Когато се рушат основите, праведният какво да направи?

Дейвид Уилкерсън

Библията казва, че ще дойде ден, когато Бог ще разтърси всичко, което може да бъде разтърсено. Единственото нещо, което ще остане е онова, което не може да се разтърси от Божия съд – църквата на Господ Исус Христос.

Казвал съм, че вярвам, че сегашното разтърсване в Америка и целия свят е проявление на Божия гняв. Бог разрушава всички основи, в които хората вярват толкова силно. Псалмистът говори за това:

„Когато основите се разрушават, какво може да направи праведният?” (Псалм 11:3)

Помислете: никой политик, икономист или финансов експерт не е в състояние да обясни внезапното изчезване на голямото богатство. Това е трус, който възпламени цялата земя и никой народ не остана имунизиран. Системите бяха считани за твърде стабилни, за да паднат и сега всеки се чуди какво стои зад провала на най-великите институции на човечеството.

Какво трябва да правят праведните? Какво да очакваме в такова променливо време, когато пластовете се разместват? И как би следвало да отговорим?

Позволете ми да посоча някои неща, които Библията казва, че Божиите хора могат да направят във времена като тези:

1. Ако си изповядал Исус Христос за свой Господ и Спасител, никога не трябва да се страхуваш от Божия гняв.
Тези, които са в Христос, завинаги са покрити от кръвта, която Той проля за тях. Тази истина трябва да стане крайъгълния камък на нашата вяра. Това ще обуславя всичко, което мислим и правим по време на наказание.

Истината е, че Бог пази гнева Си за грешните. Господните милости траят до века и се подновяват всеки ден. Но неправедните се закоравяват и отхвърлят всичките нежни Божии милости. Според Павел, те презират милостите Му и потъпкват Неговата истина. „Защото Божият гняв се открива от небето срещу всяко безбожие и неправда на хората, които потискат истината чрез неправда” (Римляни 1:18).

Идеята за Божия гняв срещу закоравените сърца е ясно установена навсякъде в Новия Завет. Апостол Йоан пише за това в евангелието си: „Който вярва в Сина, има вечен живот; но който не се покорява на Сина, няма да види живот, а Божият гняв остава върху него” (Йоан 3:36).

Павел каза също на християните в Ефес: „Защото знайте със сигурност, че нито един блудник или нечист, или сребролюбец – който е идолопоклонник – няма наследство в царството на Христос и на Бога. Никой да не ви мами с празни думи, защото поради тези неща идва Божият гняв върху синовете на непокорството.” (Ефесяни 5:5-6)

Ами праведните? Павел увери християните в Солун: „Исус, който ни избавя от идещия гняв… Защото Бог ни е определил не за гняв, а за да придобием спасение чрез нашия Господ Иисус Христос” (1 Солунци 1:10, 5:9).

Павел увери по подобен начин и вярващите в Рим: „Но Бог доказа Своята любов към нас в това, че когато бяхме още грешници, Христос умря за нас. Затова много повече сега, като сме оправдани чрез Неговата кръв, ще се спасим от гняв чрез Него” (Римляни 5:8-9).

Но във време на предупреждение, когато справедливия Божий гняв се излива върху земята, народа Му най-вероятно ще бъде засегнат за момент. Какво казва Словото Му относно праведните в такива времена? Какво да прави Божия народ, когато света е бомбардиран с лоши новини? Когато огромни корпорации се сриват, когато пазарите се издигат и падат хаотично, и когато света е парализиран от страх – как да се справим с нашите страхове?

2. Исая ни казва, че Бог е дал на народа Си скришно място за такива времена.
Бог даде на Исая това слово: „Иди, народе Мой, влез в скришните си стаи, и затвори вратите си след себе си; скрий се за един малък миг, докато премине гневът” (Исая 26:20).

Бог каза това на народа Си в едно гибелно в историята на Израил време. За този период се казва: „Защото, ето, ГОСПОД излиза от мястото Си, за да накаже жителите на земята за беззаконието им” (26:21).

Докато беззаконието се умножава, Бог изглежда като че ли се крие за известно време. Но идва ден, когато се намесва, за да защити името Си. Когато Исая каза това слово на Израил, състоянието на човечеството беше подобно на днешното.

Наказанието, което Бог изпрати тогава, беше онова, което пуританските теолози наричат „предупредително наказание”, т.е има за цел да предупреди (Джон Оуен нарича това „знаково наказание”). Исая ясно заяви Господната цел на наказанието: „Когато Твоите присъди се вършат на земята, жителите на света се учат на правда.” (26:9). С други думи, Бог иска това наказание да доведе до покаяние.

