Административен съд Бургас: Дело по жалбата на иранската християнка Захра Х. Шахсавани

11.02.2016

11.02.2016 ПРЕССЪОБЩЕНИЕ

В Административен съд Бургас е образувано дело по жалбата на Захра Х. Шахсавани гражданка на Иран, против решение № УПБ-2/27.11.2015 г. на интервюиращ орган при Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ), Регистрационно- приемателен център за бежанци с. Баня , община Нова Загора. С оспорваното решение е отхвърлена молбата на Захра Х. Шахсавани за предоставяне на международна закрила.

Молбата за предоставяне на закрила е втора по ред. С решение № 3932/02.06.2014 г. на Зам.-председателя на ДАБ е отхвърлена молба на Шахсавани за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. Жалбата срещу административния акт е отхвърлена с решение на Административен съд София- град по адм.дело № 7428/2014 (Вж. тук):

На 26.11.2015 г. Шахсавани отново е депозирала пред Регистрационно- приемателен център за бежанци с. Баня, община Нова Загора, молба за предоставяне на международна закрила. В проведено на същата дата интервю тя е заявила пред интервюиращия орган, че не може да се завърне в Иран, тъй като се чувства застрашена, поради религията си. С решение № УПБ 2/27.11.2015 г. интервюиращият орган е отхвърлил молбата, по съображения, че: ”Чужденката не е посочила никакви факти, обосноваващи основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Спрямо Ш.З.Х не са налице основанията за предоставяне на хуманитарен статут“.

В решението административният орган се е позовал на справка от Дирекция ”Международна дейност”, според която за молителката не съществува реална опасност от тежки посегателства по смисъла на чл.9 , ал. 1. т. 1-3 от Закона за убежището и бежанците, няма въоръжени конфликти на територията на Иран, решението на Шахсавани да напусне държавата е не е продиктувано от тежки заплахи за живота или личността й, като цивилно лице.

В съдебното заседание на 10.02.2016 г. съдът даде ход на делото. След приемане на представените от страните доказателства и разпит на водените от жалбоподателката Шахсавани свидетели, по искане на пълномощника на последната делото бе отложено за 02.03.2016 г от 11.30 ч. за представяне на допълнителни доказателства.

България гони Захра – иранката, която замени Аллах с Христос

В Административен съд – Бургас е образувано дело по жалбата на Захра Шахсавани, гражданка на Иран, която оспорва отхвърлената й молба за предоставяне на международна закрила у нас. Това е втората по ред молба на младото момиче. Още през 2014-а Захра иска да й бъде предоставен статут на бежанец с хуманитарен статус, но молбата й е отхвърлена.

В края на 2015 г. Шахсавани отново се обръща за помощ към Регистрационно-приемателен център за бежанци в село Баня. Тогава Захра разказала, че не може да се завърне в Иран, тъй като се чувства застрашена, заради религията, която е приела. Момичето е на 22 години, а причината, поради която животът й в Иран е заплашен е, че преди години тя приема християнството и оставя исляма зад гърба си.

В ислямската република на преминаването от Аллах към Христос не се гледа с добро око. Хората, направили това, често са съдени за вероотстъпничество. Ако някой бъде признат за виновен, присъдата може да бъде дори смърт. Младата жена говори перфектен български език. Казва, че е напуснала Иран заедно със сестра си още през 2013 г., тъй като там животът бил много тежък. Преследвали семейството й, защото опитали да развиват частен бизнес. Майка й и сестра й дори са били арестувани.

„Вкъщи имахме Библия. Започнах да я чета и като видях чудесата в нея, повярвах! Обичам България и искам да остана тук“, разказва момичето пред бургаския „Флагман“. Захра се установява в Несебър през септември 2014 г. Повече от година работи във фризьорски салон в морския град, където и живее. Кръстена е, а на врата си носи златен кръст – един от най-важните християнски символи. Редовно ходи на църква и дори помага във всички мероприятия. За това свидетелства и пастор Христо Якимов.

„Запознахме се с нея през 2013 г. Тогава дойде в църквата. Направи ни впечатление, че седеше най-отзад и плачеше неутешимо. Опитахме се да направим връзка с нея, но беше трудно, тъй като не говореше български, а само малко английски. По начина на кръстене разбрахме, че е християнка. Посещава редовно богослужения, а вече говори и пише перфектно на български“, разказва пастор Якимов в съдебната зала. Той добавя, че няколко семейства искали да осиновят Захра и с това да се решат проблемите й. Но у нас подобно нещо е невъзможно, защото вече е навършила пълнолетие.

„За мен България е моята държава! Не мога да си представя живота извън нея, без приятелите ми и без вярата“, казва младата жена в съдебната зала. Нейната сестра също е християнка и живее със съпруга си в Швеция. Но Захра отказва да напусне България, въпреки че ще има много по-уреден и спокоен живот в скандинавската държава.

Молбата на Захра е отхвърлена по съображения, че „чужденката не е посочила никакви факти, обосноваващи основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Спрямо нея не са налице основанията за предоставяне на хуманитарен статут“.

В решението административният орган се е позовал на справка от Дирекция „Международна дейност“, според която за молителката не съществува реална опасност от тежки посегателства, няма въоръжени конфликти на територията на Иран, решението на Шахсавани да напусне държавата не е продиктувано от тежки заплахи за живота и или личността й като цивилно лице. Делото бе отложено за 2 март за представяне на допълнителни доказателства.

По публикацията работи: Валерия Белчевска

Tags: , , , , , , , ,

10 Responses to Административен съд Бургас: Дело по жалбата на иранската християнка Захра Х. Шахсавани

  1. Инги on 18.02.2016 at 19:47

    пастир Ицо е малко зает тази седмица с заливането на плочата на църквата, но ако му остане време ще го помоля за лично мнение по този въпрос защото изглежда да е интересен

  2. адв. Узунова on 18.02.2016 at 22:37

    П-р.орг отново приложи коректност и официалност сред всички други евангелитски медии. Докато в другите вестници бяхме залети с поток от думи от които нищо не се разбира тук е приложен документ за хода на делото и неговото касателство относно казуса на повярвалата иракчанка или както съда я определя „с персийски произход”.
    Би следвало да се разясни по-подробно че жалбата е от преди две години и съдебните процеси са последвали по силата и смисъла на закона. Смея да припомня, че преди две години нямаше криза с мигранти и иностранци, но при създалата се ситуация днес това дело придобива малко по-разширен медиен интерес. Много вероятно е то да бъде върнато на инстанция София и окръжна прокуратура след като в Бургас никой няма да се реши да го гледа освен като наказателно дело. Поставих ребром въпроса за бургаските и други евангелистки дела, които се водят в момента, но въпреки огромния интерес много малко читатели се включиха с подпомагащи мнения.
    Към горното прилагам и протокола по гледането на жалбата през 2014 на което жалбоподателката не се явява въпреки лична призовка. Моля също внимателно да се отбележи че насрочената дата е само три дни след национални избори както и едно от най-значимите евангелски събития случили се в наши дни.

    Протокол

    гр. София, 08.10.2014 г.
    АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СОФИЯ-ГРАД, Първо отделение 10 състав, в публично заседание на 08.10.2014 г. в следния състав:
    СЪДИЯ: Камелия Стоянова при участието на секретаря Силвиана Шишкова и при участието на прокурора Тафров, като разгледа дело номер 7428 по описа за 2014 година
    докладвано от съдията, и за да се произнесе взе предвид следното:
    След изпълнение на разпоредбите на чл. 142, ал. 1 ГПК вр. с чл. 144 АПК.
    На именното повикване в 10,17 ч. се явиха:
    ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – Ш. З. Х., гражданин на Ислямска Република И. – редовно призован, не се явява и не се представлява.
    ОТВЕТНИКЪТ – ЗАМ. ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ НА Д. ПРИ МС – редовно призован, не се представлява.
    СГП редовно призована се представлява от прокурор Тафров.
    ПРОКУРОРЪТ – Да се даде ход на делото. С оглед редовното призоваване на страните съдът намира, че не са налице
    процесуални пречки за даване ход на делото, и
    ОПРЕДЕЛИ:
    ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО. ДОКЛАДВА жалбата.
    ДОКЛАДВА АП по издаването на обжалвания административен акт.
    По доказателствата, съдът ОПРЕДЕЛИ:
    ПРИЕМА като доказателства по спора АП по издаването на обжалвания административен акт. Спорът е изяснен от фактическа страна и съдът
    ОПРЕДЕЛИ: ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО
    ПРОКУРОРЪТ – Моля да отхвърлите жалбата като неоснователна и недоказана.
    СЪДЪТ ОБЯВИ, ЧЕ ЩЕ СЕ ПРОИЗНЕСЕ С РЕШЕНИЕ В СРОК.
    Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10,18 ч.

