12 март 1906: Уилям Сеймур започва молитвени събрания в дома на Ричард Азбери на улица Бони Брай No. 214

N. Bonnie Brae

100 години ПЕТДЕСЯТНИЦА в БЪЛГАРИЯ – Pastir.org/100

100 статии за Петдесятното движение в България 1920-2020 (научна поредица на Pastir.org)

д-р Теол. Доний К. Донев

Уилям Сеймур е изгонен от мисията Санта Фе на 4 март, 1906 след като проповядва, че говоренето на езици е библейския белег за кръщение със Св. Дух. Възмутен от отношението към Сеймур, един от членовете на църквата, Едуард Лий, го кани в дома си, където започват молитвени събрания. Поради многобройните посетители, на 12 март 1906г., (точно месец преди Сеймур да получи Св. Дух) събранията се преместват в дома на Ричард Азбери на улица Бони Брай No. 214. По ирония на съдбата, това е същото място където членовете на мисията Санта Фе се събират през 1905г., след като са изгонени от Втора баптистка църква в Лос Анжелис за това, че проповядват доктрината на святост. На същото място, в дома на Ричард Азбери, на 9 април 1906г., Едуард Лий пръв ще приеме кръщението със Святия Дух, а мнозина други също са кръстени и говорят чужди езици след като Сеймур и Люси Фароу полагат ръце върху тях в молитва.

Молитвените събрания на ул. Бони Брай No. 214 получават популярност, когато посетителите стават повече отколкото дома на Ричард Азбери може да побере. Провеждането на богослужения на самата улица събира тълпи от любопитни посетители. Сред тях са представители и на многобройните имигрантски общности живеещи в Лос Анжелис по това време. Една от тези групи са руски „молокани,” имигрирали заради религиозните гонения срещу техните крайно консвервативни вярвания (т.нар. „староверие”) и богослужения придружени с танцуване, трансове, падане в Духа, а в някои нередки случаи дори говорене на непознати езици. Един от първите американски мисионери на Балканите, Ф.У. Флокен, се среща с подобна молоканска общност в Тулча и подробно документира наблюденията си върху техните верски възгледи и практики. (Вж. бел. 25-27 и 43-ти годишен доклад на Мисионерското дружество на Методистката епископална църква, 1861г., 48ff).

Повечето руски имигранти в Лос Анжелис през 1906г., живеят в Бойл Хайтс и Оукс Лот (т.нар. flats area slums – нарицателно за апартаментните блокове в гетото) на около половин километър от ул. Азуза. Там, на площадката Пийкен плейграунд се провеждат палаткови богослужения в разгара на петдесятното съживление на ул. Азуза (1906-1909). Първият брой на вестника издаван по време на съживлението, Apostolic Faith отразява, че членове на съживлението са поканени да проповядват в местната Молоканска църква (Вж. Apostolic FaithIssue 1). Това което „молоканите” виждат в молитвените събрания на ул. Бони Брай No. 214, а по-късно и в съживлението на ул. Азуза е почти идентично със „староверието,” което практикуват в своите събрания.  Когато Иван Воронаев се премества от Сан Франциско в Лос Анжелис около 1913г., той работи с руски имигранти, които са били свидетели на съживлението на ул. Азуза. /следва/

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *