1948г: Прелом в историята на СЕПЦ – Велико Търново

01.12.2017

Росица Ангелова

1948 г. е преломна в историята на църквата във Велико Търново, защото тогава нейните досегашни членове методисти се присъединяват към Съюза на Евангелските петдесятни църкви в България. Причината за тази промяна е копнежът на малобройната след погромите на войната група за по-активен и задълбочен духовен живот. Вярващите Илия и Райна Георгиеви, Кирил и Златка Тасеви, Христо Моллов и др. с готовност приемат петдесетното кръщение. След като става невъзможно вярващите да се събират по-нататък в Методисткия молитвен дом, обществото от вярващи се премества на ул. “Кольо Гайтанджията” № 10, където Илия Георгиев (заможен търговец) отваря дома си за богослужения, и наскоро след това напълно предоставя първия етаж от дома си за молитвен дом на Евангелската църква и така до 1991 г., когато църквата започва да наема големи зали190.

Първият пастир на новосформираната Петдесятна църква е Илия Георгиев, когото търновци помнят като авторитетен служител, отличаващ с разбираемо проповядване, но най-вече с необикновена проницателност и прозорливост. Умението му да съветва е неповторимо. По негово време църквата достига около 30 души членство. Активни дякони по това време са Христо Димитров и Димитър Райков191.

Успоредно с тази спокойна наглед атмосфера на религиозна свобода за инославните изповедания в България тече подготовка за приемане на закон за изповеданията. Към 1948 г. има само устави, регламентиращи устройството и дейността на Българската православна църква192 и на ислямското вероизповедание193.

Във връзка с това в докладна записка до министъра на външните работи и изповедания Кимон Георгиев директорът на изповеданията Д. Илиев посочва задачите на повереното му ведомство по отношение на религиозните организации в България. Според него протестантските църкви

„се развиват под влиянието на интересите на американската външна политика, на политиката на САЩ, които стоят начело на днешния империалистически лагер. Безспорно е, че отделът за инославните изповедания, спазвайки постановленията на Конституцията за свободата на съвестта и изповеданията и способствайки чрез ежедневната си практическа работа за поддържане нормални отношения на НРБ с САЩ, следва да води и води на дело такава политика, която предпазва от увеличаване влиянието на Труман-Маршал чрез тези религиозни агентури в страната, и нещо повече, следва се политика, която намалява църковното и политическото влияние на тези поддържани от американското министерство на външните работи и американските империалисти протестантски църкви” [Калканджиева 1997: 243].

Така през цялата 1948 г. се подготвя атаката срещу пастирските ръководители. Знак за последвалите събития дава разтурването на библейския курс, организиран в Бургас през 1947 г. и ръководен от пастирите Г. Чернев и Х. Попов. През декември 1947 г. спира да излиза и списание „Нашата надежда”. Според редактора причините за това са много, но най-сериозната е липсата на хартия194. Дали е най-сериозната или единствено възможната да бъде посочена от трибуната на изданието на най-активната петдесятна църква е спорен факт. Такова обаче е времето.

190 http://www.epcvt.org/1948
191 П-р Ил. Георгиев умира през 1975 г – http://www.epcvt.org/1948.
192 ДВ, бр. 23, 30 ян. 1895.
193 ДВ, бр. 65, 26 юни 1919.
194 Нашата надежда, 1947, октомври, ноември, декември, с. 156.

За пълният текст на изследването виж: СЪЮЗЪТ НА ЕВАНГЕЛСКИТЕ ПЕТДЕСЯТНИ ЦЪРКВИ МЕЖДУ ТОЛЕРАНТНОСТТА И ГОНЕНИЯТА (1944–1949)

Tags: , , , , ,

One Response to 1948г: Прелом в историята на СЕПЦ – Велико Търново

  1. Иван Суслов on 10.12.2017 at 17:00

    Споменатий Моллов из божии царкв ии имеет книга в каторая разкривает агентурних госудаpствений елемент в церкви божии. Хорошо спомните когда по тему дискутирувате, почему що я немножко не найдил в загрузки после четении статию.
    История церкву божию Величка Велева, ещьо раз книгу Борисович Игнатиеву
    Харалану Попович/д-р Банкова для истории бургаских церкви
    П-р Митя Митев и его книгу за търновской церквой – oднa замечателнaя история
    Простите меня, я не могу всьо спомнит, но когда истории пишется надо надленно изследвует и не так
    вскользь как тук сделала писателиница для церкви Търнова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Абонирай се за всички ЕВАНГЕЛСКИ НОВИНИ
ЗАПИШИ