емоционални мнения на читатели на вестници и списания. Журналистическите измислици за “окултни символи”, които “действат” и в наше време, могат да предизвикат смях дори у един първокласник!

    Анонимният автор ни посочва една приказка за “злата баба Марта”. Явно той е чел само тази приказка и затова сънува кошмари. Аз предлагам обаче една друга приказка за баба Марта, която може да бъде прочетена в “Сборник на народни умотворения”, т. VІІ, стр. 155. Там баба Марта е представена като жена, “която раздава щастие”. Следователно баба Марта може да бъде и “добър символ”. Ето защо в някои райони е запазен ритуал да се обикаля из двора и да се вика: “Вън бълхи, вътре Марта”. Кой би поканил “вътре” една “зла старица”? Зимата с бълхите е свършила и хората искат да поканят слънчевата баба Марта…

    Стана дума за РИТУАЛ – термин, който анонимният автор на горната статия използва. Според него “закачването на мартеницата е ритуал”. По-голяма глупост не съм чувал досега – на това ще се изсмее всеки първокласник. Вярно е, че във връзка с Първа пролет има запазени ритуали, като “палене на метли”, измърморване на заклинания и т. н. Но днес живеем в едно твърде СЕКУЛАРИЗИРАНО ОБЩЕСТВО, в което много рядко се правят религиозни ритуали като тези. За всеки грамотен българин, дори и за първокласника, е ясно, че пресуканите в бяло и червено конци в различни фигурки въобще не са “амулети” или “муски”, а шарен предмет от арсенала на българската традиция. Няма нищо окултно в носенето на мартеница! Казвам това, въпреки че аз си живея отлично и без мартеници! Мартеницата е нещо като коледното дърво за западния човек, в което няма нищо мистично, нищо окултно.

    Проповядването на християнство, което СЕ ОПЪЛЧВА СРЕЩУ ОБИКНОВЕНИТЕ БЪЛГАРСКИ ТРАДИЦИИ, е едно БЕЗРОДОВО християнство, една КУХА сектантщина, която само вреди на името на българския евангелизъм! Нека бъдем внимателни в своите публични писания!

  7. Станчо on 01.03.2014 at 13:05

    ..като бяла вълна.
    Интересна „мартенска“ асоциация.

  8. Spaska Ivanova on 01.03.2014 at 15:09

    Absolutno ne idolopoklostvo

  9. Пламен on 01.03.2014 at 16:39

    „О, неразумний юроде, поради що се срамиш да се наречеш българин?“ , ще започна с този цитат от една книга, която е повлияла дълбоко на българското самосъзнание – История славянобългарска!

    Това, че повярвахме в Исуса Христа, не трябва да ни отдалечава от традициите на нашия народ Българския! Произхода на мартениците се крепи не на окултизъм или някаква духовна мистерия, а на исторически събития свързани с основаването на България от Хан Аспарух. Но поради непознаването на легендите и фактите свързани с мартеницата, много автори на изказвания против носеното на мартеници объркват тезите си с доказателство от Народните приказки, което е огромна грешка. Народните приказки са измислица и в тях няма достоверност, докато легендата е епически вид във литературата. Тя е предание за минали събития, в което се съчетават реално и фантастично. Литературно произведение или разказ за исторически събития, в което действителността е премислена и украсена с чудновати измислици – сказание, предание, нещо невероятно. От което следва, че във всяка легенда има известна доза истина. Поради тази причина ще ви цитирам три легенди за произхода на мартеницата, а това дали да я носите или не си остава ваш избор, защото Библията ни казва че ако вършим нещо за което не сме обедени, то ние вършим грях! Ето и самите легенди:
    Легендите за произхода на българската мартеница са повече от една, но всички те са свързани с прабългарите и основателя на българската държава – хан Аспарух.

    Първа легенда

    Според едно от преданията хан Аспарух получил дар от сестра си под формата на китка, привързана към крака на лястовица с бял конец. Червената багра била от кръвта на птицата, чийто крак бил наранен от конеца. Предполага се, че лястовицата е пристигнала при хан Аспарух точно на 1 март, откъдето води началото си и традицията на този ден всички българи да си даряват червено-бели мартеници за здраве, щастие и сполука.

    Втора легенда

    Владетелят на прабългарите, хан Кубрат, повикал петте си сина и им завещал да не се разделят и да бъдат винаги заедно. Да бъдат силни и да не могат врагове да ги нападат и поробят.

    След време хазарите нападнали прабългарите и пленили дъщерята на Кубрат – Хуба. Предводителят на хуните предложил на братята й да го признаят за техен владетелтогана, да освободи сестра им и да им остави земите. Канските синове били поставени пред трудно изпитание.

    Най-големият син, Баян, признал хазарското владичество и останал при пленената си сестра. Другите тръгнали да търсят свободна земя за своите племена. Единият се отправил на север, а другите – Аспарух, Кубер и Алцек, потеглили на юг.

    Преди да се разделят, братята тайно се уговорили с Хуба и Баян да останат при хан Ашина, докато намерят свободна земя. Уговорили се Аспарух да им изпрати птица, вързана със златна нишка на крачето, която ще бъде знак , за да избягат. Братята потеглили и оставили пленената девойка и Баян в ръцете на злия Ашина.

    След време при Хуба долетял гълъб със златен конец на крачето. Както се били разбрали, Хуба и Баян избягали от лошия хан и достигнали водите на Дунав. Не знаели какво да направят. Само птицата можела да им покаже пътя, а те не знаели как да преминат на другия бряг. Баян взел бял конец, който Хуба вързала на крачето на гълъба. Пуснали птицата да полети, но в този момент се появили преследвачи от хунското племе, които започнали да ги обстрелват. Баян бил ранен от стрела и началото на конеца, който държал, почервенял от кръвта му. В този момент на другия бряг на реката се появил Аспарух с неговите войници. Хуните, като го видели и побягнали.

    Аспарух помогнал на Хуба и Баян да минат реката. Взел конеца от Баян и завързал белия му край с червения. Закичил всеки един от своите войни с късче от този свещен конец. След това застанал пред войската и признал, че той и неговите братя не са се вслушали в съвета на баща си и така са заплатили с кръвта си своето разединение. Заръчал червено-белият конец никога да не се разкъсва, защото тази окървавена нишка завинаги ще свързва българите.

    От тогава на първи март всички българи се окичват с червено-бели мартенички, носещи им здраве, радост и успех.

    Трета легенда

    Имал хан Кубрат петима сина и една чудно хубава дъщеря – Хуба. На тях той завещал повелята да не се разделят и да пазят България. След смъртта на баща си синовете бързо забравили мъдрия бащин съвет и били победени от предводителя на хуните Хан Ашина. Той заграбил владенията им и отвел в плен Хуба. Братята тръгнали да търсят нова земя, а сестра им зачакала новини от тях. И добрата вест пристигнала с разпукването на пролетта, донесена от сокол. В писмото Аспарух съобщавал, че е намерил райско кътче на юг от река Дунав и ще се заселят там. Хуба избягала, водена от сокола, на чието краче завързала бяла копринена нишка. Птицата я отвела до новата земя, но точно в този момент вражеска стрела я пронизала, а кръвта й обагрила конеца.

    След като получил скъпата вест, че сестра му е при него, Аспарух започнал да късал конци от бяло-червената нишка, връзвал ги на ръцете на войниците си и повтарял: “Нишката, която ни свързва, да не се прекъсва никога. Да сме здрави, да сме весели, да сме щастливи, да сме БЪЛГАРИ… Бил ден първи, март, лето 681″.

    От тогава, бяло-червеният конец е здравата нишка, която свързва българите по света в едно – да сме здрави, силни и щастливи. Да помним, че сме българи – където и по света да се намираме.

  10. Ванчето on 01.03.2014 at 18:09

    Всеки ден подигравки към Бог и по всякакви поводи нанася народа,който той създаде и заради който измисли и изпълнява изкупителен план..Идоли колкото щеш(мартениците включително)-все с претенции да изместят истинският източник на благословения!Като слушам и в проповедтта как са викали за Ефеската богиня-Диана, че била велика,вече не се чудя защо е толкова тягостна атмосферата и взаимоотношенията м/у хората в града ни,герба ни на тази богиня,а празника на града ни се казва -Святия дух!

  11. ками111 on 01.03.2014 at 18:33

    пропускате факта,че по времето на хан Аспарух са се молили на бог Тангра и са имали заклинател или нещо като пророк ,те са принасяли жертви на Тангра,тогава искаха да принесат и красивата Пагане в жертва на техният бог

  12. Христо on 01.03.2014 at 19:26

    Мартениците са един прекрасен архетип за силата на кръвта и пренасяне на енергия, или трансформиране на енергия.
    1 Петрово 1:2 „за да сте послушни и да бъдете поръсени с кръвта на Исус Христос; благодат и мир да ви се умножи.“

  13. блогер on 01.03.2014 at 23:10

    Вече стана почти традиция всяка година да слушаме изказвания срещу мартениците. В статии, форуми, филмчета и проповеди, по фейсбук и от амвона сме убеждавани колко противно на вярата е тяхното носене и каква вреда може да ни донесе то. Техния произход е езически и без значение дали вярваме, че имат някаква сила или ги виждаме единствено като хубава традиция самото „закичване” с тях отваря врата за проклятие върху нас. Следователно ние трябва енергично да отказваме червено-белите конци подарявани ни от роднини и приятели и да им обясним защо тяхното носене е лошо.

    Дотук добре. Единственото допълнение, което мога да направя е кратък анализ на 3 текста от посланията на апостол Павел към Римляните и Коринтяните.

    Започваме отзад напред. Първите 2 пасажа са съответно глави 8 и 10 от Първото послание към Коринтяните. Те представляват част от една обща секция централния въпрос, в която е яденето на идоложертвено.

    Общото ядене в древността е било събитие с много по-голямо значение от това, което ние му предаваме днес. За първите християни това е бил изразителен жест за приемане и единство (1 Кор. 10:17) редовно практикуван в братски трапези и Господна трапеза (която е била истинско ядене, а не просто хапка хляб и глътка вино виж Деяния 2:46 и 1 Кор.11:21). Именно в тази връзка трябва да бъде четен и Галатяни 2:11-21.

    Този акцент не е бил характерен единствено за християните. Синагогите и езическите храмове често са били оборудвани със собствени кухни където е било възможно да се приготви храна (виж 1 Кор. 8:10). Последните са можели да бъдат наемани по различни поводи много подобно на начина, по който ние днес си запазваме маси в ресторант. Религиозни гощавки са се правели и в частни домове и на официални празненства (вкл. и на рождени дни, сватби, погребения, дори на обикновени партита. Съвсем възможно е 1 Кор. 10:27 да говори за такъв случай). На пазара се е продавала храна посветена на идоли. Жертвена храна е можела да се вземе от храма в къщи и да се консумира там без това изобщо да се спомене.

    Археологическите разкопки ни предоставят достатъчно данни потвърждаващи, че гореказаното се е отнасяло с пълна сила за Коринт[1]. В храма на Аскплепий (намиращ се на 500 метра на север от агората) например е имало 3 подобни стаи, всяка от които е можела да побере по 11 души. В града е бил силно разпространен култа към Деметра и Персефона (или Коре), богинята на плодородието отвлечена от Плутон – бога на отвъдния свят и направена негова жена. В Акрокоринт – укрепения храм разположен малко над града – са открити над 40 стаи за хранене и то от ранен период[2]. В тях са намерени кости на млади прасета, които са били жертвани[3].

    Яденето на идоложертвено е било свързано и с възможността да се заемат висши официални длъжности. Хората на такива позиция е трябвало да участват в множество жертвени яденета като част от своята служба. От управлението на император Домициан имаме запазени сведения за човек на име Аполоний, който е отказал да принесе жертва и да яде от подобни принесени жертви. За тази постъпка той е бил изправен пред съд. По същото време философът Сенека пише, че философите не трябва да правят подобни неща понеже те ги изолират от обществото и предизвикват единствено омраза и презрение към тях от страна на хората. Явно тези въпроси са били от много сериозно значение и са носели след себе си значителни последствия.

    В светлината на този контекст се обръщаме към 1 Кор. 8 и 10. Църквата в Коринт е била изправена пред важния въпрос за начина, по който християните трябва да живеят в един езически свят. Понеже в древността днешното разделение на политика и религия не е било познато религиозните практики са били пропити във всяка сфера на обществения (и личния) живот. Младите обръщенци са се срещали с тях ежедневно, но са реагирали по различен начин. Една част от тях са изхождали от позицията, че „никакъв бог, изобразен от идол, няма на света, и че няма друг Бог освен един[4]” (8:4). Следователно те спокойно могат да ядат храната принесена на идоли. Друга част изглежда не са били съвсем сигурни в това[5].

    За основа на своя отговор Павел поставя класическата изповед на еврейския монотеизъм. В един политеистичен, езически свят апостола отказва да направи какъвто и да е компромис. Всички т. нар. богове всъщност са демони и на практика не са нищо:

    „Знаем, че никакъв бог, изобразен от идол, няма на света, и че няма друг Бог освен един.” (8:4)

    „Казвам ли аз, че идоложертвеното е нещо, или че идолът е нещо? Не.” (10:19)

    Християните трябва винаги да изявяват тази истина. За да подсили още повече своята позиция в ст. 6 Павел цитира еврейската Шема от Втор. 6:4, която всеки евреин е рецитирал ежедневно като я модифицира така, че тя да включва и Исус Христос:

    „но за нас има само един Бог, Отец, от Когото е всичко, и ние за Него, и един Господ, Исус Христос, чрез Когото е всичко, и ние чрез Него.”

    Казал това апостолът е готов да се съгласи с мнението на „силните” християни, че тези, които имат подобно знание няма как да бъдат повредени от езическата храна принесена на идоли.

    „А това що ядем, не ще ни препоръчва на Бога; нито ако не ядем, губим нещо; нито ако ядем, печелим нещо” (8:8)

    „Понеже, защо да се съди моята свобода от друга съвест? Ако аз с благодарение Богу участвувам в яденето, защо да ме злословят за онова, за което благодаря?)” (10:29-30)

    Това обаче е само половината от картината. Макар че спокойно могат да кажат, че има само един Бог и да живеят според свободата, която това знание дава християните трябва да си дават сметка, че техните съграждани не мислят така. Следователно практическата изява на тази вяра води до конфронтация с боговете на тази свят, при която вярващите отказват да имат нещо общо с идолите и техните жертви – не поради страх, а като свидетелство за своите убеждения. Това на свой ред може да доведе до известно съзнателно ограничаване на тяхната свобода.

    Павел веднага прибавя и втори довод. Водещата сила в християнския живот според апостола не трябва да бъде знанието нито свободата, която то носи, а любовта. Това означава, че когато около нас има християни с по-малко знание и съответно с по-малка свобода ние трябва да внимаваме да не ги съблазним.

    Как това действа на практика? Павел дава няколко насоки.

    Първо, християните трябва да откажат да имат каквото и да е общо с езическите храмове и поклонение (10:14-22).

    Второ, на пазара в Коринт се е продавало месо принесено на идоли без това изрично да се споменава. Християните няма нужда подробно да разпитват за произхода на всяка покупка, а могат да ядат всичко със съзнанието, че има само един Бог и с благодарност за храната, която Той им дава (10:25-26).

    Трето, християните не трябва да се страхуват да ядат сложеното пред тях когато са поканени на гости, макар че е напълно възможно част от храната да е била принесена в жертва на идоли (10:27). Очевидно Павел не смята, че само по себе си ритуалната храна оказва някакво вредно влияние.

    Четвърто, ако на християните бъде казано, че сложената пред тях храна е идоложертвено те трябва да я откажат. Павел обаче ясно формулира причината за отказ – това не е някаква вреда, която те ще претърпят – всъщност апостола ясно казва, че Бог приема тяхната благодарност за храната – а свидетелството, което дават пред другите хора (10:28-30).

    Пето, християни, които имат по-слаба съвест могат да приемат върху себе си дори още по-строги ограничения.

    Шесто, силните християни, които имат знание и свобода не трябва да ги използват когато това може да съблазни някой с по-слаба вяра. Крайната форма би била изцяло да се откажат от ядене на месо или консумиране на някакъв друг вид храна понеже не знаят дали тя не е принесено на идоли, а това може да съблазни друг християнин (8:9-13).

    Третият текст, който само бегло ще споменем, е Римляни 14. Като цяло той е доста подобен на разгледаните пасажи в 1 Коринтяни, макар че проблемът е малко по-различен. Докато в коринтската църква въпросът с храната е бил поставен от езическите жертви в Рим той вероятно е бил породен от колебанието на някои етнически евреи (и може би бивши прозелити) да ядат храна забранена от Тората. Павел подхожда към въпроса по доста сходен начин: Някои хора имат по-голяма свобода във вярата от други. Нека всеки да живее според това, което е достигнал – в края на краищата какво можем да ядем не е най-важния въпрос по отношение на Бога. Тези, които имат свобода трябва да внимават по никакъв начин да не съблазняват по-слабите. Накрая, и това е момента, на който искам да наблегна, всеки трябва да проявява търпимост и уважение към чуждото мнение. Силните не трябва да притискат слабите да правят нещо, за което те нямат убеждение, че е правилно. От своя страна слабите не трябва да издигат своята позиция като единствено вярна и да обвиняват всички останали в компромис с вярата. Павел несъмнено застава на страната на „свободните” и желае останалите да пораснат до същото разбиране и вяра, но в същото време прави всичко възможно да запази единството и братското отношение докато това стане.

