Архивите говорят: Бунтът на Бургаската ЕПЦ срещу духовния застой при ръководството на п-р Ангел Динов

14.01.2016

EPC Burga Pastor Chernev 1967 1Д-р Вениамин Пеев

След отстраняването на п-р Харалан Попов от Бургаската евангелска петдесетна църква и ръководството на СЕПЦ поради тежката 15-годишна присъда[1] за „шпионаж” срещу комунистическата власт съпротивителните сили не са унищожени. Тук пастируват силни фигури като Едуард Куриян и Георги Чернев, но се формира и едно силно ядро от млади неконформисти като Стефан Банков, Павел Гурбалов и Костадин Проданов. И тримата са бъдещи петдесетни пастири, като д-р Стефан Банков напуска по нелегален път страната и се включва в провокативната американска мисия „Подземен евангелизъм”[2], а Костадин Проданов е сред най-активните сътрудници на „Славянската религиозна мисия” в Стокхолм, Швеция. Въпреки пречките от страна на агентурата на Държавна сигурност и представителите на местната власт срещу участието на тези младежи в духовното ръководство на Бургаската ЕПЦ[3], те се включват активно не само в решаването на местните църковни проблеми, но търсят отговори на редица въпроси, които касаят живота и дейността на цялата петдесетна деноминация.

В настоящата статия ще се спра на един казус, който по една или друга причина не е изследван от историците на българския харизматизъм. Става дума за „бунта” на Духовния съвет на Бургаската ЕПЦ през втората половина на 60-те години на миналия век, който е симптоматичен за нетърпимото положение в цялата деноминация  поради наложените правила за „лоялност” към комунистическата власт от деноминационното ръководство с председател п-р Ангел Динов. В основата на този „бунт” стоят пастирите Георги Чернев, който е титуляр по онова време в Бургаската ЕПЦ и бившият варненски п-р Йончо Дрянов. И двамата служители са подсъдими на „пасторския процес” през 1949 г. В своите възражения срещу прокомунистическа политика на централното ръководство те биват подпомогнати от Банков, Гурбалов и Проданов, както и от останалите членове на Бургаския духовен съвет. Резултатите от този „бунт” предизвикват определено раздвижване в цялостния застой на СЕПЦ през онзи период.

Политиката на „лоялност” на централното ръководство на СЕПЦ с председател п-р А. Динов

EPC Burga Pastor Chernev 1967 2По проблема за идеологическата обвързаност на съюзното ръководство с комунистическата власт има специална публикация в Pastir.org[4]. Тук само ще прибавя, че линията, която следва ръководството през 60-те и първата половина на 70-те години на ХХ в. включва и нови нюанси по отношение на 50-те години. „Лоялността” към комунистическата власт, т.е. към политиката на Комитета по религиозните въпроси и дейността на ДС започва да се изразява и в международен мащаб. Следователно от „вътрешна политика”, реализирана като „прочистване” на църковните редици от „вражеските елементи”, тя се превръща във „външна политика”, която цели да афишира извън България заблудата за наличност на „пълна религиозна свобода” у нас. Това се постига, от една страна, с постепенното обработване на чужди представители на петдесетната общност, каквито са Уилям Буркет, Робърт Макиш и други, за които в централите на държавните институции постъпват редовни донесения от членове на съюзното ръководство за тяхното поведение, изказвания и предложения в полза на атеистичната власт. От друга страна, през 60-те и 70-те години се подготвят първите делегации за международни петдесетни конференции, съставени от лоялни членове на СЕПЦ, чиято цел за излизания в чужбина не е обмяна или натрупване на духовен и организационен опит, който да бъде приложен у нас, а да се разпространяват лъжите за „пълна религиозна свобода”. Чрез тези лъжи за „прекрасните условия” за развитие на църквите, афиширани на международната сцена, се цели дискредитиране на мисионерската дейност на външните църковни организации, които търсят и събират автентична информация за действителното състояние на българските петдесетни общности по други пътища. Така съюзното ръководство с председател п-р А. Динов се оказва не само в плен на една вредна за СЕПЦ политическа тенденция, но се отдалечава самó от потребностите на подведомствените си църковни общности.

Ето защо в много от петдесетните общности през разглеждания период имаше недоволство както от страна на пастири, така и от страна на редови вярващи. Всеобщо бе мнението, че п-р Динов е „човек на властта”. Най-явна обаче бе негативната реакция на Духовния съвет на Бургаската ЕПЦ. В един важен документ, открит наскоро в архивите на ДС, е описан подробно този „бунт” срещу ръководителя на ведомството и неговата „лоялна политика”. Този документ датира от 4 септември 1967 г. и обхваща 6 машинописни страници. Написан е в 3 екземпляра и е приложен в три различни архива.[5] В него се описват дискусии и решения на две заседания на Духовния съвет на Бургаската ЕПЦ от средата на мес. юли и август 1967 г. в присъствието на председателя на СЕПЦ А. Динов и неговия заместник п-р Йосиф Кокончев. Заседанията са ръководени от титуляра на Бургаската ЕПЦ п-р Георги Чернев. Главната точка на двете заседания била „въпросът за подмяната на Върховния съвет”.[6] Мнозинството от членовете на Бургаския Духовен съвет настояли за смяна на състава на съюзното ръководство, като някои дори обявили, че „ще работят в това направление до тогава, докато не стане смяната”. Видима била тяхната решимост за активни стъпки в тази посока, като от изказванията става ясно, че въпросът е принципен, а не личен, въпреки че са посочени някои имена на нежелани членове на съюзното ръководство.

Острата реакция на изказалите се членове на Бургаския Духовен съвет ще да е била впечатляваща, защото п-р А. Динов подсказал след първото заседание склонност да се съобрази с настояването за оставка на съюзното ръководство. Същевременно обаче в документа е изразено мнението, че „до излизането от затвора на Чернев, Дрянов и Харалан Попов” в началото на 60-те години „не е имало сянка за такава борба”. Този извод подсказва, че старите бойци против комунистическия режим не са променили отношението си. Още по-обезпокоителен за „лоялните” на властта водачи обаче е фактът, че силни фигури от младото поколение като Банков, Гурбалов и Проданов поемат щафетата на критиката срещу политическата линия на Диновото ръководство.

Исканията на Бургаския Духовен съвет за промяна в политиката на СЕПЦ

EPC Burga Pastor Chernev 1967 3В разглеждания документ са посочени 6 основни искания към съюзното ръководство[7], които разкриват вредите от досегашната му политика:

На първо място е подчертано, „дългото стоене на Върховния съвет – 16 години”. През този период не са свиквани редовните годишни събори, както изисква Уставът на СЕПЦ. Такива събори не са свиквани и през военния период по обясними причини, но при наличието на мирна обстановка пренебрегването на годишните събори е неоправдано и очевидно подсказва за други тенденции във водената политика. Когато месец по-късно председателят Динов изпраща в Бургас подпредседателя на СЕПЦ п-р Йосиф Кокончев, на заседанието на Духовния съвет след богослужението му е поставен същият въпрос от п-р Чернев: „Какво става със смяната на Върховния съвет?” Критики към политиката на съюзното ръководство отправят Банков, Проданов и Н. Стаматов. Отговор за предприети организационни действия от страна на ръководството обаче отново не е даден.

На второ място се посочва, че Върховният съвет „не издава никакви печатни материали, списания, информационен бюлетин, неделни уроци, брошури, песнарки и пр.”. Този упрек е напълно основателен! Не може да става никакво сравнение в този смисъл с интензивната издателска политика, която ръководството на СЕПЦ предприема от самото си създаване. Първият председател п-р Николай Николов инициира издаването на петдесетни органи като „Петдесетни вести” и „Благовестител” със съдействието на високо интелигентни сътрудници като п-р Емануил Манолов и Донка Кинарева. П-р Харалан Попов издава от Бургас сп. „Нашата надежда”. Превеждат се и се издават най-актуалните за своето време книги на Доналд Джи, Каргел и др. Манолов и Кинарева съставят първия сборник с духовни песни и химни, които внасят ред и хармония в богослуженията на първите петдесетни общности. И макар в началото на СЕПЦ да липсват оригинални български творби, не може да се отрече фактът за една активна издателска дейност в различни посоки. По времето на Диновото четвърт-вековно председателство обаче издателската дейност е напълно пренебрегната. Циклостилните брошурки с уроци, които п-р Динов започва да издава след бургаската критика, едва ли трябва да бъдат определяни като такава дейност поради ниското си богословско качество. Едва по времето на Заревото председателство започна едно по-сериозно издаване на библейски уроци и провеждането на спорадични библейски курсове за петдесетни пастири и служители. Но и това раздвижване не бе достатъчно за нарасналите духовни потребности на петдесетните църковни общности в България. Затова издателската и мисионерска дейност на организации като „Славянската религиозна мисия” с участието на братята Харалан и Ладин Попови запълваха огромната липса от книжнина у нас. Не е случаен фактът, че Костадин Проданов бе един от най-активните сътрудници на тази мисия, а Стефан Банков остави трайни следи в историята на петдесетната книжнина със своя „Славянски библейски конкорданс и енциклопедия” (1987)[8] и други свои публикации, излезли в чужбина.

На трето място, ръководителите на СЕПЦ през онзи период „не искат да има конференция на пастирската колегия, за да не им се явяли някои тъмни неща”. Ясно е, че пастирската колегия би била един юридически и духовен коректив на несменяемото ръководство, което по начало е нелегитимно от гледна точка на Устава и Правилника на СЕПЦ. То е „спуснато” отгоре, с подготовката на службите на ДС след „пасторския процес” и одобрението на Комитета по религиозните въпроси. Следователно то е „марионетно” и служи на интересите на комунистическата власт, а не на интересите на Христовата църква.[9] Именно в това обстоятелство се оказват правдиви Христовите думи: „Никой не може да слугува на двама господари, защото или ще намрази единия, а ще обикне другия, или към единия ще се привърже. Не можете да слугувате на Бога и на мамона” (Мат. 6:24). Ръководството на СЕПЦ е избрало да служи на мамона, но Бургаският Духовен съвет по онова време иска да бъде верен само на Бога и Христовото дело!

EPC Burga Pastor Chernev 1967 6На четвърто място, остро е поставен въпросът за забраната „пастири от една църква да водят служба в друга църква”. Много правилно критиците на това ограничение, което п-р Динов налага чрез т.нар. „Братски” и „Окръжни писма”, го определят като „закрепостяване”. Забраната пастирите да пътуват от една църковна общност до друга, която е в пълно противоречие с новозаветната благовестителска практика и процеса на създаване петдесетната деноминация, е наложена от комунистическата власт и е приложена лакейнически от Диновото ръководство. С нея се цели унищожаването на  живата връзка между отделните клетки на харизматичния организъм. Разбира се, още в самото начало на 50-те години срещу подобни рестрикции се възпротивяват пастири и църковни общности, които не желаят да се нагодят към новата политика на деноминацията. Силни и самостоятелни служители като Емануил Манолов, Слави Караджов, Едуард Куриян, Стойчо Купенов, Сиво Димитров, а по-късно и Йончо Дрянов и Георги Тодоров ще се противопоставят и няма да се съобразяват с подобни забрани. Затова за Дрянов ще бъде доложено, че „системно нарушава Окръжно № 455 от 1962 г. и Закона за изповеданията, като мисионерства из страната и провежда служби в нерегистрирани групи и църкви”.[10] Несъмнено тази информация е била съгласувана със съюзното ръководство, което е издало цитираното „Окръжно”. Съдбата на „нарушителите” на подобни наредби е била понасянето на санкции както от държавните институции, така и от Върховния съвет. В някои случаи „нарушителите”  губели пастирските си права и били наказвани за определен срок с „изселване”.

