БАПТИЗМЪТ ПО БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ (СРЕДАТА НА ХІХ В. – НАЧАЛОТО НА ХХ В.)

11.09.2019

Росица Ангелова 

Наративът представя появата и развитието на баптизма по българските земи от средата на ХIХ в. до началото на ХХ в. Евангелските баптистки църкви са част от протестантското течение в християнството. Представители на баптистката църква пристигат в българските земи през 60–те години на ХІХ в. Това са мисионери на двете библейски дружества – Американското библейско дружество и Британското и чуждестранно библейско дружество, и емигранти от Русия, заселили се в Северна Добруджа. Те създават общини в Лом, Русе и Казанлък, а след 1878 г. – в София, Варна, Чирпан и Асеновград. Разкрити са личностите, допринесли за създаването на първите общества, прерастването им в църкви, както и дейността на отделните църкви. През 1908 г. в Чирпан баптистките църкви се обединяват и учредяват Съюз на Евангелските баптисти църкви.

Баптизм в болгарских землях (от середины ХІХ в., до начала ХХ в.)

Исторический рассказ описывает возникновение и развитие баптизма в болгарских землях с середины девятнадцатого века до начала двадцатого века. Евангельские баптистские церкви являются частью протестантского движения в христианстве. Представители баптистской церкви прибыли в болгарских землях в 60-е годы ХIХ века. Это были миссионеры двух библейских обществ – Американского библейского общества и Британского иностранного библейского общества, а также иммигранты из России, поселившихся в Северной Добрудже. Они создают сообщества в Ломе, Русе, Казанлыке, а после 1878 года – в Софии, Варне, Чирпане и Асеновграде. Показаны те личности, которые внесли свой вклад в создание первых обществ и их трансформации в церквях, а также и деятельность отдельных церквях. В 1908 году в Чирпане баптистские церкви объединились и создали Союз евангельских баптистских церквей.

Baptism in Bulgarian lands (in the middle of the ХІХ century until the beginning of the ХХ century)

The historical narrative presents the appearance and development of the baptism in Bulgarian lands from the mid-nineteenth century until the early twentieth century. Evangelical Baptist churches are part of the Protestant movement in Christianity. Representatives of the Baptist Church arrived in the Bulgarian lands in the 60 years of the nineteenth century. These were missionaries from the two Bible Societies – the American Bible Society and the British and Foreign Bible Society, as well as immigrants from Russia who settled in Northern Dobrudzha. They created communities in Lom, Ruse, Kazanlak, then after 1878 – in Sofia, Varna, Chirpan and Asenovgrad. Also the personalities who contributed to the creation of the first societies and their transformation into churches are revealed. As well as the activities of individual churches is observed. In 1908 in Chirpan Baptist churches unite and establish the Union of Evangelical Baptist Churches.

 

Евангелските баптистки църкви в България  са част от протестантските деноминации, които стъпват на българска земя. Те, както и останалите конфесии се съсредоточават върху своята религиозно–проповедническа, културно-просветна и филантропическа дейност. Първите протестантски мисионери пристигат в българските земи през ХІХ в., когато те са част от Османската империя. Пристигането им съвпада с борбите на българския народ за политическа и църковна свобода.[1] Макар и част от втората вълна протестанти сред българите, наред с петдесятниците и адвентистите, баптистите много скоро изпреварват по членска маса и териториален обхват представителите на първата вълна – методисти и конгрешани.

Баптистката църква е създадена в Англия през ХVІІ в. от Джон Смит.[2]  Почвата за развитието й е подготвена от пуританизма. Пуританите са английски протестанти, обявяващи се за „очистване” на англиканската църква от елементи, които не са в  съответствие със свидетелството на Новия завет и връщането на евангелската й чистота.[3] По-късно тя се пренася в Америка[4], Русия и Украйна и др., достига и до българските земи, които са част от Османската империя. Баптизмът по българските земи е свързан косвено с мисионерския ентусиазъм в Германия. Основоположник на баптизма в Германия е Йохан Герхард Онкен.[5] Той, в качеството си на представител на мисионерска организация за разпространение на библии и християнски брошури, през 1823 г. открива в Хамбург неделно училище и разкрива съществени разлики между новозаветните идеи, и практиката на официалната църква. През 1834 г. Й. Онкен учредява първата баптистка църква и е ръкоположен за пастор и дякон на същата.[6]

Името на църквата има гръцки произход и се свързва с думата баптизо, което означава кръщавам с вода. Същността на баптисткото учение се състои в желанието да се създават църкви според разбиранията на Новия завет. Желанието за изграждане на църква в духа на новия завет води до приемане на новозаветното учение на прощението по вяра и на неговото практикуване. Баптистите сами описват своята църква като „църква на християните, простени по вяра”.[7]

Евангелските баптистки църкви са част от протестантството и се различават от другите евангелски деноминации главно по практикуваното водно кръщение чрез потапяне на възрастни лица и други особености при приемане на причастието и естеството на Светия Дух.[8] Практикуването на кръщение само на възрастните баптистите обясняват с това, че малкото дете няма достатъчно познание, за да може с убеденост и разум да схване смисъла на свещеното тайнство кръщение и да служи на Бога.[9]

Баптизмът в своето историческо развитие  създава  култ към Библията. Всеки вярващ трябва да притежава екземпляр от нея и системно да я изучава. Допуска се Библията свободно да се тълкува, като позоваването най-добре е да бъде на Новия завет.[10] Баптистите отричат редица обреди на ортодоксалната християнска църква, почитането на иконите, кръста. Главно внимание те обръщат на подготовката на последователите по време на техния „изпитателен стаж”.[11]

Представители на баптистката църква пристигат в българските земи през 60–те години на ХІХ в. Това са мисионери на двете библейски дружества – Американското библейско дружество и Британското и чуждестранно библейско дружество, и емигранти от Русия, заселили се в Северна Добруджа. Те създават общини в Лом, Русе и Казанлък, а след 1878 г. – в София, Варна, Чирпан и Станимака (Асеновград). Първите проповедници са българи – Филип Каменов и Георги Искренов. [12] Двамата са от Лом и са кръстени в Букурещ от А. Либих. След завръщането им в родния им град около тях се образува баптистко общество. Именно Либих извършва и първото кръщение на българи в Лом.[13]

Църквата в Казанлък и нейното основаване се свързват с  личността на Стефан Курдов. Той е от Казанлък и работи като  пътуващ библейски книжар. Курдов продава книги в Стара Загора, Нова Загора, Сливен, Ямбол и други южнобългарски градове.[14] Още през 1865 г. в Ямбол той има възможност да слуша Теодор Байнгтън, който проповядва евангелизма. Тълкуването на Библията и моленето без кръстене прави особено впечатление на всички и Байнгтън е канен многократно да проповядва. Радушният прием кара старозагорските мисионери редовно да посещават Ямбол. Обикновено те са придружавани от помощниците си Тр. Константинов и Ст. Курдов, които остават за по-дълго в града, продават книги и проповядват в запустяло кафене.[15]

При едно от пътуванията си до Цариград, Ст. Курдов влиза в Арменската евангелска църква, където слуша за вярванията на баптистите. След завръщането си в Казанлък през 1866 г. започва да разпространява евангелизма. При Ст. Курдов скоро пристига Григор В. Думников с настояване да престане да следва тая „нова вяра”. Думников заварва Ст. Курдов да чете Евангелието. Последва обща молитва и Думников си тръгва без да изясни целта на посещението си. Скоро Думников последва Курдов и приема евангелизма. Последват ги Ция Ст. Курдова, жена на Ст. Курдов и Мариола Иванчова, съпруга на Милю Радев от Казанлък. Така през 1867 г. се оформя първата евангелска общност в Казанлък, събрана около Курдов.[16] Веднага първите вярващи срещат съпротивата на православните. [17]

Григор Думников приема кръщение от Иван Каргел. Един от примерите в СЕБЦ[18] за даване на десятък. Всяка вечер той отделя десятъка от доходите си и го дарява на църквата. През 1886 г. със собствени средства започва да издава превежданите от Петко Къркеланов проповеди и най-вече проповедите на Чарлз Х. Спърджън. Към Казанлъшката църква той учредява „Литературен 100 000 фонд”. Своето място на центъра на гр. Казанлък Думников дарява на църквата. Умира на 3 февруари 1928 г. [19]

Според данните на книгата „Познатата непозната църква” през 1871 г. умира Илия Курдов, брат на Стефан. Православните свещеници и общественост не допускат погребението му да стане в градското гробище. Едва след два дни семейството му успява да го погребе в полето край града.[20] Друга версия разказва Петко Т. Къркеланов в своите бележки за историята на казанлъшката църква. Според него през 1871 г. умира Ция Ст. Курдова.[21] Православните в града не позволяват тялото на покойната да се погребе в гробищата. Въпросът е отнесен до турското правителство, вдига се голям шум, има вълнения в града, но така или иначе покойната Ция Курдова е погребана не в православното гробище, а на източната страна на гр. Казанлък, в местността „Съралан”.[22]

Шумът около смъртта на Ц. Курдова привлича през 1872 г. нови вярващи. Това са: Никола Т. Патев, съпругата му Ташка, родом от Габрово и сестра му Марийка, омъжена за Христо Белчев от Казанлък. През 1873 г. към малката общност се присъединяват Димитър Груев Градинаров и Шиню Бояджията от Казанлък. След женитбата на Д. Градинаров, съпругата му Севастица също се присъединява към евангелизма.[23]

Баптисткото общество наброява вече няколко души, когато според Т. Къркеланов американските мисионери започват да посещават гр. Казанлък. Кои са тези американски мисионери? През есента на 1859 г. в Стара Загора започва работа Теодор Байнгтън. През 1863 г. основава и девическо училище.[24] Старозагорската мисия обхваща района от Бургас до Чирпан. Скоро са спечелени обращенци в Казанлък, Нова Загора и Меричлери. В Меричлери е основана и втората протестантска църква в България. В Стара Загора работят още мисионерите Чарлс Морс, Люис Бонд, Едуард Хаскел, Георг Марш, Берд и д-р Дж. Хаус. Така че е трудно да бъде установено, кои точна са двамата проповедници. Сведенията дават данни само за Бонд.

Евангелското общество няма проповедник и собствена сграда за молитвени събрания. Затова вярващите през 1874 г. се обръщат към американските мисионери за помощ чрез заем в размер на 50 турски лири, платим за десет години. Американските мисионери, представители на Конгрешанската църква отказват.[25]

Тогава Ст. Курдов, който притежава паянтова сграда я дарява на евангелското общество с условието да му се изплати при възможност.  Веднага вярващите се залавят за работа. Скоро със свои средства те ремонтират сградата и се сдобиват с молитвен дом. Нарастват и членовете на църквата – присъединяват се Христо Белчев, сестра му Мария и Никола Христов, малко по-късно и Иван Т. Патев и Марийка Шинева. Нарасналото общество със свой дом се нуждае от проповедник. Въпреки първия отказ, членовете на църквата в Казанлък пак се обръщат към конгрешаните с молба да им бъде изпратен проповедник.[26] За съжаление пак получават отказ, при все че по същото време конгрешаните изпращат Иван А. Тоджаров в съседен град. В знак на огорчение и обида, през април 1875 г. на мисионерите е заявено, че при следващото им посещение в града ще намерят надпис на църквата със следното съдържание „Казанлъшка Евангелска църква, независима от Американската”.[27] Тази заплаха отрезвява американските мисионери и те изпращат за проповедник Никола Влаев.[28]

Никола Влаев е един от първите ученици в Богословското училище в Пловдив. След ръкополагането му е изпратен за пастир в Банско (1881–1885). Тук той постига добри резултати в работата си, особено за организиране на младежите.  Евангелската църква в града като сграда–храм е изградена през 1883 г. по времето на пастируването на Влаев. След това Влаев става пастир в църквата в Стара Загора, където с Личо и Ана Лечеви успяват да изградят църковното здание. За нередности в службата на годишния събор на евангелските църкви в Меричлери през 1886 г. пастирския сан на Влаев е отнет.  Той се оттегля от служба и живее в усамотение. Деен член на БЕД и негов заместник – председател в периода 1890 – 1893 г. Умира през 1922 г. [29]

През юли 1875 г. в Казанлък пристига пътуващия книжар на Британското чуждестранно библейско дружество баптиста Х. Херболт. При разговорите си с протестантското общество той повдига въпроса за кръщението. Казанлъшкото евангелско общество се застъпва за детското кръщене, а Х. Херболт с цитати от Библията ги оборва. Взетите от Х. Херболт откъси от Библията казанлъчани преписват във вид на брошурки и ги изпращат на евангелските църкви за „изпитване и изучаване на въпроса за кръщението”.[30]

Тези разговори с Х. Херболт стават в отсъствието на проповедника Н. Влаев. След неговото завръщане, вярващите водят същия спор с него по отношение на детското кръщение. Те са категорични, че искат да приемат кръщение, но с условието това да стане от пастир, който също е приел кръщение и баптизма. Двамата мисионери – Бонд и Н. Влаев отказват да приемат баптизма и са отхвърлени от протестантите в Казанлък. Това дава основание на  Маньо Стоянов да твърди „ Казанлъшките обращенци през 1875 г. минали към баптистката секта[31]”. [32]

Своите разбирания за кръщението казанлъшките баптисти излагат в брошура, разпратена до учреденото през 1876 г. Българско евангелско дружество и до американските мисионери. На конференцията на Евангелските църкви българския мисионер Данчеров прави опит да реагира на брошурата на казанлъчани чрез проповед. При опита да опровергае аргументите в брошурата, той самия достига до баптистки убеждения.[33]

Това не променя факта, че казанлъшките протестанти се чувстват изолирани, без материална и морална подкрепа. Скоро до тях достига новината, че в село Каталой в Северна Добруджа има немска баптистка църква. Веднага подготвят и изпращат писмо с молба църквата да изпрати човек, за да приемат кръщение. Събитията от 1876 г. на Балканите не дават възможност да бъде осъществено изказаното желание на казанлъчани.[34]  Въпреки това споровете за кръщението допринасят за привличането на нови членове. През 1877 г. баптизма приемат Петко Иванов, Петко Тотев Къркеланов, Христо Косев и Никола Колев Патев.[35]

През 1877 г. в Ямбол се провежда годишното заседание на Българското евангелско дружество. Това е удобен момент според казанлъчани да представят изготвената от тях брошура. Те я изпращат с надежда  участващите в заседанието на Българското евангелско дружество да я прочетат и се постави въпроса им на разискване от делегатите. Никой от присъстващите, както и ръководството на Българското евангелско дружество не позволяват да се обсъди казуса на казанлъчани.[36]

По време на Руско – турската война (1877/78 г.) двама от баптистите в Казанлък загиват. Това са Стефан Курдов и Петко Иванов, други бягат в Северна България.[37] Въпреки военните действия, бежанците, военновременната обстановка и недоимъка, в църквата са приети нови членове – Тончо Т. Груев и Димитър Пенчев. Краят на войната възстановява ежедневието на  населението. Започват богослужения в църковната си сграда и баптистите в града. Последните на свои разноски приемат за една година да им служи отново Никола С. Влаев, който в началото на 1879 г. напуска окончателно града.

През същата 1879 г. в Хамбург се провежда XI Съюзна конференция на немските баптисти. На нея, Август Александър Август Либих, председател на Руско-румънското обединение споделя идеите си за бъдещето на мисията в България, като я определя като необходима и належаща.[38] На конференцията присъства и Иван Каргел. Според Грегъри Николс, три фактора мотивират Каргел да пътува до България. Това са: той чува за нуждата на българите на конференцията на Немския баптистки съюз и вече е обсъдил нуждите на България с полк. Василий Пашков и не на последно място влажният и студен климат в Санкт Петербург не влияе добре на здравето му.[39]

С Н. Влаев или без него в града на маслодайната роза продължават споровете за или против детското кръщение. По тази причина вярващите изпращат писмо до гр. Русе, до немските книжари и разпространители на литература от Британското и Чуждестранно библейско дружество. В него те съобщават за нуждата от свой  проповедник, броя на вярващите – 22, и желанието си да се кръстят. В края на писмото казанлъшките баптисти настоятелно искат помощ. Според Д. Дадер, писмото носи дата 10 август 1880 г. и е адресирано до вярващите в с. Каталой. Те от своя страна го препращат пък в Русе.[40]

За писмо на казанлъчани пише и Гр. Николс. Според него „Гр. Думников пише още едно писмо до Немския баптистки съюз. Писмото е публикувано на немски и английски в статия, озаглавена „Македонският призив се повтаря от самата Македония”. В писмото си Думинков казва, че „Българската църква в Казанлък е приела евангелската доктрина преди четири години, доколкото са признали и приели кръщението за вярващите според учението на Божието слово. Затова те са отхвърлили детското кръщение, понеже то никъде не може да се докаже от Новия Завет”. Писмото е подписано от 22 души, които желаят да се борят за доктрината. Статията е отпечатана на английски през октомври 1880 г. и намира широко разпространение сред баптистите в Америка.[41]

След получаването на писмото, то е преведено на немски и изпратено до редакцията на немски издания. Това става чрез Д. Швелгер, пастор на баптистката църква в Букурещ, който по това време се намира в Русе. Именно той го изпраща с молба за незабавно публикуване в печатния орган на немските баптисти „Свидетел на истината”.[42] Брой с писмото на казанлъчани попада в ръцете на Иван Каргел от Петербург и той решава да се отзове на повика. Каргел минава през Русе и потегля за Казанлък заедно с Мартин Херингер, един от книжарите на Британското и чуждестранно библейско дружество. Годината вече е 1880, а датата 5 септември по стар стил.[43]

Създаването на първите баптистки общества и църкви в Северна България става по други пътища и е свързано с непрестанните репресии в Руската империя през 60-те години на XIX в. Тогава около 40 семейства на руско-немски баптисти се преселват от района на Украйна в пределите на Османската империя в близост до гр. Тулча, Северна Добруджа.[44] През 60-те години на ХІХ в. град Тулча е сред бързоразвиващите се градове. Той става център на Тулчански санджак с каазите Тулча, Сулина, Бабадаг, Мачин, Хърсово, Меджидие, Кюстенджа и с нахиите Стара Килия, Махмудие, Исакча и Черна вода. Според османската административна уредба за вилаетите от 1864 г. територията на Тулчанският санджак се разпростира в района на Доростоло – Червенска епархия.[45]

Допълнителни интересни данни научаваме от отговорите, дадени на Ч. Баркър за състоянието на областта Тулча и дали са преследвани протестантите там. Става ясно, че последните са преследвани „само от християните, които ревнуват протестантите за тяхната интелектуална свобода: гръцките и арменските свещеници преследват тези, които имат предпочитания към протестантството, докато мюсюлманите приемат всички толерантно. Например, тук в този град има секта създадена от руснаци  наричани молокани, чието верую е евангелистката непорочност. Те претендират, че тяхната вяра напълно съвпада с протестантската – около 90 %. Тук се върнаха двама руски служители от руското посолство в Лондон, които са били там няколко години и са свързани с някои протестантски секти в Англия. Завръщайки се от там с руско – гръцко преклонение разказаха на сънародниците си какво са видели и чули там, което пося семето на съмнението в техните души и в момента, установих, че вече имат около милион последователи, които вече се преследват в Русия от руско – гръцката църква, която управлява повечето от християнското население в различните части на турската империя, голям брой от които са на азиатския бряг. Тук са подложени на преследване само тези секти, които вече са преживели това неведнъж от другите християнски секти на руско – гръцката църква: те са били бити и прекарвани по улицата на града с вериги на краката и вратовете от религиозните фанатици на православната вяра, докато не били освободени от мюсюлманско – османските власти от тези мъчения. Нима това не доказва мюсюлманската толерантност, освободена от фанатизма, докато християните преследват християни в либерална Турция?

Имам наблюдения върху пет села с немски колонисти, от които три са протестантски. Те са Атмаджа, Чукурово и Каталой, останалите две са католически. Тези немски колонисти са повечето от Южна Русия и техният брой нараства непрекъснато. В края на този сезон в Каталой дойдоха 25 фамилии, от което се вижда колко руското правителство е по-добро от турското.”[46]

В Тулча е силно българското присъствие. От 1849-1850 г. действа българско училище.[47]  През 1862 г. врати отваря и протестантско училище, в което се учи руски, френски, немски и английски език. Само за едно десетилетие в него седем учители преподават на 400 младежи.[48]

През 1871 г. Британското библейско дружество издава пълния превод на Библията на български език. Възниква необходимост от разпространяването й. Затова Британското и Американското библейски дружества назначават Якоб Клюндт за Скопие, Х. Херболт за Русе и Мартин Херингер за Лом като разпространители на Библията.[49] За тяхното назначаване сериозна роля изиграва настояването на Християн Кшоса и Кучевски – баптисти от полско-немски произход, служители на дружеството, назначени като отговорници за Северна България.[50] Работата за Британското и чуждестранно библейско дружество позволява на протестантските служители да проповядват благовестието в българските селища.[51]

Семейството на М. Херингер се заселва в Лом през 1872 г.[52].[53] То наема къщата на Георги Зуляла и в нея започват първите евангелски богослужения. Един от първите, който приема баптизма е Филип Каменов[54],[55] а кръщението му става в гр. Русе. Последва го Георги Искренов[56], но той бърза се отказва.[57]

През 1875 г. М. Херингер се мести от Лом в Русе, където живеят още две семейства от полско-немски произход – тези  на Х. Херболт и на Християн Кшоса. Мартин Херингер и Х. Херболт работят като книгоразпространители, а Кшоса завежда склада на Британското и чуждестранно библейско дружество. Тези три семейства основават в Русе клон на Баптистката църква в Букурещ. За това допринасят и установените приятелски отношения между баптистите в Русе и Букурещ.[58]

1878 г. ознаменува началото на нов период в историята на българския народ – ражда се Третата българска държава. Пред новоосвободената нация се разкриват хоризонтите на самостоятелно държавно съществуване, на съзидателен труд и приобщаване към европейския свят. А приетата на 16 април 1879 г. установява буржоазнодемократично устройство и управление на Княжество България.[59]

На 24 март 1879 г. шестима народни представители внасят предложение в основния закон да се включи текст „Прозелитизмът се запрещава”. Тази идея намираме и в рапорта на 15-членната парламентарна комисия, подготвила единствения български проект за конституция, отхвърлен от мнозинството след речите на Петко Каравелов и Петко Р. Славейков на 21 март 1879 г.[60] Предложението е мотивирано така: „Комисията, като признава веротърпимостта и свободата на съвестта, не може да допусне, щото тези два принципа да се експлоатират и земат едно направление противно на интересите на държавата и на обществения порядък… Всеки е свободен в своите религиозни убеждения, но ревността за систематично и публично превръщание (пропагандиране) на тези убеждения комисията счита за дръзко прекрачване на границите, в които би трябвало да се упражнява свободата на съвестта …”[61]

Предложението според проф. Петко Ст. Петков има своите сериозни исторически основания: „То е съобразено с духовната същност на православието, че то трябва да бъде защитено от настъпателната дейност на чуждите религиозни пропаганди, като пред тях се поставят необходимите и достатъчни ограничения. Изхожда се от разбирането, че като е стълб, последна и най-здрава опора на народното единство, православието трябва съзнателно да се пази и укрепва; че немалко българи, макар и в свободната си държава, изповядвайки в масата си една натурално-битова, обичайна, немистична и недостатъчно задълбочена  вяра, биха могли да се увлекат от някои модни или атрактивни чужди вероучения, което ще има пагубно влияние върху духовното единство на народа, изключително необходимо за постигането на сложните задачи, стоящи пред младото българско княжество”.[62]

Приетата на 16 април Търновска конституция е напредничава за времето си. Глава девета е посветена на вярата. Член 40 определя християните от неправославно изповедание и друговерците, било природни поданици на Българското княжество, било приети в поданство, а така също и чужденци, които постоянно или само временно живеят в България да се ползват със свобода на вероизповеданието си, стига изпълнението на техните обреди да не нарушава съществуващите закони. Следващият член определя, че поради религиозни убеждения некой не може да отбягва изпълнението на действащите и задължителните за всекиго закони. Чл. 43 гласи, че църковните работи на християните от неправославно изповедание и на друговерците се управляват от техните духовни власти, но под върховния надзор на надлежния министър, според законите, които ще се издадат по тоя предмет.[63]

Вярващите баптисти в Лом остават без ръководител  три години след заминаването на М. Херингер за Русе в навечерието на Руско –турската война (1877/1878 ). Чак през 1880 г. в града е преместен Якоб Клюндт.[64] Той пристига със семейството си и скоро започва работа в  сравнително голям район, обхващаш окръзите Видински, Врачански, Плевенски, Софийски и Кюстендилски. Това налага той често да отсъства от дома си, а това възпрепятства провеждането на редовни религиозни  сбирки. За тази цел е повикан от вярващите Георги М. Чомонев[65], който по това време е в Хамбург.

Георги М. Чомонев пристига в Лом, където наема жилище и със съпругата на Якоб Клюндт – Регина, провеждат редовни събрания. В началото единият е проповедник, а другия слушател, но това не ги обезсърчава в работата. През април 1888 г. приема баптизма Сава Лечев, двама занаятчии – Трифон и Богдан[66] и Спас Стефанов. Те са кръстени през юни с.г. от проповедника на русенската църква Васил Марчев. Групата вярващи достига цифрата шест и на 10 юли 1888 г. се образува евангелско баптистко общество в Лом като клон на Русенската църква като за проповедник е избран Якоб Клюндт.[67]

Скоро новият клон е посетен от пастира на Санктпетербургската баптистка църква Иван Каргел. С посещението му се увеличават членовете на църквата с Трифон Първанов и Йордан Георгиев. Нещо повече баптистката пропаганда стига до с. Разград махала, Ломско, където се приема баптизма Георги Левашки.[68]

Постепенно баптизмът се разпространява в Ломския край. Покайва се Георги Миланов[69] със съпругата си. Нарасналият брой членове на баптисткото общество дава възможност да се води редовен организационен живот.[70] Така се стига до необходимостта от назначаване или избиране на църковен книжар. Първият избран книжар е Сава Лечев, а след него мястото заема Димитър Кършиков[71].[72]

През 1891 г. събранията в Лом се провеждат  в дома на Георги М. Чомонев, но все повече се чувства нуждата от собствен молитвен дом. През 1893 г. е закупено подходящо място за 1 071 златни лева собствени средства на Баптистката църква в града[73], събрани в специален фонд. Намира се и проповедник. Това е Васил Кьосев, родом от с. Градец, Котленско, покаял се в Тулча.  Васил Кьосев  има високо за времето си образование – завършил е колежа Клиф в Шефилд, Англия и богословската семинария в Хамбург. Личността му е от решаващо значение не само за обединението на разпокъсаните на малки групи баптисти, но и за сериозната богословска основа на местната църква. Той успява да издигне авторитета на евангелската общност и да присъедини много новоповярвали.[74] Кьосев заема мястото в Лом през 1894 г. и тогава църковните членове са 22.[75]

С разпространението на баптизма в Ломско все по-яростни стават атаките от страна на православното духовенство.[76] Така на 19 февруари/ 3 март 1895 г., неделя, група православни, водена от свещениците в града нападат с викове молитвения дом на баптистите в Лом, изпочупват прозорци, врати, късат[77] и тъпчат Библии и песнарки.[78] Стига се до намеса на полицията. А денят е годишнина от освобождението на България от османско владичество. Затова и В. Кьосев възкликва: ”Така свободните българи на Лом паланка отпразнуваха великия ден на освобождението от турския произвол и безпорядъчно стопанство”.[79]

Пораснала качествено и количествено Ломската църква на 24 март 1896 г. в присъствието на пастирите Павлов от Тулча, Карл Ернест Петрик, представител на Хамбургския мисионерски комитет; А. Либих от Каталой, Евг. Герасименко от Русе и Димитър Христов, Стойков, Апостол п. Иванов и още двама представители от църквата – майка в Русе се провъзгласява за самостоятелна църква с пастир В. Кьосев. За дякони са избрани Сава Лечев и Трифон Първанов.[80]

Интересно кой е пастир Павлов от Тулча?  Става дума за Василий Гуревич Павлов, руски мисионер и проповедник, един от основателите на Съюза на баптистите в Русия, председател на Съюза на баптистите в Русия, редактор на списание „Баптист”.

Василий Г. Павлов е роден на 1 февруари 1854 г. в семейство на молокани в с. Воронцовка, близо до гр. Тбилиси, Грузия. Приема водно кръщение на 16 години от първия руски баптист Н. И. Воронин.  Така става един от малцината членове на първата руска баптистка община. През 1875 г. е изпратен в Хамбург, където следва богословие. Полиглот – знае 24 езика, сред които и български, и пише на седем. През 1876 г. е ръкоположен от ръководителя на немските баптисти Йохан Г. Онкен за мисионер – благовестител. Превежда на руски Хамбургското баптистко изповедание на вярата, преиздавано през 1906 и 1928 г. През 1879 г. е избран за презвитер на баптистката община в Тбилиси и е ръкоположен през 1880 г. от А. Либих от Одеса и И. Каргел от Петербург.  На два пъти е заточван в Сибир – през 1887–1891 и в периода 1891–1895 г. След това по покана на руско-немската община на баптистите в Тулча се установява там и престоява от 1896 до 1901 г. като проповядва на немски и руски език. Умира на 15 април 1924 г.[81]

В периода 1880-1884 г. в България работи и Иван Каргел, световно известен като духовен писател и екзегет. По това време Русенската църква вече наброява 28 души.[82]

Иван Вениаминович Каргел (1849-1937) е син на родители немци, лютерани от прибалтийските области на Германия. За да търси прехрана, той напуска родния край и се установява в Кавказ, където и приема баптизма. В живота му се очертават два периода – петербургски и украински. Често пътува – в България от 1880 до 1884 г., във Финландия през 1884 г. После се установява  в Петербург и живее в дома на княгиня Ливен. Тук ръководи петербургската баптистка община. Автор на редица трудове.[83]

Как попада той в България? Според историята на БХБЦ „през 1879 г. в Хамбург се провежда ХІ Конференция на немските баптисти. А. Либих, председател на руско-румънското обединение на баптистите споделя за проблемите на мисионерската работа в България.[84] Тогава Иван Каргел решава да посети България. Той тръгва за младото княжество, за Казанлък, където има малка баптистка църква, и с чието писмо той се запознава от страниците на немския вестник „Свидетели на истината”. Вярващите от Казанлък изпращат писмо до църквата в с. Каталой, но там никой не разбира български и го препращат до Русе, а те пък до печатния орган на немските баптисти с надежда, че някой от руско говорещите немци ще се отзове. Наистина става така – откликва именно И. Каргел”.[85]

Каргел пристига в Княжество България на 4 септември 1880 г. и в Русе. Посреща го М. Херингер, който доброволно се съгласява да му бъде водач и преводач. Веднага се отправят за Казанлък. Като бе посочено на 5 септември 1880 г. И. Каргел и М. Херингер пристигат в Казанлък. Те са посрещнати от Гр. Думников. Представителят на конгрещаните Л. Бонд не пуска на амвона си Каргел и води отчаяни диспути с М. Херингер и И. Каргел по въпроса за водното кръщение. За диспута по-късно Каргел пише: Поставих себе си на негово (на Бонд) място и почувствах, че ако аз бях спечелил души за Господа и друг беше дошъл, за да ги отвърне от мен, щях да изпитам силна безкрайна болка. От друга страна, също видях ясно в закона на Господ, който ми казва, че никой не трябва да отказва водното кръщение, че онези, които са приели Святия Дух, също като нас, трябва да бъдат кръстени.”[86]

Още с пристигането си те разясняват, че според баптистките убеждения кандидатите първо трябва да бъдат изпитани, за което изискване те се позовават на примери от Деянията на апостолите. Кандидатите изразяват готовност. Взема се решение изпитите да се проведат в събота и неделя, а в неделя вечер да е кръщението. Така на 6  септември с.г. на изпит се явяват: Никола Т. Патев, Григор Б. Думников, Петко Т. Къркеланов, Никола Колев Патев, Никола Христов, Марийка Хр. Белчева, Тошка Николова Патева и Тончо Т. Груев. Всички се представят добре и са приети за членове с изключение на Никола Колев Патев и Никола Христов, чието приемане се отлага.  На другия ден – 7 септември, след вечерното богослужение пастир И. Каргел и М. Херингер, който превежда проповедите на И. Каргел извършват водно кръщение в р. Тунджа.[87]

Кръщението при баптистите се извършва по следния начин. Пасторът запознава желаещите да се кръстят с баптисткото учение. Щом  го усвоят, на определен ден, на богослужебно събрание, той им прочита обикновено Лука III: 1–22 и ги пита:

  • Ще пребъдете ли верни на Христовото учение до края на живота си?
  • Господ ще ни запази в оградата на Църквата Си. Амин, отговарят те.

Пеят се духовни песни и всички отиват на реката, където ще бъде извършено водното кръщение. Подготвените за кръщение остават само по бяла риза и влизат във водата. Пасторът хваща всеки от тях поотделно с дясната си ръка за челото, а с лявата за врата, навежда главата напред и назад, докато се допре до водата и казва:

  • С властта, която ми е дадена, кръщавам те в името на Отца, Сина и Св. Духа.