  3. Инги on 20.02.2016 at 13:41

    ДО бр.Любен Маринов ТУК
    Какво да правим сега с тази бежанка християнка? Да послушаме брат Киряков или да я изгоним? Вие как бихте се почувствали ако така Тръмп изгони всички български имигранти в САЩ, Канада и Англия обратно в българската реалност?

  4. Маринов Любен on 20.02.2016 at 15:46

    Инги,много мога да говоря по тази тема.Вече шеснадесет години съм свидетел на депортиране на какви ли не народности от Канада!…Работя към специален отдел,който се занимава именно с това,както с прибиваването на кандидатите за бежанци,така и тези,които са нарушили канадските закони.Лично съм транспортирал(във екип с колеги-много елитни професионалисти)Много опасни престъпници от всякакъв характер.Така,че що се отнася до мистър Тръмп,той ще потърси нашите „услуги“ зада осъществи популистките си обещания.Стотици пъти сме минавали на америкнска територия транспортирайки американски граждани,за тяхната имиграция.Също мистър Тръмп визира нелигалните имигранти-криминално изявени,армията от латиноси работещи на „черно“избягвайки даначната система.Мюсюлманите,като потенциална заплаха за ислямизиране.Американската администрация има много по-голямо влияние в България,отколкото в Канада!Преди много години Желю Желев посети Канада и тогава злобарите завистници прорукуваха: Сега президента ще върне всички българи от Канада(!?). И нещо друго,нашето семейство още през 1995 год.,попада в статистиката на Канадската имиграция-в графата: Много успешно интегриране на всички нива.Така,че има много голяма разлика между пристигащите.Едни са истенски бегълци,други са гурбетчии,трети идват с цел да се интегрират и да бъдат достойни граждани,други да разбиват системата по всякакъв начин и средства…А,сега за иранката приела християнството:Един съдебен състав(рефюджи борд)трябва да вземе под внимание ЗАПЛАХАТА ЗА ЖИВОТЪТ на тази душа!Според женевската конвенция за защита на бегълците,НЕ ТРЯБВА да я ДЕПОРТИРАТ!След като се е конвертирала от мюсюлманка в христианка в Иран я очаква СМЪРТНА ПРИСЪДА!!!Така,че Инги не всички са бегълци(което се доказа в Западна Европа).Този,който търси защита за животът си в една правова и демократична страна трябва да го докаже на само по документи,но и с държанието си.Извини ме за обърканият отговор,преди четери дни майка ни премина при Исус и не можем все още да свикнем с тази загуба на любящата ни майка.С уважение и благословения!

