Архивите говорят: Рихард Вурмбранд и Харалан Попов – герои на протестантизма на Балканите

28.01.2016

Д-р Вениамин Пеев

marxЗа румънския п-р Рихард Вурмбранд (1909-2001) чух за първи път като млад проповедник в Русе. Мисионери от „Славянската религиозна мисия” ми говориха за него, когато ми донесоха неговите книги „Изтезаван заради Христос” (1967), „Ако стените на затвора можеха да говорят” (1972) и особено проникновеното изследване на религиозните преходи на Маркс – „Бил ли е Карл Маркс сатанист?” (1976). Като човек, който в българските университети бе изучавал марксистките идеи по задължителната програма, творбите на Вурмбранд бяха истинско откровение! Особено впечатляващ за мен бе фактът, че Вурмбранд бе бивш комунист, приел християнството като единствено  правилна идеология, който се превръща в един от най-безкомпромисните му, но дълбоко принципни критици. В съзнанието си веднага наредих румънския протестантски водач в челната група на смелите критици на марксизма като Булгаков, Бердяев, и някои други, чиито съчинения достигаха тогава до нас като апокрифи.

Тази кратка статия е посветена на георичния живот и дело на Вурмбранд, от една страна, поради неизбежния аналог с живота и делото на д-р Харалан Попов.[1] От друга страна, както показват архивите на българската Държавна сигурност, неговото име е било в полезрението на службите и те са се интересували чрез внедрени агенти на СЕПЦ за това, какво се знае у нас за него и евентуално какви настроения би предизвикало делото му сред българските евангелисти. На трето място, на 17 февруари 2016 г. се навършват 15 години от смъртта на Вурмбранд и ние сме длъжни да си спомним за този герой на вярата, за да се насърчим днес и да направим равносметка каква е нашата посветеност на Христа.

Рихард Вурмбранд – един Павел на румънския протестантизъм

В своето изследване за състоянието на различните християнски конфесии зад желязната завеса Рон Дейвис констатира, че съдбата на християнските общности в Румъния е била една от най-тежките. Това важи особено за представителите на лутеранските и реформирани общности главно поради етническата им принадлежност – немска и унгарска.[2] Поради непоносимия натиск на режима на Чаушеску върху немски говорящите протестанти в Трансилвания мнозина от тях търсят официален начин за напускане на страната и властите показват фарисейска склонност да удовлетворят техните искания, но при условие, че Западна Германия или друга западна страна заплати крупни суми за всеки емигрант. Така например, когато Вурмбранд излиза от затвора, излежавайки 5-годишна присъда за религиозната си дейност (1959-1964), режимът му разрешава да напусне страната срещу 10 000 щатски долара. Този факт показва алчността на представителите на един комунистически режим, за които човешката личност се възприема като разменна стока.

Тorturat pentru HristosНека кажем някои биографични подробности за живота на Рихард Вурмбранд.  Той е румънски евреин, който преди Втората световна война се сблъсква отрано с политическата враждебност към различния произход и различната идеология. Поради антисемитската нагласа на румънското правителство Вурмбранд се включва в съпротивителната дейност на комунистите и неговата интелигентност и непоколебим характер са забелязани веднага. Издига се като комунистически водач, който има пряка връзка с руските болшевики и пред него се открива отлична политическа кариера. Вместо това обаче, през 1938 г. Рихард и съпругата му Сабина стават християни. Намирайки се в едно малко румънско село, двамата чуват вестта за Христос като единствен истински Освободител от стария дърводелец Кристиан Вьолфкес.[3] Семейство Вурмбранд стават ревностни последователи на Исус от Назарет и започват да се трудят ревностно с християнското благовестие сред еврейската общност. Те стават благовестители от името на организацията „Служение на англиканската църква сред евреите” и около тях се оформя група от покръстени в християнството евреи. Животът им обаче е много драматичен. Румънското правителство по време на Втората световна война е фашистко и цялото семейство на Сабина е изпратено в концлагерите на смъртта, където почти всичките им роднини загиват. Самите Рихард и Сабина са арестувани многократно и изтезавани като евреи.[4]

След приключването на войната Рихард Вурмбранд приема лутеранската идея и бива ръкоположен като евангелско-лутерански пастор. Но той не остава обвързан със служението на по-безопасното амвонно проповядване. Когато съветската армия окупира Румъния през 1944 г., Рихард и Сабина се ангажират с благовестителска дейност сред нейните войници. Заедно с вярващите от лутеранската църква в Букурещ те раздават руски Нови Завети по вагоните на военните влакове. Много от войниците приемат този подарък с благодарност. Когато в Румъния се установява комунистическият режим, благовестителската им дейност не стихва. Въпреки съпротивата на новата власт, Рихард Вурмбранд организира и ръководи впечатляващи евангелизационни събирания, на които прогласява името на Исус Христос като Освободител и Надежда за изстрадалия румънски народ. Една от най-ярките му инициативи е младежката сбирка в букурещката зоологическа градина пред клетката на лъва, където той апелира за сериозна подготовка и необходимост от кураж срещу новите врагове на християнската вяра. Това е един истински пророчески акт в новото време, защото хищникът на комунистическата диктатура се опитва по всякакъв начин да смълчи и дори унищожи смелия християнски пастор. Вурмбранд застава открито срещу атеистичния режим, който започва да упражнява контрол върху християнските конфесии в Румъния чрез поставени лакеи и внедрени агенти. Вурмбранд категорично се противопоставя срещу пряката намеса на правителството в организационната и духовна дейност на църквите.[5]

Но той критикува и онези църковни водачи, които се поддават на комунистическите политически лъжи и подменят смисъла на „свободата в Христос” със „свободата на комунистическия режим”. Вурмбранд опровергава някои западни и местни политиканстващи църковни лидери, които флиртуват с представителите на тоталитарната власт, опитвайки се да прокарат идеята за такава църковна дейност в Румъния, която трябвало да се занимава само с „чистото евангелие”. Вурмбранд отхвърля тезата за „чистото евангелие” като внушена от враговете на християнството. „Това ми напомня – пише той, – че комунистическата тайна полиция също ми казваше да проповядвам Христос, но да не споменавам за комунизма. Нима е така, че тези, които са за така нареченото „чисто евангелие”, са вдъхновени от същия дух като онези от комунистическата тайна полиция?”[6] Този реторичен въпрос дава категорично отрицателен отговор, още повече че според Вурмбранд нито Йоан Кръстител, нито Основателят на християнската вяра са проповядвали „чисто евангелие”, т.е. благовестие без социални и политически нюанси. Йоан не е проповядвал само за „покаяние” (Мат. 3:2), но упреква цар Ирод за нарушаването на божествен закон и тоталитарно отношение към Божия народ (Лук. 3:19). А Христос критикува остро фарисейщината на своето време в прочутата Си проповед (Мат. 23:27, 33).[7] Вярно е, признава Вурмбранд, че покаянието е насочено срещу категорията „грях”, но грехът няма само нравствени измерения. „Грях” е всяко противопоставяне на волята на Бога за установяване на Божието царство на земята! Комунистическите режими са най-опасните и вредни реалности в нашата съвременност, които не могат да бъдат квалифицирани другояче, освен като изключително „греховни”. „Грехът трябва да бъде наречен с неговото име – настоява Вурмбранд. – Комунизмът е един от най-опасните грехове в днешния свят. Всяко евангелие, което не го отхвърля, не е чистото евангелие!”[8]

Такава твърда и безкомпромисна позиция не може да не предизвика ярост у хищника. Още през мес. февруари 1948 г. Вурмбранд е арестуван от комунистическата власт и хвърлен в затвора.[9] Този първи сериозен арест съвпада с периода, когато у нас се надига вълната от арести срещу изтъкнати християнски водачи. Комунистическият звяр се опитва да погълне по едно и също време истинските водачи на християнството, превръщайки половин Европа в духовна джунгла. Д-р Харалан Попов характеризира удачно този период от новата ни история като наситен с комплекс от грехове: „Истинските лъжци бяха комунистите, чиито живот и учение са изтъкани от лъжи, низости и измама. Според учението на комунистите целта оправдава средствата. Те употребяват най-низшите и лоши средства: лъжи, измами, убийства и тъй нататък. Всичко е позволено, за да се доберат до целта”.[10] А целта е обезличаване, смазване и унищожаване на Христовата Църква не само по комунистически управляваните територии, но и по цялата земя. Не е ли тогава „комунистическият грях” един от най-комплексните и страшни в историята на християнството, чийто аналог са жестоките управления на Нерон и Диоклетиян?

Български донесения срещу пастор Рихард Вурмбранд

Haralan PopovЩом като комунистическите режими са антихристиянски, тогава как трябва да бъдат определени онези църковни водачи, които вместо да отстояват идентичността на християнската идеология, стават техни послушни оръдия? Вурмбранд ги квалифицира основателно като „предатели” от типа на Юда: „Някои водачи на деноминации не са от Невястата Христова. Те са водачи в една Църква, в която мнозина отдавна са предали Учителя. Когато те срещнат някого от нелегалната Църква, мъченик, те го гледат странно”.[11] Християнските водачи не само в Румъния, но в повечето комунистически страни са подменили „верността до смърт” на Христос с лакейническо отношение към управляващите врагове на Христовата Църква. Заради собственото си добруване те са изхвърлили от учението и практиката си концепцията за „мъченичество”, т.е. следване на Христос чрез „вдигане” и „носене” на християнския кръст. Но Вурмбранд е убеден, че „вяра, която може да бъде унищожена при страдание, не е вяра”. Страданието заради Христа не само че не отслабва, но укрепва характера и вярата. Нещо повече, страданието спомага за пълно възприемане и прилагане на дело Христовото отношение към Неговите мъчители, които Го разпнаха на кръст и увеличаваха страданията Му, като Го подиграваха и хулеха. От личния си опит на страдащ заради Христа Вурмбранд може да протръби прекрасната максима: „Едно цвете, ако го стъпчеш с крака, ще те възнагради, като ти даде своя аромат”. Ето защо Вурмбранд възвестява такова учение за реакция срещу действията на комунистическите мъчители, което напълно съответства на Христовото. От една страна, то се противопоставя на атеизма на цялата комунистическа система, а от друга страна, то не изключва християнската любов и загриженост за душите на мъчителите. „Именно в затвора – пише Вурмбранд – ние открихме надеждата за спасението на комунистите. Именно там ние развихме чувството на отговорност спрямо тях. Именно в изтезанията от тях се научихме да ги обичаме”.[12] Вурмбранд написва специално съчинение, в което изследва живота и учението на Карл Маркс от гледна точка на отношението му към религията. В него авторът развива тезата, че младият Маркс е бил отначало християнин, но постепенно попада под влиянието на сатанинското противопоставяне на всяка религия и в частност на християнството.[13] Следователно всеки вид подкрепа на марксизма като доктрина или политика, включително и от страна на религиозни представители, означава да се попадне под влиянието на врага на Бога и Христос.

Някои от водачите на българския протестантизъм попадат именно в горната категория на покорени от сатанинската политическа линия на комунизма. За тях хора като д-р Харалан Попов и пастор Рихард Вурмбранд не са братя, чийто пример трябва да бъде последван, а „врагове на комунистическата система”, които трябва да бъдат предавани без бой на безбожните господари. Попов констатира с огорчение този факт след излизането си от затвора: „Пасторите, които отказваха да „сътрудничат” за задушаване на църквите отвътре, бяха отстранени и на тяхно място бяха поставени други, готови за „сътрудничество”… Като октопод с пипалата си, милиционерският апарат за тотален контрол беше обхванал в смъртоносна прегръдка църквите. За да са сигурни в пълния контрол над всичко казано и сторено в църквите, ДС изпращаше шпиони на всяка църковна сбирка, които да шпионират одобрените от самата Сигурност „нови пастори”. Шпионите шпионираха шпиони!”.[14] Този анализ се потвърждава от документите в архивите на ДС. Внедрените агенти в ръководството на СЕПЦ се шпионират взаимно и за един и същи случай има донесения на „Румен”, „Горанов”, „Вихър”, „Гено”, „Николай”, като всеки един говори за казаното и стореното от останалите, изпълнявайки верноподанически задачите на вербувалите ги офицери. Напълно идентична е ситуацията в останалите протестантски деноминации, в които „шпионите шпионират шпиони”.

Slavic European Mission BulgariaШпионската дейност на внедрените агенти в СЕПЦ обаче се простира и до чуждестранни обекти, един от които е пастор Рихард Вурмбранд. Трагикомичен е случаят с едно донесение на председателя Иван Зарев, който дори не е запомнил правилно името на Вурмбранд.[15] Когато посещава румънската столица и проповядва в някои гостоприемни петдесетни църкви там, е станало дума за дейността на Вурмбранд в САЩ. Зарев докладва при завръщането си в България пред чиновниците на Дирекцията на вероизповеданията и те записват буквално следното: „Др[угарят] Зарев сподели, че когато бил за около седмица в Букурещ и там проповядвал в няколко църкви, румънците също [sic!] се оплаквали, че Вулбрант също [sic!] пише против Румъния и строя там”. Наречието „също”, повторено два пъти в това описание, подсказва, че Зарев е „споделил” с някои румънски евангелистки лидери за български „врагове” на комунизма, каквито са братята Попови и Стефан Банков. Те пък от своя страна посочват Рихард Вурмбранд, „който също пише против Румъния и строя там”. Фактът, че Зарев не е разбрал правилно фамилното име Вурмбранд, свидетелства, че той не е бил запознат с неговия живот, дейност, творчество и идеи. За него е било важно само това, че Вурмбранд, както и Харалан Попов и Стефан Банков, са противници на комунистическия строй.

В архивите на българската ДС има няколко документа, в които се споменава с негативизъм името на Рихард Вурмбранд. Така например, внедреният аг. „Горанов”, който най-често споменава за румънския дисидент в донесенията си, предава мнението на американеца Макиш, според когото всеки, който критикувал като него комунистическата система, бил лош човек.[16] В групата на „лошите” са поставени Вурмбранд и Харалан Попов. Тази оценка била официалното мнение на виенската централа, отговаряща за петдесетните общности в страните на комунистическия блок. Оказва се, че чиновници като Робърт Макиш не само не са помагали за облекчаване тежкото състояние на петдесетните църкви, но са съдействали пряко или косвено на тоталитарните режими, отказвайки помощ на потиснатите си братя. Политиката често е мръсна дейност, но тя е многократно по-мръсна, когато я вършат предатели на Христовото дело.