Обикновено пасторът добавя:

  • Помни, брате (или сестро), кому даваш обещание да живееш в правда и истина: на Самия Господ наш Иисус Христос.

Присъстващите при кръщението пеят подходящи духовни песни.[88]

На водното кръщение в р. Тунджа сред присъстващите са американския мисионер Люис Бонд[89] и Ралу Георгиева, изпратена в Казанлък от мисионерите за учителка и библейска работничка.

Ралу Христова Георгиева е родена през 1849 г. в Стара Загора. Получава добро образование и учителства със съпруга си в училищата в Самоков, Стара Загора и Ямбол. По това време съпругът й Христо Георгиев става евангелист и е уволнен от работа. Ралу продължава да учителства и чак след негова смърт става евангелистка и библейска работничка. Първоначално е назначена в Банско, където помага на пастирката Йорданка Сечанова и се грижи за детето си инвалид. След това работи в Самоков, Казанлък, Хасково и Варна. Известно време е учителка в американските училища в Цариград и Самоков. Умира на 2 юни 1932 г.[90]

Вечерта при р. Тунджа п-р Каргел изнася кратка проповед и кръщава изпитаните и приети за членове. Тончо Т. Груев по неизвестни причини отказва да се кръсти. [91] Кръстените Григор Б. Думников, Никола Т. Патев, Петко Т. Къркеланов, Тошка Н. Патева и Марийка Хр. Белчева с гостите, Каргел и М. Херингер се завръщат в града, където п-р Каргел отслужва Господна вечеря. Според баптистите тя е символ, свят знак, чрез който Христос дава възможност на вярващите да вкусват духовно Неговото тяло и кръв. Извършва се в неделни или празнични дни. Пасторът подканва събралите се около трапезата да се разкаят искрено за греховете си, прочита подходящо място от Св. Писание и произнася проповед. Пеят се духовни песни. Накрая пасторът разчупва хляба и го раздава. След това дава на всички и чаша с вино.[92]

Първият църковен протокол носи датата 7 септември 1880 г., ден който се счита за ден на основаване на църквата в Казанлък. На другия ден п-р Каргел свиква събрание и дава наставления на новите членове на църквата. [93]

След като дава обещание, че ще изпрати пастор или сам ще дойде, п-р Каргел, заедно с М. Херингер напускат Казанлък. Членовете на казанлъшката църква сами водят църковните си служби и неделните уроци. Провеждат църковни заседания. На събранията често присъстват евангелисти. Нещо повече, през 1881 г. последните се отделят, наемат здание за богослужение, а американските мисионери им изпращат пастир и библейска работничка. [94]

През 1880 г. п-р И. Каргел се установява в Русе, но често пътува и проповядва и на други места. Отначало проповядва само на трите немско-руски семейства. Скоро към баптисткото общество се присъединяват Розина Херингер[95] и Васил Хр. Марчев. Те са и първите кръстени в Русе. Последва ги Т. Муфтиев от Шумен. Със своите контакти и опит Каргел работи за обмяна на мисли и идеи между българи и румънци. През 1881 г., на Възкресение,  той е поканен, заедно с всички русенски вярващи – баптисти в Букурещ на посещение в баптистката църква.[96]

През 1882 г. п-р Иван Каргел посещава отново Казанлък и на 9 юни провежда изпит на Никола Христов и Никола К. Патев. Те са приети за членове и на 12 юни 1882 г. е извършено кръщението им в р. Тунджа от п-р Каргел. Вечерта е отслужена Господна вечеря и на другия ден п-р Каргел отпътува за Русе.[97]

В дунавския град има седем кръщения и раздвижване сред населението. Семейство Каргел въпреки честите пътувания на Каргел приема да живее в Русе. Според тях градът със своята история и мултинацонално население би им осигурило по-радушен прием. Съпругата Ана споделя, че в началото им е оказан радушен прием от русенското население –  „Когато пристигнахме тук, ви писах, че бяхме приети много топло, но когато разбраха, че съпругът ми идва за Божието дело, те започнаха да гледат различно на нас. Българите се отнасяха към нас като към кучета, да се проповядва по къщите не беше възможно… Протестантите, както ни наричат тук, не са допускани в техните домове”.[98]

Тези трудности съвпадат с раждането на първото дете на семейство Каргел. Естествено майката настоява да се завърне в Санкт Петербург. Тази  идея  не се нрави на българските баптисти и те изразяват своето недоволство от нея. Настояват Пашков да не премества Каргелови от България. Георги М. Чомонев споделя в писмо до Пашков от август 1882 г., че той е спечелен за вярата от Каргел, и изброява градове в цяла България, които се нуждаят от помощта на мъже като Каргел.[99]

На следващата 1883 г. през месец април п-р Ив. Каргел отново е в Казанлък[100]. По това време тук се намира Димитър Г. Градинаров.[101] Последният изказва желание да бъде приет за член на Баптистката църква, затова на 16 април 1883 г. е изпитан на църковното заседание. Градинаров дава верни отговори, но споделя, че след кръщението си може да участва на Господна Вечеря при небаптистките църкви. По тази причина п-р Каргел отказва да го кръсти и не го приема за член на Баптистката църква в Казанлък.[102]

След изпита на Д. Градинаров е изпитана Мария Хр. Белчева. Тя е приета за член на църквата. Кръщението й става на 17 април 1883 г. в р. Тунджа, а вечерта има Господна вечеря. Скоро след това п-р Каргел се завръща в Русе, където остава до април 1884 г.[103]

През 1883 г. Каргел изпраща Васил Хр. Марчев да се учи в семинарията за проповедници в Хамбург. А годината за русенските баптисти е успешна – има кръстени 14 души, от които 10 българи, 2 евреи и двама немци. Кръщенията на 26 август и 7 септември 1883 г. предизвикват вълнения в града. За това допринася и отношението на православната църква към баптистите в Русе. Не е различно положението и в Казанлък. Когато на 20 ноември 1883 г. трябва да се състои следващото кръщение, полицията пристига в дома на Кшоса, за да арестува проповедника, домакина и кандидата за кръщение. След като прекарват една нощ в участъка, те са освободени.[104]

През 1883 г. семейство Каргел отново обявяват своето намерение да напуснат България. То отново не се приема от събора на българските баптисти. Анна пише: „Когато казахме на местното събрание (че се завръщаме в Русия) и обявихме, че продаваме къщата си, се надигна истинска буря. Те искат да ни запазят тук, буквално насила, поне още три години, докато се върне проповедникът, който беше изпратен в Хамбург на мисионерско училище”.[105]

През март 1884 г. се налага Каргел да се завърне в Санкт Петербург.[106] Така русенската църква остава без проповедник и книгоразпространител. Председател на църквата е Кшоса, но той е ангажиран с работата си в Британското дружество. Без пастир е и църквата в Казанлък. Настъпват трудни дни за баптистите в България и според В. Марчев „ако сестрите и братята в България нямаха сърдечно убеждение в истината, на Балканския полуостров не би останала баптистка църква”.[107] Тази тъжна констатация се потвърждава и от п–р И. Каргел. Последният през 1884 г. взема участие във Всерусийски конгрес на евангелските християни-баптисти като представител от България.[108]

На 9 август 1884 г. членовете на казанлъшката църква получават писмо от проповедника от Конгрешанската църква Кръстьо Г. Паламидов[109], в което той съобщава решението си да бъде кръстен със съпругата си[110] и питане дали това може да стане при тях. Съдържанието на писмото Кр. Паламидов предава и на баптистки пастир в Цариград – арменецът Йоан Б. Хайгуни. На свое заседание,  проведено на 19 август 1924 г.  казанлъшката църква поставя на обсъждане писмото на Кр. Паламидов. Тъй като нямат сведения за Й. Хайгуни и какво е неговото отношение към кръщението се взема решение Казанлъшката църква да вземе участие в кръщението, като предварително бъде проведен подробен разговор с арменеца. На 15 септември 1884 г. от Цариград пристига баптисткия пастир Й. Б. Хайгуни. Първо с него е проведен разговор относно изповеданието му, за учението и вярванията му, за реда в църквата, за библейското кръщение и др.[111]

Съгласно уговорката пастир Й. Б. Хайгуни[112] не само с думи, но и с документи доказва, че е ръкоположен за баптистки пастир в САЩ и има удостоверение от Баптистката църква във Филаделфия. По неизвестни причини обаче не се появява виновника за тези събития – Кр. Паламидов. Независимо от това, баптисткият пастир Хайгуни изпитва казанлъчани, желаещи да станат членове на църквата. Това са Муда Т. Патева, Анка Христова и Анка Н. Патева. Същият ден те са кръстени в р. Тунджа, след което  гостът отпътува за Цариград.[113] За дълъг период казанлъшката църква остава без пастир.

След като през 1884 г. И. Каргел заминава за Санкт Петербург, за да се отдаде на работата си там, Русенската църква е поета от пастор Васил Хр. Марчев. Той след завършване на  Баптистката семинария в Хамбург се завръща в страната на 26 август 1887 г. За 5 години – от 1888 г. до 1893 г. църквата удвоява членовете си – от 32-ма те нараства на 65-ма. Скоро в църквата има вече две неделни училища и се открива детска градина за деца на атеисти с мисионерска цел. Тъй като по това време Баптистката църква в Букурещ няма пастир, В. Марчев проповядва и там когато има възможност. [114] Този период съвпада с активно участие на баптисти в БЕД. През 1886 г. се включват 24 души, от които половината от Русе. Сред тях са Клюндт и неговото семейство, М. Херингер и др.[115] Според Симоне Флад не са известни причините за това високо участие, както и защо то си остава изключение в рамките на взаимоотношенията Баптистка църква – БЕД през разглеждания период.[116]

На 9 октомври 1888 г. в Тулча се основава румъно-български алианс. Алиансът се управлява от мисионерски комитет, начело с Либих. Първата конференция на алианса е на 20 май 1889 г. в Каталой, Тулчанско. На заседанията на алианса се разглеждат както организационни, така и духовни въпроси. Съвместната работа на българи, румънци, руснаци и немци се оказва прагматична с оглед на поставените цели. Различия от езиков и национален характер, както и икономически скоро провалят работата на алианса.[117]

През октомври 1888 г. Каргел се завръща в Русе. По–късно пътува до Лом заедно с Васил Марчев. Двамата раздават духовна литература и  проповядват при всеки удобен случай. Няма преки или косвени данни дали това пътуване на Каргел и Марчев дава тласък за основаването на църквата в Лом, но баптистката църква в града се основава по същото време, когато е тяхното посещение през октомври 1888 г., а църквата в Лом се счита като дъщерна на баптистката църква в Русе.[118]

През май 1889 г. Иван Каргел успява да посети баптистите в Казанлък и Русе, на път към Санкт Петербург. Пътуването през България от 1889 г. е съпроводено с ред трудности. Те може би спомагат за решението на семейство Каргел да напусне окончателно Княжество България.[119]

В последните години на XIX в. русенската църква е поета от Евгений Герасименко, служил като пастир на църквата в Тулча и женен за дъщерята на М. Херингер. Престоят му съвпада със строежът на църковната сграда.[120]

Сведения за сградата на русенската църква откриваме у Добринка Дадер. Ето нейния разказ: „В началото от 1880 до 1884 г. събранията се провеждат в дома на семейство Каргел. По-късно се закупува една скромна къщичка с пет стаи, всяка от които около два метра висока и по три метра широка и дълга. Братята и сестрите събарят разделителната стена между две от  стаите и така се получава помещение за събранията им, с 40 седящи места, до 50–60 при необходимост. Освен това, в тези помещения се провеждат сбирките на двата класа на неделното училище, хора и събранието на немскоговорящите. За няколко години сестрите и братята събират финансови средства (равняващи се на 1 000 германски марки), а като помощ от чужбина идват допълнително още 500 германски марки…”.[121]

Тържественото освещаване на храма става на 21 ноември 1898 г. Сградата е красива и просторна, събира около 300 човека. Натрупаните задължения също са много – около 4 800 германски марки. При освещаването богослужението се води от Герасименко, В. Кьосев и методисткия пастор от Русе. Присъстват членовете на Методистката църква и вярващи. Проповед изнася Евг. Герасименко.[122]

След като напуска Русе през 1894 г. Васил Хр. Марчев поема Казанлъшката църква. Само половин година остава той в града на розата, но населението на района пази спомена за активната му работа. Той не стои в църквата, а посещава кафенета, магазини и си среща с много хора, като проповядва баптизма. Скоро В. Марчев е повикан отново в Русе. Тук той се среща с двама немски мисионери от Баптистката църква в Хамбург, които му предлагат сам да избере своя църква за работа. Така В. Хр. Марчев избира столицата София и напуска Казанлък. Работата в църквата поема Никола Гандовски, възпитаник на Самоковското мъжко училище и бивш конгрешански проповедник. Гандовски заема амвона кратко и без заплащане. [123]

Баптистите от църквите в Русе и Лом са в основата на възникването на баптисткото общество в София. През 1888 г. в столицата се установяват семействата на Трайко Порецов[124] от Русе и Спас Стефанов от Лом.[125] Домът на Трайко Порецов е мястото, където се водят събранията. Благовестието на Сп. Стефанов и Тр. Порецов допринася за разрастване групата на вярващите.  През 1889 г. тук се заселват Иван  Ничев от Лом, Анна Николова с двете си деца от Казанлък и Богдан Найденов от Лом.[126] Поради това се  налага събранията да се водят в дома на Павел Бончев. През същата година с тях се среща В. Хр. Марчев от русенската църква.[127]

Васил Христов Марчев е роден на 4 декември 1859 г. в с. Магарево, Битолско. По народност цинцарин, той е петият по ред работник баптист. Приема евангелизма на 4 септември 1881 г. и на 7 септември с.г. е приет за член на Баптистката църква чрез кръщение, извършено от п-р Ив. Каргел. По препоръка на Каргел и със съгласието на евангелско – баптисткото общество в Русе заминава за Германия, където постъпва в баптистката семинария в Хамбург. Доброволец в Сръбско – българската война (1885). След нейния край продължава образованието си в Хамбург. През 1887 г. се завръща в страната и поема пак ръководството на Русенската църква. На 9 май 1888 г. в с. Йоханестал, Южна Русия е ръкоположен за пастир. Работи като пастир 7, 5 години в Русе, в Казанлък – шест месеца и в София 13 месеца. През 1895 г. заминава за Германия и умира на 84 години в Хамбург.[128]

През 1892 г. вярващи от с. Костенец, Самоковско пожелават да се кръстят. За целта те изпращат писмо до Русенската баптистка църква да изпрати проповедник да ги кръсти. В отговор за столицата тръгва проповедник Васил Хр. Марчев. Първо той посещава с. Костенец, след което в София изпитва и подготвя желаещите за кръщение. На 29 юни 1893 г. са кръстени първите баптисти в Софийско – Христо Фиснов[129], Христо и Гюргена Диневи. Събранията се провеждат в дома на Иван Тодоров, на улица Нишка. Така се поставя началото на софийската църква.[130] Скоро след това п-р В. Хр. Марчев[131] кръщава Димитър Димкин и жена му Пена Димкина, Христо Петрунов и съпругата му. Богатият търговец от Белград Макензи, приятел на В. Хр. Марчев изявява желание да закупи помещение за молитвен дом на баптистите в столицата. Срещу това се обявява американския мисионер Дж. Кларк, който вижда в баптистите опасност за единството на Евангелската църква. Използвайки личното си влияние Кларк убеждава Макензи да не осъществява намерението си. Независимо от това събранията на баптистите в столицата продължават. От 1894 г. те имат проповедник – В. Хр. Марчев[132], който остава до юни 1895 г. [133]

Бавно, но сигурно баптистите се включват и в дейността на Българското евангелско дружество, което Симоне Флад определя като първата организирана евангелизаторска самоинициатива на българските протестанти.[134] През 1889 г. петима от членовете и 15 от дарителите на БЕД са баптисти, при условие, че според Д. Димитров членовете на баптистките църкви са общо 65 души.[135]

През 1894 г. се учредява Мисионерско настоятелство. За секретар е избран Хр. Марчев, а за пътуващ книжар е назначен Спас Райчев. За Сп. Райчев няма ден и нощ. Лято и зима, той всеки ден е на път с чанта на гръб, да разпространява духовна литература. Райчев започва със заплата от 60 лв., с които изхранва петчленното си семейство.[136]

Тази активна дейност на протестантите не се харесва на столичани. Затова през 1894 г. жителите на квартал Юч Бунар изпращат молба до различни институции, подкрепена със 105 подписа, срещу протестантите Трайчо Порецов, Димитър Георгиев и съмишлениците им, живеещи в квартала и събиращи се на богослужения в дома на Иван Тодоров.[137] Недоволните съкварталци замерят с камъни молитвения дом на улица „Нишка” и изпращат заплашително писмо до софийския кмет. В него те настояват двамата протестанти да се изселят. В противен случай „ако продължават, с камъни ще ги избием и за нищо няма да отговаряме”.[138]

През юли 1894 г. следва ново прошение от живеещите на улица „Нишка” в квартал Юч Бунар, подписано от 126 души. В прошението четем: „Господин Министре, Долуподписаните софийски жители, с настоящето си молиме разпореждането ви, за да се тури контрол върху протестантизма, който съществува у нас, а особено в „Юч Бунар”, защото хората от тази вяра са тръгнали да проповядват, без да има кой да ги контролира; прелъстяват децата ни, жените ни, и пр., за да приемат тяхната вяра, като ги уверявали, че тази вяра била истинската православна вяра, а не тази, която изповядвали; освен това, посред ден, доваждат по на 30-40 годишна възраст селяни  и ги кръщават в Юч Бунарската река, и докато не бяха разпуснали децата от училищата, посрещаха ги и им даваха разни протестантски книжки, и скрито ги отвеждали по домовете си и особено в дома на Трайчо да ги учат на тяхната религия, затова повторно молиме, Господине Министре, да турите контрол на това тяхно разпространение, тъй като в целия „Юч Бунар” на всяка улица има по една тяхна черква, като знаят че в целия „Юч Бунар” е простолюдието и с малко труд и в кратко време ще го преобърнат в тяхната религия.

