Българска Библия: Ревизията Верен (1993, 2001, 2013)

24.03.2014

2011-2012За пълен тезис, въведение към темата и дискусия вж. „Българската протестантска Библия днес” Годишник на ВЕБИ (2011-2012). За Цариградски превод (1871) и ревизии виж „Историята на Цариградския превод на Библията” в Евангелски Вестник от 30 април 2004 и Evangelical Theological Society (58th annual symposium, Washington, D.C., 2007)

След половинвековно фототипно печатане зад граница и нелегално пренасяне в България, първата съвременна ревизия на протестантска Библия е започната от изд. Верен веднага след падането на Берлинската стена. Първата част излиза през 1993г. в еднотомно издание на Новия завет, което за съжаление не получи заслуженото за времето си признание като първи опит за поправка на текста. В последствие е издадена и цялата Библия (2001г.) за която, един от малкото хабилитирани евангелски специалисти по иврит в България д-р Чавдар (Чарли) Хаджиев, дава изключително позитивна атестация. В същото време, на презвитерски събор на Божия църква, ревизията Верен е критикувана и дори тотално отхвърлена, заради коментарните глоси в края на изданието, които застъпват калвинистичната тезата за липса на свободна воля и Божий предизбор – богословие, които дори първите протестантски мисионери (както конгрешани, така и методисти) никога не са проповядвали по българските земи.

Кой гръцки текст е използван при сравненията и поправките на ревизията Верен могат с точност да кажат единствено издателите, и то ако подробно са документирали колажирането на преводите които са използвали. Може да се твърди с голяма степен на сигурност, гръцкото текст-критично издание Нестле-Алънд не е предпочетено. Като цяло текстът е базиран върху съвременни и утвърдени английски, немски и френски версии, което обособява ревизията Верен като индивидуална и самостоятелна, в сравнение с плеядата други паралелни и пресичащи се нови български версии.

61ChzONSqAL._SY344_PJlook-inside-v2,TopRight,1,0_SH20_BO1,204,203,200_[3]Драстичен е контрастът на двойното „и” в „Иисус Христос” – едно странно и абсолютно ненужно за протестантската общност православизиране на текста, което буди въпроси за целите и уменията на ревизиращите. Като цяло, обаче, ревизията Верен е балансирана с общоприетото статукво, за сметка на подобряване на библейския текст. Определени текстови маркери потвърждават общоприетата „симфония” с мнозинството български издания. Няколко примера заслужават внимание от чисто преводаческа гл. точка с оглед запазване оригиналното значение на библейския текст.

Например, словоредът на РИ1940 е почти изцяло запазен. Опр. член в гр. език е само частично предаден или напълно елиминиран по чисто стилистични причини, дори когато се вписва в правилата на бълг. граматика. Многократното преместването на опр.чл. от съществително към прит. местоимение е почти винаги предпочетено като облагородяващо текста, въпреки че е необосновано и не присъства в гръцкия оригиналния (напр. Бога мой vs. моя Бог). Условното „ако” (остатък от Цар. и църк.сл. текст) е често заменено с „макар.” Сравнителното „като” е предпочитано пред ориг. гръцка форма на деятелно (и/или чрезвичайно) причастие.

Предвид горните примери, напълно неоправдана остава и хронологията на пре-ревизиране на текста на Верен. Като напр. Филимон ст. 20, където „сърцето ми” (Верен-1993) е променено с „вътрешното ми естество” (Верен-2001) – и двете недостатъчен превод на описателната гръцка фраза „вътрешността ми.” Което показва, както в повечето български ревизии, едно постоянно и сигурно отдалечаване от оригинала с цел стилистично облагородяване на текста, не само като философия на превода, но и като методология за неговото тълкуване. А това само по себе си вече не е само литературен превод, а богословска и текст-критична интерпретация, която е сериозна опасност за перманентно теологизиране на текста и едно постоянно отдалечаване от неговото буквален и истинско значение.

На базата на казаното до тук, не е за пренебрегване и фактът, че редакторите и издателите на ревизията Верен остават отворени към конструктивната критикa. Освен първото съвременно ревизирано издание през 1993, те са водачи и предоставянето на текста на широката аудитория чрез масмедиите в интернет и компютърни разработки. Верен първи представиха своя текст за интернет издание чрез Bibliata.com, а от там и на редица други бълг. интернет издания, както и на англоезичните YouVersion (Bible.com) и BibleWorks. Тази отвореност към използването на ревизията Верен, неминуемо води до подобряване на текста и неговото приближаване до оригинала.

–––––––
[30] Последните поправки на този текст до него момента са от 1937, 1938, 1940г.
[31] Неговите наблюдения са предимно върху ревизията на старозаветния текст, в частност книгата Притчи и малките пророци. Хаджиев,Ч. „Новите български ревизии на Библията”, Българско богословие (бр 3) София: БХСС, 2001.

ОЩЕ по ТЕМАТА:

[X] Българска Библия: Придворна печатница (1921 (НЗ), 1924, 1938 (НЗ), 1940)

[X] Българска Библия: Ревизията Верен (1993, 2001, 2013)

[X] Българска Библия: Българско Библейско дружество (2002, 2005)

[X] Текстови маркери в българските протестантски ревизии на Библията (Част 1)

[X] Текстови маркери в българските протестантски ревизии на Библията (Част 2)

[X] Текстус Рецептус или Критично издание на Новия завет?

MAT Mark luka john john 

Tags: , , , , , ,

5 Responses to Българска Библия: Ревизията Верен (1993, 2001, 2013)

  1. […] [X] Българска Библия: Ревизията Верен (1993, 2001, 2013) […]

  2. […] [X] Българска Библия: Ревизията Верен (1993, 2001, 2013) […]

  3. […] [X] Българска Библия: Ревизията Верен (1993, 2001, 2013) […]

  4. […] [X] Българска Библия: Ревизията Верен (1993, 2001, 2013) […]

  5. […] [X] Българска Библия: Ревизията Верен (1993, 2001, 2013) […]

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Абонирай се за всички ЕВАНГЕЛСКИ НОВИНИ
ЗАПИШИ