На пето място, Бургаският Духовен съвет реагира срещу това, че „не допускат младежи да участват в хоровете на църквите и не допускат възпитанието на децата и младежите”. Реакцията на младежкото ядро в Бургаския Духовен съвет може да бъде поставена адекватно в цялостния социален контекст на съпротивителното поведение на младото поколение у нас в периода 1956-1968 г. Нуждата от по-осезаеми политически свободи се усещаше от мнозина и предвещаваше положителните резултати от „Пражката пролет”, въпреки нейното смазване и реакционните действия на българското правителство.[11] Темата за религиозното възпитание на подрастващите бе един от най-болните проблеми в недалечната история на християнските общности в НРБ. Въпреки споразуменията, подписани от тогавашния държавен глава Тодор Живков в Хелзинки (август 1975 г.), които даваха право на родителите да възпитават децата си в религиозен дух, местните представители на властта, подпомагани от поделенията на МВР, се опитваха да принудят пастирите да изолират юноши и младежи от всякакъв вид църковна дейност, дори и от присъствие на богослуженията. Правеше се опит чрез съюзното ръководство петдесетните служители да наложат „забрана” на родителите да водят на църква своите деца, а чрез училищната или университетската управа се налагаха наказания и дори изключвания на по-активните вярващи младежи. Пастирите, които бяха наясно с незаконосъобразността на този натиск, се противяха и пренебрегваха разпоредбите, още повече, че те бяха представяни устно, а не в писмена форма. Лично аз съм цитирал клаузите на Хелзинкския заключителен акт, които явно посочват отговорността на родителите, а не на служебни лица по въпроса за религиозното възпитание и дейност. Следователно реакцията на Бургаския Духовен съвет през далечната 1967 г. срещу опитите младежите да бъдат ограничавани в религиозната си дейност трябва да бъде определена като особено положително явление.

В унисон с петото възражение срещу пагубната политика на Диновото ръководство стои и шестото, което гласи, че съюзното ръководство „не приема, т.е. не назначава млади проповедници и не подготвя младежи за бъдещи пастири и проповедници”. Напълно логичен е изводът, че тази линия води към фактическо „заличаване на църквите”, защото липсата на нови кадри предизвиква застой и последващ залез на петдесетното движение. Поколението пастири, завършили Библейския институт в Данциг, е застаряващо през разглеждания период. Назначенията на нови проповедници е спорадично и новите попълнения са със значително по-ниско образователно качество в сравнение с предишното. Наложила се е тенденцията високо образовани кандидати за служение да не се назначават. Това е обяснимо, защото просветеният човек би могъл да бъде „обработен” много по-трудно. Едва от 80-те години насетне ограниченията за млади и образовани кандидати за проповедническо и пастирско служение постепенно отпаднаха, но това се дължи не на промяна в политическата линия на съюзното ръководство, а в по-осезаемото разведряване на международната политическа ситуация. От личен опит ще заявя, че най-настойчивите радетели за включването на млади и образовани попълнения в редиците на петдесетните служители в края на 70-те и началото на 80-те години бяха пастирите Георги Тодоров и Павел Гурбалов. Те бяха политически грамотни хора и самите бяха преминали през горнилото на съпротивата срещу комунистическите ограничения и натиск.

 

[1] П-р Харалан Попов излежава 13 год. и 2 мес. в различни български затвори.

[2] Обозначението „Underground evangelism” неправилно се превежда „Подмолен евангелизъм” от функционерите на комунистическите институции, които влагат в превода идеологически нюанс. Затова смятам този превод за неприемлив.

[3] Вж. например АКРДОПБГДСРСБНА, IV-K-9077, т. II, 105.

[4] Вж. Pastir.org/news/14276.

[5] АКРДОПБГДСРСБНА, IV-K-9077, т. II, 100-105.

[6] Пак там, 100.

[7] Пак там, 101.

[8] Този Конкорданс е все още полезен въпреки появата на нови и по-добри справочници.

[9] Попов, Х. Българската Голгота. С., 2005. 100.

[10] АКРДОПБГДСРСБНА, IV-K-9077, т. VI, 21.

[11] Вж. Текстове за комунизма в България. Непримиримите – съпротивата срещу комунизма в България. Konrad Adenauer Stiftung. 12-14.

Tags: , , , , , , , , ,

16 Responses to Архивите говорят: Бунтът на Бургаската ЕПЦ срещу духовния застой при ръководството на п-р Ангел Динов

  1. DONKA BOICHEVA on 04.12.2015 at 13:10

    БРАТЯ И СЕСТРИ БЛАГОДАРЯ ВИ ЗА ИЗПРАТЕНИЯ МАТЕРИАЛ,НО НЕВИЖДАТЕ ЛИ И ДНЕШНИТЕ ЦЪРКВИ,МНОГО ОТ ТЯХ СА ОТ ЛАОДОКИЙСКИЯ ПЕРИОД,В МНОГО МАЛКО ЦЪРКВИ В БЪЛГАРИЯ СТАВАТ ЧУДЕСА И ЗНАМЕНИЯ,ЛЕСНО Е ДА СИ КАЖЕШ ПРОПОВЕДТА И ДА СИ ОТИДЕШ,НЯМА СВЯТИЯ ДУХ ,НЯМА ПРИСЪСТВИЕТО НА БОГА,ЦЪРКВИТЕ НИ ОРЕДЯХА,МНОГО МАЛКО СА МЛАДИТЕ ХОРА,ЗАЩО ДА ГОВОРИМ ЗА МИНАЛИ НЕЩА,НЕКА ДА СЕ ПОГЛЕДНИМ СЕГА.

  2. Надежда Петрова on 04.12.2015 at 17:27

    Уважаема с. Бойчева
    Права сте в преценката си за състоянието на днешните църкви, наистина редиците им оредяват и се настанява дух, който е чужд на Христовия. Но причините за това положение до много голяма степен са във факта , че не се учим от грешките на нашето минало. От амвоните се чуват само хвалебствия колко сме успешни, колко сме добри в правенето на това, или пък онова нещо, и все по-малко се говори и слуша за Христовата истина! Бургаската църква е добър пример за днешно време – ние също трябва да искаме образовани, грамотни и почтени пастири начело на църквите си, за да има правилни учения, върху които да градим вярата си! Нека не повтаряме злото от миналото, нека вземем доброто и да го следваме като добри Христови последователи! Този материал е нужен! И то е нужен много, защото църквата трябва да се учи от грешките на миналото си и никога повече да не ги повтаря! Нали поради тази причина в Библията присъства Ст. Завет, където можем да прочетем историята на Божия народ с неговите възходи и падения. Затова нека не подценяваме историята на българския евангелизъм и да оценяваме труда на хората, които дават от времето си, за да можем тя да стигне до редовите читатели.

  3. Ивайло Пенев on 17.12.2015 at 14:05

    Господин Пеев, как ще ме убедите в достоверността на написаното?
    И като цяло, каква е идеята и целта на настоящият сайт „Pastir.org“?
    Бъдете така добър да ми отговороте на тези два въпроса.

  4. Veniamin Peev on 17.12.2015 at 22:41

    Г-н Ивайло Пенев, не разбирам защо трябва да Ви „убеждавам в достоверността на публикацията“.
    в качеството на какъв ми задавате този въпрос?

  5. Инги on 17.12.2015 at 23:57

    До колкото знам в Бургас бунт и предателства не е имало. Брат Гурбалов ни разказа как мисионерите са дошли като вървели по леда на морето. Но и после през комунизма един скрил на друг за да не се видят на едни близки роднини пагоните и лампазите на всеки километър Нали помните какво каза и г-н Влаев за техния лидер дето продал мястото за църква?

