Архивите говорят: Забравеният п-р Йончо Дрянов и неговата „История на Евангелските петдесетни църкви в България”

27.03.2015

Статията е част от поредицата на Pastir.org по случай честването на 95г. от началото на Петдесятното движение в България и 200г. от началото на Протестантството по българските земи. Цялата поредица можете да прочетете тук: http://pastir.org/?p=95

Д-р Вениамин Пеев

Името на п-р Йончо Дрянов се споменава набързо и епизодично в интернет пространството по някои поводи, без обаче да се прави уточнение за пряката му връзка с „пасторския процес” и опозиционната дейност на сътрудниците на „Славянската религиозна мисия” през следващите десетилетия. В своята „История на евангелските петдесятни църкви в България 1820-1989” Зарев му отрежда скромно място в началото на Глава 13: Петдесятни ветерани. Там се споменава за неговата по-висока образованост, за духовната му дейност във Варна и околността, за ролята му в ръководството на СЕПЦ и „пасторския процес” през 1949 г., за някои особености в характера му и личната му драма.[1] Липсват обаче някои важни данни за п-р Дрянов.
Зарев почти не споменава, че п-р Йончо Дрянов е написал „История” на Петдесетното движение в България, а говори пренебрежително за някакви „записки”[2]. Това изглежда странно за човек, който пише по същата тема и би следвало да прояви по-голяма благодарност към този извор. Не може да послужи като оправдание предположението, че Зарев не е знаел за този исторически извор, защото за него преди 1989 г. знаеха мнозина, включително и органите на ДС. В един архивен документ от  1977 г. оперативните работници са записали за п-р Дрянов в своя План за действия срещу „Славянската религиозна мисия” следното: „Написал е „История на петдесятното движение”, която искал да чете по време на служби и търси начини да я издаде на Запад”.[3] За да знаят в ДС, че п-р Дрянов е искал да чете своята „История” „по време на служби”, значи някой от евангелистките среди около него е донесъл за това. Нещо повече, в същата справка е включено и обвинението срещу него, че „системно нарушава Окръжно № 455 от 1962 г. (на Ръководството на СЕПЦ – бел. м.) и Закона за изповеданията, като мисионерства из страната и провежда служби в нерегистрирани групи и църкви”. Последното сведение несъмнено е излязло от канцеларията на СЕПЦ, защото цитираното Окръжно писмо забранява пътуванията на петдесетни служители из страната и извършването на богослужения в други църковни общности в рамките на СЕПЦ, а още по-малко – в „нерегистрирани” такива. Такива „обвинения” се свързват с имената на редица опозиционно настроени петдесетни пастири от Емануил Манолов до Георги Тодоров и всички те са поемали сурови санкции за своето „непокорство”.

П-р Йончо Дрянов – обвиняем на „пасторския процес”

П-р Йончо Дрянов (1907-1986) е един от петнайсетте евангелистки пастири, осъдени на „пасторския процес”. В Присъдата, произнесена на 8 март 1949 г. в частта, където се споменава неговото име, той е обвинен в „шпионаж”, „предателство” и „оклеветяване” на новата ОФ власт. Обвинението е, че е предавал на ръководителите на ОЕЦ сведения от военен и стопански характер. Присъдата на п-р Йончо Дрянов е „десет години строг тъмничен затвор”[4] – присъда тежка и жестока. Въпреки изтръгнатото с мъчения признание от него – подобно всички останали подсъдими – че действията му са извършени „под чуждо влияние” и той е станал „проводник на чужди интереси”[5], съдът не проявява никаква снизходителност, следвайки стриктно сценария на Политбюро на БКП за процеса.

Заради твърдия си и непоколебим характер той не се поддава на очакваното „превъзпитание”, т.е. не става лакей на комунистическия режим – факт, с който не могат да се похвалят всички подсъдими на „пасторския процес”. Затова той е принуден да излежи по-голямата част от 10-годишната си присъда – 8 години и е освободен от затвора през 1956 г. Устояването на п-р Йончо Дрянов в руслото на християнската и антикомунистическа идеология се потвърждава от мнението на оперативните работници по-късно за него: той е „активен евангелист”, въпреки че е пенсионер, и е „вражески настроен” спрямо комунистическата власт.[6] След излизането му от затвора ДС комплектува за него ДОР „Самозванеца”[7] и прякорът ясно показва неприязънта на службите към този твърд Божи служител, който е изпълнявал важна роля в петдесетните дейности в общонационален мащаб.

Yoncho Dryanov 4В следствените архиви на ДС се съхранява Декларация образец № 10-Г, която е попълнена лично от п-р Дрянов[8], следователно съдържа автентични данни от неговата биография. Въпреки сухостта им, те издават един високо интелигентен човек. Йончо Дрянов е роден през 1907 г. в гр. Видин в земеделско семейство. Той е единствено дете на Никола и Сийка, която по-късно става основателка на петдесетното общество в гр. Варна и негова отговорничка.[9] Сийка Дрянова е била и съветничка в Изпълнителната комисия на новосформирания Съюз на евангелските петдесетни църкви в България.[10] Йончо възприема от баща си професията облагородител на лози (пепиниерист), която практикува успоредно с пастирското си служение. По образование Йончо Дрянов е висшист – завършва Висшия търговски институт в гр. Варна. Учи богословие в чужбина – в Данциг (1936) и Берн (1938). Владее три западни езика – френски, немски и английски. Несъмнено пребиваването му в чужбина и възможността да се докосне до западноевропейската култура и протестантско богословие изграждат у п-р Дрянов един по-широк кръгозор, който не може да бъде стеснен силом. В Ръководството на СЕПЦ Йончо Дрянов е изпълнявал длъжностите касиер и секретар.[11] Образованието и опитът му като финансист спомагат за прецизиране ранното петдесетно учение за десятъка.[12]

Преди „пасторския процес” Йончо Дрянов се проявява като изключително активен обществен деец. Той членува в БЗНС (1948), като успоредно с това участва в широката масова организация ОФ. Деец е също така и на Българо-съветското дружество във Варна. Неговата инициативност обаче е тълкувана от следствието и съда като „вражеска”, а не обществено-полезна. По време на следствието п-р Дрянов декларира, че е женен и има три дъщери, но докато излежава присъдата си, неговата съпруга се развежда с него. Несъмнено това е тежък морален удар за него, но той намира сили да издържи и на личната си драма, за развитието на която няма никаква вина.

Yoncho Dryanov 1П-р Йончо Дрянов – активен деец на „Славянската религиозна мисия”

След освобождаването си от затвора п-р Дрянов отново желае да се включи в духовна дейност, която комунистическите закони определят като „вражеска”. В посочения по-горе „План на ДС от 1977 г.” е подчертано, че Йончо Дрянов „поддържа активни връзки с мисионери и пастори от зад граница, които информира за някои трудности на църквите в НРБ”. Оперативните работници са особено раздразнени от факта, че Дрянов е информирал западните си приятели „за някои пастори, в които се съмнява, че са сътрудници на МВР”.[13] Това сведение е особено важно днес, защото, от една страна, то показва по категоричен начин, че бившият варненски пастир не е бил „обработен” и „превъзпитан” от комунистическата власт както немалко свои колеги, които са се издигнали до възлови постове в петдесетната деноминация с цената на компромиси на своята вяра и съвест. От друга страна, сведението разкрива нестихващия интерес към изказванията и поведението на Дрянов, което се доказва от редица документи на ДС, събрани в ДОР „Самозвания” с копия, пръснати из други архиви. Името на пенсионирания вече п-р Дрянов се среща още в Планове, Справки, Таблици и други документи, които се отнасят до дейността на „Славянската религиозна мисия” у нас през 60-те и 70-те години.

