Архивите говорят: Ролите на чужденците Уилям Буркет, Робърт Макиш и д-р Стив Дурасов в „играта” на ДС

19.01.2016

Д-р Вениамин Пеев

     В наличния архив на ДС, който разкрива политическата „игра” на тайните служби със съдействието на агентурни членове на ръководството на СЕПЦ, се срещат често имената на чужденци. Отношението към тях е различно – към едни то е положително и се съставят и прилагат планове за тяхното ефективно използване в интерес на агентурната дейност и комунистическата политическа линия, а други са белязани като „врагове” на страната и народа ни и влизайки в черните списъци на институциите, търпят притеснения, санкции, конфискации и дори забрани за повторни посещения у нас. Към първата група на фаворитите на ДС и Комитета по религиозните въпроси принадлежат такива ключови и добре познати фигури като американските граждани Уилям Буркет и Робърт Макиш, за които ще стане дума по-долу. Към втората група – на неодобряваните или подозирани в „шпионаж” чужденци – принадлежат всички мисионери, идващи или опитващи се да влязат в България, които не са изпълнявали политически задачи и са били в услуга единствено на духовното и познавателно израстване на българските християни. За тях също ще стане дума по-долу.

Американските граждани Уилям Буркет и Робърт Макиш – довереници на ДС

Slavic Religious Mission 1972-1Имената на американците Буркет и Макиш се срещат много често в архивите на Държавна сигурност. Те са официални представители на Асамблеите на Бога, които провеждат прокомунистическа политика в посещаваните от тях официални петдесетни и баптистки деноминации в бившите социалистически страни: България, СССР, Румъния, Унгария, Полша и др. И двамата са проучвани щателно от ДС и КГБ посредством агенти и информатори в съответните деноминации. В България към тях са аташирани внедрени агенти с псевдонимите „Румен”, „Йосифов”, „Горанов”, „Вихър”, „Гено” и др. Тъй като отзивите за техните политически преценки за ситуацията в соцлагера са изключително положителни, те биват допускани безпрепятствено у нас и в други страни, като дори биват включени в плановете и мероприятията на ДС и КГБ. Така например, в един План на Шесто управление, отдел ІІІ, отделение ІІІ на ДС от 1971 г. е записано в т. 7: „Ще се продължи провеждането на мероприятия за компрометирането на братя Попови сред вярващите в нашата страна и задграничните религиозни централи и организации. За целта чрез някои членове от ръководството на секта ще се предоставят компрометиращи материали на американския пастор Буркет и др., които да ги ползват при разобличаването на братя Попови”.[1] Подобна задача се поставя задочно и на Робърт Макиш, който изпълнява до 1990 г. ролята на Директор за Източна Европа със седалище Виена, назначен от ръководството на американските Асамблеи на Бога.[2] Както съобщава услужливо агент „Гено” на шефа на отделение III, отдел ІІІ на Шесто управление на ДС (5.IV.1972 г.), Робърт Макиш, който има полски произход, „много ласкаво говори за нашата страна и за любознателността на българите”[3]. Ласкаво са представени донесения пред същия началник на ДС и от други софийски внедрени агенти в ръководството на СЕПЦ, поради което ДС взема следното решение: „да се обобщят получените досега материали за Макиш и се излезе с предложение”, като се иска от централата на КГБ „справка с какви данни разполагат за Макиш при посещенията му в СССР”[4]. Но нека разгледаме поотделно дейността на Буркет и Макиш в услуга на секретните служби и Комитета по религиозните въпроси през 70-те и 80-те години на миналия век.

Кой е пастор Уилям Буркет? В една подробна Докладна пред централата на Шесто управление е дадена подробна биографична справка за него.[5] Той е роден в щата Индиана и е със стар индиански произход. Числи се към Асамблеите на Бога в САЩ, но по време на посещенията си в България изпълнява длъжността „пътуващ проповедник”. С тази роля той е пътувал в Югославия, Румъния, СССР и др. социалистически страни. В България през 70-те години е идвал ок. 4 пъти. При второто си посещение в канцеларията на СЕПЦ (докладвано на 28.VIII.1972 г.), където присъствали българските пастири А. Динов и Г. Чернев, Буркет изразил становището, че разбирането на Петдесетното изповедание в Америка било, че „към даден режим в дадена страна трябва да има лоялност, че вярващите трябва да се съобразяват с реда и законите в страната, в която живеят”.[6] Дали точно така се е изразил Буркет е невъзможно да се докаже, но това ще да се е харесало много на офицерите на ДС и неговите посещения у нас не само зачестяват, но на него са възложени редица разрушителни задачи спрямо международни християнски мисии, което рязко противоречи на всички християнски принципи от началото на християнската ера!

