„Президентска институция е ключов гарант за стабилността на държавата, за върховенството на конституцията и на правото“, подчерта конституционният съдия по повод указа на Румен Радев за назначаването на Иван Гешев за главен прокурор
„Европейският парламент не може да задължи никоя държава да направи каквото и да било с резолюция. Това е декларативен акт, от който не произтичат правни последици“.
Това заяви в интервю за Канал 3 проф. Атанас Семов, конституционен съдия и преподавател по европейско право в СУ „Св. Климент Охридски“ по повод призива на ЕП към държавите членки да ратифицират конвенцията. Резолюцията бе приета с 500 гласа „за“, 91 гласа „против“ и 50 гласа „въздържал се“ в четвъртък, 28 ноември.
България е една от осемте страни, която не е одобрила документа. Останалите седем са Чехия, Унгария, Литва, Латвия, Словакия и Великобритания. „Второто важно нещо, което е свързано в частност с България, е, че Конституционният съд обяви, че тази конвенция не може да бъде ратифицирана, тъй като противоречи на основния закон. Това дава много ясен отговор на всякакви призиви. Ние не можем и няма да ратифицираме Истанбулската конвенция“, категорично заяви проф. Атанас Семов. „Никой не може да задължи една суверенна страна да стане страна, по който и да било договор“, подчерта той. В същото време България може да направи излишно ратифицирането на конвенцията, като изпълни всички препоръчани от нея мерки, касаещи конкретно домашното насилие над жени, заяви той.
И още: „Нека тези мерки си ги направим ние – със или без ЕС, с ясното съзнание срещу всички форми на насилие над жени. Нека да направим всичко това като народ с изключително стабилна ценностна система, и въпросът за конвенцията да не ни вълнува“. Проф. Семов припомни, че „ефикасни мерки срещу домашното насилие в ЕС имаше и без конвенции, има и днес“.
„Нищо не пречи НС да приеме закони или да направи промени в съществуващите такива, за да осигури максимално добра защита. Нищо не пречи изпълнителната власт да вземе мерки по линия на полицията, социалните служби и т. н., да има практическа защита на свидетели. И, което е изключително важно, тежестта на политиката на държавата да се постави върху превенцията – да се предотвратява насилието, да се помогне на жените, застрашени от домашно насилие, не да се чакат три или пет сигнала“, подчерта той.
Редица европейски държави имат такъв опит и то отдавна – не е нужно сляпо да взаимстваме, за да постигнем една истински разгърната и ефикасна защита и да изпълним целите на конвенцията в частта за домашното насилие. И тогава въпросът дали България я е ратифицирала или не, няма да има никакъв житейски и правен смисъл“, изтъкна проф. Атанас Семов и призова: „Да защитим българската жена и българската майка“.
В студиото на Канал 3 проф. Семов коментира и развитието на казуса с издаването на указа на президента Румен Радев за назначаването на Иван Гешев за главен прокурор.
„Президентът показа много ясно, че всеки, който си е мислел, че той би могъл да подложи на съмнение конституцията, законността и стабилността на държавата, очевидно не го познава. Самата президентска институция е ключов гарант за стабилността на държавата и втори път – за върховенството на конституцията и на правото“, подчерта юристът.
По повод правната възможност държавният глава да сезира Конституционния съд, включително по казуса с избора на Иван Гешев, проф. Семов заяви: „Президентът е един от тези, които имат право да сезират КС. Една пълноценнна демокрация би трябвало да има инвидуална конституционна жалба. Има различни модели за индивидуална конституционна жалба и трябва сериозно да помислим за това. Надявам се, въпросът за индивидуалната конституционна жалба да има място в дебата за конституционни промени, който президентът инициира.“ „Единственият законопроект, на който президентът има право, е за промени в Конституцията. Конституцията е жив организъм и тя няма смисъл, ако не е жив организъм“, категоричен беше проф. Семов.
„Нашето общество иска справедливост. Иска да види, че властта не безчинства безнаказано. Примерите за ненаказан властови произвол у нас са много и на всички равнища. Основните институции не дават на хората основните неща – по-добър живот, справедливост и сигурност“, смята още констуционният съдия.