  5. адв. Узунова on 20.02.2016 at 21:05

    Р Е Ш Е Н И Е № 6154 гр. София, 20.10.2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СОФИЯ-ГРАД, Първо отделение 10 състав, в публично заседание на 08.10.2014 г. в следния състав: СЪДИЯ: Камелия Стоянова при участието на секретаря Силвиана Шишкова и при участието на прокурора Тафров, като разгледа дело номер 7428 по описа за 2014 година докладвано от съдията, и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. чл. 87 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Образувано е по жалба от Ш. З. Х., гражданин на Ислямската Република И., като предмет на съдебен контрол за законосъобразност е решение № 3932/02.06.2014 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците е отхвърлена молбата на Ш. З. Х. за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Излагат се доводи за постановяване на решението при съществено противоречие на административно производствените правила – основание за оспорване по чл. 146, т. 3 от АПК. Претендира се отмяната на обжалваното решение. Ответникът – председателят на ДАБ при МС изразява становище за неоснователност на жалбата. Съдът, като обсъди становищата на страните и доказателствата по делото и направи проверка на основание чл. 168, ал. 1 на законосъобразността на оспорения административен акт и на посоченото в жалбата основание по чл. 146, т. 3 от АПК, приема за установени следните обстоятелства по делото: С молба за предоставяне на статут вх. № Л-12885/08.07.2013 г. Ш. З. Х., [дата на раждане] в [населено място], народност персийка, вероизповедание християнка е поискала закрила в Република Б.. Личните данни на молителката са били установени въз основа на представена лична карта, издадена от страната й на произход, валидна до 07.08.2018 г. и национален ирански паспорт № 14737620, издаден на 26.11.2008 г. и
    валиден до 27.11.2013 г. В съответствие с чл. 63а, ал. 1 от Закона за убежището и бежанците е определена дата за провеждане на интервю с кандидата за предоставяне на статут на бежанец, като същият е уведомен за датата на провеждане на интервюто, видно от представената като доказателство по спора покана. Съгласно чл. 63а, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците е проведено интервю, за което е съставен протокол, подписан от жалбоподателя, преводач и интервюиращия орган. По време на интервюто от 24.03.2014 г. чужденката посочва, че е напуснала страната си на произход легално през 2012 г., преминала е през Република Т., останала е на територията на посочената страна една година и половина, след което през лятото на 2013 г. нелегално влязла в Република Б.. Мотивира молбата си за закрила със страх от преследване от иранските власти. При провеждане на интервюто заявява, че сестра й е притежавала компания за търговия с желязо, камъни и ремонт на кораби, която имали търговски отношения с държавата. През 2011 г. сестра й била осъдена по обвинение, че подпомагала финансово политически партии, които развивали дейност срещу правителството. Посочва, че на няколко пъти сестра й е била в затвора, но е освобождавана, както и че нейният брат и майка й също са в затвора с подобни обвинения. Посочва, че по отношение на нея няма издадена присъда и не е получавала заплахи. Посочва, че е била преследвана от мъж с кола, като била убедена, че същият е от правителството. Заради тези проблеми напуснала легално страната си на произход през 2012 г. заедно с племенниците си, а малко по-късно и сестра й напуснала страната си на произход. По време на престоя си в Република Т. приела християнската религия, поради което изпитвала основателен страх да се завърне в страната си на произход. Заявява, че не е членувала в политически партии, не е била арестувана и не е била осъждана. След анализ на представените по делото доказателства и анализ на твърденията, съдържащи с в интервюто на молителя и анализ на обстановката в Ислямската Република И. председателят на Държавната агенция за бежанците е приел, че спрямо чужденеца не са налице предпоставките за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи: Жалбата е подадена чрез административния орган, в съответствие с чл. 152, ал. 1 от АПК, в преклузивния срок по чл. 87 от Закона за убежището и бежанците, подадена е от надлежна страна по чл. 87 от Закона за убежището и бежанците и е допустима. По същество, същата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците, е отхвърлена молбата на Ш. З. Х. за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. След анализ на представените по делото доказателства и анализ на информацията, съдържаща се в проведените с жалбоподателя интервюта следва извода за законосъобразност на решението на административния орган. Съгласно чл. 8, ал. 1 от Закона за убежището и бежанците статут на бежанец в Република Б. се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Следователно, определящ фактор за предоставяне на статут на бежанец съгласно Закона за убежището и бежанците, а и
    съгласно Ж. конвенция е съществуването на основателни опасения от преследване по причина на раса, религия, националност, политически убеждения или принадлежност към определена социална група. Преценката дали това опасение е основателно следва да бъде направена в светлината на обстоятелствата на всеки случай. Задължение на искащия убежище е да представи необходимите елементи за оценка на истинността на изброените факти и обстоятелства. След като достоверността на твърденията на искащия убежище бъде достатъчно добре установена, не е необходимо да се търсят детайлни потвърждения на изложените факти, като съмненията следва да се разрешават в полза на искащия убежище, освен ако няма основателни причини това да не се прави. Фактът, че едно лице е било вече подложено на преследване или е било пряко заплашено с преследване, представлява сериозно указание за риск от преследване, освен, ако впоследствие не е станала радикална промяна в страната по произход, или в неговите отношения със страната по произход. Фактът, че