На основание религиозната свобода, която е гарантирана от Берлинския трактат за религиозните общини, съществували в пределите на Княжеството до освобождението на България, поменатата секта, като анаббабстическа, която несъществувала по-преди, е лишена от юридическо право да съществува като законна община в средата ни. От друга страна, тъй като Княжеското правителство е длъжно да защищава православната църква от нападенията и козмодействията на разни законно незаконно съществующи религиозни секти, длъжност, която произтича от Конституцията и от Екзархийския устав, тъй като тази църква се счита за господствующа на Княжеството, ние имаме право да мислим и се надеем, че Княжеското правителство, като допуща и гарантира на законно съществующите религиозни общини да изповядват свободно своите религии, няма да допусне в ущърб на интересите на Православната вяра образуването на нови секти на нейните развалини, няма да остави безнаказано щото съществующите секти да гарантират, да проповядват открито против господствующата  църква, да прелъстяват чрез разни козмодейства нейното невинно и простодушно паство, да разоряват православната църква, за да се увеличават на нейна сметка, защото в что друго ще бъде възмездена тая църква за своите ограничения, като господствующа, ако правителството, като я държи ограничена, не я защити в това й положение от нападенията на поменатите секти. Ако тия секти трябва да се радват на пълна свобода за своето изповедание, то не значи, че правителството им дава своето покровителство да разоряват православието. Това положение, гдето законно и незаконно  съществующите секти се ругаят открито и по улиците с православието, разорават православната църква, чрез разни открити машинации, е едно голямо противоречие с понятието, че тази църква е господствующа, е една въпиюща неправда, един безконтролен произвол, който не се допуща от законите на никоя държава.

Вследствие на което омръзнало ни е да слушаме техните преструвки и подлизурства и да гледаме как прелъстяват децата ни, затова ако не се обърне внимание на настоящото ни прошение, ще бъдем принудени да им разрушим черквите и да ги изгоним от целия „Юч Бунар”.

 

Ст. Столица                                  С отлично почитание

Юлий 1894 год.                           Ние покорните просители:                                                           (следват подписите на 126 души)”[139]

 

Въпреки трудностите е положено началото на Баптистка църква в столицата. Едно от шестте лица, което е сред учредителите е Неда В. Кьосева. През 1898 г. в софийската църква се налага да бъде преместен пасторът от Лом В. Кьосев, който има трудната задача да обедини всички баптисти в столицата.[140]

Преди него такъв опит прави библейския книжар Спас Стефанов. Често църквата е посещавана от Евг. Герасименко и Сп. Райчев. През 1898 г. дейността се засилва с установяването в града на Георги М. Чомонев. Последният, който идва от Лом дава една от стаите си за провеждане всяка неделя на молитвени събрания. За това той не иска нито наем, нито помощ. Не роптае и съпругата му Милана, която трябва да чисти непрекъснато, защото вярващите всеки ден посещават дома им. Така продължава до май 1908 г.[141]

През 1901 г. към софийската църква се присъединява преселилия се от Русе Христо Марчев. През 1902 г. Неда Кьосева заминава за САЩ заедно със съпруга си п-р Васил. С. Кьосев и децата. Там те проповядват сред славянските народности. В Питсбърг семейство Кьосеви основават църква между българи, руснаци, хървати и сърби. През 1911 г. те се преместват в Чикаго и основават Руска баптистка църква, наброяваща повече от 50 членове.[142]

В другия център на баптизма Лом в края на ХІХ в. кипи оживена дейност. Голяма част от членовете са млади. Създава се сдружение на младите мъже, които се събират всяка събота вечер да слушат беседи по въпроси на вярата и два пъти седмично изучават Библията. Всяка неделя се провеждат занятия в библейски курс за вярващи, посещаван от 30-40 души. [143]

Обществото в Лом вече има 31 члена и това дава възможност да се отдели в самостоятелна църква. Церемонията се провежда на 24 април 1896 г. на тържествена служба в присъствието на гости от Русе, Тулча и др. Проповедникът В. Кьосев е ръкоположен за пастир, а за дякони са избрани Сава Лечев и Трифон Първанов.[144]

Мястото, което използват за молитвени събрания става тясно и неудобно. Членовете решават да се построи нова сграда на централно място. Затова учредяват фонд за събиране на средства и изпращат п-р В. Кьосев в Англия да набави още средства. Той се завръща с около 3000 лв. и през 1898 г. е закупено място на центъра на гр. Лом. С общи усилия новият молитвен дом е готов. С труда си се отличават обущарят Живко Рангелов и неговите деца.[145]

Ломската църква се сдобива не само с нов и просторен молитвен дом, но разширява и кръга на своята работа. Скоро в близките села и градове се оформят баптистки общества. Това са градовете Берковица, Фердинанд и селата Голинци, Ковачица и Мокреш.[146]

Първата дъщерна църква на ломската е тази в гр. Фердинанд, където основоположник е Я. Клюндт. Тук той започва работа още през 1887 г. През 1898 г. в града се установява Евстати Берковски, който успява да превърне баптисткото общество в  града си в клон на църквата в Лом.[147] В края на века едно семейство се премества в Берковица, за да може да организира вярващите там и води богослуженията. По-късно Петър Игов, обущар от Лом се установява в Берковица и насърчава работата в църквата. Младите обикалят близките села и проповядват. Осигурява се издръжката и на един мисионер – книгоразпространител. Скоро църквата в Берковица става клон на църквата в Лом. [148]

За съжаление започналите раздори и неразбирателства между членовете на ломската църква огорчават п-р В. Кьосев и той напуска.[149] Поради липса на редовен проповедник събранията се водят от дякони, най-често от Якоб Клюндт и Сава Лечев. За кратко амвона заема Георги Бабаджанов, но и той скоро напуска.[150]

Наред с проблемите, идващи от страна на православното духовенство, през втората половина на XIX в. протестантите имат и друг, свързан с воинската клетва.[151] Задължителният пасаж, който трябва да произнесат е „ … в свидетелството на което целувам кръста и думите на Святото Евангелие”. Изразът обаче е неприемлив за евангелистите. Заради това преподавателите от Богословското училище в Самоков предлагат този израз да се замени с „обещавам се”. Към искането на американските мисионери, начело с директора Хаус, се присъединява и дякона на Баптистката църква в Русе Стоян Роглев.[152]

Стоян Иванов Роглев е член на Евангелската баптистка църква в Русе. Той е роден на 12 януари 1846 г. в с. Беброво, Еленска околия. На 14 години отива в Русе /8 май 1860 г./ където работи като абаджия пет години. След това повече от осем години се занимава с актарство,  продава стоки от Брашов сандъци, канап и др, след което става печатар. На 1 ян. 1884 г. приема баптизма и през юни с. г. е кръстен от Иван Каргел, по това време мисионер в Русе. Умира на 20 август 1922 г. [153]

Роглев се включва в диспута заради Спас Стефанов от русенската църква и изпраща прошение до коменданта на Дунавския полк във връзка с клетвата. Ето и текста на прошението:

 

„До Господина Командира на

5 Дунавский пеши полк на Негово

Кралско Височество Херцог Роберт 1 Пармский

 

 

Прошение

От проповедника на българската

Евангелическо–Баптистка църква в град Русе.

 

Господине Командире!

Понеже според нашите духовни убеждения ний под никакъв начин не се кълнем (Виж Евангелието на Матея, гл. 5а стих 34–37 и посланието на Апостола Якова, гл. 5а стих 12), то новобранецът Спас Първанов Стефанов от г. Руссе може само да даде обещание за че ще служи верно и честно в българската армия, и то в следующата форма.

 

Обещание:

Обещавам се, че аз, който съм повикан в редовете на войската на Българското Княжество, ще служа честно и верно на Негово Царско Височество Княза и отечеството, като ще изпълнявам всичките му заповеди и ще положа силите си за запазване редът и законите на страната, както в мирно време, така и във военно време. Амин”.

Освен гореизложеното обещание нашата церква не позволява на нас, евангелистите, да приемаме клетва, като се ползваме със свобода на вероизповеданието ни съгласно чл. 40 от Българската конституция.

Моля разрешението Ви Г-не командире, да се приведе гореречения новобранец под обещанието, формулирано в настоящето ми прошение, иначе той клетва под никакъв начин не може да приеме.

 

Гр. Русе                                                                         С  почитание

11 й февруарий 1894 год.

За Църковното настоятелство и проповедник             Ст. Ив. Роглев”[154]

 

Във връзка с постъпилата молба на Ст. Роглев на свое заседание Светия Синод на Българската православна църква, проведено на 30 май 1894 г. предлага вариант на клетвата, който е приемлив и за православни, и за протестанти – „Обещава се пред Бога, че аз …. Призовавам Бог за свидетел, че ще изпълня съвестно това си обещание …”.[155]

Така младият Сп. Стефанов полага воинска клетка и за дълго се решава въпрос, висящ в отношенията между БПЦ и протестантските деноминации в младото княжество. А човекът, поставил въпроса за воинската клетва на протестантите е пример и доказателство, че и сред баптистите има личности с образование и свой бизнес. Още през 1882 г. русенския абаджия Ст. Роглев получава позволително да издава списание „Народен учител”. Тъй като е рус, слаб и голобрад и с тънък глас му поверяват женски роли в театрални постановки. През 1898 г. той вече е собственик на скоропечатница. Скоро регистрира фирма „Стоян Ив. Роглев” и отваря книжарница. От 1882 до 1922 г. Ст. Роглев отпечатва 182 книги и брошури. Той печата разнообразна акциденция. Значителна част от нея съставляват различни образци на документи за съдебната система. Официално е признат за поборник без оръжие за участието му в националноосвободителните борби от 1867 до 1877 г. Роглев е член на Русенското поборническо–опълченско дружество. Още през възрожденската епоха той е член на Русенския революционен комитет и събира пари за въоръжените акции.[156] Професионалната биография на Ст. Роглев напълно опровергава твърденията на Бончо Асенов, че при баптистите е развито чувството за греховност и вярата, че могат да бъдат „избраници на бога”. Поради това, поведението им се отличава със смиреност, самоизолация, самоунижение и индивидуализъм.[157]

В началото на ХХ век баптизмът достига до гр. Чирпан. Първият евангелист е пастир Петър Дойчев. През 1902 г. той започва работа в Чирпан и учредява баптистка църква. Близо четири години П. Дойчев и съпругата му  разкриват истините на баптизма без видими резултати.  Бавно и трудно, подложени на много гонения и обиди основите на Евангелската баптистка църква полагат Костадин Ст. Ненов, Делчо Данков, Вичка Данкова, Тодор и Минка Сивинова, Иван Костов, Петър[158] и Мата К. Заралиеви[159]. Първоначално се събират на молитва в малък салон, до който по-късно построяват пастирски дом.[160]

Скоро баптистката църква в Чирпан среща трудности, предизвикани не от православните свещеници, а от конгрешанския проповедник  Георг Марш. Американският мисионер има основание да недоволства от успешната дейност на Петър Дойчев. Благодарение на него е обречена на провал дейността на изпратения конгрешански пастир и библейската работничка Ралу Христова.  В църквата безвъзмездно служи бившия конгрешански проповедник Н. Гандовски. [161]

Георг Марш изпраща писмо до САЩ, в което се оплаква от дейността на П. Дойчев и дори настоява за отстраняването му от Чирпан. Според сведенията на Т. Къркеланов, спонсорът на П. Дойчев изказва желание да дойде на место и проучи въпроса. Узнали за тези действия на мисионера Г. Марш, казанлъшките баптисти подготвят и изпращат писмо с дата 17 юли 1903 г. до Г. Марш, в което представят сведения за живота, образованието и дейността на П. Дойчев. Логично е възпитаникът на Симеоновското американско училище да бъде добър християнин според тях. Нелогично е поведението на Г. Марш, който се обявява против дейността на баптистки пастор. Не може да се отрече и факта, че Баптистката църква не спазва договорката, да не създава свои общества, в градове, в които вече има протестантски общества или църкви на методистите и конгрешаните. Нещо повече казанлъшките баптисти предупреждават Марш за действията му, които вече са създали раздори и разцепления в Чирпанската и в Казанлъшката баптистка църква. За да станат достояние на протестантската общност в България действията на конгрешанина Г. Марш, писмото по-късно е отпечатано и разпространено до всички протестантски църкви като отделна брошура. С това се слага край на този раздор.[162]

Позицията на казанлъчани не е случайна. В периода 1907 – 1908 г. те отново са без пастор. Често са посещавани от пастора на Русенската евангелска баптистка църква Евг. Герасименко и от пастора на Чирпанската – Петър Дойчев. Последният кръщава Марин Л. Мишков (родом от Хасково), съпругата му Райна Думникова и Костадин Хр. Тотков. След завръщането си от водното кръщение, те се присъединяват към църквата. Даже през 1908 г. се водят преговори между русенския и чирпанския пастири за разместването им. По важни причини разместването не се осъществява. Затова Дойчев и Герасименко препоръчват на църквата в Казанлък двама кандидати за проповедници – Васил Тахтаджиев от Чирпан и Сава Лечев от Лом, книжар на Британското и чуждестранно библейско дружество.[163]

Изборът е труден и затова казанлъчани решават да наемат проповедник за една година. За да не загуби работата си С. Лечев е предпочетен В. Тахтаджиев[164]. Тахтаджиев приема предложението и става проповедник в казанлъшката баптистка църква през март 1908 г. Той е проповедник в периода от март 1908 до есента на 1911 г., след което продължава работа в Стара Загора.[165] В това отношение безспорна е помощта, оказвана му от Евг. Герасименко, който полага грижи  и старание не само за издигането на баптистките църкви, но и за материалното им обезпечаване, както и за финансовата издръжка на проповедниците.[166]

Своя принос за развитието на баптизма в Казанлък дава и Марин Л. Мишков. Той започва да издава през 1906 г. тримесечното духовно списание „Дървото на живота”. Казанлъшката баптистка църква с помощта на  М. Л. Мишков успява да издаде като отделни книги 68 броя от списанието. Всяка книга съдържа отделна евангелска проповед.[167]

Трудно и бавно баптизма стъпва на българска почва. През 1900 г. Я. Клюндт дава отчет за извършеното през годината. В отчета превес имат песимизма и отчаянието. Клюндт споменава за проблеми с адвентистите, които се мъчат да привлекат към себе си църковни членове; църквите имат големи финансови задължения, а сред българския народ цари невежество и безпросветност. Тези спънки не го отчайват и той през 1899 г. организира за пореден път неделно училище, като броят на децата от 11 се е увеличил на 32.[168]

През 1902 г. проповедника на софийската църква В. Кьосев заминава за САЩ. Проповедник в столичната баптистка църква става Хр. Марчев. Тогава обаче се оформят три групи баптисти. Първата е начело с Хр. Фиснов; втората се оглавява от Тр. Порецов, Спас и Ангелина Стефанови и третата е начело с Г. Чомонев и Хр. Марчев. Тази групичка продължава събрания в дома на Чомонев. Към нея по-късно се присъединяват Дим. Димкин и съпругата му Пенка.[169]

Недоразуменията между трите групи явно не се изглаждат. Спас Стефанов, библейски книжар при Американското библейско дружество през 1903 г. се отделя от баптистката църква. Той образува групата ”Свободни братя”. Тази група е позната на Запад като “Плимутски братя” (в англоговорящите страни) или като “Братско събрание” (в немскоговорящите страни). През 1910 г. той започва редовни богослужения в София.