  6. адв. Узунова on 18.12.2015 at 18:57

    Бургаското дело се води вече няколко години по инстанции и преписки без особен успех. Едва наскоро бе преведено към ЕС но от бургаските пастори повечето отпаднаха по агентурни и други причини. В този си вид делото е вписано погрешно от името на Обединена българска госпъл църква. Не става ясно дали се пледира с Обединени евангелски църкви ОЕЦ или Обединена църква Блага Вест. За всеки в България е ясно че такава деноминация не съществува и илюзията с имената е крайно неубедителна.

  7. Veniamin Peev on 18.12.2015 at 19:00

    Радвам се, че моят добър събеседник в този форум „Инги“ пак се включва.
    Само че нека посоча, че неговият аргумент „доколкото знам“, не е никакъв аргумент. Ясно съм посочил съдържанието на документа, на който се базира съдържанието на статията, както и личните си наблюдения, разговори и контакти с хора като Георги Чернев, Павел Гурбалов и Костадин Проданов. Това, че човек като „Инги“ не знае за нещо, не значи, че то не е станало. В онова време много неща ставаха без хората да можеха да узнаят. Сега обаче узнаваме тези неща от документите.

    На хората, които разбират от документи, им е ясно, че разглежданият в статията „бунт“ на Бургаското ръководство на СЕПЦ може да бъде потвърдено от протоколите на заседанията му през месеците юли и август 1967 г. То може да бъде потвърдено и от последвалите събития на трансформации в дейността на съюзното ръководство. Тези неща нито „Инги“ ги знае, нито останалите коментиращи тук.

    Поначало читателите на Pastir.org могат да се разделят на две главни групи: едни, които не знаят, но искат да научат и други, които не знаят, но не щат да се научат. С последната категория не си струва да се дискутира, защото е загуба на ценно време.

  8. ACEH on 14.01.2016 at 21:53

    Спомням си още в края на 90те или може би в началото на 2000та година, когато за последно посещавах местна църква в град Бургас, имаше залепено на стената за обяви, някакво съобщение от човек представящ се като апостол-пастор Бакалов. Това тогава ми се видя доста странно, едно защото не откривах в Словото такова определение и друго защото ми звучеше като например „президент-министър“ /в политиката/, или капитан-матрос /в корабоплаването/, или нещо подобно. Сега гледам вече титлата „пастор“ е премахната и се нарича само „апостол“. Това е много сериозно нещо – да се наречеш апостол. Искам да попитам вас които го познавате, защото аз не го познавам човека, има ли ги знаковете на апостол в неговото слугуване на Господа, така както Павел пише в 2Коринтяни 12:12 – „Знаковете на един апостол показаха се делом между вас във всяко търпение, със знамения и чудеса и сили.“?

    Но макар и да не го познавам, познавам друг под неговата шапка, който също се наричаше пастор, а сега и той гледам в подписката на „Прелом“ под номер 17 си е турил едно „ап.“ отпред – XK! Тук вече няма нужда да питам никой, защото мога да свидетелствам за него, че не е нито пастор, нито апостол и нито неговото сборище е Църква Христова. Защото имаме налице една камара несбъднати пророчества. Имаме налице проповядване на финансов просперитет. Конференции!? Падания и кикотене в събранията. Даване за пример на лъжехристи, като Кенет Копланд. Лично си спомням, как член на неговата църква, често падаше и XK му пророкуваше сладки неща, а човека на работата си пушеше цигари /защото ми беше колега/ и искаше пари от колегите, които не връщаше и накрая изчезна, като нито ги върна, нито се извини от липса на възможност. Е, ще каже някой, XK какво е виновен, че човека живее така, ами тогава защо му пророкува „сладко“, когато има нужда от „солено“ и от пръчка! Верният отговор е защото самия XK има нужда от пръчка, както и Ефимов и Тончев и всички други в града дето се наричат проповедници на Евангелието, а нито са такива, нито самите те знаят какво проповядват. Преди година видях един от членовете на това сборище и го попитах, какво става, още ли се пророкува щяло и нещяло, а отговора беше – „О, Бог изчисти тези неща от църквата“ А като е изчистил Бог лъжепророчествата, XK покая ли се публично, облече ли се във вретище и плака ли горко? Аз не знам, кажете ми ако някой знае! Ако един проповедник наистина вземе, че се осъзнае, че е допуснал такива лъжепророчества в събранията си, тоест, ако той наистина осъзнае, че е бил сляп водач, такъв на момента би оставил водачеството си! А тук имаме „израстване в йерархията“ от „пастор“ на „апостол“! Е за какво покаяние говорим?

