Библията на Катарите

17.07.2017

Д-р Теол. Доний К. Донев

Преди да се говори за катарски превод на Библията е нужно да се отбележи, че учението на катарите води началото си от гностицизма на антична Александрия, където ранното Християнско учение е абсорбирано от религиите, философиите и културата на древността често водейки до създаването на еретични течения. Имено такова е учението на катарите и богомилството. И въпреки че, съществуването на цялостен катарски превод на Библията е спорно, важна за настоящата поредица са запазените до днес катарски преводи на части от Писанията и най-вече тяхната връзка с преводите на Уиклиф, Вулфила и славянската Библия.

Преводът на Библията направен от Вулфила намира широко разпространение в готските кралства, а по-късно и в Ломбардия. Имено в тук я началото на 5 в. се преселват визиготите, между които се предполага, че са и гонени от България богомили. Тяхно средище става Окситания намираща се в Южна Франция, на север от Перинеите, където се предполага, че започват съществуването катарските богомоли, наричани още албигойци. Окситания е в близост до Дулоса (днес Тулуза), столица на Визиготското царство на Аларих I, основано след преселението на готите от източна Европа. В сърцето на Окситания се намира връх Бугараш с едноимено селище разположено в подножението му. До 9 век селището носи наименованието “Вила Бугарария”.

Около 1166-1176, в Сан Феликс дьо Караман до Тулуза е свикан катарски събор на който се обсъжда манихейството. Това бележи началото на “Великата схизма” на богомилството. Създалите се противоречия предизвикват вниманието на Ватикана и през 1209 г. папа Инокентий III обявява кръстоносен поход срещу албигойците-катари обявявайки ги за еретици. Център на обсадата става катарската крепост Монтсегур, в която през 1243 г. са изгорени живи над 200 катарски лидери. Според преданието, само четирима от тях успяват да избягат носейки вързопи с катарски книги, между които се че е било и прословутото Лионско Евангелие

Катар Патер
Ако други части на катарската Библия достигнали до наши дни са спорни, то няма никакъв спор по катарското четене на молитвата “Отче наш”. Конструкцията на превода на тази молитвата предлага три интересни фрагмента, които се различават от текста на латинската Вулгата. Предполага се дори, че молитвата е бил изписвала с готската азбука по традцията на Вулфила. Ето и самият текст на молитвата наричана Катар Патер:

“Отче наш, който си в Небето, да се свети Твоето име, Твоето царство да дойде, Твоята воля да стане на земята както е в Небето. Дай ни днес нашият допълнителен (lat. supersubstancialem) хляб и прости ни дълговете както ние прощаваме на нашите длъжници. И пази ни от изкушение и освободи ни от зло. Твое е царството, силата и славата довеки веков. Амин.”

Последната част на молитвата, наричана още доксология, е позната на протестантските читатели, но за католиците тя е сигурен знак за ерес. Католическата църква отрича катарската доксология, тъй като тя липсват в Йеронимовата Вулгата. Въпреки това, думите „Твое е царството, силата и славата” присъстват както в раните гръцки ръкописи, така и в техните славянски преводи (“яко твое ест царство”), което само по себе си потвърждават богословската връзка между катари и богомили. Фразата се среща и в ранноапостолското учение Дидаке, а по-късно приета и от англиканската църква в авторизираната версия на Библията. Тази традиция в английските преводи води началото си от Новия завет направен от Уилиям Тиндел през 1525 г.

Другата чисто катарска чат на молитвата е фразата „допълнителен (lat. supersubstancialem) хляб”. Гръцката дума преведена на латински supersubstancialem е επιουσιον, за която не се знае какво означава. Това което, обаче със сигурност се знае за нея, е че не означава „ежедневен”.
По-интересното е, че значението на тази дума остава познато не само на богомили и катари, но и на ранните английски реформатори между които и Джон Уиклиф. Около 1380 г. ранно-английският превод на Уиклиф прежда Матей 6:9 така: „нашия хляб нашата друга сусбтанция” ( англ. oure breed ouer othir substaunce. Използваната от Уиклиф дума „substaunce”, или „substance” на съвременен английски, може да означава: вещество, материя, плътност, твърдост, реалност, действителност, състояние, съдържание, същност и същина. По същият начин босненските богомили четат молитвата Отче наш: „дай ни ежедневния ни хляб от друга същност”. Подобен е прочита на лионския превод “е dona a noi lo nostre pa qui es sabre tota cause” („хлябът който е над всичко друго”). Така четат и старолатинските версии: “Il pane nostre sopra tucte le substantie da a nnoi oggi”(„нашият хляб над всяка същност”).

Tags: ,

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Абонирай се за всички ЕВАНГЕЛСКИ НОВИНИ
ЗАПИШИ