Slavic Religious Mission 1972-2Агент „Вихър” представя Буркет в едно Донесение от 8.VI.1976 г. като възторжен почитател на социалистическото строителство в нашата родина.[7] Американецът „останал много доволен от това, което е видял – хубави пътища, паркове, особено от парка в гр. Габрово, където е прекарал няколко дни в града. След това е бил в Ботевград, където е присъствал на зарята… Казва, че вашето радио, телевизия и др. средства помагат да се повдига културата на народа”. Тези подробности биха били твърде тривиални, ако не бяха силно обагрени политически. „Зарята” за която се споменава, видимо се отнася към датата „втори юни”, когато наред с падналите български борци за освобождението на България от Османско владичество се отдаваше почит и на „борците против фашизма”, с което се прославяше „победата” на комунистическия режим. А тогавашните медии съдействаха не за „повдигане културното ниво” на българите, а затвърждаваха в съзнанието им властта на тоталитарната държава и диктатора Тодор Живков. Това ласкаво представяне на американеца Уилям Буркет пред ДС има конкретно предназначение. Буркет се интересувал дали ще има български представители на Лондонската петдесетна конференция, като подчертал, че „щяло да бъде добре, тъй като вашето присъствие ще е потвърждение за многото делегати, че имате свобода да се събирате и излизате навън”. Видно е, че сценарият на внедрения в СЕПЦ аг. „Вихър” включва „убиването с един куршум на два заека” – от една страна, Буркет да бъде представен като напълно подходящ чужденец за провеждане линията на ДС, а от друга страна, да се започне подготовка за посещение на първата значима международна конференция от българска делегация, на която да се разпространяват политически лъжи за „религиозните свободи” у нас при комунистическия режим. Тази агентурна тактика представлява изпълнението на агентурния план на отделение ІІІ, отдел ІІІ на VI Управление на ДС, за който стана дума по-горе. В тази тактика се включва идеята за противопоставяне на тезите и дейността на международните християнски мисии в помощ на християните у нас и други социалистически страни, продължаващи полезните инициативи на Руската и източно-европейска мисия от преди военния период.

Каква бе в действителност дейността на другия чест посетител у нас – Робърт Макиш?   Макиш е още по-услужлив чужденец в „играта” на ДС срещу евангелски служители, мисионери и редови вярващи.[8] Той не само обявява пред внедрените агенти в ръководството на СЕПЦ „лоялността” към атеистичната държава и нейните институции като „правилна” и „библейска”, но открито осъжда всеки опит за съпротива срещу комунистическите режими. В едно пространно донесение на аг. „Румен”, заемащ висока длъжност в съюзното ръководство на СЕПЦ, се описва среща с Робърт Макиш и Грен Увей на 23-24.Х.1971 г.[9]  Отначало им превежда п-р Йончо Дрянов, но скоро той е изолиран, защото агентът забелязва, че Дрянов обяснява на Увей политическата позиция на ръководството спрямо чужденците от Запад. Намерен е друг преводач. Аг. „Румен” бърза да уточни пред Увей, че имат уговорка с Комитета да допускат гости на богослуженията, но да им позволяват от място, а не от амвона, да „поднесат поздрави”. Затова на 24-ти октомври е позволено на Макиш да каже нещо кратко в Подуенската петдесетна църква. Тук е мястото да посоча, че съм слушал блудкавите изказвания на Макиш в софийските църкви няколко пъти. Единствената тема, която той въртеше до втръсване, бе да се възторгва ог географските красоти на България и да хвали българското кисело мляко и шопската салата. Той не правеше дори и опит да сподели нещо насърчително пред гладните и жадни за едно истинско Божие Слово български слушатели, които възприемаха чужденците като „апостоли”. Затова ние, младите студенти в онова време, му измислихме прякора „господин Шопска салата”

По време на една от срещите „при затворени врата” с Увей и Макиш аг. „Румен” и други присъстващи членове на съюзното ръководство започват да говорят против мисионерската дейност на братята Харалан и Ладин Попови в Швеция и САЩ. Мнението на българите е, че „всички бегълци от Родината бягат, защото не са лоялни към днешните власти”. Макиш се съгласява и дори посочва като лош пример героя на румънското съпротивително движение срещу режима на Чаушеску – Рихард Вурмбранд[10], който е дългогодишен затворник в комунистическите затвори и автор на няколко разтърсващи изповеди за зверствата на Секуритате и истинското устояване за християнската вяра.[11] Вурмбранд има много близка съдба със съдбата на Харалан и Ладин Попови. Оказва се обаче, че Директорът за Източна Европа Робърт Макиш, който би трябвало не само да се възторгва от политическите, икономическите и културните постижения на атеистичните режими, но и да проявява братска загриженост за съдбата на „страдащите заради вярата си”, които самият Исус Христос определя като „блажени” (Мат. 5:10-11), въобще не се интересува от техните терзания. Той разказва с гордост за недопустимата от християнска и човешка гледна точка постъпка на прекия си началник Томас Цимерман[12], председател на американските Асамблеи на Бога, който се отнесъл грубо към една група руски евангелисти в Далас. По време на една петдесетна конференция от балкона на конферентната зала бил спуснат плакат на руски: „Какво е състоянието на вярващите в СССР по затворите?”[13] Вместо да каже нещо насърчително на разтревожените руски братя, Цимерман наредил надписът да бъде свален с думите: „Не сме се събрали да разискваме по политически въпроси, а по чисто духовни”. Тази неуместна реакция предизвиква следните два въпроса: първо, ако позицията на суперинтендента и ръковоството на Асамблеите на Бога, не е „политическа”, тогава защо тя не е съпричастна към съдбата на политически потиснатите християни в тогавашния соцлагер, а демонстрира одобрение за политическата система на комунистите? На второ място, защо Цимерман, Буркет, Макиш и всички официални представители на Асамблеите на Бога, посещаващи църковните общности в Източна Европа, пренебрегват категоричната заръка на Новия завет: „Помнете затворените, като че сте с тях заедно затворени, страдащите, като сте и самите вие в тяло” (Евр. 13:3)? Отговорът може да бъде само един: всъщност посочените лице в действителност са били политически обвързани, но обвързани с такъв вид американска външна политика, която е била в полза на атеистичната съветска и българска политика във вреда на Христовата Църква. Този извод се подкрепя не само от наличния архив на ДС, но и от политическите реалности на 70-те години. Тогава външната политика на американското правителство търси стопяване на политическите ледове между Запада и Изтока, за което съдейства Брежневата доктрина „за ограничения суверенитет”[14] и евангелистки политикани като Цимерман и Макиш следват политическия инструктаж на своите господари, като избягват да се намесват на страната на потиснатите свои събратя. Така че „чиста духовност” в действията им не само че няма, но е налице антихристиянска политическа линия.

