Чарлс Ф. Парам: Бащата на Петдесятница

03.06.2017

При второто идване на Христос църквата ще има същата сила, в която ходеха апостолите и ранната църква. Силата на Петдесятница се изявява чрез нас. Християнството трябва да бъде демонстрирано. Светът иска да види. Тогава нека Божията сила да се изявява чрез нас.

Чарлс Фокс Парам посветил живота си на това дa възстанови революционните истини за изцелението и кръщението в Святия Дух в църквата.

(Забележка: Навсякъде в тази глава, където се говори за „кръщение в Святия Дух”, се предполага, че това преживяване се придружава от „свидетелството на говорене на езици”.) Първите две десетилетия на двадесети век са били силно белязани от петдесятното послание на този мъж, променило живота на хиляди хора по целия свят.

Чудесата, случили се в служението на Чарлс Парам са неизброими. Хиляди намерили спасение, изцеление, освобождение и кръщение в Святия Дух. Когато през 1901 г. Той заявил, че: „Говоренето на езици е свидетелство за кръщението Святия Дух”, това по чуден начин възстановило петдесятните истини на ранната църква. Но евангелизаторът платил цена за това. Безмилостната съпротива и преследване, които Парам преживял, биха съсипали други с по-слаб характер. Но за Парам това послужило само за да заздрави твърдата му решителност и целенасочената му вяра. 

ПРОПОВЯДВАЙ, ДОКАТО КРАВИТЕ СЕ ЗАВЪРНАТ

Чарлс Ф. Парам е роден на 4 юни 1873 г. След раждането му в Маскатин, Айова, неговите родители Уилиям и Ан Мария Парам се преместили в Чини, Канзас. Те живеели като истински американски пионери и се считали за такива.

На малкия Парам не му било лесно през ранното детство, не само поради трудния живот на пионерите. На шест месеца той бил повален от треска, която го приковала на легло. През първите пет години от своя живот той получавал тежки спазми, а челото му се подуло така, че главата му изглеждала ненормално голяма. Когато бил едва на седем години, майка му умира.

Въпреки че имал още четирима братя, Парам изпитал непосилно чувство на мъка и самота, когато обичната му майка починала. Спомените за нейното любящо внимание по време на боледуването му го направили меланхоличен и унил. Когато се сбогувала със семейството на смъртното си легло, тя погледнала малкия Парам и казала: „Чарли, бъди добър.” Там, в присъствието на Бог и своята умираща майка, той се заклел да се срещнат отново на Небето. Тези прости думи го впечатлили дълбоко. Казват, че те са били от особено значение за решението му по-късно да предаде живота си на Бог. По-късно бащата на Парам се оженил за една млада жена, Хариет Милър, която била силно обичана и незаменима за цялото семейство.

Когато Парам бил деветгодишен, се разболял от ревматизъм. Тялото му било напълно изкривено от болестта. След като това най-сетне преминало, кожата му била съвсем прозрачна. После момчето се заразило с тения. Трябвало да приема толкова силни лекарства, че лигавицата на стомаха му била напълно разядена и унищожена. Премеждията му продължили, а лекарствата спрели растежа му за три години.

Също така едва деветгодишен Парам усетил призива за служение. Понеже той и братята му посещавали неделно училище през първите години от живота си, Парам знаел за Бог от ранна възраст. Още преди момчето да се обърне към Бог, непрестанната му мисъл била: „Горко ми, ако не проповядвам Евангелието.”

Така че, той започнал да се подготвя за призива на Бог, като търсел литература. Въпреки че Канзас все още не бил модернизиран и библиотеки не се намирали лесно, той успял да събере няколко исторически книги заедно със своята Библия. Намерил и други начини да се подготви за служението, докато си изпълнявал задълженията и помагал на братята си. Докато се грижел за семейния добитък, той често проповядвал на кравите различни проповеди на теми, вариращи от Небето до ада. 

„СВЕТКАВИЦА”, КОЯТО ПРОНИЗВА

Парам никога не съжалявал, че трябвало сам да учи толкова много. Това всъщност било в негова полза. Имало толкова малко църкви и проповедници в прерията и тъй като нямало кой да го обучава, Парам изучавал Словото и го приемал буквално. В неговите доктрини нямало примеси на човешка теология и нямало традиции, които да разчупва. От най-ранна възраст до тринадесетата си година Парам бил слушал проповедите на двама проповедници. На едно от тези събрания той се обърнал към Бог.

Парам вярвал, че в сърцето на обърналия се към Господ трябва да има дълбоко покаяние, но той нямал подобно емоционално преживяване. Така че след като потърсил спасение на събранието, на път към къщи започнал да се съмнява в спасението си. Сърцето му натежало толкова, че не можел да се моли. Открил, че си пее песента „Аз идвам при кръста” и когато стигнал до третия стих, Парам изведнъж станал сигурен в своето спасение. По-късно той разказва за преживяването си: „От небето блесна светлина, по-силна от тази на слънцето. Като светкавица тя проникна в мен, разтърсвайки всяка част от моето същество.” От този момент Парам нито за миг не се откъснал от „Котвата” на своето спасение. 

„ЩЕ ПРОПОВЯДВАШ ЛИ?”

След драматичното си обръщане Парам служел като учител и работник в неделното училище. На петнадесетгодишна възраст провел първото си публично събрание със записани резултати. Той проповядвал за кратко време, после, на шестнадесетгодишна възраст, постъпил в Югозападния канзаски колеж.

Когато се записал в колежа, Парам имал твърдото намерение да влезе в служение, но започнал да вижда неуважението и общото отвращение, което светското общество изпитвало към служителите. Започнал да чува за тежките условия и бедността, съпътстваща техния живот. Обезкуражен от тези истории, той се заловил с голямо усърдие да си търси друга професия. Скоро се отрекъл от призванието си и започнал да отпада от вярата.

Спомняйки си за тежките боледувания в своето детство, Парам решил, че  медицината би била добра професия. И така той започнал да учи за лекар. Но непрестанно се измъчвал, спомняйки си за своето обещание да стане мисионер, а скоро бил повален и от остър ставен ревматизъм.

След като в продължение на месеци изгарял от болката, един лекар посетил Парам и обявил, че той скоро ще умре. Но тези няколко месеца, прекарани на легло, помогнали на Парам да си припомни думите, които някога ехтели в ушите му: „Ще проповядваш ли? Ще проповядваш ли?” Отново в него се родил глад да откликне на призива си, но не искал да живее в бедност, която за служителите по онова време изглеждала неизбежна. Така че той извикал към Бог: „Ако ме оставиш да отида някъде, на място, където няма да трябва да събирам милостиня и да прося, за да живея, ще проповядвам.”

