20 важни въпроса за кръщението в Святия Дух

27.05.2018

hsdove_300

Превод: Соня Илиева

1. Получават ли християните Святия Дух при спасението си? Ако е така, по какво се различава това преживяване от кръщението в Святия Дух?
Да, когато хората приемат Исус, Святият Дух започва своята важна работа в живота им. Духът ги обвинява в грях, убеждава ги в праведност и обитава в тях(Йоан 6:44;14:17; Римляни 8:9; 1Коринтяни 12:13). Нито един човек не става християнин без тази благодатна работа на Святия Дух.

Има, обаче, едно допълнително и отличително служение на Святия Дух, наречено кръщение в Святия Дух. Кръщението е даденият от Отец дар, който е обещан на всеки вярващ(Матей 3:11; Лука 11:13;24:49; Деяния 2:33,38). То помага на християните да живеят свят живот, а също така води до една свята привързаност към Исус Христос с ясното съзнание за Неговата реалност и скъпоценност. Главната цел на кръщението е да даде по-голяма сила за свидетелстване(Деяния 1:8). Други преимущства са по-голямата радост в духовно служение и засиленото усещане за мисията, която носи човекът на света.

2. Може ли един човек да получи вечен живот без кръщение в Святия Дух? Ако е така, защо трябва да бъдем кръстени в Духа?
Получаването на вечен живот не зависи от кръщението в Святия Дух, защото спасението е по благодат чрез вяра(Habakkuk 2:4; Йоан 6:28,29; Галатяни 3:6;5:6; Ефесяни 2:8). Това е дар, който Исус ни даде чрез разпъването на кръста. Всичко, което трябва да направим, е да приемем дара. Така, както на покаялия се разбойник на кръста бе осигурено място в рая от Отец, така и на нас е осигурено място чрез вяра в Исус. Много жалко, че някои хора казват,’Ако не говориш езици, няма да отидеш в рая’. Това не е вярно. То противоречи на Писанията. В същото време, макар че в Библията не пише, че за спасението се изисква кръщение в Духа, там наистина пише, че Исус наредил на своите последователи да чакат да дойде Святия Дух върху тях(Лука 24:49; Деяния 1:8). Библията ни заповядва да се изпълваме с Духа(Ефесяни 5:18). Личната среща със Святия Дух трябва да бъде търсена и високо оценявана от всеки вярващ. С нея идва и едно ново и по-пълно измерение на разбиране и проявление на духовните дарби(1Коринтяни 12:9-13).

3. Защо след като един човек веднъж е кръстен в Святия Дух, е необходимо да бъде изпълван с Духа отново по-късно?
В деня на Петдесятница 120 ученици(посветени на Исус последователи) бяха “изпълнени” със Святия Дух(Деяния 2:4). Така че, Исус изпълни обещанието си, което им бе дал няколко дни преди това. Той бе казал,”Защото Йоан е кръщавал с вода, а вие ще бъдете кръстени със Святия Дух не след много дни”(Деяния 1:5). Но това първо преживяване на кръщение в Святия Дух е само началото на преживяване, което ще продължава цял живот. Бог иска да останем изпълнени с Духа. Може би една аналогия най-добре ще изясни това. Като християни можем да бъдем сравнени с резервоар, произвеждащ електрическа енергия. Когато приемем Исус, конструкцията на нашия резервоар е пълна. Сега имаме потенциал да бъдем полезни и да променяме животи. Но докато вратите на потока са отворени и изобилните речни води се изливат, не се реализира мощност.това става при кръщението със Святия Дух. Ние отваряме живота си за Бог и Святият Дух се излива в нас и през нас. Именно тогава ставаме най-полезни в служението си. Както и в резервоара, това продуциране на сила не е еднократно. Това е непрекъснат процес. Когато духовните ни сили са на изчерпване, ние трябва да се върнем към източника и да позволим на Святия Дух да се излее в нас отново, зареждайки ни с нови сили. Това се е случвало и напървите последователи на Исус. Те вече са били кръстени в Духа;но по-късно, когато започнали гонението, те имали нужда от свеж прилив на духовна сила;така че, те отново се молили на Бог и “всички се изпълниха със Святия Дух”(Деяния 4:31). Тъй като изпълненият с Духа вярващ служи на Господа, има разход на духовна сила. за него става необходимост да се отваря отново за Святия Дух, за да може силата му да се възстанови. Заповедта в Ефесяни 5:18 е буквална, “…но изпълвайте се с Духа”. Тук се крие тайната на водене на един живот, изпълнен с Духа. Такъв един живот представлява постоянен процес на получаване и даване, на изпълване с Духа и споделянето Му с другите, на получаване сила от Бог и изразходването и в евангелски служения.

4. Каква е разликата между “говоренето на езици”, когато един човек е кръстен в Духа и “говоренето на езици” открито пред хората. Какво е също така предимството от говоренето на езици в самостоятелния молитвен живот на един вярващ?
Има поне четири употреби или цели на непознатите езици според Новия Завет:1) като първоначален белег на кръщението в Святия Дух(Деяния 2:4; 10:46; 19:6); 2) като дар за назидание на църквата, когато има кой да тълкува тези непознати езици(1Коринтяни 12:10); 3) като знак за невярващите, които виждайки това биха могли да повярват(1Коринтяни 14:22) и 4) като дадено от Бога средство заефективна молитва и хваление(1Коринтяни 14:2,14). Във всичките тези случаи говоренето на езици е същото в основата си, но различно по цел.предишното разбиране относно тези четири различни употреби и цели води до голямо объркване сред християните. В Новия Завет е записано, че ранните вярващи при кръщение в Духа, започнали да славят Бог на езици, непознати за тях и дадени им от Духа, говоренето на непознати езици днес е същия белег, когато вярващите получават кръщение в Духа. Всички вярващи, когато получат кръщение в Духа ще започнат да говорят на непознат език. Не всички, обаче, ще упражняват този духовен дар в църквата, събрала се за поклонение. Всички ще имат този белег, но не всички ще упражняват публично тази дарба, която изсква и функциониране на дарбата тълкуване на езици(1Коринтяни 14:12,13). Говоренето на езици в личните молитви е допълнително служение на Святия Дух. Много вярващи днес свидетелстват, че тоиз вид молитви обогатяват изключително техния духовен живот.така се преодоляват ограниченията на интелекта, защото Святият Дух стимулира човешкия дух за възхитителен израз на преклонение и хваление. Вербалните затруднения , неспособността за изразяване на чувствата и безпокойствата на душата изчезват, тъй като езикът, вложен от Духа, се излива от сърцето. С това сякаш небето и земята, време и вечност, Бог и човек, всички те се сливат в едно общо възхитително преклонение.

5. Когато се говорят непознати езици открито, пред хората според библейския стандарт, трябва ли винаги да има тълкувател? Кой трябва да тълкува?
В 1Коринтяни 14 апостол Павел ясно казва, че публичното говорене на езици по време на служба, трябва да става, само ако има кой да тълкува. Именно това безразборно и безредно говорене на непознати езици в църквата в коринт накарало Павел да напише изречения като, “…защото ще говорите на вятъра”(1Коринтяни 14:9), “не бъдете деца по ум”(1Коринтяни 14:20), “…не ще ли кажат, че вие сте полудели”(1Коринтяни 14:28) и “Но ако няма тълкувач, такъв нека мълчи в църква…”(1Коринтяни 14;28). Именно това безредие, което се е създавало при говоренето на непознати езици накарало Павел да постави акцент върху преимущството на пророчеството пред говоренето на езици, които при това няма кой да тълкува. Категорична отговорност за тълкуването на език в публични служения носи този, който говори на непознат език. Той трябва да е сигурен, че има някой, който да разтълкува произнесеното или самият той трябва да може да даде тълкувание(1коринтяни 14:13,27,28).