Въпреки сътресенията в някои от църквите, в други кипи редовен организационен живот. Така П. Дойчев, Л. Л. Деонис, Г. Н. Бабадинов издават свои проповеди, в които включват и проповеди на Чарлс Спърджън. Книгата е издание на Баптистката евангелска църква в Казанлък и е в обем от 32 страници.[170]

През 1905 г. в Лондон се провежда Първият световен конгрес на  баптистите, на който се полагат основите на Всемирния съюз на баптистите. Участниците в срещата обсъждат два важни проблема – за разпространението на баптизма на цялата планета и за решаването на социалните конфликти, в частност на  работническия въпрос. На конгреса става ясно, че главна роля за разпространението на баптизма в европейските страни, особено в Швеция, България, Гърция и Франция играят американските мисионерски общества.[171]

През същата година съюзна конференция провеждат и немските баптисти. За Германия пътува Я. Клюндт с надежда да намери помощ и подкрепа. Намеренията му се увенчават с успех – подсказано му е да се работи за основаване на баптистки съюз и за издействане на мисионер като представител на комитета в Бостън за България. Според Д. Дедер щом се завръща в България Я. Клюндт свиква конференция за учредяване Съюз на българските баптисти. Първата конференция на Съюза се насрочва за 13–15 май 1905 г. Тя се провежда в Русе и на нея има представители на църквите в Русе, София, Казанлък, Чирпан и Лом. За председател на конференцията е избран Я. Клюндт. На 15 май 1905 г. е основан Съюзът. Ръководството му се състои от комисия, избирана ежегодно на конференцията. Така се визира и висшия форума на Съюза – конференцията. Идеята за мисионер-представител на комитета в Бостън се приема с всеобщо одобрение. Провеждат се евангелски събрания и се отслужва обща Господна трапеза. В доклада си за протичането на съюзната конференция Я. Клюндт посочва: „Делото на Господ Исус не изглежда така зле, както често се говори за него … През тези двадесет и пет години малките групички успяха да се издържат самостоятелно с незначителна помощ отвън. Често трябваше да се борят с големи трудности и при това не капитулираха, но винаги намираха сили да вървят напред”.[172]

Според нас тук Д. Дадер греши. Основания за това ми дават три факта. Първо, че при провеждането на поредната конференция през 1920 г. в София ръководството предлага на делегатите да утвърдят нов устав на Евангелските баптистки църкви, тъй като документа от Чирпан (визира се устава от 1908 г.) представлява само цитати от Библията, подкрепящи баптисткото учение и практика, и не може да покрие напълно нуждата от нормативна база. [173] Съборът отхвърля предложения устав. На следващо место на редовния годишен събор на СЕБЦ в Русе от 25 до 29 август 1948 г. е предвидено да се отбележат два юбилея – 80 години от започване на баптисткото дело в България и 40 години от образуването на Евангелския баптистки съюз в България. Това косвено категорично доказва, че СЕБЦ е учреден през 1908 г. И не на последно място, в устава на СЕБЦ от 1938 г. недвусмислено е посочено, че Съюзът е основан на 14 септември 1908 г., а уставът на Съюза е приет на 6 ноември с. г. Въпреки това тази теза – за създаване на СЕБЦ през 1905 г. се приема от някои автори.[174]

Вероятно Я. Клюндт споделя идеята си за учредяване на съюз на българските баптисти, но тя не се подкрепя от останалите. Според нас в началото на ХХ в. Клюндт няма авторитета и влиянието да обедини всички баптисти в Княжеството. Той не притежава добро богословско образование и няма контактите на личности като Каргел, Герасименко,  Дойчев. Конфликтът с В. Кьосев допринася и за поляризиране на баптистите в страната по това време.

Постепенно Баптистката църква в столицата се превръща в център за всички баптисти. Членовете на  Баптистката църква в София посрещат Р. Майер от Унгария. Тук често идват от Русе Евг. Герасименко и Сп. Райчев. Те дават нови сили. Покръстени са и още вярващи през 1907 г. Това налага спешно да бъде повикан Сп. Райчев. През април 1908 г. Сп. Райчев напуска работата си като книжар. Той е  избран за проповедник на Софийската църква. Църквата решава и пише до подготвящата се в Чирпан VІІІ конференция да бъде ръкоположен като пастир Сп. Райчев, което е повече от наложително.[175]

Баптизмът, който прониква на българска почва благодарение на Ст. Курдов, Мартин Херингер и Якоб Клюндт намира добра почва сред българското население, макар да съвпада с борбите на българския народ за църковна и национална еманципация. В последната четвърт на XIX в. българската църква и училище се превръщат в символи на българщината и българската държавност. Независимо от това в желанието си да имат своя църква и да четат Библията на разбираем език, вярващите намират по-пряк път с протестантските мисионери, отколкото в православните храмове. Това допринася наред с методизма и евангелизма, свое място да намери сред българския православен контекст и баптизма. За утвърждаването му можем да търсим руска диря в лицето на Иван Каргел, който се отзовава на повика на казанлъчани и за дълго е пастор на русенката църква. Писател и екзегет, авторитет той кръщава първите баптисти, които впоследствие оглавяват Баптистката църква в България. Все още баптистите нямат подготвени свои кадри, с изключение на В. Хр. Марчев и В. Кьосев. Строят се първите молитвени храмове,  подготвя се хоризонталната структура на баптизма в Княжество България. Има утвърдени пет църкви – в София, Лом, Казанлък, Русе и Чирпан.  Според Алберт Вардин броя на баптистите в страната през 1893 г. е 65, през 1895 г. те са вече 95, а в навечерието на Балканските войни са 160.[176]

Баптистите нямат свой устав и ръководни начала. Те се водят по авторитета на своя пастор. От българските пастори това са – В. Марчев, В. Кьосев, П. Дойчев, Сп. Райчев,  а от чужденците това са Каргел и Евг. Герасименко. Два са и външните фактора, които оказват влияние. Това са Американския баптисти мисионерски съюз и Съюзът на немските баптисти. Няма сведения за оказвана финансова помощ в началото. Няма и периодично издание, което да отразява дейността на баптистите. Единствено казанлъшката църква издава периодични издания и проповеди, дело на нейната самоинициатива. В началото на първото десетилетие на ХХ в. става ясно, че Я. Клюндт и П. Дойчев търсят начини за обединяване на баптистите в България, търси се и външна помощ, адекватна на нуждите на деноминацията.

В средата на август 1908 г. се провежда Европейски конгрес на баптистите. Заседанията са в зала „Конкордия” на германската столица Берлин. На конгреса са представени всички европейски държави. Присъстват около 1800 души, като делегатите са 1200, а останалите са гости. България също  има представител и това е Евг. Герасименко. Това изрично потвърждава представителя на руските баптисти на конгреса В. Павлов. Двамата се срещата там и разговарят относно бъдещото на баптизма. [177]

Във встъпителната реч, произнесена на 18 август 1908 г. председателят на европейския конгрес и на Всемирния баптистки съюз Джон Клифърд споменава, че приветства както румънци, поляци и белгийци, така и финландци и българи, което потвърждава факта, че Герасименко представлява българските баптисти. [178]

През септември 1908 г.[179] в Чирпан незначителна група от вярващи, приели възрастното кръщение се събират в сградата на сформираната евангелска църква в града под ръководството на Петър Дойчев. Това е VІІІ по ред годишна конференция на баптистите в България.[180] На конференцията присъстват представители на пет баптисти църкви. – Русе, София, Казанлък, Чирпан и Лом.[181] Дошлите от четирите края на България разменят мисли и идеи за бъдещото на баптизма. Именно те, избрани от всички баптистки църкви, основават Съюза на Евангелските Баптистки Църкви. Датата е 14 септември 1908 г. Пръв негов председател става пастир Петър Дойчев[182], а секретар в периода 1911-1919 г. е Димитър Христов[183].

Петър Дойчев е роден на 26 юни 1839 г. [184] в Панагюрище. Първоначално учи  в родния си град, а след това в богословското училище в Самоков. През 1861 г. заминава за САЩ, където учив колеж в Хамилтън, университет в Принстън и в Богословска семинария в Чикаго. Известно време специализира механика, тъй като смята като духовен работник да се издържа сам. Баптисти от САЩ го убеждават да се отдаде на духовна работа  и той е ръкоположен в гр. Ню Йорк през 1901 г. от п-р Р. Е. Феринг. Завръща се в България през 1901 г. Определян е като петия по ред българин, съюзен баптистки работник. Работи като пътуващ проповедник и едновременно с това търговец на земеделски машини. Всяка неделя проповядва в Пловдив, Меричлери и Ямбол. Пристига в Чирпан на 2 юли 1902 г. със семейството си. Основател и 11 години пастир на църквата в Чирпан. Член на БЕД от 1905 г. Има дъщеря, омъжена за п-р Захари Райчев. Умира[185] на 18 юли 1913 г. след кратко боледуване.[186] 

Учредяването на Съюза е инициирано от Съюза на немските баптисти в САЩ. Сътрудничеството между българския съюз и мисията в бъдеще време ще бъде активно и ползотворно. Годината 1908 според нас е по логична за учредяването на Съюза, отколкото годината 1900, както приемат Момчил Петров[187] и Даринка Дадер[188]. Доказателство за това е, че на чирпанската сбирка се обсъждат и гласуват основните положение на баптистката църква, което се превръща в своего рода верую на българските баптисти през годините. Тогава вероятно е решено VІІІ конференция на баптистите в България да се превърне в Учредителен конгрес на СЕБЦ. Тази година приемат още Симоне Флад[189], Алберт Вардин[190] и Теодор Опренов[191] в негова ранна публикация.

Вероятно веднага след чирпанската сбирка се работи върху изработването на вероизповеданието на съюза, тъй като Вероизповедният устав на СЕБЦ е приет на събора, проведен от 4 до 6 ноември 1908 г. отново в Чирпан.[192]

Според М. Петров „утвърждаването на СЕБЦ поставя евангелският свят в България в нова ситуация. Баптистката църква е активна в разпространението на евангелизма и смята съзнателното приемане на водно кръщение чрез пълно потапяне като задължителна предпоставка за християнското спасение. Това им дава право според тях при липса на тази предпоставка да не се съобразяват със споразумението между двете по-стари деноминации, което пък от своя страна е подписано преди възникването на баптизма в България и не предвижда район за тяхното действие”. [193]

След събора в София пристигат П. Дойчев, Евг. Герасименко и Як. Клюндт, които тържествено ръкополагат Сп. Райчев за пастир на Софийската църква.[194] Със закрепването на Софийската църква п-р Райчев започва работа в селата Костенец и Мъртвица. Спас Райчев често ги посещава и обществата там стават клонове на Софийската църква съответно Костенец до 1920 г., а Мъртвица до 1919 г.

Учреденият Евангелският баптистки съюз през 1909 г. става съучредител на организацията Обединените евангелски църкви в Царство България, в чието обединение вече влизат евангелските и методистките църкви.[195] Обединението става в момент, когато започва обсъждането на законопроекта за вероизповеданията в Царство България.

В София от 22 до 26 октомври 1909 г. се състои „Общи Събор на Евангелските църкви в Царство България”. На него присъстват делегати на всички евангелски църкви, с изключение на русенската, ломската и софийската баптистка църква. Следователно баптистите са представени само от казанлъшката и чирпанската църква. Общият събор изработва и приема правилник за своето управление. В знак на съгласие всички делегати го подписват и препоръчват на евангелските църкви да се управляват от този правилник. За общ религиозен представител е избран п-р Марко А. Попов и е планиран първият Събор на евангелските църкви в България. Той трябва да се проведе през 1913 г.[196]

Целта на извършеното обединение е да се регулират отношенията между отделните евангелски деноминации, за да се определят районите на работа, както и да се обсъдят и набележат средства и методи за успеха на евангелизма в Царство България.[197] Религиозният представител няма „никаква духовна или йерархическа власт над църквите”. Основното му задължение е „да защитава духовните и светските права на евангелистките църкви пред правителството, както и да представя разни тъжби и оплаквания за удовлетворение”.[198]

На 24 юни 1910 г. в църквата в Чирпан е кръстен Запрян Видолов. Кръщението извършва п-р П. Дойчев След това З. Видолов е поканен да посети почти всички баптистки църкви според Хр. Куличев[199], а според самия Видолов той предприема тази обиколка по съвет на П. Дойчев. Първо посещава Казанлъшката църква, където благовества В. Тахтаджиев. След това З. Видолов се отправя за Русе. В дунавския град той пристига на 20 юли 1910 г. Братски е посрещнат от Евг. Герасименко и русенските баптисти. Остава тук осем дена и има възможност да посети съседните села, в които все още няма баптистки общества. Дълбоко впечатление на З. Видолов прави сутрешното молитвено събрание на Евг. Герасименко в Русе. То се провежда всеки ден в 5 часа сутринта. Често Герасименко е придружаван от вярващи, даже младия З. Видолов присъства няколко пъти..[200]

След обиколката през декември 1910 г. З. Видолов се завръща в Чирпан. На 3 януари 1911 г. П. Дойчев и З. Видолов са в Стара Загора, където наемат помещение, в което да проповядват евангелизма. Известно време Дойчев остава в Стара Загора, след което се завръща в Чирпан. Запрян Видолов се установява в града и става проводник на баптизма в Стара Загора. В града той остава до 5 септември с.г., след което по препоръка на П. Дойчев записва богословски курс, организиран към Самоковската американска гимназия. Мястото на З. Видолов в Стара Загора заема В. Тахтаджиев, дотогава на работа в Казанлък.[201]

Тази активност на чирпанската църква не е случайна. От 1905 г. П. Дойчев е член на Българското евангелско дружество. Наред с него още трима души са членове на дружеството и 13 са дарители. Това продължава до 1923 г. През 1919 г. от Чирпан има трима пожизнени, 25 годишни членове и 13 дарители. След 1923 г. няма нито един.[202]

Останала без редовен проповедник Ломската църква изпитва затруднения. По препоръка на Павлов и Филбранд (баща) за проповедник на 31 октомври 1910 г. е избран младия учител от Одеса Карл Грабайн. Той пристига и заема амвона на ломската църква на 9 май 1911 г. По това време църквата има 55 члена с клонове в селата Голинци, Ковачица, Разград махала, градовете Фердинанд и Берковица.[203]

Ускорените темпове на всестранно развитие през първото десетилетие на ХХ в. поставят България на първо място между балканските държави независимо от закъснялото й включване в европейския исторически процес. Всеобщо е мнението, че България е сериозен фактор на Балканите, което я приближава до европейската стопанско–политическа система. [204] Нарасналото благосъстояние води до промяна в бита на населението. Със стопанското замогване впечатлява по мащаби и резултати културното развитие. С признаването на независимостта обществеността се успокоява и вътрешнополитическия живот се развива нормално. Зачитат се конституционните права и  свободи,  забелязва се етническа и верска търпимост. Католическата пропаганда и църква има свой запазен периметър. Протестантските деноминации развиват дейност. Набира сили Адвентната църква. Наред с Методистката и  Евангелската  църква  се утвърждава Баптистката. Баптизмът заема полагащото му се място. Съюзът на Евангелските баптистки църкви обединява баптистките църкви на територията на България, изработват се основните документи, подготвят се проповедници. Ръководството полага грижи и за подготовката на пастори и миряни. С отношението си към протестантските деноминации държавата показва стремеж към толерантност и зачитане религиозните права и свободи на гражданите.

 

[1] Калканджиева, Д. Влиянието на протестантизма и Българското възраждане. – В: Реформацията – история и съвременни измерения. С., 2005, 207–215. (Kalkandzhieva, D. Vliyanieto na protestantizma i Balgarskoto vuzrazhdane.  – V: Refornmatshiyata  – istoriya I savremenni izmereniy. S., 2005, 207–215.)

[2] Митрохин, Л. Н. Баптизм. М., 1966, с. 15. (Mitrohin, L.N. Baptizm. M., 1966, s. 15.)

[3] Дадер, Д. История на баптизма в България. – Витания, 1996, бр. 1, с. 11. (Dader, D. Istoriya na baptizma v Bulgariya. – Vitaniya, 1996, br. 1,  s. 11.)

[4] Дадер, Д. История на баптизма в България. – Витания, 1996, бр. 2, 6 – 7. (Dader, D. Istoriya na baptizma v Bulgariya. –Vitaniya, 1996, br. 2, 6–7.)

[5] Дюлгеров, Д., Ил. Цоневски. Учебник по мисионерство. С., 1937. Фототипно издание. С., 1992, с. 274. (Dyulgerov, D., Il. TShonevski. Uchebnik po misionerstvo. S., 1937. Fototipno izdanie. S.,1992, s. 274.)