Парам бил толкова опиянен с морфин заради болките си, че не намерил повече думи, с които да се моли. Така че започнал да казва Господната молитва. Когато стигнал до думите „… да бъде Твоята воля на земята, както е на Небето”, неговият ум се прояснил и той видял Божието величие. Той зърнал за миг как величието на Бог се изявява чрез всяка частица от творението и осъзнал, че волята на Бог е да изцелява. Тогава той извикал към Бог, молейки се: „Ако се извърши волята Ти в мен, аз ще бъда здрав.” Щом казал тази молитва всяка става в тялото му се отпуснала и всеки орган бил изцелен. Само глезените му останали слаби, но дробовете му били чисти и тялото му се възстановило.

След оздравяването си Парам веднага бил помолен да проведе евангелизационно събрание. Така че той подновил обещанието си към Бог и се обрекъл да напусне колежа и да влезе в служение, ако Бог изцели глезените му. Пропълзявайки под едно дърво, Парам започнал да се моли и Бог веднага изпратил „мощен електрически ток” през глезените му и те оздравели. 

НЕДОДЯЛАН, НО ПЪЛЕН СЪС СИЛА

Парам провел първото си евангелизационно събрание на осемнадесет години в сградата на училището на Плезънт Вали, недалеч от Тонганокси, Канзас. Той бил непознат за местните жители, когато поискал разрешение да проведе съживителни събрания в тяхното училище. Така че, когато му разрешили, Парам се качил на един хълм, протегнал ръцете си над долината и се молил целият град да бъде спечелен за Бог.

През първата вечер присъствието било добро, но повечето хора не били свикнали с активно участие. Само неколцина откликнали на призива му, но преди края вече имало много, обърнали се към Бог.

Семейство Тисълуеит посетили събранието и писали за това на дъщеря си Сара. Тя била израснала в града, но сега посещавала училище в Канзас Сити. Когато се завърнала у дома, събранията били свършили, но хората били уредили Парам да се върне отново следващата неделя.

По време на събранието изтънчената Сара Тисълуеит била изненадана от онова, което видяла. Парам изглеждал много по-различно от богатите ерудирани проповедници, с които била свикнала в Канзас Сити. И когато застанал на амвона, той не четял предварително написана проповед, както проповедниците, които била виждала. Всъщност Парам никога не си записвал какво да каже. Той разчитал на Святия Дух да го вдъхновява. Докато Сара слушала проповедта на младия евангелизатор, тя започнала да осъзнава, че й липсва посвещение към вярата. Тя разбрала, че следва Исус „отдалеч”, и взела решение да посвети напълно живота си на Господ. Тя също се сприятелила с Чарлс Парам и скоро онова, което започнало като обикновен интерес, се превърнало в съюз с цел и съдба. 

НИКОГА ВЕЧЕ ДЕНОМИНАЦИИ

Когато бил на деветнадесет години, Парам бил помолен да стане пастир на методистката църква в град Ойдора, Канзас. Той бил верен на това задължение, докато в същото време проповядвал и в Линууд всеки неделен следобед. Сара и семейството й редовно посещавали службите му.

Събранието непрекъснато се разраствало, докато накрая била построена нова сграда, която да побере многото хора. Водачите на деноминацията виждали в Парам голямо бъдеще и били склонни да му предложат което и да е пастирско място, ако се подчини на властта им. Но нещата между Парам и методистката деноминация не вървели добре. Той се бил заклел да следва водителството на Святия Дух независимо от онова, което хората му казват. Когато съветвал новоповярвалите, той им казвал да си намерят някоя църква близо до дома им, дори да не е методистка. Той подчертавал, че присъединяването към дадена деноминация не е изискване за Небето и че деноминациите отделят повече време да проповядват за своята църква и нейните проповедници, отколкото за Исус Христос и Неговия завет. Това предизвикало много конфликти в редиците на неговата деноминация. Говорейки за това, Парам казал:

„Осъзнавайки ограниченията на пасторския кабинет и усещайки тесногръдието на деноминационното християнство, аз често бях в конфликт с висшестоящото духовенство, който в края на краищата завърши с открито отлъчване. Така аз скъсах завинаги с деноминационния свят, въпреки че търпях яростно преследване от страна на църквата… О, колко тесногръди са много от онези, които казват за себе си, че принадлежат на Господ.”

Родителите на Парам били много разочаровани от своя син, тъй като силно подкрепяли църквата. Така че, когато Парам напуснал, той потърсил почивка в дома на свои приятели, които го приели като роден син.

Парам започнал да се моли за насока. Много хули и клевети били изсипани срещу него и той се боял, че надигащото се гонение завинаги ще погуби труда му. Един ден, докато се молел дълбоко, той чул тези думи: „Аз се отказах от репутацията Си” (Филипяни 2:7 – бел. пр.). Това веднага окуражило и укрепило Парам. Божият Дух продължил да му припомня Писанията и така той се решил да прегърне служението на евангелизатор, без да се обвързва с която и да било деноминация. Той щял да провежда събранията си в училища, обществени зали, църкви, палатки, навсякъде където имал възможност за това, като вярвал, че Святият Дух ще се проявява по мощен начин.

Докато провеждал събрания в Западен Канзас, Парам писал на Сара Тисълуейт и й предложил да се омъжи за него. Той я предупредил, че животът му е напълно посветен на Бог и че неговото бъдеще е неясно, но ако тя би могла да се довери на Бог заедно с него, то те можели да се оженят. Шест месеца по-късно, на 31 декември 1896 г., Сара и Чарлс се оженили в дома на нейния дядо. 

ИЗЦЕЛИ СЕБЕ СИ

Още при първите си пътувания младата двойка била приета с голямо одобрение. Техният първи син Клод се родил през септември 1897 г. Но радостта им била помрачена, когато Чарлз бил повален от сърдечно заболяване. Въпреки многото лекарства, състоянието му не се подобрявало и той ставал все по-слаб. Тогава изведнъж малкият Клод вдигнал висока температура. Семейство Парам обикаляли стаята, молейки се за своето бебе, но без никакъв резултат. Лекарите не можели да поставят диагноза на малкия Клод и затова не можели да предпишат лечение.

Парам бил повикан да се моли за друг човек, който бил болен, и въпреки че се чувствал слаб, той се отзовал на повикването. Докато се молел за човека, стихът: „Лекарю, изцели себе си!” го ударил. По време на тази молитва силата на Бог го докоснала и той бил моментално изцелен.

След това Парам влетял у дома, сграбчил Сара и й казал за случилото се с него. После те се молили за бебето. След това той изхвърлил всичките си лекарства, като се заклел никога вече да не се доверява на нищо друго освен на Божието Слово. Температурата на малкият Клод спаднала и той нямал здравословни проблеми през останалата част от детството си.