Дейността на чужденци като д-р Стив Дурасов, Валдемар Краузе, Паул Перневи и други истински Христови служители

Slavic Religious Mission 1977Съвсем друг образ разкриват многобройните западни представители, които не заемат високи постове в йерархията на своите деноминации, но посещават България със загриженост за действителното състояние на християните под комунистическия режим. Те се интересуват от духовното и материалното състояние на пастири, безработни, пенсионери, физически болни хора, вдовици и сираци. Тази загриженост е в унисон с определението на ап. Яков за „истинското благочестие” на вярващите, което трябва да се изразява в помощ към всички страдащи (Як. 1:27). В едно Донесение пред ДС на особено активния аг. „Вихър” (8.VI.1973 г.) е описано подробно посещението на американския гражданин от руски произход проф. д-р Стив Дурасов (1921-2010) в канцеларията на СЕПЦ в София.[15] Дурасов е преподавател по богословие и руски език в продължение на 15 год. в Университета на Орал Робъртс в Оклахома (САЩ)[16]. Изпълнявал е длъжността президент на Петдесетния библейски колеж в Брюксел (Белгия). Д-р Дурасов е автор на сериозни изследвания за историята на руския протестантизъм и живота на евангелските християни „зад желязната завеса”.[17] Гостът откровено разкрива своя маршрут и целта на своето посещение в България. Той е обиколил Югославия, Румъния, Унгария, Чехия и някои републики на СССР. Интересувал се „как е делото Божие” във всяка от посетените страни. Очевидно Дурасов не е бил доволен от политиканските описания в бюлетините на официалните представители на Асамблеите на Бога като Буркет и Макиш, иначе би било достатъчно да отиде във виенското седалище на Директора за Източна Европа и да почерпи данни оттам. Дурасов директно поставя въпроси, свързани с материалното състояние на пастири и църковни общества и пита за възможности да се изпращат помощи и средства отвън. Той търси законовия начин за подпомагане и пита дали това е възможно да стане чрез държавните институции.

Отговорите на домакините в канцеларията на СЕПЦ обаче са обезкуражителни за д-р Стив Дурасов. Активният внедрен аг. „Вихър” пояснил, че нямало нужда от никакво съдействие отвън. Пастирите получавали добри заплати и не се налагало да бъдат подпомагани. Също така „по отношение за помощ за църквите е отговорил, че нужда не се чувства от помощ, тъй като църквите са материално добре, поради жертви от десятъците и др. дарения от страна на вярващите, поради доброто им материално положение”.[18] С други думи, българските граждани в периода на развиващия се социализъм са били толкова добре в материално отношение, че не само те и семействата им плували в благополучие, но осигурявали висок стандарт за църковните общества и техните служители. На тези откровени лъжи д-р Дурасов просто си замълчал и не проявил желание да задава повече въпроси. Видимо е, че внедрените агенти в ръководството на СЕПЦ не са били осведомени, че гостът е автор на детайлни и обективни публикации за действителното състояние на евангелските общности в СССР и неговите сателити, следователно е бил наясно с действителната ситуация. Видимо е също така, че службите на ДС не са останали доволни от поведението на д-р Стив Дурасов, защото предприемат „мероприятия” за близко следене „на обекта” по време на посещенията му в петдесетните общности в Ямбол, Ст. Загора, Бургас, Варна и Русе.[19] Гостът е заподозрян, че ще събира информация в полза на американските мисии на д-р Харалан Попов и д-р Стефан Банков.