Yoncho Dryanov 2Ето защо ДС взема решение Йончо Дрянов „да бъде филтриран в Окръжно у-ние Варна”[14], което означава да бъде следен отблизо посредством внедрени агенти в църковната общност и технически методи и средства, за да се подхранва с данни и документи постоянната му разработка. Към него, както и към други активни сътрудници на „Славянската религиозна мисия” у нас, е специално аташиран агент „Димов”, който не само подсигурява вредни донесения, но поставя на Дрянов и останалите дейци клопки, замислени в канцелариите на ДС. В един строго секретен оперативен „План” (екземпляр единствен) е записано: „В удобно за агента време може да се проведат срещи с Йончо Дрянов от гр. Варна … с разработени задачи и линия на поведение, с цел изясняване вражеската им дейност”[15]. По време на подготовката за процеса срещу петимата петдесетни представители през 1979 г., получили ефективни присъди, п-р Дрянов избягва арест и подвеждане под съдебна отговорност само поради напредналата си възраст. Той обаче е разпитван в Следствената служба на ОУ на МВР-Варна за връзките си с „изградената нелегална организация” на шведската мисия.[16] Поради напреднала възраст са спестени арестите и подвеждането под отговорност и на други пенсионирани пастири, работещи активно в „нелегалната организация” на „Славянската ралигиозна мисия” – баптиста Иван Ангелов и методиста Симеон Попов. От една заключителна Информация на ДС за хода на следствието обаче е видно, че нито п-р Ангелов, нито п-р Дрянов са предоставили някакви значими сведения, които биха утежнили положението на следствените лица, защото техните имена липсват.[17] Можем основателно да заключим, че те са се държали достойно пред враговете на Христовото дело.

Yoncho Dryanov 3В какво още се е състояла „вражеската дейност” на п-р Дрянов през разглеждания период? Тъй като в известните ни исторически писания на евангелистки историци сведения за това липсват, ще трябва отново да се позовем на архивите на ДС. Дейността на п-р Дрянов е излизала извън рамките на църковнически установеното мислене на немалко негови колеги, формирано под прякото въздействие на комунистическата власт и ДС. Дрянов не се е задоволявал само с амвонно проповядване, както подчертава това Зарев в своята „История”. Амвонното проповядване в онези години бе следено и контролирано от институциите на властта. Темите имаха строго ограничен кръг. Изразните средства бяха политически обусловени. Тонът трябваше да бъде галещ не само за слуха на вярващите, но и на невярващите. Осъдителни и критични теми, концепции и изразни средства по адрес на атеистичната власт не се допускаха. Трябваше да се внимава с оповестяване евангелските истини като грях и осъждение. Предпочитанията клоняха към блудкави етически разработки, които хармонираха повече на Нравствения кодекс на комунизма. П-р Йончо Дрянов обаче не се съобразяваше със спуснатите от властта директиви посредством „Окръжни” и „Братски писма” на Съюзното ръководство. Неговата дейност бе свързана с получаването на Библии, Нови завети и християнска литература чрез „Славянската религиозна мисия”. Тя бе свързана с преценки и анализи на действителното състояние на петдесетните и евангелски църкви у нас, които контрастираха на лакейническите изяви за „свобода на религията в НРБ”. П-р Дрянов не бе част от агитката на пастири ласкатели на комунистическата власт, която бе направила опит да го унищожи като личност и Божи служител. Той не продаде душата си за евтина паница леща!

„Историята на eвангелските петдесетни църкви в България” на п-р Йончо Дрянов

Yoncho Dryanov 5„Историята” на п-р Дрянов е била завършена на 9 септември 1976 г. в гр. Варна.[18] По-късно тя бе напечатана в 8 екземпляра по инициатива на великотърновския п-р Георги Тодоров, с когото двамата бяха едни от най-активните сътрудници на „Славянската религиозна мисия” у нас по времето на тоталитарния режим. Тази „История” не бе публикувана официално, защото не бе одобрявана от прокомунистически настроените ръководства на СЕПЦ, но всъщност тя бе използвана за по-късните опити на някои автори на подобни „Истории”. Като млад проповедник в гр. Русе, при мен дойде на частна визита покойният п-р Георги Чернев, който поиска да съставим в началото на 80-те години на миналия век „История на петдесетното движение в България”. Попитах го дали разполага с архиви – протоколи, писма и други документи. П-р Чернев отговори, че като основа ще ползваме „Историята” на Дрянов, която той можел да „коригира”, защото била „много субективна”. Този отговор ми прозвуча много несериозно, но за да не обидя ветерана на петдесетното движение у нас, се съгласих. В продължение на три дни четох текста на Дряновата „История” и п-р Чернев вмъкваше свои бележки или настояваше да се изхвърлят някои пасажи. Стана една кърпена и нескопосана плетеница от различни стилове и тълкувания на едни и същи събития. Съвсем естествено бе от този проект да не излезе нищо. Сега, когато сравнявам текстовете на двете „Истории на петдесетното движение в България” на Зарев и Дрянов, не мога да не отбележа, че последната видимо стои в основата на първата, въпреки че Зарев не посочва този факт. Бившият председател на СЕПЦ дори не споменава в биографичните бележки за своя колега Й. Дрянов, че е написал такава „История”.[19] Може би днешните квалифицирани историци на българския евангелизъм ще проявят по-висока степен на етичност и ще оценят творбата на п-р Дрянов като пръв опит, заслужаващ съответното внимание.

