Преди 90г. Асамблеи на Бога изпращат п-р Николай Николов в България

18.09.2016

Д-р Теол. Доний К. Донев

Изпращането на п-р Николай Николов като мисионер на американските Асамблеи на Бога в България е отговор на задълбочаващата се криза в българското евангелско движение. На първо място либералното богословие, което навлиза от запад по време на балканските войни, създава необходимите предпоставки за бързото разпространение на консервативното (в някои случаи до крайност) петдесятно учение на Заплишни и Вороанев. Бързото заминаване на Воронаев и неговите сподвижници на сл.г. оставя без ръководство ново-организираните петдесятни общества. Това обуславя определени различия в петдесятните практики така и църковно ръководство в следващите няколко години. Когато през май 1924 сем. Заплишни са принудени да напуснат България, тези различия дефинират ефективното разделение между българските петдесяни. Петдесятните обществата в Перник, Плевен, Вердикал и Варна са само част от нарастващия проблем, който по-късно ще доведе до официалната съюзна кореспонденция за целеви ограничения на практикуването на дарбите на Духа, наред с други методи за служение и църковно ръководство. Младото петдесятно движение е пред разпад и единствения изход за неговото историческо оцеляване е бързо и централизирано обединение.

europetxs__0041_42Според мисийския борд на Асамблеи на Бога, племенникът на Заплишни, п-р Николай Николов е най-добре подготвен, а и поради настъпващата в Америка икономическа депресия най-добре спонсориран, за да осъществи едно такова мащабно обединение сред петдесятните вярващи в България. Поне такова е разбирането в Спрингфийл, въпреки че трезвомислещите Олга и Дионосий Заплишни рисуват една малко по-реалистична картина на балканското петдесятничество в периода 1925-26г. докато трае подготовката на п-р Николов

Николай Николов е син на сестрата на Олга Заплишна, Мария Иконописова. В дома им на ул. Антим I 37 в Бургас се провеждат някои от най-важните организационни събрания на ранното петдесятното движение. Според свидетелството на Николов, имено там за първи път чува говорене на небесни езици докато Дионисий Заплишни се моли. Самият Николов, обаче, е кръстен със Св. Дух едва като ученик Америка на 25 ноември 1921г., и то след дълга молитва до 1:30ч. сутринта, както сам записва в личната си Библия.

След приемане на духовното кръщение, Николов завършва библейското училище Ветил в Нюарк, Ню Джързи. Училището е основано през 1916г. от пионера на мисионерското движение, У.У. Симпсън (Уилям У. Симпсън) и имено там само няколко години по-рано, учи и приема кръщението със Св. Дух Олга Заплишна. Това е единственото библейско образование, което Николов има когато се връща в България, а и когато в последствие оглавява библейския институт в Данциг. Висшето си образование (бакалавър и магистър по религиозно образование) завършва в наденоминационната нюйоркска библейска семинария след завръщането си в Америка около 1940г. А докторската си дисертацията на тема „Богомилството, изучаване на българската ерес като проява на пуринтаски принципи” защитава едва през 1956г., на 56 годишна възраст като преподавател в Централния библейски институт на Асамблеи на Бога.

След завършване на библейското училище Ветил през 1923-24г., Николов остава да работи като преподавател за кратко. На Рождество 1924г., сключва брак със съпругата си Марта, която завършва библейското училище Елим в Рочестър, Ню Йорк през май с.г. До средата февруари 1926г. младото семейство няма намерения да работи извън Америка. Същевременно, след като са изгонени от България, през о. Елис в Ню Йорк на 21 май 1924г. на борда на парахода Беренгария от Шербург, Франция се връщат и сем. Заплишни. Неминуемо роднинската връзка, както и разказите им за началото на петдесятното движение в България, оказват влияние за по-нататъшната мисия на сем. Николови. За това повлиява и писмо от майката на Николай Николов, която през 1925г. пише: „Моля те, ела и ни помогни. Това дело, толкова чудно благословено от Бога в началото, скоро ще се разпадне.” Самият Николов споделя наблюденията на някои български петдесятни „че ако помощ не дойде скоро, цялото движение ще претърпи поражение.”

