Павел, Августин и Лутер: екзистенциалност на оправданието
(Велико Търново: Изд. „Абагар”, 2014; 223 стр.)
Излезе новата книга на д-р Вениамин Пеев от великотърновското издателство „Абагар”. Това е монография за библейско-реформаторския възглед за „оправданието чрез вяра”, който по думите на Калвин представлява главната опора на християнската религия. В историята на християнската теология фокусът е падал върху различни аспекти: юридически, теологичен, етически. Авторът предлага нов акцент, разглеждайки екзистенциалния аспект на „оправданието”, т.е. как оправданието се реализира в характера и живота на християнина.
Монографията е конструирана в три части. Първата част, озаглавена „Оправданието според Павел”, представлява екзегетически и философско-теологичен анализ на Павловото учение по темата. Направена е съпоставка между старозаветното понятие за „цедака” и новозаветните термини „дикайосюне” и „дикайосис”. Подчертана е главната роля на Христос като Гарант на оправданието. Във втората част – „Оправданието според Августин” – се проследява развитието на концепцията в творчеството на блаж. Августин. Критично е оценена хипотезата за евентуално влияние на св. Амвросий Медиолански и блаж. Августин върху реформаторската идея, базирана на изказване на Лутер. Разгледани са Августиновите понятия за „благодат”, „заслуги” и „предопределение” и е отделено специално място на дебата между блаж. Августин и представителите на пелагианството през IV–V в.
Третата част, озаглавена “Оправданието според Лутер и протестантизма”, е посветена на развитието на възгледа за „оправданието” от Реформацията до модерната епоха. Разгледана е връзката между августинианството и реформаторите през ХVI в. Подчертано е становището за една продължаваща традиция на „оправданието чрез вяра”, която продължава от апостолско време през Средновековието и Реформацията до наши дни. Отделено е място и за анализ на сходни теми, като човешката воля и предопределението. Като един връх в развитието на теологично-философската концепция за „оправданието” е посочено учението на Карл Барт.
Монографията има предговор от доц. д-р Владимир Теохаров, който разглежда концепцията за оправданието като „екзистенциален парадокс”. В своя предговор изтъкнатият познавач на евангелската теология доц. Теохаров отбелязва: „Темата за оправданието е централна в християнската теология и философия. С огромно проникновение, задълбоченост и патос д-р Вениамин Пеев разглежда екзистенциалния аспект на тази тема и предлага пътеводни и спасителни нишки за всеки истински вярващ. Книгата е незаменимо помагало за студенти и преподаватели по религия, както и за философи, психолози, културолози, антрополози и всички истински интересуващи се от феномена на вярата читатели”.
Новата книга на д-р Вениамин Пеев може да бъде намерена в някои централни софийски книжарници като: „Български книжици” (www.knigabg.com), CLC (ул. „Цар Симеон” № 45) – www.clc.bg, една от книжарниците на СУ „Св. Климент Охридски” (ул. „Цар Освободител” № 15) и др.
В това представяне на книгата пише че може да се намери само в софийски книжарници. Има ли я и някъде в провинцията?
Книгата може да бъде намерена засега в петдесятната общност в Ст. Загора чрез Т. Ябълкаров.
Предстои да отиде и в християнската книжарница в Русе. Към нея проявиха подчертан интерес ръководителите на Адвентния съюз и п-р Л. Ятански на „Блага вест“.
Всеки, който би пожелал да си набави книгата, може да ми се обади на стационарния тел. 076-600188. Ще откликна с готовност.
Искам да попитам ИМА ЛИ СВОБОДНА ВОЛЯ ЧОВЕКA?
Бащата на Реформацията, Мартин Лутер, казва, че основата на реформацията е липсата на свободна воля в човека. Един от най-значимите му трудове е “Робството на волята” или както други я превеждат “Поробената воля” Ето малко цитати от тази книга и от коментара му на посланието към Галатяните:
“Светът нарича това гибелно учение. Светът прогласява свободната воля, разумният и естествен подход на добрите дела, като средство за придобиване на прощаване на греховете. Но чрез методите и средствата на света е невъзможно да постигнем мир на съвестта.”
“Нека да изповядаме с Павел, че цялата ни правда от дела е провал и загуба. Нека да осъдим като мръсна дрипа всяко говорене за свободна воля, всички религиозни ордени, литургии, церемонии, клетви, пости и подобни.”
“Ние осъждаме свободната воля на човека, неговите сила, мъдрост и правда. Казваме, че придобиваме благодат само от безплатната милост на Бога заради Христос. Това не е проповядване, което е угодно на хората. Такова проповядване ни спечелва омразата и неприязънта на света, преследвания, отлъчвания, убийства и проклятия.”
“Така че волята на човека е като животно, стоящо между двама ездачи. Ако Бог го язди, то желае и отива там, където Бог иска: както се казва в Псалма, “Бях като животно пред Теб, и съм винаги с Теб” (Пс. 73:22-23). Ако Сатана го язди, то желае и отива където Сатана желае. Нито пък то може да избира при кой ездач ще отиде, или към кой ще се стреми; а самите ездачи воюват, за да решат кой ще го притежава и язди”
Мисля, че разбирането ни за това дали имаме или не свободна воля, до голяма степен се отразяват на нашето поведение, вяра, смирение и реагиране в различни ситуации.
Е, как мислите – прав ли е Лутер?
Уважаеми ‘Josif’!
Не е ясно към кого се обръщате във Вашия постинг – дали към адиминистраторите на Пастир.орг или към читателите му. Но тъй като пишете под анонса за моята книга, ще дръзна, ако ми позволите, да отвърна аз. Може, нали, г-н ‘Josif’?
Много удачно цитирате, макар да не посочвате точно местата от Лутеровите съчинения Коментар върху Посланието към Галатяните (познато на българските читатели с превода на Б. Маринов от 2002) и „За робството на волята“ (което не е преведено на бълг. ез., доколкото знам). Ако прочетете анонсираната по-горе книга, ще установите, че в Част III, гл. 2-ра: „Лутер и хуманистичните тенденции в интерпретацията на „оправданието“, стр. 133-157 съм направил подробен анализ на Лутеровото разбиране за противопоставянето на „Божията воля“ и „човешката воля“. Там е анализирана и алегорията за „животното“ и „двамата ездачи“.
Само че, когато говорим за Лутеровото разбиране за „поробената човешка воля“, читателите трябва да имат предвид, че реформаторът дебатира със своето съчинение не изобщо, а с хуманиста Еразъм Ротердамски, който защитава „свободата на волята“. Тъкмо затова в посочената глава съм направил паралелен анализ между двете концепции – на Лутер и Еразъм.
„Мисля, че разбирането ни за това дали имаме или не свободна воля, до голяма степен се отразяват на нашето поведение, вяра, смирение и реагиране в различни ситуации“. Доколкото разбирам, г-н ‘Josif’, този цитат е Ваш, а не на Лутер. Той обаче е твърде некоректен! Описанията Ви за „поведение, смирение и реагиране в различни ситуации“ са свързани с психологията на човека. Лутер няма това предвид! Лутер принизява ролята на „човешката воля“ в съпоставка с „Божията воля“ само и единствено по отношение на благодатта, оправданието и спасението. Именно затова той не приема Еразмовото възвеличаване на „свободната воля“, защото основателно вижда в това римокатолическото учение, което издига ролята на „делата“ пред „спасителната вяра“. Ето защо въпросът Ви дали Лутер е прав НЕ ПРОИЗТИЧА от Вашата психологическа интерпретация, а от реформаторското разбиране за „оправданието чрез вяра“ (срв. Авак. 2:4 и др.).
Между другото, се казвам Вениамин Пеев и ще Ви бъда благодарен, ако се обръщате с това име, щом желаете да дискутираме. А как е Вашата фамилия? Питам, защото е по-коректно всяка от двете страни да е наясно с кого разговаря.
Благодаря за информацията. Ще си я поръчаме от Стара Загора тогава.
Ако нямаме свободна воля, тогава няма смисъл от нашето вярване, напъване, жертване и т.н. Ако само определен брой хора са определени за спасение от началото на света, тогава независимо какво правим, тъй като след като сме предопределени трябва да бъдем спасени. Следващите стихове ясно говорят за това, че ние сме тези, които решаваме да приемем или да отхвърлим спасението:
“Христос умря за всеки.” (2Коринтяни 5:14-15) “Който пожелае, може да дойде.” (Откровение 22:17) “Не забравяйте, този, който устои до край, ще бъде спасен.” (Матея 10:22) “Внимавайте да не се съпротивявате на Святия Дух, не го огорчавайте и не го угасяйте.” (1Солунци 5:19)
Целият свят е спасен, Христос умря за всеки, Той умря за нашите минали, настоящи и бъдещи грехове и ние може да приемем това спасение само със своята собствена свободна воля.
Ако нямаме свободна воля, тогава дългана история на развитието на греха е напълно безсмислена и Христовата жертва не изявява Божията любов.
Твърде много може да се каже по тази тема, но за сега ще спра, за да направим това като разиескваме върху темата.
Драги ‘Joshua’,
прав сте, че ние проявяваме свободна воля в нещата на вярата, защото правим своя избор. Нали Христос казва, че „който повярва и се кръсти, ще се спаси“? С други думи, трябва да пуснем в действие волята на избора да тръгнем след Христа, за да стане спасението в Христа наше достояние.
Но Лутер няма предвид това, когато казва, че човешката воля е „робска“, а не „свободна“. Лутер иска да каже, че със собствени напъни, с благоугодни дела, с участие в литургии, тайнства и пр. няма да угодим на Бога, за да ни каже: „Благодаря ви за това, което правите, скъпи Мои, защото заради благочестивите си дела сте спасени!“ Лутер показва, че Христовата саможертва е неподражаема, недостижима, неоценима от човека и затова ни е дадена ДАРОМ. Разбира се, че можем да я приемем или отхвърлим, но дори приемането, вярата и упованието ни не могат да заплатят за нея. Такова е вкратце разбирането на реформатора за ролята на „Божията благодат“ и „човешката воля“ по въпроса за Христовото спасение.
А Вие действително ли се казвате „Джошуа“, т.е. „Исус Навиев“? Това ли е истинското Ви име?
Д-р Пеев, приемете моите най-искрени поздравления за тази книга!
Наистина това е един фундаментален богословски труд. Наскоро имах възможността да го прегледам и ме впечатли огромното количество използвана литература – около 150 научни публикации на над сто от най-значимите имена в богословието и философията. Според един отзив: „Уважаемият читател ще изпита истинска духовна наслада от огромната ерудиция на автора, подкрепена с познанието на цялата достъпна литература по въпроса“.
Проследена е нишката, по която е развито учението за Оправданието от ап. Павел, през Августин до Лутер, а в по-ново време и до Албрехт Ричл и Карл Барт. Понеже това е централното учение на Библията, от което зависи нашето спасение, смятам, че всеки един християнин трябва много внимателно да се запознае с него.
Лично за мен ще бъде твърде интересно да разгледам „под лупа“ възгледите на Лутер, Меланхтон и Калвин за „предопределението“. Не крия, че имам известни несъгласия с Лутер по отношение на свободната воля на човека, но е възможно и да не съм разбрал правилно този аспект от неговото богословие.
Накрая не мога да не се съглася с думите на доц. д-р Владимир Теохаров: „Книгата е незаменимо помагало за студенти и преподаватели по религия, както и за философи, психолози, културолози, антрополози и всички истински интересуващи се от феномена на вярата читатели“.
Благодаря сърдечно за отзива, г-н Велчев! – Той е особено ценен за мен, защото е даден от човек с надденоминационен поглед върху християнската вяра. Върху това изследване съм работил с малки прекъсвания през последните 5-6 години, но мога да кажа, че идеята за „оправданието чрез вяра“ е ангажирала целия ми съзнателен живот.
Разбира се, това в никакъв случай не означава, че бих се съгласил с всяка йота от разсъжденията и изводите на визираните в монографията теолози – по простата причина, че ние принадлежим към една по-усложнена рационалистична епоха (т.нар. пост-модерност). Ядрото на принципа за оправданието чрез вяра в Христа обаче трябва да остане непокътнато!
Здравей Joshua,
Нека започна направо. Това, дали вярваш или не вярваш какъв е Бог, няма да промени нищо, а най-малко Бог. Все пак всеки човек има някаква вяра в нещо, но ние тук говорим за Истината според Божието слово. Разбирам и приемам доводите и притесненията ти, но ако това противоречи на написаното слово, тогава какво правим? В предишното си мнение предложих не малко стихове, които трябва да имат задоволително обяснение, без противоречие, ако твоето мнение по-надолу е вярно. Не можем и да четем с ножичка.
Преди да продължа искам да отбележа, че обвинението ти в религиозност, не е никак подходящо, в смисъла, в който използваш тази дума. Още повече, че учението което обсъждаме е много далече от съвременните религиозни възгледи (за съжаление).
Казваш, че не вярваш Бог да е определил хора за спасение или осъждение. Как обясняваш тогава стиха: “Пр16:4 ГОСПОД Е НАПРАВИЛ всяко нещо за Себе Си,
Дори и нечестивия за деня на злото”
Мт20:28 казва: “също както и Човешкият Син не дойде да Му служат, но да служи, и да даде живота Си откуп за мнозина”, както и Евр 9:28 “така и Христос, като биде принесен веднъж, за да понесе греховете на мнозина”.
Казва “за мнозина”, не за всички, но за “всеки, който вярва”(Йн3:16). А както вече казахме вярата е дар от Бога. Или смъртта на Христос не е достатъчно силна да спаси целия свят? А кой човек няма да избере вечния живот, а ще иска пъкъла? Ако изборът беше простичък – живот или смърт, не мисля, че щеше да има и един неспасен човек. Но хората са слепи:
Рим 11:5 Така и в сегашно време има остатък, избран по благодат.
11:6 Но, ако е по благодат, не е вече от дела, иначе благодатта не е вече благодат [а ако е от делата, не е вече благодат, иначе делото не е вече дело].
11:7 Тогава какво? Онова, което Израил търсеше, това не получи, но избраните го получиха, а останалите се закоравиха даже до днес;
11:8 както е писано: „Бог им даде дух на безчувствие, очи – да не виждат и уши – да не чуват“.
11:9 И Давид казва: –
„Трапезата им нека стане за тях примка и уловка,
Съблазън и въздаяние;
11:10 Да се помрачат очите им, та да не виждат,
И сгърби гърба им за винаги“
Ще кажеш каква несправедливост, не вярвам в такъв бог, но виж по-нататък:
11:11 Тогава казвам: Спънаха ли се, та да паднат? Да не бъде! Но чрез тяхното отклонение дойде спасението на езичниците, за да ги възбуди към ревнивост.
11:12 А, ако тяхното отклонение значи богатство за света и тяхното отпадане – богатство за езичниците, колко повече тяхното пълно възстановяване
Велики и недостижими са плановете на Господа!
Апостол Яков пише:
4:12 Само Един е законодател и съдия, Който може да спаси и да погуби; а ти кой си та съдиш ближния си?
4:13 Слушайте сега вие, които казвате: Днес или утре ще отидем в еди-кой-си град, ще преседим там една година, и ще търгуваме и ще спечелим, –
4:14 когато вие не знаете какво ще бъде утре. Що е животът ви? Защото вие сте пара, която се явява, и после изчезва.
4:15 Вместо това, вие трябва да казвате: Ако ще Господ, ние ще живеем и ще направим това или онова.
4:16 Но сега славно ви е да се хвалите. Всяка такава хвалба е зло.
4:17 Прочее, ако някой знае да прави добро и го не прави, грях е нему
Матей пише: 10:29 Не продават ли се две врабчета за един асарий? и пак ни едно от тях няма да падне на земята без волята на Отца ви.
10:30 А вам и космите на главата са всички преброени.
10:31 Не бойте се, прочее, вие сте много по-скъпи от врабчетата
…
11:27 Всичко Ми е предадено от Отца Ми; и, освен Отца, никой не познава Сина; нито познава някой Отца, освен Синът и оня, комуто Синът би благоволил да Го открие
…
22:14 Защото мнозина са поканени, а малцина избрани
А ако разгледаме притчата за сеяча в 13 гл на Матей, ще видим, че има двама сеячи – Човешкият син и дяволът, както и две семена – жито и плевели. Сеячите се разбират какво ще сеят. Можеш ли ти да избереш какво семе ще бъдеш? Ако си посян от добрия сеяч, ще си житен клас, ако от неприятеля – плевел.
А как ще противостоиш на това:
Еф1:4 както ни е избрал в Него преди създанието на света, за да бъдем свети и без недостатък пред Него в любов;
1:5 като ни е предопределил да Му бъдем осиновени чрез Исуса Христа, по благоволението на Своята воля,
1:6 за похвала на славната Си благодат, с която ни е обдарил във Възлюбения Си,
1:7 в Когото имаме изкуплението си чрез кръвта Му, прощението на прегрешенията ни, според богатството на Неговата благодат,
1:8 която е направил да доставя нам изобилно всяка мъдрост и разумение,
1:9 като ни е открил тайната на волята Си според благото намерение, което е положил в Себе Си,
1:10 за да се приложи когато се изпълнят времената, сиреч, да се събере в Христа всичко – това, което е небесно и земно, –
1:11 в Него казвам, в Когото станахме и наследство, като бяхме предопределени на това според намерението на Бога, Който действува във всичко по решението на Своята воля
Забелязал ли си колко много се говори за “избраните” в Словото. Не за избиращите, но за избраните. Защото “ако бяхте от света, светът щеше да люби своето; а понеже не сте от света, но Аз ви избрах от света, затова светът ви мрази (Йн15:19)”
1Сол1:4 Понеже знаем, възлюбени от Бога, братя, че Той ви е избрал
И относно мнението ти, че Бог не избира за спасение, а само за служение, открих и един стих:
2Сол2:13 “А ние сме длъжни винаги да благодарим на Бога за вас, възлюбени от Господа братя, загдето Бог отначало ви е избрал за спасение чрез освещение на Духа и вярването в истината”, и нашата роля…. “2:14 за което спасение ви призова чрез нашето благовестие, за да получите славата на нашия Господ Исус Христос”.
Питаш откаде знам, че съм избран? Незнам, но Святия Дух е залог за спасение, както и моята вяра, която не е моя, но Божия. Бог знае кои са избраните, не ние, за което и не трябва да съдим. Много често в притчите на Иисус виждаме, че той казва на неспасените: Никога не съм ви познавал! Никога си е никога. Това, че те са вършили разни неща в негово име (Мт7), нищо не значи. Бог отначало знае, кои е избрал.
Нека го погледнем и по този начин. Словото ни учи, че ние сме слуги – или на Христос или на дявола. Тогава, до колко един слуга (роб) е свободен. Ако не правиш това, което ти е заповядал господарят, ти си неверен слуга и знаем какво следва. Тук ти ще кажеш, че това ни е свободния избор, но аз питам можем ли да заслужим да сме слуга на единия или другия?
Казваш ”Аз не вярвам, че Бог създаде роботи”. Добре, и аз не вярвам. Но нека се опитам да дам един пример. Имаш ли домашен любимец? Аз имам куче. Моето куче не е робот, то е живо. Познава ме, знае, кой в къщи, го храни, кой го извежда, кой си играе най-много с него и т.н., но има ли то свободна воля. Към някои в къщи е по-привързан, от колкото към други, но свободно ли е то? Примерът може да не ти допада много, но принципът е подобен. Не случайно Бог ни описва като животни, например овце, за да можем да разберем принципът. Ние сме по-висши от животните, но и Бог и по-висш от нас, спрямо Него сме си абсолютни животни.
Това, че кучето ми избира от коя храна да яде(дали Педигрийпал или домашната яхния) не му дава свободна воля. Нещо повече, то не може да избере, коя храна, ако му предоставя само една.
Казваш: “Също така в светлината на тази доктрина мисията, която Христос постави пред апостолите и съответно пред църквата Си е доста странна:”
Изобщо не е странна, ако погледнеш 2Кор 5 глава, която цитирах миналия път:
5:18 А всичко е от Бога, Който ни примири със Себе Си чрез [Исуса] Христа, и даде на нас да служим за примирение;
5:19 сиреч, че Бог в Христа примиряваше света със Себе Си, като не вменяваше на човеците прегрешенията им, и че повери на нас посланието на примирението.
5:20 И тъй от Христова страна сме посланици, като че Бог чрез нас умолява; молим ви от Христова страна, примирете се с Бога,
5:21 Който за нас направи грешен {Гръцки: Грях}* Онзи, Който не е знаел грях, за да станем ние чрез Него праведни {Гръцки: Правда}† пред Бога
РОБСТВОТО НА ВОЛЯТА на Мартин Лутер е преведена на българска 2001 год