преди да отпътува от страната по произход, лицето не е било преследвано или не е било пряко заплашено, не предполага от само себе си, че не може да се позове на основателно опасение за преследване в процедурата по искане на убежище. Следователно, това са обстоятелствата, които са определящи при предоставянето на статут на бежанец, като фактите и обстоятелствата за целите на предоставянето на статут на бежанец следва да се оценяват в сътрудничество с молителя. Посочените обстоятелства следва да се преценяват едновременно с преценяването на обстоятелството на наличието на преследване спрямо чужденеца. Определящо да приложимостта на наличието на предпоставките по чл. 8, ал. 1 от Закона за убежището е бежанците е понятието „преследване“ по смисъла на член 8, ал. 4 и ал. 5 от Закона за убежището и бежанците. Съгласно посочения текст преследване е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, като съгласно ал. 5 действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни или се прилагат с цел дискриминация, включително наказания за отклонение от военна служба, което би довело до извършване на деяния по чл. 12, ал. 1, т. 1 – 3. Следователно, за да може да представлява преследване по смисъла на член 8 от Закона за убежището и бежанците събитията, които са претърпени или представляват заплаха, трябва да: – са достатъчно тежки, според тяхното естество или повторение, или да представляват сериозно посегателство на правата на човека, например живота, свободата или физическата цялост, или след преглед на всички елементи в досието се установи, че те очевидно не позволяват на лицето, което ги е претърпяло, да продължи да живее в страната по произход, и се основават на една от причините за преследване по чл. 8 раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политически убеждения. Причините за преследване могат да се застъпват и често са повече от една по отношение на едно лице. Не е от значение фактът, дали тези причини са истински или приписани на заинтересувания от преследвача. Няколко начина на преследване могат да настъпят съвместно и комбинацията от тези събития, всяко от които само по себе си не представлява преследване, може, според обстоятелствата, да съставлява преследване или да бъде счетена за сериозен мотив за опасения от преследване. Преследването може да бъде от
    държавата, като същото обикновено се осъществява от държавен орган (централизирана или федерална държава, регионални или местни власти) какъвто и статут да има по отношение на международното право, или от партии или организации, упражняват държавната власт. Освен случаите, когато преследването е брутално, то може да бъде извършено и чрез административни и/или съдебни мерки, които могат да имат вид на законни, но с тях се е злоупотребило и се използват за целите на преследването, или пък се изпълняват в нарушение на закона. Те могат също така да бъдат съпътствани от използване на сила, като тези ограничения и това използване на сила сами по себе си не са достатъчни за признаване статут на бежанец на лицата, срещу които са използвани. Мерки срещу определени категории, мерки, насочени срещу една или повече категории от населението могат да бъдат законни в дадено общество дори, когато налагат особени задължения и ограничения на някои свободи. Те могат да бъдат от такова естество, че да оправдаят съществуването на опасения от преследване, по-специално когато преследват цел, порицавана от международната общност или когато очевидно не съответстват на поставената цел, или когато приложението им позволява сериозна злоупотреба, като по този начин се цели третиране на определена група по-различно и по-неблагоприятно, отколкото населението като цяло. Могат да бъдат и индивидуални мерки. Всяка административна мярка, предприета по отношение на един индивид, която не е във всеобщ интерес, определен по-горе, може да бъде счетена за преследване, по-специално, когато е целенасочена, систематична и продължителна. Затова е важно да се вземат под внимание всички обстоятелства около индивидуалната мярка, на която молителят се позовава, за да се прецени доколко е основателно опасението му от преследване. Съдебно преследване – макар и на вид да изглеждат законни, съдебното преследване или съдебните присъди могат да представляват преследване, когато съдържат дискриминационен елемент. Може да има презумпция за преследване в случай на несъразмерна присъда при условие че има връзка с някои от другите основания за преследване. Умишленото нарушение на наказателна разпоредба, общо приложима или приложима само за определени категории лица, въз основа на основанията за преследване, трябва да произтича ясно от изявления или участие в определени действия в страната по произход на искащия убежище или може да бъде обективно последствие от негови характеристики, които биха могли да доведат до предоставяне на статут на бежанец. Определящите елементи са естеството на наказанието, тежестта на наказанието по отношение на извършеното нарушение, съдебната система в областта на правата на човека в страната по произход. Трябва да се провери дали умишленото нарушение на наказателната разпоредба може да бъде счетено за неизбежно, като се има предвид индивидуалното положение на лицето и положението в страната. Преследване, свързано гражданска война или други вътрешни или широко обхватни въоръжени конфликти. Само позоваването на гражданска война или вътрешен конфликт и произтичащите опасности не е достатъчно, за да се признае статут на бежанец. Опасението от преследване трябва винаги да се основава на една от причините по член 8 от Закона за убежището и бежанците и да има личностен характер. В тези ситуации преследването може да произтича от законните власти или от трети страни, окуражавани или толерирани от тях, или от власти, които de facto контролират част от територията, на която държавата не може да защити своите граждани. По принцип използването на военна сила не представлява преследване ако се спазват