6. За чия полза и с каква цел е говоренето на непознат език, последвано от тълкувание?
Целта на говоренето на езици, придружено с тълкуване е двояка. Едната цел е да осигури белег за невярващите, те биха могли да повярват. Другата цел е за назидание на църквата. Говоренето на непознати езици, придружено с тълкувание изявява мощните Божии дела, прославя името Му и кара вярващите да Го прославят с дух и истина. То също така призовава за изпълнение мисията на църквата. В 1Коринтяни 14:22 и следващите стихове, павел написа, че говоренето на езици публично е белег главно за невярващите. Обяснимо е защо, защото непознати езици, тълкувани подобаващо ще говорят за силата и славата на Бог. Невярващите ще бъдат привлечени от тези думи. Някои хора бъркат говоренето на езици с дарбата пророчество. Павел разграничава двете. Той отбеляза, че целта на духовната дарба пророчество е да укрепи, утеши и окуражи(1Коринтяни 14:3,31). По този начин, пророчеството е основно за полза на вярващите. Павел посочи обаче, че невярващите също чувайки пророческо слово, могат да получат изобличение и да бъдат обърнати в покаяние(1Коринтяни 14:24,25).

7. Възможно ли е тълкуването на непознати езици да противоречи на библейското учение?
Ако тълкуванието наистина е вдъхнато от Святия Дух, то никога няма да е в противоречие с библейското учение. Ако то противоречи на Писанието, то не трябва да се приема. Библията е крутерият, с който трябва да бъдат преценявани всички тълкувания. Например, в една служба преди няколко години, в едно пророческо слово един човек каза, “неговата(на Исус) кост се строши”. В писанието се казва, “Кост негова няма да се строши”(Йоан 19:36; Псалм 34:20). Противоречието е очевидно. Казаното бе небиблейско и трябва да бъде сметнато за погрешно. Апостол Павел не се поколеба да даде указания чрез които да се преценяват дарбите на Духа. Той отбелязал,че всяко послание или израз на дарба трябва да бъде в съгласие с Божието Слово и да се преценява чрез него(1Коринтяни 14:29). Той заявил, че Божиите посланици, независимо дали става дума за хора с пророческо слово или такива, които гооврят непознати езици, трябва да владеят духа си(1Коринтяни 14:32) и винаги да се подчиняват на ръководния принцип на библейската истина(1Коринтяни 14:37 и 1Йоан 4:1-3). Да, духовните дарби са свещени по своя произход, но те се дават на хората и трябва да функционират по начин, който е съвместим с библейската доктрина. Ред в църквата, установен от помазани водачи, е Божият начин(1Коринтяни 14:33,40).

8. Като хора ние изпълняваме ли някаква роля за това доколко ще се проявяват в църквата говоренето на езици и другите дарби?
Наличието на хора винаги е играело съществена роля за изпълнението на Божия план.навсякъде в Писанията има очевидно преплитане на суверенните Божии цели и наличието на хора за тяхното осъществяване. И макар че, е невъзможно в пълнота да разберем тези свърази взаимоотношения, те са методично записани в Библията. Духовните дарби се проявяват самочрез хора. Тъй като дарбите са свръхестествени и по източник и по функциониране, те изискват благоразположени и покорни сърца, чрез които те могат да намерят израз. Исус заповяда на своите ученици да чакат в Йерусалим докато “бъдат облечени със сила отгоре”(Лука 24:49). Едва когато те се оставили на разположение на Духа, “…те всички се изпълниха със Святия Дух, и започнаха да говорят чужди езици, според както Духът им даваше способност да говорят”(деяния 2:4). Може би тези свързани взаимоотношения между Святия Дух и наличието на хора най-добре може да бъде изразено със следната прогресия. Вярващият трябва 1) да има ясно разбиране за библейската основа на обещаните дарби 2) да копнее за дарбите 3) с охота да се подчини на вътрешното чувство, че Духът търси проява на дарбите и 4) да предаде на Святия Дух сърцето си, чувствата, волята и гласа си чрез които да се проявят тези дарби. Ключът е покорно предаване с искрено желание да се угоди на Бога.