За съжаление, Исая заяви: „ГОСПОДИ, ръката Ти е издигната, но те не виждат” (26:11). С други думи: „Господи, наказанието Ти е ясно и стои пред вратите ни. Но, въпреки това светът продължава да е зъл.”

Тогава Бог даде на Исая послание за народа Си: „Влез в скришните си стаи, и затвори вратите си след себе си. Скрий се докато премине бурята.”

Вероятно си объркан от това послание. Като християнин, който вярва в Божията вярност, може би се чудиш: „Да се крия? Аз, последователя на Исус? Никога! Нека това не важи за никой, който твърди, че вярва в Господ.” Въпреки това, този пасаж от Библията има много специално значение.

3. Пророкът казва, че е възможно да намериш утеха и спокойствие в опасните времена на Неговия гняв.
Когато си измъчен, когато чувстваш, че си обзет от страх, повален от огромна скръб, притеснен от грижи за бъдещето, Бог казва, че има скришно място, на което да отидеш. Това е място на утеха, където намираме спокойствие за душите си.

Тайното място е стая в ума ти. Исая го описва по този начин: „Ще опазиш в съвършен мир здравия по дух, защото на Теб се уповава” (Исая 26:3).

Когато Бог ни каже: „Затворете вратите”, Той има предвид точно това. Показва ни нуждата да заглушим многото притеснителни гласове в главата си. Трябва да затворим вратата на всички мисли за бъдещето, за събитията по света. Исус ни каза: „Не се тревожете за бъдещето.” Господ, Който вярно ни е довел до тук, няма да ни предаде и занапред.

Помислете за виковете на псалмиста:

„Бъди милостив към мен, Боже… Защото на Теб се уповава душата ми и в сянката на Твоите криле ще намеря убежище, докато преминат бедствията. Ще викам към Всевишния Бог, към Бога, моя благодетел. Ще изпрати от небето и ще ме спаси; ще направи за присмех онзи, който иска да ме погълне (Села.) Бог ще изпрати милостта Си и истината Си” (Псалм 57:1-3).

„Размишлявайте в сърцето си на леглото си и мълчете” (4:4).

„Когато си спомням за Теб на леглото си и размишлявам за Теб в нощните часове, понеже Ти си бил помощта ми, и аз ще се радвам в сянката на Твоите криле. Душата ми се прилепва към Теб, десницата Ти ме подкрепя” (Псалм 63:6-8).

Лично аз съм намирал голям мир, когато правя това, което Давид описва тук. Вечер в леглото, когато всичко около мен притихне, аз се покланям на Бог, без да изговарям нито дума.

Там намирам тайното си място на утеха и спокойствие – когато легна и заглуша всички човешки гласове, всички лоши новини. Затварям вратата за всеки притеснителен страх и вместо това разговарям с милостивия си Бог. В такива времена аз се покланям и насочвам всичките си мисли към Господ, прилепяйки се за Него. И душата ми е залята от Неговия мир и почивка.

4. Трябва да угасим огнените стрели на Сатана.
Павел съветва: „А освен всичко това, вземете щита на вярата, с който ще можете да угасите всичките огнени стрели на лукавия” (Ефесяни 6:16).

Павел подробно описва как трябва да водим битка с врага, който ни изпраща мъчителни и страшни мисли:

„Облечете се в пълното Божие въоръжение, за да можете да устоите срещу хитростите на дявола. Защото нашата борба не е срещу кръв и плът, а срещу началствата, срещу властите, срещу световните владетели на мрака на този свят, срещу духовете на злото в небесните места” (Ефесяни 6:11-12).

Възлюбени, конфликтът, в който сме, не е човешка борба. Тя не може да се води в земната, а се случва в сферата на свръхестественото.

Истината е, че щом си в Христос, си изправен пред гнева на Сатана. Не бъркай този демоничен гняв с Божия съд. Гневът, срещу който си изправен, идва от подивял дявол, който знае, че времето му срещу Божия народ е кратко.

А и атаките на Сатана са насочени преди всичко срещу онези, които са се посветили да ходят вярно с Господ. Отново и отново псалмиста се хвали: „Аз се крия в Господ.” Това е картина на праведен светия, който изцяло вярва на Бог и поради собственото му свидетелство за вяра, той е мишена на Сатана. Непоколебимото му доверие в Бог е причината за изпратените към него огнени стрели от ада.

„Понеже ето, безбожните (Сатана) запъват лък, приготвят стрелата си на тетивата, за да устрелят в мрака правите по сърце” (Псалм 11:2).

И така, какви са тези огнени стрели от ада, които са насочени срещу теб и мен? Това са страшни, притеснителни мисли за бъдещето и за Божията грижа към нас. Дяволът е лъжец и обвинител и всяко негово нападение е насочено директно срещу вярата ни.

5. Без значение колко дълго си ходил с Христос, ти ще се изправиш пред огнените стрели на Сатана.
В този момент множества вярващи по целия свят преживяват болка и други дълбоки мъки. Тези хора знаят какво имам предвид, когато говоря за огнените стрели на Сатана. Всеки ден от своето страдание, те са изправени пред жилещата болка на неговите обвинения:

„Къде е Бог сега? Викаш към Него в продължение на седмици, месеци, години. Защо позволява страданието ти да продължава, а не отговаря?”

Техните настойници водят подобни битки. Те страдат с разбити сърца, гледайки как любимите им хора всеки ден търпят болка; знаейки обвиненията, които врага отправя срещу тях. Те са наясно, че не могат просто да цитират Библията или да проповядват на тези, които са в битка с вцепеняващата, безкрайна физическа болка. Но трябва да продължават да ги окуражават в тази борба.

Други преживяват дълбок финансов натиск. Те също знаят какво означава да си ударен от огнена стрела. Лъжите, които чуват са: „Къде е Бог сега, когато най-много се нуждаеш от Него? И къде ще бъдеш утре?”

Тези хора са чули всички лъжи на дявола, всички изкусителни мисли, които проблясват в съзнанието им: „Просто се откажи. Сам си. Бог не спазва обещанията Си към теб. Молитвите ти не пробиват. Той те е оставил да се справяш сам.”

Когато си сред такава битка, Сатана ще ти прати друг вид огнено обвинение. Ще ти напомни всеки минал грях, всеки тъмен миг, всяка глупост, която някога си правил. Нищо чудно, че Павел нарича подобни обвинения „огнени стрели”. Преводът е „разпален гняв”. Много светии познават болката от подлите и болезнени думи, които се сипят срещу тях от околните. Такива глупави обвинения са истински огнени стрели от разпален гняв.

Понякога може да си мислиш, че само ти си подложен на подобна атака.
В такива времена се чувстваме самотни и изолирани в страданието си. Дори и онези, които са най-загрижени за нас не могат да разберат всичко, през което преминаваме.

Апостол Петър ни напомня: „Възлюбени, не се чудете на огненото изпитание, което идва върху вас, за да ви изпита, като че ви се случва нещо чудно, а се радвайте, доколкото сте участници в страданията на Христос, за да се радвате и ликувате и когато се яви Неговата слава” (1 Петрово 4:12-13).

Павел добавя: „Никакво изкушение не ви е постигнало, освен това, което е човешко; но Бог е верен, който няма да допусне да бъдете изкушени повече, отколкото ви е силата, но заедно с изкушението ще даде и изходен път, така че да можете да го издържите” (1 Коринтяни 10:13).

Накрая, Павел казва: „А освен всичко това, вземете щита на вярата, с който ще можете да угасите всичките огнени стрели на лукавия” (Ефесяни 6:16).

Какво точно е щита на вярата? Това е непробиваема броня, направена от Божиите обещания и полирана с нашата вяра. Този щит е голямата ни защита срещу всяка дяволска, обидна дума, която се изговаря срещу нас. Да държиш този щит срещу яростната атака на врага, означава да потушиш всеки глас на страх и неверие. Това е защита, която уверено заявява: „Дяволе, не съм невеж за измамите ти. Нищо – нито заслепяваща болка, нито разклатени финанси, нито световния хаос, могат да ме отделят от Божията любов.”

6. Когато врагът дойде като потоп или стихия от бушуващ гняв, бързо изговори Божиите обещания.
Говори смело на злите гласове, които идват от тъмнината: „Няма да се страхувам. Няма да се откажа. Стоя върху обещанията на Моя Бог да ме пази да не падна и да ме представи безгрешен в присъствието Си. Бог обещава, че никое оръжие няма да успее да ме нарани” (виж Исая 54:17).

Накрая Павел призовава: „Заяквайте в Господа и в силата на Неговото могъщество” (Ефесяни 6:10).

Това са последните ми думи към теб – от Яков: „Покорете се на Бога. Съпротивете се на дявола, и той ще побегне от вас” (Яков 4:7).

Слава на Бог! Той е скришното ни място по време на криза. А верните Му обещания са нашия щит. Прилепи се към тях! Амин.