    международните правила на военното право и международно признатите практики. В други случаи може да се приложат други форми на защита според националните законодателства. Понятието за преследване, както беше разгледано следва да бъде съотнесено към всеки един от елементите по чл. 8 от Закона за убежището и бежанците. Следователно, на първо място следва да се направи преценката от изложената бежанска история дали спрямо молителя е било налице преследване по отношение на неговата раса. Понятието раса следва да се разбира в широк смисъл и да включва принадлежност към различни етнически групи. Като общо правило може да се приеме, че преследването е на расова основа, когато преследвачът възприема обекта на преследването като принадлежащ към друга расова група, различна от неговата, от което произтича действителна или въображаема разлика и това е мотивът на неговите действия. В процесния случай дори от самия молител не са наведени каквито и да било доводи в тази насока, поради което следва да се приеме, че не е налице преследване по отношение на неговата раса. Религия – понятието религия може да се разбира в широк смисъл и да включва теистични, не теистични или атеистични вярвания. Преследването по религиозни причини може да приеме различни форми, от пълна забрана за практикуване на култа и религиозно образование до тежки дискриминационни мерки срещу лицата, принадлежащи към определена религиозна група. За да има преследване накърняването трябва да бъде достатъчно тежко. Това може да се отнася до случаи, в които държавата, извън мерките за поддържане на публичния ред, също така забранява или санкционира религиозни активности дори в личния живот. Преследване по религиозни причини също така може да има, когато посегателствата са насочени срещу лице, което не желае да изповяда никаква религия, отказва да приеме определена религия или не се подчинява изцяло или частично на ритуалите и обичаите, свързани с определена религия. В процесия случай от страна на молителя в жалбата (и по време на проведеното интервю) се твърди преследване по отношение на религия. По време на проведените интервюта с жалбоподателя не се установява по отношение на него да е било осъществено преследване на религиозна основа. В процесния случай страхът от преследване поради религия се основава само и единствено на предположението на чужденеца, а това предположение не е достатъчно, за да обоснове страх от преследване поради посочената причина. Самата принадлежност към определена религиозна група не достатъчно и съществено основание да се иска и да се предостави статут на бежанец. Като доказателство по спора е представена и справка вх. № 01-3070/23.04.2013 г. на дирекция „Международна дейност и Европейски бежански фонд“, в която е отразено, че сменилите религията си много рядко се подлагат на съдебно преследване. Националност – не трябва да се разбира изключително в смисъл на гражданство, но също така означава принадлежност към определена група поради културна или езикова идентичност или още чрез връзки с население на друга държава. В процесния случай бежанската история на чужденеца не съдържа твърдения за осъществено каквото и да било преследване по отношение на него по отношение на неговата националност, поради което и следва извода за липса на преследване поради причини на неговата националност. Политически възгледи – наличието на политически възгледи, различни от тези на правителството само по себе си не е достатъчно като доказателство за признаването на статут на бежанец, лицето,
    което иска убежище трябва да покаже, че властите знаят за неговите политически възгледи или му приписват такива, че неговите възгледи не се толерират от властта, че поради ситуацията в неговата страна има вероятност от преследване срещу лицето заради наличието на такива възгледи. В процесния случай от бежанската история на чужденеца не следва подобно обстоятелството, поради и което това обстоятелство не подлежи на изследване в производството пред настоящата инстанция. Социална група – определена социална група е обикновено съставена от лица от една и съща среда, които имат еднакви навици или еднакъв социален статус и пр. Опасенията от преследване на това основание може често да се пресичат с опасения от преследване по други причини, например раса, религия или националност. Принадлежността към социална група може просто да бъде приписвана от преследвача на лицето или на групата, станали жертва на преследването. В някои случаи социалната група може да не е съществувала до този момент, но може да бъде обособена от общите характеристики на лицата, станали жертва на преследването, защото преследвачът ги възприема като препятствие за постигане на целите си. В процесния случай не се и твърди преследването на чужденеца поради принадлежността му към определена социална група. По отношение наличието на опасения, произтичащи от ново положение в страната по произход след заминаването на искащия убежище – политически промени в страната по произход могат да оправдаят опасенията от преследване, но само, ако искащият убежище може да докаже, че вследствие на тези промени, той лично би имал основателно опасение от преследване в случай, че се завърне в страната. Предвид изложеното следва извода, че решението на административния орган е правилно, тъй като същият е направил вярната преценка, че по отношение на молителя не е налице основателно опасение от преследване поради неговите политически възгледи и поради неговата религия. По отношение на предоставянето на хуманитарен статут на чужденеца. Съгласно чл. 9, ал. 1 от Закона за убежището и бежанците хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. С цел да се даде отговор относно наличието на предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут, следва да се разгледат в сравнителен план трите вида „тежки посегателства“, посочени в чл. 9, ал. 1 от Закона за убежището и бежанците, представляващи условията, които трябва да бъдат изпълнени, за да може дадено лице да се счита способно да търси хуманитарен статут, когато има сериозни и потвърдени основания да се смята, че молителят е изложен на „реална опасност от такива посегателства“ в случай на връщане в съответната страна. При разглеждането на този въпрос съдът съобразява и решение на Съда на Европейския съюз от 17 февруари 2009 г. по дело С-465/2007 г. Съгласно