[6] Дадер, Д. История на баптизма в България. – Витания, 1996, бр. 3, 8–9. (Dader, D. Istoriya na baptizma v Bulgariya. –Vitaniya, 1996, br. 3, 8–9.)

[7] Дадер, Д. История на баптизма в България. – Витания, 1996, бр. 1, с. 4. (Dader, D. Istoriya na baptizma v Bulgariya. –Vitaniya, 1996, br. 1, s. 4.)

[8] Куличев, Хр. Вестители на истината. С., 1994, с. 328; Митрохин, Л. Баптизм, с. 17. (Kulichev, Hr. Vestiteli na istinata. S., 1994, s. 328. Mitrohin, L. Baptizm, s. 17.)

[9] Мизов, Н. Религиозните секти. С., 1959, с. 69. (Mizov, N. Religioznite sekti. S., 1959, s. 69.)

[10] Ненов, Здр., П. Ван Кампен. Сектите и как да ги разпознаваме. С., 2014, с. 18. (Nenov, Zdr., P. Van Kampen. Sektite I kak da gi razpoznavame. S., 2014, s. 18.)

[11] Мизов, Н. Религиозните секти, с. 69. (Mizov, N. Religioznite sekti, s. 69.)

[12] Назърска, Ж., Св. Шапкалова. История на религиозните деноминации в България. С., 2009, с. 64.(Nazurska, Zh., Sv. Shapkalova. Istoriya na religioznite denominacii v Bulgariya. S., 2009, s. 64.)

[13] Дадер, Д. История на баптизма в България. – Витания, 1996, бр. 4, с. 11. (Dader, D. Istoriya na baptizma v Bulgariya. –Vitaniya, 1996, br. 4, s. 11.)

[14] Куличев, Хр. Вестители на истината, с. 311, 330. (Kulichev, Hr. Vestiteli na istinata, s. 311,330); Петров, М., Г. Гърдев. Начало на Евангелските баптистки църкви в България. – http://protestantstvo.com/read/719.

[15] Стоянов, М. Начало на протестантската пропаганда в България. – Известия на Института за история. Т. 14–15. С., 1964, с. 58. (Stoyanov, M. Nachalo na protestantskata propaganda v Bulgariya. – Izvestiya na Instituta po istoriya. T. 14–15. S., 1964, s. 58)

[16] Може би по-точно е да приемем, че годината е 1868 г., тъй като на конгреса на СЕБЦ се предвижда през 1948 г. да се отбележи 80 годишнината от започването на баптистка дейност по българските земи.

[17] Къркеланов, П. Кратка история на Евангелската баптистка църква в гр. Казанлък. – Евангелист, 1923–1924,  кн. 9–10,  с. 5(Kurkelanov, P. Kratka istoriya na Evangelskata baptistka tshurkva v gr. Kazanluk. – Evangelist, 1923–1924, kn. 9-10, s. 5); Дадер, Д. История на баптизма в България. – Витания, 1996, бр. 4, с. 5. (Dader, D. Istoriya na baptizma v Bulgariya. –Vitaniya, 1996, br. 4, s. 5.)

[18] Съюз на Евангелските баптистки църкви.

[19] Михайлов, Н. Една тригодишнина. – Евангелист, 1931, кн. 2, с. 6. (Mihailov, N. Edna trigodishnina. – Evangelist, 1931, kn. 2, s. 6.)

[20] Познатата непозната църква. Под редакцията на Христина Сярова. Русе, 2010, с. 13. (Poznatata nepoznata tsharkva. Pod  redaktshiyata na Hristina Syarova. Ruse, 2010, s. 13.)

[21] Според Д. Дадер през 1881 г. умира И. Курдова, която православните не позволяват да бъде погребана в тяхното гробище. След множество пререкания покойната е погребана в полето извън  града. – Дадер, Д. История на баптизма в България. – Витания, 1996, бр. 4, с. 5. (Dader, D. Istoriya na baptizma v Bulgariya. –Vitaniya, 1996, br. 4, s. 5.)

[22] Къркеланов, П. Кратка история на Евангелската баптистка църква в гр. Казанлък. – Евангелист, 1923–1924,  кн. 9–10,  с. 6. (Kurkelanov, P. Kratka istoriya na Evangelskata baptistka tshurkva v gr. Kazanluk. – Evangelist, 1923-1924, kn. 9-10, s. 6.)

[23] Къркеланов, П. Кратка история на Евангелската баптистка църква в гр. Казанлък. – Евангелист, 1923–1924,  кн. 9–10,  с. 6. (Kurkelanov, P. Kratka istoriya na Evangelskata baptistka tshurkva v gr. Kazanluk. – Evangelist, 1923-1924, kn. 9-10, s. 6.)

[24] Донева, В. Протестантската пропаганда и българската общественост в Стара Загора (50–те – 70-те години на ХХ в.). – В: От регионалното към националното – просветното дело и музеите. ВТ, 2015, 41–47. (Doneva, V. Protestantskata propaganda I bulgarskata obshtestvenost v Stara Zagora (50–te –70–te godini na XX vek.). – V: Ot regionalnoto kam natshionalnoto –prosvetnoto delo i muzeite. VT, 2015, 41–47.)

[25] Къркеланов, Петко Т. Кратка история,  с. 6. (Kurkelanov, P. Kratka istoriya, s. 6)

[26] Дадер, Д. История на баптизма в България. – Витания, 1996, бр. 4, с. 5. (Dader, D. Istoriya na baptizma v Bulgariya. –Vitaniya, 1996, br. 4, s. 5.)

[27] Къркеланов, П. Кратка история,  с. 6. (Kurkelanov, P. Kratka istoriya, s. 6)

[28] Куличев, Хр. Вестители на истината, с. 331. ; (Kulichev, Hr. Vestiteli na istinata, s. 331); Дадер, Д. История на баптизма в България. – Витания, 1996, бр. 4, с. 5.( Dader, D. Istoriya na baptizma v Bulgariya. –Vitaniya, 1996, br. 4, s. 5.)

[29] Куличев, Хр. Вестители на истината, с. 256. (Kulichev, Hr. Vestiteli na istinata, s. 311,330) ; Флад, С. За разпространението на христовата вяра. С., 2015,  с. 69 Flad, S. Za razprostranenieto na hristovata vyara. S., 2015, s. 69); Кожухаров, Б. Първата евангелска църква в България. С., 1998, 54–55. (Kozhuharov, B. Parvata evangelska tshurkva v Balgariya. S., 1998, 54–55)

[30] Къркеланов, П. Кратка история,  с. 7. (Kurkelanov, P. Kratka istoriya, s. 7)

[31] Спорът дали баптизма е секта или не не е предмет на настоящето изследване. Интерес буди факта, че и протестантите ползват студията на М. Стоянов, но не вземат отношение по използваната терминология.

[32] Стоянов, М. Начало на протестантската пропаганда в България, с. 52. (Stoyanov, M. Nachalo na protestantskata propaganda v Bulgariya, s. 52.)

[33] Дадер, Д. История на баптизма в България. – Витания, 1996, бр. 4, с. 11. (Dader, D. Istoriya na baptizma v Bulgariya. –Vitaniya, 1996, br. 4, s. 11.)

[34] Къркеланов, П. Кратка история,  с. 7. (Kurkelanov, P. Kratka istoriya, s. 7)

[35] Авторката приема, че кратката история на казанлъшката църква на Т. Къркеланов трябва да се приема като извор за историята на баптизма в България, тъй като Къркеланов е сред основателите на Баптистката църква в града.

[36] Къркеланов, П. Кратка история,  с. 7. (Kurkelanov, P. Kratka istoriya, s. 7)

[37] Куличев, Хр. Вестители на истината, с. 331. (Kulichev, Hr. Vestiteli na istinata, s. 331.)

[38] Дадер, Д. История на баптизма в България. – Витания, 1996, бр. 4, с. 11. (Dader, D. Istoriya na baptizma v Bulgariya. –Vitaniya, 1996, br. 4, s. 11.); Wardin, A. August G.A. Liebig& German Baptist Missionaruand Friend to the Mennonite Breithren. – Journal of Mennonite Studies, р. 176; http://jms.uwinnipeg.ca/index.php/jms/article/viewFile/1367/1358. (Dader, D. Istoriya na baptizma v Bulgariya. –Vitaniya, 1996, br. 4, s. 11.)

[39] Николс, Гр. Иван Каргел и появата на баптизма в българския православен контекст. –http://svobodazavseki.com/broj-19/72-ivan-kargel-i-poyavata-na-baptistite-v-balgarskiya-pravoslaven-kontekst.html; 18 март 2015. (Nikols, Gr. Ivan Kargel I poyavata na baptizma v bulgarskiq pravoslaven kontekst. -http://svobodazavseki.com/broj-19/72-ivan-kargel-i-poyavata-na-baptistite-v-balgarskiya-pravoslaven-kontekst.html)

[40] Дадер, Д. История на баптизма в България. – Витания, 1996, бр. 4, с. 11. ( Dader, D. Istoriya na baptizma v Bulgariya. –Vitaniya, 1996, br. 4, s. 11.)

[41] Цит. Николс, Гр. Иван Каргел. – Свобода за всеки, 2009, бр. 19. (Nikols, Gr. Ivan Kargel – Svoboda za vseki, 2009, br. 19.)

[42] Дадер, Д. История на баптизма в България. – Витания, 1996, бр. 4, с. 11.  (Dader, D. Istoriya na baptizma v Bulgariya. –Vitaniya, 1996, br. 4, s. 11.)

[43] Къркеланов, П. Кратка история,  с. 8. (Kurkelanov, P. Kratka istoriya, s. 7)

[44] Познатата непозната църква. – http://protestantstvo.com/read/1765.

[45] Маркова, З. Диоцез и управление на Доростоло – Червенска епархия през 70–те години на ХІХ  в. – В: Избрани съчинения. Т. 2. С., 2008, с. 340. (Markova, Z. Diotshez I upravlenie na Dorostolo–Chervenska eparhiq prez  70-te godini na XIX v. – V: Izbrani suchineniya. T.2. S., 2008, s. 340.

[46] Печата се по: Извори за историята на Добруджа 1853 – 1978. Т. 4. С., 2003. Документ № 11 Отговори на въпроси на Ч. Баркър за състоянието на областта Тулча и реформите в Османската империя. Тулча, 30 юни 1860, с. 92. (Izvori za istpriyata na Dobrudzha 1853–1878.T 4. S., 2003, s. 92)

[47] Тонев В. Добруджа през Възраждането. Варна, 1973,  с. 12. (Tonev, V. Dobrudzha prez Vazrazhdaneto. Varna, 1973, s. 12.)

[48] Тонев В. Добруджа през Възраждането, с. 183. (Tonev, V. Dobrudzha prez Vazrazhdaneto, s. 183.) Според в. Турция, бр. 45, 24 дек. 1870 г. броят им е 40, което е по-реалистично.

[49] Кратка история на Евангелската баптистка църква в гр. Лом. B.Т., 1930, с. 1.(Kratka istoriya na Evangelskata baptistka tshurkva v gr. Lom, B.m., 1930, s. 1); Познатата непозната църква, с. 13.( Poznatata nepoznata tshurkva, s.13 ); Куличев, Хр. Вестители на истината, с.333. ( Kulichev, Hr. Vestiteli na istinata, s. 333.); Randall, Ian  Nineteenth–Century Bible Society Colporteurs in Eastern Europe. – http: //www.cccw.cam.ac.uk/ media/ documents/ HMC%20seminars%202011/ Ian%20Randall%20paper.doc. История на БХБЦ. – http://www.bhbc.bg/history.

[50] Кучевски е ръководител на депото в Русе в периода 1868 – 1872 г. Мястото му след това заема Кшоса.

[51] Wardin, A. The Baptists in Bulgaria. The Baptist Quarterly 34 4 (148-159), 1991. – http://www.geocities.ws/muntzer2/baptist.html.

[52] Куличев, Хр. Вестители на истината, с. 333 посочва 1875 г. (Kulichev, Hr. Vestiteli na istinata, s. 333.) Според други източници през 1875 г. се премества в Русе. Така годината  1872 изглежда по приемлива. – Християнски приятел, 1939, кн. 5, с. 14. В статията М. Херингер се определя като първия заселил се в сегашните предели на България баптист.

[53] Юбилеен сборник по случай 100 години културен живот в Лом. С., 1961. (Yubileen sbornik po sluchai 100 godini kulturen jivot v Lom. S., 1961)

[54] За него Спас Стефанов пише: „От брат Херинговата работа беше останал един отпаднал човек – Филип Каменов, който дохождаше сегиз – тогиз на събрание и плачеше горчиво за състоянието си, пускаше в кутията  по цял наполеон – той беше богат и пак се губеше с месеци без да дохожда на събрание. За нас той беше Бъняновия човек. – Стефанов, Сп. Спомен. – Евангелист, 1932, кн. 5 и 6, с. 6. (Stefanov, Sр. Spomen. – Evangelist, 1932, kn. 5 i 6, s. 6.)

[55] Нарича го Бъняновия човек във връзка с Джон Бъниан /Джон Бънян/ – английски протестантски писател и проповедник (1628 – 1688), автор на известната творба „Напредъкът на поклонника или пътешественикът от този свят до онзи”. Първото издание на книгата на български е през 1866 г. в Цариград. Според Чарлс Х. Спърджън „След Библията, книгата която оценявам най-високо е Пътешественикът на Джон Бъниан. Тя представя вестта на Библията в различна форма”. Биографите на Спърджън отбелязват, че през живота си той е прочел книгата 96 пъти. –  Енциклопедия А – Я. С., 1999. (Entshiklopediya A –Ya. S., 1999.); Пилева, М. Джон–Бъниановия пътешественик – между класическото и маргиналното. – http://balkansbg.eu/bg/content/privileged-voices/535-john-bunyan-between-classical-and-marginal.html. (Pileva, M. Dzhon-Bunyanoviya puteshestvenik-mezhdu klasicheskoto I marginalnoto. – http://balkansbg.eu/bg/content/privileged-voices/535-john-bunyan-between-classical-and-marginal.html)

[56] Според Сп. Стефанов Искренов се запопва. При една от срещите им той споделя: „Добре правите и аз съм кръстен в Букурещ в Дъмбравица, но отпаднах и сега не мога да се върна – вий стойте!” –  Стефанов, Сп. Спомен. – Евангелист, 1932, кн. 5 и 6, с. 6. (Stefanov, St. Spomen. – Evangelist, 1932, kn. 5 i 6, s. 6.)

[57] Кратка история на Евангелската Баптистка църква  в Лом, с. 2. (Kratka istoriya na Evangelskata baptistka tshurkva v gr. Lom,s. 2.)

[58] Ел. Ан. Ст. Спомени за заслужили на делото божие ратници. – Християнски приятел, 1939, кн. 5, с. 12. (El. An. St. Spomen za zaslujili na deloto bojie ratnici. – Hristiyanski priyatel, 1939, kn. 5, s. 12.)

[59] Мишев, Р. Търновската конституция в контекста на европейската конституционна система в края на 19 в. – В: 135 години от приемането на Търновската конституция. С., 2014, 82–96. (Mishev, R. Turnovskata konstitutshiya v kontaksta na evropeiskata konstitutshionna sistema v kraya na 19 v. – V: 135 godini ot priemaneto na tarnovskata konstitutshiya. S., 204, 82–96)

[60] Петков, П. Ст. Отново по въпроса за партиите в България след Освобождението. – В: Другият в историята. Кюстендил, 1996, 87–88. (Petkov, P. St. Otnovo po vuprosa za partite v Bulgariya sled Osvobojdenieto. – V: Drugiyat v istoriyata. Kyustendil, 1996, 87–88.)

[61] Алманах на Българската конституция. Пловдив, 1911, с. 175. (Almanah na Bulgarskata konstitutshiya. Plovdiv, 1911, s. 175.)

[62] Петков, П. Ст. За развитието на отношенията между Българската православна църква и държавната власт (1878–1896). – В: Религия и църква в България. С., 1999, с. 197. (Petkov, P. St. za razvitieto na otno6eniyata mejdu Balgarskata pravoslavna tshurkva I darjavnata vlast (1878-1896). – V: Religiya i tshurkva v Balgariya. S., 1999, s. 197.)

[63] Български конституции и конституционни проекти. С., 1990, с. 24; Петков, П. Българската православна църква и държавната власт в Княжество/Царство България 1878–1912 г. /Институционални отношения/. ВТ, 2012, с. 10 и сл. (Bulgarski konstitutshii I konstitutshionni proekti. S., 1990, s. 24; Petkov, P. Bulgarskata pravoslavna tshurkva I durjavnata vlast v Knyajestvo/Tsharstvo Bulgariya 1878–1912 g. /Institucionalni otnoshehiya/. VT, 2012, s. 10 I sl.)