Тук бих искал да кажа няколко думи. Изцелителното служение на Парам винаги е обърквало онези, които не са го разбирали. Той е живял във време, когато лекарите като цяло се противопоставяли на Евангелието. Това, което вдъхновило Парам да изхвърли лекарствата си, било неговото лично убеждение. Той вярвал, че да се довериш изцяло на медицината е равносилно на това да се отречеш от кръвта на Исус и от цената, която Христос плати на кръста. Когато дойде истинското откровение, то е непобедимо. То винаги ще донесе успеха, който илюстрира. Дълбокото откровение на Парам завладяло цялото му семейство и лекарствата били забранени в неговия дом. Но той оставил всеки друг сам да вземе решение дали да ползва медикаменти. Винаги ще има хора, които ще следват вдъхновението на друг, без самите те да имат неговото откровение. Поради това сме свидетели как цели части от Тялото Христово отказват да ползват лекарства и наричат „грешници”онези, които го практикуват. Парам никога не е поучавал нещо такова, така че би било погрешно да го обвиняваме, както мнозина са правили, за грешките на някои вярващи относно божественото изцеление. 

КЛЕТВА НА „ЖИВОТ ИЛИ СМЪРТ”

Скоро след като Парам и неговият син били изцелени, той получил съкрушаваща новина. За no-малко от седмица починали двама от най-добрите му приятели. Завладян от мъка, Парам побързал да отиде на гробовете им. Този ден белязал останалата част от служението му:

„Когато коленичих между гробовете на двамата ми скъпи приятели, които може би щяха да са още живи, ако бях споделил с тях изцеляващата сила на Христос, аз се заклех, че „жив или мъртъв” ще проповядвам това Евангелие на изцеление.”

Парам се преместил със семейството си в Отава, Канзас, където провел първите си изцелителни служби. По време на събранията той смело прокламирал истините на Божието Слово. Една жена с асцит, на която й давали още три дена живот, изведнъж била изцелена. Друга млада жена, сляпа и болна от белодробна туберкулоза, почувствала, че нещо сякаш се разкъсало вътре в гръдния й кош и била напълно изцелена. Бог също така върнал и зрението й и през останалата част от живота си тя се препитавала като шивачка.

Истините относно божественото изцеление не се чували често по онова бреме. Дауи и Етер имали голям успех, но в прерията тези истини били на практика непознати. Въпреки че не можели да отрекат резултатите му, мнозина заявявали, че силата, която се проявявала чрез Парам, била от дявола. Обвиненията накарали Парам да се затвори в една стая, за да установи себе си в истината. Докато се молел и изследвал Писанията, Парам открил, че изцелението присъства навсякъде в Библията. Той осъзнал, че изцелението, също както и спасението, е дошло чрез изкупителното дело на кръвта на Исус. От този момент нататък гонението и клеветите не го пожалили нито за миг. Тогава му дошла една революционна идея – да осигури спасителен дом за онези, които търсели изцеление. Парам бил изпълнен с радост! 

ДОМ НА ВЯРА “ВЪВ ВСЯКО ОТНОШЕНИЕ”

През ноември 1898, в Деня на благодарността на семейство Парам се родила дъщеря. Кръстили я Естер Мери. Не след дълго Парам – „Бащата на Петдесятница” отворил своя изцелителен дом в Топека, Канзас, който той и Сара кръстили „Ветил”. Целта им била да създадат уютна домашна атмосфера за онези, които вярвали на Бог за изцеление. На приземния етаж имало параклис, читалня и издателство. На горния етаж имало четиринадесет стаи с големи прозорци. Семейство Парам се грижели на прозорците винаги да има много свежи цветя, за да бъде атмосферата на дома спокойна и красива. В параклиса ежедневно се провеждали служби, на които Словото на Бог било проповядвано със сила. Няколко пъти през денонощието се предлагала индивидуална молитва.

„Ветил” също така предлагал специални уроци за служители и евангелизатори, които да ги подготвят и екипират за служение. Това спасително кътче намирало християнски домове за сираците и работа за безработните.

Един от посетителите на „Ветил” написал:

„Кой би могъл да измисли по-сладко име от „Ветил”? Това със сигурност е Домът на Бог. Всичко става в хармония и любов. Когато влезеш в стаите, си впечатлен от божественото влияние навсякъде около теб… Това действително е дом на вяра във всяко отношение.”

Вестникът на Парам „Апостолската вяра”, излизащ на две седмици, първоначално имал платен абонамент. Но Парам скоро променил това, като помолил читателите да прочетат внимателно Исая 55:1 и после да дадат, според както са водени. Вестникът публикувал чудесни свидетелства за изцеление, както и много от поученията от службите във „Ветил”.

Парам винаги вярвал, че Бог ще снабди финансовите нужди на „Ветил”. Веднъж, след един тежък ден, той се сетил, че на другата сутрин изтичал срокът за плащане на наема, а той нямал нужната сума за това. Уморен и отпуснат, Парам вдигнал очи към небето и казал на Господ, че се нуждае от почивка и че знае, че Бог не би го оставил да се провали. На другата сутрин един мъж се отбил във „Ветил” и казал: „Внезапно се събудих с мисълта за теб и твоето дело. Така и не успях да заспя, докато не обещах да ти донеса това.” Това била точната сума за наема.

Друг път Парам имал само част от сумата, нужна, за да плати някаква сметка. Така че той тръгнал към банката, за да плати толкова, колкото имал в момента, но по пътя срещнал един познат, който му подал някакви пари. Когато стигнал до банката, Парам открил, че това била точната сума, от която се нуждаел, за да плати цялата сметка. Има още много невероятни истории за финансово снабдяване, изпълващи служението на Парам.

През март 1900 г. семейство Парам било благословено с още един син. Нарекли го Чарлс, на баща му. По това време домът „Ветил” вече изглеждал тесен за семейството му, така че била построена отделна къща за тях. Заедно със семейството му растял и духовният глад на Парам. Той решил да напусне „Ветил” и да посети различни служения. След като предал управлението на двама служители от „движението на святостта”, Парам заминал, за да посети служенията на някои Божии хора от Чикаго, Ню Йорк и Мейн. Той се завърнал у дома освежен и с още по-дълбок глад:

„Завърнах се у дома с твърдото убеждение, че както мнозина са придобили истински опит в областта на освещението и помазанието, за светиите, които ще завършат този век, е запазено едно още по-голямо изливане на сила.”

Тези думи съдържат семената на истините, които по-късно Парам щял да разбули. 

ЗАОБИКОЛЕН ОТ СИЯНИЕ

Поради страхотния му успех във „Ветил” мнозина започнали да подканват Парам да отвори Библейско училище. Той отново се затворил, за да пости и да се моли. И така през октомври 1900 г. придобил една красива сграда в Топека, Канзас, за да започне Библейско училище, което нарекъл „Стоунс Фоли”.

Сградата била построена по подобие на английски замък. Но изпълнителят останал без пари и не могъл да завърши стилно цялата сграда. Стълбището, което свързвало първия и втория етаж било украсено с дърворезби от кедър, череша, явор и бор. Третия етаж бил завършен с обикновено дърво и боя.

Отвън „Стоунс Фоли” била облицована с червени тухли и бял камък с вита стълба, която водела към наблюдателница. Оттам през една врата се влизало в малка стая, известна като Молитвената кула.