Какви са достойнствата на Дряновата „История”. На първо място, тази творба е писана от един от пионерите на харизматичната вълна у нас. Авторът посочва, че „е имал личен контакт и приятелски връзки” с много от героите на своята хроника.[20] На второ място, тази „История” притежава добре структурирана рамка, в която са включени както исторически сведения, така и кратко изложение на догматическите въпроси, характеризиращи харизматичната вълна в България. Едно от най-големите достойнства на Дряновата творба обаче е критичността на автора. П-р Дрянов говори открито, макар и пестеливо, за „пасторския процес” през 1949 г.[21] Нещо повече, като квалифициран финансист, п-р Дрянов предлага ясен критичен анализ на погрешната посока по въпросите за финансирането, предприета от Ръководството на СЕПЦ преди „пасторския процес”. „Трябва да признаем – пише той, – че нашите финанси преди процеса не бяха добре организирани, въпреки че бяха взети всички необходими мерки за това”[22]. Прекомерното разчитане на финансова подкрепа отвън според него е предизвикало до голяма степен подбуждането на съдебните дела срещу четиримата петдесетни пастири и това е станало причина за хвърлянето на голямо петно върху облика на цялата деноминация. Не е тук мястото да дискутираме правотата на тази критика, но има документи, които свидетелстват за една действително немарлива финасова политика на СЕПЦ през онзи период. Въпреки професионалните предложения, които п-р Дрянов е правил в качеството си на финансов секретар на Пастирската колегия, те не са получили подобаващото им се внимание.

[1] Зарев, Ив. История на евангелските петдесятни църкви в България 1920-1989. С., 1993. 86-7.

[2] Пак там, 143.

[3] „План относно провеждане частична реализация по ГДОР „Клеветници” (IV – К – 9077, т. VI, 21).

[4] „Присъда № 118/8 март 1949 г.” (II съд.-837, т. I, стр. 202).

[5] „Отговор на Йончо Николов Дрянов, подсъдим по наказ. Дело № 248/1949 г.” (пак там, стр. 54).

[6] „План относно провеждане частична реализация по ГДОР „Клеветници” (IV – К – 9077, т. VI, 21).

[7] „Списък относно връзките на обектите по ГДОР „Клеветници” в НР България” (пак там, т. V, 152).

[8] „Декларация обр. № 10-Г на Йончо Николов Дрянов” (II сл. дело а. е. 2276 „М”, т. I, стр. 16-7).

[9] Вж. Протокол № 65, 28 февруари 1937 г. (Протоколна книга на Изпълнителната комисия при СЕПЦ. 133).

[10] Вж. Протокол № 16, 9 октомври 1931 г. (пак там, 35).

[11] Вж. Протокол № 67, 29 август 1937 (пак там, 137).

[12] Вж. Протокол № 18, 15 декември 1931 г. (пак там, 39).

[13] „План относно провеждане частична реализация по ГДОР „Клеветници” (IV – К – 9077, т. VI, 21).

[14] Пак там.

[15] „Мероприятия, произтичащи от сведението на аг. „Димов”, 10 декември 1975 г. (пак там, т. IV, 35).

[16] „Предложение относно извършване на реализация с арест и следствие на обектите, протичащи по ГДОР „Клеветници” (пак там, т. VI, 33-4).