    Достигнали дотук не е особено трудно да направим паралел между проблемите с храната в Коринт и Рим и нашият въпрос за мартениците. Изходната ни точка е същата като тази на Павел – абсолютно утвърждаване на юдео-християнския монотеизъм изключващ всяко прибягване към други богове, сили и господари. „Защото, ако и да има така наричани богове, било на небето или на земята, (както има много богове, и господари много), но за нас има само един Бог, Отец, от Когото е всичко, и ние за Него, и един Господ, Исус Христос, чрез Когото е всичко, и ние чрез Него” (1 Кор. 8:5-6). Християните трябва да се въздържат от всякакви окултни и езически практики (под каквато и форма да са представени и както и да се наричат те) и да дават свидетелство за единствения истински Бог, Когото почитат. В тази светлина трябва да си отговорим на въпроса: Можем ли да включим мартениците в подобна категория? Въпреки твърденията за обратното личното ми убеждение е, че отговорът е твърдо не. Аз съм готов да призная, че произходът на мартениците е езически, но факт е, че символът отдавна е променил своето значение и се е превърнал просто в една традиция. Днес никой не смята, че червеният и белият конец ще му донесат щастие и успех, не ги носи и подарява с тази цел и не разчита на тях. Никой християнин слагащ мартеница няма да даде свидетелство за вяра и участие в окулт или някаква друга религия. Но ако мартениците нито се възприемат като религиозен/магически символ нито се използват по този начин как да ги смятаме за такъв? Отбележете, че апостол Павел не ни оставя възможността да твърдим, че понеже техния произход е езически/религиозен те автоматично носят проклятие. Коринтяните няма нужда да питат дали месото, което се продава в месарницата или им е поднесено в къщата на техен приятел-нехристиянин е принесено на идоли, за да се предпазят от някаква вреда. Дори ако разберат, че е такова те трябва да откажат да го консумират не от страх от проклятие, а заради свидетелството, което дават пред останалите хора. Месото, казва Павел, само по себе си е добро ако го приемате с благодарност към Бога. Така че ако хората си слагат мартеници водени от езическо желание да получат чрез тях някакво благословение ние трябва да се дистанцираме от подобна практика, но ако смисъла е съвсем друг, няма причина да го правим. Трябва да внимаваме да не би нашата реакция срещу езическото суеверие всъщност да представлява криворазбрано християнство. Ако си сложа червен и бял конец от уважение към една българска традиция, която харесвам, с ясното съзнание, че това няма да ми донесе никаква полза и с разбирането, че хората около мен правят същото водени от същите подбуди аз не правя нищо противно на Бога.

    Принципа на свободата обаче не е нито единственият нито водещият, който Павел излага. Познавам доста християни, които не мислят като мен. Те разбират нещата по друг начин и тяхната съвест не им позволява да сложат мартеница. Моето задължение е да уважавам техните убеждения и да не правя нищо, което може да ги съблазни. Една проява на това може да бъде решението и аз да не нося мартеница, макар че имам свободата да го направя.

    В църквата, която посещавам идва и доста голяма група младежи-роми. Те са повярвали отскоро и са израснали в среда доминирана от окултни практики. Ползването на муски, амулети и талисмани за тях е било ежедневие през по-голямата част от живота им. Вземайки в предвид това миналата година свещеника помоли хората да се въздържат от носенето на мартеници, за да не бъде това изтълкувано по погрешен начин. Мисля, че решението беше правилно. Нашата църква не каза, че носенето на мартеници е грях. Тя просто реши да се откаже от свободата, която има заради някои хора, които могат да бъдат съблазнени от нея – точно както ни съветва Павел.

    Обратната страна на този принцип е отговорността и хората с по-чувствителна съвест също да проявят толерантност. Доброволното ограничаване на моята свобода не трябва да се разбира като позволение за налагане на робство и законничество. Показването на милост към една слаба вяра (думи на самия Павел от Римл. 14:1-2) не е призив за обявяване на всички, които не мислят като него за грешници. И мнението по един спорен между самите християни въпрос не е причина да се напълни интернет-пространството с агитация, която съблазнява невярващите и дискредитира християните като крайни фанатици. За съжаление това е тенденция, която не отслабва през последните години и област, в която има още много да се желае от българските евангелски християни.

    Днес на работа няколко колеги ми подариха мартеници. Благодарих им и ги приех. Един от тях настоя да ми я върже на ръката. Нямам нищо против. Защо да ги обиждам и да влизам в ненужни конфликти когато това нито дава лошо свидетелство нито ми носи вреда? Иска ми се да бъда добър колега, който е разбран и си гледа работата и по този начин добър свидетел за Христос. Когато отида на църква може би ще реша да я махна – не защото мисля, че върша нещо нередно, а за да не провокирам други хора. Отново заради Христос.

  14. Nedelcho on 02.03.2014 at 6:49

    Библията ни казва че: „блудницата е дълбока яма (Притчи 23:27)” . Бог наричаше своят народ блудница тогава, когато израилтяните приемаха религиозните практики на езическите народи.
    Според едно поверие баба Марта е лоша старица и за да я омилостивим трябва на първи март да се закичим с мартеници. Според друго е добра и за да я поканим да влезе в домовете ни и да изгони бесовете, трябва да се закичим с мартеници. Ямата е дълбока но при всички случаи Марта е олицетворена . Представена е като личност. Колкото и да го отричате самото закичване с мартеници е акт на поклонение към тази личност зад която стои бесовска сила.
    Братя, отрезнейте. Или искате да предизвикате Бог към ревност, както ни пише апостол Павел. Ние по силни ли сме от Него

  15. Да носят ли християните мартеници? « НАСЪРЧЕН on 02.03.2014 at 12:43

    […] ГЛЕДАЙ ВИДЕОТО […]
    nasarchen.wordpress.com

  16. Надя Милева on 02.03.2014 at 20:54

    E тази година има по-разумни коментари за мартениците от миналата година.Само не разбрах пастора от видеото дали прави разлика между идоли, амолети и мартеници.Кой нормален човек вярва че мартениците носят здраве?Беседата е толкова объркана иограничена че не представлява разбирането на всички български християни за мартениците.Пастора не може да говори от името на православните католиците и други християни.Ами дали трябва да изхвърлим лекарите както пастора иска да изхвърлим мартениците?