9. Може ли един човек да бъде изпълнен със Святия Дух без да говори на непознати езици?
Първо, нека видим какво пише в евангелието. В деня на петдесятница Святият Дух слезе над събралото се множество и “те всички се изпълниха със Святия Дух, и почнаха да говорят чужди езици…”(Деяния 2:4). По-късно, докато Петър пропповядваше в къщата на Корнилий, “Святият Дух слезе над всички, които слушаха Словото и те започнали да говорят чужди езици и да величаят Бога”(Деяния 10:44,46). Отново докато Апостол Павел служил на ефесяните, “Святият Дух дойде на тях, и говореха други езици и пророкуваха”(Деяния 19:6). Очевидно е, че самият Павел бил изпълнен с Духа(9:7) и говорел езици (1Коринтяни 14:18). Тези стихове ясно показват, че говоренето на езици е първоначалният физически белег за кръщение в Святия Дух.

Когато ранните християни били изпълвани със Святия Дух, те започвали да говорят на непознати езици и същата истина е валидна и за днес. Милиони вярващи споделятедно и също свидетелство; при кръщение в Святия Дух, те започват да говорят непознати езици. Това е истината, която петдесятните вярващи единодушно потвърждават. Пророчеството на Йоил 2:28,29, цитирано от Петър в Деяния 2:16,17 свързва изпълнените с Духа вярващи с тези, които били изпълнени с Духа в деня на Петдесятница. Изпълването с Духа, чиито първи белег е явлението на проговаряне на непознат език, е общо преживяване, което всички празнуват с радост.

Има хора, които свидетелстват за една динамична и пробръщаща живота им среща със Святия Дух, без да са проговорили на непознат език. Въпреки това, обаче, не може да се каже, че те са изпълнени с Духа в новозаветния смисъл на думата. Има съществена връзка между преживяването и говоренетона непознати езици, така както е посочено по-горе.

Потвърждаваме и преподаваме тези истини, защото те са основани на Божието Слово. Не гледаме на говоренето на непознати езици като доказателство за висша духовност. Това просто е едно скъпоценно обещание, записано в Божието Слово и изпълнено в нашия живот.да го пренебрегнем, означава да пропуснем едно голямо благословение и да се разминем с обещанието в Новия Завет.
Всички, които са жадни за “изпълването” трябва да се доверят на Бог за белега на това изпълване, а именно, говоренето на непознати езици.

10. В първото изливане на Святия Дух, записано в Новия Завет имаше огнени езици и шум от небето като фученето на вятър. Защо това не се случва днес?
В Деня на Петдесятница, “стана шум от небето като фученето на силен вятър” и “явиха им се езици като огнени, които се разделяха, и седна по един на всеки от тях” (Деяния 2:4). Това предшествало и създало един драматичен декор за първото изливане на Духа. Но това се случило само веднъж. Тези явления не се случили отново и няма свидетелство, че е трябвало да се повторят тогава в апостолските времена или ще се повторят днес. Това изключително явление драматично изразило Деня на Петдесятница и винаги, когато ранните християни били кръстени в Святия Дух това било съпътствано от проговарянето на непознати езици.

Това означава ли, че в днешно време това изливане на Духа ще бъде лишено от друга изява освен говоренето на езици. Не. Някои хора свидетелстват за дълбоки стенания в духа си или приливи на неизразима радост. Другипреживяват силно чувство на веселие. За много хора сякаш дълбоките вътрешни извори на душите им внезапно са се отворили и порой хваление се излива от тях в преклонение пред Господа. Сърцата им преливат в любов кум Исус. И макар че, начините на проявление на Святия Дух ще варират в зависимост от личността на човека и креативността на духа, съпътстващото явление, което обединява изпълнените с Духа вярващи от всяка страна и поколение, е говоренето на непознати езици.