[64] Куличев, Хр. Вестители на истината, с. 333( Kulichev, Hr. Vestiteli na istinata, s. 333.); Rev. Chas. T. Byford Peasants and Prophets, (Baptist Pioneers in Russia, and South Eastern Europe). London, 2013. ( Kulichev, Hr. Vestiteli na istinata, s. 333.)

[65] Скоро той се оженва. Съпругата му Миланка (Милка) е член на  Русенската баптистка църква. – Стефанов, Ст. Спомен. – Евангелист, 1932, кн. 5 и 6, с. 6. (Stefanov, St. Spomen. – Evangelist, 1932, kn. 5 i 6, s. 6.)

[66] Те умират скоро. –  Стефанов, Сп. Спомен. – Евангелист, 1932, кн. 5 и 6, с. 6. (Stefanov, Sр. Spomen. – Evangelist, 1932, kn. 5 i 6, s. 6.)

[67] Кратка история на Евангелската Баптистка църква в Лом, с. 3; Куличев, Хр. Вестители на истината, с. 333. (Kratka istoriya na Evangelskata baptistka tshurkva v  Lom, s. 3; Kulichev, Hr. Vestiteli na istinata, s. 333.)

[68] Куличев, Хр. Вестители на истината, с. 333; Кратка история на Евангелската Баптистка църква  в Лом, с. 4. (Kulichev, Hr. Vestiteli na istinata, s. 333; Kratka istoriya na Evangelskata baptistka tshurkva v  Lom, s. 4.)

[69] Неговият син Ангел умира едва деветнадесетгодишен на 8 август 1924 г. в Лом. – Евангелист, кн. 11, 30 авг. 1924, с. 4. (Evangelist, kn. 11, 30 avg. 1924, s. 4.)

[70] Ето как определя значението на всеки от основателите на баптисткото общество в Лом Сп. Стефанов: „ Якоб Клюндт  беше духовната съвест на църквата. Регина Клюндт  – трусовата сила. Георги Чомонев  – духовния разум на църквата. Миланка – духовната масленица с миро и тамян. Тези четиримата са бащи и майки на Ломската църква и нейните разклонения. Всички други са техни деца в Господа.” – Стефанов, Сп. Спомен. – Евангелист, 1932, кн. 5 и 6, с. 6. (Stefanov, Sр. Spomen. – Evangelist, 1932, kn. 5 i 6, s. 6.)

[71] За Д. Кършиков Сп. Стефанов пише: „Бр. Димитър Кършиков беше употребен от Господа за ред години и за други души, той имаше особена дарба да лови души за Господа, докато живота му изпадна в необясним трагизъм на безверие дори до днес!?” – Стефанов, Сп. Спомен. – Евангелист, 1932, кн. 5 и 6, с. 6. (Stefanov, Sр. Spomen. – Evangelist, 1932, kn. 5 i 6, s. 6.)

[72] Кратка история на Евангелската Баптистка църква  в Лом, с. 4; Куличев, Хр. Вестители на истината, с. 333. (Kratka istoriya na Evangelskata baptistka tshurkva v  Lom, s. 4; Kulichev, Hr. Vestiteli na istinata, s. 333.)

[73] Според някои източници е закупено старо здание на брега на р. Дунав. – Куличев, Хр. Вестители на истината, с. 333. (Kulichev, Hr. Vestiteli na istinata, s. 333.)

[74] 120 години от основаването на баптистката църква в София.  – Евангелски вестник, 3 януари 2009, http://old.evangelskivestnik.net/statia.php?mysid=734.

[75] Кратка история на Евангелската Баптистка църква  в Лом, с. 5. (Kratka istoriya na Evangelskata baptistka tshurkva v Lom, s. 5.)

[76] За борба с протестантството се съобщава и в Окръжно на Доростоло-Червенската митрополия до архиерейските наместници и свещеници с дата 27 април 1889 г. – ДА Търговище, ф. 75 К, оп. 1, а.е. 10, л. 10–11. (DA Turgivishte, f. 75 K, op. 1, a.e. 10, l. 10–11.)

[77] Учителят Георги Русинов успява да спаси няколко тома духовна литература, които увива с покривката от амвона и по-късно ги предава на вярващите баптисти.

[78] Кратка история на Евангелската Баптистка църква  в Лом, с. 5(Kratka istoriya na Evangelskata baptistka tshurkva v  Lom, s. 5); Куличев, Хр. Вестители на истината, с. 334.( Kulichev, Hr. Vestiteli na istinata, s. 334.)

[79] Цит. по Дадер, Д. История на баптизма в България. – Витания, 1996, бр. 6, с. 8. ( Dader, D. Istoriya na baptizma v Bulgariya. –Vitaniya, 1996, br. 6, s. 8.)

[80] Кратка история на Евангелската Баптистка църква  в Лом, с. 5. (Kratka istoriya na Evangelskata baptistka tshurkva v  Lom, s. 5.)

[81] Евангелист, 1925, кн. 1 и 2, с. 16.(Evangelist, 1925, kn. 1–2, s.16)

[82] http://ebc-ruse.eu/index.php/istoriya.

[83] История на БХБЦ. – http://www.bhbc.bg/history.

[84] Дадер, Д. История на баптизма в България. – Витания, 1996, бр. 4, с. 11. (Dader, D. Istoriya na baptizma v Bulgariya. –Vitaniya, 1996, br. 4, s. 11.)

[85]Цит. по История на БХБЦ. – http://www.bhbc.bg/history.

[86] Цит. по Николс, Гр. Иван Каргел. – Свобода за всеки, март 2009, бр. 19; (Nikols, Gr. Ivan Kargel. – Svoboda za vseki, 2009, br. 19.)

[87] Къркеланов, Т. Кратка история на Казанлъшката църква (продължение №1). – Евангелист, 1924, кн. 1, с. 2-3. (Kratka istoriya na Kazanlashkata tshurkva (produljenie № 1 ). – Evangelist, 1924, kn. 1, s. 2–3.)

[88] Ритуалът е по: Дюлгеров, Д., Ил. Цоневски. Учебник по мисионерство, с. 275.

[89] Той пристига в Стара Загора през 1867 г. – Стоянов, М. Начало на протестантската пропаганда, с. 52. (Stoyanov, M. Nachalo na protestantskata propaganda, s. 52.)

[90] Зорница, бр. 24, 15 юни 1932. (Zornica, br. 24, 15 uyni 1932.)

[91] Според Д. Дадер по пътя Бонд успява да разколебае Тончо Груев. – Дадер, Д. История на баптизма в България. – Витания, 1996, бр. 5, с. 14. Това се потвърждава и от Гр. Николс. ( Dader, D. Istoriya na baptizma v Bulgariya. –Vitaniya, 1996, br. 5, s. 14.)

[92] Дюлгеров, Д., Ил. Цоневски. Учебник по мисионерство, 275–276. (Dyulgerov, D., Il. Tshonevski. Uchebnik po misionerstvo, 275–276.)

[93] Къркеланов, Т. Кратка история на Казанлъшката църква (продължение № 1). – Евангелист, 1924, кн. 1, 2–3. (Kurkelanov, T. Kratka istoriya na Kazanlashkata tshurkva (produljenie № 1 ). – Evangelist, 1924, kn. 1, 2 –3.)

[94] Къркеланов, Т. Кратка история … (продължение № 2). – Евангелист, 1924, кн. 5,  2–3; Куличев, Хр. Вестители на истината, с. 331. (Kurkelanov, T. Kratka istoriya  (produljenie № 2 ). – Evangelist, 1924, kn. 5, 2–3.; Kulichev, Hr. Vestiteli na istinata, s. 331.)

[95] Дъщеря на М. Херингер и бъдеща съпруга на Евг. Герасименко.

[96] Дадер, Д. История на баптизма в България. – Витания, 1996, бр. 5, с. 14. ( Dader, D. Istoriya na baptizma v Bulgariya. –Vitaniya, 1996, br. 5, s. 14.)

[97] Къркеланов, Т. Кратка история, (продължение № 2). – Евангелист, 1924, кн. 5, с. 3. (Kurkelanov, T. Kratka istoriya, (produlzhenie №  2 ). – Evangelist, 1924, kn. 5, s. 3.)

[98] Цит. по Николс, Гр. Иван Каргел, – Свобода за всеки, 2009, бр. 19. (Nikols, Gr. Ivan Kargel. – Svoboda za vseki, 2009, br. 19.)

[99] Цит. по Николс, Гр. Иван Каргел, – Свобода за всеки, 2009, бр. 19. (Nikols, Gr. Ivan Kargel. – Svoboda za vseki, 2009, br. 19.)

[100] През същата година в града се провежда и годишния събор на БЕД. Няма данни обаче дали баптистите вземат участие в организацията и провеждането му. – Флад, С. За разпространението на христовата вяра, с. 263.( Flad, S. Za razprostranenieto na hristovata vyara, s. 263.)

[101] Димитър Градинаров е от Казанлък, проповядва в Пловдив и администратор на в. „Зорница” в Цариград. – Куличев, Хр. Вестители на истината, с. 298. (Kulichev, Hr. Vestiteli na istinata, s. 333.)

[102] Къркеланов, Т. Кратка история, (продължение № 2). – Евангелист, 1924, кн. 5, с. 3; Флад, С. За разпространението на христовата вяра, с. 264. (Kurkelanov, T. Kratka istoriya, (produljenie № 2 ). – Evangelist, 1924, kn. 5, s. 3.; Flad, S. Za razprostranenieto na hristovata vyara, s. 69.)

[103] Къркеланов, Т. Кратка история,  (продължение № 3). – Евангелист, 1924, кн. 6, 15 апр. 1924, с. 2; Николс, Гр. Иван Каргел ,– Свобода за всеки, 2009, бр. 19. (Kurkelanov, T. Kratka istoriya, (produlzhenie № 3 ). – Evangelist, 1924, kn. 6, s. 2; Nikols, Gr. Ivan Kargel, – Svoboda za vseki, 2009, br. 19.)

[104] Дадер, Д. История на баптизма в България. – Витания, 1996, бр. 5, с. 14. (Dader, D. Istoriya na baptizma v Bulgariya. –Vitaniya, 1996, br. 5, s. 14.)

[105] Цит. по Николс, Гр. Иван Каргел, – Свобода за всеки, 2009, бр. 19. (Nikols, Gr. Ivan Kargel. – Svoboda za vseki, 2009, br. 19.)

[106] Анна Каргел разкрива плановете на съпруга си в писмо до Пашков, което казва, че „той чувства известна нужда да отиде в Русия, за да работи на юг, или в Поволжието, където е Божията воля, но не в баптистко събрание, където няма мир.”  Каргел служи като странстващ проповедник с пътувания до областта на Саратов и Поволжието. Заминаването му от България не било пряк резултат от преназначение от Пашков. Това е промяна в неговата база за странстващите му проповеднически пътувания. От времето на неговото заминаване от България до смъртта на Пашков през 1902 г., Каргел прекарва приблизително 20% от времето си като пътуващ проповедник. – Цит. по Николс, Гр. Иван Каргел, – Свобода за всеки, 2009, бр. 19. (Nikols, Gr. Ivan Kargel. – Svoboda za vseki, 2009, br. 19.)

[107] Цит. по Дадер, Д. История на баптизма в България. – Витания, 1996, бр. 6, с. 7. Kulichev, Hr. Vestiteli na istinata, s. 331; Dader, D. Istoriya na baptizma v Bulgariya. –Vitaniya, 1996, br. 6, s. 7.)

[108] През 1884 г. се полагат основите на Руския баптистки съюз.

[109] Кръстю Паламидов е от Одрин. Проповядва в Евангелската църква в Костенец и в Методистката мисия. – Куличев, Хр. Вестители на истината, с. 298. ( Kulichev, Hr. Vestiteli na istinata, s. 298.)Той е възпитаник на Самоковското мъжко училище. Самоубива се през 1902 г., когато фалира като търговец на дървен материал в Костенец. – Илчев, И., Пл. Митев. Докосвания до Америка (ХIX – началото на ХХ век). С., 2003, с. 437.  (Ilchev, I., Pl. Mitev. Dokosvaniya do Amerika XIX – nachaloto na XX vek). S., 2003, s. 437.)

[110] Милка Паламидова е учителка в Американския колеж в Ловеч в периода 1926 – 1930 г. – Лалев, И., Сн. Лалева. Американският девически колеж в Ловеч. ВТ, 2001, с. 231. (Lalev, I., Sn. Laleva. Amerikanskiyat devicheski kolej v Lovech. VT, 2001, s. 231.)

[111] Къркеланов, Т. Кратка история, (продължение № 4). –  Евангелист, бр. 8–9, 1 юни 1924, с. 4. (Kurkelanov, T. Kratka istoriya, (produlzhenie № 3 ). – Evangelist, 1924, kn. 6, s. 2

[112] Неправилно е според нас твърдението, че Й. Хайгуни пастирува известно време в Казанлък както се твърди във „Вестители на истината”, с. 332. ( Kulichev, Hr. Vestiteli na istinata, s. 332.)

[113] Къркеланов, Т. Кратка история, (продължение № 4). –  Евангелист, бр. 8–9, 1 юни 1924, с. 4. (Kurkelanov, T. Kratka istoriya, (produlzhenie № 4 ). – Evangelist, kn. 8-9,  1 yuni 1924, s. 4.)

[114] Дадер, Д. История на баптизма в България. – Витания, 1996, бр. 6, с. 7. ( Dader, D. Istoriya na baptizma v Bulgariya. –Vitaniya, 1996, br. 6, s. 7.)

[115] Wardin, A. The Baptists in Bulgaria.  – The Baptist Quarterlu, 1991, № 4, р. 150.

[116] Флад, С. За разпространението на христовата вяра, с. 265. (Flad, S. Za razprostranenieto na hristovata vyara, s. 69.)

[117] Дадер, Д. История на баптизма в България. – Витания, 1996, бр. 6, с. 7. ( Dader, D. Istoriya na baptizma v Bulgariya. –Vitaniya, 1996, br. 6, s. 7.)

[118] Николс, Гр. Иван Каргел, – Свобода за всеки, 2009, бр. 19. (Nikols, Gr. Ivan Kargel, – Svoboda za vseki, 2009, br. 19.)

[119] Николс, Гр. Иван Каргел, – Свобода за всеки, 2009, бр. 19.  (Nikols, Gr. Ivan Kargel, – Svoboda za vseki, 2009, br. 19.)

[120] http://ebc-ruse.eu/index.php/istoriya.

[121] Дадер, Д. История на баптизма в България. – Витания, 1996, бр. 6, с. 10. (Dader, D. Istoriya na baptizma v Bulgariya. –Vitaniya, 1996, br. 6, s. 10.)

[122] Дадер, Д. История на баптизма в България. – Витания, 1996, бр. 6, с. 10. (Dader, D. Istoriya na baptizma v Bulgariya. –Vitaniya, 1996, br. 6, s. 10.)

[123] Илчев, И., Пл. Митев. Докосвания до Америка, с. 437. (Ilchev, I., Pl. Mitev. Dokosvaniya do Amerika, s. 437); Къркеланов, Т. Кратка история,  (продължение № 4). –  Евангелист, бр. 8–9, 1 юни 1924, с. 5. (Kurkelanov, T. Kratka istoriya, (produlzhenie № 24). – Evangelist, 1 yuni 1924, kn. 8–9, s. 5.)

[124] Трайко Порецов е роден в гр. Велес. През 1888 г. се установява в София. Умира през 1913 г. – Евангелист, 1928, кн. 3, с. 8. (Evangelist, 1928, kn. 3, s. 8.)

[125] Познатата непозната църква, с. 25. (Poznatata nepoznata tshurkva, s. 25). Същото и тук: http://protestantstvo.com/wp-content/uploads/ 2012/04/PYCE1.pdf. (Sashtoto i tuk: http://protestantstvo.com/wp-content/uploads/ 2012/04/PYCE1.pdf); Петров, М., Г. Гърдев. Начало на евангелската баптистка църква в България. – Евангелски вестник, 28.04. 2007., http://old.evangelskivestnik.net/statia.php?mysid=455. (Petrov, M., G. Gardev. Nachalo na evangelskata baptistka tsharkva v Balgariya. – Evangelski vestnikq 28.04.2007., http://old.evangelskivestnik.net/statia.php?mysid=455).

[126] Според „Вестители на истината”, с. 335 в столицата през 1889 г. се установява да живее М. Драндарова от Русе.

[127] Фъртунов, П. Принос към историята  за започването на Баптистка работа в София. – Евангелист, бр. 8 – 9, с. 17. (Fartunov, P. Prinos kam istoriyata za zapochvaneto na Baptistka rabota v Sofiya. – Evangelist, br. 8–9, 1 yuni 1924, s. 17.)

[128] Фъртунов, П. Пастир Васил Христов Марчев. – Зорница, бр. 35, 1 окт. 1947. (Zornitsha, br. 35, 1 okt. 1947.)