На посвещението на „Стоунс Фоли” един човек погледнал от Молитвената кула и видял видение на „голямо езеро с прясна вода, готово да прелее, в което имало достатъчно, за да задоволи всяка жажда”. Това било верен знак за нещата, които щели да се случат.

Библейското училище на Парам било отворено за всеки християнски служител и вярващ, който бил готов да „остави всичко”. Те трябвало да дойдат, готови да изучават Словото задълбочено и да вярват на Бог за всичките си лични нужди. Единствената такса за ученика била неговата вяра. Всеки трябвало да вярва, че Бог ще снабди всичките му нужди.

Изпитите през декември същата година били по предметите: покаяние, обръщане, посвещение, освещение, изцеление и бъдещото идване на Господ. Когато книгата Деяния била включена за изучаване по тези предмети, Парам дал на учениците историческо задание. Те трябвало внимателно да изучат библейското свидетелство за кръщението в Святия Дух и след три дена да съобщят какво са открили. След като им дал това домашно, Парам оставил учениците си и заминал за събрание в Канзас Сити. После се върнал в „Стоунс Фоли” за ежегодната нощна молитвена служба.

На сутринта Парам изслушал домашните на четиридесет ученици и бил удивен от онова, което чул. Въпреки че при изливането на Петдесятница в книгата Деяния присъствали много различни проявления на Святия Дух, всеки ученик стигнал до едно и също заключение: Всеки човек, получил кръшението в Святия Дух, е проговорил на непознати езици!

Така в „Стоунс Фоли” се надигнал нов интерес и вълнение около книгата Деяния. Когато за нощната молитвена служба седемдесет и пет души се събрали един до друг в училището, атмосферата била изпълнена с очакване.

По време на службата се чувствало, че духовна свежест е покрила събранието. Тогава Агнес Озман, една от ученичките, се приближила при Парам и го помолила да й положи ръце, за да получи кръщението в Святия Дух. Озман вярвала, че е призована на мисионерското поле и искала да бъде екипирана с духовна сила. Отначало Парам се колебаел, като й казвал, че той самият не говори на непознати езици. Тя обаче настоявала и Парам смирено сложил ръцете си върху главата и. По-късно той щял да напише следното за случилото се:

„Едва бях изрекъл три дузини изречения, когато слава слезе върху нея, сякаш сияние заобикаляше главата и лицето й. Тя започна да говори на китайски език и не можеше да каже нищо на английски в продължение на три дена.”

По-късно Озман свидетелствала, че вече била получила някои от тези думи, докато се молела в Молитвената кула, но когато Парам й положил ръце, тя напълно преляла със свръхестествената сила на Бог. 

ОГНЕНИ ЕЗИЦИ

След като станали свидетели на това невероятно изливане на Святия Дух, учениците извадили леглата си от горното спално помещение и го превърнали в молитвена стая. В продължение на три дена и две нощи училището чакало пред Господ.

През януари 1901 Парам проповядвал в една църква в Топека и разказал на хората за чудесните неща, които се случват в „Стоунс Фоли”. Споменал също, че вярва скоро самият той да говори на непознати езици. Когато се прибрал същата вечер, той бил посрещнат от един от учениците, който го завел в Молитвената стая. Когато прекрачил прага, Парам бил стъписан от присъствието на дванадесет лидери на деноминации. Някои от тях седели, други били на колене, трети стояли с вдигнати ръце, но те всички говорели на непознати езици. Някои треперели от Божията сила. Една възрастна дама се приближила до Парам, за да му разкаже как малко преди да влезе в стаята, „огнени езици” слезли над главите им.

Завладян от тази гледка, Парам коленичил зад една маса и започнал да хвали Бог. После той помолил Бог за същото благословение и щом го направил, ясно чул Божия призив. Парам трябвало да разкрие истината за това мощно изливане навсякъде, където отиде. Освен полученото откровение служителят осъзнал и яростното преследване, което щяло да съпътства отстояването на тези истини. Но той пресметнал какво ще му струва и решил да се подчини; точно както се подчинил да проповядва божествено изцеление. Именно тогава Чарлз Парам бил изпълнен със Святият Дух и започнал да говори на непознати езици.

„Точно тогава на онова място нещо се изви в гърлото ми, славата ме погълна и аз започнах да се покланям на Бог на шведски, което по-кьсно се промени в други езици и продължи…”

Скоро новината за онова, което Бог прави, довела в „Стоунс Фоли” тълпи от журналисти, професори филолози и правителствени преводачи. Те присъствали на службите, за да кажат на целия свят за този изключителен феномен. Всички те били съгласни в едно – учениците от „Стоунс Фоли” говорели на езици от всички краища на света. Техните вестници излизали със заглавия „Петдесятница”. Момчетата, които ги продавали по улиците, викали: „Прочетете за Петдесятница!”

На 21.01.1901 Парам проповядвал първата си проповед, посветена на пълното кръщение в Святия Дух, придружено от свидетелството на говорене на непознати езици. 

ВРАТА КЪМ СВРЪХЕСТЕСТВЕНОТО

Някои казват днес, че „езиците са преминали”. Но, приятелю, когато преминат чудесата, когато престанат знаменията, когато спрат проявленията на Святия Дух, тогава ще преминат и езиците, тогава няма да имаме нужда от непознати езици. Но докато сме на планетата Земя, тези неща ще продължат. Книгата Деяния продължава да се повтаря в живота на църквата днес. Единственото нещо, което премина, беше жертването на агнета, понеже Исус изпълни изискването за жертвоприношения и поръсване с кръв и отмахна завесата, отделяща хората от Бог.

Молитвата на непознат език ще роди волята на Бог в твоя дух. Ти вече няма да си зависим от своя интелект или от съветите на другите. Ти ще „знаеш” за себе си каква е волята на Отец за твоя живот. Понякога в нашия молитвен живот ние сме ограничени от естествения си език и невинаги знаем как да се молим за дадена ситуация. Словото ни казва, че „молитвата в духа”, или на езици ни прави способни да се молим според съвършената воля на Бог във всяка ситуация, понеже молитвата на езици ни пренася в областта на Духа. Ти можеш да отидеш на Небето и без кръщението в Святия Дух, но това не е съвършената воля на Бог за теб.

Има няколко различни действия на езиците, за които се говори в Библията. Първо, езикът може да е говорът на някоя народност (Деяния 2:8-11). Второ, дарбата говорене на езици може да се прояви чрез някой човек в дадено събрание, като при това бъде последвана от дарбата на тълкуване на езици, за да бъде за назидание на събралите се (І Коринтяни 14:27-28). Има също така и молитвен език, който изгражда и укрепва твоята вяра. Накрая, молитвата в духа носи смелост, водителство, насока, сила в живота на вярващия. Също така молитвата на езици е една от най-мощните форми на духовно ходатайство (І Коринтяни 14:4; Юда 20; Римляни8:26-27; Ефесяни 6:18).