Още по-враждебно е било отношението на службите на ДС към онези чужденци, които се нагърбвали с опасната задача да подпомагат духовно и материално евангелистки служители и общности в България. За такива случаи има стотици документи в архива на ДС, които представляват донесения на внедрени агенти, засечена кореспонденция, планови разработки, докладни и др. Тук ще съпоставя два документа, които са достатъчни, за да се открои мисионерското служение на непокорните чужденци от позициите на сервилните чужденци на комунистическата власт. Аг. „Вихър” донася в отделение III, отдел III на Управление VI на ДС (27.Х.1971 г.) за разговор с американците Робърт Макиш и Грин Луен в канцеларията на ръководството на СЕПЦ след неделното богослужение.[20] Наред с обичайно споделяните злостни нападки срещу мисионерската дейност на братя Попови, която „вредяла” на петдесетните църкви у нас, се поставя въпросът за внасянето на Библии и друга християнска книжнина. Интересно е мнението на председателя на СЕПЦ п-р Ангел Динов, според когото „Библии има достатъчно, но се очаква да излезе от печат православна, от която ще се ползват всички. Друг начин за внасяне (на Библии – б.м.) без знанието на властите е нередно”.[21] Това изказване на председателя Динов въобще не отговаря на истината! По време на комунистическия режим не е издавана православна Библия – тя бе издадена за пръв път след падането на режима на Т. Живков  през 1995 г. На второ място, всички налични Библии в евангелистките общности бяха внасяни „без знанието на властите”, поради което много хора имаха такива. Комунистическите служби по границата и вътре в страната обаче правеха всичко възможно Библиите и християнската литература да бъдат конфискувани и унищожавани. Така например, в един Рапорт на офицер от отделение III на ДС (21.VІІ.1977 г.)  за задържането на мисионерите на „Славянската религиозна мисия” Валдемар Краузе и Паул Перневи[22] се казва, че при претърсване на колата им „Форд гренада” били открити и конфискувани „6 броя Библии на български език, 1 брой на румънски език, 1 брой на немски език и една магнетофонна касета със запис на църковни песни”.[23] Този наглед тривиален случай е красноречив за враждебното отношение на властите към Библиите и християнската литература – дори и най-малкото количество, пристигащо у нас. Униформените служители на МВР нахлуваха в домовете на много християни и конфискуваха огромни количества книжнина, която унищожаваха.

 

[1] АКРДОПБГДСРСБНА, IV-K-9077, т. I,14.

[2] Вж. <worldagfellowship.org/fellowship/countries/wagf-participating-members-m-r/romania/>

[3] АКРДОПБГДСРСБНА, IV-K-9077, т. III, 12.

[4] Пак там, 14.

[5] Пак там, 9.

[6] Пак там.

[7] АКРДОПБГДСРСБНА, IV-K-9077, т. IV. 110.

[8] Съставено му е специално досие.

[9] АКРДОПБГДСРСБНА, IV-K-9077, т. II, 257-61.

[10] Рихард Вурмбранд (1909-2001) е румънски гражданин от еврейски произход, който приема християнството през 1938 г. Заради твърдата си позиция срещу атеистичния режим в Румъния е хвърлян два пъти в комунистическите затвори. Поради международен натиск емигрира в САЩ, където отдава силите си за подпомагане на християните в Румъния. Автор е на 18 книги, сред които най известна е „Изтезаван заради Христа” (англ. Tortured for Christ).

[11] АКРДОПБГДСРСБНА, IV-K-9077, т. II, 258.

[12] Томас Флетчър Цимерман (1912-1991) изпълнява длъжността суперинтендент на Асамблеите на Бога (САЩ) през 1959-1985. Известен е със своята незаинтересованост от съдбата на гонените християни в комунистическия лагер.

[13] АКРДОПБГДСРСБНА, IV-K-9077, т. III, 26-7.

[14] Поради задълбочаване конфликта с Китай Брежневата външна политика се смекчава срямо САЩ.

[15] АКРДОПБГДСРСБНА, IV-K-9077, т. III, 46-8.

[16] Орал Гренвил Робъртс (1918-2009) е световноизвестен харизматичен водач, пропагандатор на възгледа за божественото целение и съосновател на движението за „Пълното Евангелие”. Основател е на Университет в гр. Тулса (щат Оклахома). О. Робъртс бе особено популярен в България още преди 1989 г. и неговите книги пристигаха нелегално у нас, като сме превеждали голяма част от тях.

[17] Вж. Durasoff, St. The Russian Protestants: Evangelicals in the Soviet Union, 1944-1964 (1969); Pentecost Behind the Iron Curtain (1972).

[18] АКРДОПБГДСРСБНА, IV-K-9077, т. III, 46.

[19] Пак там, 48.

[20] АКРДОПБГДСРСБНА, IV-K-9077, т. II, 268-70.

[21] Пак там, 269.

[22] Под този псевдоним в страната ни влиза легално Пол Попов, синът на д-р Харалан Попов.

[23] АКРДОПБГДСРСБНА, IV-K-9077, т. IIІ, 91.

Tags: , , , , , , , , , , ,

16 Responses to Архивите говорят: Ролите на чужденците Уилям Буркет, Робърт Макиш и д-р Стив Дурасов в „играта” на ДС

  1. Руси Русев on 18.12.2015 at 10:48

    Голям пример ни давате на нас новоповярвалите четави темите от месеци и съжденията стигнах до извода че принципа е на разделяй и владеи къде вие примере за любовта да се поучим новоповярвалите някаква лична дрязга ли имате от преди 1989 година нов съм в вярата мрънкам и все съм недоволен виесте уш божи помазаник пастор сте били къдее вярата любовта надеждата все едно чета някой политик от 25 годишния преход на демокрация в българия МОЛЯ ДА МЕ ИЗВЕНИТЕ ЗА КРАСНОПИСА И ПРАВОПИСА БЛАГОСЛОВЕН ДА СТЕ И МОЛЯ ЗА ИЗВИНЕНИЕ КОЙ СЪМ АЗ ДА СЪДЯ ДРУГИТЕ А НЕВИЖДАМ ТАЛПАТА В МОЕТО ОКО

  2. Veniamin Peev on 18.12.2015 at 13:57

    Уважаеми г-н Руси Русев,
    ще си призная, че трудничко се ориентирах в писанието Ви, което наричате „краснопис“. Но неправилният ПРАВОПИС е най-малкият проблем при хора като Вас, независимо дали са СТАРОповярвали или НОВОповярвали. Сериозният проблем е, че Вие не разбирате ПРАВОТО на обективната история да съществува на базата на данни и документи. Нека Ви поясня.

    В горната статия, както и във всички статии от поредицата „Архивите говорят“, са представени ДВА ТИПА дейци, свързани с новата история на българския евангелизъм. Единият тип са фалшивите, политиканите, кариеристите. Те петнят Божието дело и Христовата църква. Не знам дали сте чели Библията. Защото ако я бяхте чели, щяхте да установите, че в библейската история е имало хора като Каин, Саул, Ееровоам, Езавел, Юда, Димас и т.н. Задавали ли сте си въпроса защо свещените автори не са мълчали за тях? Защо не са ни говорили само за Авел, Давид, Соломон, Христос, Йоан, Павел? Защо са ни говорили за грях, омраза, фарисейщина, а не само за „любов“?

    ВТОРИЯТ ТИП – истинските Божии служители в новата ни история – са тези, за които Вие изобщо не сте прочели: пасторите Харалан и Ладин Попови, Йончо Дрянов, Георги Чернев, Павел Гурбалов, Костадин Проданов, Стефан Банков, Георги Тодоров и др. Те са се борили да идват у нас Библии и християнска книжнина, да има духовност, да има съпротива срещу дявола на атеизма и неговите лакеи в църковната действителност. РАЗДЕЛЯНЕТО е библейски принцип – от разделянето на тъмнината и светлината – до разделянето на „чадата на мрака“ и „синовете на светлината“. Слава Богу, че на Балканите е имало хора като Вурмбранд, Краузе, Перневи, брат Андрю!

    Ако Вие, г-н Руси Русев, не сте бил научен на горните принципи, значи Вашият „духовен наставник“ също не се е научил. Препоръчайте на себе си и на него да чете ежедневно Библията и християнска литература, за да се ограмотите както трябва.
    Ако имате други недоумения, моля, споделете ги тук.

    С най-братски чувства към Вас –
    д-р Вениамин Пеев

  3. Вили Тонева on 18.12.2015 at 14:53

    Желая, да споделя с вас един наистина много сериозен цитат и да се замислим всичките най накрая :“Светът не е приятел на истината и Божиите служители не трябва да позволяват да бъдат повлияни от обвиненията на светски хора срещу онези, които обичат истината. Нека всички вярващи изучават уроците, които Христос е дал. Ако са направени оплаквания срещу брат или сестра, нека тези, които чуят докладваното следват инструкциите на Спасителя , да се обърнат само към обвиняемия и да видят дали въпроса не може да се реши. Ако в действителност съществува нередност и той не ви послуша, тогава вземете двама или трима други, и в духа на любов и кротост, търсете Бога за мъдрост, опитайте се да поправите такъв. Ако този метод не успее да го oтвърне от злите му пътища, отнесете случая му пред църквата. НЕВЯРВАЩИТЕ НЯМАТ НИКАКВО ПРАВО , ДА УЧАСТВАТ В ТВЗИ ДЕЛА. Те не са в състояние да разберат мотивите или принципите, които вярващите трябва да следват в грижите за братята си, нито да разберат връзката, която съществува между тези с една вяра. Като войници на Исус Христос ние сме длъжни да бъдем верни един на друг. Последователите на Христос трябва да бъдат единомислени с техния Водач и никога да не произнасят оплакване срещу брат пред враг на истина. Нека да няма предателство на свято доверие. Не позволявайте на враговете на Христос причина да триумфират или да се възползват от Божиите служители. Нека съвета на Божия народ да бъде в неговите предели. „Тайната на Господа е с ония, които Му се боят.“ RH 26 Февруари 1895, ал. 8