[17] „Информация относно хода на следствието по ГДОР „Клеветници”, 30 април 1979 г. (пак там, 219).

[18] Дрянов, Й. История на евангелските петдесетни църкви в България. 1977 (машинопис).

[19] Зарев, Ив. Цит. съч. 86-7.

[20] Дрянов, Й. Цит. съч. 3.

[21] Пак там, 108-9.

[22] Пак там, 88.

Tags: , , , , , , , , , , ,

12 Responses to Архивите говорят: Забравеният п-р Йончо Дрянов и неговата „История на Евангелските петдесетни църкви в България”

  1. Георги И. Димитров on 28.03.2015 at 19:53

    Има ли някакъв шанс документа съставен от пастор Дрянов да се издаде/дори и само зареди историческата му аномалност/(то че има нужда от по-подробна и разширена история е ясно)? За любителите на книги това ще е много ценна книга. Възможно ли е сега като няма политически прегради за разпространяването и то тя да се качи под някаква форма в интернета и всички да имаме достъп до нея за да можем и ние да отсъдим качеството и?

  2. Veniamin Peev on 28.03.2015 at 20:11

    Идеята Ви, г-н Димитров, е великолепна!
    Лично аз се съмнявам обаче, че инициативата за издаването на „История на Евангелските петдесятни църкви в България“ на Йончо Дрянов ще излезе от ръководството на СЕПЦ. Тя може да се подеме от хора, които проявяват реален интерес към историята на българския евангелизъм. Нужно е обаче според мен да се организира Инициативен комитет, в който да влизат хора с академична подготовка и доказана роля в просветното дело. В България (а и в чужбина) има такива хора. Текстът на Дряновата „История“ трябва да мине през компетентен редакторски колектив, за да се подготви за публикация. И накрая, трябва да има спонсори за такава инициатива.

    Такава важна творба е редно да излезе на бял свят за предстоящата 100-годишнина на ЕПЦ в България.

  3. Мариян Георгиев on 01.04.2015 at 16:59

    От историята на варненската църква знаем че след евангелизаторското служение на пастир Пaвел Мишков във Варна до 1919 година се налага да се разшири църковната сграда, поради големия брой новообръщенци. По-късно една от неговите ученички Сийка Дрянова ще премине към петдесятната църква и ще разгърне широко евангелизационно служение. Баба Сийка с дарбата е първата, макар и неръкоположена ръководителка на варненската църквата и майка на Йончо Дрянов. Жена със силна воля и голям потенциал, тя е привличала хората по улиците, за да чуят вестта за спасение. Заедно със съпруга си Никола те построяват салон в двора на къщата си, където стават първите събирания на младата църква. Сийка ръководи църквата цели 17 години, като оставя след себе си невероятен пример на християнски характер и посвещение.

  4. Veniamin Peev on 01.04.2015 at 22:07

    Благодаря на г-н Мариян Георгиев за допълнителния акцент върху ролята на родителите на п-р Йончо Дрянов за образуването на варненското петдесетно общество. Информацията е допълваща и полезна. Прави впечатление, че в зората на петдесетното движение у нас са играли много активна роля жени. Скоро ще си припомним една от героините – Донка Кинарева.

    Бих искал да споделя и една радостна вест – бях информиран, че има български спонсор, който би желал да финансира издаването на „Историята“ на п-р Дрянов. Ето, такава е положителната страна на публичните дискусии в сайтове като Pastir.org!

  5. Мариян Георгиев on 01.04.2015 at 22:55

    Историкът Момчил Петров пише че още по-страшен удар върху обвинените пастири е успехът на Държавна сигурност да принуди съпругите на някои пастири да се отрекат от тях ( какъвто е случая със съпругата на пастир Йончо Дрянов от Варненската петдесятна църква). Вестник „Петдесятни вести“ е издание на Съюза на евангелските петдесятни църкви в България и започва да излиза от
    1929 година, първоначално като притурка към списание „Благовестител“, редактирани от пастир Николай Николов и
    издаван в Бургас. В началото излиза в 4 страници, като от 1930 година се отпечатва в 8 страници, а от 1931 година в 16
    страници. През 1932 година редакцията му е преместена в София, където е издаван до 1941 година.
    Вестникът не излиза редовно, като най-често излиза на два месеца с общи броеве за месеците. След Николай Николов,
    вестникът е редактиран от Емануил Манолов и Донка Кинарева, като главен редактор е съответния председател на
    СЕПЦ. Последен отговорен редактор на „Петдесятни вести“ е пастир Йончо Дрянов.