[129] Някъде фамилията се посочва като Фиснев. – Куличев, Хр. Вестители на истината, с. 335. (Kulichev, Hr. Vestiteli na istinata, s. 335.)

[130] Авторката приема тези данни за най-достоверни, защото авторът П. Фъртунов цитира Протоколна книга на Софийската баптистка църква, с. 3, редове 14–23. –  Фъртунов, П. Принос към историята.  –  Евангелист, бр. 8 – 9, с. 17. (Fartunov, P. Prinos kam istoriyata. – Evangelist, br. 8–9, 1 yuni 1924, s. 17.)

[131] Неправилно според нас във „Вестители на истината”, с. 335 се смесва информацията за В. Хр. Марчев и Хр. Марчев. (Kulichev, Hr. Vestiteli na istinata, s. 335.)

[132] Васил Хр. Марчев прави опити да проповядва баптизма в гр. Самоков. Там обаче среща съпротива от местното население. Физически малтретиран от православните семинаристи. След смъртта на съпругата си Христина, родом от Хамбург, той напуска София и се установява в  Германия. –  Фъртунов, П. Принос към историята. – Евангелист, бр. 8 – 9, с. 17. (Furtunov, P. Prinos kum istoriyata. – Evangelist, br. 8–9, 1 yuni 1924, s. 17.)

[133] Марчев, Хр. Кога и как е започнало евангелизирането на София. –  Евангелист, 1928, кн. 6 – 7, с. 17. (Marchev, Hr. Koga i kak e zapochnalo evangeliziraneto na Sofiya. – Evangelist, 1928, kn. 6–7, s. 17.)

[134] Флад, С. За разпространението на христовата вяра, с. 5. (Flad, S. Za razprostranenieto na hristovata vyara, s. 69.)

[135] Dimitrov, J. The Historical Development and Enduranse of the Bulgarian Baptist and Pentekostal Evangelicals up to 1989. – A Comparative Analysis. Phd Thesis. Evangelical Teological Fakulty, 2003, Leuven; Флад, С. За разпространението на христовата вяра, с. 265.

[136] Марчев, Хр. Спомени. – Евангелист, 1927, кн. 1, с. 8. (Marchev, Hr. Spomeni. – Evangelist, 1927, kn. 1, s. 8.)

[137] Игнатов, П. Проблеми на евангелизма. Част 1. С., 2006, с. 93. (Ignatov, P. Problemi na evangelizma. Chast 1. S., 2006, s. 93.); ЦДА, ф. 166 К, оп. 1, а.е. 928, л. 36 – 37. (TsnDA, f. 166K, op. 1, a.e. 928, l. 36–37.)

[138] Игнатов, П. Проблеми на евангелизма. Част 1. С., 2006, с. 93. (Ignatov, P. Problemi na evangelizma. Chast 1. S., 2006, s. 93.); ЦДА, ф. 166 К, оп. 1, а.е. 928, л. 36 – 37. (TsnDA, f. 166K, op. 1, a.e. 928, l. 36–37.)

[139] Цит. по Игнатов, П. Проблеми на евангелизма, 93 – 95; ЦДА, ф. 166 К , оп. 1, а.е. 928, л. 31 – 32. (Ignatov, P. Problemi na evangelizma,  93–95;  TshDA, f. 166 K, op. 1, a.e. 928, l. 31–32.)

[140] Куличев, Хр. Вестители на истината, с. 335. ( Kulichev, Hr. Vestiteli na istinata, s. 335.)

[141] Фъртунов, П. Принос към историята, – Евангелист, 1924, бр. 8–9, с. 17. (Furtunov, P. Prinos kum istoriyata, –Evangelist, br. 8–9, s. 17.)

[142] Неда Кьосева умира на 2 октомври 1921 г. в Чикаго. –   Евангелист, 1921, кн. 1, с. 15. (Evangelist, 1921, kn.1 , s. 15.)

[143] Дадер, Д. История на баптизма в България. – Витания, 1996, бр. 6, с. 9. (Dader, D. Istoriya na baptizma v Bulgariya. –Vitaniya, 1996, br. 4, s. 5.)

[144] Куличев, Хр. Вестители на истината, с. 334. (Kulichev, Hr. Vestiteli na istinata, s. 334.)

[145] Кратка история на Евангелската Баптистка църква  в Лом, с. 7. (Kratka istoriya na Evangelskata baptistka tshurkva v  Lom, s. 7.)

[146] Кратка история на Евангелската Баптистка църква  в Лом, с. 7. (Kratka istoriya na Evangelskata baptistka tshurkva v  Lom, s. 7.)

[147] Дадер, Д. История на баптизма в България. – Витания, 1996, бр. 6, с. 7. ( Dader, D. Istoriya na baptizma v Bulgariya. –Vitaniya, 1996, br. 6, s. 7.)

[148] Дадер, Д. История на баптизма в България. – Витания, 1996, бр. 6, с. 9. ( Dader, D. Istoriya na baptizma v Bulgariya. –Vitaniya, 1996, br. 6, s. 9.)

[149] Някои автори посочват като причина за раздорите факта, че В. Кьосев не се оженва за дъщерята на Клюндт. – Wardin, A. The Baptists in Bulgaria.  – The Baptist Quarterly 34 4, р.148-159,1991.

[150] Кратка история на Евангелската Баптистка църква  в Лом, с. 8. (Kratka istoriya na Evangelskata baptistka tshurkva v  Lom, s. 8.)

[151] Затова, че баптистите отказват да приемат воинската клетва се споменава и в Християнски свят, бр. 8, 1 март 1910. (Hristiyanski svyat, br. 8, 1 mart 1910.)

[152] Игнатов, П. Проблеми на евангелизма, с. 95. (Ignatov, P. Problemi na evangelizma,  s. 95.)

[153] Евангелист, 1921, кн. 4, с. 4. (Evangelist, 1921, kn. 4, s. 4.)

[154] Цит. по Игнатов, П. Проблеми на евангелизма, с. 96. (Ignatov, P. Problemi na evangelizma,  s.96.)

[155] ЦДА, ф. 166 К, оп. 1, а.е. 928, л. 22; Игнатов, П. Проблеми на евангелизма, с. 97. (TshDA, f. 166 K, op. 1, a.e. 928, l. 32; Ignatov, P. Problemi na evangelizma,  s. 97.)

[156] Жейнов, И. Печатарството в Русе. Русе, 2004, 67–68. От същия автор: Русе като столица на книгопечатането 1864 – 1948. Русе, 2014, с. 263. (Zheinov, I. Pechatarstvoto v Ruse. Ruse, 2004, 67–68; Zheinov, I. Ruse kato stolitsha na knigopechataneto 1864–1948. Ruse, 2014, s. 263.)

[157] Асенов, Б. Религиите и сектите  в България. С., 2002, 49 – 50. (Asenov, B. Religiyata v Balgariya. S., 2002, 49–50.)

[158] Петър К. Заралиев умира на 24 януари 1930 г. – Евангелист, 1930, кн. 3, с. 12. (Evangelist, 1930, kn. 3, s. 12.)

[159] Мата Заралиева умира на 70 годишна възраст на 5 февруари 1928 г. Тя е първата кръстена баптистка в Чирпан. – Евангелист, 1928, кн. 3, с. 12. (Evangelist, 1928, kn. 3, s. 12.)

[160] Куличев, Хр. Вестители на истината, с. 336. ( Kulichev, Hr. Vestiteli na istinata, s. 336.)

[161] Къркеланов, Т. Кратка история, (продължение № 4). –  Евангелист, бр. 8–9, 1 юни 1924, с. 5. (Kurkelanov, T. Kratka istoriya, (produlzhenie № 4 ). – Evangelist, kn. 8–9,  1 yuni 1924, s. 4.)

[162] Къркеланов, Т. Кратка история, (продължение № 4). –  Евангелист, бр. 8–9, 1 юни 1924, с. 5. (Kurkelanov, T. Kratka istoriya, (produlzhenie  № 4 ). – Evangelist, kn. 8–9,  1 yuni 1924, s. 5.)

[163] Къркеланов, Т. Кратка история, (продължение № 4). –  Евангелист, бр. 8–9, 1 юни 1924, с. 5. (Kurkelanov, T. Kratka istoriya, (produlzhenie № 4 ). – Evangelist, kn. 8-9,  1 yuni 1924, s. 4.)

[164] След 1944 г., когато Тр. Димитров става главен редактор на в. „Зорница” Тахтаджиев абонира по повече от 100 абоната за изданието.

[165] Къркеланов, Т. Кратка история, (продължение № 4), с. 6. (Kurkelanov, T. Kratka istoriya, (produlzhenie № 4 ), s. 6.)

[166] Къркеланов, Т. Кратка история, (продължение № 4), с. 6. (Kurkelanov, T. Kratka istoriya, (produlzhenie № 4 ), s. 6.)

[167] Ангелова, Р. Периодичният печат на протестантските църкви. С., 2003, с. 36. (Angelova, R. Periodichniyat pechat na protestantskite tsharkvi. S., 2003, s. 36.)

[168] Дадер, Д. История на баптизма в България. – Витания, 1996, бр. 6, с. 9. (Dader, D. Istoriya na baptizma v Bulgariya. –Vitaniya, 1996, br. 6, s. 9.)

[169]  Фъртунов, П. Принос към историята, – Евангелист, бр. 8–9, с. 17. (Furtunov, P. Prinos kum istoriyata, –Evangelist, br. 8–9, s. 17.)

[170] Дойчев, П., Л. Деонис, Г.  Бабадинов, Ч. Спърджън. Проповеди. Казанлък, 1905, 32 стр. (Doichev, P., L. Deonis, G. Babadinov, Ch. Spurdzhan. Propovedi. Kazanluk, 1905, 32 str.)

[171] Митрохин, Л. Баптизм, с. 32. (Mitrohin, L. Baptizm, s. 32.)

[172] Цит. по Дадер, Д. История на баптизма в България. – Витания, 1996, бр. 6, с. 10. ( Dader, D. Istoriya na baptizma v Bulgariya. –Vitaniya, 1996, br. 6, s. 10.)

[173] Евангелист, 1920, кн. 3, с. 9.

[174] Angelov, T. The Baptist Movement on the Balkan Peninsula. Prague. – http// protestantstvo.com/  pdf/BaptMovement. Pdf, с. 23.

[175] Марчев, Хр. Спомени. – Евангелист, 1927, кн. 1, с. 9. (Marchev, Hr. Spomeni. – Evangelist, 1920, kn. 3, s. 9.)

[176] Wardin, A. The Baptists in Bulgaria.  – The Baptist Quarterly, 1991, кн. 4,  34, р. 148–159.

[177] Павлов, В. Европейский конгрес баптистов в Берлине. – Баптист, ноември, 1908, кн. 11, с. 24. (Pavlov, V. Evropeiskii kongres baptistov v Berline. – Baptist, noemvri, 1908, kn. 11, s. 24.)

[178] Баптист, декември 1908, кн. 12, с. 24. (Baptist, dekemvri, 1908, kn. 12, s. 24.)

[179] Според Момчил Петров и Даринка Дадер през 1900 г. е учреден Евангелският баптистки съюз, в който става съучредител на ОЕЦ. И двамата грешат, което се посочва от наличните извори.

[180] Евангелист, 1924, кн. 12, с. 4. (Evangelist, 1924, kn. 12, s. 4.)

[181] Флад, С. За разпространението на христовата вяра, с. 38. ( Flad, S. Za razprostranenieto na hristovata vyara, s. 69.)

[182] Познатата непозната църква, с. 15; Евангелист, 1926, кн. 9, с. 70. (Poznatata nepoznata tsharkva, s. 15; Evangelist, 1926, kn. 9, s. 70.)

[183] Данните за Д. Христов според съставителите на „Вестители на истината…” са от негова кратка автобиография. В нея Д. Христов сочи, че е бил секретар в периода 1911–1919 г. Това води до две заключения – че или Христов бърка годината – т.е да е секретар от 1908 до 1919 г. или наистина през 1911 г. е проведена поредна конференция на СЕБЦ. Размисли в тази посока дава и факта, че някои източници сочат като председател на Съюза след смъртта на П. Дойчев Евг. Герасименко. Възможно е ако наистина през 1911 г. е имало конференция за председател да е избран Герасименко, а  за секретар Д. Христов.

[184] Неправилно във Вестители на истината, с. 319 като рождена се посочва годината 1856. (Kulichev, Hr. Vestiteli na istinata, s. 319.)

[185] Според Петър Ил. Фъртунов за П. Дойчев има сведения в английски и немски издания. – Фъртунов, П. Пастир Петър Дойчев. – Християнски приятел, 1939, кн. 1, 6 – 7. (Furtunov, P. Pastir Petur Doichev. –Hristiyanski priqtel, 1939, kn. 1, 6–7.)

[186] Местната власт и духовенство не позволяват П. Дойчев да бъде погребан в християнските гробища, затова е погребан в полето до тях. Погребението извършва п-р Герасим Н. Попов от църквата в с. Меричлери. Още на другия ден гробът е разровен от мародери. – Куличев, Хр. Вестители на истината, 319–320.  (Kulichev, Hr. Vestiteli na istinata, 319–320.)

[187] Петров, М. История на Българското протестантство между двете световни войни. С., 2001, с. 25. – http://protestantstvo.com/read/202. (Petrov, М. Istoriya na Bulgarskoto protestantstvo mezhdu dvete svetovni voini. S., 2001, s. 25.)

[188] Дадер, Д. История на баптизма. – Витания, 1997, 9–12, с. 10. ( Dader, D. Istoriya na baptizma v Bulgariya. –Vitaniya, 1996, br. 9–12, s. 10.)

[189] Флад, С. За разпространението на христовата вяра, с. 38. (Flad, S. Za razprostranenieto na hristovata vyara, s. 69.)

[190] Wardin, A. The Baptist in Bulgaria.  – The Baptist Quarterly, 1991, кн. 4, с. 151.

[191] Oprenov, T. The Origins and Early Development of Baptist in Bulgaria. – Baptist History and Heritage. Т. 1, 2007, с. 12.

[192] Устав на Евангелските баптистки църкви в България. С., 1934, с.3. (Ustav na Evangelskite baptistki tshurkvi v Bulgariya. S. 1934, s. 3.)

[193] Петров, М. История , с. 39. (Petrov, М. Istoriya, s. 39.)

[194] Марчев, Хр. Спомени. – Евангелист, 1927, кн. 1, с. 8. (Marchev, Hr. Spomeni. –Evangelist, 1927, kn. 1, s. 8.)

[195] Цанков, Ст. Българската православна църква от Освобождението до настояще време. – Годишник на Софийски университет, Богословски факултет, т. 7, с. 298. (Tshankov, St. Bulgarskata pravoslavna tshurkva ot osvobojdenieto do nastoyashte vreme. – Godishnik na Sofiiskiya universitet, Bogoslovski fakultet, t. 7, s. 298.)

[196] Игнатов, П. Проблеми на евангелизма, 106–107. (Ignatov, P. Problemi na evangelizma,  106-107.)

[197] Куличев, Хр. Вестители на истината , с. 109. ( Kulichev, Hr. Vestiteli na istinata, s. 109.)

[198] ЦДА, ф. 166 К, оп. 1, а.е. 920 (TshDA, f. 166 K, op. 1, a.e. 920 ); Игнатов, П. Проблеми на евангелизма, с. 95 (Ignatov, P. Problemi na evangelizma,  s. 95); Флад, С. За разпространението на христовата вяра, с. 41. ( Flad, S. Za razprostranenieto na hristovata vyara, s. 69.)

[199] Куличев, Хр. Вестители на истината, с. 344. (Kulichev, Hr. Vestiteli na istinata, s. 344.)

[200] Видолов, З. Първото ми впечатление от Русенската баптистка църква.  – Евангелист,  кн. 7, 1 май 1924, 2–4. (Vidolov, Z. Purvoto mi vpechatlenie ot Rusenskata tshurkva. – Evangelist, 1 mai 1924, kn. 7, 2–4.)

[201] Евангелист, 1927, кн. 5 и 6, с. 4. (Evangelist, 1927, kn. 5 i 6, s. 4.)

[202] Флад, С. За разпространението на христовата вяра, с. 266. (Flad, S. Za razprostranenieto na hristovata vyara, s. 69.)

[203] Кратка история на Евангелската Баптистка църква  в Лом, с. 8. (Kratka istoriya na Evangelskata baptistka tshurkva v  Lom, s. 4.)

[204] Стателова, Е., Ст. Грънчаров. История на Нова България 1878-1944. С., 1994, с. 248. (Statelova, E., St. Gruncharov. Istoriya na Nova Bulgariya 1878–1944. S.,1994, s. 248.)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.