  4. Руси Русев on 18.12.2015 at 15:54

    Дълбоко уважавам Д-р Вениамин Пеев че вади истината за
    Гоненията на християните – държавна политика при комунистическия режим
    Църквата в България има своите герои на вярата – от единичните случаи на преследвания от кървавите събития след 9 септември 1944 г. до масовите гонения на християните по време на комунистическото управление в България.
    През тези години никой нямаше право да говори свободно, да изповядва вярата си, както съвестта го задължава, да възпитава децата си, според както вярата му повелява. Беше постигнат пълен контрол над човешката личност, след това се опитаха да поставят под контрол и Църквата. Гонението на християните и унищожаването на Църквата в България се превърна в държавна политика. Атеизмът стана държавната религия.
    Не трябва да смятаме, че тези действия в България бяха случайни или резултат на някакви обстоятелства. Това бяха системни действия, планирани и наложени от сталинисткия режим навсякъде, в цяла окупирана Източна Европа. В някои страни имаше утвърдени християнски традиции и християните не можаха да се пречупят лесно, но и на тях пътят на страданието не им беше спестен.Съветската рецепта: Не ни трябва проповядване на любов, а на омраза
    Отношението на комунистите към християните е изразено много ясно от Анатолий Луначарски – първият народен комисар на просветата след Октомврийската революция. „Ние мразим християнството и християните. Християнството проповядва любов, но това, което ни трябва, е омразата. Трябва да се научим да мразим!“
    Трябва да знаем, че в България във всички министерства и важни учреждения имаше дублиращо ръководство от съветски „съветници“, които вземаха решенията и ги налагаха. Последвалите събития носят духа на идеите на Луначарски и се приложиха в живота на църквите в България. Всички, които не се подчиниха на атеистичния режим, поеха пътя на страданието.Въпроса ми днес към Д-р Вениамин Пеев е днес ме 18.12.2015 благодаря на Бог че има християни и църкви и никой не преследва християните заради вярата си но днес повечето хора в България са обезверени обесърчени търсещи някаква надежда
    лутащи се просто да направи анализ на днешните времена и преди 1989 той го може с което благодаря на Бог че има такива хора като Д-р Вениамин Пеев и акосъм обидил някой МОЛЯ ДА МИ ПРОСТЯТ .БОЛНОМИЕ ЗА МОЙТЕ СЪНАРОДНИЦИ В БЪЛГАРИЯ ДНЕС ЧЕ СА ОБЕСЪРЧЕНИ ОБЕЗВЕРЕНИ ГЛАДНИ БОСИ НЯКОЙ В БЕСПЪТИЦА В НИЩЕТА УГОРЧЕНИ ТЪРСЕЩИ ПЪТЯ СВЕТЛИНА В ТУНЕЛА ЩЕ СЕ ПОМОЛЯ БОГ ДА ИМ ПОМАГА И НА НАС ДА НАМИРАМЕ ВЕРНИЯ ПЪТ КЪМ ВЕЧНИЯ ЖИВОТ ИСТИНАТА ВЯРАТА НАДЕЖДАТА СЛАВА НА БОГА БРАТЯ И СЕСТРИ .

  5. Veniamin Peev on 18.12.2015 at 17:10

    Благодаря на г-н Руси Русев за втория му коментар, който влиза в темата на статията.
    Ако правилно съм разбрал въпроса за датата, то би следвало да отговоря „защо сега – през мес. декември 2015 г. се публикуват тези данни“. Отговорът ми е следният:

    Първо, защото едва наскоро станаха достъпни необходимите ни документи от архивите на ДС, които отразяват РЕАЛНАТА ИСТОРИЯ на българския евангелизъм от 40-те години на миналия век до 1980 г. Този период е най-драматичният! Той не е изследван адекватно по различни причини. Наличните писания на някои историци на родния евангелизъм, като Хр.Куличев, Ив.Зарев, М.Петров и дори Й.Дрянов страдат от редица непълноти и погрешни изводи както по обективни, така и по субективни причини. Затова се старая да „допълвам“ и „уточнявам“ на основание на открития от мен документален материал. След нас ще дойдат други изследователи, които ще „допълнят“ и „уточнят“ нас. Д-р Доний Донев направи прекрасно изследване на живота и делото на Ив. Воронаев, както и на други пионери на харизматичното дело у нас. Това нанесе сериозни корекции и уточнения.

    На второ място, новите изследвания на документи имат и сериозна морална стойност. Като представители на българския харизматизъм, ние не се страхуваме да извадим на показ както блестящите, но окървавени одежди на нашите мъченици за вярата, така и кирливите си ризи. Защо да го правят хора, които са извън родния ни евангелизъм? Не е ли по-достойни ние самите да покажем самокритичност? Губим ли, или печелим от това? Исус не бе ли критичен към слабостите на своите ученици? Павел не беше ли критичен към своите съработници? Защо да не се поучим от техния пример? Кой ли библейски праведник бе казал: „Ти говориш като безумна жена. Какво! Доброто ли ще приемаме от Бога, а злото да не приемаме“? В българския евангелизъм е имало както добро, така и зло. И двете трябва да се изтъкват, докато не се пречистим напълно!