Ако не си преживял кръщението в Святия Дух със свидетелството на непознати езици, тогава усърдно търси Бог за това. Говоренето на езици не е само „за някои”. То е за всички, също както и спасението. Когато решиш да влезеш в тази пълнота, животът ти никога няма да бъде същият. 

ДУХОВЕН БАЩА

В този етап от живота на Парам неговият дом бил изпълнен с мир и „истинска слава”. Той пътувал из страната, като проповядвал истините за кръщението в Святия Дух, потвърдени с чудесни проявления. Веднъж по време на една служба той започнал да говори на езици и щом свършил, един човек от събранието станал и казал: „Изцелен съм от болестта си. Аз чух 23 Псалм на родния си език, който научих на коленете на майка си.” Това е само едно от безбройните свидетелства за действието на дарбата говорене на непознати езици в служението на Парам. Скоро стотици и хиляди  започнали да преживяват това проявление. Но заедно с това могъщо изливане се изсипал и порой от клевети от страна на онези, които го презирали.

По това време домът на Парам отново бил сполетян от нещастие. На 16 март 1901г. починало най-малкото им дете, Чарлс. Семейството било съкрушено от мъка. Онези, които им се противопоставяли, притурили на тъгата им, като ги обвинявали, че са допринесли за смъртта на сина си. Също и мнозина, които обичали семейството, но не вярвали в божественото изцеление, добавили към горчивината им, като ги подканвали да изоставят убежденията си в тази област. Но през всичко това семейство Парам показали силен характер, като избрали да запазят сърцата си чувствителни към Бог и успешно преминали през това изпитание на тяхната вяра. В резултат Парам продължил още по-ревностно да проповядва Христовото чудотворно Евангелие по целия свят.

През есента на 1901 Библейското училище в Топека неочаквано било продадено, за да бъде използвано за светски цели. Парам предупредил купувачите, че ако използват училището за светски цели, сградата ще бъде разрушена. Те обаче пренебрегнали това пророческо предупреждение и в края на декември до Парам достигнала новината, че сградата била напълно унищожена от пожар.

След продажбата на „Стоунс Фоли” семейството се преместило да живее в къща под наем в Канзас Сити. По това време Парам започнал да провежда събрания в околните градове. Стотици хора от най-различни деноминации получавали кръщение в Святия Дух и божествено изцеление. Както се случва с всеки пионер съживител, Парам бил или много обичан, или мразен от обществеността, но всички признавали, че е колоритна личност с топло сърце. Един канзаски вестник написал: „Каквото и да бъде казано за него, от години никой религиозен деятел не е привличал такова внимание върху религията.”

През 1901 Парам публикувал първата си книга „Глас, викащ в пустинята”. Тя била пълна с проповеди за спасение, изцеление и освещение. Много служители по целия свят я изучавали и проповядвали от нея.

През юни 1902 на семейство Парам се родил още ед6ин син Филип Арлингтон. По онова време Чарлс се бил превърнал в баща на Петдесятното изливане и непрестанно бдял над своите духовни деца, за да им помага да пораснат в истината. През 1903 Парам за първи път се сблъскал с фанатизма. Той проповядвал в една църква, където имало диви и плътски проявления. Преживяното прибавило ново измерение в неговите проповеди. Въпреки че никога не оставял да го наричат водач на това Петдесятно движение, Парам се чувствал лично отговорен да се грижи за това кръщението в Святия Дух да става според Словото. Така че той се опитвал да опознае личността на Святия Дух и говорел твърдо срещу всичко, противоречащо на онова, което бил научил. Може би именно този негов личен стремеж го е накарал да говори срещу проявленията на улица Азуза след години. 

„ТОЙ ПРОПОВЯДВА НА ГОЛЕМИ КЪСОВЕ”

През есента на 1903 семейството се преместило в Галена, Канзас и там издигнали голяма палатка. Тя имала капацитет две хиляди души, но въпреки това не можела да побере тълпите. Така че била осигурена сграда за зимата, но дори и тогава вратите трябвало да бъдат оставяни отворени, за да могат хората отвън да вземат участие. Щом започнали силните проявления на Духа, огромни множества от околните градове се стекли и стотици били чудотворно изцелени и спасени.

В онези години на болните се раздавали карти. Обичайната практика била на картите да се изписват номера и те да се раздават на дошлите за молитва. По време на службата се извиквали случайни номера и служителите се молели за хората, получили карти с обявените номера. С тази схема на всеки се давал равен шанс. Но Парам избягвал тази практика и предпочитал да се моли за всички, които идвали за изцеление, независимо от времето, което се изисквало за това.

Два вестника „Джоплин Хералд” и „Синсинати Инкуайърър” обявили събранията на Парам в Галена за най-голямата проява на сила и чудеса от времето на апостолите, като написали: „Мнозина… дойдоха да се присмеят, но останаха да се молят.”

На 16 март 1904 им се родил Уилфред Чарлс. Месец след това Чарлс премества семейството в Бакстер Спрингс, Канзас и продължава да провежда събрания из целия щат. Той винаги предупреждавал тълпите да не го наричат „изцелител”, като им припомнял, че не можел да изцелява също както нямал силата да спасява. Един очевидец разказвал: „Брат Парам наистина проповядваше Божието свято Слово директно, на големи, чисти и достатъчно твърди късове, за да съборят люспите от очите ни.”

Събранията на съживителя винаги били много интересни. Парам бил известен със силната си любов към Святата земя и винаги вплитал нейните вярвания в проповедите си. Така че освен многото чудеса той често излагал богата колекция от тамошни носии, които събирал от доста време. Вестниците винаги подчертавали добронамерено този аспект на служението му.

През 1905 г. Парам посетил Орчарт, Тексас. Направил го в отговор на някои вярващи, които присъствали на събрания в Канзас и усърдно се молили да посети и тяхната област. Докато служел в Тексас, Парам бил вдъхновен да започне да организира своите „Рали Дейс” (събори — бел. пр.). Те представлявали поредица от събрания, които били стратегически планирани и провеждани из цяла Америка. Още при завръщането на Парам в Канзас много работници изявили желание да участват като доброволци в осъществяването на проекта. 

В ТЕКСАС ВСИЧКО Е ГОЛЯМО

Първият събор бил заплануван за Хюстън, Тексас. Парам и двадесет и пет работници провели събранията в място, наречено Брин Хол. Били обявени като надденоминационни и поканили всеки, който искал да преживее повече от силата на Бог. Вестниците харесали изненадата с колекцията на Парам от носии от Святата земя и писали добронамерено за всички чудеса, които се случили.

След събранията Парам и неговата група правели големи шествия, като минавали по улиците на Хюстън, облечени в техните носии от Святата земя. Шествията помогнали да се запали интерес в много хора, които после идвали на вечерните служби. Щом свършил съборът, екипът на Парам се завърнал в Канзас, зарадван в Господ.

Поради големия обществен интерес, тимът посетил Хюстън още веднъж, но този път се надигнало голямо преследване. Няколко от работниците на Парам били отровени по време на едно събрание, като състоянието им било много тежко и имали силни болки. Но Парам се молил незабавно за всеки от тях и те се възстановили напълно.

Животът на самия Парам бил в опасност няколко пъти, но всеки път той успявал да се измъкне. Веднъж, след като отпил от чаша вода на платформата, Парам получил ужасни болки. Но той започнал да се моли и болките напуснали незабавно. Когато по-късно водата от чашата му била изследвана химически, било установено, че съдържа отрова, достатъчна да умъртви десетина души.

Останал непоколебим въпреки опозицията, Парам обявил, че отваря ново Библейско училище в Хюстън и през зимата на 1905 преместил там седалището си. Училището, като онова в Топека, се издържало от доброволни дарения. Нямало никакви такси, но всеки ученик трябвало сам да вярва за собственото си снабдяване. Разказват, че в училището царял нещо като военен ред и че всеки човек разбирал как да работи в хармония с останалите.

Училищата на Парам никога не били замисляни като теологически семинарии. Те били тренировъчни центрове, където Божиите истини били проповядвани по възможно най-практичния начин, като молитвата била ключовата съставка. Много служители завършили неговите училища, за да служат на Бог по целия свят.

Именно в Хюстън Парам срещнал Уилиям Дж. Сиймор. До онова време законът на Джим Крау забранявал на чернокожи и бели да посещават заедно училище. Събранията на Парам също били само от бели, но това било, понеже чернокожи не кандидатствали за училището. Сиймор променил това. Парам бил толкова впечатлен от смирението и глада на Сиймор за Словото, че решил да пренебрегне расовите правила на своето време. Сиймор бил приет в училището, където преживял еволюционни истини, свързани, с кръщението в Святия Дух. Уилиям Сиймор щял по-късно да стане водачът на мисията на улица Азуза в Лос Анджелис, Калифорния.

След като учениците от историческото хюстънско училище на Парам завършили, той преместил семейството си обратно в Канзас и през юни 1906 г. се родило последното им дете, Робърт.

Парам продължил да провежда събрания из щата и бил много търсен. По това време получил писмо от Сиймор, който го молел да посети мисията на улица Азуза в Лос Анджелис. Разказват, че Сиймор написал „спешни писма, молещи за помощ, понеже спиритистки проявления, хипнотични сили и плътски извращения… излезли от контрол в събранията. Той искал г-н Парам да дойде бързо и да му помогне да разпознае истинското от фалшивото”. Въпреки молбата Парам почувствал водителство от Бог да проведе вместо това събор в град Сион, Илинойс. 

ХОДЕЩ ПО ВОДАТА В СИОН

Когато Парам пристигнал в Сион, той сварил общността в голямо бедствие. Дауи бил злепоставен и други го измествали в градското управление. Градът изпитвал силен натиск, понеже различни хора от целия свят инвестирали своето бъдеще в ръцете на Дауи. Обезкуражени и съсипани, те били загубили всякаква надежда. Парам видял в това чудесна възможност да донесе кръщението на Святия Дух в град Сион. Той не можел да се сети за по-голямо благословение или радост от това да запознае тези хора с пълнотата на Духа.

Когато Парам пристигнал в града, той срещнал силна опозиция и не могъл да си осигури зала за събранията. И така всички врати изглеждали затворени. Накрая получил покана от един управител на хотел и успял да организира събрание в частно помещение. На следващата вечер две помещения и един коридор били претъпкани от хора и посещаемостта продължавала да нараства.

Скоро Парам започнал да провежда домашни събрания в най-добрите домове в града. Един от тях принадлежал на големия изцеляващ евангелизатор и автор Ф. Ф. Босуърт. Неговият дом бил буквално превърнат в дом за събрания до самото заминаване на Парам. Всяка вечер той провеждал пет различни събрания на пет различни места, като всички започвали в 19 ч. Щом пристигнели помощниците му, той заминавал за следващото събрание, като карал много бързо, за да успее да посети всички. В резултат на всичко това стотици служители и евангелизатори излезли от Сион, изпълнени със силата на Духа, за да проповядват Божието Слово със знамения.

Въпреки че жителите на Сион били християни, Парам преживял най-голямото си гонение именно там. Светските вестници се радвали на добрия случай и афиширали как „пророкът Парам” завзема територията на „пророка Дауи”. Самият Дауи излязъл пред обществеността, за да критикува посланието и действията на Парам. Новият управител на Сион Вилбур Волива изгарял от желание да види как Парам напуска града. Той писал до Парам, за да го попита колко дълго възнамерява да остане в Сион. Парам отговорил: „ Докато Господ иска да съм тук.”

През октомври 1906 Парам се почувствал свободен да напусне Сион и побързал за Лос Анджелис, за да се отзове на призива на Сиймор. 

ТЕ СЕ ТРЕСАТ, ТЪРКАЛЯТ СЕ И ШУМЯТ, КАКВО СТАВА В ЛОС АНДЖЕЛИС

Казали на Парам, че Сиймор отишъл в Лос Анджелис с кротък дух. Хората от Тексас, които пристигнали заедно със Сиймор, били впечатлени от способностите му. Било очевидно, че Бог вършел нещо чудесно в живота на Сиймор. Но било и повече от ясно, че сатана се опитвал да го „разбие на парчета”. Парам се чувствал отговорен за онова, което се случвало, тъй като Сиймор бил завършил неговото училище.

Онова, което Парам преживял на улииа Азуза, му помогнало още по- добре да разбере проблема на фанатизма. Според него мнозина преживявали истинското кръщение в Святия Дух, но също така имало и много фалшиви преживявания. Парам провел две или три служби на Азуза, но не успял да убеди Сиймор да направи нужните промени. Вратите на мисията били заключени за Парам, но вместо да напусне Лос Анджелис, той наел голяма зала и провеждал велики събрания, в които на присъствалите на предишните събрания се служело с освобождение от зли духове.

Парам разглеждал проблема на Сиймор като пример за духовна гордост. Той писал за това в своя вестник, като отбелязал, че фанатизмът винаги създава неумолим дух в онези, които са се предали на него. Той обяснил, че хората, които са под влиянието на тези фалшиви духове:

„… се чувстват специално, като си мислят, че имат по-силно преживяване от останалите и че нямат нужда от напътствия и съвети което ги изолира от онези, които биха могли да им помогнат.”

Той завършил „обръщението” си с думите:

„… въпреки че са се прокраднали най-различни форми на фанатизъм, вярвам, че всички истински деца на Бог ще излязат от тази мъгла и тъмнина по-силни и по-добре екипирани срещу всички крайности, които често се появяват в подобни събрания.” 