[1] АКРДОПБГДСРСБНА, ІV-К-9077, т. VІІ, 10-11.

[2] Davies, R. After Gorbachev? How Can Western Christians Help? (Eastbourne: MARC, 1991) 56, 58.

[3] <torturedforchrist.com/timeline-html>

[4] Ibid.

[5] Вж. Hannula, R. Trial and Triumph: Stories from Church History (Canon Press & Book service, 1999) 283-8.

[6] Wurmbrand, R. Tortured for Christ (Living Sacrifice Book co., 1967) 75.

[7] Ibid.

[8] Ibid.

[9] Ibid., 35.

[10] Попов, Х. Българската Голгота. С., Изд. Ателие, 2005. 89.

[11] Wurmbrand, R., op. cit. 82.

[12] Ibid., 58.

[13] Wurmbrand, R. Der Unbekannte Karl Marx (Uhldigen/Seewis, Stephanus Edition, 1987; 6. Auflage).

[14] Попов, Х. Изтезаван заради вярата си. DOHI PRESS, 1994. 176-7.

[15] Банков, Ст. Досието. От двете страни на желязната завеса. 2001. 397.

[16] АКРДОПБГДСРСБНА, ІV-К-9077, т. ІІІ, 51-54.

Tags: , , , , , , , ,

3 Responses to Архивите говорят: Рихард Вурмбранд и Харалан Попов – герои на протестантизма на Балканите

  1. Soniya Chrstova on 28.01.2016 at 19:14

    Комунизмът е фашизъм в маска, а по-точно фашизмът,комунизмът и ислямизмът са сатанизъм в маски-дяволски дела на измама, клевета,неправда,грабителство,насилие,религиозно лицемерие.гордост,нечестие, беззаконие,масови и чудовищни убийства-дяволски неправедни зли дела срещу човешките права и срещу Бога,престъпления срещу човечеството. Християнството е основано на истината от Бога, както и юдаизмът и открива всяко нечестие и неправда на дявола и неговите слги,затова и християните и евреите- слугите на истината и правдата от Бога са мишените -жертви на дяволските слуги на неправдата и безаконието.

  2. п-р Янко Добрев on 28.01.2016 at 21:19

    Един пастор от Румъния ми разказа,че когато Рихард Вурмбранд е бил в САЩ,е отишъл да чуе лекжия на някакъв румънски лектор пред конгресмените.Темата е била „Комунизмът и неговите добри неща“.Но понеже лекторът закъснял,Рихард помолил да му разрешат той да разкаже колко добър е комунизма.Когато му разрешили,той излязъл отпред,съблякъл се до кръста и си показъл гърба-целият набразден с белези от побоите в румънският затвор.Той казал:“Това са белезите ми от добрият комунизъм.“ И разказал за изтезанията в затвора заради вярата му в Господ Исус Христос.Не допуснали лектора да изнесе лекцията си.Но след това Америка започва мащабно да помага финансово на Румъния за строежи на църкви и за църковни дейности.

  3. Veniamin Peev on 29.01.2016 at 18:26

    Благодаря на Соня Христова за правилното становище за чудовищната система, наричана „комунизъм“. Соня, бих те помолил, ако желаеш, да споделиш част от личните си преживявания в компанията на хора, които си приемала като „ангели на църквата“, но работейки с тях, си се убедила, че те са служители на чудовищния комунизъм, а не на Христос. Не е нужно да споменаваш имената им.

    Благодаря от сърце на п-р Янко Добрев за адекватния коментар. П-р Рихард Вурмбранд е високо почитан от румънските християни след падането на режима на Чаушеску. Преди това обаче не само е страдал от зверствата на румънските служители на Секуритате, но е бил предаван от водещи фигури на християнски деноминации. Когато такива псевдо-служители на Христос са ходели по международни конференции, те са се опитвали да изкарат п-р Вурмбранд „лъжец“ и „клеветник“ на „светлия комунизъм“ по времето на Чаушеску. Тези действия наподобяват много на опитите на Диновата клика да оклеветят в чужбина изказванията и книгите на п-р Харалан Попов. Има безспорни документи обаче, които показват, че на много висше ниво в американската политика Вурмбранд и Попов са били тачени и техните думи са били приемани за верни, а не на комунистическите лакеи в Румъния и България.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Абонирай се за всички ЕВАНГЕЛСКИ НОВИНИ
ЗАПИШИ