  6. Руси Русев on 18.12.2015 at 17:57

    **** ДО Д-р Вениамин Пеев ****** От 7 месеца ходя на църква мненията са си лично мой немога да намеся духовния си наставник за мойте глупости или истини ! Библията е паметник на историята на човечеството. Книга, която ние не трвбва да променяме, а да я оставим тя нас да променя. Това е книгата на Истината. В епохата на Средноековието т е била не само извор на вяра ,но и на знания и норми на поведение. Оказала е оромно влияние върху развитието на средноековната наука,култура,изкуство и светоглед. Книгата на Книгите. Грехът – това е нарушаване на нормите и законите. Нарушаване на Десетте Божи заповеди и не зачитане на Божията воля. Понятието за грях е религиозно, то е приложимо само към лица, които приемат християнския закон, изповядват вярата в Бога и поради това се намират в «църковната ограда». Който е вън от Църквата, той не е способен да осъзнае напълно своята греховност, да види цялото си падение, да се ужаси от цялата дълбочина на своята заразеност от тази смъртоносна болест, да почувствува изцяло отдалечаването си от Бога и от истината. Грях и наказание. За всяко постижение си има възнаграждение. По този начин за всеки грях си има наказание. Адам и Ева като извършват грях в райската градина, биват изгонени и наказани. Но и така е правилно. Затова има и толкова правила, за да бъдат спазвани. Въпреки че някои смятат, че правилата са писани, за да бъдат нарушавани. Незачитането на основните родови ценности е прегрешение. Основна ценност е животът, запазване на кръвната връзка, запазване на брачната връзка. Исус е роден от Мария, но Йосив не е неговият баща. Още преди да са се събрали, се оказало, че тя била непразна от Духа Светаго. Бащата е главата на семейството и много важен за едно дете, но разпадне ли се брачната връзка, разпада се рода. Съвестта е субективна категория. Зависи от отговорността, която човек носи, нравствения пример, който човек има пред себе си. Приспана е съвестта на хората, който спасяват разбойника Варава, а обвиняват и разпъват на кръста Христос. Но кой може да съди хората за греховете им? Единствено този, който няма грехове, но безгрешни хора няма. Любовта е тази, която ни кара да жертваме себе си в името на онова така бленувано щастие. Любовта ни помага да опознаем себе си, вярно е, но и често въобще не можем да се познаем. Любовта е онова чувство, което ни завлича във вихара си от желания. Блудницата извършва грях от любов. Книжниците и фарасеите искат от Исус да каже какво да правят с тази пропаднала жена, да изпълнят ли това което повелява закона, а именно да я убият с камъни. Божият син не отговаря на този въпрос, защото ако успори закона даден от Моисей това ще означава да бъде обвинен и съден, за това че не почита законите дадени от самия пратеник на Бог. Надига за миг глава, но не за да каже убиите я или пощадете блудницата, а за да каже „ който е без грях, нека пръв хвърли камъка върху нея”. Силни думи, които са достатачни, за да възпрът талпата готова да погуби грешната жена. Никой от тях не посмява да хвърли и един камък, защото всеки от тях е грешник. Кой по- малко, кой повече, всички те са хора и като такива правят грешки, от които после да могат да се поучат. Няма безгрешни хора, но човек, който се поучава от грешките си е мъдър човек, а този който се поучава не само от своите собствени но и от тези на другите и се старае да не ги допуска е с една крачка по близо до бог и божието царство. Човек няма как да не извършва грехове, но преди това трябва да помисли за примера, който ще даде на младите, да помисли за наказанието и накрая да поиска прошка. Както и от другите и сам на себе си да прости.

  7. Veniamin Peev on 18.12.2015 at 19:12

    Г-н Руси Русев, съгласен съм с последните Ви разсъждения, но това е проповед. От амвона звучи назидателно и насърчително. Историята обаче е друга сфера – тя касае живота ни извън църковния салон, в обществото, на тайни и на явни места и сбирки. Там други се произнасят за нас. Затова има спомени, снимки, документи, дневници и т.н. За дадено събитие или личност се говори въз основа на тези източници, не на Библията.

    Паисий също е участвал в богослужения, но е написал и „История“, като е черпил данни не само от Библията, а и от други „светски“ източници. И доколкото познавам съдържанието й, не е описвал с „християнска любов“ всички свои герои. Каквито и несъвършенства да има тази Паисиева „История“, на никой българин не му идва наум да я нарече „неистинна“ или „недуховна“, нали така?

  8. Руси Русев on 19.12.2015 at 1:03

    Да съгласен съм с вас !

  9. Veniamin Peev on 19.12.2015 at 14:16

    Благодаря Ви, г-н Русев.
    Когато във форума се включват разумни коментатори, дори да сме на различни мнения по някои детайли, това не пречи да постигаме съгласие в главните неща. А няма по-главна цел от разпространението на ИСТИНАТА – такава, каквато е, не лицеприятна, не изкуствена, не нагодена към примитивни и псевдодуховни вкусове.

    Именно това постигане на съгласие прави Pastir.org един изключително полезен форум за нови и актуални данни в различни области на богословието, религиознанието, историята, политиката, географията (на Палестина), археологията и т.н. не само за християни, но и за нехристияни. Лично аз имам немалко насърчителни данни от специалисти в различни области за интелектуалната полза, която допринася сайтът. По тази причина сътруднича на Pastir.org, а не на други сайтове, в които има плоска вътрешна политика.

  10. Здравко Желязков on 21.12.2015 at 17:13

    Всичко много хубаво….само, че, уви историта не е точно история, а си е настоящата реалност.
    И 26 години по-късно България продължава да се управлява от Държавна Сигурност и НИЩО НЕ СЕ Е ПРОМЕНИЛО ОТ 1989 НАСАМ.
    Нищо не се направи да се елиминарат апаратчиците на ДС от обществено- политическият живот на България. НИКОИ от тях не беше подведен под отговорност за безчинствата които е вършил и хилядите унищожени човешки съдби. Напротив обикалят телевизионните студия за да убеждават колко били невинни, а Димитър Иванов – Гестапото, дори стана „УВАЖАВАН“ АВТОР на романи….
    И всичко това под бездушния и апатичен поглед на по-голямата част на евангелските църкви, които и до
    днес се управляват от подставени лица на ДС.
    Няма нужда да чета оправданията на различни „пастири“, делата говорят много повече от всякакви апологетики..

    К’во да говорим…каквото и да се каже – малко ще е.

  11. Veniamin Peev on 22.12.2015 at 9:36

    Напълно сте прав, г-н Здравко Желязков!
    Вярно е, че ръководствата на евангелистките деноминации, първо, се опитаха да прикрият своите щатни и нещатни сътрудници на ДС, от които бяха и са съставени, второ, продължават да скърцат със зъби срещу такива изследователи като мен, които им казват горчивите истини в очите.

    Не съм съгласен обаче, че трябва да обърнем гръб на историята. Историята затова е история, защото изважда на бял свят нещата такива, каквито са – без грим, пудра, червило и парфюм! Тя „учи“ хората от настоящето, както се бе изразил Цицерон. Тя алармира, хлопа, звъни и гърми по съвестите на своите ученици. Е, не всички научават уроците й, но това не означава, че тя трябва да млъкне…

    Диктатори като Живков, Хонекер, Ярузелски, Чаушеску и техните системи и тайни служби бяха дискредитирани, въпреки че се пъчеха като недосегаеми половин век. Ние ще продължаваме да сигнализираме, черпейки данни от историята, пък надеждата ни ще бъде за цялостно пречистване на българския евангелизъм … някога… Най-характерната черта на християнина е неговият оптимизъм!

  12. Руси Русев on 22.12.2015 at 16:03

    Докторе вземаш ли под внимание че някой документи може някой да е наклеветен. Или преди 89 година служителя на ДС е трябвало нещо да напише за заплатката и то да е клевета. И в бъдеще той да е оклеветен безпричино .

  13. Veniamin Peev on 22.12.2015 at 21:19

    Г-н Руси Русев, по-горе бяхте писал, че сте съгласен с казаното досега. Сега пък пускате друга плоча.Оставам с впечатлението, че под това име – „Руси Русев“ – пишат различни люде (изключвам шизофренното разномислие на една и съща персона!)…

    Веднага отговарям на въпроса дали „може някой да е наклеветен“, въпреки че това е типично дилетантско изказване. Напълно изключвам такава хипотеза! Изключвам я, защото за едни и същи лица и за едни и същи случаи има документи от различни източници. В горната статия става дума за политиканската роля на чужденците Буркет и Макиш и за недоволството от поведението на Дурасов, Краузе, Перневи. Кое е „наклеветяването“ тук? Дурасов е писал положителни неща за Харалан Попов и не се изказва ласкаво за комунистическата система в СССР и НРБ в своите книги в САЩ – материали, които съм чел. Затова той не е харесван от КГБ и ДС. Ако ДС харесват Буркет и Макиш, защото двамата са готови да клеветят Харалан Попов и харесват комунистическата система, кое е „наклеветяване“ тук? Освен това, лично съм слушал как Макиш хвали публично „постиженията“ на соцстроя и лично съм се срещал с Макиш след промените във Виена и знам за връзките му с агентурното ръководство на СЕПЦ. Къде има в тези казуси „наклеветяване“?…

    Ако тръгнем да се съмняваме в неоспорими документи, то защо трябва да смятаме, че Политбюро на ЦК на БКП е виновно за предизвикването на „пасторския процес“ през 1949 г.? Защо не обявим наличните протоколни решения за „фалшификат“ или „оклеветяване“ на Политбюро?…

  14. Руси Русев on 23.12.2015 at 10:45

    Подмятах за българското ръководство на сепц че някой може да е наклеветен който е още в сепц неговоря точно за тая статия,говоря за предишна статия ако греша моля да бъда извинен и спирам да пиша че влизам в някакви безмислени спорове в тема която несъм вещ архиви и документи не ви виня кривосте ме разбрали .НА БОГ ЛИ ДА СЛУЖА ИЛИ НА ЧОВЕЦИТЕ ?

  15. Veniamin Peev on 23.12.2015 at 17:59

    Служението е само на Бога чрез Христос! Не на човеци и деноминационни ръководства!

    Благословени празници – Рождество Христово и Новата 2016 Година!
    Ще си позволя да приключа дискусията от своя страна с един подходящ пасаж от Проповед 301 на блажени Августин:

    „Юда е предал Христа и ние го осъждаме за това. Отец е предал Сина и Го славим. Юда е предал Учителя си и го осъждаме, Синът е предал Самия Себе Си и Го славим. Всички знаем по какъв начин Юда е предал Христа. Сигурно искате да знаете как Отец е предал Сина. И това знаете, но ще ви го припомня, за да го запомните. Ето какво казва Апостолът за Бога Отца: „Оня, Който и Собствения Си Син не пощади, а Го отдаде за всички ни“ (Римл. 8:32). А какво казва за Сина: „Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене“ (Гал. 2:20). Ето двамата, които са предали: Отец е предал Сина, Синът е предал Самия Себе Си, но единият и другият е Спасителят, защото и единият, и другият е Творецът.
    А какво е сторил Юда? Нещо добро ли е извършил? От това, което е направил, е произлязло добро, но той добро не е направил. Юда не е казал: ще предам Христа, за да спася човешкия род. У Юда алчността е предала Христа, а у Бога – милосърдието“.

    Струва си да се замислим над тези Августинови размишления!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.