Празнуваме Антоновден

17.01.2019

На 17 януари Православната църква почита паметта на Свети Преподобния Антоний Велики.

Свети Антоний е роден през 251 година след Христа в Среден Египет, в семейство на заможни и благочестиви родители. Останал сирак на 20-годишна възраст, той раздал наследството си на бедните и заселил в изсечена в скалите египетска гробница.

Юношата Антоний засилил до крайност суровостта на своето въздържание. Той не спял по цели нощи и не приемал храна по няколко дни, защото бил убеден, че „силата на духа укрепва, когато слабеят наслажденията на тялото“.

Приятелят, който му носел хляб и вода, веднъж го намерил на земята пребит и го пренесъл в църквата за погребение. Но Антоний се свестил и отново се върнал на това особено полесражение за нови изпитания. През нощта се чул страшен шум. Изглеждало като да се срутват стените, а през отвора се втурнал орляк от всевъзможни зверове, които му нанасяли тежки рани. Легнал на земята, подвижникът се надсмивал над безсилието на своите врагове: „Ако бяхте силни, нямаше защо да бъдете много!“

И изведнъж всичко изчезнало. През пролуката на тавана той бил осветен от светъл лъч,

от който раните му били излекувани. Като почувствал небесната помощ, Антоний възкликнал към Невидимия: „Къде беше Ти, благий Иисусе? Защо не се появи отначалото, за да изцериш моите рани?“ И се чул глас: „Аз бях тук, Антоний, но чаках да видя твоето мъжество. И сега, понеже храбро се бори, Аз всякога ще ти помагам и ще те направя именит по целия свят!“

По това време Антоний бил на 35 години. След това той минал от другата страна на р. Нил и живял 20 години на планината в пълно усамотение и мълчение в една изоставена постройка, като зазидал входа за влизане и излизане.

На това място негов приятел идвал два пъти в годината, за да му спусне от покрива запас от хляб, без да види лицето му. Минаващите покрай чували отвътре страшен шум и гласове, но и гласа на Антоний: „Да възкресне Бог и да се разпръснат враговете Му…“ (Пс. 67:2). Надниквайки обаче през пукнатините на стената, те не виждали нищо.

След 12-годишен пустиннически подвиг Антоний постигнал душевен мир.

Той става старец, авва – отец на множество монаси. По околните планини изникват манастири, отделни килии на пустинножители. Понякога отшелниците се събирали при своя духовен баща и слушали неговите мъдри беседи.

Когато безпокойството от хората заплашвало подвижника да го лиши от неговото безмълвие, той оставял това място и потъвал в още по-далечната „вътрешна пустиня“ на много дни път от Нил. Там той живеел от труда на ръцете си, обработвайки малък оазис. Демоните го преследвали и тук със заплахи, нападения на зверове, с призраци. Но победителят не се боял от тях.

Той учил на безстрашие и своите духовни чеда: „Демоните нищо не могат, те играят като на сцена, преправат лицето си и плашат децата с шума на маските си“.

One Response to Празнуваме Антоновден

  1. Звезделин Спасов on 17.01.2019 at 18:14

    Кое да празнуваме?

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.