  17. Mariq Peneva on 04.03.2014 at 12:15

    Милева пастора от видеото е член на ОБЦ Бургас. Като гояворител се изразява що годе добре, но като водач на стадото е част от еретизма против Св. Троица проповядван в ОБЦ и ВЕБИ от г-н Еленков

  18. Георги Софрониев on 07.03.2014 at 0:10

    на 1 март 2008 година според dnes.dir.bg/news.php?id=2724216 нещата са изглеждали по следния начин:
    „Мартеници китайско производство заляха българския пазар за празника на Баба Марта.
    В изработването на мартениците от един чужд етнос се влага и чужда идентичност. Много китайски мартенички са изработени, например, от тънки кожени лентички и начинът, по който те са оплетени, показва, че китайците дълбоко не разбират българската първомартенска образност и защо точно по този начин е направена нашата мартеница и какво трябва да означава тя.
    Това посочи директорът на националния етнографски музей Светла Ракшиева пред БГНЕС. Когато научих колко много мартеници се внасят от Китай, се запитах как е възможно един толкова далечен и чужд народ, който няма такава традиция, да прави наши амулети и най-българските ни знаци, каквито са мартениците, каза Ракшиева. Тя обясни, че едно от значенията на мартеницата е да бъде амулет, предпазващ от лоши очи и зли сили, и в същото време подтикващ към плодородие, здраве и късмет. Според традицията, която у нас датира от преди Христа, амулетът се прави от жива вълна, която може да бъде оцветена освен в червено, и в жълто, зелено и синьо. Нанизаните парички, понякога имитация на турските акчета, и сините мъниста не са кич – те са били включвани в мартениците – за плодородие и против уроки. …..
    На 1 март всеки подарява на близките си специален амулет, наречен мартеница, за здраве и сила през следващата година. Мартениците се изработват специално за празника, когато според българския народ започва новата стопанска година.
    На 1 март хора, дървета, животни се закичват с мартеници за здраве и успех, направени от бял и червен цвят. Те се носят или до 9 март – църковния празник Свети 40 мъченици, или до 25 март – църковния празник Благовещение. Мартеницата може да се свали и при първото виждане на щъркел, лястовичка, кукувица или цъфнало дърво. Мартениците са направени задължително от два пресукани конеца – червен и бял. В някои райони на страната конците са само червени, в други – многоцветни, но с преобладаващо червено. Този цвят според народното поверие има силата на слънцето и дава сила на всяко същество.
    Червеният цвят в бита на народа е средство за предпазване от болести. Така можем да си обясним защо и на младите булки, и на децата, са връзвали червен конец. Бялата вълна в мартеницата предвещава дълъг живот, а червената – здраве и сила.“
    Малко за размисъл:
    Откровение 22:11. Който върши неправда, нека върши и за напред неправда; и който е нечист, нека бъде и за напред нечист; и праведният нека върши и за напред правда, и светият нека бъде и за напред свет.

  19. ivanruse on 11.03.2014 at 18:59

    След обширното изявление на „блогер“ си мисля, че няма какво повече да се добави по темата.Напълно съм съгласен с неговото мнение и си пожелавам все повече вярващи като него да си използват съдържанието в черепната кутия. Учението за правдата в Евр.5:13-14, поради което идва и правилното разбиране за добро и зло, си е все още учение за праведността и то вменената ни Христова такава.Моята, а и на всеки вярващ праведност, е незаслужен дар от Бога. Задавам си въпроса повечето мнения, споделени тук, дали са продиктувани от ум и сърце, превзети от Неговата праведност или от ум и сърце, податливи на човешката себеправедност. Ядене, неядене,обрязване или необрязване, носене(на мартеници) или неносене, празнуване(на Коледа) или непразнуване няма да ни препоръча пред Бога, нито ще ни отнеме от позицията ни на синове и царско свещенство. Лично аз след 23 г. като вярващ, съм уморен и отегчен от изявления, които дефинират вярата ни като набор от неща, които не правим. Има ясни граници между вярващи и вярващи, но си мисля, че самоопределянето ни като Христови ученици е по-скоро в спектъра на нещата, които правим като Негови последователи,а не в периферията на нещата, които не правим като езичниците. Нищетата в маркерите на самоопределението ни като християни на мен ми говори за сериозен дефицит на реални, практически маркери, които истински да ни отделят от духа на този свят и затова се принуждаваме да прибягваме до толкова постни и безпредметни теми като Коледата, мартениците, великденските яйца и пр. Разбирам и приемам хората със по-слаба съвест, те нека не носят мартеници, но да знаят, че това няма да ги препоръча пред Бога, а по-скоро ще добави тухличка към вероятно съществуваща Вавилонска кула на себеправедност в живота им. Ще завърша с мнението на ап. Павел:“ За чистите всичко е чисто“ и с това, че ако някой ми закачи мартеничка, аз ще я нося като бяла и червена прежда, без да влагам в нея езически или окултен смисъл. Защото в главата ми и сърцето ми има само един Бог (П.П. Чакам, но не с нетърпение, след месец и нещо отново да захапем темата за великденските яйца и козунака.)

  20. Vesko on 15.03.2014 at 23:02

    Всъщност написаното ме накара да се замисля. И все пак в мен остават въпроси като: Ако ти знаеш, че едно нещо е амулет, талисман или както и да го наречеш и произхода му е окултен, какво би те (като християнин) накарало да го сложиш/ завържеш? От къде знаеш, че нещо няма да съблазни някой – вярващ или невярващ? Знам, че както казва един приятел църквата (католическа, православна, че дори и протестанска с цялата условност на последното) се е превърнала в една голяма уста, която казва „НЕ“, но въпреки това не мисля, че да бъдеш убеден в нещо, сиреч да вярваш в нещо, това те прави краен или фанатик. Исус краен ли беше, когато казваше кое е грях?

  21. Dian Gospodinov
    Dian Gospodinov on 06.03.2015 at 16:47

    Не……….

  22. Тони Стоун on 01.03.2016 at 13:51

    Мартеницата е своего рода кич който граничи с окултно вярвяне,суеверие. За това християните не се кичат с такива неща.

  23. Господин Влаев on 02.03.2017 at 16:31

    За кои ли път един и същи блудкав въпрос?
    Погледнато от всякъде носенето на мартеници е неоспорим грях и мерзост пред Господ Исус Христос!
    Всеки има право да си даде мнението,но и ще си понесе последствията!

  24. Красен Желязков on 05.03.2017 at 4:18

    Голям проблем тези мартеници.
    Вие не разбирате ли, че въпроса е не в някакви си конци, направени от същата материя, от която сме направени всички ние, а в нагласата на сърцето ни?
    Не виждате ли, че поне 80% от хората, които си слагат мартеници на 1 март, нито вярват, че те ще им дадат здраве, нито ги интересуват разни приказки и легенди и откъде какво произлизало, нито пък вярват в разни езически и окултни неща? Не ви ли прави впечатление, че хората си слагат мартеници СЪС СЪВСЕМ ДРУГИ МОТИВИ! Те си ги слагат просто за настроение, за това, че мартениците им напомнят на пролетта и на края на калната, студена и мъглива зима, внасят настроение в офиса, в къщи, сред приятели, а някои пък, особено тези българи, които пребивават в чужбина, си ги слагат защото им напомнят на България! Какви суеверия, какви окулти, какви пет лева!!!??? Никой не го интересува това. Да, ако хората си ги слагаха с такива мотиви- суеверия и окулт- тогава да, разбирам и съм съгласен, но в 80% от случаите няма нищо подобно.
    И изобщо, точно пък мартениците ли са едва ли не най-големия проблем? А да, и на Хелоуин същата работа? През останалите дни никой не помни, нито пък мисли за мартеници.
    То ако трябва да бягаме от „всичко езическо“ като материални предмети, вие знаете ли още от колко други неща трябва да се отстраним и отделим, при това все ежедневни неща? Трябва например да премахнем календара, който използваме, защото имената на месеците са взети основно от римската езическа митология. Трябва да не празнуваме изобщо никакви празници, защото на същите дни, по същото време, някога си, древните езичници са празнували техни езически празници, свързани с техните богове. И да не са празнували древните прабългари, то древните перси, индуси, тибетци, бушмени, индианци, аборигени, все някой народ или племе все ще е празнувало на този ден. Може би на Великден, може би на Рождество Христово, може би на Петдесятница, кой знае?
    Обаче ако четете внимателно Библията, ще видите, че проблема е съвсем другаде, не там, където го търсите!

  25. Veniamin Peev on 07.03.2017 at 19:00

    Поздравления от сърце за изключително проникновения коментар на г-н Красен Желязков!
    Напълно съм съгласен с напомнянето му: „Обаче ако четете внимателно Библията, ще видите, че проблема е съвсем другаде, не там, където го търсите!“ Слава Богу, срещам и по-нагоре становища на мислещи евангелисти, които ясно посочват, че нито произходът, нито цветът на конците, които в много случаи пресукват просто деца в детските градини или първолаци в училище, не представляват „окултни практики“, „спиритистки ритуали“, „сатанистки изстъпления“ и прочее квалификации… Ще напомня, че яростното хулене на български традиции като производството, накичването и продажбата на мартениците свидетелства само за БЕЗРОДОВОСТ и ПОСРЕДСТВЕНОСТ. Такива люде са „слепи водители“ в културен и духовен смисъл, срещу които ни предупреждава Христос.

    Изразено на евангелски език, то е фарисейското „прецеждане на комара“, докато „се поглъща камилата“ на МНОГО ПО-СЕРИОЗНИ ПРОБЛЕМИ в живота на християните (срв. Мат. 23:24).

  26. Valeri Velev on 08.03.2017 at 23:53

    Изключително се радвам на последните два коментара поради факта, че е трудно последно време да се намери баланс м/у култура, вяра, традиция и т.н. Д-р Пеев адмирации за постоянството, с което внасяте просвещение и баланс във форума и различните теми. Не винаги и във всичко съм съгласен с Вас, но предпочитам да бъда предизвикан от просветени хора в културен и духовен смисъл. За останалите (включвам и себе си в това число) във форума бих дал съвет да покажем повече респект към образованието и образованите хора.
    С уважение

  27. Господин Влаев on 09.03.2017 at 20:35

    Ужасно съм огорчен,че се намират“изключително просветени хора с „недостижимо“мъдри и философски разсъждения“
    И много научно и компетентно ни обясняват,че доказани грехове и мерзости ,може да внесат настроение в офиса в къщи!
    Ей,хора,давате ли си сметка за научно и мъдро заблуждаване на неутвърдените души?
    Давате ли си сметка в каква мерзост и окултизъм тласкате искрени Християни които ще ви повярват от незнание!
    За тези които внасят съблазни и вкарват в гнусни мерзости искрени,но още неутвърдени Християни Господ Исус Христос ясно казва-…“по-добре да си окачи воденичен камък на шията и да се хвърли в морето“…!(по памет цитирам)
    Приятелка на съпругата ми беше пратила мартеници за трите деца.
    Казах и да ги изхвърли,но тя ги прибрала в гардероба.
    Живота ни започна да става кошмарен!
    Намерих ги,изнесох ги навън и ги изгорих!
    Всичко се оправи веднага!
    Дълго е за описване,но е абсолютна ИСТИНА!
    Само човек покаян и новороден живеещ в прободените Христови обятия в една безупречна Божия благодат може да разбере що е да живееш с Господ Исус Христос и за Господ Исус Христос може да почувства колко скверно е да носиш мартеници!
    Веднъж на едни“служители“които може би са чели само Евангелието на Матея и то може би до половината ясно и категорично им заявих-ако живеете съблазнителни учения сте отговорни само за погубването на собствените си души,но ако учите на криви учения неутвърдени Християни ви очаква едно ужасно осъждение!
    И за последно.
    Веднъж един доказано употребен от Господ Исус Христос проповедник казва,че вада ще има и много хора от църквите.
    И с ужас са разбрали,че тези“дреболии“на които не са обръщали внимание,а и мнозина от църквата са ги правили-та точно тези“дреболии“са ги довели до огнения пъкъл!
    Ако някой се мисли за голям християнин,а се окаже в огнения ад до император Нерон ще го успокои ли това,че е бил добър Християнин,но си е позволил някои“дреболии“които са го отдалечили от Господ Исус Христос?
    Но колкото и тъжно да звучи днес Петдесятното движение и учение все повече и повече губи истинския си облик!
    Братко и сестро-моля Ви помислете за спасението си!

