ПАСТОРИ-АГЕНТИ (Част 1): Какво се случи?

Настоящата статия няма за цел да обвини или оправдае, а да информира. Представените исторически анализи и документи са израз единствено на личното мнение на авторите и не ангажират по никакъв начин Екипа на Pastir.org

Защото няма нищо покрито, което да се не открие, и тайно което да се не узнае.
~Исус Христос (Лука 12:2)

За никой не е тайна, че в България e имало и продължава да има пастори-агенти на Държавна сигурност. Но за семействата на осъдените в двата пасторски процеса от комунистическия режим и за всички пострадали от активните мероприятия на ДС, това не е просто болезнена история, а част от един живот. Част, която не е преминала и никога няма да премине.

2001 Имено от тази позиция, Стефан Банков пише книгата си „Досието от двете страни на желязната завеса” дванадесет години след падането на Берлинската стена. Въпреки, че тиражът бе нарочно изкупен за да не се разпространяван по църквите, книгата все още може да бъде намерена с заявка към автора.

Обратната страна на проблема описва Янко Добрев в книгата си „Моята Петдесятница” като покаял се служител на МВР, който в последствие става пастор.

2002-03 Издателство „Верен” пуска на пазара книгата на Христо Куличев „На свобода в затвора”. Още през 1993г. „Верен”, с помощта на „ОРА България”, публикува и книгата на осъдения евангелски служител Митко МатеевНа Словото Ти уповах”.

2004 От печат излиза книгата на Павел Игнатов „Безкръвното гонение на църквата: тоталитарната държава срещу Божията църква в България 1960 – 1991г.“ (Лик, 2004).

2005: В интервю на Тодор Янакиев, Христо Куличев заявява „В някои евангелски вероизповедания агентите на ДС продължават да стоят като ръководители на църквите”, изказвайки общоприетото мнение, че много служители продължават да бъдат манипулирани от службите заради миналото си.

Петър Велев потвърждава тази теза в книжката си НЕОБХОДИМО ЛИ Е ВЕРОУЧЕНИЕ”: „Поставиха за ръководители на вероизповеданията агенти на бившата ДС, някои от които и днес не са мръднали от местата си и не са се покаяли. Задачата им е да прекратят проповедта на Евангелието и да сведат служението на църквата до една показна, церемониална, обрядна и фолклорна дейност…”.

2006: Проведено е покайно събрание в зала 11 на НДК, при което пастори и служители искат прошка за това с което са наранили църквата през последните 30г.

2007: Кратка история на Българска Божия Църква “Ел Ветил”, издадена по случай 50г. юбилей на църквата, разказва за намесата на агентите на ДС в живота на вярващите по времето на режима.

В статията си „Посткомунистическата действителност, евангелската църква и свободата на вярата” Момчил Петров пише: „Липсата на честен диалог по този проблем тепърва ще има сериозни последици върху Евангелската църква.” Анализът му не закъснява.

2008: Предизборна проверка на кандидати от „Българска християнска коалиция” разкрива агенти в евангелските църкви. Събитието получава известност след пълна публикация в бургаския в.Благовремие. Няколко месеца по-късно, ДАНС се среща с пастори от Бургас заради нашумялото „Писмо против сектите„.

В разгара на съдебната битка в Брюксел, засягаща полицейската акция срещу Алтернативния синод през 2004г., Христо Беров изрично предупреждава за отварянето на досиетата на църковни служители и водачи на вероизповедания свързани ДС. Книгата му „ЗА ДЪРЖАВАТА И ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯТА” (Сиела, 2008) обяснява юридическите закономерностик в българската история, които предпоставят тази динамика в политически и законов план.

Борислав Асенов от Презвитерианския съюз къса публично дипломата си с мотива, че е бил ръкоположен да служи на Бога от доносник на Държавна сигурност.

Навършват се 20г. от кончината на Харалан Попов, един от 15-те осъдени по първия Пастирски процес (1948-49).

2009: Проверка на журналисти и електронните медии огласява агенти и в евангелските среди. БТА е домакин на пресконференция под надслов „В пламъците на гоненията”, по повод 60-годишнината от първите съдебни процеси на комунистическия режим срещу евангелските пастири, в която Тодор Енчев разказва за годините прекарани в лагер в Белене. В специално интервю с Теодор Ангелов и Христо Куличев се заявява: „Църквата ще остане независимо от всички предизвикателства към нея“.

2010: С Програма на Българска божия църква, в резултат от по-ранни динамики в деноминацията, Васил Петров се ангажира да установи пасторите-агенти по предвидения в закона ред. Същевременно, три български вероизповедания, Българска божия църква, Съюз на евангелските петдесятни църкви и Евангелска методистка църква, сменят националните си ръководства, a Народното събрание приема изменения в Закона за политическата и гражданска реабилитация на жертвите на чистки и репресии, които засягат протестантските пастори, осъдени по време на двата процеса през 1949.

Пастори-агенти са споменати на форум организиран от АРЦ, който обсъжда пророчеството от 2003г. за „Един милион новородени християни до 2010 година в България или Манифест* на промяната, реформацията и съживлението[PDF | DOC]

Годината завършва с конференцията „Бог и Цезар„, на която един от организаторите, Виктор Костов, наред с Иван Груйкин, Лъчезар Попов и Вениамин Пеев, кани и Анатолий Еленков. Реакцията към това решение променя завинаги отношението към дискусията касаеща евангелски пастори-агенти. (следва)

–––––––––––––––––––––––––––––––

2 comments for “ПАСТОРИ-АГЕНТИ (Част 1): Какво се случи?

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *