4 март, 1906: Уилям Сеймур е изгонен от мисията Санта Фе

27.07.2020

william-seymour

100 години ПЕТДЕСЯТНИЦА в БЪЛГАРИЯ – Pastir.org/100

100 статии за Петдесятното движение в България 1920-2020 (научна поредица на Pastir.org)

Точно преди 110г., Уилям Сеймур е изгонен от мисията Санта Фе за това, че проповядва говорене на езици като библейския белег за кръщението със Св. Дух.

Д-р Теол. Доний К. Донев

На 4 март 1906, Сеймур проповядва в сутрешното богослужение на мисията Санта Фе, че говоренето на езици е библейския белег за кръщението със Св. Дух. Когато се връща за вечерната служба намира вратите на църквата заключени от Джулия Хъчинс. След консултация с ръководството на южнокалифорнийската Асоциация на святост, в която членува мисията Санта Фе, Хъчинс информира Сеймур че не приема белега говорене на чужди езици (гласолалия) като част от доктрината на светостта. Един от аргументите на старейшините е, че самия Сеймур не е кръстен със Святия Дух и не е преживял това което проповядва.

Сеймур обаче съвсем не е първият който прави връзка между говорене на езици и кръщението във Св. Дух. Дори неговият учител, Чарлз Пархам, който систематизира богословската зависимост между библейското освещение и кръщението със Св. Дух, е наследник на богата богословска история от проповедници и църкви, които приемат говорене на езици за белега на кръщението със Св. Дух като част от библейската доктрина за святост.

1905г. – Люси Фароу, която свързва Сеймур с Пархам, а по-късно му помага с поканата да пастирува мисията Санта Фе в Лос Анжелис, е кръстена със Св. Дух и говори езици. Тя е племенница на Фредерик Дъглас, пастир на църква на светостта в Хюстън. Люси Фароу е кръстена със Св. Дух докато работи в дома на Чарлз Пархам. На молитвено събрание в Хюстън в началото на 1906г., тя се моли за 25 човека и те са кръстени със Св. Дух едновременно и говорят чужди езици. Малко по-късно тя отпътува за Лос Анжелис и когато Сеймур е изгонен, имено Люси Фароу се моли за първите, които приемат духовното кръщение в домашните молитвени събрания започнати на ул. Бони Брай през април 1906г.

1896г. – в съживителни събрания, известни като съживление в училището „Шиърер,” със Св. Дух са кръстени над 100 души (мъже, жени и деца). Всички те са част от общност в планините на Северна Каролина с името „Християнски съюз,“ от която в последствие ще бъде организирана Божията църква (Кливлънд, Тенеси).

1887г. – по време на съживителните събрания на Мария Етер, под въздействието на Св. Дух вярващи (предимно квакери и методисти) изпадат в транс и говорят непознати езици, заради което светската преса я нарича „вуду жрица.”

1880г. – Движението „Петдесятна църква на светостта” документира кръщения със Св. Дух сред членовете си.

1889г. – Джетро Уолтхол от Арканзас е кръстен със Св. Дух заедно с мнозина вярващи в молитвено събрание.

1875г. – Е.Б. Суон свидетелства, че т.нар. „Хора на дарбата” от Род Айлънд практикуват говорене на езици.

1874г. – Подобни свидетелства идват от изцелителни събрания в щата Ню Йорк, където мнозина за кръстени в Духа и говорят езици.

1855г. – Уилям Доути говори на непознати езици в събранията на Франк У. Санфорд в Сило, Мейн. По-късно Доути ще основе движението „Хора на дарбата,” а Санфорд ще започне библейско училище наречено „Св. Дух и ние” като част от църквата си. Амброуз Дж. Томлинсън, който през 1907г. ще организира Божия църква, също посещава Сило през октомври 1901г. Дори Чарлз Пархам, престоява в училището шест седмици през лятото на 1900г. за да слуша лекциите на Санфорд. 50Имено там Пархам за пръв път чува говорене на езици сред учениците в старите молитвени кули на училището.

През 1906г., участниците в съживлението на ул. Азуза търсят същото преживяване на говорене на езици, подобно на това което се случва в ранните часове на 1 януари 1901г. в училището на Чарлз Пархам в Топека, Канзас. Интересно е да се отбележи, че година по-рано публикация от 6 януари 1900г. свидетелства че в училището на Санфорд в Сило, мнозина са кръстени със Св. Дух и говорят непознати езици в резултат на молитвено събрание, което започва в новогодишната нощ и продължава около десетина дни.

1854 г. – В.П. Симонс и Робърт Бойд отделно свидетелстват за говорене на непознати езици по време на евангелизаторските събрания на Д. Муди, на които присъстват и последователи на шотландския проповедник Едуард Ървинг.

Tags: , , , , , , , , , , ,

3 Responses to 4 март, 1906: Уилям Сеймур е изгонен от мисията Санта Фе

  1. Лъчезар Манчев on 05.03.2016 at 11:49

    Съвсем правилно на основание на Библията са аргументирали вярващите хора от мисията Санта Фе.
    Нелогично от гледна точка на ексегезата, некоректно от гредна точка на богословието на доктрината за Святия Дух е да се извежда една единствена дарба като знак за кръщението със Святия Дух като най-важна и знакова за Неговото действие.
    Първо, тази дарба е на последно място в списъка на дарбите, който ап. Павел подрежда(виж 1Кор.12:28-30)
    Второ, ако и да е последна в списъка, това е дарбата , за която във Библията има изказани най-много предупреждения за опасност от злоупотреба в прилагането й (виж 1Кор.14:16-22).
    Трето, в другите описания на дарбите в смисъла на тяхното прилагане в Църквата тази дарба изобщо не се споменава, защото не служи за надграждане , надзиждане на Църквата(виж Римл.12:3-8; Ефесяни 4:11-16)
    Четвърто, дарбите , стоящи на първо място, описващи новорождението , т.е. кръщението със Святия Дух са Любовта, радостта , мира(виж 1Кор. цялата гл.13; Гал.5:22)

    Ако някой иска да се проверява , дали има новорождение чрез покаяние и вяра в Исус Христос, т.е. Кръщение със Святия Дух(виж Тит 3:5-7) би трябвало да се провери как Святия Дух разгръща Плода(целия,в ед.ч.,с всичките Му елементи, Гал.5:22-23)в живота и освещаването си, по пътя към пълнолетното мъжество във вярата, към мярката на ръста на Христовата пълнота.
    Желая Божието благословение и водителството на Святия Дух на тези , които отворят Библията и прочетат отново (или може би за първи път) пасажите , разказващи истината за Духовните дарби.

  2. мая великова on 05.03.2016 at 15:05

    Колко много глупост има в публикациите ви тук г-н МАнчев. Наистина колко много,много глупост. Щях да ви засека на предишното ви неадекватно изказване,но сега виждам че нито си е струвало нито щяхте да се впечетлите кой знае толкова. Личи си че поназнайвате работи по история, богословие и ексегезата 🙂 които никому друг не е дадено да знае!

  3. Veniamin Peev on 05.03.2016 at 19:45

    Не бих искал г-н Манчев да мисли, че искам да вляза в пререкание с неговото изказване по-горе. Намирам аргументите му от Писанието за състоятелни. Но не мога да се съглася с одобрението му за постъпката на г-жа Хъчинс от мисията Санта Фе, защото тя не е богословски обоснована. Отрицателната реакция на тази общност на светостта изхожда от липсата на такава опитност в нейната практика. Иначе е вярно, че Уилям Сеймур (Сиймур)проповядва опитност, която самият той е преживял, което в началото хвърля известна сянка. Впечатлението му е само от чутото и видяното в Библейското училище на Чарлс Парам. Историята по-нататък обаче показва, че проповедите на този афро-американец, които са базирани преди всичко на Деян. 2 гл., намират много широк отзвук сред слушателите му и фактически той става пионерът на харизматизма, защото спорадичните случаи от вековете не са създали движение. Онези историци, които обичат да ги изреждат като „значими“, показват дефектно мислене. Спорадичните събития не правят верига, защото са откъснати брънки.

    Когато говорим за екзегеза, г-н Манчев, не можем да се опираме само на библейски, респективно новозаветни пасажи. Това е литературната страна. Другата страна е отчитането на конкретния исторически момент. Там се създава атмосферата. Делото на Сеймур (Сиймур) е успешно, защото в САЩ, а после и в Европа има благоприятна социална, икономическа и културна нагласа. Когато говорим за знаменателни библейски събития, екзегетите също отчитат благоприятната или неблагоприятна социална обстановка. Колко повече трябва правим това в епохата на модернизма (ХІХ-ХХІ в.) или ако предпочитате – и в пост-модернизма.

    Ще се радвам да продължим дискусията, защото поредицата за Уилям Сеймур (Сиймур) е много полезна и ще запълни сериозна празнота в знанията ни по темата.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.