  9. Инги on 15.01.2016 at 19:37

    Не зная брата от къде му идва информацията да го пише но бунт в Бургас никога не е имало. И на конференцията казахте многократно че на службите документите не може да им се вярва. Не е имало бунт имало е смяна на служителите. Четейки разсъжденията на документи се вижда как едни служители са подготвили за други служители позицията и им се дава път за да пратят служител от София. Той на свой ред подготвя млад служител който също е пратен. Тогава ги пращаха в германия да учат от Бургас. Това че някой само знаел или казвал че нещо го е имало не го прави това нещо да го е имало. И предния коментар го казва това личи си че брата е от Бургас матрос и имало е промени на съответния служител но бунт, бой, възстанвания не е имало.

  10. Veniamin Peev on 15.01.2016 at 20:54

    „Инги“, тия, дето са Ви казвали на псевдоконференциите в Бургас „да не вярвате на документите“, са Ви излъгали по следните две причини:

    Първо, защото именно документите разкриват по безспорен начин, че Бургаската ЕПЦ се е ръководила поне от двама агенти – Виктор Вирчев и Илко Евтимов. Те ще си останат като АГЕНТИ, каквито и трикове да използват пред лековерните.

    Второ, защото нищо не разбират от автентична история, която се гради върху свидетели и документи. А документите са писани от преки свидетели. За сведение, горният документ е по сведение на един от бургаски пастор, чието име е задраскано, за да не бъде компрометиран.

    Глупостите, дето са Ви ги говорили за „замръзване на морето“ и „преминаване на мисионерите“, са смехории, които нямат нищо общо с автентичната история. И накрая, драги ми „Инги“, „бунт“ не значи „бой“ или „сражение“, а ПРОТИВОПОСТАВЯНЕ НА АТЕИСТИЧНА СИСТЕМА. Затова, „Инги“, моля Ви, не ни пробутвайте мнения на първокласници, които още не са се научили какво значи ИСТОРИЯ. Умният и знаещ човек никога не казва „никога“.

    Д-р Вениамин Пеев

  11. Господин Влаев on 15.01.2016 at 21:23

    За много неща съм изказвал мнение,но не си спомням да съм писал,че нашия лидер е продал мястото на църквата.Напрягам паметта си и ако греша моля за прошка.
    Ако беше продадено само мястото на църквата-капка в морето!
    Някои“лидери“душата си продадоха на рогатия само и само да са в материално благополучие!
    И като чета прекрасните отзиви за някои лидери ме е срам да кажа,че съм член на ЕПЦ.
    Мнозина казват-за мъртвите се говорят само хубави неща или нищо!
    Но ако публикуват досиетата и на вече починалите ще бъдете шокиращо изненадани!
    За мен лидер който е доказан женкар и блудник!и е доказан агент на Д.С.,а и е забъркан в доказани финансови злоупотреби,е дявол в човешки образ!
    И за съжаление вече много от богослуженията ни приличат като бившите профсъюзни събрания!
    Преди още да е започнало се знае как ще завърши.
    И в Израиля се описват такива периоди-„…всеки си правеше каквото си искаше…“
    Не е далеч времето когато Господ Исус Христос ще се намеси и църквата ще бъде такава каквато каквато Той я иска!

  12. Veniamin Peev on 16.01.2016 at 9:27

    „И за съжаление вече много от богослуженията ни приличат като бившите профсъюзни събрания!
    Преди още да е започнало се знае как ще завърши.
    И в Израиля се описват такива периоди-„…всеки си правеше каквото си искаше…“
    Не е далеч времето когато Господ Исус Христос ще се намеси и църквата ще бъде такава каквато каквато Той я иска!“

    Г-н Господин Влаев е напълно прав в случая! Вместо да се замислят върху позорното и предателско минало и бездуховното настояще, повърхностните верующи като „Инги“ си затварят очите за тъжната истина. Какво ни остава? Христос сам да се намеси, както желае това Влаев и всеки, който обича Господа повече от агентите в българския евангелизъм.

  13. Инги on 16.01.2016 at 16:05

    Имах предвид конференцията Бог и цезър ,която правихте при пр. Тончев ведно с Анатоли и Виктор Костови. Тогава оспорвате документа издаден от комисията че Еленко е член на ДС,а не казахте въобще че сем. Тончеви и те са били преследвани за вярата. От там съм с извода че се няма много вяра на документи от службите!!!!За г-н Количев зная че съдеше някой пастири в Бургас,но друг го караше за това. Аз живях в това време и знам какво беше и какво правеха ченгетата,как привикваха пастирите и им нареждаха какво да правят,но ако откажат чакаха ги много лоши неща,заплашваха ги, маха ги от работа,затваряха църкви,интернираха ги. Това се случваше и с вярващите.Сега има свобода и много лесно се живее,но ако вие бяхте на тяхното място,сигурно и Вие щяхте сте като тях,даже и по лоши от тях. Аз не вярвам на приказки,може да се биете в гърдите и да говорите каквото си искате,но Ви казвам че нямате право да ги съдите,защото е писано “Не съдете ,за да не бъдете съдени”,всеки ще отговаря пред Бога за своите дела.

  14. Veniamin Peev on 16.01.2016 at 17:30

    Драги „Инги“, ако сте чел внимателно горната статия, щяхте да забележите, че в края подчертавам, че лично познавам п-р Павел Гурбалов, от когото впрочем съм получил „водно кръщение“. Той се застъпваше на времето млади хора като мен да влязат в пастирско служение, в каквото и встъпих. А това доказва не само, че онова, което съм писал в горната статия е вярно, но и съм ОТ ОНОВА ВРЕМЕ. Тъй че приказките Ви, че съм „щял да бъда по-лош“ от пасторите агенти, са „дрън-дрън“.

    Това, че сте бил на презентацията на „Бог и Цезар“ в Бургас и приказките Ви за нея, показва, че имате проблем с разбирането на факти, данни и интерпретации. Там аз не казах, че на архивните документи на ДС не може да се вярва, а че „донесенията“, приписвани на еп. Еленков, са дадени от Павел Иванов. Там подчертах, че от еп. Еленков дори няма собственоръчно писани „донесения“, което не го прави „агент“. Освен това, подхвърляте приказки ту за тая, ту за оная конференция, т.е. клатушкате се като метроном. Можете ли да се концентрирате върху една от тях, а?

    А фактът, че Вие говорите в постингите си тук каквото Ви падне, вместо да говорите по темата на статията, е категорично свидетелство за Вашето дилетантство в историята – нещо, което е типично за някои бургазлии, както е видно. Отново ще напомня, че твърдения за събития и действия на личности се базират на свидетели и документи. Документът, на който е основана горната статия, е БЕЗСПОРНО АВТЕНТИЧЕН И ДОСТОВЕРЕН.

    Д-р Вениамин Пеев

  15. […] Архивите говорят: Бунтът на Бургаската ЕПЦ срещу духовния застой при рък… […]

  16. […] Архивите говорят: Бунтът на Бургаската ЕПЦ срещу духовния застой при рък… […]

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.