,,ПАРТ-ХАМ”

През септември 1906 г. Парам се завърнал от Лос Анджелис в Сион. Тъй като не успял да си намери зала, той издигнал голяма палатка върху неизползван парцел. Палатковите събрания на Парам се посещавали от около две хиляди души. На новогодишната вечерна служба той проповядвал в продължение на два часа върху кръщението в Святия Дух и хората били толкова развълнувани, че няколко души предложили на Парам да основе „движение” и голяма църква.

Парам се противопоставил на тази идея. Той казал на хората, че не е дошъл да се облагодетелства и че е дошъл в Сион единствено с желание да донесе мира на Бог, който да замени опресията. Парам смятал, че Америка има достатъчно църкви и че това, от което Сион се нуждаел, било повече духовност в църквите, които вече имал. Той чувствал, че ако посланието му имало стойност, хората щели да го подкрепят и без организация. Той се притеснявал, че групите, които се събират около истините за „кръщението в Святия Дух”, щели с течение на времето да развият светски стремежи.

След като се противопоставил на тези идеи, Парам официално подал оставка като „координатор” на Движението на апостолска вяра. В много от щатите, приели движението, вече се били развихрили спорове относно управлението. Той написал в своя вестник:

„Сега, когато те (убежденията на апостолска вяра) са в голяма степен  общоприети, аз просто мога да заема своето място сред моите братя, за да подкрепям настъпването на това Евангелие на Царството като свидетелство за всички народи.”

С позицията си Парам си създал много нови врагове в Сион и когато прекратил събранията си там, той пътувал сам в Канада и Нова Англия, за да проповядва там.

Неговото семейство останало в Сион и били преследвани. Всеки ден в училището децата му търпели ново гонение. Свинското било забранено в града и затова децата наричали семейството им „Парт Хам” (парче шунка – бел. пр.), така че децата често се връщали от училище разплакани. Семейство Парам вярвали, че основната причина да бъдат преследвани е, че отказали да основат движение. След време Чарлс написал:

 

„Ако по нещо се различавам от Сион относно тези доктрини, то е само това, по което отделните хора в Сион се различават помежду си.”

Един ден г-жа Парам получила обезпокоително писмо от жител на Сион, което заплашвало по скандален начин съпруга й. Тя решила, че писмото е лъжа, но гонението станало толкова силно, че тя се преместила с децата си обратно в Канзас. 

ПЛАМЪЦИ ОТ АДА

Тук стигаме до най-големия скандал в живота на Чарлс Парам. Очевидно той имал много врагове в известните християнски организации. Но най-големият му противник бил Вилбур Волива, главният управник на Сион. След оставката на Парам като „координатор” на Движението на апостолска вяра из християнските среди плъзнали най-различни слухове, разказващи, че Парам бил арестуван за неморални сексуални действия. Вестникът The Waukegan Daily Sun предположил, че причина за внезапното заминаване на Парам от Сион били „тайнствени мъже, за които се говори, че са детективи, които били готови да го арестуват по още по-тайнствени обвинения за престъпления . По-късно вестникът признал, че твърденията му били основани на клюки и че полицейският участък не знаел нищо за това. Но щетите вече били факт.

През лятото на 1907 г. Парам проповядвал в някогашна Сионска мисия в Сан Антонио, когато една история от страниците на San Antonio Light се превърнала в национална новина. Заглавието било: „Арестуван евангелизатор. Ч. Ф. Парам, станал известен тук със събранията си, е задържан.” Историята разказвала, че той е арестуван по обвинение в содомия, престъпление според законите на Тексас. С него бил задържан и предполагаемият му партньор Дж. Дж. Джордан и двамата били освободени, след като платили гаранция в размер на хиляда долара.

Парам веднага отвърнал с ярост на нападките. Той си наел адвокат – Ц. А. Дейвис, и обявил, че е бил „изящно подреден” от стария си противник Вилбур Волива. Парам бил сигурен, че Волива се е разгневил заради проповедите му в една църква в град Сион. Наскоро тя напуснала Сионската асоциация и се присъединила към Движението на апостолска вяра.

Парам се заклел да очисти името си и твърдо отказвал да напусне града. Но г-жа Парам, която прочела тази история в писмото, което получила в Сион, напуснала Канзас и заминала за Сан Антонио. Обвиненията никога не стигнали до съда, а името на Парам изчезнало от заглавията на вестниците толкова бързо, колкото се и появило. Никакво официално обвинение не било повдигнато и до днес в Бексар Кънтри Коуртхаус няма сведения за случая.

Но религиозните вестници не били толкова милостиви към Парам, колкото светските. Те успели да разкрият още по-големи подробности относно „неговите афери”. Два вестника, които се възползвали от скандала, били Burning Bush u Zion Herald (официалният вестник на църквата на Вилбур Волива). В тези вестници цитирали статия на San Antonio Light, както и разказа на очевидец за непристойното поведение на Парам, заедно с писмени показания. Но когато бе потърсена въпросната „цитирана” статия, се оказа, че подобен материал никога не е бил публикуван във вестник „Сан Антонио”. По-късно станало ясно, че скандалът бил раздухван само в определени области и винаги първоизточникът се оказвал „Сион Хералд”. Тази история са разчула по цялата нация единствено благодарение на клюките.

Нямало съмнение, че Волива бил най-облагодетелстван от скандала и „не оставил камък върху камък”. Въпреки че никой не можел да го посочи като първоизточник на обвиненията, той бил известен с това, че често разпространявал слухове за неморалност срещу най-големите си врагове. Волива също така се хвърлял и в много словесни атаки срещу приятели на Парам в Сион, като ги наричал „прелюбодейци” и „аморални”. Някои негови съработници се опитали да предприемат съдебни действия по обвинения в „незаконно злепоставяне”, но Щатските власти отказали да действат по въпроса.

Г-жа Парам чувствала, че техните врагове трябва да са имали много силна вяра в убежденията на Парам, тъй като ако подобни нападки са били отправени срещу светска личност, със сигурност са щели да последват съдебни действия. Но Парам никога не разисквал случая публично. Той се доверил на разпознаването на своите последователи, като вярвал, че верните никога не биха повярвали на обвиненията. На своя четиридесети рожден ден Парам написал:

„Мисля, че най-голямата мъка в живота ми е свързана с мисълта, че враговете ми, търсейки да унищожат мен, са съсипали толкова много скъпоценни души.”

Но мъката и разрушението не трогват онези, които се противопоставят на служението на Бог. Когато Парам се завърнал, за да проповядва в Сион след девет години, последователите на Волива напечатили и разпространили плакати и брошури с подписани самопризнания за престъпления на содомия. 

ДЪЛГООЧАКВАНАТА МЕЧТА ОЖИВЯВА

През годините след скандала Парам продължил да евангелизира нациите. Мнозина казват, че в проповедите си той критикувал петдесятните християни. Според други той никога не успял да се съвземе от обвиненията на Волива. През 1913 г. в гр. Уичита Парам бил причакан от банда въоръжена с бухалки и вили. Той бил спасен от един свой приятел, който го прекарал тайно по друг маршрут, и успял да пристигне навреме за събранието. Говори се, че стотици се покаяли в гр. Уичита и много били изцелени.