%d0%b5%d0%bf%d1%86-%d0%b1%d1%83%d1%80%d0%b3%d0%b0%d1%81-1927На 18 септември на 1926г., сем. Николови заминават за България като ръкоположени мисионери на Асамблеи на Бога. Мотивите на мисийския борд в Америка са липсата на централизирано ръководство в младото българско движение. Николови пътуват на борда най-големия за времето си параход „Маджестик” с маршрут Ню Йорк – Саут Хамптън – Шербург, от където продължават с влак посещавайки няколко петдесятни църкви в централна Европа. В България пристигат едва през октомври 1926г., като спонсорството за мисията им към момента възлиза на 60 щ.д. на месечно.

Николов е изненадан, че развитието на България след Първата световна война е нищожно. В Бургас през 1926г. има само шест автомобила, а коне и волове свободно се движат по калните улици на града. Нещо повече – събранията на петдесятнат църква, която по официални данни съществува в Бургас от 1921г. са сведени до минимум. Провеждат се в приземната стая на дома на майка му, Мария Иконописова. От организацията на Воронаев и неговите сподвижници в България няма и следа. Самият Николов съобщава в Спрингфийлд, че в страната има само пет малки петдесятни групи. До края на 1926г., Николов посещава три такива в София, Перник/Дивотино  и Банкя/Вердикал. Духовният глад е толкова голям, че можеш „да отидеш в едно село само два-три пъти и да основеш църква,” пише в доклада си той.

При тези условия, до края на 1926г., бургаската църква нараства до 25 човека и Николов е принуден да наеме салон до театъра с около 200 седящи места.[1] Богослуженията са в неделя от 10 и 17ч., вторник и четвъртък молитвено от 14ч., и редовно богослужение от 19ч. След всяко богослужение има молитва за кръщение в Св. Дух. Отделно, класове по библейско обучение се събират в понеделник, петък и събота. Обучават се 12-14 редовни ученика, като двама от тях пътуват и служат в близките села. Организирана е и младежка група към църквата. Това духовно раздвижване скоро привлича вниманието и на бургаската интелигенция.

В началото на 1927г. пред Николов са поставени и три основни цели: (1) обединяване на Петдесятните общества в централизирана организация като част от американските Асамблеи на Бога, (2) организиране и регистриране на петдесятните църкви според българското законодателство и (3) обучение на водачи и служители за целите на движението. Към момента Николов е без опит в църковна организационна работа, не е основал нито една църква през живота си, а библейското му обучение като проповедник и учител се ограничава с библейското училище Ветил. Това неминуемо оказва влияние върху разделените петдесяните групи извън Бургас и учредителното събрание на 28-31 март 1928 на което, първоначално само три петдесятни общества представени от общо 10 делегата (ако не се брои сем. Николови) приемат членство в СЕПЦ.

%d0%b5%d0%bf%d1%86-%d0%b1%d1%83%d1%80%d0%b3%d0%b0%d1%81-1928Останалите петдесятни общества отказват членство, регистрация пред държавните органи, както и да са поделение на американските Асамблеи на Бога в България. За съжаление, тези динамики не са отразени като официален доклад на Николай Николов, чиято публична кореспонденция с централата в Спрингфийлд спира за двегодишния период от април 1927 до май 1929г. Затова пък информация за първите години на СЕПЦ откриваме в Протоколната книга на Изпълнителната комисия при Общия съвет на Евангелските петдесятни църкви в България и адвокатските документите и банкови преводи по заверките на нотариалното пълномощно с което на 11 март 1929г., Николов закупува първата собствена сграда на СЕПЦ финансирана от американските Асамблеи на Бога. /следва/

[1] През 1928г., мястото е посочено на съседната ул. „Цар Иван Шишман” до Районния съд

Tags: , , , , , , , ,

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Абонирай се за всички ЕВАНГЕЛСКИ НОВИНИ
ЗАПИШИ