  6. Veniamin Peev on 02.04.2015 at 22:34

    Г-н Мариян Георгиев, благодаря за допълнителните данни, които предлагате за „Благовестител“ и „Петдесятни вести“. А също и за редакторите Й. Дрянов и Д. Кинарева. Двете издания в Протоколната книга на Изпълнителната комисия се определят като „списания“.

    Не разбрах откъде сте взели твърдението на Момчил Петров, че „още по-страшен удар върху обвинените пастири е успехът на ДС да принуди съпругите на някои пастири да се отрекат от тях“ (бихте ли посочил публикация?). Това е твърде емоционално и несериозно твърдение. То е от характерния стил на евангелисткия фолклор, в който няма исторически достойнства. Първо, случаят с Йончо Дрянов не е симптоматичен. Съпругите на осъдените пастири Зяпков, Чернев, Попов и други като тях (особено след по-малките процеси) са останали докрай верни на тях и Божието дело. Второ, най-големият успех на ДС не са такива емоционални трагедии като Дряновата, а ВНЕДРЯВАНЕТО НА АГЕНТИ ВЪВ ВСИЧКИ ДЕНОМИНАЦИОННИ РЪКОВОДСТВА след „пасторския процес“ през 1949 г. Такива историци като Момчил Петров не са изследвали автентични документи, затова се поддават на емоционални изводи. Впрочем, такива популистки приказки изприказва и Ангел Пилев. Но докато за Пилев това е обяснимо ежедневие, за Момчил Петров е недопустимо като историк. Той би трябвало да се занимава по-сериозно с автентичните документи, а не да литераторства.

  7. Тодор Ябълкаров on 03.04.2015 at 6:12

    Драматичният живот на п-р Йончо Дрянов потвърждава безспорния факт, че ръководството на СЕПЦ през комунизма е било тясно свързано с ДС и е провеждало предателска спрямо църквата политика. За съжаление и до днес името на пастир Дрянов се споменава повече в „петдесетния фолклор“, отколкото в научни публикации. Нуждата от написването на нова история на петдесетното движение в България е повече от очевидна и наближаващата 100-годишнина е подходящ повод за това.

  8. Надежда Петрова on 05.04.2015 at 15:39

    „Помнете затворените, като че сте с тях заедно затворени – страдащите, като сте и сами вие в тяло“. Послание към евреите 13:3.

  9. Veniamin Peev on 10.10.2015 at 20:50

    С малко, но не фатално закъснение, искам да обявя за интересуващите се, че „Историята на евангелските петдесятни църкви в България (1920-1976)“ на п-р Йончо Дрянов е вече факт. Тя излезе в края на мес. септември с критична обработка и допълнение от архивни материали (ок. 50 стр.)от името на ВЕБИ и благодарение спонсорството на варненската ЕПЦ, където п-р Дрянов е пастирувал.

  10. Mariq Lazarova on 25.11.2015 at 22:14

    Не съпругата а майката и бащата на Дрянов са притисkaни то ДС да се отрекат от него по време на процеса. За това пише п-р Харалам Попов в книгата си. Исторкиът нещо не си е свършил добре работата като е писал че било съпругата му ако въобще е имал предвид сестра Пенка

  11. Veniamin Peev on 26.11.2015 at 16:17

    Кой „историк“ имате предвид, г-жо Мария Лазарова, който „не си е свършил работата“?
    И на какво се базира предложението Ви, че съпругата на Йончо Дрянов не е била „притискана“ от ДС (въпреки че в статията не е казано такова нещо)? Това, което е писал д-р Харалан Попов (въпреки че не цитирате – къде?), не е единствен надежден източник.

    Бих се радвал да посочите документи, което ще спомогне за изясняване на тази подробност. Когато говорим за история, полезно е да се посочват имена, източници, дати и т.н.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.