Въпреки че бил наранен от онези, които смятал за приятели, Парам никога не се оттеглил от градовете, в които Бог го бил призовал да отиде. Той дори се върнал в Лос Анджелис и провел страхотно събрание, в което хиляди били обърнати, кръстени в Святия Дух, освободени и изцелени. През зимата на 1924 г. Парам провел събрания в Орегон и Уошингтън. На едно от тях Гордън Линдзи намерил своето спасение. По-късно Линдзи щял да извърши много за Бог. Той основал Международния библейски колеж Christ For The Nations, който се намира в Далас, Тексас.

Най-сетне, през 1927 г. се сбъднала съкровената мечта на Парам. Били събрани средства от някои негови приятели и той могъл да посети Ерусалим. Пътуването донесло голяма радост на Парам. С вълнение той прекосил Галилея, Самария и Назарет. Именно тук Псалм 23 станал любимият пасаж на Парам. В Палестина реалността на Пастира и Неговото стадо оживели в сърцето му и му донесли много мир и утеха. Когато се завърнал на пристанището в Ню Йорк, той носел със себе си плакати от любимата му страна. Оттогава неговите събрания се състояли от представяне на тази колекция от плакати, която той наричал „23 псалм”. 

„МИР, МИР КАТО РЕКА”

До месец август 1928 г. Парам бил вече съвсем уморен и изтощен. Той казал на свои приятели, че делото му е почти завършено. На един от тях написал:

„През последните дни живея на ръба на Славната земя и всичко от другата страна на завесата е толкова истинско, че се чувствам силно изкушен да прекрача отвъд.”

След като прекарал коледните празници на 1929 г. със семейството си, Парам имал запланувано събрание в Темпъл, Тексас, където щял да проповядва и да показва плакатите си от Святите места. Семейството му било загрижено за него, понеже здравето му се било влошило, но той бил решен да замине. След няколко дена те получили известие, че Парам е припаднал по време на едно от събранията, докато показвал своите плакати от Святите места. Разказват, че докато бил на пода, той се върнал в съзнание и говорел единствено, че иска да продължи с плакатите.

Семейство Парам се отправили незабавно към Темпъл, за да преценят състоянието му. Щом пристигнали, било решено да се прекратят събранията и Чарлс да бъде върнат с влака у дома, в Канзас. Парам, който се чувствал толкова слаб заради проблеми със сърцето, че едва говорел, очаквал синът му Уилфред да се завърне от Калифорния, където служел на Господ. Докато го чакал, той отказвал да приема лекарства, като казвал, че това „би провалило убежденията му”. Искал единствено молитва.

Най-малкият му син Робърт напуснал работата си в местен магазин, за да пости и да се моли в къщата, където лежал баща му. След няколко дена той се приближил до леглото на баща си, за да му съобщи, че също решил „да предаде живота си в отговор на призива за служение”. Развълнуван, че двама от синовете му ще продължат делото на Евангелието, Парам намерил сили да каже:

„Когато се срещна лице в лице с Господаря си, няма да мога да се похваля с добри дела, които съм свършил, но ще мога да кажа, че съм останал верен на посланието, което ми бе дал, и че съм живял чисто.”

Сара разказвала, че не може да забрави лицето на своя възлюбен, осияно от „радост, мир и удовлетворение, че молитвата, с която се молел от толкова години, е получила отговор”.

През последния ден от живота си Чарлс Фокс Парам бил чут да казва: „Мир, мир като река. За това си мисля по цял ден.” През нощта запял „Има сила в кръвта” и после подканил семейството да завърши песента. После ги помолил „да я изпеят отново”.

На идния ден, 29 януари 1929 г., на петдесет и шест години Чарлс Ф. Парам си отишъл от този свят, за да бъде с Господ.

На погребението му повече от две хиляди и петстотин души посетили гроба му в току-що падналия сняг. На сцената имало хор от петдесет човека, както и някои служители от различни части на страната. Отвсякъде пристигали дарения, с които семейството успяло да закупи гранитен амвон за надгробен камък. На него било изписано „Йоан 15:13″ – последният пасаж от Писанията, който Парам прочел на последното си събрание на тази земя: „Няма по-голяма любов от тази да положи някой живота си за приятелите си.” 

НАЙ-ВЕРНИТЕ

До смъртта на Чарлс Парам неговото служение допринесло – директно и индиректно, за обръщането към Бог на над два милиона души. Неговите тълпи често наброявали над седем хиляди души. И въпреки че мнозина са говорели на езици още преди случилото се в Топека, Канзас, Парам е бил този, който прокарал истината, че езиците са свидетелство на кръщението в Святия Дух.

Животът му е пример за грубата реалност на преследването и конфликтите, които съпътстват Божиите съживители. Въпреки че няколко човека са се опитали да го съсипят, те не могли да достигнат стълба на сила, издигнат в неговия дух. Той никога не се отклонил от призванието си въпреки безбройните клевети срещу него. И когато си отишъл от този свят, това било защото го желаел. Въпреки че някои не приемат служението на Парам заради подкрепата му за Ку Клус Клан, повечето хора си го спомнят с жертвоготовната му любов и основно с верността му. Най-силният копнеж на Бог е да останем верни на Неговия план. Колкото за Чарлс Парам, за него не съществувал друг план освен онова, което Бог бил начертал. Верността винаги би устояла всеки сблъсък, целящ да я предизвика.

Бог ни е призовал да Му служим в някаква област. Независимо дали стоим пред множества или пред членовете на семейството си, ние, също като Чарлс Парам, трябва да докажем нашата вярност. Но в нашето забързано, „себеугаждащо” поколение изглежда че с верността се прави компромис. И все пак Божието Слово важи за всяко едно поколение. Първо Коринтяни 4:2 заявява, че от вярващите се изисква да останат верни. Вярата ти в Словото на Бог и доверието ти в изпълнението на обещанията Му към теб независимо от всички конфликти, ще произведе в теб вярност. Колко хубаво ще бъде да чуеш Господ да ти казва: „Ела при мен, добър и верен Мой слуга!”, вместо да ти каже само: „Е…?”

Аз те предизвиквам те днес да прегледаш живота си, да пресметнеш цената и да провериш къде стоиш в областта на верността. Предизвиквам те да се увериш в какво вярваш и срещу какво се бориш и да останеш верен на тези си убеждения. Покажи на нациите по земята „тънкото острие” на истината и не се оставяй да се намериш сред гонещите, мразещите и завиждащите. Какъвто и да е призивът в живота ти, остани на страната на Бог. Бъди верен.

Tags: , , ,

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Абонирай се за всички ЕВАНГЕЛСКИ НОВИНИ
ЗАПИШИ