11. Възможно ли е в един и същ момент човек да получи спасение и кръщение в Духа?
Не е нужно да има голямо разстояние във времето между обръщането (приемането на Исус като Спасител) и кръщението в святия Дух. Но, един човек първо трябва да бъде вярващ. Това кръщение не е за невярващи.

Първо, Святият Дух идва да изобличи един човек за грях и за да разкрие Исус като Спасител. А после, Той идва, за да изпълни живота с духовна сила за евангелско служение и победоносен християнски живот. Първата среща с Духа е за духовно съживяване, а другата е за сила. двете не са идентични;те следват логически;но двете срещи могат да се случат през много кратко време. Много вярващи свидетелстват, че първо са дошли при Исус като Спасител, а момент след това са получили кръщение в Духа.

Напълно в реда си е, след като един човек е разбрал смисъла на първата си среща с Духа, тя по-късно да доведе до ново обръщане в Кръщението в Святия Дух. И докато “забавянето”(чакането на Бог в молитва) е често необходимо за подготовка на сърцето и разбиране, не е подходящо за нови вярващи да се движат в пълнотата на Духа.

12. В 1Коринтяни 13:8 пише, “… езици ли са, ще престанат”. Това означава ли, че кръщението в Святия Дух се отнася за тези първи последователи преди 2000 години?
За да разберем този стих, трябва да изучим целия контекст. Павел каза, че пророчестваще се прекратят, езици ще престанат, знание ще се прекрати и ще дойде съвършеното(стихове 8-10). Павел говореше за бъдеще време и на своите слушатели и на нас. Когато влезнем в Божието царство, ще дойде съвършеното и няма да има нужда от дарените от Духа знание, пророчество и езици. Те ще изчезнат, защото от тях няма да има нужда повече. Но сега все още имаме нужда от тях.

В Писанието не е казано, че езиците ще спрат до края на първия век. Езиците ще са част от живота на църквата във всяко поколение докато Исус дойде и установи съвършеното си царство. Разбирането на Павел е било, че тези духовни дарби ще функционират до този ден (1Коринтяни 1:7,8).

Тъй като Павел предложи в 1Коринтяни 14:19, че е по-добре да се говорят разбираеми думи в църквата отколкото говорене на езици, следва ли от това, че няма нужда от говоренето на езици днес?

Наистина, изглежда почти противоречив факта, че апостол Павел прави следното изявление в следващите един след друг стихове:”Благодаря Богу, че аз говоря пет думи с ума си, за да наставя и други, а не десет хиляди думи на непознат език” (1Коринтяни 14:18,19). Когато, обаче, разгледаме по-задълбочено цялата глава, привидното противоречие изчезва. Павел визираше един конкретен проблем в църквата в Коринт; а именно, спонтанното говорене на езици в присъствието на вярващи без тълкуванието на тези езици. Той определил това като безредие и объркване (1Коринт 14:13.32,33). Той преувеличил, за да изрази гледната си точка (… да изговоря пет думи с ума си, а не десет хиляди думи на непознат език”). Преувеличението му не бе предназначено да анулира ползата и употребата на езици, а да бъдвори ред в църквата. Всъщност, той насърчи хората да се упражняват в духовните дарби говорене на езици и тълкуванието им като обясни как трябва да функционират (1Коринтяни 14:26 – 33). Също така той обяснил, че който говори на непознат език, назидава себе си (1Коринтяни 14:4).
Когато библейските истини станат неясни или биват пренебрегвани, хората често търсят обяснения. Когато не преживяват вече говорене на езици, те питат за причината и критиците отговарят като изолират точно този стих и му дават погрешно значение. Павел не се противопоставяше на говоренето на непознатио езици. Той каза, че самият той говори повече езици от всички останали (1Коринтяни 14:18). Мнението му е било, че ако някой е говорил непознати езици публично, важно е да има някой, който да тълкува, за да бъдат назидавани слушателите.

13. Има ли доказателство, че изливането на Святия Дух днес е наистина библейско преживяване?
Доказателството е същото, което е поддържало изливането на Святия Дух в деня на Петдесятница.при товасъбитие апостол Петър се изправил и обяснил изливането на Святия Дух обяснявайки, че това е изпълнение на Писанията. Той започнал своето обяснение като казал:”…но това е казаното чрез пророк Йоил” (Деяния 2:16). Това, което преживяваме днес е това, което е предсказал пророк Йоил и което е започнало да се извърши в Деня на Петдесятница.

Сравнение между книгата Деяния наапостолите и това, което се случва при изливането на Святия Дух днес, разкрива поразителни сходства. Влиянието на ранната църква, снабдена със силата на Святия Дух, променило света този ден. Подобни промени в живота на хората били извършени чрез изпълнени с Духа Божи служители. Исус се проповядва. Грешници се спасяват. Болни се изцеряват. Божието царство се разширява. С Петър можем да кажем, “но това е казаното чрез пророк Йоил”, макар че все още не сме видяли духовното съживление, за което се молим.

14. Защо петдесятните поставят акцент върху говоренето на езици, когато това се спооменава само в Деяния и в 1 Коринтяни от 12 до 14 глава?
Петдесятните, които добре познават Писанаията не поставят по-голям акцент върху кръщението в Духа и говоренето на езици отколкото върху другите доктрини като новорождението(спасението) и водното кръщение. Те поставят акцент върху доктрини в Новия Завет, давайки нужния приоритет на говоренето на езици. Целта е за баланс.разбира се, някои се провалят в спазването на този съществен баланс. Петдесятното движение страда, винаги когато има дисбаланс между доктрините и практикуването на всичко, което е в Новия Завет.

Бог създаде петдесятното движение, за да помогне на църквата да преоткрие доктрината на кръщението в Святия Дух и съпътстващите я дарби на Духа. В покорност към това поръчение, петдесятните поставиха един по-голям приоритет върху тази доктрина. Но много от прердполагаемия дисбаланс е повече имажинерен отколкото реален.

15. Кой трябва да бъде кръщаван в Святия Дух?
Когато вярващите се бяха събрали за молитва в Деня на Петдесятница, “…те всички се изпълниха със Святия Дух, и почнаха да говорят чужди езици, според както Духът им даваше способност да говорят” (Деяния 2:4).нито един от тях не беше пропуснат. Не само апостолите бяха изпълнени с Духа, но и всички мъже и жени, всичкона брой 120 човека. А после апостол Павел се обърна към тези, които ги гледаха и им каза, че и те трябва да бъдат изпълнени с Духа. Той каза, “защото на вас е обещанието и на чадата ви, и на всички далечни, колкото Господ, нашия Бог, ще призове при Себе си” (Деяния 2:39).

Както Петър каза, кръщението в Святия Дух е за всеки вярващ от всяко поколение. Това е едно обещание с всеобщо измерение, което е предназначено за всеки човек. Кръщението в Святия Дух е обещано на всеки християнин.

16. Когато един човек е изпълнен със Святия Дух, той в съсътояние на полусъзнание ли се намира или напълно съзнава какво се случва?
От Писанията е ясно, че има съпътстващи кръщението в Святия Дух явления. Интересно, в Деня на Петдесятница тълпата, която беше свидетел на това първоначално изливане на Духа, се присмиваше на тези 120 човека, които бяха изпълнени с Духа. Тълпата казваше за тях, “Те са се напили със сладко вино” (Деяния 2:13). Но Петър обяснил, “тези не са пияни, както вие мислите, понеже е едвам третият час на деня, но това е казаното чрез пророк Йоил” (Деяния 2:15,16).

Гледната точка е ясна: имаше драматичен човешки отговор на това свято посещение. Отстрани видяни, тези изпълнени с Духа хора, бяха като че ли пияни. Подобно поведение понякога се наблюдава днес, когато хората са изпълнени с Духа, но преживяванията на вярващите варират. Някои хора при изпълването си чувстват много слабо или почти никакво емоционално раздвижване и въпреки това преживяването е действително и реално. Други са толкова завладяни от Духа, че се чувстват сякаш като изгубени и за момент губят усет за околните събития и хора.

Важно е, че всеки търсещ вярващ напълно се предава на Духа. Съпътстващите явления се определят от суверенния избор на Святия Дух. Но акцента винаги трябва да се поставя върху вътрешното изпълване по-скоро отколкото върху емоционалното преживяване, което е в противоречие с автентичната дейност на Святия Дух. Такива крайности трябва да се избягват. Вътрешната работа на Святия Дух по-скоро отколкото външни демонстрации на човешкия дух, трябва да бъде фокусът на всяко търсещо сърце.

17. Защо някои хора получават кръщение в Святия Дух веднага, а други търсят това дълго без да получат преживяването?
Точно преди възнесението си, Исус каза на Своите ученици, “…а вие ще бъдете кръстени със Святия Дух не след много дни” (Деяния 1:5). Няколко дни по-късно те бяха изпълнени с Духа (Деяния 2:4). По-рано Исус им бе казал, “И, ето, аз изпращам върху вас обещанието на Отца Ми;а вие седете в града (става дума за Йерусалим) докато се облечете със сила отгоре” (Лука 24:49). Няма съмнение, че учениците са изпълнили това нареждане;те останали в Йерусалим и прекарали времето си в молитва. Те чакали обещания им Святия Дух. Но след идването на Святия Дух, нямало такива случаи на “чакане” или “ожидане”. Днес няма причина повече за такова чакане, освен ако то не се отнася до подготовката на сърцата за изпълването със Святия Дух.

18. Някои вярващи получават кръщение почти веднага;други чакат различни периоди от време. Защо?
1) Защото Святият Дух е суверенен;Той се проявява и работитака както Той избира.
2) Защото Святият Дух не се натрапва на никой вярващ;при някои хора се изисква период от време докато те се подготвят, за да се предадат напълно на Неговия свещен контрол.
3) Защото “изпълването” може да е процес, има вярващи с автентично кръщение в Духа, което може да е било предшествано от чудесен и значим период на чакане в Божието присъствие. Търсещите трябва да осъзнаят, че всеки “период” на чакане само ги приближава до пълното изливане на Святия Дух в живота им.

19. Когато един човек търси кръщението в Святия Дух, може ли да се направи нещо, за да се подготви животът му или средата му, така че всичко това да ускори изпълването?
Често задаван въпрос е:”Какво мога да направя, за да изискам обещанието за кръщение в Святия Дух в живота си”? Едно нещо, което трябва да правят вярващите, е да търсят по-скоро Кръстникът отколкото кръщението. Именно Исус кръщава вярващите със Святия Дух. Търсещите трябва да се фокусират по-скоро върху Него отколкото върху преживяването.

Има и други стъпки, които ако се предприемат, ще подпомогнат търсещите:
1) Разбирането, че Кръщението в Святия Дух е дар от Бога. То трябва да бъде получено с признателност и благодарност към даващия. То не може да бъде спечелено с пари или заслужено. То може само да бъде прието с отворено и благоразположено сърце.
2) Трябва да сте напълно убедени, че Кръщението в Святия Дух е и библейски и доктринално правилно.
3) Изповядайте всеки осъзнат грях в живота си и вземете решение да живеете праведен живот с Божията помощ.
4) Започнете да се покланяте на Бог с хвала и обожание.
5) Кажете на Бог, Който е Кръстникът, желанието си да бъдете изпълнени със Святия Дух за негова слава.
6) Подчинете се на всеки дълбок “изблик” във вашия дух и оставете този изблик да избухне в израз на поклонение, хваление и обожание чрез език, непознат за вас, но познат за Бога.