    посоченото решение на съда на Европейския съюз следва да се отбележи, че използваните в член 15, букви а) и б) от Директива 2004/83/ЕО относно минимални стандарти относно условията за предоставяне на статут на бежанец или статут на субсидиарна закрила изрази „смъртното наказание“, „екзекуцията“, както и „изтезанието или нечовешкото или унизителното отнасяне или наказание, наложени на молител“, абсолютно идентични на тези, посочени в Закона за убежището и бежанците обхващат ситуации, при които молителят за хуманитарен статут е специфично изложен на опасността от определен вид посегателство. От друга страна, посегателството, дефинирано в член 15, буква в) от Директивата като изразяващо се в „тежки и лични заплахи срещу живота или личността“ на молителя, обхваща една по-обща опасност от посегателство. Всъщност по-скоро се имат предвид в по-широк план „заплахи срещу живота или личността“ на цивилно лице, отколкото определени насилия. Освен това тези заплахи са присъщи на обща ситуация на „въоръжен вътрешен или международен конфликт“. На последно място, разглежданото насилие в основата на посочените заплахи е квалифицирано като „безогледно“, термин, който предполага, че насилието може да се разпростира към лица без оглед на личното им положение. В този контекст изразът „лични“ трябва да се разбира като обхващащ посегателства, насочени срещу цивилни лица без оглед на тяхната самоличност, когато степента на характеризиращо протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи тежките заплахи, посочени в член 15, буква в) от Директивата. Това тълкуване, което е в състояние да осигури приложно поле, присъщо на член 15, буква в) от Директивата, не се опровергава от формулировката на съображение 26 от нея, според което опасностите, на които изобщо е изложено населението или част от населението на една страна, обикновено не представляват сами по себе си индивидуални заплахи, които могат да бъдат квалифицирани като тежки посегателства. Макар всъщност това съображение да предполага, че само обективното констатиране на свързана с общата ситуация в дадена страна опасност по принцип не е достатъчно за установяване, че прогласените в член 15, буква в) от Директивата условия са изпълнени по отношение на определено лице, неговата редакция чрез използването на израза „обикновено“ все пак допуска хипотезата за извънредна ситуация, която би се характеризирала с толкова висока степен на опасност, че да съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че това лице индивидуално би се изложило на разглежданата опасност. И. характер на тази ситуация се потвърждава и от факта, че съответната закрила е субсидиарна и
    според общия смисъл на член 15 от Директивата, тъй като дефинираните в букви а) и б) от този член посегателства предполагат ясна степен на индивидуализация. Макар несъмнено да е вярно, че колективни фактори играят съществена роля за прилагането на член 15, буква в) от Директивата, в смисъл че съответното лице спада, както други лица, към кръг от потенциални жертви на безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт, това не променя факта, че тази разпоредба трябва да представлява обект на систематично тълкуване в съответствие с другите две посочени в член 15 ситуации и следователно трябва да се тълкува в тясна връзка с тази индивидуализация. В това отношение следва да се уточни, че колкото по-способен е евентуално молителят да докаже, че е специфично засегнат поради присъщи на личното му положение елементи, толкова по-ниска ще бъде степента на безогледно насилие, която се изисква, за да може той да търси субсидиарната закрила. Съгласно посоченото решение на съда на Европейския съюз член 15, буква в) от Директивата във връзка с член 2, буква д) от същата директива трябва да се тълкува в смисъл, че: съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В чл. 75, ал. 2, изречение първо от Закона за убежището и бежанците е предвидено, че при произнасяне по молбата за статут от страна на директора на Държавната агенция за бежанците се преценяват всички относими факти, свързани с личното положение на молителя, с държавата му по произход или с трети държави. В конкретния случай това изискване е изпълнено, тъй като административният орган е извършил преценка на фактите и обстоятелствата, свързани с държавата по произход на лицето, търсещо закрила, в частност – предоставяне на хуманитарен статут. Датата, към която следва да се преценява ситуацията относно държавата на произход по отношение наличието на обстоятелствата по чл. 9, ал. 1 от Закона за убежището и бежанците датата, когато съдът се произнася по случая (в тази връзка съдът съобразява и решение от 15.11.1996 г. на ЕСПЧ по делото Ч. срещу О. кралство, § 85 и § 86 от същото, както и решение от 28.02.2008 г. на ЕСПЧ по делото С. срещу И., § 133 от същото). По делото се съдържат данни относно актуалната обществено – политическа ситуация в Ислямската Република И., което е от съществено
    значение за преценката относно наличието на обстоятелства по чл. 9, ал. 1, б. „в” от Закона за убежището и бежанците за предоставяне на хуманитарен статут, съобразено с тълкуването по посоченото решение на С.. Като взе предвид направените фактически и правни изводи, съдът РЕШИ: ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ш. З. Х., гражданин на Ислямската Република И. срещу решение № 3932/02.06.2014 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците е отхвърлена молбата на Ш. З. Х. за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, като неоснователна. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните. АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:

  6. Диан Минчев on 22.02.2016 at 11:51

    „Като доказателство по спора е представена и справка вх. № 01-3070/23.04.2013 г. на дирекция „Международна дейност и Европейски бежански фонд“, в която е отразено, че сменилите религията си много рядко се подлагат на съдебно преследване.“

    „много рядко“!

    А ние какво искаме, тя да стане част от това „много рядко“ и тогава да няма как да и помогнем давайки и убежище?

    Това е заглавие на статия от миналата година „18 християни са осъдени на 24 години затвор в Иран“. Ето и още едно заглавие „В затвора, само защото е християнин“.

    Тези от гореспоменатата дирекция изглежда не са наясно какво се случва.

    Аз съм на мнение, че трябва да и се даде убежище.

  7. адв. Узунова on 23.02.2016 at 13:40

    Делото остана за 2 март по допълнителни доказателства.
    Не оставяйте тази тема да заглъхне!

  8. Veselka Apostolova on 05.03.2016 at 18:39

    И БЪЛГАРИТЕ НЕ СМЕ ПО ДОЛУ ОТ ИРАНЦИТЕ ЩОМ ПРАЩАМЕ ТОЗ МЛАД ЖИВОТ НА ЧИСТО УБИЙСТВО!!!!!!!!!!

  9. адв. Узунова on 17.03.2016 at 11:16

    Нека да не забравяме да се молим за тази нужда братя и сестри.
    До няколко дни съдът ще е готов да се произнесе най-вероятно за връщане на случая по етапен ред.

  10. Елена on 26.09.2016 at 11:17

    Здравейте,не зная какво се е случило с Захра,но Бог иска да разбере какво правим ние-неговите деца/христианите/-застъпваме ли се за нея в молитва и заставаме ли срещу силите на тъмнината?Вече е време за жътва и трябва да използваме даденото Божие всеоръжие./Господи ,ти имаш отговор за тази душа,ти си я приел за твоя дъщеря,сега ние се застъпваме за нея и те молим открий твоят план за нея-да остава ли тук,в България,или имаш план чрез нея да достигнеш други хора там където живее.Оставаме я в твоите ръце.!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.