  28. Veniamin Peev on 10.03.2017 at 9:41

    Жал ми е за г-н Господин Влаев, че хаби толкова емоции срещу ХУБАВАТА БЪЛГАРСКА ТРАДИЦИЯ, за която иде реч тук. За да го успокоим, предлагам всички участници в този форум да му изпратим по една мартеничка с християнска любов! Ако му се случи нещо лошо (например, окултно проклятие), което не вярвам да стане, лично аз съм готов да променя ПОЛОЖИТЕЛНОТО СИ ОТНОШЕНИЕ по темата…

    През тази година честваме 500-годишнината от началото на Реформацията в Германия (31 октомври 1517). По този повод ще припомня на колегите, а ако някой го чува за пръв път – да го научи! – че един от най-характерните аспекти на Лутер, Меланхтон, Фон Хутен, Ройхлин, Пиркхаймер и други видни дейци от онази епоха, е техният ПАТРИОТИЗЪМ. Реформацията в Германия е успешна най-вече поради убеждението на всички слоеве на обществото, което иначе е било разделено на социален и дори езиков принцип, че реформаторската идея е НАЦИОНАЛНА, КУЛТУРНА, ЧИСТО ГЕРМАНСКА. Именно това е обединителното звено!

    Онези, които четат Библията, „прецеждайки комарите“ поради дребния си манталитет, дори не разбират, че НАЦИОНАЛНО САМОСЪЗНАНИЕ има също така у всички герои на Св. Писание. Не са ли юдеи най-видните пророци в Стария Завет? Не казва ли Исус, че е дошъл най-напред при чадата Авраамови? Не мечтае ли ап. Павел да се приближат до Христос неговите сънародници?

    На такива противници на българските традиции бих припомнил и упрека на един велик българин: „О, неразумний и юроде, поради что ся срамиш да ся наречеш болгарин?!“…

  29. Авторката on 10.03.2017 at 19:10

    ЗАЩОТО ОБИЧАИТЕ НА НАРОДИТЕ СА СУЕТНИ…
    ВЪРЗАЛА БАБА МАРТЕНИЦА…
    Много често медиите ни поднасят следната формулировка:
    “Съхранявайки традициите, ще съхраним българското, ще запазим жив духа на
    българина.” Но твърде много са елементите в българската обредна традиция,
    които са свързани пряко с окултизма и магията. Един такъв на пръв поглед
    безобиден елемент е мартеницата. Няма да акцентуваме върху легендите,
    свързани с нейния произход – те водят далеч назад във времето и ни препращат
    към един или друг митологичен ареал. Тя е специфичен елемент от
    националната ни култура, непознат на другите народи. В българската
    митологична вселена мартеницата има много имена: мартеница, марта,
    мартенка, кичилка, байница, гадалушка. Последните две наименования ни
    препращат директно към баенето и гадаенето. В самата си същност
    мартеницата е амулет, който не се носи постоянно, а само в определен период
    от време. Според народните вярвания тя притежава магическа сила. Приготвя
    се в навечерието на първи март от стара или от “чиста” жена, която не е в
    месечен цикъл, като изискването е тя да не е докосвала огън. В противен
    случай мартеницата губи магическата си сила. По магичен начин тя има за цел
    да осигури благоденствие и здраве на дома – както на животните, така и на
    хората, които живеят в него. Червеният и белият конец, преплетени заедно, се
    връзват на ръцете на момите и децата, пред вратата на дома, пред кошарата и
    обора, а така също и върху клоните на овощните дръвчета. Тези обредни
    действия имат двойнствен аспект: първо, би трябвало да приемем, че
    мартеницата, употребена по този начин, има апотропейна /предпазна/ функция.
    Хората, които я носят, се надяват, че е осигурено не само здравето им, но и
    плодородието на земята през годишния земеделски цикъл; вторият аспект на
    нейната употреба е свързан с плодовитостта на домашните животни и на
    младите булки – червеният цвят в българската обредна традиция има пряка
    връзка с осигуряването на плодородие и плодовитост. В някои райони на
    България мартениците се правят и със зелени, сини, жълти, лилави конци.
    Понякога жените ги изработват от прежда, боядисана в седем цвята. Спазват се
    редица вярвания, които имат магически характер: жените не перат и не
    простират бели дрехи на първи март, за да не падат слани и градушки. За да се
    предпази от гръм, на този ден православната българка не буха прането с
    бухалка, не тъче, не вари нищо. Сутринта се изтръскват всички дрехи,
    постелки и завивки, сметта от изметените къщи и дворове се запалва, за да
    избягат бълхите и злините от живота на хората. Този огън се прескача, за да
    избягат змиите и гущерите от дворовете. Във всичко казано дотук на пръв
    поглед няма нищо лошо: какво по-добро от това да има здраве и благополучие
    в къщата ти? Но къде всъщност е Бог тук, при прилагането на обредните
    практики, свързани с мартеницата? Не Той е призованият, а “добрите” сили на
    природата, които трябва да се преборят с “лошите” и да осигурят защита на човека, който носи мартеницата, т.е. разчита се на едни демонологични сили да
    победят други такива. Освен това във функционално отношение мартеницата е
    пряко свързана с гадаенето: види ли щъркел, този, който я носи, трябва да я
    сложи под камък и след определен период от време да гадае какъв ще бъде
    животът му през годината – добър или лош. Ако под камъка намерят мравки и
    малки буболечки, вярват, че повече ще се родят агънца и козички; ако има
    бръмбар или червей – през годината ще се плодят едрите домашни животни;
    крави, коне, биволи.
    С мартеница се свиват сватбарските китки, с нея се украсява и
    сватбеното знаме /байрака/. “Широката употреба на мартеницата се обяснява с
    магическата сила на червения цвят, който според народните вярвания има
    способността да пропъжда злите духове и болестите” /Българска митология:
    енциклопед. речник. С., 1994, с. 211/. Много вярващи биха заявили: “Ама ние
    не слагаме мартеница пред дома си или върху овощните дървета, не я
    използваме като предмет за гадаене. Всички я носят, носим я и ние, какво
    толкова?” Самото наличие на мартеницата върху дрехата на човека е знак, че
    той не разчита само на Бога в своя живот, а подсъзнателно търси и други
    източници, за да получи онова, което Бог е обещал да ни даде в изобилие. А
    мартеницата, която е символ, активиращ действието на определени сили, има
    пряка връзка с т.н. “бяла” магия, която някои хора практикуват уж за да правят
    добро на другите. Но не трябва да забравяме, че Словото Божие е категорично
    в това отношение: пред Бога няма разлика дали магията е “бяла” или “черна”.
    Тези, които практикуват подобни ритуали, няма да видят Божието лице. Не
    мартеницата, а молитвата и постът ще отворят дверите на небето и Бог ще
    благослови нуждите и желанията на сърцата ни, ако те са част от Неговия план
    за нашия живот. Щом е под Божието крило, християнинът няма нужда от
    мартеница. Защото традицията не спасява – само Бог е Този, който може да
    даде безсмъртие на нашите човешки души!

  30. Veniamin Peev on 10.03.2017 at 19:50

    „Тези, които практикуват подобни ритуали, няма да видят Божието лице. Не
    мартеницата, а молитвата и постът ще отворят дверите на небето и Бог ще
    благослови нуждите и желанията на сърцата ни, ако те са част от Неговия план
    за нашия живот. Щом е под Божието крило, християнинът няма нужда от
    мартеница. Защото традицията не спасява – само Бог е Този, който може да
    даде безсмъртие на нашите човешки души!“ („Авторката“)

    Като скромен читател на този бабо-мартенски форум, не мога да не задам два-три, даже три-четири, а защо не и четири-пет (както се казва в Притчи) въпроса:

    1) Горе имаме пастор, който видимо е мъж. От негово име ли пише „Авторката“?
    2) Защо тази словоохотлива „Авторка“ е анонимна? Щом е толкова веща“ в „бялата“ и черната „магия“, защо не си казва точното име, а се подписва тайнствено като Ендорската запитвачка?
    3) Кой твърди дотук, че правенето, продаването и носенето на мартенички е „участие в ритуали“?
    4) Кой от досегашните коментатори казва, че мартеницата или традицията „спасява“?
    5) Кой пише, че „безсмъртието на нашите човешки души“ се постига „извън Божието крило“?

    Подобна объркана псевдодуховна патетика на анонимната Ендорска запитвачка само свидетелства, че липсва яснота за ролите на християнската вяра, българската култура и днешната секуларизирана традиция. Точно такива бъркотии в главите на някои верующи у нас подклаждат мита за сектантството на евангелистите. Като пристрастени към гълтането на комари, те продължават да раздуват дребнотемието и да го демонизират.

  31. Rayna Koleva on 10.03.2017 at 21:05

    Чела съм книгата на Динка Гиндева ЗАЩОТО ОБИЧАИТЕ НА НАРОДИТЕ СА СУЕТНИ (Езическото в българската обредност)
    от където е копиран пасажа за мартениците.
    В книгата има сериозно изследване на кукерските обичаи в тракийска област като съпоставя редица обредни практики с общ произход и едно наистина задълбочено проучване на библейската демонология което подробно разглежда окултните елементи в традиционните езически мартеници и венчавки за Баба Марта, кукерови сватби, вълчови годежи, караконджули, джермани и т.н.
    Подробно и задълбочено се обяснява езическото в българската обредност, какъв е произхода на българските традиции и обичаи и трябва ли християните да ги спазват. Какво трябва да бъде нашето християнско отношение към различните традиционни практики на нашия народ като кукери, мартенични, сурвакания, поличби, заклинания и др. подобни.

  32. Veniamin Peev on 10.03.2017 at 22:54

    Да разбираме ли, че г-жа Райна Колева е била скрита първоначално зад псевдонима „АВторката“? Ако е така, на първите ми два въпроса вече има отговор.

    Ако по-горният текст е копи-пействан от книгата на Д. Гиндева „Защото обичаите на народите са суетни“, то по отношение на мартениците написаното нито звучи сериозно, нито е оригинално. За „окултния произход“ на мартениците са писали доста сериозни авторитети преди тази авторка – например Д. Маринов. Това обаче, което дискутираме тук, не е произходът, а ДНЕШНОТО ЗНАЧЕНИЕ НА МАРТЕНИЦИТЕ. Привнасянето на „окултно значение“ на мартениците днес е – меко казано – ПОГРЕШНА ИНТЕРПРЕТАЦИЯ. В теорията на тълкуването не се поставя знак за равенство между позициите „там и тогава“ и „тук и сега“. Подобно объркване показва неразбиране на значението на „знака“ и „символа“ по начало. Нещо по-лошо – това е чисто и просто АНИМИСТИЧНА ИНТЕРПРЕТАЦИЯ на традиционните знаци, което само по себе си е ГРУБО ЕЗИЧЕСТВО. Анимистичното мислене е доста характерно за някои по-непросветени евангелистки групи у нас („дух на болест“, например).

    Г-жо Райна Колева, нека оставим за момент кукерите и тям подобни неоезически празненства. Вие обърквате предмети с ритуали. Ритуалите не могат да се осъществят без предмети, но предметите могат да се ползват без ритуали. Позволете да Ви попитам: ОКУЛТЕН ПРЕДМЕТ ЛИ Е НАЦИОНАЛНОТО НИ ЗНАМЕ ?

  33. Инги on 11.03.2017 at 8:06

    Последния коментар на моя стар приятел може да се разбира погрешно че той си има тениска с надпис Вермахт и свастика с която си копа лозето на село без да се влияе от окултното на символиката им…
    А окултно ли е пастор да се снима с знамето на СССР?

  34. Veniamin Peev on 11.03.2017 at 19:10

    Вмъкването на г-н „Инги“, на когото едва ли съм се клел някога в „приятелство“, за свастиката – няма никакво отношение към дискутираната тема за символиката на предметите. За сведение на г-н „Инги“ свастиката не е изгубила политическата си обвързаност с хитлеристката идеология и поради това, а не поради „окултния“ си произход, е забранена. Анонимници като „Инги“ могат да си позволят да правят неудачна връзка нае мартениците със свастиката и дори да я носят по ризи и костюми, защото са непроследими от наказателни действия…

    Но пак ще попитам: ОКУЛТЕН ПРЕДМЕТ ЛИ Е НАЦИОНАЛНОТО НИ ЗНАМЕ? Питам, защото римското и прабългарското знамена имат „окултни“ символи и значение, което се знае от просветените люде. Можем ли обаче да говорим ДНЕС за „окултно значение“, а, г-н „Инги“?

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Абонирай се за всички ЕВАНГЕЛСКИ НОВИНИ
ЗАПИШИ