20. Езиците единственият белег ли са за изпълването със Святия Дух? Ще има ли някаква значителна промяна внагласата и действията на човека след кръщението му в Духа?
Първият физически белег на изпълването с Духа еговоренето на непознати езици. Това е физически белег, който се проявява при всички вярващи, както посочихме по-горе. Но кръщението не е цел, а вход. То е вход за един изпълнен с Духа живот. Той маркира начало, а не край. Говоренето на непознати езици е само първоначален белеги след него трябва да следват всички белези на християнския характер, които маркират един последователен изпълнен с Духа живот. Апостол Павел е описал този чудесен живот в Духа в Галатяни 5:22,23. той написа, “А плодът на Духа е любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вярност, кротост, себеобуздание”.

Такъв живот трябва да се живее, а не просто да се запомни едно преживяване. Някои пропускат това съществено разграничение. Те с удоволствие си спомнят този чудесен момент, в който Святият Дух е дошъл със Своята пълнота и те са славели Бога на непознати езици. Пропускът да се напредва оттук нататък е трагедия. Въпросът е не само, “изпълнен ли си”,но “как си живял след изпълването”. Апостол Павел писа, “Ако по Духа живеем, по Духа и да ходим” (Галатяни 5:25). Кръщението в Святия Дух е началото на единпобедоносен християнски живот в Духа. Всеки посредствен резултат не оправдава Божията цел в даряването с този чудесен дар.

Tags: , , , , ,

6 Responses to 20 важни въпроса за кръщението в Святия Дух

  1. п-р Янко Добрев-О.Б.Ц-Силистра on 23.10.2014 at 18:35

    Не съм съгласен с въпрос 14. Защо петдесятните поставят акцент върху говоренето на езици, когато това се спооменава само в Деяния и в 1 Коринтяни от 12 до 14 глава?“Този въпрос го задават скептиците и манипулаторите относно тази жизненоважна доктрина. Всъщност не само на тези две места пише за кръщение в Святия Дух.На още много места в Евангелията и на няколко места в Деяния на апостолите пише също.Йоан кръстител пророкува,че Исус ще ги кръсти със Святия Дух.И точно поради това негово пророчество ,което той не видя да се сбъдне,се усъмни в Исус и изпрати при Него учениците си да го питат дали Той Е Месията.Исус също на много места говореше за Святия Дух,и това беше акцента на проповедите Му в евангелието на Йоан.Това трябва да бъде и нашият акцент.Иначе адмирации за Соня Илиева,че е превела тази статия,която дава пълно библейско обяснение по този въпрос.Сигурен съм,че Святия Дух я е накарал да я преведе.Препоръчвам я горещо на всички.Препратете я на колкото се може повече хора.

  2. Иван Георгиев on 26.10.2014 at 22:14

    НИЕ ВЯРВАМЕ, че кръщението в Светия Дух е обличане на вярващия със сила за духовен живот и служене на Христос. Тази опитност е отделна и следва новорождението, приема се чрез вяра и се съпровожда с говорене на незнайни езици като първоначален видим белег, според дадената от Духа способност [Лука 24.49; Деян. 1.8; 2.1-4; 8.15-19; 11.14-17; 19.1-7].
    Интересува ме защо в дефиницията е написано първоначален видим белег?
    Той по-късно невидим ли става или какво е развитието му?

  3. Bibliata TV
    Bibliata TV on 01.02.2015 at 12:27
  4. Lichkata Qnkov
    Lichkata Qnkov on 03.07.2015 at 3:08

    Амин

  5. Yoncho Bojanov
    Yoncho Bojanov on 28.07.2015 at 11:14

    Спасението е чрез изобличителното действие на Светият Дух, а кръщението в Святия Дух е за служение /например пророк Исая или апостол Павел и т.н.!

  6. bogdan on 21.09.2015 at 17:24

    Получаването на вечен живот не зависи от кръщението в Святия Дух, защото спасението е по благодат чрез вяра
    Марка: 16:16 Който ПОВЯРВА и се КРЪСТИ ще бъде СПАСЕН; а който не повярва ще бъде осъден.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.